сряда, 25 март 2015 г.

Богородица "Хлебна" - за насъщния хляб, за избавяне от материални трудности, за помощ при запазване на работата или търсене на нова работа, за успокоение и придобиване на вяра в бъдещето




Историята на иконата на Божията Майка "Хлебна" е много интересна и удивителна. Първото споменаване за тази икона е от 16 в.

За какво помага иконата на  Богородица "Хлебна"
Православните молитви пред "Хлебната" икона на Божията Майка помагат, ако някой от членовете на семейството е загубил работата си, останал е без средства, загубил е надежда в утрешния ден. По време на блокадата на Ленинград, копието на тази икона била намерено от една жена. На следващия ден един войник и дал килограм овес. Хлебната Божия Майка изпращала хляб на децата, за да не умират от глад. Молитвите пред чудотворния образ на Богородица помогнали да се преживеят тежките години на изпитания по времето на блокадата. В настоящото сложно време, в което живеем много християни се молят за благополучие и материални блага за своето семейство. По време на криза, молитвите пред тази силна икона помагат да се преживеят трудните времена.

Молитва

Пред иконата на Божията Майка "Хлебна" може да се чете молитвата, която се чете и пред иконата "Умножителка на хлябовете".


О, Пресвета Дево Богородице, Премилостива Владичице, Царице на Небето и Земята, благоустроителнице на всеки християнски дом и семейство, благословение за трудещите се, неистощимо богатство за нуждаещете се, Нахранваща сираците и вдовиците, и на всички хора. Хранителнице наша, родила Хранителя на Вселената и наша Умножителка на хляба! Ти, Владичице, изпращаща Своето майчинско благословение над градовете, селата и нивите, и над всеки дом,  Твоето упование търсим. И затова с благоговеен трепет и съкрушено сърце смирено Те молим: бъди на нас, грешните и недостойни Твои раби мъдра Домостроителница, устройваща нашето битие. Пази всяка общност, всеки дом и семейство в благочестие и Православие, единомислие, послушание и доволство. Бедния нахрани, възрастните подържай, младенците възпитавай, всички вразуми и към Господа призови; "Хлябът наш насъщний дай нам днес!" Съхрани, Пречиста Майко, Твоите хора от всякакви нужди, болести, глад, град, огън, от всякакво лошо обстоятелство. Ходатайствай за мир и велика милост за нашите земи, домове и семейства, за всяка християнска душа и за цялата наша страна, за да Те славим, Премилостива Хранителнице наша, сега и винаги и во веки веков. Амин.

История на иконата
Иконата се появила в Соловецкия манастир през 16 в.В тези години там живял послушника Филип Московский. Той бил  от знатен произход, и когато  навършил 30 г. напуснал светския живот в Москва, отказал се от държавната си работа и заминал за Соловецкия манастир. Скривайки своето име, той се отдал на послушание, наравно с останалите братя.
Игуменът скоро забелязал усърдието на послушника, счел че е достоен да приеме подстригването като монах, и давайки му новото име Филип го изпратил да работи в пекарната на манастира. Всеки ден се изпичали голямо количество нафора и хляб за манастирската трапеза, работата била много тежка за знатен човек, но той с молитва търпеливо понасял всички трудности и никога не се оплаквал. С особен трепет Филип се молил на Божията Майка. 
Небесната Царица му показала Своето разположение, като му изпратила икона с Нейния чудотворен образ. Филип не искал да се разделя с иконата, и затова я поставил в пекарната. Оттогава всеки ден Филип поставял топлите хлябове и нафора пред иконата, молейки Я да благослови свещенния хляб.Много скоро монасите започнали да наричат иконата Хлебната икона. Скоро след това Филип станал монах, а години след това и игумен на манастира в продължение на 18 г. След това Иван Грозни го извикал във Всеросийската митрополия. Филип бил убит от царски служител през 1569 г. След неговата смърт иконата станала една от главните светини на Соловецкия манастир, като се прославила в цяла Русия. Занесли я в Спасо-Преображенския събор, където чудотворния образ бил до закриването на манастира. Оригиналната икона била загубена, но от нея били направени няколко копия. Една от тези икони в края на 19 в. се намирала в Леушинския манастир. По волята на игуменката на манастира за иконата бил направен параклис, който осветил самия Йоан Кронштадский. В годините на съветската власт манастира бил затворен и чудотворния образ се считал за изгубен.Но Небесната Царица, както и предния път, така и сега по чудотворен начин предоставила образа в средата на 20 в. Това се случило по време на блокадата, в страшната зима на 1941 г. Хиляди хора гладували в скования от студ град. Наталия Фьодорова нямало с какво да нахрани децата си 2 дни, и на третия им дала вестници. След това тръгнала да проси храна за двете си малки деца. На улицата я застигнала артилерийска стрелба. Бягащ матрос я спасил, като я съборил на земята. Като се изправила Наталия Владимировна видяла на земята три светли лика: на светия евангелист Йоан Богослов, на свети Николай и на Пресвета Богородица. Върху иконата на Божията Майка видяла надпис:"Хлебна Света Богородица". Жената взела със себе си иконите. Чудесата започнали да се случват на следващия ден - непознат мъж във военна униформа и дал една мешка, пълна с овес. С него тя хранила децата си в тези страшни дни.След седмица в обсадения град започнала доставка на хранителни продукти. С голямо благоговение жената пазила иконата и се молила на светците и Божията Майка. Застъпничеството им спасило семейството през тези страшни дни, както и на всички тези, които отивали в техния дом и се молили на иконите.
До скоро чудотворната икона се съхранявала в дома на дъщерята на Наталия Василевна - Нина Фьодорова. Монахините от Леушинския манастир не губили надежда през всички тези години да си върнат отново иконата на Хлебната Богородица, и техните молитви били чути. Божията Майка по чуден начин им показала дома, в който се съхранявала чудотворната икона. Пазителката на иконата дала за 3 дни Хлебната икона в манастира. След това, преди да почине през 2008 г. Нина Фьодоровна предала иконата на църквата "Богородица Търсеща загиналите".
Било направено копие на чудотворната икона и сложено в Успенския събор в Санкт Петербург, който бил изографисан в знак на вечната памет на жертвите на блокадата.

Чудеса

По записки от 1897 г.
В северно селце живеел малкия Филя. Той бил сирак, живял сам в дома, оставен от родителите му. Съселяните му помагали да преживява през лятото. Но селцето било много бедно, и когато започнала зимата, никой вече не можел да храни момчето. Местният свещенник се смилил над момчето и го взел да живее в църквата, за да не замръзне в своята студена къща и семейството на свещенника споделяло трапезата си с него. Вечерите го учил на молитви. Филип бил много ученолюбив, бързо се научил да чете и пише. Момчето прочело историята на Хлебната икона, и било много впечатлено от монаха Филип Московски, притежателя на Хлебната икона. Изведнъж получил озарение - той също се казвал Филип. Започнал да моли свещенника да му покаже чудотворната икона. Но свещенника нямал тази икона. Момчето се разстроило, но решило - като се разтопи снега, ще отиде до Соловецкия манастир, за да види иконата. Но не минали и три дни, и иконата го намерила сама. В една мразовита вечер на вратата почукали трима странника. Свещенникът ги приел, и се оказало, че те ходят по руската земя, за да се покланят на православните светини и сега идвали от Соловецкия манастир. Филип започнал да ги разпитва за манастира, за чудотворната икона. В този момент един от странниците извадил от пазвата си малка икона на Богородица Хлебна и я подарил на малкия Филип. Всяка вечер малкия Филип се молил на иконата, молил да получи помощ и да отиде да учи в града. Случвало му се да сънува самата Пресвета Богородица, която го хващала за ръката и го развеждала през градини с дивно красиви цветя, каквито в техния край нямало. А през пролетта неговата съдба се решила. Собственникът на з мемите дошъл на лов,заедно със свои приятели. Ловците били уморени и жадни,и почукали на вратата на свещенника. Филип бързо се сприятелил с ловците, те забелязали колко е интелигентен. Единият от приятелите на собственика имал оранжерии на юг, и поканил Филип да работи там. Когато Филип видял оранжериите видял, че това са цветята от неговите сънища.

Емилиян Николаевич, Москва
 В 60-те години дойдох от село в Москва, за да уча в университета. Всичко беше чудесно, но се налагаше да преживявам само с малката ми стипендия. В къщи имах още 4 братя и сестри, и моите родители не можеха да ми изпращат пари. Вечерите не можех да заспивам от глад, и започвах да мисля за всичко - за родителите, за баба ми. В този момент в главата ми изплува спомена за нейния разказ, как преживяли гладните години в селото - всички се молили на Богородица "Хлебна" и как се случвали чудеса. Но понеже не знаех молитви, започнах да моля Богородица да ми помогне. Като се събудих сутринта, на масата имаше парче хляб - не бях виждал такъв вид в нашия магазин. Помислих си, че някой от съседите се е смилил над мен и е донесъл хляба. Изядох хляба, който не беше много, но през целия ден бях сит. Жалко, че не знаех на кой да благодаря.
На следващата сутрин отново имаше парченце хляб на масата. Започнах да моля Божията Майка да разкрие кой оставяше хляба. После на сън сънувах самата Богородица - вървеше срещу мен и протягаше ръка, в която държеше парче хляб. Започнах да благодаря за помощта, а на сутринта написах писмо на баба, да ми изпрати иконата на Богородица.
Една сутрин, като се събудих нямаше хляб на масата. Когато отидох в университета ме очакваше изненада - завеждащия катедрата ме покани да стана лаборант в неговата лаборатория. Разбира се, веднага се съгласих.
Толкова години минаха оттогава - вече съм професор. Старая се винаги да помагам на бедните и талантливи студенти, а иконата на Богородица Хлебна пазя и до днес.

Маргарита Йосифовна и Николай Помогайбо, пенсионери, Пензенска област
Никога не сме живели богато - моя мъж е инвалид и разходите ни за лекарства винаги са били много високи. По време на кризата се повишиха не само цените на храните, но и на лекарствата.
Нашата дъщеря ни донесе икона на Богородица "Хлебна". Когато веднъж бях в църквата, случайно разбрах за тази икона. В тази църква имаше такава икона, и там се стичаха тълпи хора, които се молят да им помогне да се справят с финансовите трудности, да намерят работа и да осигурят прехрана за семействата си.
С мъжа ми започнахме да се молим и сутрин, и вечер пред иконата. Не мина и седмица, когато разбрахме,че един богат човек е решил да подпомага инвалидите пенсионери в нашия регион. Към пенсията имаше добавка, и ни помагаха с обслужване.
От този ден ние започнахме да живеем по-леко: от центъра за социална помощ ни доставят хранителни продукти и лекарства, а лятото ни предложиха да отидем на санаториум. Всяка вечер  благодарим на иконата за помощта, която ни изпрати.

Света Иванова, Томск
Искам да разкажа как ми помогна Богородица "Хлебна". Ученичка съм в 7 клас. Имам по-малки брат и сестра. Баща ми работи в завод, но понеже в момента има криза, му намалиха заплатата.
Още през септември в училище ни казаха, че през зимната ваканция ще отидем на екскурзия в Петербург. Много ни разказваха колко е красиво там, какви храмове и музеи има. Много исках да отида и родителите ми тогава казаха, че ще ми дадат пари за това. Но веднага след това настъпи кризата, и парите започнаха да не стигат. Тогава родителите ми казаха, че няма да могат да отделят пари за екскурзията. Напълно разбирах, че нямаме пари даже за храна, но толкова исках да отида.
Дядото на баба ми е бил свещенник. Когато тя била малка, той и разказвал за чудна икона, която помагала на всички, които нямали какво да сложат на масата и нямали достатъчно пари. Тя се казвала "Хлебна" и на нея трябва да се молим, ако не достигат парите и живота на хората е труден.
Аз не знаех как да се моля, и вечер преди да заспя просто Я молих - Майко Божия, помогни ми да замина в Санкт Петербург. Баба ми беше разказала, че по телевизията беше гледала, че там в църква има такава икона на Богородица. Мислих си - ще замина там, все едно и отивам на гости.
В края на първия срок имахме олимпиада по история, и аз бях сред първите в класирането. Наградата беше екскурзия до Санкт Петербург. Толкова бях радостна! Там беше толкова интересно и красиво! Заведоха ни в храм, който е построен в памет на всички загинали по време на блокадата. В този храм видях "Хлебната" икона. Там на място и благодарих - нали я помолих да ми помогне, и тя наистина ми помогна.

Всеволовод Иванович, Ленинградска област
Преди няколко години с жена ми осиновихме три деца (имахме и три собствени), купихме къща на село и се преместихме да живеем там. През този период ни се родиха още три деца. Не живеехме богато, но и не гладувахме. Децата растяха, имахме си наша градина и 2 крави. Ние се изхранвахме, и оставаше и за продан.
Един ден, когато нямаше никой в къщи ни окрадоха. Освен покъщнината, бяха взели и кравите. Милицията естествено не намери крадците. Кризата настъпи, цените на всичко започнаха на растат. Когато бяхме в църквата, в неделя говорих със свещенника. Той замълча, и после каза:" Бог никога не ни изпраща по-голямо изпитание от това, което можем да понесем. А помощ винаги оказва, за всяка нужда. Той и Неговата Майка Богородица. Даже има такива икони, на които можем да се молим, когато имаме финансови трудности. Неотдавна се откри иконата на Божията Майка "Хлебна", която се считаше за изгубена. Намира се в църква в Петербург, много хора се молят пред нея и тя им помага."
По време на отпуската отидох до Петербург, намерих храма, в който се намира чудната икона. Запалих свещ, записах молебен и купих две малки икони - една за мен, и една за свещенника.
Когато се върнах, пред нашия дом беше паркиран джип. Учудих се - какви са тези гости?Оказа се, че собственик на строителна фирма е получил в наследство къща в нашия регион. Човекът се казваше Алексей Петрович. Беше на зряла възраст, но се оказа, че няма деца. Той се занимаваше активно с благотворителност. Беше отишъл в нашата църква, за да разбере как може да помогне. Свещенникът го беше изпратил при нас,

Ден на почитание

8 септември


Няма коментари:

Публикуване на коментар