неделя, 5 юли 2015 г.

Дева Мария от Гваделупа

изображение

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата
Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.
Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.


Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.
В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.
Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.
Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.


Basilica-PlazaMariana.jpg

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.


Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.
През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои
През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.
Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.
Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата
Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.
През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.
Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман
В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.
Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.
Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."
Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.
В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.



Няма коментари:

Публикуване на коментар