Показват се публикациите с етикет Светци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Светци. Показване на всички публикации

събота, 20 май 2017 г.

Св. Константин и Елена - за материално благополучие, при трудности в бизнеса, за изцеление

Свързано изображение
Св. равноапостолен цар Константин I е римски император, благодарение на който християнството е станало религия. Св,Елена е майка на император Константин I. За своята дейност за разпространение на християнството Елена е канонизирана в чин равноапостолна. 
На св,Константин и Елена се молят всички, нуждаещи се от материално благополучие,  тези които се нуждаят от подкрепа и имат трудности в бизнеса, също така ръководители на всяко ниво, защото Константин превърнал разорената държава във велика непобедима и могъща християнска империя. 

Как защитава иконата?

Св. Константин и Елена обикновено се изобразяват заедно на икони и към тях прибягват хората, когато изпитват финансови затруднения и всички, които работят в сферата на бизнеса, политиката или са на ръководни длъжности. Пред иконата на св.Елена хората се обръщат и с молба за изцеление, защото мощите и, намиращи се в църквата Сен-Ле-Сен-Жил в Париж имат чудотворни свойства.  
Резултат с изображение за Святые равноапостольные Елена и Константин

Ден на почитание

21 май

Молитва

О, предивни и всехвални царствени, свети равноапостолни Константи и Елена!Към вас, топли застъпници, пренасяме нашата недостойна молитва, защото имате велико дръзновение пред Господ!Измолете от Него благоденствие за целия свят и за Църквата , на управляващите мъдрост, на пастирите грижа за паството, на паството - смирение, на старците - желаното спокойствие, на мъжете - сила, на жените - благолепие, на девствениците - чистота, на децата - послушание, на младенците - християнско възпитание, на болните - изцеление, на враждуващите - примирие, на обидените - търпение, на обиждащите - страх от Бога. На всички идващи в храма и молещи се в него- благословение, и на всеки според молитвите прошка, за да хвалим и пеем за Благодетеля на всички, да  славим  Бога и Троицата - Отец, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков.Амин.

Житие


Как Бог избира своите земни служители не ни е известно, защото пътищата Му са неведоми. Но винаги тези хора изживяват изпитание на душата на смирение, помислите - на чистота, действията - на праведност. Такава трудна, пълна с лишения и изкушения  съдба имала царица Елена и нейния син - Константин.
Икона святой равноапостольной царицы Елены, иконописец Юрий Кузнецов
Елена била дъщеря на съдържател на гостилница, но поради нейната външна и вътрешна красота била избрана за съпруга от военачалник Констанций Хлор, който впоследствие станал император. Синът им , Константин се родил през 274 г.
Политическите интереси на огромната Римска империя променили живота на семейството; император Диоклетиян разделил империята, като одал на Констанций Хлор Галия и Британия, а той останал управител на източните провинции и на цялата империя. На новия император била предложена нова съпруга с царски произход. Констанций не могъл да се откаже от властта в името на семейството. Той изоставил Елена, която се изолирала в уединение в продължение на 15 години. Внезапно, след щастлив живот със съпруга си и сина си, тя се оказала съвършено сама. Бил и отнет и 11 годишния и син Константин, който бил изпратен на изток, в Никодимия, в двора на Диоклетан. Такова изпитание можело да разбие сърцето на всяка жена, но не и на Елена, която още в младостта си била привлечена от християнството. Лишенията и самотата я довели до пълно приемане на Христос и Неговото учение.
Икона святого равноапостольного царя Константина, иконописец Юрий Кузнецов
Синът на бъдещата царица израснал в двора на старшия император, наблюдавайки развращението на езическите нрави. Но възпитан в други, съвършено различни нравствени качества, Константин успял да съхрани чистотата и невинното си сърце. 
Животът на момчето в императорския двор не бил лек - даже бил опасен. Освен за духовната му красота, му завиждали и заради неговата външност - той бил с царствена осанка и много мъжествен. За всичките си качества Константин получил прозвището Велики. Цезар Галерий, организирал заговор срещу него с цел убийство, но Всевишния не допуснал това да се случи.
Много събития се случили в разпадащата се Римска империя - тя била раздробена на шест области, които враждували помежду си, а също така неистово гонели християните. В областите, които управлявал Константин Велики царяло спокойствие и мир. Константин ценял християните като добри поданици, но все още не бил готов да се откаже от езичеството.
Бог винаги намира начин да открие пътя на избрания от Него човек. Така се случило и с Константин. През 311 г в Рим на престола се възкачил император Максенций. Със своя деспотичен и развратен нрав той възмущавал всички - от народа до сенаторите. През 312 г. император Константин предприел военен поход срещу Максенций. Но той не бил уверен в победата - Максенций притежавал огромна армия. Тогава Константин, на бойното поле започнал да моли Бога за съвет и помощ и се случило чудо.Неговият съвременник Евсевий пише за него с думите на царя: Веднъж, следобед, когато слънцето залязваше на Запад, аз със собствените си очи видях на слънцето кръст от светлина, с надпис "Победи ги".
В същата нощ Константин сънувал сън, в който му се явил Христос и заповядал да бъде направено знаме с кръст, подобно на видението, на което били свидетели и императора , и войската му.
На сутринта Константин заповядал на майсторите си да направят такова знаме, богато украсено със злато, а на всички воини да бъде поставено на шлемовете и щитовете.
От този ден той станал последовател на Христос. Може би няма нужда да споменаваме, че Максенций бил разбит, а Константин влязал в Рим , а целия народ ликувал. 
С първите си укази, той позволил на християните да извършват своите богослужения, а тези които остават в езичеството също спокойно да извършват ритуалите си.
С течение на времето към западната област, която управлявал Константин се прибавили и източните провинции, които били управлявани от Ликиний, който привидно съхранявал добри отношения с него.През 323 г.Ликиний решил да нападне своя могъщ съсед и загубил битката. Така Константин станал император на цялата Римска империя. Константин решил да измести столицата в неголемия древен град Византия.Той разширил границите на града и започнал строителство на много сгради. През 325 г., когато войните приключили и започнал разцвета на християнството, той върнал от изгнание своята майка, Елена. Константин много се вълнувал от участта на Кръста Господен, загубен някъде в палестинските земи по това време. Той помолил майка си да отиде в палестинските земи и да потърси Кръста. Въпреки, че била на 80 г. по това време, старицата с младежки ентусиазъм заминала за Палестина. Всички описани в Евангелието места, свързани със земния живот на Иисус били опустошени от езичниците. Елена разпоредила да бъдат построени храмове на всички тях - над Витлеемската пещера, където се родил Господ, на Елеонската планина на мястото на Възнесение, в Гетсимания, където Той се молил през нощта преди задържането Му, а след това Успение Богородично, в Хеврон, където Бог се явил на Моисей.

Свързано изображение
Храм Рождество във Витлеем


Резултат с изображение за православный храм Вознесения (Елеонская) гора
Храм Възнесение, Елеонска планина
Но най-важна оставала мисията за намиране на Кръста Господен и възрастната жена вложила всички сили, за да го намери.

Намиране на Животворящия Кръст

В Йерусалим тя лично присъствала на разкопките. В търсенето на мястото били привлечени местните жители. Евреинът Иуда, който впоследствие приема християнската вяра показал точното място на Кръста. В резултат на разкопките била открита пещерата с Гроба Господен, където имало 3 кръста. Въпросът бил кой е Божият Кръст? Случило се чудо - в близост до разкопките минало траурно шествие. Всеки от намерените кръстове бил положен върху покойника. При полагане на Божия Кръст покойника възкръснал. Всички свидетели на чудото станали християни. Свещеник Макарий взел Кръста и го обърнал в 4-те посоки на света. Православната Църква отбелязва това важно събитие като Кръстовден или Въздвижение на Кръста Господен на 14 септември. Царица Елена разделила реликвата на 2 части - едната положили в сребърен ковчег и тя останала в Йерусалим, другата Елена занесла на сина си в Констатинопол.
По късно Константин заповядал на това място да бъде построен величествен храмов комплекс Възкресение Христово или Гроб Господен. Резултат с изображение за храм гроба господня


На връщане от Светите земи, царица Елена акустирала в Кипър, където основала манастира Ставровуни. Името означава планината на Божия Кръст, защото царицата оставила частица от Кръста. В настоящо време са запазени само фундаментите на първоначалния храм, а зданието на манастира било построено отново през 18 в. Манастирът е известен с особена строгост и жени в него не се допускат.



Света Елена не доживяла строителството на храма в Йерусалим. Нейни мощи се намират в храм на хълма Капитолия в Рим, в църква в Париж и във Венеция. В Трир се намира главата на царицата. Навсякъде многочислените поклонници получават изцеление.

Какво чудо се е случило

Първоначално светите мощи на царица Елена били пренесени от Трир (северна част на Римската империя, един от най-древните градове на Германия, където бил Константин по време на смъртта на майка си/ в Рим, в храма на свещеномъчениците Маркелин и Петър.През 9 в. френски монах тайно ги изнесъл от Рим във Франция, защото получил изцеление от тях, и ги съхранил в своето абатство.
След дълго пренасяне, мощите се озовали в Париж, в църквата Сен Ле Сен Жил. Те и сега имат изцелителни свойства и много поклонници отиват да им се поклонят.
Константин живял 10 години след майка си и починал на 65 г. Той царствал 35 г. и по време на неговото управление християнството получило най-голямото си разпространение. На двамата -майка и син християнският свят дължи намирането на светините, свързани със земния живот на Иисус в Палестина, и християните могат да им се поклонят и днес.

Храмове и параклиси

Параклис "Св.св.Константин и Елена - с.Лозен



Манастир "Св.Константин и Елена" - Златни пясъци



Манастир "Св.Константин и Елена" - Ивайловград

Резултат с изображение за Ивайловградски манастир "Св. св. Константин и Елена"

неделя, 26 март 2017 г.

Свети Киприан и Юстина - против магии, уроки, лоши езици и болести

79b82821679f

Как помага иконата?

Пред иконата на св.Киприан и Юстина се молим за защита от черна магия, чародейство и зли хора. Също така по силата на молитвите към св.Киприан и Юстина много хора се избавят от лукави духове, получили са защита от бесовски изкушения, на тях се молят за вразумяване на хора, които се занимават с окултизъм и магьосничество.

Празник на светците
2 октомври

Молитва

Тропар на св.Киприан и Юстина
Предвождан от Божествения Дух, приел си светлината на Богопознанието, Киприане, посрамвайки змията и като си понесъл заедно с Богомъдрата Юстина мъченическия подвиг, заедно с нея моли всемилостивата Троица, да ни дари велика милост.
Слава на Отца, и Сина и Светия Дух!

Кондак на св.Киприан и Юстина
Като помошници и горещи застъпници, освободете ни, прибягвашите към вас с вяра, от нечистите страсти, Киприане и Юстино славни чрез благодатта на Духа.
И сега, и винаги и во веки веков. Амин.
Благословена Богородице, Майко на Светлината, моли се на Христа Бога  да възсияе светло утро и велика милост за нашите души.

Молитва 
Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който всичко държиш! Свети и благословени и вечносъществуващи Царю на царете и Господи на господарите! Слава на Тебе, седящия в светлината пред хиляди и милиони свети Ангели и Архангели! Ти знаеш тайните на смирения Твой раб Киприан, защото преди не Те познавах, Господи Вседържителю, но Ти Сам Господи Иисусе Христе , ме повика недостойния и ме удостои да живея с любов и послушание пред Твоето милосърдие, и да разпръсквам силата на всякакви магии, защото и аз, Господи Боже наш задържах облаците и те - чрез бесовска сила и по Твое допущение - не пускаха дъжд, връзвах земята и тя не даваше плод, лозите не се разлистваха, стадата не даваха мляко, правех така че мъжете да не се събират с жените си, и те да не стават майки, братя да не се виждат и семейства да се разделят, правех лятото зима и зимата- лято. Всичко лошо, което можех правех. Затова, Господи Боже наш, приеми моята смирена молитва и направи така, че който страда от лош дух или бъде омагьосан от магия, която пречи на Твоите люде, да се освободи от нея, и домът му да се омиротвори в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.Ако магията е сложена в праг или кожа, или в желязо, или под камък, или под земя, или под дърво, да се разпръсне като дим, или ако е написана с мастило или кръв човешка, или кръв на добитък, или на риба, или с каквото и да е направена, нека се разпръсне от Твоите раби. Ако магията е вързана с много възли или в кости прекарана, или в гроб през иглени уши или в кладенец хвърлена, или с каквото друго да е направена, нека се освободят Божиите раби (имената)от всякакво зло действие на нечестивия дух, та с дръзновние да казват :"Господ е мой защитник, няма да се уплаша от никакво зло."Защото Ти, Господи си с мене. Твоята десница ме успокоява. И тъй моля Ти се Господи Боже Вседържителю, по молитвите на Твоя смирен раб Киприан, простри Твоята мощна десница и милостиво погледни на Твоите раби (имената) и им изпрати мирен и верен Ангел-Пазител, от всякакво зло, за да славят Тебе, нашия Изкупител и Избавител, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Житие
Светците живели във втората половина на 3 в. и началото на 4. Киприан бил роден в Антиохия, Северна Сирия.
Сказанието разказва, че Киприан бил интересна личност - философ по образование, се занимавал с магьосничество и ясновидство. Той се обучавал в Гърция и Египет. Хората, които го срещали били удивени от неговите познания в тайните учения. Той постоянно пътешествал и показвал множество чудеса.
След като се върнал в Антиохия , Киприан продължавал да твори чудеса. В същото време там живяла и дъщерята на жрец-езичник, която се казвала Юстина. За Христос девойката узнала случайно, и от момента , в който се случило започнала да се интересува много усилено. След време приела и християнско кръщение. Родителите на Юстина също приели християнството.
Младата Юстина била много красива девойка и се радвала на голям интерес от много младежи. Сред тях бил и млад мъж на име Аглаид.и той поискал ръката и, но тя твърдо решена да върви по пътя на Христа, всячески се опитвала да го избегне. Понеже не можел да постигне успех сам, той се обърнал към Киприан за помощ.
Киприан употребил цялото си знание, за да получи богатото възнаграждение, което му било обещано. Но нищо не се получило- девойката останала непреклонна.
В същото време в града се разразила епидемия, и в града тръгнали слухове, че причината е Юстина, която не скланяла да се омъжи. По този начин Киприан наказал целия град с неизличима болест. Хората се събрали и отишли при Юстина, за да я накарат да промени решението си. Тя успокоила хората, че Бог ще се погрижи за всеки. Тя дълго се молила на Бог и болестта напуснала нейния град.
Тази победа била тържество за местните и срам за Киприан. В този момент той разбрал, че има нещо по-висше,  и че вярата, която изповядвала Юстина е по-силна от неговите чародейски практики.
От този момент Киприан започнал да се убеждава, че молитвата и Кръста са оръжия в ръцете на вярващите. За да опознае по-дълбоко вярата, той се обърнал към епископа Анфим, който започнал да му преподава основите на християнството. Скоро приел християнското кръщене, а впоследствие станал епископ. Юстина получила посвещение в дяконство.
Киприан и Юстина толкова много обичали Бога, че даже гоненията срещу християните не ги поколебало в тяхната вяра. През 304 г. те били убити по нареждане на императора.

Манастир св.Киприан и Юстина в Кипър- село Менико, близо до Никозия

Kiprian Iustina Church


Преди падането на Антиохия под арабско владичество в средата на 13 в. благочестиви християни занесли в Кипър, в малката църква на с.Менико мощите на светците, където се съхраняват и до днес. Много изцеления - телесни и духовни са се случили на хората, дошли с вяра тук.
Kiprian Iustina Church


четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Света Екатерина - покровителка на знанието и учението; за омъжване и раждане на дете


Свързано изображение
Света Екатерина Александрийска живяла в 3 век. Дъщеря на знатни родители, тя се отличавала с рядка красота, буден ум, стремеж към истината и непоколебима вяра в Христос. Тя е небесна покровителка на учението и знанията. Молят я за помощ и ученици, и преподаватели.

Как защитава иконата
Иконата на св.Екатерина защитава от грешки, които могат да провалят живота на човека и да погубят неговата душа. Светият образ укрепва вярата и става преграда пред опасностите. Жените, чиято покровителка е света Екатерина придобиват смисъл  на живота си, стават спокойни и умиротворени. Иконата носи благополучие на семейството и защитава семейството от разпадане.

За какво помага иконата 
Иконата на света Екатерина Александрийска помага на тези, които се стремят към знание. Обърнете се към нея, ако искате добро образование. Тя помага при изучаването на всякакви науки, особено при изучаването на чужди езици и математика. Много учебни заведения в Европа носят името на света Екатерина. Прокурори и съдии молят за поддръжка в съдебните дела. На света Екатерина се молят за омъжване и раждане на дете.

                                                          Молитва към св.Екатерина                                            
  О, света Екатерина, дево и мъченице, истинска Христова невесто!Молим те, като приела особена благодат от твоя Жених, пресладкия Иисус, както си посрамила прелъстяването на мъчителя с твоята мъдрост, победила си петдесетте витии, и си ги напоила с небесното учение, просветлявайки ги със светлината на истинската вяра, така изпроси и за нас същата Божия премъдрост, та и ние, като разсечем всички козни  на адовия мъчител и презрем суетния свят и плътска съблазън, да се удостоим с Божествената слава, и да станем достойни проводници на  светата  наша православна вяра, и така заедно да възхвалим и прославим в небесната скиня нашия Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух във вечни векове. Амин.  
                                                                                                                                                                                                                                 Манастир в България                                                              Българевският манастир „Св. вмчца Екатерина“, който е единственият посветен на тази светица в България, се намира в село Българево, на 6 км от Каварна..Основан е през 2008 г. В него има мощи на св.Екатерина, донесени от Русия.                                                                                 
                                                                  Българевски манастир                    
                                                                                                                                       
Житие на св.Екатерина


Света  Екатерина се родила в Александрия и била дъщеря на царя на александрийски Египет, Константин, Празникът се празнува на 24 ноември.
Света Екатерина била надарена с голяма красота и познавала  гръцката философия, медицина, риторика и логика. Всички млади мъже от околията, както и от  царското семейство искали ръката и, но нито един от тях не бил избран от нея. Тя заявила на своите родители, че е съгласна да се омъжи само за този, който е по- славен, по-богат, по-хубав и по-мъдър от нея. 

Нейната майка, вярваща тайно в Христос, я изпратила за съвет при своя духовен отец – свят старец, който живеел в пещера, недалече от града. Като я изслушал, старецът и разказал, че познава познава някой, който я превъзхожда във всичко това и и подарил икона на  Пресвета Богородица и Христос. 

Екатерина се молела цяла вечер; и нейните молитви били чути, и се явила Пресвета Богородица, Която Го помолила Сина си да погледне младата девойка пред Него. Но Детето обърнало глава, за да не гледа Екатерина, казвайки, че тя е горделива, нейните предци са недостойни, не е измита с водата на Светото Кръщение и не е белязана  с печата на Светият Дух. Натъжена, Екатерина се върнала при стареца; за да я научи на правата вяра и да я научи да се моли. Старецът я покръстил в името на Христа. И още веднъж света Екатерина имала визита от Пресвета Богородица и Христос. Но този път Господ нежно я погледнал , давайки и пръстен – чудесен подарък за небесен брак. Като се събудила на сутринта тя видяла пръстена на ръката си. 

В това време и самият император Максимилян бил в  Александрия, по случай тържествата за езически  празник. Поради това, много жертвени животни били приготвени по случай празника.. Гледайки на тази неправда, изпълнена с љубов и вяра, Екатерина отишла при императора. Тя разказала за своята вяра в единствения Бог и  разобличила грешките на езичниците. С цел да я убеди къде греши, императорът повикал петдесет мъдреци, за да спорят с нея и да я посрамят. Но Екатерина победила в спора. Разярен, императора наредил всички мъдреци да бъдат изгорени. По молитвите на Света Екатерина всички мъдреци приели Христовата вяра и станали християни. Императорът, като видял това разбрал, че няма да я накара да смени вярата си по този начин. Затова започнал да я и разказва за своите богатства и и слава. Но след като тя остро го отбила, той я хвърлил в затвора. Съпругата на императора била възхитена от Екатерина, и също приела хреитиянската вяра. В най-трудните моменти на своето мъченичество и се явил ангел Господен, а след това и Самия Господ Христос. След многото мъчения тя била убита в нейната 18 годишнина. Чудотворните мощи на Света Екатерина почиват на Синай в манастира Света Екатерина. Монастырь Святой Екатерины Манастирът е един от най-древните манастири, построен от император Юстиниян през 4 век в подножието на планината Синай, известна като планината на Моисей.Съгласно Стария Завет на върха на планината Бог явил на пророка Моисей Своето Откровение за 10 Божи Заповеди. Часовня на вершине горы МоисеяВ параклиса Св.Троица, разположен на върха на планината се пази камъка, който Господ превърнал в Скрижал. Тук се намират и много други светини, които привличат много поклонници. До върха се стига по два начина: изсечените в скалите стъпала 3750  или известна като Стълбата на Покаянието или Камилската пътека, която била направена през 19 век за тези, за които древния път бил непосилен - една част от трасето се изминава с камили.Първоначално манастира се казвал Преображение или Неопалима Къпина.През 11 век, във връзка с почитанието към св.Екатерина , манастира бил наречен на нейно име. Първите заселници в тази свята земя били отшелници, които живеели в пещерите през 3 век. Само в празнични дни те се събирали около Неопалимата Къпина и извършвали богослужения. Неопалима Къпина в Стария Завет е горящ, но не изгарящ храст, в който Бог се явил на Моисей, който пасял овце в местността. Неопалимая КупинаКогато Моисей се приближил да види какво се случва, Бог го призовал да изведе народа на Израил от Египет в Обетованата земя. Неопалимата Къпина е един от старозаветните символи, Куст Неопалимой Купиныуказващи за явяването на Божията Майка.  В манастира се пазят мощите на св.Екатерина - главата и десницата.

сряда, 16 ноември 2016 г.

Св.Стефан - за изцеление от тежки болести, при финансови затруднения, за подобряване на съпружески отношения

Свети апостол първомъченик Стефан е най-старшия сред седемте дякони, поставени от апостолите, затова е наречен архидякон.Стефан е бил помощник на своя учител Иисус Христос. Бил е отговорен за разпределението на храната и много благороден и мил. Той дори помолил Господ Бог да прости на онези, които го убиват с камъни. Той призовавал за прошка, че трябва да се прощава, въпреки, че ти правят лошо. Преди да почине архидякон Стефан казва: „Оставете ги. Те не знаят какво вършат. Тях ги е обсебил дявола”. Той е първият Архидякон, умрял за христовата вяра. Името му означава „венец” – той е венецът на църквата, вратата на храма. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса. 
Святой Стефан. Коптская икона
Коптска икона на св.Стефан
Как помага иконата на св.Стефан

Иконата помага за изцеление на душевните и телесните болести. Особено помага за изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи. Вярва се, че св.Стефан присъства невидимо сред хората и помага да се придобие истинска вяра.
Архидякон Стефан е покровител на църковния клир, и особено на мисионери и катехизисти. Към него молитвено се обръщат за помощ при гоненията, вразумяване на невярващи близки и  хора попаднали в секти.
Чудотворна икона на св.Стефан има в манастира Костамонит в Света Гора. Според преданието иконата била изпратена като дар от Йерусалим по време на царуването на Алексей Комнин. По време на иконоборчеството иконата била хвърлена в огън, но не изгоряла, а само потъмняла.

Молитва
О, свети първомъчениче, апостоле архидяконе Стефан!  С преколонени колена, душа и сърце те молим: въздигни ръцете си към Господа и се помоли за целия човешки род на Ходатайката към Светия Син, Пресветата Майка Богородица за нас (имената), които ги гневим със своите грехове и ленност, помоли нашия Благ Спасител да ни подаде благодат и благовременна помощ за покаяние, с твоето представителство и застъпничеството на Божията Майка, в деня на страшния и справедлив съд, да не ни съди по нашите грехове, но по Своята щедрост, да бъде от тебе помолен и да каже на душата наша: аз съм вашето спасение во веки веков. Амин.


http://pravicon.com/images/unknown/20170114151210022.jpg
Житие
Свети Стефан произхождал от евреите, живеещи зад граница. Такива евреи наричали елинисти, понеже у тях се усещало влиянието на гръцката култура, доминираща в Римската империя. След слизането на Светия Дух над апостолите, Църквата бързо се разраствала, и възникнала необходимост от закрила на сираци, вдовици и бедни, приели покръстването. Апостолите предложили на християните да излъчат 7 достойни мъже за опека на нуждаещите се. Тези хора били посветени в чин дякон (означава помощник, служител) и апостолите ги направили първи свои помощници. Сред дяконите се отличавал особено един, наречен архидякон със своята крепка вяра и дар слово. Скоро дяконите, освен грижата за бедните , започнали да приемат участие в молитвите и богослуженията.                                                         Стефан проповядвал словото Божие в Йерусалим, като подкрепял своите слова с чудеса и знамения. Той станал известен за много кратко време и това настроило фарисеите срещу него. Те го изправили пред техния съд, с обвинение че със своите проповеди той обижда Бог и пророка Моисей. В своя защита св. Стефан изложил пред съда историята на еврейския народ с ярки примери как евреите винаги убивали изпратените им пророци. Членовете на съда още повече се разгневили.
В същото време Стефан видял как над него се разтворило небето и той възкликнал:"Виждам небесата и Сина Човешки, Който стои отдясно на Бога". Чувайки това, членовете на съда се разгневили още повече. Стефан бил убит с камъни и това събитие било описано от евангелист Лука в книгата Деяние на апостолите.На това събитие присъствал Савел - младеж, който одобрявал убийството.                                                                                                                         На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от "благоговейни човеци", които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2)- законоучителят Гамалиил и синът му Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на св.Стефан в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.     Така архидякон Стефан станал първи мъченик за Христа 34 години след Рождество Христово. След това за почнало преследването на християните и те били принудени да бягат в различни части светите земи и в съседни страни. Така християнската вяра започнала да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на св.Стефан не била пролята напразно. Скоро след това Савел се покръстил и станал известния в историята апостол Павел - един от най-знаменитите проповедници на Евангелието.                                                                  



Мощите на св.Стефан
Мощите на св.Стефан били открити почти 400 години след неговата смърт, през 415 г. Историята на тяхното откриване била описана от палестинския свещенник Лукиян. Той сънувал Гамалиил, който погребал тялото на св. Стефан на негова земя, в близост до Йерусалим - в Кафар-Гамала. Според разказа на Лукиян при откриването на мощите въздуха се изпълнил с благоухание и 73 човека се изцелили от различни болести. Мощите били пренесени в Сионската Църква в Йерусалим, но част от праха и няколко кости Лукиян предал тогава на намиращия се в града испански свещеник. В Йерусалим, на предполагаемото място на мъченическата смърт на св.Стефан била построена базиликата св. Стефан.                                            


Манастири и църкви св.Стефан              
                                          Сапаревобански манастир Свети Стефан

  Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.

Предполага се, че манастирът "Св. Стефан" е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси.    Резултат с изображение за манастир свети стефан                                                                                                                                                                                  Църквата Свети Стефан в Истанбул                                                                                                 Известна като Желязната църква, тя е една от най-уникалните български църкви.                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Църква Свети Стефан в Несебър                                                                                       Църквата "Св. Стефан", наричана също "Новата митрополия "  е построена през XI век и се намира в близост до пристанището. Тя е също трикорабна, а външната украса е така живописна, че дава началото на бъдещия типичен несебърски стил в градежа и разкрасяването на църквите от по-късно време. Гледжосани керамични фигури с различен цвят, глинени майолики и емайлирани плочки са вградени като меандри на лицевата страна на църквата, отделяйки и украсявайки архитектурните й компоненти. Основните фрески са датирани от 1599 година. Владишкият трон и олтарът са от дърво и са изработени през по-късния XVII век.  http://www.burgas.utre.bg/2014/04/10/221155-ikona_na_sveti_stefan_v_nesebur_vdigna_na_kraka_paralizirano_dete                                                                                                                                                                                                                               Църква св. Стефан София                                                                                                                      Снимка: Topnovini.bg                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Св.Нектарий Егински - помощник на онкологично болни и страдащи от тежки заболявания; помага при парични проблеми


Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо. Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.
Как помага иконата

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне - по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Молитва към св.Нектарий

О. Свети Нектарий, отче Богомъдри!Приеми, блюстителю на вярата, молитвите на хората, молещи се пред теб. Защото ти, нов сред светите угодници Христови се явяваш на всички, които те призовават и им даруваш изцеление от ракови болести.
О, дивни лекарю, архирею Божий Нектарий! Приеми нашето малко, но топло моление на твоите чада, които вярват в твоята благодат. Дарувай ни изцеление на недъзите и избавление от вечна погибел, за да кажем с радост на нашия Спасител Христа : Алилуя!

Ден на почитание
 9 ноември

Житие

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:"Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам."
На плика написал "До Иисус Христос на небето" и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:"Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име."
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.
Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа - проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: "За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам". И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление. 
Любовта на хората съпътствала св.Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов -Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св.Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като "странстващия епископ".
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата на Пентаполския митрополит от провинцията скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около св.Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове - прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.
Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място.
Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя "заместник". Това бил Пентаполския епископ, директора на училището. Той му казал:" Не се учудвай, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си.Докато си болен, ще работя вместо теб.Само не разказавай на никого за това.
В обкръжението на св.Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник.
Св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир, и със собствени средства закупува земята. Скоро тук пристигат първите заселници.
В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18 г. Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета.
В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св.Нектарий, като го нападнал и физически, той лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.
Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.
https://www.miloserdie.ru/article/nektarij-eginskij-pomoshhnik-stradayushhih-ot-raka/
Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушниците. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Той прекарал последните 12 години от живота си в манастира. За този период манастира бил устроен и било развито манастирското стопанство.
Эгина. Монастырь Святой Троицы
Манастира в Егина http://www.pravoslavie.ru/93601.html


Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал:"Да бъде Твоята воля".
Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекаря попитал монахините:"Той монах ли е?","Не - отговорила монахинята - Той е епископ"."За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно - без пари".- забелязал лекаря.
Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св.Нектарий.
В болницата престоя му бил кратък - диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До светецът лежал парализиран човек, и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св.Нектарий.
Веднага след смъртта му, тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат.Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточили.
Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.



Чудеса

През 1949 г. в атинска онкологична клиника била оперирана жена с диагноза рак на матката. След приключване на лечението лекаря обяснил, че живота и е вън от опасност, но ако когато и да се появи кръвотечение, това ще е сигнал за краят. Минали 8 години. През май 1957 г. жената почуствала болки в корема и вечерта получила кръвотечение. От отчаяние тя плакала и не спала цяла нощ. Сутринта на гости и дошла сестра и, току що върнала се от посещение в Егина. Узнавайки за случката, сестра и дала флаконче с осветено масло за да маже корема си с него. Разказала и за многото случаи на изцеление с помощта на св.Нектарий. Тя и казала твърдо да вярва в Бог и да се надява без съмнение на помощта на св.Нектарий:"Намажи корема си с маслото, и бъди уверена, че ще се оправиш." След помазването болките в корема утихнали, а кръвотечението престанало.  Жената оздравяла напълно.

***
1963 г. Жена от остров Лесбос страдала от прогресиращо ослепяване на дясното око и скоро почти престанала да вижда. Жената много се притеснявала, защото дъщеря и била парализирана и тя се грижела за нея. Приятели я завели в очна клиника в Атина, където лекарите установили кръвоизлив - окото било напълно увредено. Болната била изпратена и в друга клиника, където я прегледали още 6 лекари и професор, които също констатирали диагнозата. Жената се прибрала в дома си напълно отчаяна. В неделя отишла на църква и след литургията видяла църковен вестник статия за чудесата на св.Нектарий Егински. Жената взела вестника в къщи и много внимателно го прочела заедно с дъщеря си. След това тя застанала на колене пред иконата и горещо помолила св.Нектарий за изцеление. "Започнах да се мажа с миро, уверена че светеца чува моята молитва. "- спомняла си жената. Събуждайки се сутринта, тя с огромна радост установила, че вижда с двете си очи. Ставайки от леглото, тя помазала отново три пъти окото си с масло от кандилото пред иконата. От него започнала да изтича течност, приличаща на вода. Тя изтичала дълго, а жената усещала, че все едно окото все едно се "размразява". Оттогава тя възвърнала зрението си.

***
нектарий_3
static.diary.ru

***
1965 г. Мария Р. била семейна, имала деца, но вече от година страдала от страшни болки в главата. Мъчили я много силни болки, които я довеждали до лудост. Болестта обхванала и белите дробове. Лекарите изпратили жената в онкологична клиника. Изследванията показали, че няма шансове за оздравяване - болестта била напреднала. Посъветвали мъжа и да я прибере в къщи и да се готвят за най-лошото. Една вечер мъжа и отишъл до магазина, и тя го помолила да не се бави, защото усещала края заради много силните болки. Жената започнала непрекъснато да се моли на св.Нектарий, като се молила да бъде излекувана или да и бъде отнет живота, защото било нетърпимо. Изведнъж (по разказа на Мария) тя видяла сянка да влиза в стаята. Жената помислила, че мъжът и се е върнал. Тогава тя чула глас:" Ставай и отиди в църквата и удари камбаните. На всички, които те питат защо го правиш кажи:"Св.Нектарий ме излекува". Болките утихнали рязко и Мария усетила прилив на сили. Без усилия Мария станала и заедно с мъжа си отишла в църквата и отслужили благодарствен молебен, след което семейството разказало на епископа за чудото. 
***
През 1934 г. образовано момиче от Солун изведнъж изпаднало в меланхолия и започнало да говори странно :"Мъка, мъка!"
Майката на момичето изпаднала в недоумение от рязката промяна в поведението на дъщеря си. Тя я благославяла с икони, но момичето отказвало да се приближи към тях с думите:"Това е огън! Това е огън!" и не искала даже да се прекръсти. На сила я завели в църква, но и там не намирала покой и крещяла:"Това е огън!Махнете ме от тука!"
Отчаяни, родителите я завели в психиатрична клиника. Но нейното състояние се влошило още повече. Завели момичето в Атина с надеждата да намерят по-добри лекари. По пътя за столицата родителите срещнали различни хора,които им казвали:"Вашата дъщеря не е болна от нерви, както си мислите, а е обладана от злобни духове, нужно и е пречистване и освещаване с елей. В Егина има женски манастир, в който се намират мощите на св.Нектарий, основател на обителта. Той прави чудеса постоянно. Заведете я там. Светецът ще ви помогне."
Родителите завели момичето още същата година, през април. Работата се оказала не толкова проста. Момичето отказало да се поклони на мощите и с голяяма трудност свещенника прочел молитва. През цялата нощ момичето буйствало. На сутринта 6 монахини с голяма трудност я завели в църквата, а там тя продължавала да крещи:"Мъка! Мъка! Огън!"В продължение на месец свещенник ежедневно четял молитва. На 28 май сутринта, момичето станало самостоятелно( деня на св.Троица и празник на манастира) и отишло в църквата за причастие. Тя била съвършенно здрава. По време на сън и се явил светеца и казал:"Ти се излекува"

***

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Свети Игнатий Старозагорски-покровител на Стара Загора

Резултат с изображение за свети игнатий старозагорски

На 8 октомври 2014 г. се навършват 200 г. от мъченическия подвиг на св.Игнатий Старозагорски.

Св. Игнатий Старозагорски живял в 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора и бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив, където Иван се изучил. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. От ранни младини той се увлечал от монашеския уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир. Там той останал 6 години, където се дообразовал в монашеско послушание.

Скоро след това турци убиват жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени  да приемат мохамеданството. Иван успява да избяга в Букурещ. След като престоял известно време там, той решава да отиде в Света гора. По пътя, около Шумен турци-разбойници го заловили и  го заплашили, че ще го убият, ако не смени своята християнска вяра с мохамеданска. Той им дал обещание, че ще го направи и го пуснали на свобода.

Той горчиво се разкаял за това обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в скита св.Анна - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен наставник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг. В нощта преди неговата мъченическа смърт, той се молил със сълзи пред чудотворна икона на Божията Майка да му помогне в мъченическия път. В тази нощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Божията Майка на три пъти се явявал светъл венец и заставал над него. 

На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен, след като се явил пред турски съд с думите: "Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател!"

 Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
На 8 октомври 1814 г. той е обесен.
. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора.

Чудеса

Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.

    Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.

    В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.

    Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.

Храм св.Игнатий Старозагорски





Най-новата църква в Стара Загора носи името на св.Игнатий Старозагорски. При строежа на църквата бликнал извор с вода от дълбочина 33 метра, който сега тече в храма. В храма има частица от мощите на светеца, които се съхраняват в руския манастир св.Пантелеймон.


неделя, 17 юли 2016 г.

Света Марина - закриля при беззаконие и несправедливост, помощ на душевноболни; покровителка на брака, водите и Южното Черноморие




Св.Марина (правосл.) или св.Маргарита Антиохийска (католицизъм) е християнска светица великомъченица.
Тя била обявена за неканонична от папата през 494 г., но по време на кръстоносните походи нейното почитание на Запад се възстановило. Марина имала репутация, че покровителства всички, които пишат или четат нейното житие, което довело до разпространение на нейната популярност. В средните векове в Западна Европа нейното почитание се възобновило като част от 14 свети помощници https://ru.wikipedia.org/wiki/. Тя е една от светиите, явили се на Жана Д'арк.

Как защитава иконата
Света Марина Антиохийска загинала от ръцете на езичниците в началото на 4 век и още в същото столетие започнало почитанието към светицата като избавителка от много беди, свъразани с беззаконие и несправедливо осъждане. Нейното покровителство е особено важно за тези, които се нуждаят от защита, когато върху тях се излива злоба и са заплашени от клевети и нападки. Смята се, че от мощите на светицата душевноболните получават изцеление. 


Saint Marina icon.JPG

За какво помага иконата

Света Марина, както и всички светци, при обръщане към нея, се моли на Бог за изцеление на душевните и телесните недъзи, опрощаване на греховете на всички, които и се молят.

Молитва

О, света дево и великомъченице Марина, истинска невеста на Христа, пострадала за истинската вяра в град Антиохия, през огън и вода преминала и в Царството Небесно засияла. Ти от детство си възлюбила Иисус от цялата си душа и сърце и си служила само на Него. Ти си засияла със силата на твоето благочестие, целомъдрие и праведност, и си живяла свято сред неверници. С благодатта Божия от раните си била излекувана, изумила си мъчителите си и много неверници си обърнала в познание на Истинския Бог. Ти със силата Божия си стъпкала дявола и си приела благодатта да браниш човешкия род от врагове. Ти си светилник за цялата Църква, топла молитвеница към Бога, и на всички прибягващи към теб застъпница. О, света Марина води ни към Небесното Отечество, дай ни ревност за спасение, направлявай нозете ни към пътя на заповедите Христови, на пътя на духовния подвиг и праведния живот. Упоминавай ни в твоята молитва и ни помогни да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво. Чуй ни, и помоли Човеколюбивия Бог с помощта на твоето застъпничество да  даде на нашата родина мир и разцвет, на всички православни християни утвърждаване във вяра, благочестие и чистота, да укрепне у нас братската любов, да се изчистим ние, грешните от нечисти помисли и пороци, да ни пази от врагове и да ни помилва със Своята благодат, да ни направи наследници на Царството Небесно и заедно с тебе и всички свети да прославим Отца, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Празник
17 юли

Храмове в България

Митрополитски параклис Света Марина - София, в двора на Софийската митрополия





Храм Света Марина - Пловдив
Sveta nedelja plovdiv.jpg



Храм Света Марина - Варна




Житие на св.Марина
Св.Марина се родила в Антиохия, като единствена дъщеря в семейството на езически жрец. Баща и я дал за отглеждане при жена, която живеела на около 20 км от техния дом. Майка и починала, когато Марина била на 12 год. Но баща и не знаел, че жената, която я отглеждала е приела християнската вяра. От нея и Марина научила за Христос и непрекъснато я разпитвала за Него. Марина живяла в годините, когато управлявал император Диоклетиан, който се отличавал с особена жестокост при гоненията на християните. В момента, в който баща и узнал, че Марина се интересува от християнството, се отрекъл от нея. Това било много тъжно събитие за Марина, но тя не се поколебала и за миг в своята вяра. През всичките 3 години, докато навърши 15 г.все повече укрепвала нейната истинска вяра и любов към Него. Марина в горещи молитви молела Бога да я укрепи във вярата и да и даде сили да се бори с дяволската сила.

Страданията на св.Марина
Марина, заедно с нейни приятелки на паша с овцете, и по пътя срещнали Олимврий - управителя на провинцията. Като видял прекрасната девойка той решил да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младатНа другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.

- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, - отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.
Разяреният управник заповядал да я завържат на стълб и да я изтезават с желязо. Но и тези мъки изтърпяла Марина, не отстъпвайки и на милиметър от своята вяра. 
Настъпил седмия час на изтезание, а според римските закони след изтичане на 6 час се забраняват издевателствата над осъдения. 
Овлимврий отново отишъл при нея, и започнал да я увещава да се откаже от християнската вяра. Марина отново отговорила, че няма да се откаже нито от вярата, нито от любовта към единствения си жених. Тогава отнесли девойката в затвора, където хвърляли всички със смъртни присъди. В тази нощ Феотим, който впоследствие написал нейното житие и подал вода и хляб тайно. Той станал свидетел на нейната среща с дявола и неговото посрамване.
Марина отново се обърнала към Бога с молитва да изцели нейното тяло от раните и да обнови нейната душа. Марина молила Бога да и даде да се изправи лице в лице с врага на човешкия род и с помощта на Божията сила да го изпрати в преизподнята.
И Бог чул и тази молба на девицата. Тъмницата се разтърсила от земетресение, и пред нея се появило чудовище в ярки дрехи, което бълвало огън и жупел. Обхваната от ужас Марина отново се обърнала към Бога с молитва за помощ за победа над чудовището. Вбесен от това, звяра се опитал да я погълне, но тя само се прекръстила и изчадието от ада паднало на земята. Тялото му било мъртво.Тогава светицата видяла самия княз на тъмнината, който седял в най-черния ъгъл на тъмницата. Света Марина отново се обърнала към Бога, за да му благодари, че И е дал възможност да види врага на човешкия род. 
Дяволът се обърнал с лукави думи за пощада, но Марина се прекръстила и започнала отново битка с него. В този момент тя видяла в ъгъла меден чук, взела го и ударила сатаната по главата и той паднал на земята. Тогава Марина поставила десния си крак на шията, като продължавала да му нанася удари.
Изведнъж покрива на църквата се отворил, изсипала се ярка светлина, след което се появил ярък кръст, а над него летял бял гълъб, който казал:" Радвай се, Марина, защото съхрани непорочно тяло и душа за безсмъртния Жених. Радвай се, блаженна, защото със силата на Животворящия кръст падна подлия демон. Радвай се, добропобедна, ти ще свържеш до края на вековете и друг ненавистен враг - сатаната. Радвай се, Марина, за тебе е приготвен нетленен венец и са открити дверите на Рая."
В този момент светицата почуствала велика радост и облекчение на мъките - тялото и станало чисто от раните. Всичките рани се изцелии, болката изчезнала и тя се почувствала напълно здрава. Тя започнала да моли Бога да я вземе при Себе Си, за да не се разделя никога с Него. Гълъбът и казал, че тя скоро ще дойде на небето, но тя трябва да изучи сатанинските помисли, да изпита неговото сърце и да се свърже завинаги.
Когато гълъбът изчезнал в небето, Марина започнала да пита демона как се казва - той и отговорил, че се казва Велзувел - предводителя на бесовете. Техните дела изкривяват пътищата Божиии, клеветят Бог на хората, и хората на Бог, разпалват гнева и ги подбуждат към беззаконие. Даже на праведниците Велзувел внушава нечисти мисли. Понеже мислите се нетленни, те проникват в съзнанието и сърцето на всеки, като смущават сърцето за недобро. Той и неговите слуги вселяват в душата плахост и обезсърчение от греховете. Техните цели са да отклонят от пътя праведниците. Те подтикват хората към надменност и гордост, за да им се надсмеят след това.
Но сега, когато ме победи 15 г. момиче, този, с когото не можели да се справят мъже праведници, той признава своя позор и се удивлява на нейната мъдрост. След това сатаната започнал да я моли да не се свързва с него. Но Марина чувствала неговото лукавство и думите, с които той се опитвал да я умилостиви. Тя не се подала, и го прекръстила - в този момент земята се разтворила и се образувала дълбока пропаст и Марина казала: "Отивай в адската бездна до Страшния Съд, докато не дадеш отговор за душите, които си погубил."
На сутринта завели момичето при Олимврий. Всички се удивили, като я видели жива и здрава. 
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.

- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.


Какво чудо се е случило
След като верния Теотим взел тялото и, намазал го с благовонни масла и го пренесъл в Антиохия, то започнало да изцелява от болести и да отблъсква зли духове. В молитвения дом, който построил Теотим за мощите започнали да се стичат хора, които получавали помощ и изцеление. След това частици от нейните мощи били разпратени по християнските земи. 
Гръцката империатрица Мария пренесла през 8 в. част от мощите в Константинопол. Друга част през 908 г. били пренесени в Италия, в Тоскана. Част от тях пренесли във Венеция. В повечето атонски манастири има частица от мощите на св.Марина. В Грузия, в Зугдиди се намира част от ръката на светицата.
В България частица от мощите се съхранява в Пловдив в храм Св.Марина.