Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.

Пюхтицка (Света) икона на Божията Майка "При извора" - при здравословни проблеми, за съхранение на разума до дълбока старост

Историята на Пюхтицката икона на Божията Майка започва 400 години преди да изографисат иконата. 

История на иконата

Според преданието преди 400г. в местността Куремя, Естония група овчари видяли Озарена в светлина Жена, стояща в блясъка на сиянието.Божията Майка била с повдигнати към извора наблизо ръце. Когато тръгнали към видението изчезнало, но скоро се появило пак. Овчарите извикали съселяните си, за да видят и те Дивната Госпожа. Светата Майка се явила и пред тях.




Като отишли на мястото, където се явила Божията Майка селяните намерили в процепа на дъба до мястото икона "Успение на Божията Майка". 

Пюхтицката икона на Божията Майка

Така Божията Майка осветила мястото, където Се явила и то получило името "Пюхтица", което на естонски означава "Свято Място", а извора в подножието на планината се прославил с много чудотворства и изцеления. 

Местните жители построили на Пюхтицката планина до стария дъб параклис в чест на иконата и всяка година на Успение Богородично се събирали много поклонници. 

В началото на 19 в. планината станала собственост на немски барони и иконата временно била пренесена в с. Сиренец, където имало православен храм. След пренасянето на иконата в с. Сиренец, ежегодно на празника Успение Богородично правили литийно шествие до мястото на явяване на Божията Майка. Шествието било съпроводено с много трудности - пътят бил кален, хората затъвали, а отделно от това настоящите собственици на земята се отнасяли враждебно към поклонниците и построили голяма немска църква до параклиса. Но след време правителствено постановление върнало цялата местност на православните и немската църква била преустроена в Успенски храм.

Светият дъб, в близост до който се явила Божията Майка

През 1891 г. няколко монахини основали и през 1892 г. бил осветен Пюхтицкия манастир, който станал един от главните православни центрове в Естония.

Духовен наставник на манастира станал Йоан Кронщадски.Чуствайки особената сила на Святото място, св.Йоан изпращал там много от своите духовни чада там с думите: "Отидете в Пюхтицката обител - там има само три стъпки до Царството Небесно."

В манастира се съхраняват много вещи на св.Йоан Кронщадски

С името на св.Йоан Кронщадски е свързана историята на Пюхтицката икона на Божията Майка "При извора". През 1894 г. сестрите в манастира я подарили на Йоан Кронщадски. Известно е, че светецът много се е молил на Божията Майка. 

Запазен е дневникът на св.Йоан Кронщадски и в него на датата 15 август 1898 г. е отбелязано следното: "На 15, в деня на Успението на Божията Майка, 1898 г. аз имах щастието за първи път да видя на сън лицето на Небесната Царица и да чуя Нейния сладък, блажен, бодър глас: "Вие сте мили деца на Нашия Отец". О, лик пресвят и преблаг, о очи сини и дълбоки, добри, смирени, спокойни, величествени, небесни, божествени! Никога няма да ви забравя. Явлението може би продължи минута, след което Тя си тръгна от мен бавно и се скри зад неголям облак. Видях шествието, което я съпътстваше. Отначало Я видях като на икона, а след това Тя се отдели от нея и тръгна по пътя. Амин".

Преди смъртта си Йоан Кронщадски завещал иконата на семейство от Петербург. Те предали иконата на монахиня Вирсавия от Ивановския манастир в Санкт Петербург. Монахинята грижовно пазела иконата до момента, когато в съня и се явила Божията Майка и казала да върне иконата в Пюхтицкия манастир. Това се случило на Великден, 1946 г.

След като иконата била върната в нейната обител се случило още едно събитие, което разкрило значението на иконата. В манастира дошъл военен, който дълго плакал на колене пред иконата на Божията Майка. На въпросите към него, той отговорил :"Тя ми се яви" и разказал удивителната си история. По време на войната този човек бил летец и получил заповед да бомбардира манастира. "Помня, летя над манастира, а цялата планина е в мъгла, като времето беше слънчево по принцип. Направих още един кръг - нищо не се вижда. Започнах да бомбардирам на посоки. В един момент небето се разтвори и видях жена, облечена в синьо, която говореше:"Сине, не разбивай Моя дом". 

Молитва

О, Пресвета и Преблагословенна Майко на Господа наш, Иисус Христос! Покланяме се и падаме пред Твоя образ и смирено молим:"прости, Всемилостива всичките ни заблуждения и оскърбления волно или неволно към Твоят Син и наш Бог от нашата младост чрез неизпълнение на заповедите на светците, небрежност към светините, пренебрегване на молитвите и нетърпение в носенето на кръста наш. Погледни на нашата жажда за спасение и бъди с много грешните, но останали верни на Твоя Син. О, Животворящ Източник на нашето утешение, към Тебе принасяме смирено нашите молитви и молим за Майчино застъпничество пред Престола на нашия Небесен Отец. Не ни лишавай от благодатното Царство за премногото ни грехове, защото гордостта и тщеславието, нито земната слава и достижения, нито добродетелите, извършвани със самолюбие, нито постовете, нито сановете могат да ни приемат в Царството Небесно. Помогни ни в оставащите ни дни да се покланяме на Твоя Син, Богородице. Не гледай нашето недостойнство, но помогни ни да бъдем чада Божии по благодат, за да наследим вечен живот, и ни въведи Майко Божия в Неговото Небесно Царство, за да славим и възпяваме Пречестното и Великолепно име на Всесвятата Троица на Отца, Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин."

Чудеса

Минали са повече от 400 г. от паметния ден, когато Божията Майка осветила със Своето присъствие извора в подножието на Пюхтицката планина. Оттогава не престават чудесата на изцеление на хора. 

Момиче било излекувано от слепота, а дъщерята на семейство английски лордове през 30-те години на 20 в, която била парализирана проходила.

На 8 юни 1830 г. на празника на Тихвинската икона на Божията Майка в манастира дошло семейство от Рига. След службата в църквата семейството отишло при извора. 13 годишния син на семейството, който пръв стигнал до там пръв видял във водата изображение на Божията Майка. Когато възрастните пристигнали, те също видели образа. Около главите на Божията Майка и Младенеца сияели светещи венци. Видението било толкова ясно, че те решили, че това е мозаечна икона на дъното на извора. Но когато се вгледали видяли, че изображението било прозрачно и през него се виждало дъното на водоема. Когато се върнали в манастира и разказали, какво са видяли, заедно с още хора се върнали при извора и видяли отново образите, но малко по-бледи. На следващия ден била отслужена литургия при извора.

Чудесното явяване на Божията Майка поразило всички. Семейството, което първо видяло образите ремонтирало параклиса до извора. В новия параклис сложили икона на Тихвинската икона на Божията Майка. 

След години, недалеч от извора била построена къпалня.Според поклонниците водата отнема умората, дава бодрост и душевен покой. В последните години има много случаи на изцеления, включително и на рак.

В края на 80-те години на 20 в. изворът посетил американец. Той занесъл малко количество вода на болната си сестра, която от години била прикована на легло. Станало чудо - момичето оздравяло. Скоро те приели Православието. Те посетили извора няколко пъти след това.

Неотдавна на извора изцеление получил и мъж от Талин, който боледувал от дълги години и не виждал, не чувал и не можел да говори. Той дошъл в манастира на Богоявление. В мразовитото утро го занесли в къпалнята и получил изцеление.

За тези, които прочитайки за чудото на изцелението ще се устремят към светия извор за получаване на бързо изцеление от недъзите можем да припомним изказванията на светите отци за болестите:"Има болести, на които Господ налага запор, когато вижда, че болестта е нужна за спасение на душата повече, отколкото здравето. Ако чувствате и виждате, че сами сте виновни, то започнете с разкаяние пред Бог, че не сте запазили дара на здравето, даден ви от Бог. А след това помнете, че болестта е от Бог, и няма нищо случайно. И след това благодарете на Бога. Болестта смирява, смекчава душата." св.Теофан Затворник.

"Искаш ли да бъдеш винаги здрав и в покой? Изповядвай и преживявай своите грехове, които извършваш ежедневно и повярвай - винаги ще бъдеш здрав". св.Йоан Кронщадски

"Болестта неволно ни заставя да помним да мислим за  бъдещия живот и да не се увличаме по прелестите на света, а също така и ума след боледуване е по-чист и прозрачен. Ние не знаем плана на Бог, Той твори всичко за полза; ние сме привързани към днешните блага, а Той иска да ни дари бъдещо с настощата болест. Нашият Любвеобилен Отец винаги твори в наша полза: винаги телесните болести лекуват душевни недъзи, а винаги изпраща болестите за изпитване на нашето търпение. Моли за това, да е угодно за Неговата Свята Воля, а за тебе да е полезно."преп. Макарий Оптинский

"Настанало е такова време, че само скърбите спасяват човека. Те забавят нашия безумен бяг по живота и ни заставят да се замислим и да поискаме помощ. По правило човешката помощ е безсилна, изтощава се бързо и човек се обръща към Бога."архим.Йоан

"Болестта се изпраща на човек, за да остане насаме с Бога", старец архимандрит Серафим

                                                                                                    Източник: www.puhtitsa.ee

Богородица от Уолшингам, Англия 1061 г.

Историята на иконата е свързана с едни от най-ранните явявания на Божията Майка. Легендата разказва, че Богородица се явила в съня на саксонската аристократка Ришелдис де Фаверше през 1061 г. в село Уолшингам, Норфолк, Англия. През 12 в. на мястото на явяването била изградена църква. Иконата е известна и като "Мадоната край морето", защото селцето се намира на няколко мили от Северно море. Иконата помага на моряци в беда, на жени, които имат проблеми със зачатието. Уолшингам е наречен Английския Назарет.

История 

Според легендата Богородица се явила в съня на г-жа Ришелдис три пъти и всеки път показвала дома, в който Святото Семейство живяло в Назарет. Богородица искала от г-жа Ришелдис да построи копие на Техния дом.

"Направи това за Мен, в знак на особена почит. И всеки, който се нуждае или страда, нека да ме търси в този малък дом, който ти ще построиш в Уолшингам. На всички, които Ме търсят, ще бъде помогнато. И в този малък дом в Уолшингам ще цари тази радост, с която Аз посрещнах Архангел Гавраил, възвестил Ми, че ще стана Майка на Сина Божий."

Желанието на Богородица било изпълнено и в Уолшингам бил построен дом-светилище, който станал център на поклонение. Много хора от Британия, Ирландия и континентална Европа го посещавали. Той бил посетен от много английски крале: Хенрих III, Едуард II, Едуард III и много други. Многократно светото място посещавала жената на Хенрих Седми, Екатерина Арагонска.

Руините на църквата
По време на Англ. реформация светинята и манастира били разрушени, въпреки опитите на  много монаси и селяни да го спасят. Сега на мястото е останала само част от източната стена на църквата.
През 19 в. богатата англиканка Шарлот Бойд започнала възстановяването на светилището. Жената изградила параклис, на около една миля от светото място. Параклисът нарекли " Параклиса на обувките", защото тук поклонниците се събували и изминавали 1 миля до святото място боси. 
През 1922 г. местния свещенник Хоуп Патън станал инициатор за изграждане на статуя на Божията Майка от Уолшингам. Той намерил в Британския музей печат на стария манастир, в центъра на който се намирал образа на Божията Майка и направили статуята по този образ. Статуята била поставена в енорийската църква и поклонниците отново се завърнали по тези свети места. През 1932 г. поклонниците станали твърде много и енорийската църква не ги побирала. Била построена нова църква - със Светия Дом в центъра на църквата и с образа на Мария при олтара. По този начин святото място се възродило и днес тук се стичат хиляди поклонници.

 

Дева Мария Пилар - Сарагоса, Испания, 39 година

Явяването на Божията Майка Пилар на свети апостол Яков

Според преданието около 40 г. от н.е. в тези места проповядвал християнството свети апостол Яков (Яков Зевеедев, по-големия брат на Йоан Богослов), един от 12 апостола на Иисус. Местното езическо население с неохота слушало проповедите и не се кръщавало в новото учение, поради което апостола изпаднал в отчаяние. През нощта на 2 август 40 година се случило чудо. Яков със своите ученици се молил на брега на река Ебро, когато пред тях по чуден начин се явила Божията Майка, стояща на колона (пилар) в обкръжение на ангели. Тя произнесла приветствена реч и казала на апостола да построи църква на мястото около колоната и уверила апостола, че църквата, която ще бъде построена ще издържи до края на света. "Това място ще бъде Мой дом, а статуетката и колоната - наименованието на олтара и храма, който ти ще построиш". Тя предала на апостола мраморната колона, на която Била стъпила, заедно с дървена статуетка. 

Една година след събитието тук била построена църква в чест на Богородица - първата в историята на християнството, посветена на Дева Мария. След това апостол Яков се завърнал в Йерусалим, където през 44 г. бил убит от Ирод Агрипа. По преданието на неговите ученици те положили тялото му в лодка, която пуснали във водите на Средиземно море. По чуден начин лодката отишла до испанските брегове, в устието на р. Уля, където по-късно възникнал град Сантяго де Компостела - края на поклонническия път Камино. В катедралата на града се намират мощите на апостол Яков Зевеедев.

История на строителството на катедралата на Дева Мария Пилар

Първата църква в чест на Божията Майка била разрушена по времето на гоненето на християните. Жителите на Сарагоса успели да съхранят статуетката на Богородица и колоната. По време на царуването на Константин Велики (272 -337 г.) на това място, където преди това била църквата построили базилика, по-късно преправена в римски стил.

Почитаемата светиня, която се съхранявала в Сарагоса принудила крал Алфонсо Първи да започне Реконкиста (Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.) и да освободи града през 1118 г. 

Романската църква изгоряла през 1434 г. и до наши дни се запазил само тимпана на южната фасада. Скоро тук се появил храм в готически стил. От него се съхранил олтара, дело на испанския архитект и скулптор Дамиан Формент, изпълнен през 1509 - 1512 г. 

Началото на строителстовото на настоящия храм започва през 1681 - 1686 г. по време на царстването на Карл Втори. През 1725 г. градския съвет на Сарагоса решил да увеличи размерите на храма. Катедралата поразява със своите размери - 130 м. по дължина, 67 м. в ширина, 11 купола, 4 кули с височина 90 м. всяка, 9 параклиса вътре. 

Преустройството на базиликата приключило през 1872 г. По време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) в Базиликата били хвърлени 3 бомби, но нито една от тях не се взривила. Две от тях и до днес се съхраняват в катедралата.

Светинята на Сарагоса - дървената статуя на Дева Мария Пилар

В източната част на катедралата се намира главната светиня. Тя се съхранява в Светата Капела - храм в храма. Статуята на Божията Майка с височина от 39 см. е направена от дърво. През 1905 г. я короновали -стойността на короната е 450 хил.песети или 19 хил. лири стерлинги към 1910 г.

Статуя  на Божията Майка Пилар

Всяка година на 12 октомври в Испания се отбелязва Празника на Божията Майка Пилар, в чест на първото появяване на Божията Майка в Испания. По съвпадение на 12 октомври 1492 г. Колумб открил Новия Свят. Затова Богородица Пилар се счита за Покровителка на всички испаноезични народи. 
Празникът се провежда в продължение на седмица - от 7 до 15 октомври. В тези дни в цяла Испания има шествия, представления, спектакли, концерти и др. А центъра на събитията е Пласа дел Пилар в Сарагоса. Статуята на Божията Майка Пилар напуска Светата Капела, за да участва като Главна светиня на празника. Всички участващи поднасят цветя на Божията Майка.

Пресвета Богородица "Златна ябълка" - при проблеми със зачатие, при здравословни и всякакви проблеми

източник:haskovo.net

Чудотворната икона на Божията Майка се пази в храма "Успение Богородично" в кв.Горни Воден в Асеновград и води началото си от 17 век. Иконата е рисувана с темпер върху дърво от неизвестен автор през 16 век и е със сребърен обков, който тежи 2 кг. Заради характерните колан и три златни ябълки, изписани в изображението, светинята е популярна и като "Златната ябълка". Безброи са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона от 17 век до сега, откакто е построен храмът в Горни Воден.

За какво помага иконата

Божията Майка"Златна ябълка" е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник  "Златна ябълка". Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: " В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена , която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат."

 От тогава миряните вярват, че жени, които имат проблем със забременяването, след като им се прочете молитва за рожба пред чудотворната икона и изядат благословена ябълка с дръжката и семената, скоро зачеват. Чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете са много. Някои от тях са описани в поменици, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.

Празникът Златна ябълка

Празникът е посветен на Света Богородица като пазителка на майчинството. Именно и затова бъдещите родилки носят хлебни питки, които след богослужението раздават на миряните в храма, а иконата украсяват с цветя и ябълки.
След чудото, което става с неплодната жена, се поставя началото на традицията за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост. От първия петъчен акатис на поста чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки. Те престояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици и след протичането на последния, пети акатис, се раздават на празника на безплодните жени, с цел да се сдобият с рожба. Според поверието на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, без да я мие и чисти, изяждат се дори дръжката и семките. Оттук идва и вярата, свързана със следното предание за жената, която занесла на този ден на Света Богородица ябълката като дар и силно и се помолила да я дари с дете. Света Богородица и се явила насън и и подала златна ябълка. Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на Св. Богородица – св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919г. Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията Майка.

Друг празник, свързан с горноводенската чудотворна икона, е Преполовение, наричан от местните жители „Руса сряда“. Той се чества на 25-тия ден след Великден – половината време до Петдесетница. На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик“, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота. В манастирският храм се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в горноводенската църква „Св. Богородица – Успение“.
Иконата „Златна ябълка“ често гостува в храмовете на различни градове из страната. И там вярващите я посрещат с благоговение и според обичая, я окичват с ябълки.

www.marica.bg

Чудеса пред иконата

Безброй са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспала под купола на храма през 1934 г. и оздравяла от дълго мъчила я болест. В знак на благодарност Борис III дарява на храма мрамор, с който настилат пода. А също и златно енголпие – специален медальон, който носят само висшите духовници.
И до днес в Горни Воден се разказва за многобройни случаи, в които „Златната ябълка” е помогнала на бездетни жени да се сдобият с рожба. Много родители идват с подаръци, за да благодарят на Божията майка и кръщават тук децата си, родени с нейната чудотворна помощ.
Презвитера Нина разказва за случаите с много любов и съпричастност. "В църквата водим регистър на хората, дошли да измолят от Бога чрез света Богородица рожба. Много са имената на семейства, сдобили се с желаната челяд. Ето и някои от последните - през 2006г. дойде семейство от Пловдив. Жената  бе на 47г, а мъжът - на 50г. Днес те се радват на 2 сина - Веселин и Марио, родени на 19.06.2006г. В края на 2006г ги кръстихме в храма. Жената се бе подлагала на многократни медицински процедури, но семейството така и не успявало да се сдобие с детенце. Двамата дойдоха да измолят Божията помощ преди последната процедура инвитро, за която лекарите не давали почти никаква надежда, както заради възрастта на жената, така и заради неспособността на тялото й да задържа плода. Жената зачена. По време на бремеността семейството се  молеше горещо детето да бъде износено нормално. За лекарите е ясно какво означава бременост на 47 години при жена с проблеми в износването. Но нейната бременост мина изключително леко. Бог ги дари не с едно, а с две прекрасни момченца - живото доказателство за безкрайната Божия помощ към хората. "

Друг случай на раждане на детенце е свързано с кражбата на чудотворната икона от храма, продължава разказа си презвитера Нина. "На 23.02.2006г. имаше дело във връзка с кражбата на иконата. Трябваше да я транспортираме до Велико Търново с кола на СОТ и да я върнем обратно. Иконата бе придружена от 2 охранители. Когато след делото върнахме иконата, единият от мъжете притеснен ме попита:

- Със съпругата ми дълго време нямаме деца. Какво ли не опитвахме... Докато носих иконата по пътя, се молих тайно през цялото време, защото не е много удобно по време на работа да се показва това. Дали ще ни помогне иконата на Божията майка да станем родители?

Бяхме настрани от хората, когато мъжът тихо сподели това. Но интересно как, една от най-възрастните жени в храма, която беше доста далече от нас, възкликна:

- Ще ти помогне! Ти пази иконата с такова внимание и боязън.

Точно 9 месеца след това се роди и тяхното детенце. Нарекоха го Стилян. Този златен синджир пред иконата, на който са нанизани останалите дарове, е от благодарния баща.

Презвитера Нина , енергична, дейна и мила жена, разказва и други случаи. Техни познати дълго време нямали втора рожба. След като се помолили с вяра пред иконата, жената родила здраво момченце. Двете деца, които са помощници в храма, също са измолени пред иконата на Божията майка.

Нина разказва и за дечица, измолени от мюсюлмани. "Жената е от близко село. Тя дойде, моли, плака. И много скоро се сдоби с рожба. След време тази мюсюлманка тайно доведе и друга да се моли пред иконата."

Има и много случаи за чудотворни изцеления. Нина ни разказва за новородено детенце с херния. Лекарите насрочили спешна операция. Семейството на свещеника се свързало с лекарите, за да разберат подробности. После успокоили родителите, доколкото могат да бъдат успокоени в такъв момент, и започнали да четат молитви пред иконата. След няколко дни, хирурзите с изумление констатирали, че детето няма нужда от операция, защото е напълно здраво. "И това бебе после бе кръстено тук", просълзява се презвитера и продължава със следваща история: за детенце, родено с множество малформации. До навършването на годинка, детенцето претърпяло 12 операции. Родителите му многократно се молели горещо пред чудотворната икона. И днес това детенце е здраво и красиво дете."

В регистъра, който води семейството на свещеника, са записани само деца, измолени пред чудотворната икона. "Това са живи хора, с имена, адреси, телфони. Те не са измислени. Те са реални личности. Единственото, което е нужно е силна вяра и пълно уповаване пред божията милост. И помощта на Божията майка няма да се забави", категорична е презвитера Нина. Регистъра в църквата го доказва. Само през изминалата година в църквата са направени 30кръщавки, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона на Божияъа майка.

Източник "Чудотворящите целители", автор: Дарин Алексиев. (В книгата се разказва за силата на  различни чудотворни икони. Може да си я купите в храма в с.Горни Воден)

Икона на Богородица "Избавителка" - за душевно и физическо изцеление, по време на бедствия, за изпращане на благодатна сила по време на изпитания

Свети Апостол Тома - за укрепване на волята и вярата, придава увереност, защитава от опасност

Томина неделя е осмият ден на Великден. На този ден се обновява паметта за Възкресение Христово и се споменава ап.Тома, който пожелал лично да се убеди във Възкресението на Спасителя, като не повярвал на останалите ученици, разказали му чудесната вест. По евангелския сюжет възкръсналия Христос се явил пред Тома, за да може лично да се убеди в чудото на Възкресението. "И не бъди невярващ, но вярващ." - казал Спасителя на Тома. 

Как помага иконата

Апостол Тома помага на всички, чиито души се мъчат в неверие, охлаждане и намаляване на вярата. Ако горещо се помолим на апостол Тома, който сам е преминал през тежкото изпитание, той задължително ще дойде на помощ и със своята молитва ще утвърди нашата вяра.

Свети апостол Тома се смята за покровител на инжинерите, студентите, философите и за покровител на Индия.

Молитва

О, свети апостоле Тома!Молим те, съхрани ни и ни предпази с твоите молитви от дяволските изкушения и греховните падения и измоли висша помощ по време на неверие, да не се докосваме до съблазънта, но неотстъпно да следваме спасителния път на Христовите заповеди, за да достигнем  до блаженната райска обител.

Апостоле на Спасителя! Бъди ни помощник и пазител в целия живот и ни помогни да живеем благочестно и благоугодно, и да прославим великолепното име на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.

Житие

Св.апостол Тома е един от 12 ученици на Иисус. Името Тома означава "близнак" (според преданието апостола много приличал външно на Христос). Тома бил родом от галилейския град Панеада (Северна Палестина) и бил рибар. Слушайки божественото слово и виждайки Неговите чудеса, Тома последвал Господ и бил избран от Учителя за Негов ученик.

Той не бил образован, но притежавал остър и логически ум. От всички ученици само Тома имал аналитически ум, и най-добре разбирал Иисус и имал способността да оцени Неговата личност.

Тома бил един от най-преданите ученици на Господ и предаността му била плод на неговата искрена любов и сърдечна привързаност към Иисус. Иисус много харесвал Тома, и Той провел много дълги беседи на четири очи. Неговото присъствие сред апостолите било огромно утешение за всички честни скептици и е помогнало на много смутени умове да влезат в Царството Небесно. Апостолството на Тома е неизменно свидетелство за това, че Иисус обича и честните скептици.

Тома имал тежък и избухлив характер, на който бил присъщ песимизма и подозрителността. Но колкото повече го опознавали неговите приятели, толкова повече го харесвали. Те се убедили в неговата честност и непоколебима преданост. Тома бил искрен и правдив човек, който в един момент от живота си бил загубил вярата в другите хора. Срещата му с Иисус преобразила характера му.  

Възкресението на Христос

Притежавайки критичен ум, апостол Тома не повярвал на разказите на останалите апостоли за Христовото Възкресение (той не бил сред другите 10 апостола по време на явлението на възкръсналия Иисус пред учениците):"Докато не видя на Неговите ръце раните от гвоздеите и не сложа палец в раните - няма да повярвам".

Точно след 1 седмица, на осмия ден след Възкресението всички ученици били заедно, и този път с тях бил и Тома. И отново се явил Спасителя и показал Своите рани и предложил на Тома да сложи пръст в раните Му:"Дай си пръста и виж Моите ръце. Подай си ръката и я сложи в Моите ребра, и не бъди невярващ, а вярващ".

Неверието на св.Тома, Караваджо 1601 г.

След като видял с очите си и повярвал, Тома възкликнал :"Господ мой и Бог мой!"
Иисус с укор му отговорил:"Ти повярва, защото ме видя, блаженни тези, които не видяха и повярваха".

Проповядване в Индия

След възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух върху апостолите, според жребия, който изтеглили за това къде да отидат апостолите на Тома се паднал жребия да отиде в Индия
Тома изпаднал в ужас, че трябва да отиде в тези диви места, но му се явил Иисус за да го подкрепи и обещал да бъде с него.
И апостол Тома започнал да проповядва в Палестина, Месопотамия, Етиопия и Индия, основавайки християнски църкви.За пътуването на ап.Тома се разказва в неканонически източници - апокрифа на "Евангелието на св.Тома" и в индийски сборници.
Той основал в Керала християнска църква и покръстил местните жители. Те са т.нар. сирийски християни. 

                                                          Успение на Божията Майка
По времето, когато Божията Майка починала апостол Тома бил в индийските страни. В деня на Успението на Божията Майка по чудотворен начин всички апостоли, които били разпръснати по целия свят се събрали в Йерусалим с изключение на Тома. Три дни след погребението апостола дошъл в Йерусалим и много се опечалил, че не могъл да се прости с Божията Майка. Тогава след решение на всички 70 апостоли, те отворили гробницата на Божията Майка, но тя била празна и там стоели само погребалните одежди. Богородица се явила на апостол Тома и му хвърлила своя честен пояс от небето.

Кончината на ап.Тома

След това апостол Тома отново се завърнал в индийските страни, за да проповядва христовото учение. Там, той обърнал в христовата вяра две жени, едната от които била жена на управителя на гр. Мелипур (сега Мадрас). Двете жени станали толкова вярващи, че се отказали от плъстско съжителство със своите мъже. Това много разгневило управителя на града, и апостола бил хвърлен в тъмница. Ап. Тома загинал мъченически - бил пронизан от 5 копия пред каменния кръст, който направил със собствените си ръце. Той умира, прегърнал кръстта и бил погребан на това място, където в момента се намира католическата базилика св.Тома в гр. Мадрас.

Според преданието след смъртта на св.Тома управителя на Малипур станал християнин заедно с всичките си велможи.
Св. Тома загинал през 68 г.

Мощите на св.Тома

Части от мощите на св.Тома има в Унгария, Индия, Италия и на Атон.Мощите на светеца били в Индия до 4 в.

Индия, Ченай (до 1996г. -Мадрас). Катедрала "Св.Тома"

Но през 385 г. част от мощите на светеца били пренесени в Месопотамия, в гр.Едеса (сега Орфа). Там била построена църква, в която се стичали богомолци от много страни. Впоследствие част от мощите били пренесени в Константинопол, където бил изграден храм, носещ неговото име.

През 1143 г. в резултат на войните с мюсулманите, гр.Едеса попаднал под тяхно владение. За да съхранят мощите, кръстоносците ги пренесли на о-в Хиос в Егейско море. През 1258 г. имало сражение между венецианците и жителите на Генуа за контрола на морските пътища към Изтока. Победили венецианците, които пренесли мощите от Хиос в гр. Ортон /Италия/.

Пренасяне на мощите на св.Тома от остров Хиос

Оттогава до сега мощите се намират в катедралата на гр.Ортон.

Калужка икона на Божията Майка - при парализа, ушни болести, глухота, избавяне от чума и холера, при нападения на нашественици

Чудотворната икона на Божията Майка "Калужка" се явява преди 250 години като неизменен източник на чудеса. В нашето сложно време, когато човек, потопен в ежедневието и в тежестта на битието напразно търси утеха в забавленията и удоволствията и забравя, че близо до него е истинския благодатен източник на утешението - Св.Богородица. 

На повечето икони Божията Майка е изобразена или с Иисус на ръце, или в обкръжението на молещи се ангели. Но Божията Майка има и съвършенно уникален образ, на който Дева Мария е представена с книга. 

Как помага иконата

Иконата на Божията Майка "Калужка" помага при парализи и при физически недъзи, на хора, които имат проблем със слуха. С молитва пред иконата се лекуват всякакви болести - слепота, паралич, алкохолизъм, кожни заболявания. Иконата помага не само на отделни лица - този образ е спасявал неведнъж Калужката земя.

Молитва

О, Пресвета Владичице Богородице, Царице на Небето и Земята! Към Теб прибягваме и за Твоята помощ призоваваме: съхрани нашата земя от нашествие на чуждоземци и от всякакви душевни и телесни болести, за да Те славим и величаем винаги Тебе, Пресвета Богородице, като наша Блага и Дивна Застъпница во веки веков. Амин.

История на иконата и чудеса

Историята на Калужката икона е тясно свързана с Калуга. Намиращото се на 10 км от Калуга селце Тинково през 18 век принадлежало на Василий Хитров, представител на древен болярски род. През 1748 г. две прислужнички разчиствали тавана на болярския дом. Сред прашните натурии открили пакет. Отворили го, и се оказало, че това е  нарисувана на платно картина. На нея била изобразена облечена в тъмно синьо, почти монашеско облекло жена, четяща книга. Момичетата помислили, че жената е монахиня. Една от прислужниците, не много интелигентна и умна, се изплюла върху картината. Тя не знаела, че това е образа на Богородица, но наказанието дошло бързо. Евдокия (така се наричало момичето) се парализирало.

Другата прислужница разказала всичко на господаря си, който заповядал момичето да бъде пренесено в неговия дом. През нощта на родителите на момичето се явила Божията Майка, Която казала:

"Вашата дъщеря със своята дръзка постъпка върху изображението на платното не оскверни монахинята, но Мен, защото това е Мой образ, чрез който по волята на Моя Син и Бог Аз ще се застъпвам за вашия град и неговите жители. На сутринта кажете това на свещенниците и заедно с тях се помолете пред поруганата Моя икона, наръсете парализираната с водата, която извира под храма, и вашата дъщеря ще бъде излекувана."

Родителите направили това, което им поръчала Богородица и Евдокия била излекувана, след като се покаяла. Иконата била поставена в рамка, и пренесена на почетно място в болярския дом. 

Скоро в имението, в което служил слугата Прохор, отдавна страдащ от глухота три пъти виждал на сън Божията Майка. Тя му казала горещо да се моли пред иконата. Така и направил и след две денонощия се събудил с напълно възстановен слух.

Единствената дъщеря на болярина Евдокия се разболяла тежко. Една нощ и се явила Пречистата, казвайки:" Моли се пред тази икона - и ще получиш изцеление". Евдокия разаказала съня на родителите си и те заедно се помолили. Девойката оздравяла.

Хитров разбрал, че не трябва да държи тази светиня у дома си и я пренесъл в църквата на съседното село Калужка. Сега в селото е възстановена църквата Успение на Света Богородица, където била пренесена иконата, като сега тя е част от Малоярославския Свято-Николски Черноостровски женски манастир.

Описани са следните чудеса на изцеление:

Сина на човек от Калуга от няколко години бил на легло, като цялото му тяло било покрито с рани. Лекарите били безсилни. Старецът не знаел какво да направи, докато сама Пресветата Богородица не му дала решението: "Отиди в Калужка и се моли." Къде е Калужка, старецът не знаел, но тръгнал на път и открил иконата. Дълго се молил, а когато се върнал в къщи сина му бил оздравял. 

Калужкият търговец Иван Воробьов и съпругата му много страдали, защото всичките им деца умирали като бебета. Явила му се Богородица, която му казала да отиде в църквата на р.Калужка и да намери Нейната икона. Семейството обиколило няколко църкви край реката, но не могли да намерят чудотворния образ. На втория път, намерили църквата с иконата на Божията Майка. Малко след това им се родило момиченце, което пораснало живо и здраво.

Жителка на Жиздра (град в Южна калужка област) Устиня Фьодоровна страдала от алкохолизъм. По време на литийно шествие, тя се обърнала с молитва за изцеление към Божията Майка и чудото се случило.

През 1771 г. в Москва и околностите (Калуга се намира на 180 км от Москва) избухнала епидемия от чума. Болестта поразявала хората внезапно - хората, както стояли или ходили били поразявани внезапно и умирали като мухи. Нито лекарите, нито правителството можели да овладеят епидемията - тя вземала нови и нови жертви. Донесли в града Калужката икона  и с литийно шествие обходили всички улици на града и мора престанал. В чест на това събитие църквата почита иконата  на 2 септември.

По време на Отечествената война през 1812 г. иконата била пренесена в гр. Ефремов. В края на октомври, войската на Наполеон била отблъсната. Много пленници след войната разказвали, как няколко пъти имали видение на Божията Майка. Всеки път виденията били съпровождани с победа на руските войски. За това било доложено на император Алекасандър Първи. Той се разпоредил всяка година на 25 октомври да се почита Калужката икона с литийно шествие.

До 1918 г. иконата се намирала в Калужка. След революцията била пренесена в Московската Духовна Академия при Троицко-Сергеевата лавра. С участието на Патриарх Алексий в наши дни иконата била върната в град Калуга.

Значение на иконата

Небесната Царица ще махне всяка стрела, забила се в нашата душа, ще излекува всяка наша рана и ще утоли всяка печал. Единственото, което се изисква от нас е да се помолим пред Нейния образ с вяра и усърдие. 

Когато ни предстои важно дело, Божията Майка ще благослови нашия труд и ще увенчае с успех нашия труд и всеки бизнес. Молитвата пред Божията Майка ще помогне и на децата в тяхното учение, тя ще просветли умовете им и ще облегчи учението им.

Ако се отправяте на далечен път Божията Майка ще бъде ваша Пътеводителка, ще ви избавя от врагове и ще предотвратява всякакви нещастия по пътя. 

Няма напълно щастливи хора на Земята, всички живеем с нашите скърби, а някои и с голяма мъка. Когато мъката болезнено е свила нашето сърце, това което можем да направим е да се помолим на Божията Майка да ни изведе от това състояние с думите:"Пресвета Владичице Богородице! Ти виждаш моята немощ и безпомощност, виждаш моята тъга и скръб. Моля те, бъди моя Майка и Покровителка. Защити ме, вразуми ме и ме научи да творя. Не се отвръщай от мен, Ти си едничката надежда, която имам."

Черната Пресвета Богородица от Несебър - помага при психични болести, за изгонване на зли духове

Иконата на Божията Майка "Черна Пресвета Богородица" се намира в църквата Успение на Света Богородица в Несебър.Тя е копие на известната Иверска чудотворна икона, позната като „Пресвета Богородица Портаитиса – Вратарница, която се намира в Светогорския манастир Иверон. Счита се, че неин автор е първият иконописец в Християнската Църква – св. апостол и евангелист Лука. Несебърската „Пресвета Богородица” е нейно копие от византийско време – Х- ХІІ век.

Света Богородица е почитана като пазителка на Несебър. На 15 август,   Успение на Пресвета Богородица е и денят на Несебър. На този ден се извършва литийно шествие с иконата из целия град, като се пеят молитви към Пречистата.

История на иконата

Иконата датира от 13 век и е изографисана във византийски стил. Съгласно преданието иконата на Богородица била донесена от Атон. Иконата е изрисувана в тъмни тонове, или е потъмняла с времето. Има мнение, че е потъмняла, защото е била военна икона, която воините носели на бойното поле.
Първоначално иконата се съхранявала от гръцка монахиня. Още тогава гражданите видяли много чудеса след молитви пред иконата. След смъртта на монахинята иконата била пренесена в местната  църква "Св.Георги". В 17 в. турците завладели града и решили да разрушат храма, в който се намирал чудотворния образ, и тогава се случило чудо. Любимият кон на турския военачалник изведнъж започнал да буйства и за малко не умрял. Гражданите на Несебър изнесли чудотворната икона и в този момент конят се усмирил и успокоил. Турският паша не само  не съборил храма, но и дал пари за златно украшение за иконата.
Минали години, и жителите на Несебър решили да построят църква. На мястото на настоящата църква имало училище и децата, играещи си в училищния двор видяли на дървото до тях иконата на Богородица, която много добре знаели от църквата. Иконата била върната на мястото си в църквата, но на следващия ден отново я открили там. В три поредни дни Богородица се явявала в съня на жена от Несебър с думите:"Постройте ми отделна църква. Не искам повече да стоя сред мъжете." След разказа на жената за нейния сън с молбата на Небесната Царица, започнало строителството на храма, но успели да го завършат, когато дървото, на което се появила иконата изсъхнало и под корените му намерили делва с жълтици. С тези пари хората завършили строителството на храма.

През 1994 г, иконата била похитена и това събитие развълнува цяла България. Полицията бързо намерила крадците - младежи на възраст 18-20 г, Иконата била изпратена за реставрация в град Сливен и престояла там 3 години.
И сега храм Успение Богородично в Несебър привлича хиляди поклонници от цял свят. Хората идват със своите скърби и болки, молейки за помощ и закрила Небесната Царица и Нейния образ Черната икона на Божията Майка - покровителка на Несебър. Всяка година на 15 август - Успение Богородично се провежда литургийно шествие. Иконата обикаля целия град с песнопения и молитви към Пречистата.

Как помага иконата

Невъзможно е да се изброят чудесата, които е сътворила иконата. Много хора, страдащи от телесни и душевни недъзи получавали и получават изцеление. Особено много помага иконата при душевни заболявания. 

Богородица "Хлебна" - за насъщния хляб, за избавяне от материални трудности, за помощ при запазване на работата или търсене на нова работа, за успокоение и придобиване на вяра в бъдещето

Историята на иконата на Божията Майка "Хлебна" е много интересна и удивителна. Първото споменаване за тази икона е от 16 в.

За какво помага иконата на  Богородица "Хлебна"

Православните молитви пред "Хлебната" икона на Божията Майка помагат, ако някой от членовете на семейството е загубил работата си, останал е без средства, загубил е надежда в утрешния ден. По време на блокадата на Ленинград, копието на тази икона била намерено от една жена. На следващия ден един войник и дал килограм овес. Хлебната Божия Майка изпращала хляб на децата, за да не умират от глад. Молитвите пред чудотворния образ на Богородица помогнали да се преживеят тежките години на изпитания по времето на блокадата. В настоящото сложно време, в което живеем много християни се молят за благополучие и материални блага за своето семейство. По време на криза, молитвите пред тази силна икона помагат да се преживеят трудните времена.

Молитва

Пред иконата на Божията Майка "Хлебна" може да се чете молитвата, която се чете и пред иконата "Умножителка на хлябовете".

О, Пресвета Дево Богородице, Премилостива Владичице, Царице на Небето и Земята, благоустроителнице на всеки християнски дом и семейство, благословение за трудещите се, неистощимо богатство за нуждаещете се, Нахранваща сираците и вдовиците, и на всички хора. Хранителнице наша, родила Хранителя на Вселената и наша Умножителка на хляба! Ти, Владичице, изпращаща Своето майчинско благословение над градовете, селата и нивите, и над всеки дом,  Твоето упование търсим. И затова с благоговеен трепет и съкрушено сърце смирено Те молим: бъди на нас, грешните и недостойни Твои раби мъдра Домостроителница, устройваща нашето битие. Пази всяка общност, всеки дом и семейство в благочестие и Православие, единомислие, послушание и доволство. Бедния нахрани, възрастните подържай, младенците възпитавай, всички вразуми и към Господа призови; "Хлябът наш насъщний дай нам днес!" Съхрани, Пречиста Майко, Твоите хора от всякакви нужди, болести, глад, град, огън, от всякакво лошо обстоятелство. Ходатайствай за мир и велика милост за нашите земи, домове и семейства, за всяка християнска душа и за цялата наша страна, за да Те славим, Премилостива Хранителнице наша, сега и винаги и во веки веков. Амин.

История на иконата

Иконата се появила в Соловецкия манастир през 16 в.В тези години там живял послушника Филип Московский. Той бил  от знатен произход, и когато  навършил 30 г. напуснал светския живот в Москва, отказал се от държавната си работа и заминал за Соловецкия манастир. Скривайки своето име, той се отдал на послушание, наравно с останалите братя.

Игуменът скоро забелязал усърдието на послушника, счел че е достоен да приеме подстригването като монах, и давайки му новото име Филип го изпратил да работи в пекарната на манастира. Всеки ден се изпичали голямо количество нафора и хляб за манастирската трапеза, работата била много тежка за знатен човек, но той с молитва търпеливо понасял всички трудности и никога не се оплаквал. С особен трепет Филип се молил на Божията Майка. 

Небесната Царица му показала Своето разположение, като му изпратила икона с Нейния чудотворен образ. Филип не искал да се разделя с иконата, и затова я поставил в пекарната. Оттогава всеки ден Филип поставял топлите хлябове и нафора пред иконата, молейки Я да благослови свещенния хляб.Много скоро монасите започнали да наричат иконата Хлебната икона. Скоро след това Филип станал монах, а години след това и игумен на манастира в продължение на 18 г. След това Иван Грозни го извикал във Всеросийската митрополия. Филип бил убит от царски служител през 1569 г. След неговата смърт иконата станала една от главните светини на Соловецкия манастир, като се прославила в цяла Русия. Занесли я в Спасо-Преображенския събор, където чудотворния образ бил до закриването на манастира. Оригиналната икона била загубена, но от нея били направени няколко копия. Една от тези икони в края на 19 в. се намирала в Леушинския манастир. По волята на игуменката на манастира за иконата бил направен параклис, който осветил самия Йоан Кронштадский. В годините на съветската власт манастира бил затворен и чудотворния образ се считал за изгубен.Но Небесната Царица, както и предния път, така и сега по чудотворен начин предоставила образа в средата на 20 в. Това се случило по време на блокадата, в страшната зима на 1941 г. Хиляди хора гладували в скования от студ град. Наталия Фьодорова нямало с какво да нахрани децата си 2 дни, и на третия им дала вестници. След това тръгнала да проси храна за двете си малки деца. На улицата я застигнала артилерийска стрелба. Бягащ матрос я спасил, като я съборил на земята. Като се изправила Наталия Владимировна видяла на земята три светли лика: на светия евангелист Йоан Богослов, на свети Николай и на Пресвета Богородица. Върху иконата на Божията Майка видяла надпис:"Хлебна Света Богородица". Жената взела със себе си иконите. Чудесата започнали да се случват на следващия ден - непознат мъж във военна униформа и дал една мешка, пълна с овес. С него тя хранила децата си в тези страшни дни.След седмица в обсадения град започнала доставка на хранителни продукти. С голямо благоговение жената пазила иконата и се молила на светците и Божията Майка. Застъпничеството им спасило семейството през тези страшни дни, както и на всички тези, които отивали в техния дом и се молили на иконите.
До скоро чудотворната икона се съхранявала в дома на дъщерята на Наталия Василевна - Нина Фьодорова. Монахините от Леушинския манастир не губили надежда през всички тези години да си върнат отново иконата на Хлебната Богородица, и техните молитви били чути. Божията Майка по чуден начин им показала дома, в който се съхранявала чудотворната икона. Пазителката на иконата дала за 3 дни Хлебната икона в манастира. След това, преди да почине през 2008 г. Нина Фьодоровна предала иконата на църквата "Богородица Търсеща загиналите".
Било направено копие на чудотворната икона и сложено в Успенския събор в Санкт Петербург, който бил изографисан в знак на вечната памет на жертвите на блокадата.

Чудеса

По записки от 1897 г.
В северно селце живеел малкия Филя. Той бил сирак, живял сам в дома, оставен от родителите му. Съселяните му помагали да преживява през лятото. Но селцето било много бедно, и когато започнала зимата, никой вече не можел да храни момчето. Местният свещенник се смилил над момчето и го взел да живее в църквата, за да не замръзне в своята студена къща и семейството на свещенника споделяло трапезата си с него. Вечерите го учил на молитви. Филип бил много ученолюбив, бързо се научил да чете и пише. Момчето прочело историята на Хлебната икона, и било много впечатлено от монаха Филип Московски, притежателя на Хлебната икона. Изведнъж получил озарение - той също се казвал Филип. Започнал да моли свещенника да му покаже чудотворната икона. Но свещенника нямал тази икона. Момчето се разстроило, но решило - като се разтопи снега, ще отиде до Соловецкия манастир, за да види иконата. Но не минали и три дни, и иконата го намерила сама. В една мразовита вечер на вратата почукали трима странника. Свещенникът ги приел, и се оказало, че те ходят по руската земя, за да се покланят на православните светини и сега идвали от Соловецкия манастир. Филип започнал да ги разпитва за манастира, за чудотворната икона. В този момент един от странниците извадил от пазвата си малка икона на Богородица Хлебна и я подарил на малкия Филип. Всяка вечер малкия Филип се молил на иконата, молил да получи помощ и да отиде да учи в града. Случвало му се да сънува самата Пресвета Богородица, която го хващала за ръката и го развеждала през градини с дивно красиви цветя, каквито в техния край нямало. А през пролетта неговата съдба се решила. Собственникът на з мемите дошъл на лов,заедно със свои приятели. Ловците били уморени и жадни,и почукали на вратата на свещенника. Филип бързо се сприятелил с ловците, те забелязали колко е интелигентен. Единият от приятелите на собственика имал оранжерии на юг, и поканил Филип да работи там. Когато Филип видял оранжериите видял, че това са цветята от неговите сънища.

Емилиян Николаевич, Москва
 В 60-те години дойдох от село в Москва, за да уча в университета. Всичко беше чудесно, но се налагаше да преживявам само с малката ми стипендия. В къщи имах още 4 братя и сестри, и моите родители не можеха да ми изпращат пари. Вечерите не можех да заспивам от глад, и започвах да мисля за всичко - за родителите, за баба ми. В този момент в главата ми изплува спомена за нейния разказ, как преживяли гладните години в селото - всички се молили на Богородица "Хлебна" и как се случвали чудеса. Но понеже не знаех молитви, започнах да моля Богородица да ми помогне. Като се събудих сутринта, на масата имаше парче хляб - не бях виждал такъв вид в нашия магазин. Помислих си, че някой от съседите се е смилил над мен и е донесъл хляба. Изядох хляба, който не беше много, но през целия ден бях сит. Жалко, че не знаех на кой да благодаря.
На следващата сутрин отново имаше парченце хляб на масата. Започнах да моля Божията Майка да разкрие кой оставяше хляба. После на сън сънувах самата Богородица - вървеше срещу мен и протягаше ръка, в която държеше парче хляб. Започнах да благодаря за помощта, а на сутринта написах писмо на баба, да ми изпрати иконата на Богородица.
Една сутрин, като се събудих нямаше хляб на масата. Когато отидох в университета ме очакваше изненада - завеждащия катедрата ме покани да стана лаборант в неговата лаборатория. Разбира се, веднага се съгласих.
Толкова години минаха оттогава - вече съм професор. Старая се винаги да помагам на бедните и талантливи студенти, а иконата на Богородица Хлебна пазя и до днес.

Маргарита Йосифовна и Николай Помогайбо, пенсионери, Пензенска област
Никога не сме живели богато - моя мъж е инвалид и разходите ни за лекарства винаги са били много високи. По време на кризата се повишиха не само цените на храните, но и на лекарствата.
Нашата дъщеря ни донесе икона на Богородица "Хлебна". Когато веднъж бях в църквата, случайно разбрах за тази икона. В тази църква имаше такава икона, и там се стичаха тълпи хора, които се молят да им помогне да се справят с финансовите трудности, да намерят работа и да осигурят прехрана за семействата си.
С мъжа ми започнахме да се молим и сутрин, и вечер пред иконата. Не мина и седмица, когато разбрахме,че един богат човек е решил да подпомага инвалидите пенсионери в нашия регион. Към пенсията имаше добавка, и ни помагаха с обслужване.
От този ден ние започнахме да живеем по-леко: от центъра за социална помощ ни доставят хранителни продукти и лекарства, а лятото ни предложиха да отидем на санаториум. Всяка вечер  благодарим на иконата за помощта, която ни изпрати.

Света Иванова, Томск
Искам да разкажа как ми помогна Богородица "Хлебна". Ученичка съм в 7 клас. Имам по-малки брат и сестра. Баща ми работи в завод, но понеже в момента има криза, му намалиха заплатата.
Още през септември в училище ни казаха, че през зимната ваканция ще отидем на екскурзия в Петербург. Много ни разказваха колко е красиво там, какви храмове и музеи има. Много исках да отида и родителите ми тогава казаха, че ще ми дадат пари за това. Но веднага след това настъпи кризата, и парите започнаха да не стигат. Тогава родителите ми казаха, че няма да могат да отделят пари за екскурзията. Напълно разбирах, че нямаме пари даже за храна, но толкова исках да отида.
Дядото на баба ми е бил свещенник. Когато тя била малка, той и разказвал за чудна икона, която помагала на всички, които нямали какво да сложат на масата и нямали достатъчно пари. Тя се казвала "Хлебна" и на нея трябва да се молим, ако не достигат парите и живота на хората е труден.
Аз не знаех как да се моля, и вечер преди да заспя просто Я молих - Майко Божия, помогни ми да замина в Санкт Петербург. Баба ми беше разказала, че по телевизията беше гледала, че там в църква има такава икона на Богородица. Мислих си - ще замина там, все едно и отивам на гости.
В края на първия срок имахме олимпиада по история, и аз бях сред първите в класирането. Наградата беше екскурзия до Санкт Петербург. Толкова бях радостна! Там беше толкова интересно и красиво! Заведоха ни в храм, който е построен в памет на всички загинали по време на блокадата. В този храм видях "Хлебната" икона. Там на място и благодарих - нали я помолих да ми помогне, и тя наистина ми помогна.

Всеволовод Иванович, Ленинградска област
Преди няколко години с жена ми осиновихме три деца (имахме и три собствени), купихме къща на село и се преместихме да живеем там. През този период ни се родиха още три деца. Не живеехме богато, но и не гладувахме. Децата растяха, имахме си наша градина и 2 крави. Ние се изхранвахме, и оставаше и за продан.
Един ден, когато нямаше никой в къщи ни окрадоха. Освен покъщнината, бяха взели и кравите. Милицията естествено не намери крадците. Кризата настъпи, цените на всичко започнаха на растат. Когато бяхме в църквата, в неделя говорих със свещенника. Той замълча, и после каза:" Бог никога не ни изпраща по-голямо изпитание от това, което можем да понесем. А помощ винаги оказва, за всяка нужда. Той и Неговата Майка Богородица. Даже има такива икони, на които можем да се молим, когато имаме финансови трудности. Неотдавна се откри иконата на Божията Майка "Хлебна", която се считаше за изгубена. Намира се в църква в Петербург, много хора се молят пред нея и тя им помага."
По време на отпуската отидох до Петербург, намерих храма, в който се намира чудната икона. Запалих свещ, записах молебен и купих две малки икони - една за мен, и една за свещенника.
Когато се върнах, пред нашия дом беше паркиран джип. Учудих се - какви са тези гости?Оказа се, че собственик на строителна фирма е получил в наследство къща в нашия регион. Човекът се казваше Алексей Петрович. Беше на зряла възраст, но се оказа, че няма деца. Той се занимаваше активно с благотворителност. Беше отишъл в нашата църква, за да разбере как може да помогне. Свещенникът го беше изпратил при нас,

Ден на почитание

8 септември

Богородица "Търсеща загиналите" - за благословение на брака, за освобождаване от пороци, за здравето и благополучието на децата, за изцеление на болести на очите, от зъбна болка, от главоболие, за избавяне от пиянство

Светлият образ на Пресвета Богородица "Търсеща загиналите"бил  изобразен през 6 в в Мала Азия в гр. Адан.Светлият образ станал символ на всесилността и милосърдието на Божията Майка. Тази икона се почита като последна надежда на загиващите хора - тези, които се намират на края на силите си от физически недъзи или душевни тегоби. Пред иконата на Божията Майка се молим за застъпничество в дела, които не могат да бъдат решени благополучно без святата помощ.

Блаженната Матрона Московска имала копие на тази икона от младежките си години и се молила на нея до края на живота си. 

Как защитава и помага

Пред иконата на Божията Майка се обръщат хора, които са на прага на гибел - душевна или физическа. Молят Пречистата да дари сила на волята и да могат да се противопоставят на трудностите и да ги понесат достойно, без да опорочат душата си и да не нарушат заповедите на нашия Господ Бог.
Пред иконата на Божията Майка “Търсеща загиналите” коленопреклонно падат тези, които жадуват да се избавят от пороците, да променят обичайното течение на греховния си живот, които страдат в болести и скърби. Пред нея майки се молят за безследно изчезналите си деца, годеници се молят за благополучие на предстоящия брак, затворници се каят за прегрешенията си пред Бога и пред хората.

На светлия образ се молят и хора, които имат близки в беда. По време на Втората световна война богомолците се молили на Пречистата да защитава близките им, които са на фронта.

Иконата се почита и от неомъжени момичета, които молят Небесната Царица за щастлив семеен живот.

Молитва

Тропар, глас 7

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Която си носила в обятията Си Предвечния Младенец и Бог. Моли Го да даде умиротворение на света и спасение на душите ни. Защото Синът Ти, Божия Майко, Ти казва, че ще изпълни всички Твои молби, които са за добро. Затова и ние, като падаме коленопреклонно, Ти се молим и Твоето име именуваме, та, като се надяваме на Тебе, да не загинем, Владичице, защото Ти, си Издирване на погиналите.

Молитва

О, Пресвета Владичице и Богородице, По-висша от херувимите и По-почитана от серафимите, Богоизбрана Отроковице, Търсеща загиналите и Радост на всички скърбящи! Дай утешение и на нас, които живеем в гибел и скръб. Защото освен Теб нямаме друго прибежище и помощ. Ти единствена си Ходатайка на нашата радост и като Божия Майка и Майка на милосърдието, като стоиш пред Престола на Пресветата Троица, можеш да ни помогнеш, защото никой, който прибягва към Теб, не си отива посрамен. Затова чуй и нас, които сега, в ден на гибел и печал, падаме коленопреклонно пред Твоята икона и Те молим със сълзи: Избави ни от налегналите ни скърби и беди в този временен живот, нека не бъдем лишени от Твоето всесилно ходатайство и от вечната безкрайна радост в царството на Твоя Син и нашия Бог. Амин.

История на иконата

Легендата гласи, че повода за създаване на образа на Богородица "Търсеща загиналите" станало чудно събитие през 6 в. в малоазиатския град Адан.

Човек на име Теофил, работил като иконом при епископа. Той бил благороден и честен, изпълнявал с радост работните си задължения и бил много почитан. Но когато стария епископ починал и на неговото място бил назначен друг епископ, който не познавал местните хора. В стремежа си да получат работното място на иконома, нечестни и злонравни хора оклеветили Теофил. Новият епископ уволнил Теофил и на негово място назначил друг, нечестен човек.

Обида изгаряла отвътре Теофил. Той мечтаел да се срещне с нечестния човек, който го оклеветил и да му потърси сметка. Срещата скоро се случила и този човек казал на Теофил:"Обърни се за помощ към дявола, той е всесилен и ще изпълни всяко твое желание. Душата на иконома почерняла от страсти и желания - той толкова силно искал мястото, че сключил договор с дявола и се отрекъл от Бога.

В този момент новият епископ бързо разбрал какво се е случило, уволнил недостойния си служител и предложил на Теофил да се върне на работа при него. Отчаяние обзело Теофил, той осъзнал погиващата мерзост на своята постъпка. Нито храната, нито пиенето доставяли радост на Теофил, страдалеца отишъл в храма и започнал да се моли неистово. Разбирайки, че е разгневил Бога, той не посмял да се обърне към Него, а се обърнал към Божията Майка и я помолил за Нейното застъпничество. Молитвата му била искрена и гореща и Божията Майка не оставила в беда разкайващия се грешник. Тя изпросила опрощение и изкупление на греховете на Теофил.

Обръщайки се в своите молитви към Небесната Царица, нещастния Теофил молил да бъде открит, той загиналия. Именно тези слова дали името на иконата на Божията Майка"Търсене на загиналите".

Чудеса, свързани с иконата "Търсене на загиналите"

Пред тази икона се молят в големи беди - по време на войни, епидемии и стихийни бедствия. И сега са известни множество удивителни истории, когато със Своето застъпничество Божията Майка е спасявала от неименуема гибел не само отделни хора, но и цели градове.

През 1871 г. в град Серпухов върлувала холера, която отнемала живота на десетки хора всеки ден. Жителите, които знаели за чудотворната икона на Богородица в храма в с. Бор, се помолили да бъде изпратена при тях. С много молитви, жителите на гр. Серпухов обходили с литийно шествие целия град. И внезапно епидемията отстъпила. В памет на това чудо жителите на гр. Серпухов поръчали специално издание на Евангелието, на който е изобразен образа на Божията Майка "Търсене на загиналите" с благодарствен надпис за спасението.

Доката иконата от с.Бор била в Серпухов пред нея завели момченце, което не можело да ходи и било сляпо. Като се поклонило пред иконата,  момченцето станало на крака и тръгнало.

В архивите на Калужката духовна семинария се пазят много свидетелства за чудесата, станали пред иконата от с.Бор. Едно от тях се случило през 1868 г. в село Татянинско имало голяма суша, пострадала реколтата и селото било застрашено от глад. Още на следващия ден, след като донесли иконата в селото завалял дъжд. Благодарните селяни дали обет всяка година да отслужват молитва и литийно шествие с иконата.

Още няколко случая на избавяне от холера са описани в Украйна. В с.Малижин, Харковска област се съхранява древна дървена икона "Търсеща загиналите". През 1770 г.била изцелена жена, а след това три пъти Богородица спасявала селото от мор.

От московското копие на Божията Майка "Търсене на загиналите" дошла традицията  да се моли Богородица за щастлив брак. Първо пред иконата за това се помолил разорен дворянин, който мечтаел да намери съпрузи за своите дъщери.  Той се молил дълго пред иконата  и Божията Майка не го изоставила. По чуден начин се омъжили и трите дъщери на дворянина.

Ден на почитание

5 февруари

Богородица "Подаваща ум"- за успешно обучение, за просвещение, за благоразумие, за смирение

"Вразуми", "научи","подай добра мисъл" - колко  често звучат тези думи в ушите ни. И се обръщаме към Пречистата като към извор на истинска мъдрост. И се молим за прибавяне на ум, благоразумие, смирение, които така не ни достигат в суматохата на стремителния живот.

Образът на Божията Майка е рядка иконография. Фигурите на Богородица и Младенеца са облечени в камбановидна дреха с кръстове, символизираща скръбта и прославата. Фигурите са разположени  на фона на райските порти с ангели, държащи светилници в ръце, което символизира светлината на истината.

В подножието на входа на Рая е изобразен Небесния Йерусалим.Пред иконата се молят родители на деца, страдащи от слабост на ума или изпитващи трудности в учението. В нашия сложен и объркан век  все повече родители се молят пред иконата на Богородица "Подаваща ум" за нравствено наставление на своите деца и за обогатяване на техните млади неукрепнали умове с християнска мъдрост. 

Как помага иконата

Пред иконата "Подаваща ум" се молим, за да изпросим от Божията Майка и Иисус Христос помощ за усвояване на наука, за успешно вземане на изпит, за постъпване в университет и за благополучие по време на учебната година. Пред този образ можем да се молим и за даруване на житейска мъдрост, необходима за вземане на правилно решение в живота.

Пред тази икона се обръщаме към Всевишния и Богородица, когато наш близък страда от умствено разстройство, скудоумие и др.подобни недъзи. Молитвата също така помага да се измоли духовно просвещение, християнска мъдрост и добродетели за нас самите, за нашите деца, за нашите приятели и даже и врагове.

Молитва

О,Пресвета Дево, Ти Си Благословенна Дъщеря на Бога Отца, Майка на Неговия Божествен Син Иисус Христос и Невеста на Светия Дух. Ти царуваш над ангелите и спасяваш хората, изобличаваш грешниците и наказваш богоотстъпниците. Помилвай и нас, които много съгрешихме и не изпълнихме Божиите заповеди, нарушихме обетите на Светото Кръщение. Когато Светият Дух отстъпил от цар Саул, страх и униние го обхванали и го измъчвал мракът на отчаянието и безрадостното състояние на душата. Сега и всички ние сме лишени от благодатта на Св.Дух, заради своите грехове. Умът ни е изпълнен със суетни помисли, забравата за Бог е помрачила душите ни, и всякакви скърби, болести и злини - ненавист, вражда, отмъстителност, злорадство и множество други грехове измъчват сърцата ни. И така, останали без радост и утешение, викаме към Теб, Майко на нашия Бог Иисус Христос: Моли твоя Син да ни прости всички наши съгрешения и да ни изпрати Утешителя - Светия Дух, Който Го е изпратил някога на апостолите, та утешени и просветени от Него, с благодарност да Ти пеем: Радвай се, Пресвета Богородице, Която ни даруваш ум за наше спасение! Амин.

О, Пресвета Богородице! Ти просвещаваш помрачените и даруваш разум, Ти си опора на гонените за истината и опрощение на каещите се. Изцели страстите на душите и телата ни, защото избавяйки ни от страстите, Ти лекуваш и нашите тела. Та като разберем истинския път спасението, да се върнем от плена на греха и порока и с усърдна молитва да зовем към Теб: Радвай се Пресвета Богородице, милостива Подателко на разум!

История на иконата "Подаваща ум"

Иконата "Подаваща ум" е една от най-загадъчните образи в руското православие. Изследователите и до днес спорят за възникването на иконата. Според едната теория, идваща от старинно предание, в което се разказва за нелеката съдба на благочестив иконописец, увлякъл се по богословските науки. Той прочел толкова много книги и така усилено размишлявал върху тях, че скоро загубил здравия смисъл. В редките моменти, когато мисълта му се прояснявала, той молил Божията Майка да му придаде ум. И скоро горещата молитва била чута - сама Божията Майка, заедно с Божествения Си Син се явила на иконописеца и му казала да Ги изографиса така, както ги вижда. Иконописецът бил изпълнен със страстно желание веднага да започне работа, но разсъдъка отново му изменил. Той рисувал иконата на Богородица всеки път, когато му прояснявало, и накрая успял да я завърши. Удивително, със завършване на иконата, се възвърнал и разсъдъка му. В чест на това събитие иконата била наречена "Подаваща ум".

Другата теория принадлежи на съвременните иконографи. Тя твърди, че иконата идва от запад, от малко италианско градче - Лорето от 16 в. Това градче е известно с неголяма статуя на Божията Майка. За сходството на двата образа говорят множество детайли. Интересен е факта, че днес в Италия има икона на Богородица и на италиански е написано: "Лоретска Богородица. Руска икона.18 в."

Къде се намира иконата

В гр.Тутаев, Ярославска област, в храм Покровский се намира иконата "Подаваща ум" от 18 в. Иконата се е прославила с многочислени изцеления, а с молитвите пред нея се случват постоянно удивителни и светли събития. Всяка година на 1 септември чудотворния образ се носи в Ярослав за началото на учебната година.

Чудеса на иконата

1.Московчанката Раиса Зайцева внезапно се сблъскала с печален проблем - оказало се, че нейният малък син Станислав, който бил в 1 клас е неспособен да се обучава. Не можел да научи наизуст даже кратко стихотворение или да реши проста задача. Жената много се натъжила, и отишла в църквата, в която ходи. Свещенникът и казал да отиде в Тихвинската църква в Москва, където имало копие на иконата на Богородица "Подаваща ум". Раиса отишла в храма заедно с малкия си син. Момченцето много харесало образа на Богородица и карало майка си често да ходят в църквата. Майка му купила икона, и я сложили на бюрото му. Съвсем скоро нещата в училище потръгнали - учението му ставало все по-успешно, паметта се подобрила.

2.Виктория Белхова от с.Балухар, Иркутска област завършвала курс "Основи на православната култура" и и предстоял труден изпит по Стария Завет.С голямо старание тя се подготвяла за изпита, но не се чувствала уверена в знанията си - много сложна била материята и трудно се запомняла толкова много информация.

Преди изпита жената отишла в църквата, поговорила със свещенника и той и разказал как в семинарията, всеки семинарист имал икона на Богородица "Подаваща ум". Виктория отначало се зарадвала, но после се оказало, че никъде в околността няма църква, която да има тази икона, а също не я намерила в църковния магазин в селото. Разстроена, жената напуснала храма и се прибрала вкъщи. Там я чакал нейния съпруг, който и предал малка икона подарък от тяхна позната. Съпругът и обяснявал, че никога не е виждал такава икона. С разтуптяно сърце Виктория взела иконата и чудо - това била иконата "Подаваща ум". Както всички се досещат, изпита преминал успешно.

3.Момиченце, на име Анастасия имала поставена тежка диагноза "забавено умствено развитие".Майка и изчерпала всички възможности - медикаменти, терапии, масажи, но нищо не помагало. Но майката не се предавала - тя се молела на Богородица и Господ Бог пред иконата "Подаваща ум" и чудото се случило - Настя била напълно излекувана.

Ден на почитание на иконата

15 август