Показват се публикациите с етикет чудотворни икони в България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чудотворни икони в България. Показване на всички публикации

неделя, 30 октомври 2016 г.

Чудотворната икона на Богородица от Пазарджик и Църквата Успение Богородично


Българската земя е източник на неизказана благодат и в нашата страна има много различни по вид благодатни места. Едно от тях е най-старата и най-голяма църква в Пазарджик -"Успение Богородично", повече известна като "Света Богородица". На днешното си място църквата е построена за пети път. Църквата е обект 35 от 100 национални туристически обекта на България.



Свидетелство за миналото на църквата в Пазарджик е от 17 век от пътешественика Луиджи Марсили, който през 1680 г. отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм "Там има арменци и гърци, които имат черква , посветена на Св.Мария". 
Първото българско свидетелство с точна дата за миналото на църквата е от Стоян Захариев.Той пише: "След като се умножили българите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, където имало надпис:"Тая митрополия се съгради със спомоществуванията на тукашните христолюбиви граждани и с настояването на Епископът свети Агатонийски Кирил в лето 1712 г.". Известно е, че през втората половина на 18 век е ръкоположен епископ Дионисий. Той ръководил епархията повече от 40 години. Новоизградената през началото на 18 век църква, била разрушена заедно с митрополията от разбунтували се еничари през 1790 г. Християните в града останали повече от 10 г. без храм.
В съвременния си вид църквата е изградена през 1836-1837 г. Легендата гласи, че турския управител на града позволил на българите да построят църква, не по-голяма от волска кожа и не по-висока от джамиите в града. Но майстор Димитър нарязал кожата на тънка лента и оттук дошъл и размера на настоящата църква. Като видял това, турския валия оценил изобретателността на българите и им разрешил да я построят.
Църквата е тикорабна базилика с три портала -централен -на Света Богородица, ляв - на св.Харалампий и десен -на св.Мина и два параклиса - на св.Архангел Михаил и на св.Никола.

Света Богородица върху луна

 Жителите на града наели даровитите майстори от Дебърската школа, които изработили иконостаса. Уникалната ажурна дърворезба на иконостаса е изработена от орехово дърво и иконостаса е един от най-големите и красивите на Балканския полуостров, под егидата на ЮНЕСКО. Авторът на дърворезбата е Макарие Негриев, гробът на който се намира зад олтара на храма.

Резултат с изображение за болгария город пазарджик богородица
Стенописите са направени от майстори на Самоковската школа - Христо Димитров, неговия син Димитър и внукът Станислав Доспевски. Днес стенописите на църквата заемат над 3000 кв.м. Иконите на църквата са 221, като някои от тях са от старата църква. Най-старата икона е иконата на св.Дионисий от 1815 г. През 1819 г. е нарисувана иконата на св.Харалампий. 


Иконата на св.Кирил и Методий е нарисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

"Св. Кирил и Методий", икона от 1860 г. от Станислав Доспевски за храма “Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик, днес в Националния исторически музей.

Чудотворната икона на Богородица с Младенеца е една от най-впечатлителни и силни реликви в църквата. Нейният произход и иконописец са неизвестни. Единственото известно за нея е написано в долния десен ъгъл: Дар от семейство Михаил и Мария Джабарови. Предполага се, че причината за дарението е появата на дългоочаквана рожба в семейството.

Много деца са се появили на бял свят след съкровенна молитва пред святия образ. Когато застанеш пред иконата те обзема  спокойствие и тя има толкова силна притегателна сила, че е трудно да се разделиш с нея. Пред нея чувстваш майчината любов на Божията Майка и всеопрощаващата И доброта и загриженост за теб.


 

неделя, 11 май 2014 г.

Икона"Достойно есть" от Бухово - помага за лечение на всякакви болести на душата и тялото и при всякакви житейски трудности


Иконата на Божията Майка "Достойно есть" от Бухово се намира в малкото градче, в близост до Кремиковци в църквата "Св.Николай Чудотворец". Чудотворната икона е копие на атонската икона "Достойно ест", направена на Света гора и дарена от Емил Михов - жител на Бухово. Всеки петък от 16 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона на св.Богородица. Тя се изнася и за поклонение на всеки празник и в неделя, по време на Света Литургия. Светогорската икона привлича в храма много поклонници. По молитвите на Божията Майка там стават много чудеса. Богородица има пръст в краха на "Кремиковци". Откакто иконата „Достойно ест" влиза в храма на Бухово, дейността на комбината замира. В това е убеден отец Георги Спасов, който води богослуженията в местната църква „Свети Николай Чудотворец". Реликвата е поръчана и донесена тук преди повече от 10 години заради високата смъртност в града. Хората обвиняват завода за заболяванията си. Благодарение на молитвите на Пресвета Богородица обаче замърсяването на Бухово спря, казва отец Георги.Иконата „Достойно ест" се слави с множество чудеса и изцеления на болни хора. И въпреки че храмът се намира в гробищен парк, усещането на посетителите е светло именно заради присъствието на святата реликва.
От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.


Молитва към Пресвета Богородица Милваща

О,Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Припадайки пред Твоята свята икона, ние смирено Ти се молим: чуй гласа на нашето моление, погледни на нашите скърби и беди, и като Любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомощните. Умоли Твоят Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, а да ни покаже човеколюбиво Своята милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания. И както в древността си погледнала милостиво на смиреното славословие на атонския послушник, който те възпяваше пред Твоята пречиста икона, и Си му изпратила ангел, да го научи на небесната песен, с която Те славословят Ангелите и Херувимите, така и сега приеми нашето усърдно молитвословие, което Ти принасяме. О, Царице Всевъзпявана! Простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които Си носила Богомладенеца, Господа Иисуса Христа и Го умоли да ни избави от всякакво зло. Покажи Владичице, милостта Си към нас: болните изцели, скърбящите утеши, на ония, които са в беда помогни и ни удостой да завършим благочестиво този земен живот, да получим християнска кончина и да наследим Небесното Царство, чрез Твоето майчинско ходатайство пред Родилия се от Теб, Христос Бог наш, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и всякога, и во веки веков. Амин.


История на иконата

През 80-те години Емил Михов в София се запознава  с един от най-известните монаси на Света Гора - отец Филарет. Тогава у него се заражда желанието да посети святото място. И няколко месеца след това, той успява да го посети. След посещението на Атон се връща много променен, и със силно желание да се върне отново там, което се и случва. При едно от посещенията си там, вижда  група грузинци, които носят поръчана от тях икона на Богородица "Достойно ест". В него се появило силно желание да направи съшото, и да сподели с хората, които не могат да отидат на Атон и не могат да видят неговите светини. Той поръчва иконата на Божията Майка "Достойно ест" и през 1999 г. отива отново на Света Гора, за да вземе готовата икона. Допълнително върху иконата поставят скъпоценни камъни в ателие в София, за да се приближи максимално до оригинала, а тревненски майстори дърворезбари правят рамката на иконата. След като иконата е завършена окончателно, Емил Михов я занася отново на Атон, в руския манастир "Св.Пантелеймон", където тя е осветена.


След като се завръща в Бухово и отива да я дари на местната църква, свещенника не я приема, защото е от разколниците в Православната църква. Няколко години иконата обикаля различни домове, и в момент на отчаяние, че не може да бъде дарена на буховската църква дарителят и отново предприема пътуване до Света гора с идеята да я остави в Зографския манастир. Монасите там, знаейки цялата история на иконата и желанието на Емил Михов го окуражават да се бори докрай, и да дари иконата на църквата в Бухово, защото е предназначена за там. Малко след това Буховската църква се връща към Светия Синод и на 11 юни 2003 г. иконата е въведена тържествено с литийно шествие в Буховската църква "Св.Николай Чудотворец".



Чудеса, случили се пред иконата



  •  Един петъчен ден, след акатиста на "Достойно ест", свещенникът от с.Желява разказва пред всички невероятното чудо, случило се в неговото семейство.Дъщерята на отеца се разболява от тежко заболяване на кръвта. Веднага след началото на лечението се оказва, че жената е бременна след дълги усилия да зачене. Лекарите препоръчват аборт, за да предпазят детето от деформации, заради силните лекарства, които се налага да пие майката. Изборът е между това да спре лечението или да се откаже от толкова жадуваната рожба. Отец Ганчо настоява пред дъщеря си да задържи детето и да спре лекарствата. Поел тежката задача да спаси два живота, свещенникът започва да идва всеки петък на акатиста. На никого не споделя проблемите си. Месеци по-късно, след щастливата развръзка, той разказва на всички, че дъщеря му е родила здраво момиченце, а тя самата се чувства добре.
  • След лекарски преглед и изследвания художничката С.М. от София разбира, че страда от рак на маточните тръби. Диагнозата така я изплашва, че скрива от семейството си истината и оправдава предстоящата операция с дребен женски проблем. Въпреки това, мъжът и настоява да се поклонят на иконата "Достойно ест" в Бухово. До операция не се стига, защото новите изследвания показват, че С.М. е здрава.
  • Често на акатистите идват ромски деца, за да получат благословия от любимия си отец и да получат парче питка и сладкиши. Две от тях разказват, че 3 годишната им сестра страда от кожно заболяване на главата от рождение. Б косата на момиченцето има кел и струпеи. Децата довеждат сестра си на акатиста в петък. Още на другия ден забелязват,че струпеите по кожата са изчезнали.
  • Медицинската сестра М. от София разказва, че един ден лекарите в болницата, в която работи се стъписали от изследванията на дългогодишен пациент с тежък диабет. Най-последните изследвания показали, че е съвсем здрав. Пациентът споделил с нея, че се е молил пред иконата на Света Богородица "Достойно ест" на петъчния акатист в буховския храм "Св. Николай Чудотворец". Първият път М.идва от любопитство на акатиста, но сега е една от най-редовните посетителки в храма.
  • Иконописката М.К. от София дълго време страда от депресия. Пие силни лекарства, но и те не и помагат много. М.вярва в Бога, често ходи на църква и се моли за облекчение на страданието си, но изпитанието упорито продължава. След като научава за чудотворното действие на иконата "Достойно ест" в гр.Бухово, тя идва в храма, за да се поклони на Света Богородица. Не храни големи надежди за оздравяване, но по време на молитвата се изпълва с такава благодат и вътрешна радост, че започва да се чувства добре, както никога през последните няколко години. М.посещава още два пъти акатиста на Божията Майка и сега се радва на възвърнатото си психично здраве.
  • Един неделен ден в храм "Св.Николай Чудотворец" идва възрастна жена от София и споделя, че я мъчи дълбока рана между 3 и 4 пръст на ръката. Според лекарите тя е следствие на препарати за почистване. Те с месеци не успяват да и помогнат и ръката и се разцепва прогресивно. Жената идва в храма да се помоли пред иконата на Света Богородица "Достойно ест". На следващата неделя тя идва отново и показва заздравяващата си ръка - раната се е затворила и се вижда новообразувала се розова кожа.
  • Близо до църквата в Бухово живее младо семейство, което 7 години няма дете. След 2 неуспешни бременности, тя изгубва надежда. Годините минават, а тя не търси разрешение на проблема. При третата си бременост тя решава да посещава акатистите в храм "Св.Николай Чудотворец". Постепенно Елеонора променя начина си на живот - пости, изповядва се и се причестява. На 19 май 2007 г се ражда момченце, наречено Йоан. 
  • Л.С. има диагноза рак на дебелото черво. Мъките не свършват само с това. Нужни са и 1000 лв за предстоящата операция - сериозна сума за финансовото му положение. Л.С. посещава храма "Св.Николай Чудотворец" със съпругата си. През следващата седмица тяхната дъщеря среща своя позната, която е мед.сестра. След като и разказва за болестта на баща си, тя и препоръчва лекар от Александровска болница. Хирургът се оказва не само добър специалист, но и добър човек и не иска никакви пари. Операцията минава успешно и без усложнения - установява се, че тумура е доброкачествен. Днес, 5 месеца по-късно Л.С. е напълно възстановен и води нормален начин на живот.
  • През пролетта, в един от петъците, на акатиста идва угрижено семейство с 18 г. си дъщеря. От вътр.страна на лявата буза на момичето има голям абцес, който и причинява голяма болка, затрудняваща храненето и говора. Притесненията нарастват и от приближаващия абитуриентски бал и кандидат-студенстски изпити. След молитвата, хората си тръгват, изпълнени с надежда. В края на септември семейството идва да благодари на Божията Майка за бързото оздравяване на дъщеря им. Момичето е прието в Софийския университет. 
  • Преди няколко години в храма "Св.Николай Чудотворец" в Бухово пристига писмо от разтревожена жена. Синът и - войник, е жестоко пребит в казармата. Много години жената чака това дете да се роди и изведнъж то се оказва в циментово корито, борещо се за живота си. След акатиста отец Георги прочита покъртителното писмо пред всички и призовава присъстващите да се помолят заедно с него за страдащото момче. След време пристига друго писмо, този път благодарствено - момчето се е възстановило и започнало работа. Това е чудесен пример, че Богородица може да помага и от разстояние, когато молитвата е силна и искрена.
  • През един летен ден в църквата идва угрижена млада жена и споделя, че има много силна болка. На лявото слепоочие се забелязва тъмно-кафява бенка с големината на монета. Диагнозата е рак на кожата. Липсата на пари затруднява лечението. Жената започва да посещава църквата всяка неделя и да участва в службата. Не след дълго петното започва да избледнява и намалява. След известно време тя идва в храма свежа и щастлива, с благодарствен дар към Божията Майка. Ракът е преборен без лекарска намеса.

  • Ценка, вследствие на катастрофа, получава тежка травма на гръбначния стълб.Налага се незабавна операция, от която ще се определи дали момичето ще се възстанови или ще остане обездвижена за цял живот. Майката - много разтревожена и разстроена идва да се помоли пред иконата на Божията Майка. След акатиста майката получава явно успокоение и се връща в болницата. До вечерта става ясно, че операцията е успешна и момичето ще ходи. След известно време майката идва в храма с благодарствени дарове и новината, че дъщеря и се е възстановила.
  • Това е историята на една атеистка, повярвала в Бога след много страдания. Надежда е мед.сестра в престижна софийска болница. Никога не е била вярваща, даже е разказвала подигравателни вицове за Бога и светиите. Единствената и дъщеря Теодора, в 10 клас се разболява от тежка форма на шизофрения. Въпреки контактите си в мед.среди, Надежда не успява да и помогне. Кризите на момичето разделят Надежда и съпруга и. Останала сама, Надежда не се отказва да се бори за здравето на момичето, но това и струва твърде скъпо. Откриват и рак на половата система в напреднал стадий. Отчаяна, жената се предава на мъките си и не вижда надежда за себе си и детето си. Главната лекарка на отделението и разказва за иконата на Божията Майка от Бухово и тя събира последните си сили и отива да се помоли преди предстоящата и операция. Изрязването на тумора протича успешно. След като се връща в къщи, тя научава, че дъщеря и не е имала кризи. След няколко месеца на укрепване, двете жени идват на акатиста в Бухово. След молба на отец Георги, щастливата майка разказва на всички в църквата за чудото.
  • Отец Георги: Като служещ свещеник пред иконата на Пресвета Богородица "Достойно ест" се чувствам задължен да спомена за един случай, който много ме трогна. Може да се разкажат и много други чудеса, но това трябва да се разкаже за прослава на Божията Майка, Която чува нашите молитви, както и най-сърдечните ни помисли!                            Един петък, след отслужването на Богородичния акатист, дойде при мен млада майка с прекрасно бебенце на ръце. Каза ми, че иска да говори с мен. Бебето и, едва навършило 1 г.се разболяло от странна болест, от която се събирала вода в главичката му. Тази вода притискала мозъка, следствие на което ще настъпят тежки физ. и умствени увреждания. Налагала се тежка операция с отваряне на черепа, която може да бъде извършена само 2 пъти в живота на човек. Силно притеснени, родителите желаеха молитва пред иконата на Божията Майка "Достойно ест" за болното им детенце. Незабавно ги поканих пред иконата и прочетох молитва за преди операция.Прекръстих ги, и казах че всичко ще е наред.А в душата си бях зашеметен от невъзможността да помогна като човек. Чел съм молитви по всякакви поводи, но трагедията на това младо семейство не ми даваше покой. Мислено в себе си се питах какво ли се е случило на операцията, която трябваше да се състои след около седмица. Изминаха две мъчителни седмици, без да знам какво се е случило. След петъчния акатист при мен дойде майката с детето. Този път - да благодари. На последните изследвания преди операцията се оказва, че няма никаква вода в главичката и операция не се налага.                                                                                          В днешно време, като че ли преобладава мнението, че чудеса не се случват, или се случват много рядко. Дали обаче, нашето естество не е загрубяло и нашите очи не са се премрежили до такава степен, че ние просто не ги забелязваме. Неволно се сещам, че нашият Спасител Иисус Христос избра да се роди  и израстне в бедна и езическа Галилея, а в големия и цивилизован град Йерусалим Той претърпя нечестив съд, мъчения и смърт. Книжниците и фарисеите така и не кидяха духовно нито едно от чудесата, които Бог извърши. Не разбраха дори и за Неговото Възкресение. Дали днес и ние не сме заразени с този фарисейски квас, от който Бог ни е заръчал да се пазим? Нека никога да не допускаме нашите сърца да останат глухи и студени за Божията любов,която ни обгражда навсякъде и очаква просто да и откликнем.


    Ден на почитание
    11 юни
Къде се намира иконата

От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.


вторник, 11 юни 2013 г.

Пресвета Богородица "Достойно Есть"-за изцеление от душевни и телесни болести

     " Достойно  е наистина  да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и  пренепорочна, и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе истинска Богородице, те величаем ."  
В  светата ни Източна Христова Църква са ни известни четири изпети от ангели песни: 1) “Слава във висините Богу”; 2) “Свят, Свят, Свят е Господ Саваот”; 3) Трисвятое, тоест, “Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас” и 4) само тази песен в чест на св Богородица.


За какво помага иконата?

Вече повече от 1000 години чудотворната икона на Божията Майка "Достойно есть" или "Милуваща" помага на вярващите за изцеление от душевни и телесни болести. Празникът на иконата е на 11 юни.

Молитва
" Достойно  е наистина  да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и  пренепорочна, и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе истинска Богородице, те величаем ."  

Пресвята и Премилостива Владичице Богородице! Покланяйки се на Твоята свята икона, смирено Те молим: чий гласа на нашата молитва, виж нашите скърби и беди, и като любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомщните. Моли Твоя Син и наш Бог да не ни погубва заради нашите беззакония, но като Човеколюбец да ни яви Своята Милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодоносие на земята, благотворност на въздуха и благословение свише за всяко наше добро дело и начинание, И както някога си погледнала милостиво на смиреното славосовие на атонския послушник, възпяващ Те пред Твоята драгоценна икона и си му изпратила ангел, за да го научи на небесната песен, с която Те славословят ангелите, така приеми и сега нашата усърдна молитва. О, Възпявана Царице, простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които си носила Богомладенеца Иисуса Христа и Го моли да ни избави от всяко зло. Покажи Владичице, Твоята милост към нас: болните изцели, скръбните утеши, на бедстващите помогни и ни удостой благочестиво да прекараме земния си живот, да го завършим с мирна християнска кончина и да наследим Небесното царство по Твоето Майчинско ходатайство към Христа, нашия Бог, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, с Неговия безначален Отец и Пресветия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин!

История на иконата

Иконата "Св. Богородица - Достойно ест" се   намирала в българската килия в местността Пение, близо до Карея - административния център на Света Гора. Историята на тази икона е свързана с православното песнопение "Достойно ест".
         Според преданието през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Козма Маюмски през VI век: "Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем".        Чудото се случило през 982 година. Килията обитавали стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам . На вратата се почукало. Послушникът не се учудил - в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал  му вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до "Честнейшую херувим..." тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред "Честнейшую..." думите "Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего". И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Послушникът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата.  Старецът разбрал, че в келията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.
         Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви.
А иконата, пред която за първи път на земята била произнесена тази молитва, започнали да наричат "Достойно ест". Скоро тя била пренесена в съборния храм на Карея, където се намира и до днес.
        Оттогава са минали повече от хиляда години. За това време иконата е напускала Атон само 4 пъти, за да утеши, подкрепи и вразуми онези православни, които нямат възможност да отидат при нея сами. За първи път това е станало през 1963 година, когато се празнува хилядолетието на Света Гора и по повод на този юбилей чудотворната икона посетила гръцката столица Атина. За втори път това се случва през 1985 година, когато по случай 2300-годишнината на Солун тя гостувала на града. За трети път - през есента на 1987 година, когато светинята отново навестила столицата на Елада. Тогава тя била посрещната с тържествено литийно шествие с хоругви, свещи и венци от живи цветя на пристанището в Пирея и останала 18 дни в храма Благовещение. Ден и нощ през цялото това време не спирал потокът от хора, жадуващи да се докоснат до нея. Неотстъпно я пазели монаси от Света Гора И последно през есента на 1994 година, прекрасната гостенка посетила град Ларнака на остров Кипър.
         Всяка година на втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата "Достойно Ест", за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа.
        Прочутият Йоан Кукузел Ангелогласни нотирал песента “Достойно ест” според източното пеене и по този начин я съхранил за бъдните български поколения. По време на турското робство всички борци за политическа и духовна свобода са приемали песента “Достойно ест” като упование и вяра в народното дело. Тя е била и любима песен на Васил Левски. Той запял “ДОСТОЙНО ЕСТ”, преди да отиде на бесилото.
Иконата "Достойно есть" Атон, църква "Св.Йоан Предтеча", 1807 г.

Иконата в България 
"Достойно есть", България, 1845 г.
Копие на иконата на Божията Майка "Достойно есть" се намира в Патриаршеския катедрален храм "Св.Александър Невски" от 27 октомври 2012 г. Тя е третото официално копие на иконата, направено в Света Гора. Първото е направено за Финландската православна църква, второто - за Грузинската патриаршия. Дарът за България е във връзка със 130 годишнината от полагането на основния камък на храм 'Св.Александър Невски" , със 100 годишнината от построяването му и по случай 98 годишнината на патриарх Максим.

Умалено копие на иконата "Достойно ест", зографисано и осветено от монаси от руския манастир „Св Пантелеймон” на  Света Гора, се намира в храма „Св. Николай” в Бухово. И тази икона се прославя   като чудотворна. Всеки петък пред  нея  се отслужва акатист, а на всеки празничен и неделен ден иконата се изнася за поклонение по време на Светата Литургия.

Ден на почитание

11 юни

понеделник, 27 май 2013 г.

Св. Богородица Осеница /Осеняваща/ - при тежки заболявания и масови епидемии

Чудотворната икона на Света Богородица "Одигитрия" или Пътеводителка датира от 12 век и е най-старата светиня на Българската Православна Църква. Другото известно име на иконата е Света Богородица Осеница /Осеняваща/. Иконата се намира в главната църква  "Рождество Богородично" на  Рилския манастир "Свети Йоан Рилски". Иконата е с размери 52 на 30 см, като в специални вдлъбнатини около нея са разположени мощи на 32 християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини.


История на иконата

 Древно предание гласи, че през ХV век иконата е дарена от Каломария, жена на турския султан Мурад Втори и дъщеря на сръбски жупан, която запазила християнска си вяра.
Според друго предание византийският император Мануил Комнин през ХII век, по време на война винаги носел със себе си една икона на света Богородица. Вярвало се, че светците, чиито мощи са върху иконата, заедно с Божията майка стоят пред Бога и се молят да осени войската със своята милост, като я пази и дари с победа.
При един поход през 1173 г. императорът минавал през Средец. Там той получил някакви нетърпими болки. По време на лечението си посещавал църквата "Св. Георги Победоносец", известна днес под името Ротондата. По онова време в храма били мощите на няколко светци. Мануил Комнин се поклонил пред мощите на свети Иван Рилски Чудотворец. Тогава се избавил от болките. В знак на благодарност подарил чудотворната икона, която трябвало винаги да придружава мощите на свети Иван Рилски Чудотворец.
Но през 1879 г. наред с признанието, че тази икона е най-важната в Рилския манастир, о. Неофит Рилски пише: "А от кого е дадена, тя сама знае!".
Чудеса на иконата

Само два пъти в годината иконата "Света Богородица Осеновица" се изнася извън манастирската църква "Рождество Богородично". По традиция реликвата напуска дверите на храма на петия ден на Светлата седмица след Пасха и на 1 август в началото на Богородичния пост.  Хора от различна вяра изминават пътя до Рилския манастир, за да търсят изцеление при иконата на Божията майка. Пред нея непрекъснато горят две кандила. Тя самата е положена в чекмедже. От двете й страни има метални части, които са от сребро и са позлатени. Над иконата има голям иконопис, който възпроизвежда оригинала, но вместо частици от мощите на тяхното място са изрисувани портретите на светиите. В още по-голям мащаб е измайсторена в стенописната украса на храма в откритата галерия вдясно от входа. "Не е случайно, че всеки майстор е искал да изобрази тази светиня. Тя е известна от векове с чудесата, които стават благодарение на нея. Пристигат всякакви поклонници. Едни са болни, други се нуждаят от помощ. Всички търсят спасителната сила на света Богородица", разказва 79-годишният Димитър Кръстев, който служи в Светата обител от 1980 г. Необходимо е да се молиш искрено и да имаш силна вяра, за да получиш изцеление, допълва той. Лекуват се какви ли не болести. Малки деца, които не могат да проговорят, често са водени в църквата от родителите си. "Малчуганите влизат с писъци в храма, но щом ги поставят върху чудодейната икона, притихват, дори заспиват. Успокояват се, а бързо след това проговарят. В три от тези случаи съм бил пряк свидетел", кълне се бай Димитър. През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища. Болестите се редували постоянно. Ту холера ще удари някое село, ту ще го почерни чумата. Тогава управата на съответното населено място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата "Света Богородица Осеновица", за да се сложи край на епидемията. Запазени са редица такива документи от различни градове и села. Така Дупнишка община се примолила за иконата с писмо от 28 декември 1876 г., защото в района много хора погинали от тиф. Общинарите от Дупница не забравили да благодарят за помощта с ново писмо от 21 януари 1877 г. По този начин иконата пропътувала хиляди километри не само в региона, но и из цялата страна. Спасявала от болести жителите на Самоков, Сапарева баня, Яхиново, Краинци, Кочериново, Джумая и много други села и паланки. "Спасява и днес тези, които вярват в Бога и Божията майка.
През месец май 2007 г. трите чудотворни икони на Божията Майка - Осеница, Бачковската и Троянската  бяха събрани за първи път в София за молитва за освобождаването на българските медицинските сестри и пакистанският лекар от затвора в Либия. Малко след това те бяха освободени от затвора.

събота, 25 май 2013 г.

Свети Мина - Покровителства дом, семейство, здраве, намиране на изгубени вещи; за рожба, женитба, при дефекти в говора, най-бързо изпълнява намислените желания и прави чудеса



Чудотворната икона на Свети Мина се намира в Обрадовски манастир "Свети Вмчк. Мина" край София. Иконата на свети великомъченик Мина е източник на многобройни чудеса. Молитвите, отправени към светеца помагат за изцеление при различни тежки болести, както и за лечение на заекване. Свети великомъченик Мина е закрилник на бездомните и сираците, бърз помощник в трудностите и бедите. Покровител на пътниците. Молитвите към него помагат за намиране на откраднати или загубени вещи. Свети Мина помага на жени за сполучлив брак и сдобиване с рожба. Поклонници свидетелстват, че иконата не оставя никого, стига човек да се моли с искрена и чиста вяра.

Житие на Свети великомъченик Мина
Свети Мина е роден в гр. Александрия, Египет. Той станал войник в армията на император Диоклетиан. В същото време бил християнин.
Императорът преследвал християните,  принуждавал своите поданици да правят жертвоприношения и да се кланят на идолите. Който не искал да изпълнява волята на императора бил преследван от неговите войници, изтезаван и екзекутиран.
Войнът Мина не можел да преследва своите братя християни, да ги изтезава и убива. Но в същото време бил само един обикновен войник и осъзнавал, че няма никаква власт да спре тези жестоки безчинства.
Примирен пред своята човешка безпомощност Свети Мина напуснал армията и се оттеглил в пустинята Котуан. Предпочел да живее сам в компанията на зверовете, отколкото сред злите човеци. От името на пустинята днес Свети Мина е познат като Мина Котуански.
През цялото време той постил и отправял непрестанни молитви към Господ, в които искал да има справедливост.
Един ден императорът организирал тържество в чест на езическите божества. Жителите си устроили шумни зрелища и извършили гнусни жертвоприношения.
Като научил какво става, Господ пратил отшелника Мина в града. След като видял какво става там, Мина започнал да изобличава развратните и самозабравили се езичници. Градоначалникът побеснял, че някакъв смущава неговото тържество. Веднага наредил мъжът да бъде заловен.
Свети Мина бил заловен от войниците и жестоко измъчван. Били го с волски жили. Набивали железни куки в плътта му. Обесили го с главата надолу.
Накрая войните отсекли главата му. Запалили огън и хвърлили в него многострадалното тяло на отшелника Мина.
След като огънят изгаснал, вярващи християни дошли на това място и събрали изгорелите мощи на мъченика. Обвили ги с чисти повивки и после ги помазали с благовония. Пренесли Светите мощи в родния на Свети Мина град Александрия и там ги погребали с почести.
След години на това място е построена църква на името на Светия мъченик и по молитвите към светеца в нея са станали множество чудеса.

История на иконата

Манастирът, в който се намира чудотворната икона на св.Мина е построен през 11 век и е част от Софийската Света гора. Тук е имало голям манастирски комплекс с над 40 параклиса, както множество сгради и духовно училище. Манастирът е унищожен по време на турското робство. При прокопаването на Владайската река в началото на 20 век са открити останки от манастирския комплекс. През 1927 г. селяни от близкото село се натъкват на останките и манастира започва отново да се строи и на 21 окомври 1945 г. манастирът е осветен. Автор на иконата е руският художник Михаил Малецки през петдесетте години на миналия век. Художникът насън видял мъж с копие и щит и заповядал да бъде нарисуван. Образът от иконата бил същия, като този от съня. Художникът донесъл сам иконата на гръб в манастира.  Чудесата започват още с поставянето на иконата . Празникът на иконата и на светеца се чества на 11 ноември.

Чудеса, извършени от иконата
Многобройни са чудесата, които стават и в манастира "Свети Мина", близо до столичния квартал "Обрадовци". Местният свещеник и стопанин на обителта разказва, че голямата икона на свети мъченик Мина  е източник на Божия милост. "Не са един или двама изцелените тук. Знаете ли за какви чудеса зная - косите ви могат да настръхнат!" - споделя отецът. "От няколко години се опитваме да описваме чудните разкази. Хората не искат имената им да се знаят, но на драго сърце споделят, защото искат така да благодарят на Бога за милостта и да го прославят. Да, тук са се изцелявали от рак по молитвите на свети Мина. Но за мен е по-важно, че всички са се излекували от неверие и идват пак", разказва свещеникът.
Молитвата към Свети Мина помага за заздравяване на брачните връзки, за откраднато или загубено, за помиряване на враждуващи в семейството: Чете се молитва, в която единият от брачните партньори идва и моли Бог по молитвата на Свети Мина да спаси семейството и не са малко случаите тук, в които сме чували после от хората благодарност, че е спасено семейството!”
Родителите, измолили светеца да ги дари с деца, идват по-късно, за да кръстят децата си именно в този манастир. „Много пъти казват: „Отец, това дете е на манастира – ние го измолихме от тук. Затова идваме сега то да получи светото кръщение” – разказва отец Любен Коларски.Няма ден, в който да не се чете молитва за рожба на бездетни семейства. Няколко семейства поне на ден идват да се молят тук за рожба. Хиляди са случаите, в които хората идват тук да търсят молитвеното застъпничество на Свети Мина за рожба, понеже наистина помага!” – казва свещеник Атанасий.

„В манастира има  ръкописна книга, останала от прежните свещеници, в която са описвани първите чудеса, които са се случвали, където хората са полагали и подписа си... Когато аз започнах служба тук направо с трепет слушах за чудесата, които хората споделяха с мен и те послужиха лично за мен за уверение в моята вяра, както и за всички хора, които идват тук. В момента можем да кажем много истории, в които Свети Мина е помагал – и за рожба, и на тежко болни за изцерение, и на събиране на семейства, истории за разрешаване бързо на дадени житейски проблеми на хората. Трогателни са историите за получени изцерения – помогнал е Бог по молитвите на Свети Мина тук последно за изцерението на три-четири дечица, много тежко и сериозно болни, за които лекарите не даваха никакви гаранции. Тия семейства идваха тук през изминалата година, често се молеха пред чудотворната икона на Свети Мина със сълзи и Бог даде, щото тези деца оздравяха и в близките няколко седмици ги кръщавахме. Постоянно отците стават свидетели на чудесата на Свети Мина!”

Много от вярващите, дошли да се помолят в манастира, сами разказват за чудесата, които са им се случвали там: Това е един много специален за нашето семейство манастир! Дълги години нямахме деца – тук са измолени моите двама близнака!” „За първи път дойдох с една приятелка, която беше претърпяла много сериозна катастрофа и на нея Свети Мина й беше помогнал!” Ивайло Петров, вратар на ЦСКА също посещава манастира и то от седем-осем години: Познавам отците, правят ми най-често молитви за здраве, за успехи. Тук се изповядвам! Наистина тук се чувствам страхотно!”
Известни са множество случаи на излекуван рак и тумори в последна фаза, на успешни операции, за които медицината "не дава надежда". Такава е историята на П. А. от София. Синът му заболява тежко - в сърцето му скенерът открива грудка инфекциозни бактерии. Лекарят съобщава на семейството, че единственият изход е сърцето да се отвори, мембраната, върху която са се наместили бактериите, да се изреже и ако "Бог даде", момчето ще може да живее още десетина години при строг режим и постоянни грижи.
Вестта съсипва близките. Те са готови да продадат имоти и жилището си само и само да спасят най-голямото си и единствено богатство. Бабата, която още от младини е редовна поклонничка в Обрадовския манастир, настоява да се отиде пред иконата и именно отец Любен да прочете молитва. В други случаи семейството се отнася с пренебрежение към думите на старата жена, но сега отчаянието ги е обзело изцяло. Отиват вкупом, като придържат немощно движещия се младеж.
След молитвата му прилошава. Отвеждат го в болницата, за да го подготвят за операцията. Преди да влезе в операционната, известният хирург д-р И. О. прави нов скенер. Какво се случва след това? Телефонът в дома на болния звъни. Майката вдига слушалката, слуша какво казва лекарят и не вярва на ушите си: инфекциозните бактерии ги няма, но не само в сърцето, няма ги никъде в организма на детето й.
В друг случай майка, прехвърлила тридесетте, ражда близнаци. Едното от децата има сериозни физиологични смущения и лекари вече я подготвят, че ще го загуби, но все пак ще й остане едно дете. Майката пада пред иконата на св. Мина и... детето оживява.

Молитва
О, пречуден и бърз помощниче, Христов страдлец и чудотворец, велик сред мъчениците Мина!
Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатай за нас пред Бога,
целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога,Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас,които с любов те почитаме: изцели нашите болести,излекувай недъзите ни;
ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи,та да се утешим и да се усили вярата ни;
ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме,че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните,стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе. Затова без съмнение вярваме,
с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи:
Радвай се, великомъчениче Мùно, бърз помощниче на тия, които те обичат!