Света Богородица Чипровска

Иконата на Божията Майка "Чипровска" е била съхранявана в Чипровския католически храм от 1371  до 1688 г.

Чипровска икона на Божията Майка, 1366 г

За какво помага иконата

Чипровската икона (Света Богородица "Чипровска") е известна като чудотворна, като се вярва, че молитвите пред нея помагат за изцеление и утеха в беди, привлича благодат и закрила, а историята ѝ е свързана с дълго съхранение в католическия храм в Чипровци и чудотворни прояви. Счита се, че присъствието ѝ носи благодат, а молитвите пред нея са особено силни, както гласят преданията за други подобни икони в България. 

Чипровската икона помага за духовна и физическа помощ, закрила и изцеление, както много други почитани икони на Божията Майка в България. 

Чудотворната Чипровска икона на Света Богородица е известна най-вече като силна защитница на дома, семейството и вярата. 

Въпреки че е католическа, тя е почитана като чудотворна и от православни вярващи, поради силата и чудните ѝ свойства, които се проявяват във времето. 

История на иконата

Според предание, оригиналната икона се е намирала в град Олово, Босна и е дело на св. Лука. Иконата изгаря при пожар във Францисканския манастир в Олово. Босненски францискански монаси донасят копие на иконата в Чипровци през 1366 г. Според преданието иконата сама е посочила къде да бъде изграден храмът "Св. Богородица" в Чипровци. Иконата се пази повече от 3 века в изградения през 1371 г храм. 

Останки от църквата "Св. Богородица" Чипровци

След неуспеха на Чипровското въстание през 1688 г, иконата е пренесена в гр. Сибиу, Румъния. В навечерието на Чипровското въстание през 1678 година, Божията Майка започва да плаче и мироточи. Иконата е поставена в църквата "Св. Иван Капистран", и след случването на чудеса, тя е провъзгласена за чудотворна. През 1752 г. църквата изгаря, и заедно с нея изгаря и чудотворната икона. 

Иконата е възпроизведена от хърватски монаси през 1893 г. 

Във връзка с посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г., българската католическа общност се обръща към Сийка Тачева от Чипровци с молба да изтъче пано с копие на „Света Богородица Чипровска“. Иконата е връчена на папата в Пловдив през месец май 2002 г.

Уникалността на иконата е в това, че Девата е изобразена с по шест пръста на ръцете, и шест пръста на крачето на младенеца! 

Пресвета Богородица "Созополска" или "Черната Богородица от Созопол"

Иконата на Пресвета Богородица "Созополска" се намира в созополската църква Св. св. Кирил и Методий. Тя е копие на Черна Богородица Всеблажена, осветена през 2016 г. Оригиналът, изографисан в стила на руската Казанска Богородица, се намирал в средновековния манастир Св. Йоан Предтеча на остров Св. Иван край Созопол. Оригиналната икона е нарисувана от Константин Византийски.

Извършвала е много чудеса и е била тачена не само в Созопол, но и във всички селища по брега на Бургаския залив – Несебър, Поморие, Бургас, Царево, Ахтопол.

След пиратски и османски нападания, този манастир бил разрушен през 1629 г., а монасите се отправили заедно с иконата за остров Халки в Мраморно море. Оригиналната икона се намира на острова, известен на турски като Хейбелиада – един от Принцовите острови, достъпни с ферибот на истанбулския градски транспорт. На хълм в северната част на острова се издига православният манастир Света Троица (Aya Triada) и някогашна семинария към Вселенската патриаршия. Цари мир, открояващ се от 15-милионния град.

Празник на иконата

10 януари

Особена дарба на иконата

Покровителка и лечителка на децата

Остров Св. Йоан до Созпол

През IV век пр.н.е. на острова се е намирало тракийско светилище със статуя на бог Аполон. В края на V век в южната част на острова е построен малък манастир, вероятно на мястото на статуята, която е била съборена от римляните около 72 г. пр.н.е. Преданието приписва основаването му на Свети апостол Андрей, който проповядвал Христовото учение по тези места. Базиликата, посветена на Божията майка, построена след 330 г., става център на манастира. Втора църква, посветена на Свети Йоан Кръстител, е осветена тук през 1263 г. Манастирският комплекс, където са живели монаси и монахини, включвал също библиотека и скрипторий, които са функционирали до 1623-29 г., както е потвърдено от археологически разкопки. Четири века - от X до XIV век - островният манастир, който според учените е бил наречен Манастир „Свети Йоан Кръстител“, е бил смятан за основен православен център, посещаван от българските царе. През 1453 г. турците разрушават манастирските сгради, но те са възстановени четвърт век по-късно. В края на 14-ти век манастирът е имал приблизително 150 монаси. През 1620-те години манастирът е нападнат от чуждестранни пирати. За да предотвратят по-нататъшни нашествия, турците разрушават всички манастирски сгради, включително двете му църкви. Преди този варварски акт монасите, напускайки острова, вземат със себе си икони, църковна утвар и ценни книги.

Икона на Божията Майка "Неувяхваща роза"

Иконата на Божията Майка "Неувяхваща роза" е близка до иконата "Неувяхващ цвят", разпространена на Балканите. Вместо лилии в ръцете си, Божията Майка държи рози, символизиращи чистотата и безсмъртието на Девата и красотата на Христовата църква. Розата е древен символ на Дева Мария, свързана с красота, чистота и любов на Небесното Царство.

Иконата се намира в атонския манастир Есфимген.

За какво помага иконата

Иконата на Божията Майка "Неувяхваща роза" помага за намирането на любовта, за създаване на семейство, съхранение на целомъдрието и брачното щастие, а също дарува изцеление от телесни и душевни недъзи, утешение в мъката и защита от беди. Към този образ, символизиращ чистотата и непорочността на Богородица се обръщат неомъжените девойки в търсене на подходящия партньор, а семейните - за укрепване на любовта, мира и хармонията в семейството.

Ден на почитание на иконата

3 април

Молитва

О, Майко на Милостта, сега горещо прибягваме до Твоята всемогъща защита и със сълзи на очи Те молим: покрий ни с Твоята любов и ни избави от дълбините на отчаянието, и по пътя на истината подкрепи нас, плачещите и скърбящите, смирено пеейки на Бога дивната песен: Алилуя.

Радвай се, Ти, Която спасяваш плачещата човешка душа;

Радвай се, Ти, Която защитаваш християнския род с Твоите молитви.

Радвай се, Ти, Която ни спасяваш от всяко светско зло.

Радвай се, Майко на Милостта, Която избавяш страдащите от скърби.

Чудеса 

В манастира Есфигмен (на гръцки: Moni Esphigmenou), старшият пчелар на манастира, монах Кириак, поставил рамка от восъчна основа в един от кошерите на пчелина на манастира. Тази рамка съдържала малка хартиена икона на Света Богородица, „Неувяхващата роза“ . В друга рамка била поставена икона на Свети Нектарий Егински чудотворец.

Няколко дни по-късно отец Кириак отворил кошера и с изненада открил следното: докато и двете рамки били пълни с пресни восъчни килийки, изображенията както на Богородица с младенеца, така и на Свети Нектарий бяха напълно чисти и без килийки, както се вижда на снимката. Пчелите, очевидно почитайки нейния Пречист образ са го оставили непокрит с пчелни пити.

Икона на Божията Майка "Сладка Целувка"- икона на Богородичната любов

 

Според преданието иконата "Сладка Целувка" е една от 70-те икони, нарисувани от св. Лука. На гърба на оригиналната икона е нарисувано Разпятието на Иисус. Изражението на лицето на Божията Майка е тъжно и печално, в очите И се чете болката, която е изпитала при Разпятието на Сина Си.

В какво помага иконата "Сладка Целувка"

Иконата „Сладка целувка“ укрепва семейните връзки и помага на бездетните двойки за потомство; помага на молещите се за връщане на праведния път; помага за преодоляване на психически и физически недъзи; укрепва вярата, прогонва страха и успокоява душата. Божията Майка помага за защита от беди. 

Иконата е добър подарък за младоженци, символизиращ тяхната любов и преданост.

Ден на почитание

Светли Понеделник

История на иконата

Историята на иконата е от периода на иконоборството. По време на  царуването на император Теофил, през 9 в. иконите и техните собственици били подлагани на гонения и те били принуждавани да предават иконите за унищожаване.

Един от приближените на императора, Симеон имал съпруга, Виктория, която била истинска християнка. Тя притежавала няколко икони, но се отнасяла с особена почит към иконата 

'Сладка целувка' на Божията Майка. Съпругът не споделял почитта на жена си към иконите и я накарал да изгори иконите. Но вярващата жена не можела да оскверни светините и решила да се раздели с тях, но образите да бъдат запазени. Виктория решила да пусне иконите в морето.

Дълго време иконата плавала по вълните, докато достигнала до бреговете на Атон, край манастира "Филотей". 

Дългото плаване не повредило иконата, тя останала цяла и невредима.

Обитателите на манастира приели с трепет и благоговение иконата и я поставили в съборния храм. От тогава до ден днешен с иконата се извършва литийно шествие на Светли Понеделник - втория ден на Великден до морския бряг, където била намерена. 

Молитва към Божията Майка Сладка Целувка

На Тебе, Владичице, Дево Богородице, предаваме живота си, Ти ни защити, и на Теб, след Бога, възлагаме цялата си надежда за спасение. И Те молим ние, Твоите раби: не ни презирай, сторилите толкова много грехове, а виж как скърбим за това и ни подай облекчение и утеха, за да не погинем докрай. Простри десницата Си, Чиста, извади ни от тинята на нашите греховни дела, и ни постави на чистото пасбище на заповедите на Христа, нашия Цар и Бог, които винаги да изпълняваме, укрепявани от Теб. От нашите тежки грехове ни избави, Владичице, и чрез Твоето майчинско ходатайство ни изпрати спасително покаяние. Ти, от Която възсия неизречената Светлина, просвети нашата духовна тъмнина. Ти, която си Сладка Целувка на скръбни и нещастни, не ни отблъсквай, защото Теб Едничката имаме за утеха. Радосте наша, избави ни от невидимите ни грехове, които са ни обкръжили. Яви ни Твоето Пресветло лице и не ни оставяй безпомощни. Излей върху ни елея на Твоето милосърдие и ни услади с виното на Твоята милост, защото Ти си наистина Майка на всички скърбящи и обременени, радост на опечалените, изцелителка на болните, жезъл на старите и пътеводителка към покаянието. Владичице наша, не допускай душите ни да видят страшните и ужасни мъки, които демоните са приготвили за грешниците, а побързай и ни спаси, за да Те прославим во веки, Едничка наша Надежда и Ходатайка на нашето спасение. Амин. 

Боянска икона на Божията Майка

 

Боянската икона на Божията Майка помага при изцеления на тежки болести, като онкологични заболявания и дава сили и търпение за тяхното преодоляване. Пред нея се молят за защита от врагове, за вразумление на горди и дръзки хора, за укрепване на вярата.

Иконата е изографисана с маслени бои на дъска с размери 55х77 см и се отнася към типа Одигитрия. 

История на иконата

Иконата на Божията Майка "Боянска" е най-почитаемата съвременна светиня на Украйна. Иконата била изографисана през 1991 г.  на иконостаса на възстановената след запустяване църква в с. Бояни, Украйна. Посетителите на храма харесали иконата и започнали да и се молят.

Боянски женски манастир, с. Бояни, Украйна

Чудото станало през 1993 г. в навечерието на празника на св. Николай Чудотворец. Богомолците забелязали как заблестели очите на Божията Майка и малко след това от очите потекли сълзи. Всички присъстващи били дълбоко удивени и поразени от видяното. На следващата сутрин, жителите на селото изпълнили храма и започнали да се молят пред иконата. 

Чудеса пред иконата

Много чудеса са документирани пред образа на Боянската Божия Майка. Първото изцеление е на малко дете, болно от тумор на мозъка. Млада майка от Хмелницка област, чула за чудотворната икона и завела малкия тежко болен Георги. Тя се молила искрено пред иконата, заедно с всички посетители и свещеника. Огромна била изненадата на всички лекари, когато при следващо посещение в болницата, те установили, че тумора на детето е изчезнал.

Второто изцеление се случило в същата 1993 година. Отец Игор - полски свещеник, болен от онкологично заболяване, отишъл в Бояни, за да помоли Божията Майка за сили и търпение и да приеме спокойно своя край. Но Бог имал друг план за него и отец Игор се излекувал.

С времето около иконата се събрали хора, желаещи да служат на Бог и да получат душевно и телесно изцеление. През 1999 г. бил основан Боянския женски манастир.

Всяка година, един ден преди празника на манастира - 12 септември се извършва литийно шествие с иконата от град Черновци до с. Бояни / около 17 км/. 

До 2003 г. пред иконата са се поклонили над 2 млн. човека.

По време на Богослужение в Боянския женски манастир през 2018 г на направените снимки от службата ясно се вижда светлинния образ на Божията Майка.

           Молитва

"О, Преблагословенна Владичице Богородице,

неизчерпаема бездна на милост и милосърдие

и винаги жив Източник на Божията любов!

Стоейки пред светата Твоя икона, която си благоизволила 

да се яви чудно в нашите земи, и съзерцавайки с очите 

на вярата и смирението сълзите на Твоята милост, които

обилно се изливат от Твоя образ, ние като твои непотребни

раби с умиление Те молим: открий с покаяние към Господа 

нашите смирени сърца и съкрушения наш дух направи 

целомъдрен; оживотвори любовта на Божествения Твой Син 

във всички наши помисли, чувства и начинания;

укрепи страха Господен на нашите разслабленни страсти

 и воля; помогни ни в търпение да принасяме благословенни 

плодове на милосърдие и братолюбие; да възрастваме с 

любовта Божия в чисти сърца и искренни души, останалото

време от живота ни в света да поживеем, като прославяме 

в една Троица Единния Бог Отец и Сина и Светия Дух, 

и Твоето всемилостиво застъпничество, сега и всякога 

и во-веки веков.

Амин.

Лопушански манастир и чудотворните икони на Божията Майка Милостива

 Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в Стара планина, на 21 км от Монтана, в близост до с. Георги Дамяново.

Смята се, че обителта е въздигната върху старинен манастирски комплекс от времето на Второто българско царство през 10 век, построен по времето на цар Петър. 

За древните времена на манастира се разказва следната легенда: Баща и неговата красива дъщеря се отправили към манастира. По пътя ги настигнал турчин, тръгнал на лов със своите кучета. Мюсюлманинът се опитал да се домогне до красивото момиче, но бащата и дъщерята успели да избягат и да се скрият в манастирската мелница. За техен късмет, там заварили хайдут Огнян. Той убил насилника и заровил тялото в купчина тор. Кучето избягало обратно в имението на турчина и скоро се върнало, придружено от голям османски отряд, тръгнал да търси изчезналия си стопанин. Откриването на трупа ги разгневило: манастирът бил опожарен, а всички негови обитатели били избити.

Исторически опожаряването на манастира е през 1688 г, след Чипровското въстание. В манастира се укрили много местни жители от околните села и всички били избити. Били унищожени всички книги и летописната книга на манастира. Цели 150 години на мястото на разрушения манастир царила пустош и хората са се страхували да идват на това място.

През 1850 г. с помощта на служителите на Чипровския манастир и жителите на околните села започва строителството на нов манастир. Разказва се, че Дионисий (светско име - Димитър Тончев от Берковица), който по-късно става игумен на манастира, влага в него всичките си лични средства, получени като наследство. Той откупува правото от турските власти църквата да е по-висока от 20 м.

Най-активните му помощници са монасите Герасим и Гедеон.  Игуменът Дионисий дава подслон на Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин, после лично оглавява местния революционен комитет. Портретът му, рисуван от зографът Николай Доспевски, се съхранява в Националната художествена галерия в София.

Талантливият самоук архитект Лило от село Славина/сега в Сърбия/ е нает за изграждане на манастира и специално изпратен в Рилския манастир (на разстояние 300 км), избран за модел за подражание. Първата „командировка“ убедително демонстрира, че няма да е възможно да се възпроизведат всички пропорции на храма по памет и майсторът трябва да отиде там отново. След като демонстрира чудеса на изобретателност, той изработва макет от върбови клонки и восък. За рекордно кратко време за подобно строителство възниква солидна правоъгълна кръстокуполна сграда с три кораба и 5 осветени купола. Архитектурни експерти твърдят, че катедралната църква на Лопушанския манастир - църквата „Успение на Пресвета Богородица“ - е почти точно копие на тази в Рилския манастир.

В проектирането на манастира участват най-добрите български майстори. Иконите са рисувани от братя Николай и Станислав Доспевски. Населението от всички околни села дарявало средства за създаването на икони. А тези, които нямалипари, носели яйца на иконописците, за да могат да смесват жълтъците в боите си. Технологията, използваща яйчни жълтъци, е помогнала на иконите да оцелеят над 150 години.

                            

Истинско произведение на изкуството е резбованият орехов иконостас, създаден от Стойчо Фандъков, един от най-видните представители на Самоковската художествена школа. На майстора помагали много ученици и чираци. Те работили с длета денонощно, за да създадат тази композиция от шарки. Иконостасът е изработен от орех, който изобщо не е загубил естествения си цвят. При обработката му не са използвани лак, боя или смола и никога не е бил консервиран или реставриран. Ореховата дървесина съдържа йод, който не позволява на короядите да я унищожат. Очевидно майсторът е познавал технология, без която тази дървесина би се превърнала в прах след 150 години.Всичките му орнаменти са изброени в специален каталог, в който се обучават млади майстори на дърворезба.

Многобройните туристи, посещаващи това място, обичат да се снимат под секвоята, която се извисява на входа на църквата. Тя е засадена от монаси през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис III, Симеон Сакскобургготски

Към 1856 г. основната част от комплекса вече е завършена. Монтирани са порти, територията е оградена, построени са жилищни и стопански сгради, белокаменна чешма и др.

По време на Възраждането манастирът се утвърждава като един от основните духовни, културни и образователни центрове. В него функционира православно училище, печатат се религиозни гравюри. Поетът и писател Иван Вазов обичал да отсяда тук и написал няколко глави от най-известния си роман „Под игото“ в стените на манастира.

Алеко Константинов също е бил сред редовните посетители на манастира и разказва, че в манастира имало 50 монаси плюс помощници.

Храм - костница "Рождество Богородично", изграден с труда на Игумен Дионисий. Тук са положени костите на десетки мъже, жени, деца, монаси и свещеници избити от османлиите при потушаването на Чипровското въстание.

По време на Септемврийското въстание от 1923 г. пък в близкото село Лопуш (днешно Георги Дамяново) настава голяма трагедия, възпята в романа "Хоро" на Антон Страшимиров.

„Цялата ни история тука е мъченическа. Много души на невинно избити българи бродят по нашите гори. Навремето турците са ни клали, а после и правителствените копои при Септемврийското въстание. Затова сега Света Богородичка ни помага за всичко. Ако не е тя, сме жив зян“, нарежда баба Петруна от едно берковишко село. Възрастната жена разказа, че в манастира се пазят две свръхсилни икони, които сега защитават този край на България. Едната е от XIX в., а другата - открита наскоро, на възраст поне 300-350 години.

Чудотворни икони на манастира

Икони на Божията Майка Милостива

Почти всички икони на Божията Майка в църквата на Лопушански манастир са на Божията Майка Милостива.

„Самото място е пълно с енергия, а когато застанеш пред иконата на Божията майка, дъхът ти спира. После често ми се явява насън за опора и успокоение“, възхвалява млада жена храмовата икона, нарисувана от Станислав Доспевски през XIX в. Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо. Възрастна жена например измолила благословията за роднини, живеещи чак в САЩ, при доказан стерилитет на бащата.

Братя монаси, живели в началото на миналия век, станали свидетели на едно потресаващо знамение. Малко преди Септемврийското въстание през 1923 г. иконата заплакала с миро. То нямало нито цвят, нито мирис. Появило се малко преди кървавото потушаване на бунта в близкото село Георги Дамяново. Преданията разказват, че заради някогашните страдания днес краят бил благословен свише.

За втори път върху иконата се появява миро в навечерието на Втората световна война, през 1937 г. Чудото започнало през 1937 г., продължава и до днес и е документирано в Църковен вестник.

И двата пъти, Божията Майка предупреждава хората, че идва нещо страшно - първия път за кървавото потушаване на Септемврийското въстание, а втория път - за войната, в която загиват милиони. 

Мирото, изтичащо от иконата са сълзите на Божията Майка. Следите от сълзите на Богородица още личат върху иконата, като зов за милосърдие, мир и разбирателство между човеците. 

Иконата извършва чудеса и днес, по разказите на много хора, получили небесна помощ в молитвите пред нея. Помага на болни хора, на хора, загубили семейния мир. Пред нея постоянно гори огън, донесен от Йерусалим репортаж БНТ, Вяра и общество

Иконата „Св. Богородица” Милостива е чудотворна, казва архимандрит Христодул. От очите на Божията майка и сърцето на Исус Христос се стичат капки миро. 

"Чудеса пред тази икона се извършват и в наши дни. Изцеряват се хора, зачеват жени, които не са могли да имат деца. Други създават семейства и какво ли още не. Всичко, каквото поискате в молитва и с вяра, ще го получите. Искайте и ще ви се даде. Вярвайте, че това което молите, ще получите".

Служителите в храма са видяли мироточене от иконата през 2019 г, няколко месеца преди пандемията.

Скритата икона на Божията Майка

През 2013 г. жена на име Мария от София се обажда по телефона в манастира, за да каже, че е сънувала сън и в манастира има скрита икона на Божията Майка. Тя се обажда 2-3 пъти, докато открият иконата. Иконата е скрита в зид, увита в кърпа, при първия прозорец отляво на вратата. 

Иконата е била единственото нещо, останало от манастира преди въстанието, от първия манастир и е на около 350 години.

Иконата е от неизвестен майстор. Обикновено в тази епоха на Ранното възраждане все още зографите не са оставяли имената си на иконите. Тя има типичния характер на българска школа – или Софийската, или е по-вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо. На задната  страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията показва Божията благодат, гласи тълкуванието. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар и странично отзад е обгоряла.
Чудеса се случват пред тази икона - семейства без деца зачеват и раждат деца, други, които нямат семейство се задомяват.
 

През 2015 г в манастира се случва поредното чудо - отпечатъци на 2 детски ръце се появили върху килима пред олтара, а в храма се усетил силен аромат на благовонно масло.

Репортаж на Нова Тв за поредното чудо

Явяване на Божията Майка в Архангелск, Русия

Архангелск помни чудотворното явяване на Света Богородица, случило се преди повече от 100 години. На 3 август 1919 г., преди Доброволческите войски на Антантата да напуснат Архангелск, седем деца на възраст от 10 до 14 години (Галина и Олга Зеленин, Емилия, Валентина и Виктор Перешнев, Сергей Попов, Юлия Киселева) от двора на къща  на Новгородски проспект№ 135 наблюдават Света Богородица в небето.

Небесната Царица държеше Младенеца Бог в скута си. Видението на Божията Майка с Младенеца продължи около половин час, в края на което Христос благослови града на Архангел Михаил - Архангелск с кръстния знак.

Шокираните деца разказали за видението на родителите си, а след това и на протойерей Михаил Попов, клирик на църквата „Възкресение Господне“. Свещеникът засвидетелствал историята им пред епископ Пинежски, викарий на Архангелската епархия. Владиката написал: „Нека Божията милост и застъпничеството на Божията Майка бъдат с нас и над нашия град.“

След провеждане на щателно разследване, през септември 1919 г. в Архангелск е свикано съвместно заседание на Епархийския и Мисионерския съвет и е съставен „Акт за явяването на небето на Божията майка с младенеца Иисус Христос, което се е състояло в град Архангелск на 3 август тази година“.

Документът свидетелства за подробно описание на чудотворното явление по думите на очевидците: 

Царицата Небесна „протегнала двете си ръце напред, с длани надолу, покрила града. Лицето на Божията Майка било продълговато, обърнато към града от югоизточната страна. Около лицето имало светлозлатист кръг. Части от лицето се виждали, но не ясно. Дрехите на Божията Майка били широки, синьо-светлосини, сиви. На коленете и, между протегнатите И ръце, седял младенецът Исус Христос. Дрехите върху Него били дълги, леки, бели. Ръцете Му били бели и блестящи. Той  движел ръцете Си, а след това правил движение с дясната си ръка, сякаш благославял. Близо до главата на Спасителя имало светъл кръг. Светлинни лъчи се разпръсквали от кръга във всички посоки. Целият този образ бил в четириъгълен облак, като светилище или четириъгълна картина в пролука между облаците. Видението продължило 20-30 минути и след това постепенно започнало да изчезва; на негово място останала светлосиня ивица. 

Новината за появата на Царицата е публикувана в „Архангелски епархийски вестник“. Червената армия окупира Архангелск през февруари 1920 г. През март семинарията и епархийското училище са премахнати, а до края на годината повечето църкви са затворени. През юли същата година е образувано наказателно дело за явяването на Божията майка в Архангелск. Разпитани са протоиерей Михаил Попов и децата, станали свидетели на явяването. Отец Михаил е обвинен във „фабрикуване на чудо“ и в убеждаване на децата да твърдят, че са видели Божията Майка да благославя войските на Бялата гвардия.“ Той е осъден на 3 години.

Половин век по-късно жителката на Архангелск, съставя „Акатист към Пресвета Богородица за Нейното явяване в град Архангелск“.

На мястото, от което децата са видели явяването, ще бъде построен параклис.

Божията Майка от Лурд, Франция

Статуята в скалната пещера Масабиел в Лурд, където Света Бернадет Субиру се среща с  Пресвета Дева Мария

Дева Мария Лурдска (френски: Notre-Dame de Lourdes) е едно от имената , под които Католическата църква почита Дева Мария. Името отбелязва серия от 18 явления, за които съобщава 14-годишното момиче Бернадет Субиру в Лурд, Франция през 1858 г. След първото съобщено явление на 11 февруари 1858 г. Бернадет казала на майка си, че „Дама“ ѝ е говорила в пещерата Масабиел (на 1,5 километра от града), докато Бернадет, сестра ѝ и приятелка събирали дърва за огрев.Бернадет съобщава за подобни явления на „Дамата“ през следващите седмици, като в последното от тях „Дамата“ се идентифицира като „Непорочното Зачатие“. 

Образът на Дева Мария от Лурд е широко копиран и възпроизвеждан в църкви и домове. Бернадет Субиру е канонизирана от папа Пий XI през 1933 г.

Оттогава почитта към Мария непрекъснато се увеличава, тъй като църковните разследвания одобряват нейните видения. В по-късни години на мястото е построена голяма църква, която се превръща в основно място за религиозно поклонение.

Явления

На 11 февруари 1858 г. Субиру отишла със сестра си Тоанет и съседката си Жана Абади да съберат дърва за огрев.

Снимка на Бернадет Субиру, 14 г

"Върнах се към пещерата и започнах да свалям чорапите си. Едва бях свалил първия чорап, когато чух звук като порив на вятър. После обърнах глава към поляната. Видях дърветата съвсем неподвижни и продължих да свалям чорапите си. Чух отново същия звук. Когато вдигнах глава, за да погледна пещерата, видях дама, облечена в бяло, с бяла рокля, син пояс и жълта роза на всеки крак, същия цвят като верижката на броеницата ѝ; мънистата на броеницата бяха бели... От нишата, или по-скоро от тъмната ниша зад нея, идваше ослепителна светлина."

Субиру се опитала да се прекръсти, но не успяла, защото ръцете ѝ треперели. Дамата се усмихнала и поканила Субиру да се помоли с нея. Субиру се опитала да запази това в тайна, но Тоанет казала на майка си. След кръстосан разпит от родителите, тя и сестра ѝ получили телесно наказание за разказа си.

Три дни по-късно, на 14 февруари, Субиру се върнала в пещерата. Тя донесла светена вода като проверка дали привидението не е от дяволски произход: „Вторият път беше следващата неделя... Тогава започнах да хвърлям светена вода в нейна посока и в същото време казах, че ако е дошла от Бог, трябва да остане, но ако не, трябва да си тръгне. Тя започна да се усмихва и се поклони... Това беше вторият път.“

 На 18 февруари тя разказала как Дамата ѝ е казала да се върне в пещерата след две седмици. Тя цитирала видението: „Дамата ми проговори едва третия път... Тя ми каза също, че не обещава да ме направи щастлива в този свят, а в следващия.“

Родителите наредили на Субиру никога повече да не ходи там. Тя все пак отишла и на 24 февруари Субиру разказва, че видението поискало молитва и покаяние за обръщането на грешниците.

На следващия ден тя разказала, че видението я помолило да копае в земята и да пие от извора, който е намерила там. Този акт разкрил потока, който скоро се превърнал в център на поклонения.Въпреки че в началото бил кален, потокът ставал все по-чист. С разпространението на мълвата тази вода била давана на медицински пациенти от всякакъв вид и последвали много съобщения за чудотворни изцеления. Седем от тези изцеления били потвърдени като лишени от медицински обяснения от професор Вержес през 1860 г. Първият човек с „сертифицирано чудо“ била жена, чиято дясна ръка била деформирана в резултат на инцидент. Няколко чудеса се оказали краткосрочно подобрение или дори измами, а католическата църква и правителствените служители станали все по-загрижени. Правителството оградило пещерата и наложило строги санкции за всеки, който се опита да се приближи до забранената зона. Процесът Лурд се превръща в национален проблем на Франция, което води до намесата на император Наполеон III със заповед за повторно отваряне на пещерата през октомври 1858 г. Църквата решила да стои настрана от спора.

Субиру, познавайки добре района, успяла да посети барикадираната пещера под прикритието на тъмнината. Там, на 25 март, тя разказала, че ѝ било казано: „Аз съм Непорочното Зачатие“. На 16 юли Субиру отишла за последен път в пещерата. „Никога преди не съм я виждала толкова красива“, съобщила тя.

Католическата църква, изправена пред национални въпроси, решава да създаде разследваща комисия на през ноември. През януари 1860 г. местният епископ заявява: „Дева Мария наистина се яви на Бернадет Субиру.“Тези събития установяват почитането на Мария в Лурд, и заедно с Фатима и базиликата „Дева Мария от Гуадалупе“ е едно от най-посещаваните свети места в света, до което пътуват между 4 и 6 милиона поклонници годишно. 

7000 човека са потвърдили, че са получили чудотворно изцеление.

Статуя на Божията Майка, направена по описанието на Субиру

Празник на Дева Мария от Лурд

Тъй като молитвите на Дева Мария Лурдска се смятат за носещи изцеление, на 11 февруари, по инициатива на папа Йоан Павел II, е установен светски празник, честван от 1993 г. - Световен ден на болните, с цел „... да се накарат служителите на множество католически медицински организации, вярващите и цялото гражданско общество да почувстват нуждата да осигурят по-добри грижи за болните и немощните, да облекчат страданията им“.

Икона на Божията Майка "Първи стъпки" - бърза помощница при възпитанието на децата, за изцеление на бебета и малки деца, за лечение на опорно-двигателния апарат

 

Иконата на Божията Майка "Първи стъпки" е рядка и непозната икона на Божията Майка. Тя е символ на съчетаването на човешкото и Божественото: Младенецът, Който прави Своите първи стъпки към Майка Си, а Той е Бог, Създател на нашия свят. 

Пред иконата се молят и за духовно наставление, за помощ при вземане на правилни решения, за изцеление от телесни и душевни недъзи, за защита от изкушения и грехове, а също и за благословение на избрания път в живота. Иконата "Първите стъпки на Иисус" символизира началото на пътя и вярата, затова молитвата пред нея има особено значение за тези, които търсят подкрепа в новите дела, при избора на пътя в живота или когато човек има нужда от укрепване на вярата. 

Иконата "Първите стъпки на Иисус" е сред редките икони и съвременните живописци тепърва започват да изографисват този образ. 

Сюжетът на иконата е много интересен и необичаен с това, че разказва за детството на Христос, за периода, който не е много описан в светите писания. 

Според легенди, достигнали до наши дни, изображението на Исус, наречено „Първи стъпки“, илюстрира момента на бягството на Светото семейство в Египет от преследването на цар Ирод, който заповядал унищожаването на всички еврейски младенци.

Именно по време на една от спирките, които Мария и Йосиф направили в пещера, Божественият младенец направил първите си стъпки на земята.

Това изображение на Дева Мария и Исус Христос обикновено се закупува от семейства с деца, за да се помолят Небесната Царица и Спасителя за напътствия при правилното възпитание на детето.

Известни са и случаи на изцеление на бебета от тежки заболявания чрез молитвите на родителите пред иконата „Първи стъпки на Исус Христос“.

Даровете на Светите земи

                                                 

Манастир Герасим Йордански - една от спирките на Светото Семейство

Тази икона се намира в манастир св. Герасим Йордански в Израел. Манастирът е построен през  5 в. на юг, в Йорданската долина.

Според легендата, пещерата, където е живял Свети Герасим, е била точното място, където Светото семейство е спряло на път за Египет. Затова не е изненадващо да се предположи, че иконата „Първи стъпки“ е нарисувана в този манастир.

Пещерата на св. Герасим Йордански в манастира 

Иконата "Първи стъпки" е нежен образ, пълен с умиление и любов. Пред нея се молят за защита и предпазване на децата от всякакво зло, за помощ в първите стъпки в училище, за получаване на полезен опит в живота.

Тази икона е прекрасен подарък за православното семейство, което има или очаква деца. Пред иконата се молят и за деца, които имат тежки здравословни проблеми.

Иконата "Първи стъпки" от Светите земи не е единствената. Има подобна икона и в правословния румънския манастир "Сихастрия Вороней".

Румънски манастир Сихастрия Вороней

Различието в този образ е, че Божията Майка води Младенеца Иисус за ръка.

За пръв път в румънската иконография Дева Мария е изобразена без Сина на ръце. С този образ, Тя изразява грижа за своето дете. Синът напълно И се доверява, а Майката направлява Неговите първи стъпки. 

Тази икона ни показва защо Божията Майка е „по-почтена от херувимите и по-славна от серафимите“, защото именно Тя е насочила стъпките „към Този, Който се грижи за всички същества“.

Румънска икона "Първи стъпки"

Тази икона е нарисувана от монах от този манастир в периода 1861-1876 г. Монахът бил на 100 години, когато започнал да рисува иконата и я завършил след 15 години. Интересно е, че от тогава иконата не е била реставрирана, като и досега се намира в идеално състояние.

Иконата в манастира

Иконата е чудотворна, а монасите разказват, че тя има дар и да предсказва бедствия. През 80-те години иконата предупредила за предстоящо земетресение - започнала да плаче. От очите на Христос започнали да текат истински сълзи. Много хора говорят за чудесата и изцелението при искрени молитви пред нея.

Икона с такава иконография има и в гръцката иконопис. 

Образът се пази в мъжкия манастир Лимонос, остров Лесбос. 

Молитва пред иконата "Първи стъпки"

†О, Пресвета Владичице Дево Богородице, спаси и запази под Твоята защита моите деца (имена), всички юноши, девици и младенци, кръстени и безименни и носени в утробата на майките. Покрий ги с покрова на Твоето майчинство, пази ги в страх Божий и в послушание на родителите им, моли се на моя Господ и Твоя Син да им даде това, което е полезно за тяхното спасение. Поверявам ги на Твоята майчина грижа, защото Ти си Божествената защита на Твоите раби. Амин.