Света Петка Българска Епиватска -покровителка на България, брака и плодовитостта; при телесни болести и недъзи - паралич,при очни болести; покровителка на дома и семейството

Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят, известна с чудесата, които е извършвала и преживе – в светите земи на Палестина, и в родния си Епиват, и след смъртта си – навсякъде, където са били пренасяни нейните мощи. За почитта към нея голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“ – денят на кръстната смърт на Исус Христос.

Как помага светицата

Света преподобна Петка е бърза застъпница и помощница на българския народ. Тя откликва на всеки, който се обърне с молитва и искрена вяра, особено помага при телесни болести и недъзи, паралич и др. Светицата е пазителка от страшни болести.Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й - сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек.

Молитва

О, най-възпявана и славена от целия български народ, преподобна майко света Петко, която чрез пост и молитва достигна ангелска чистота; стана неувяхващо украшение на всички девици; възлюби небесното царство, а презря желанията на греховната плът; 

угаси със сълзливи капки парящите въглени на страстите; още от младини пое пътя на духовното съвършенство; получи от Всеподателя Бога дар на изцеления и предивни чудеса и която предстоиш пред престола на Всевишния, заедно с благоразумните девици и всички Божии угодници, моли Господа и Бога Иисуса Христа да простре Своята мощна десница над православния български народ и Светейшия наш отец (името) Патриарх Български, над Високопреосвещените Митрополити, Преосвещените Епископи, над честното свещенство и дяконство в Христа и над всички нас, събрани днес в Божия храм на молитва към тебе. Избави ни от всяко зло и нещастие; защити ни от стрелите на лукавия; укрепи ни в нелицемерна вяра и съкрушена молитва, създай мир и благополучие в нашето Отечество; предпази нашите семейства от съблазните в живота; благослови нашата челяд; дай благоразумие на нашите мъже; запази нашите жени от съблазън; избави ни от завист, злоба, клевета и ни приучи на християнска любов, която е дълготърпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината, любов, която всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

О, пресветла майко света Петко, непрестанно се моли за нас и никога не пренебрегвай молбата ни, колкото грешни и паднали да сме. Ние знаем своята слабост и своето увлечение в греха. Но, уверени в твоето майчинско застъпничество и любов към нас, твоите единородни чеда, братя и сестри, пак те молим да ходатайстваш пред Господа Бога и Неговата пречиста Майка света Дева Мария, щото Той, поради Своята велика милост, да запази съпружеския ни живот в мир и единомислие, да възпита нашите младенци, а юношите и девиците да настави в пътя на истината, правдата, земното благополучие и щастие в живота, да подкрепи старостта, малодушните да утеши, колебаещите се да утвърди, вдовиците да подкрепи, сираците да защити, затворниците да изведе на свобода, недъгавите да изцери, а всички нас, които тъй усърдно сега ти се молим, да запази от всички действия на дявола и от всяка неочаквана злина, беда и нещастие. Защото знаем, че всемогъщият Бог е помощ на безпомощните, надежда на безнадеждните, спасител на загиващите в бурните вълни на живота, тихо пристанище на ония, които плават, пътуват, страдат или боледуват.

Молим те, о, майко, света Петко, вслушай се в нашата сърдечна молба, та с едни уста и едно сърце заедно с тебе да прославим Отца и Сина и Светаго Духа, сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Житие на св.Петка

Родителите на преподобна Петка са българи, живели в равна Тракия (в град Епиват през X-XI в.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син , който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ. (Неговите мощи се прославили с благоуханно изтичане на св. миро - бел.ред.).
Преподобна Петка от дете се отдала на усилено изучаване на Свещеното Писание и всячески помагала на гладни, плачещи, голи, като често им давала дори и дрехата от гърба си.

Скоро след смъртта на своите родители преподобна Петка обходила най-известните пустини и места, където се подвизавали велики Божии угодници - ходила в Египетската пустиня, била около Ираклия, Константинопол, Палестина.

В Палестина (в Йорданската пустиня, където тя се подвизавала в продължение на 25 години пустиннически живот, след този в киновийния женски манастир - бел. ред.) през време на усърдна молитва Божи глас й наредил да се върне в родното си място, което тя и сторила. Там скоро се поминала, без някой да знае нейното минало.

След време в нейния гроб бил погребан един неизвестен моряк. Тялото на преподобната било намерено нетленно. Ангел Господен насън се явил на един благочестив монах стълпник,  като му открил, че това нетленно тяло е на св. Петка. На другия ден св. мощи били най-тържествено пренесени в катедралния храм на Епиват „Св. 12 апостоли".

През Второто българско царство мощите били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".



Манастири в България, посветени на светицата

Клисурски манастир “Света Петка Параскева” - Банкя, София

http://www.bulgariamonasteries.com/klisurski_manastir_bankq.html



Историята на манастира е свързана с пренасянето на мощите на св.Петка от цар Иван Асен II през 1238 г. Когато литийното шествие спряло на това място за почивка,то било осветено и на него била построена църква, а по-късно и манастир.

Бистришки манастир "Света Петка" - с.Бистрица, София
http://www.bulgariamonasteries.com/bistrishki_manastir.html


Мулдавски манастир "Света Петка" - с.Мулдава, Асеновград
http://www.bulgariamonasteries.com/muldavski_manastir.html



Владайски манастир "Св. Петка" - кв.Владая, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vladaiski_manastir.html


Вакарелски манастир "Света Петка" - с.Вакарел, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vakarelski_manastir.html


Скален параклис "Света Петка"- гр.Трън
http://www.peika.bg/statia/Skalen_paraklis_Sveta_Petka_v_Tran_tvori_chudesa_l.a_i.80755.html



Копривецки манастир "Св. Петка" - с.Копривец, Русе





Голямобуковски манастир "Св. Петка (Животоприемен източник)" - с.Голямо Буково, Бургас
http://www.bulgariamonasteries.com/goliamobukovski_manastir.html



Чудеса

В църквата "Света Петка"в с.Белчин, Самоковско има частица от мощите на светицата. Тук идват много бездетни семейства с молитва за дете.
Църква "Света Петка" в гр.Пещера има интересна история, разказана от отец Димитър, свещенник в храма:
Църквата е построена през периода 1690-1710 година. Тогава е построен старият храм, който е бил много по-малък от сегашния, вкопан е в земята, според изискванията по онова време. Легендата разказва, че в градината на храма е имало извор и иконата на Света Петка, която и в момента стои в храма е намерена тук до този извор. Той е бил лековит, защото хората са идвали и са преспивали тук. Миели са лицата и очите си, за да оздравеят. Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явява жена в черни дрехи, която и казва да отиде до това християнско оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на съпругата си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора.Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Остават една нощ в християнското оброчище, а детето измива лицето си с целебната вода. Валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала. Тогава той разбрал, че тя е прогледнала. Валията измолил разрешение да бъде построена църква на мястото, където е бил лечебния извор в Пещера. Така се построява църквата „Света Петка”, която е малка, вкопана 13 стъпки в земята. Тя не е имала дори камбанария. Впоследствие жителите на града са изградили и нея. След това през 1902 година църквата изгаря, неизвестно по какви причини. Храмът е построен отново през 1904 година в този му вид, в който е сега. През 1905 година на 22 май той е осветен. Църквата има уникален иконостас с красива дърворезба.

Ден на почитание
14 октомври

Икона на св.Параскева /Петка/ - хранителка на семейното благополучие и щастие, покровителка на търговията, домашното стопанство; лечителка на душевни и физически болести

Света великомъченица Параскева, или наричана още Петка охранява семейното благополучие и щастие и е помощница в майчинството и е пазителка на женското здраве. На светицата се молят за даруване на добър мъж и при съпружеско безплодие. Светата мъченица е лечителка на хората от тежки телесни и душевни недъзи. Света Петка е покровителка на търговията и шивачите.

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме:

преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) - място на поклонници от цял свят.

преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

Как защитава иконата

Ако пред иконата на Богородица могат да се обръщат и мъже, и жени, то иконата на Параскева Пятница е женска икона, пред която още от древността са се споделяли тайните на женското сърце и стремежите на момичетата. Към св.Параскева са се обръщали с много въпроси, отнасящи се за бита, стопанството, семейното благополучие - въпроси, които вълнували жените.

За какво помага иконата

Към св.Параскева се обръщат за помощ при изцеление на недъзите - телесни и душевни, особено при зъбобол и повишена температура. Светата мъченица е лечителка на хората от най-тежките душевни и телесни недъзи. Света Параскева помага в молитвата за съхранение на домашните животни, а също така за цялото стопанство. Затова в деня на нейното почитание в църквата се носят плодове за освещаване, които се пазят до следващата година. 

Също така на св.Параскева Пятница се молят за семейно благополучие и щастие. Неомъжените момичета се молят за скорошен и удачен брак, а след това за застъпничество в брака.

Понеже в древността пазарите били забранени в събота, в петък всички миряни пазарували и понеже св.Параскева била покровителница на търговията, така се появили "Петнишките пазари".

В селата и до днес поставят иконата в близост до кладенци, извори, тъй като тя се смята за покровителка на водата. 

Молитва към св.Параскева

Обикнала пустинния и безмълвен живот и тръгнала усърдно след Хрис­та, твоя Жених, и на младини взела Неговото благо иго, въоръжила се мъжки с кръстния знак против духовните врагове, ти, достославна Параскево, с постнически подвизи, с пост и молитви, и потоци сълзи си угасила въглените на страстите и сега, като стоиш пред Христа в небесния чертог с мъдрите девици, моли се за нас, които почитаме твоята скъпа памет.

 В кои храмове има икона на светицата

Храм Света Мъченица Параскева - София

http://www.sveta-paraskeva.com

Старинен храм “Света преп. мчца. Параскева” - Пловдив

http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/185-starinen-hram-sveta-prep-mchtza-paraskeva-plovdiv-.html

Храм св.Параскева - гр.Бяла Слатина

http://svparaskeva.dveri.bg

Православен храм "Света Параскева Петка"-гр.Варна

http://mitropolia-varna.org/index.php?option=content&task=view&id=26

Православен храм "Света Параскева" - с.Медковец

http://svetaparaskeva.net/index.php?pg=zahrama

"Света Параскева" - с. Енина

http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Света%20Параскева%20-%20с.%20Енина

Храм Св.Параскева - община Хайредин

http://www.hayredin.com/bg/hram-svparaskeva-hayredin/

Храм "св. Параскева" гр.Глоджево

http://www.hramove.bg/hramove/temple_2220.html

Храм "Света Параскева"-с.Долна Студена

http://www.hramove.bg/hramove/temple_1487.html

Други храмове "Св.Петка"

http://www.hramove.bg/myadmin/popup_temple.php

Чудеса

Чудотворната икона на великомъченица Параскева от селото Митякинской



"... Тази икона се появява през 1727 при следните обстоятелства: в селото през тази година  върлува силнаепидемия, оставяйки много безлюдни домове Две момичета  от селото били в гората и видли иконата  на св. Параскева на дърво, от която чули глас : "Отидте в селото и кажете на свещениците и на хората да дойдат да вземат иконата и да обиколят селото с нея, като  се молят силно на  Господа, епидемията ще се прекрати." Всичко това било направено. Епидемията наистина престанала да върлува. В чест на  това събитие от този момент, всяка година се прави литийно шествие през десетия петък след Великден на мястото на явяването на иконата. "("Донски епархални ведомости" ,Януари 1891)

Иконата се явила при извора на св. Параскева в покрайнините на селото. На това място бил построен параклис.

През 1793, иконата е била украсена със сребрърна ризница . По време на управлението на комунистите иконата изчезва.

Почитта на аязмото продължава и по време на преследването на Христовата църква. Хората ходили  в святото място, не само от близките ферми, но и отдалече: Ростов, Краснодар, Киев, Луганск и Старобелск.
 Вярващите ходили на извора няколко дни преди празника. Aна Таранникова посочва: "Улицата, на която живеехме, идваха много поклонници няколко дни преди празника.Моите родители често канеха хора да пренощуват в къщи."

Това се случва до началото на "безбожната" петилетка през 1939 г. .. През тази година параклисът и аязмото са унищожени по нареждане на комунистическата партия. Старейшините разказват, че разрушенията направил комсомолец-тракторист на име Бодурхин. След като разрушава параклиса и заравя извора, тракториста се прибира в къщи и заварва сина си парализиран. След видяното Бодрухин загубва разсъдъка си, и до края на дните си обикаля селото плачейки, като се моли да не обиждат св. Параскева.

Някои от вярващите след това отиват да разкопаят аязмото, но ги арестуват и те никога не се връщат в селото.

Ходенето на мястото е забранено. След това идва войната, разруха, глад ... Изворът обраства с тръни, и много от хорат, които знаели къде е източника, вече не можели да  установят точно къде се намира.

Второто явяване на Света Параскева  става на 3/16 юни 1950  в 10-я петък на Великден.

Това е безценното доказателство на  Евдокия Логвина, родена през 1915 г., жителка на селцето Дурновка. "Това беше през 1950 - бях много болна, мъжът ми се върна  от войната инвалид, а имахме малки деца.Много се молих на Бог и Света Параскева, с молба за помощ и търпение. Сънувах Света Параскева, която ми каза да копая. Няколко дни след това не направих  нищо -  Тогава сънувах починалата си майка и тя ми каза:... ". Дъще, направи това, което е заповядано" Отново, аз не направих нищо - не знаех дали сънищата са от  Бога. Един ден отивах   в селото и точно на мястото на параклиса , изведнъж виждам ... стои Света Параскева с монашески  дрехи, но красиви -в червено, зелено, а в ръцете си държи свитък. Когато го разопакова, видяк иконата"Неръкотворн образ на Христос". Тя ме попита: "Вярваш ли?" , и аз отговорих: "Вярвам!" "След това ми каза - Копай" и посочи с пръст мястото. Като дойдох на себе си, св.Параскева я нямаше.
Убедих приятели да ми помогнат да  копаем ... Беше ужасно ... силно се страхувахме. Копаехме, а те не вярват.  Аз им казвам: "Копайте, където беше показано" Достигнахме до камъни, и - чудо! Под тях намерихме дъбови подове.Под тях започна да извира чиста и бистра вода.

Така светото място беше разкрито и отново там започнали да ходят много вярващи да се  молят за  застъпничеството на св. Параскева.

Хиляди случаи на чудотворна помощ има в продължение на век в село Митякинской по молитвите на св. Параскева и нейната чудотворна икона. И днес, продължава да се излива върху нас Божията благодат.
Евдокия Логвина: ".. Аз бях много болна. Молех св. Параскева за изцеление и пиех от водата на източника. Досега нищо не ме боли.".

 Уляна Горшколепова: "В 60-те години се разболях от пневмония с много усложнения. Повръщах кръв. Лекарите казаха, че състоянието ми е безнадеждно. Не отидох в болницата - отидох до източника на Света Параскева. Беше 10-тия петък на Великден. Много хора се къпеха, аз също и се изцелих като по чудо. От тогава, всеки петък ходя на светия източник и се моля. На другите винаги казвам, отидете на източника, молете се, и потърсете  помощ от Света Параскева."

 Aнна Куприенко:.. "Майка ми през 70-те години се разболя от ишиас, която даде усложнение на краката. Мама не можеше да ходи и с  двата крака. Заедно с майка ми отидохме до източника няколко пъти молейки Света Параскева . И Господ чу молитвите на св. Параскева. Майка ми получи подобрение първо на единия крак, а след това и на дтугия. След това ходихме всеки петък до светия източник. "
В чест на светите великите събития през 1950 г  е иконописна икона на св. Параскева.

Мироточение на икона на св.Параскева (Петница) Владивосток.

https://www.youtube.com/watch?v=wd9bx-ngeHk

Честният пояс на Пресветата Богородица - при проблеми със зачатие, за тежки болести

Поясът на Пресветата Дева Мария, който в наши дни е разделен на три части е единствената реликва на Божията Майка, съхранен до наши дни. Съгласно преданието поясът бил изтъкан собственоръчно от Божията Майка от камилска вълна. След Нейното Успение Тя го  предала св.Тома.

Камъка,на който стоял апостол Тома, когато получил пояса на Божията Майка

В първия век на християнската ера той се съхранявал в Йерусалим. Известно е, че в IV в. той бил в Кападокия - в гр.Зел и в този век император Теодосий отново го отнесъл в Йерусалим. Оттук неговия син Аркадий го пренесъл в Константинопол.

Отначало светинята занесли в храма Халкопратион, откъдето през 458 г. император Лъв I го пренесъл във Влахернската църква. По време на царуването на Лъв IV Mъдрия (886-912) пояса бил пренесен в царския дворец и с неговата помощ се излекувала неговата съпруга царица Зоя. Тя била обладана от нечист дух, и импрератора се молил с цялото си сърце на Бог. Империатрицата имала видение, че ако и сложат пояса на Богородица тя ще се излекува. Тогава императора помолил патриарха да отворят ковчежето. Патриархът махнал печата и отворил сандъчето с реликвата. Поясът на Божията Майка бил цял и непокътнат от времето. Патриархът положил Поясът върху болната и тя получила изцеление.

В знак на благодарност империатрицата обшила със златен конец целия пояс. Затова и до днес той изглежда така. С благодарствени химнове той бил върнат отново в ковчежето.
В XII век официално бил определен празник на светия Пояс, който се провежда на 31 август. Поясът останал в Константинопол до XII век и след поражението на Константинопол от бълг. цар Асен, поясът бил отнесен в България. По-късно той попаднал в Сърбия. Княз Лазар I предал пояса, заедно с частица от истинския Кръст на Ватопедския манастир, където се съхранява и до днес.
В наши дни частици от Чистия Пояс на Богородица се съхраняват освен във Ватопедския манастир и в: Кипър (манастир Триодитиса), Грузия - Влахернската църква в Зугдиди, Москва - храм Пророк Илия, Санкт Петербург-Казанский собор, Италия, Прато - в църквата Сакра Цинтола, Сирия -град Хомс.

Чудеса

Чудесата, сътворени от Честния пояс през вековете са неизбрими.
Жители на Енос помолили монасите от Ватопед да дойдат с пояса при тях. Монасите отседнали в дома на местния свещеник. Неговата жена тайно отрязала частица от пояса.Когато монасите се качили на кораба да отплават, той не можал да тръгне, въпреки че морето било спокойно. Жената на свещеника, като видяла какво се случва, се разкаяла и върнала частта от пояса. В момента, в който го предала, корабът тръгнал.
Парченцето останало отрязано. По-късно се случил следния подобен случай.
По време на войната за независимост на Гърция Поясът бил занесен на о-в Крит по молба на жителите му. Но когато монасите тръгвали обратно, били арестувани от турците. Британският консул Доменикус Санантонио откупил пояса от турците и го занесал в Санторини, в новата си резиденция. Скоро новината се разнесла из острова. Местният епископ уведомил Ватопедския манастир и монасите се отправили към Санторини. Консулът поискал много пари за Пояса, но много от жителите на Санторини събрали парите. Така поясът бил спасен и отнесен във Ватопед.
Жената на консула постъпила като жената на свещеника от Енос. Тя тайно от мъжа си отрязала парченце от Пояса, преди да го върнат. Скоро консулът починал, а майката и сестрата на жената се разболяли тежко. През 1839 г. тя изпратила писмо до манастира, в което се разкайвала и помолила някой от монасите да дойде и да вземе парченцето.
През 1864 г. светият Пояс бил занесен в Константинопол, когато там върлувала холера. Епидемията утихнала и хората били спасени.

Монасите във „Ватопед" дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка: гр. κορδέλα), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно на листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манатир и снимка на светата обитал, а от другата страна е написана ценна информация при какви случаи и как да се носи тази лента (коланче): „Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица. Съществува древна традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е посветен манастирът, стават множество чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява предимно стерилитета на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Раково и други болни също се изцеляват от нелечими заболявания. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в светата Евхаристия. По същия начин живеят и бездетните съпрузи, спазвайки освен това по-често пост и съпружеско въздържание, според силите си и в съгласие. Искреният духовен живот с постоянното покаяние и участие в тайнствата на Църквата, разбира се, трябва да се спазват през целия ни живот, доколкото представляват единственият начин на участие и единение с Бога в настоящия и в бъдещия живот".

И до днес се случват много чудеса, описани в книгата 'Чудесата на светия Пояс".

Това е съвършено невъзможно, това е вроден недостатък
Никозия
"Ожених се през 1981 г. и в продължение на 4 г. нямахме деца. След много изследвания лекарите установиха, че не мога да имам деца, защото имам вроден проблем. Това се случи през 1985 г.
През 1995 г. посетих посетих Ватопедския манастир, където чух за Пояса на Богородица. След поклонението пред него, йеромонаха отслужи молитва. След това той ми даде осветено коланче от Честния пояс и ми каза да си го връзвам на кръста. След 10 месеца моята съпруга отиде на лекар, защото не се чувстваше добре и лекаря и каза, че тя е бременна във втори месец. Ние му предоставихме всичките ми изследвания, в които беше обяснено, че не мога да имам деца. Той ги изчете и единственото, което каза беше:"Нищо  не мога да кажа, това е просто чудо."

Тумор просто нямаше, беше изчезнал.
Атина
"Фани Фустери, млада жена беше дошла при мен, цялата в сълзи. Тя била при много лекари, направила много изследвания и рентгенови снимки,които ми показа. Всички лекари и говорили в един глас - рак. Тя имаше насрочена операция за понеделник, а аз се видях с нея в събота. Аз и дадох коланчето, което имах и и казах, че е осветен от Светия Пояс на Богородица. Със сълзи на очи тя го уви около гърдата си, там където беше тумора и ми каза:"Ана, вярвам,че само Божията Майка може да ми помогне".
В понеделник тя отишла в болницата, и при прегледа от лекаря той не можал да намери тумора, който бил видим и с просто око. Лекарят бил в недоумение и я отпратил от болницата. Сега Фани е здрава напълно".

Лекаря ще потвърди моят разказ
27/04/1996 г.
"Казвам се Христна Сугелитиан и живея в с.Барсау, Румъния. През 1990 г, на 19 г. се омъжих.Много искахме дете с моя съпруг, но нещата не се получаваха. Опитвахме 7 г., назначиха ни различни курсове на лечение, но всичко беше без резултат. Бяхме загубили всяка надежда, че ще имаме дете.
Нашият семеен лекар ни даде още една надежда и каза да се обърнем към Бог, защото за Него няма невъзможни неща. Лекарят ми даде коланче, осветено от Пояса на Богородица. Започнах да се моля и вързах коланчето с вяра. Божественото чудо се случи по-бързо, отколкото човешката логика може да очаква. Аз забременях, по сметките на лекаря в първите дни,когато започнах да нося коланчето. Бременността ми мина нормално и на 4 януари1998 г. родих красиво момченце.
Ние сме недостойни да благодарим на Бог и на Божията Майка за великата радост, която дойде в нашия дом. Ние разказваме на всичките си познати и приятели за това чудо, за да могат хората да видят божествената Помощ на Божията Майка, Която твори чудеса, когато ние, хората сме безпомощни. "

Вероятността да оживее беше много малка
"Казвам се Никулина Глодаренко и живея в Констанца, Румъния. Работя като главен счетоводител на болница.
На 5 януари 1999 г. моят съпруг Виктор Глодаренко получи инсулт. След няколко дни той получи и бъбречна недостатъчност, и беше преместен в реанимация. Изследванията показваха,че ситуацията е твърде сериозна. Според лекарите му оставаха няколко часа живот.
В тези мигове на отчаяние един колега дойде при мен и ми даде няколко реликви от Атон: икона на Богородица, коланче от светия Пояс, маслиново клонче и масло и ми каза да ги сложа под възглавницата на моя съпруг. Като по чудо моя мъж започна да идва на себе си.
Лекарите не можеха да си обяснят какво се случва. Постепенно изследванията станаха нормални и след повторната енцелафограма се установи, че тромба напълно е изчезнал.
Обикновено след инсулт, ако болния оживее в повечето случаи остава инвалид. След по-малко от 30 дни моят съпруг стана на крака и се прибра в къщи на собствен ход. В нашата болница не е имало такъв случай. Това събитие промени напълно моето възприятие за света и укрепи вярата ми в Бога."

Съобщавам ви за чудесата на Богородица
26/04/1999, Лондон
"Изпращам ви това писмо,за да съобщя за чудеста на Богородица, които дойдоха чрез коланчетата осветени от светия Пояс.
Имам 3 дъщери, и всички имаха проблеми с раждането. Две от тях загубиха бебетата в началото на бременността, а след това получиха здравословни проблеми. На третата дъщеря лекарите казаха, че ще е сложно да зачене дете. Но Божията Майка чу нашите молби и ни изпрати при отец С., който ни даде коланчета от светия Пояс. Моите дъщери ги вързаха на кръста си и всички родиха здрави момченца.
Дадох едното коланче на жена, която не можеше да има деца  и беше правила седем неуспешни опита инвитро, но след няколко месеца се появи здраво бебе.
Наша позната дойде от Кипър - тя имаше тумор в гърдата.Направиха и 2 операции и с помощта на коланчето оздравя напълно.
Следващото чудо се случи с Андрула, която след 25 г. брак, на 44 г. роди здраво момченце.
Благодарение на всички тези чудеса, нашата вяра укрепна".

Лекарите чакаха да умре
31/03/2000 Канада
"Преди месец получих от Атон лента, осветена от Пояса на Богородица.Искам да разкажа за първото чудо.
Мой приятел дойде в магазина ми и каза, че баща му умира. Направили му операция  (рак на главния мозък) преди 20 дни и се намирал в кома. Аз му дадох лентата и казах да прекръсти с нея главата на баща си. Действително той отишъл в болницата и прекръстил главата на баща си. Въпреки, че бил в кома от 20 дни, той отворил очи, но отново изпаднал в безсъзнание. Тогава синът му сложил коланчето под възглавницата му и чудото се случило. На следващия ден болният се събудил, заговорил и даже се изправил за малко. Сега е много по-добре и лекуващите му лекари не могат да повярват, че това се е случило. Те очаквали, че той ще умре. Моят приятел ме помоли да оставя лентата, докато изпишат баща му от болницата."

Две години мъчения, предизвикани от тежък рак
23/08/2000 г. Вогатсико
"Вече две години се мъча от рядък вид рак. Тази зима беше особено тежка за мен. Моята дъщеря ми донесе икона и лента, осветена от честния Пояс на Божията Майка. Освен лекарствата, които пиех, лекарите ме посъветваха да си купя ортопедичен колан и да лежа непрекъснато. Тогава казах на дъщеря ми, че ще нося колана на Богородица, защото вярвам, че ще ми помогне. И Богородица сътвори чудо. След 20 дни болките преминаха, и аз започнах да се подобрявам. "
С дълбоко уважение, Ники Папандреу.

Чудеста на Честния Пояс в Америка
Панайотис Калас, живущ във Флорида
"1.През септември 2001 г. вечерях с мои приятели. Един от тях разказа за дъщеря си, която имала рак на сърцето и била бременна. Лекарите искали да изрежат тумора, но се притеснявали за бебето. Дадох на моя приятел лентата на Богородица, миро от  Ватопед и иконата на Богородица "Всецарица", която изцелява от рак. Моят приятел отиде от Маями в Ню Йорк при своята дъщеря. Тя завързала лентата около ръката си, помазала корема си и оставила иконата до главата си. Бебето се родило живо и здраво, а туморът изчезнал.
2. През април 2002 г. чичото на жена ми се разболя много тежко - рак на черния дроб. Нямаше никакви шансове за оздравяване , защото вътрешните му органи бяха увредени. Жена ми изпрати част от коланчето, осветено от честния Пояс и веднага неговите близки го занесли в болницата. Малко след това болния се почуствал по-добре. След известно време неговото състояние се подобрило. Никой от лекарите не можел да повярва, че това се случва. Ракът изчезнал и сега чичото на жена ми е жив и здрав."

Това, което е на теб те спаси
15/10/2002 г
"Казвам се Ставтрула Илиаду и съм на 25 г. Бих искала да разкажа как забременях, когато се докоснах до светия Пояс през октомври 2000 г., когато се докоснах до светия Пояс в село Асиро.Бременността ми протичаше нормално и на 21 юли 2001 г трябваше да родя. Още предната вечер сложих коланчето в багажа си, но преди да тръгна към родилния дом нещо ме накара да го вържа на ръката си.
По време на раждането се молих постоянно, защото имаше усложнения и бебето на два пъти нямаше пулс -на два пъти той се увиваше в пъпната връв. Благодаря на Богородица за живота на моето бебе. Когато раждането приключи не знаех, че ще има още усложнения и моят живот е под угроза. На моите близки са казали, че ситуацията е критична. Не помня, какво се е случило в следващите дни. Помня само какво каза един професор, акушер-гинеколог" Това, което е на теб, то те спаси. Преди всичко помогна Поясът на Богородица, а след това всичко останало."
След това много бързо се възстанових. При всеки удобен случай разказвам на хората за чудото, което направи Богородица".

Станах от леглото и тръгнах
15/08/2004 г.
"Казвам се Николай Януполос, живея в Патра и съм на 23 г.
На 14 окт 2000 г. катастрофирах. Бях получил перитонит, счупена лява челюст и коляно и имах парализа на нерва на малката берцова кост. След хирургически интервенции шест месеца имах подобрение по

Света Анна - помага при безплодие, на бременни жени, за мир и любов в семейството

Света Анна (от еврейското име Hannah) е майка на Богородица и баба на Иисус Христос. Св.Анна е съпруга на св.Йоаким, родила дъщеря по чудотворен начин след дълги години брак.
Към св.Анна се обръщат за защита бременни жени, за да бъде раждането леко, бебето да бъде здраво и майката да има достатъчно мляко.
В Гърция, в скита на св.Анна има чудотворна икона на светицата, като много бездетни семейства се молят за раждане на дете. Около иконата има стотици фотографии на новородени, донесени на Атон от техните бащи като благодарност за помощта на светицата. По установената традиция се четат молитви пред иконата всеки ден в продължение на 40 дни. През тези дни се спазва строг пост, като важно е да не се забравя, че е важна искрената молба към Бог и милостта и любовта към околните.

Как иконата помага

В календара на православната църква 9 декември е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Молитви

Молитви при съпружеско безплодие

Молитва 1
Господи Боже, Създателю на всяко видимо и невидимо естество, Който от човеколюбие превърна реброто на праотеца Адама в жена и ги благослови да раждат деца за продължение на човешкия род; Който развърза Сарината утроба и благослови роденото от нея дете; Който благослови безродната жена на Маноя и й дари чедо – силния Сампсон; Който послуша безмълвния молитвен глас на Елкановата жена – неплодната Анна, и я удостои с родения от нея пророк Самуила; Който прие молитвата на безродните Захарий и Елисавета и им дари чедо – Йоан Предтеча; Който по Своя божествен промисъл отхвърли укора на безчадието от праведните Йоаким и Анна и им предизвести раждането на пресветата девица Мария, от която се въплъти и роди Спасител за спасението на човешкия род – Който поради Своята голяма милост благослови сватбата в Кана Галилейска за потвърждение, че законното съпружество и раждането на чада в него са съгласни с Твоята божествена воля!
Сам и сега, Господи, послушай молитвените въздишки на грешните твои раби, които изнемогваме под тежестта на безчадието!
Ако ние като човеци, носещи плът и живеещи в тяло, Ти съгрешихме с тяло или душа и престъпихме Твоя закон и Твоите заповеди денем или нощем, с дума, с дело или помисъл, или попаднахме под бащина или майчина клетва, или по някакъв начин повредихме телесните си членове, или другояче се отдалечихме от Твоята божествена воля, Ти като милостив и човеколюбив Бог, прости ни, освободи ни от безчадието и ни дай плод от утробата – добри чада!
Скръбта, плачът и риданията на Своите раби (имената) обърни на радост, развесели сърцата ни, както каза и чрез пророка: "Развесели се неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки."
Смили се и сега, Господи, и покажи милостта си към Твоята рабиня (имената), развържи утробата ми/й, направи ме/я лоза плодовита и ми/й дай плод на чадорождение.
Господи, милостив бъди и не оставяй в безплодие своя раб (имената) и не ме/го лишавай от рожба, но ми/му дай семе за изкласяване, та с твоята благословия да видим и чада от чадата си като маслинени клонки около трапезата си, за да се прослави и в тях пресвятото и величествено Твое име – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!

Молитва 2
Чуй ни, милосърдни и всемогъщи Боже!
Бъди милостив към нашите молби и спомни си Своите наредби за умножението на човешкия род.
Милостиво направи така, че онова, което е било съединено от Тебе, да се запази с твоята помощ. Преблаги Боже, Който с властта на Твоята сила сътвори всичко от нищо и установи първоначалните неща; Ти, Който направи човека по Твой образ с неразлъчната от него жена, и научи и нас: никак да не се разлъчва онова, което на Теб е било угодно да установиш.
Боже наш, Който си осветил съпружеския съюз в смисъл на великата тайна на Христа с Църквата, погледни милосърдно върху нас, Твоите раби (имената), които сме свързани със съпружески съюз и просим Твоето убежище и помощ, тъй че този съюз да ни бъде иго на милост, мир и радости.
Дай ни да бъдем детеродни, да видим и синове от синовете си, дъщери от дъщерите си, да стигнем в Теб до въжделена старост и да влезнем в небесната скиния.
Защото си милостив и човеколюбив Бог и затова на Тебе слава възнасяме – на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

 Молитва 3
Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог, който чрез чудо направи плодна утробата на преблагословената девица Мария, тъй че от Светия Дух тя да зачене, роди и отгледа Тебе – нашия Бог и Спасител!
Умилно те молим да дадеш плод на нас - Твоите раби (имената), за да родим здрави деца и с Твоята благодат да ги отгледаме и възпитаме като добри служители на Твоето царство и Твоята църква, в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!


Молитва 4
Премилосърдни Господи и праведни Боже!
Ти в земния рай благослови нашите прародители със съпружество и установи брака за умножаване и запазване на човешкия род.
Молим ти се, благослови и нас, Твоите раби (имената), и ни освободи от всяко свързване, от злодейството и чародейството на сатаната и неговите слуги.
Дай ни плод от утробата, за да раждаме и възпитаваме чада за вечния Твой живот. Амин!

Молитва 5

Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог!
Ти в Своето идване по плът чудотворно благослови брака като го освети с началото на Своите чудеса.
Умилно ти се молим, поради застъпничеството на Твоята майка и преблагословената девица Мария и на всички Твои светии, за които и сам свидетелстваш, че молитвите им се издигат като тамян пред Тебе, благослови и нас - Твоите раби  (имената), да останем съединени в брачно общение.
Оживи вътрешностите ни и ни дай чада, та да имаме добри наследници на християнския си дом за Твоя хвала и слава, заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 Житие

Св.Анна била по-малката дъщеря на свещенник Матфан, който произхождал от рода на Аарон.
Нейният съпруг, св.Йоаким произхождал от юдейския род, от рода на цар Давид.По древното пророчество от рода на Давид е трябвало да се роди Спасителя. Съпрузите живели в Назарет. Всяка година те давали 2/3 от своите доходи на Йерасулимския храм и на бедните. По Божий промисъл двойката нямала деца до дълбока старост. Съпрузите силно страдали, защото това при евреите се считало за тежко нещастие и Божие наказание. Светите се молели горещо за дарование с потомство.

 Света Анна смятала, че тя е главната виновница за нещастието, сполетяло семейството. Веднъж тя видяла в клоните на лаврово дърво гнездо с току що излюпени пиленца и горещо се помолила за разрешение на проблема и за дарование на младенец, който да бъде посветен на Бога.
Малко след това, Ангел Божий и възвестил, че нейната молитва е чута и казал, че тя ще роди дъщеря Мария, чрез Която ще се благослови целия човешки род.Радостна, света Ана отишла в Йерусалимския храм.
Със същото благовестие се явил Ангел и на св.Йоаким и му казал да отиде в Йерусалим. В Йерусалим св.Анна заченала Благословенното чедо и родила Пресветата Дева Мария.
До 3 г. възраст Пресветата Мария живяла в дома на своите родители, след което тържествено била въведена от своите родители в храма Господен, където била възпитавана до навършване на пълнолетие.
Когато станало чудото със зачатието на Богородица, св.Анна била на 74 г, а св.Йоаким - на 77. Малко след като Богородица била въведена в храма, когато навършил 80 г, св.Йоаким починал.
Света Анна живяла 2г. след него и починала на 79 г.

Йерусалим - тук са погребани родителите на Божията Майка и Нейния съпруг Йосиф

Храмове

В Х в. в Атон бил построен скита св.Анна - най-древния от всички атонски скитове. Опустошан в продължение на много години от морски разбойници, той бил възстановен през 17 в. от константинополския патриарх Дионисий.През 1680 г там бил издигнат съборен храм в памет на св.Анна.
Недалече от скита на се намира така наречения нов скит Рождество на Пресвета Богородица или "Малката Анна".

Храмове в България

Аязмо и параклис „Света Анна” – село Тракиец, община Хасково
Историята на това свято място започва преди близо два века. Една жена била сляпа по рождение. В навечерието на Успение на Света Анна – 25 юли, Господ ѝ се явил и казал: „Ще отидеш в Елехча (старото име на село Тракиец – бел. ред.). Там, в гората, има един камък, от който извира вода. Ще вземеш от тази вода, ще измиеш очите си и ще прогледнеш.“ Отишла жената и намерила извора. Прекарала там цяла нощ и мила очите си. На следващия ден прогледнала. Тогава започнало изграждането на параклиса, който местните нарекли на името на Света Анна – покровителка на жените и децата, лечителка и майка на Пресвета Богородица.
Параклисът „Света Анна“ до село Тракиец е изграден изцяло с дарение и труд от хора, на които целебният извор е помогнал. Миряни от цяла България се стичат на святото място, дирейки спасение. Живата вода от аязмото помага не само при проблеми със зрението – много бездетни двойки се сдобиват с първа рожба след посещението си в параклиса. Стотици люде, страдащи от най-различни болки, получават изцеление от Света Анна.
През 2009 г. за да се означи святото място, кметът на Тракиец Красимир Бойчев със собствени средства издига 13-метров метален кръст.
Всяка година в деня на Успението на Света Анна (25 юли), благодарни хора от цялата страна се сбират на аязмото на параклиса, отслужва се водосвет и се дава курбан.

Водопад "Света Ана" - Смоличано, Кюстендилско

Водопад "Света Ана" се намира в землището на село Смоличано, област Кюстендил. Водният пад е с височина около 15 метра, като водата пада директно от варовиков скален ръб. Над водопада се намира църква "Света Ана", където има и чешма с чудотворна вода(аязмо). Мястото на водопада е лесно достъпно, но обрасло с много растителност и дървета.

моличнският манастир "Св. Св. Йоаким и Ана", известен сред местните хора като "Света Яна", се намира в местността "Манастиро", в Хаджийска махала на село Смолично, непосредствено до селските гробища.

Първоначалният манастир е създаден незнайно кога, но за него се знае, че е изгорен и унищожен, по време на потурчването на българите в Кочанско и Царевоселско, при султан Мохамед IV (1648-1687г.).

Близо до манастирския храм има два карстови извора, които на 100м северно от църквата образуват Смоличанския водопад, по-малкият от изворите е вграден в малко параклисче и се счита от местното население за лечебен. За да се омият в извора, през турското робство, дохождали болни от цяла източна Македония. Правил се голям събор на празника 'Билето' (четвъртък преди Гергьовден). Сегашният манастирски храм "Свети Йоаким и Ана" е построен е върху основите на средновековна църква през 1888г. Стенописите са изпълнени от живописеца Георги Попалексов (1851 – 1919) от село Дебели лаг, област Перник. Според сондажни проучвания съществува по ранен живописен слой, който се датира от XVII век. Иконостасът е двуредов, с ценна декоративна украса. 

Понастоящем манастирът е периодично действащ, не е обитаван от свещенослужители, стопанисва се от местни миряни.

Църква св.Анна  в с.Яна, Софийско

Само една църква в Софийска митрополия носи името на света Ана - майката на Пресвета Богородица. Храмът се намира в село Яна. Църквата е построена през 1734 г. и оттам идва името на селото.През турското робство три пъти хората от селото боядисвали църквата със сажди, за да не се белее и да не я събори беят.

Икона на Света Богородица "Домостроителка" или Икономка - за разрешаване на материални въпроси, за защита на бизнеса, за преодоляване на финансовите неуредици, за спасяване от безпаричие

На Света Гора, в лаврата на св.Атанасий има уникална икона на Богородица "Икономка", към която се стичат хора от всички краища на света с надеждата да намерят защита от финансовата криза. Атонската икона "Икономка" става особено популярна по време на кризата и нейните копия се разпространяват по всички краища на света. На тази икона Пречистата е изобразена като седяща на престол. В скута и, е Предвечният Младенец. От дясната страна на престола е св.Михаил Синадски, а от лявата - свети Атанасий. И двамата са застанали в молитвено положение, а св.Атанасий държи в ръцете си образа на своята лавра.

За какво помага иконата на Божията Майка

Небесната Царица разрешава не само за нашите духовни проблеми, но също така се грижи и за нашето материално благополучие. На нея можем да се молим за материалния просперитет в семейството и за успех в бизнеса и търговията. Божията Майка милостиво приема разкаянието и молбите за помощ както от обикновените хора, така и от крупни бизнесмени. Обсипвайки със Своята благодат Божията Майка по равно дарява всеки, който се обръща към Нея за помощ.

В кризисни дни, в нужда и бедност, при страх от уволнение, в униние и тревога четете думите на древната молитва, преведени на български. Четете и молете Божията Майка за помощ, уповавайки се на Нейното милосърдие, и помощта непременно ще дойде. След молитвата можете да се обърнете със свои думи към Пресветата Майка с всякаква молба. Най-важното е вярата да бъде искрена,помислите чисти и думите да идват от дълбината на душата. 

Молитва

О, Пречиста Владичице Богородице, Всечестна наша и на всички православни манастири с монашеско житие, намиращи се на Света Гора и по целия свят, Майко Игуменийо! Приеми смирените ни молитви и ги принеси пред Всещедрия наш Бог, та да спаси душите ни по Неговата благодат. Погледни ни с милосърдното Си око и извърши Сама в Господа нашето спасение, понеже без милостта на нашия Спасител и без Твоето свято ходатайство за нас, ние окаяните, не ще можем да изработим нашето спасение, тъй като окаляхме живота си със светски суети, а времето на Христовата жътва наближава и денят на Страшния Съд чука на вратата. А ние, окаяните заради нехайството си погиваме в греховната бездна според казаното на светите Отци - първоначалници на ангелското в плът житие, че последните монаси по нехайство на житието си ще се уподобят на миряните,което и се сбъдва днес, тъй като монашеството ни плува с житието си в житейското море сред силни бури и лошо време; защото нашите свети манастири са потънали в прах заради греховете ни. Всеблагият наш Господ благоволи да стане така, и ние недостойните, нямаме къде глава да подслоним. О, пресладка наша Майко Игуменийо. Събери ни, пръснатото Христово стадо, в едно и спаси всички православни християни, удостой ни с райски живот заедно с ангелите и с всички светии в Царството на Христа, нашия Бог, на Когото, заедно с Безначалния Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Дух подобават чест и слава във вечните векове. Амин.

История на иконата

Когато св.Атанасий строил лаврата си, при него отвсякъде се стичали множество монаси, привличани от висотата и строгостта на подвизите му. Св.Атанасий приемал с любов и радост всички, които идвали при него, и се трудил заедно с тях. През една година имало слаба реколта и в лаврата настъпил такъв глад, че братята на св.Атанасий един по един си разотишли, така че накрая в лаврата останал само той. Колкото и силен да бил светията в подвизите си, колкото и твърд да бил в духа на търпението, гладът все пак победил и него. Твърдостта на духа му се разколебала, той решил да напусне лаврата и да отиде на друго място. Една сутрин старецът с железния си жезъл унило тръгнал към Карея. Два часа вървял по пътя, накрая се уморил и тъкмо щял да седне на крайпътен камък, когато насреща му се показала жена, покрита с небесносиньо покривало. 

-Откъде се появи тази жена? -попитал се той- Та нали достъпът на жени тук е невъзможен!

Удивлявайки се на това видение, св.Атанасий тръгнал срещу Непознатата. 

-Къде отиваш старче?- скромно го попитала Непознатата, щом се изравнила с него. 

-Коя си Ти и как си дошла тук?-попитал старецът Непознатата. -И за какво Ти е да знаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах, какво повече ти трябва?

-Щом си монах - отговорила Непознатата, - трябва да отговаряш по друг начин,а не като обикновените хора. И трябва да бъдеш простодушен, доверчив и скромен. Желая да знам къде отиваш. Знам за мъката ти и за всичко, което стана с теб. Мога да ти помогна. Но най-напред желая да чуя от теб самия къде отиваш. 

Удивен от думите на тайнствената Непозната, свети Атанасий и разказал за бедата си.

-И не си понесъл това? - възразила Непознатата. - Заради насъщния къшей хляб напускаш своята обител, която трябва да бъде славна от род в род. Това в духа на монашеството ли е?А къде е вярата ти? Върни се -продължила Тя.-Аз ще ти помогна. Всичко ще ти бъде дарено в изобилие, само не напускай своето уединение, което ще се прослави и ще заеме първо място между всички възникнали тук манастири.

-Но Коя си Ти? - попитал изуменият Атанасий Жената.

-Тази, на Чието име посвещаваш обителта си. Аз съм Майката на твоя Господ - отговорила Непознатата.

Свети Атанасий Я погледнал недоверчиво и със съмнение и казал:

-.Боя се да повярвам, тъй като и врагът се преобразява в ангел на светлината. С какво ще ме убедиш в истинността на думите Си?

-Виждаш ли тази скала? - отговорила Непознатата.- Удари по нея с жезъла си и ще разбереш Кой говори с теб. Само знай, че отсега нататък завинаги оставам Икономка на твоята лавра. 

Свети Атанасий ударил с жезъла си по посочената му скала. Тя се разцепила като от мълния и от пукнатината и бликнал извор. Поразен от това чудо, свети Атанасий се обърнал, за да се хвърли в нозете на божествената Непозната, но Нея вече Я нямало. Оттогава този извор тече целебно и изобилно до сега, на разстояние два часа път пеша от лаврата. Намира се близо до морето, в дива и пустинна гора. 

Koгато св.Атанасий се върнал в Лаврата, намерил изпразнените по-рано съдове и складове пълни с всичко необходимо. Казват, че някои от тези съдове се намират и досега в лаврата. Скоро след този случай в лаврата отново се събрали множество братя. 

Св.Атанасий бил удостоен и втори път през земния си живот да получи доказателство за това, че Небесната Владичица благоволи към неговата обител и се грижи за нея. Монах Матей, по време на утринно богослужение бил удостоен да види Небесната Царица. Тя влязла в храма с двама ангели и започнала да минава покрай всекиго от братята, при което Матей  забелязал, че Тя раздавала на всички монети с различна стойност в зависимост от това кой с какво усърдие се молел. Сам очевидецът бил удостоен да приеме няколко монети от пречистите ръце на Божията Майка. 

На мястото  на явяването на Божията Майка край извора, в памет на това явяване и в Нейна чест е съградена малка църква с неугасимо кандило пред икона, изобразяваща станалото тук чудо. 

Чудеса

Известно е, че един от най-богатите хора на ХХ век - милиардера Аристотел Онасис се отнасял с трепетно почтение пред иконата Богородица "Икономиса". Нееднократно на Атон, за да се поклони на иконата е ходил и принц Чарлз. Атонският монах - отец Марио разказва за множество чудеса, които се случвали пред чудотворната икона. Божията Майка милостиво приема разкаянието в греховете и молбите за помощ, както на обикновените хора, така и на крупните бизнесмени. Покривайки ни със своята милост, Божията Майка дарява всички, които се обръщат към Нея по равно - нали фалита на голямо предприятие ще е беда не само за неговия собственик, но ще се превърне в беда и за работниците и техните семейства.

В наши дни светият образ на иконата "Домостроителка" е особено нужен и важен за нас: всички се намираме в нелеки икономически условия и искаме да получим подкрепа от всички, които  ни обичат и се грижат за нас. 

От летописите на с.Горелово

В началото на 19 в. група силно вярващи християни от с.Горелово, Смоленска област се отправили на поклонническо пътуване до Атон. Като отишли на Света Гора, посетили много манастири и се поклонили на много светини. Една нощ  най-възрастния мъж от групата сънувал следния сън: в тяхното родно село имало голям пожар, изгорели всички поля, загинал целия добитък, всички жители останали без залък хляб, в очакване на гладна смърт. В един момент, небето се разделило и се появила прекрасна жена, Която стояла на облак. От Нея струяла светлина - Тя само протегнала ръце над горящото село и веднага завалял дъжд. В този момент се появили реколта и хляб, а спусналите се от небето ангели дарявали на хората ароматни плодове. 

Човекът разказал на своите приятели своя сън за страшната беда, която се случила в тяхното село и те отишли за съвет при настоятеля на манастира, в който нощували. Той ги изслушал и ги завел при чудотворния образ, който се намирал в една от обителите на манастира. 

Три дни се молили поклонниците, три дни молили да бъде запазен техния роден край от глад и мор. И веднага им бил изпратен знак - на третия ден, докато се молили в храма влязъл бял гълъб, и едно перо от него паднало до тях. Разбрали, че е време да се връщат у дома. 

Когато се върнали в селото си, хората започнали да им разказват как се е случила страшна суша, цялото жито и реколта били изгорели от силното слънце. Започнали да измират и животните, и хората изгубили надежда. Изведнъж се случило чудо - от небето плиснал дъжд, и валял три дни, без да спира. Когато спряло да вали, реколтата се съживила, а на есен хората събрали най-богатата реколта някога. 

В селото бил построен храм, в почит към Божията Майка. 

От дневника на писателя Г.Н.

В дневника на писател от Петербург в края на 18 в. има описана чудна история, случила се на техните съседи. По това време писателя живял под наем в къща, а в съседната стая живели майка и дъщеря. Младата жена била шивачка и по цял ден шиела, а момиченцето си играело с котето на хазяите. Но майката се разболяла, скромните спестявания бързо свършили, а тя не можела да работи и с всеки изминал ден нищетата ставала все по-голяма. От гладна смърт ги спасявали техните съседи. Есента идвала, трябвали и дърва за отопление. Жената се топяла от болестта с часове, нямала никакви сили, и единствено можела да се моли да се Богородица. Един ден, като излизал да си купи цигари, писателя срещнал пред къщата достолепна жена, облечена обикновено, но чисто и спретнато, а лицето и било полузакрито с покривало. Жената не била от квартирантите в къщата, а като се връщал видял как жената излиза от стаята на шивачката. Като влязъл в стаята си, той веднага отишъл до прозореца, за да види жената, но от нея нямало и следа:"Сякаш се разтвори във въздуха".  

Малко след това той отишъл в стаята на съседката, защото го зачоплило любопитството и видял следната картина: болната жена кротко спяла, с порозовели бузи, а момиченцето стояло на леглото, в краката на майка си и гризело голяма червена ябълка. И най-удивителното: в стаята било топло, в печката горял огън, а до нея имало дърва. До главата на жената имало малка икона. Писателят я взел, и прочел името и: "Икономка". От този ден нататък, жената започнала да се поправя, отново започнала да работи, и да изкарва прехрана за семейството. Когато я питали за жената, която я посетила в онзи ден, тя казвала: "Божията Майка дойде и ни спаси по моите молитви". В неделите, заедно с дъщеря си ходили в църквата и отслужвали молебен пред Божията Майка. В храма тя срещнала и своя бъдещ мъж - благочестив вдовец, който се влюбил в нея. Така Богородица устроила нейната съдба.

сем.Мирошченко, гр.Краснодар:

Миналата година моето семество тегли голям кредит за строеж на дом. Бяхме сигурни, че ще се справим, но дойде кризата. Намалиха ни заплатите, вдигнаха ни лихвите по кредита, поскъпнаха строителните материали и строителството спря. С молитвите към Божията Майка "Домостроителка" се разрешиха всички наши проблеми - на съпруга ми му предложиха допълнителна работа, по-добре заплатена от основаната му работа, баща ми успя да договори намаление на лихвата, а когато отидоха да купят строителни материали, ги взеха с 50% отстъпка, заради промоция в магазина. Така ние почти приключваме със строителството и скоро ще се пренесем в новия дом. В най-голямата стая на почетно място ще поставим иконата на Богородица "Домостроителка", която ни помагаше в трудните времена.

Михаил, бизнесмен от гр.Самара:

Сега от всички страни чувам "криза, криза" - по телевизията, в пресата, тази дума е в разговорите на хората постоянно. А мен кризата въобще не ме докосна, и знаете ли защо?От самото начало, когато реших да стартирам собствен бизнес поисках благословията на Господ и Неговата Пречиста Майка. Когато разговарях със свещенника в църквата, той ме посъветва да си взема иконата на Божията Майка "Домостроителка", която помага от древни времена на хората във финансовите дела. 

В работата държа на чесността, и винаги се обръщам с молитва за помощ или с благодарствена молитва към иконата на Божията Майка "Домостроителка". Дарявам част от приходите си в църквата и за благотворителни дела.

Ден на почитание

5 юли

Света блаженна Ксения Петербургска - за омъжване, за здраве, за любов, за бременност, за деца и при всякакви тежки ситуации

Ксения Петербургска е започнала да твори чудеса и да помага на хората, особено на жените още преживе.След смъртта и параклиса над гроба и в Санкт Петербург станал място за поклонение на много хора и е такова и до днес. По молитвите на блаженната Ксения страдащите се изцелявали, в семействата наставал мир, а търсещите работа намирали най-подходящата за тях. На блаженната Ксения Петербургска се молят за омъжване, за здраве, за любов, за бременност, за деца и при всякакви тежки ситуации.

Как защитава иконата

Иконата на света блаженна Ксения защитава от нужди и сплетни, избавя от лоши мисли и дързост, предпазва от измами и лицемерие. На святата се молим с молба да премахне бедите от градовете и страната. В дома нейната икона ще стане преграда за болести и скърби. Блаженната света Ксения е една от най-почитаните руски светци - "утешаваща всеки, който и се помоли" - така я наричат хората.

За какво помага иконата

Иконата на света блаженна Ксения помага на жените да се омъжат сполучливо, и да живеят със съпруга си в любов и съгласие. Молитвата пред светицата дава сили, учи на смирение, укрепва вярата. Молят св.Ксения за благословия в предстояща работа. Иконата спомага за постигане на успех във всички сфери на живота. Родителите се молят на св.Ксения за помощ при възпитанието на децата и за отличен успех в училище. А тези, които нямат деца и се молят да им помогне да имат. Към св.Ксения Петербургска се обръщат в най-различни тежки житейски обстоятелства. Молитвите към св. Ксения помагат за намиране на точната за нас работа, намиране на пътя, по който трябва да продължим и приложим собствените си знания, за да  работим в полза на себе си, нашето семейство и Господ.

Молитва

О, света блаженна майко Ксения!Ти си живяла под покрива на Всевишния, била си водена и укрепявана от Божията Майка, претърпяла си глад и жажда, студ и пек, подигравки и гонения. Заради всичко това, ти си се удостоила да получиш от Бога даровете на прозорливостта и чудотворството. И сега блаженстващ под сянката на Всемогъщия. Днес светата Църква те прославя като най-благоуханен цвят. Предстоейки на мястото, където си погребана, пред твоя свят образ, като пред теб самата, ние ти се молим: "Приеми нашите прошения и ги пренеси пред Престола на Милосърдния Небесен Отец, защото имаш голямо дръзновение пред Него, изпроси от Него за прибягващите към теб вечно спасение, щедро благословение на всички наши благоугодни делови начинания, избавление от всякакви бедствия и скърби. Застъпи се със своите свети молитви пред нашия Всемилостив Спасител за нас, недостойните и грешните. Помогни ни, света блаженна майко Ксения да бъдат озарени младенците в светлината на светото Кръщение и запечатани с дара на Светия Дух. Да бъдат възпитани нашите юноши и девойки във вяра, честност и страх Божий и да имат успех в учението. Болните и недъгавите изцери, на съпрузите изпрати любов и съгласие, на монасите - да се подвизават с добрия подвиг, и ги запази от зли хули и клевети, пастирите на църквата утвърди в силата на Светия Дух, народа и страната ни запази в мир и спокойствие. Ти си наша надежда и упование и бързо чуваш моленията и просбите ни. Ти си нашето избавление, на тебе благодарим и с тебе славим Отца и Сина, и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.

B kои храмове се намира иконата

В Санкт Петербург иконата на св.блаженна Ксения се намира във всеки храм.Главната светиня - мощите на светицата се намират в параклис, построен над нейния гроб на Смоленското гробище на Василиевския остров. Много хиляди хора се стичат на това свято място. В параклиса има специален сандък, където вярващите пускат писма с молба за помощ към светицата.

Житие

Блаженната Ксения Петербургска живяла в 18 в. Името Ксения означава "чужденка" или "странница". Сказанието за св.Ксения не ни разказва историята на нейното детство и юношество, но благодарение на хорската памет са се съхранили и запазили много подробности от нейния духовен подвиг и чудотворство. От житието на св.Ксения е известно това, че била омъжена за придворния певец Андрей Петров със звание полковник. Младото семейство живеело щастливо около 3 години, защото съпругът на Ксения починал внезапно. Останалото от съпруга и наследство тя раздала на бедните, а техния дом подарила на своя позната с условието да стане приют за бедни. Роднините и близките и решили, че тя е обезумяла и е загубила разсъдък от мъка.Те се обърнали към за помощ към влиятелни хора, с молба да я лишат от наследството. Но след беседа с вдовицата било доказано, че тя е напълно с целия си разсъдък и може сама да взема решения за своето имущество.
От ранна утрин света Ксения обикаляла в града, а вечер отивала в полето, където се отдавала на гореща молитва. Хората  не могат  да приемат действия, които излизат извън рамките на нормите и св.Ксения понасяла много насмешки и оскърбления, особено от децата, които играели на улицата. Но блаженна Ксения ги приемала със смирение и постепенно хората свикнали със странностите на святата. Намирали се и добри и състрадателни хора, които и предлагали покрив, храна и топли дрехи, но тя отказвала почти всичко.

С течение на времето хората започнали да забелязват, че у Блаженната Ксения има много Божия милост и хората, които тя посещавала или от които вземала милостиня ставали щастливи и успешни в делата си. Ако Ксения влизала в даден дом, това се считало за особено добър признак. Майките се радвали, ако тя целувала техните деца и хората забелязвали, че ако тя вземе на ръце болно дете, то оздравявало. 

За своя свят живот и търпение св.Ксения получила от Бога дара на прозорливостта и чудотворството. Блаженната Ксения често се явявала във видения на хора, изпаднали в трудна ситуация, предупреждавала за опасността и ги спасявала от бедствия. Св.Ксения помагала и на императори, и на обикновенни хора, живели както през 18 век, така и в съвремието.
Св.Ксения имала особен талант, като помагала за устройството на семейния живот. Тя "устроила" десетки щастливи бракове, като изпращала невестата там, където е трябвало дс срещне нейния бъдещ съпруг, предотвратявала грешни избори. За нейната прозорливост в града се носели легенди. Тя често ходила на гости в семейство Голубеви, защото много харесвала дъщерята на семейството - много скромна и красива девойка. Веднъж тя и казала:
"Ти тук седиш и закусваш сладко, а твоя бъдещ мъж в момента погребва жена си на Охтинското гробище". "Какъв мъж, аз даже нямам годеник" - възмутила се девойката."Отивай! Той те чака!". Майката на момичето, която почитала Ксения като Божия пратеничка, отишла с дъщеря си на Охтинското гробище. Там, на място те видели панахидата за починалата при раждане жена на млад лекар. След церемонията, лекарят останал сам на гроба, и двете жени отишли при него. Така се запознали, а след година младото момиче и лекаря се оженили. Те живяли заедно дълго и щастливо, и до края на дните си благодаряли на св.Ксения.
А веднъж обикновенно тихата Ксения със силен глас казала на бездетна и самотна жена: "Хвърляй всичко и отивай на Смоленското гробище! Бог ще ти даде дете!". Жената тръгнала веднага, пътят не бил кратък, а когато излязла на улицата, която водила към гробището, видяла как конник  с коня си помел бременна жена. Ударът предизвикал раждането на бебето и смъртта на майката. Параскева увила бебето в кърпата си за глава, и го занесла у дома. И полицията, и жената търсили бащата на бебето, но не успели да го намерят.

Пророческа сила
Особена слава на Ксения донесли страшните предсказания, които касели цяла Русия. В навечерието на Рождество, на 24 декември 1761 г. блаженна Ксения била особено развълнувана, обикаляла непрекъснато града и непрекъснато говорила едно и също: "Печете блини!Блини печете! Цяла Русия ще пече блини!"
Хората се опитвали да разгадаят думите и, но не намирали отговор.До масленица било далече, за какво друго Русия ще пече блини! На следващия ден, 25 декември отговорът бил даден от печалния звън на камбаните, оповестяващи смъртта на импреиатрицата Елисвета Петровна.
Смъртта и била неочаквана - дъщерята на Петър Велики починала в разцвета на силите си.В навечерието на смъртта си  давала разпореждане на италиански архитект как да бъде украсен новия Зимен дворец. Ксения предсказала смъртта на империатрицата - на помените обикновено се поднасят кисел и блини.
Друго предсказание, свързано отново с царското семейство било свързано със следващата имприатрица Екатерина. Ксения няколко дни безутешно плакала на оградата на църквата. "За какво плачеш?", я питали минувачите. "Кръв, кръв във водата. Водата в канала ще стане кървава. " - през сълзи повтаряла Ксения.
Градът замлъкнал в очакване на беда. И тя дошла, след три седмици - на 5 юли1764 г. В тайна килия на Шлиселбургската крепост бил убит най-секретния затворник на Руската империя. Империатрицата Анна Йоановна, в стремежа си на всяка цена да закрепи престола за потомството на своя баща - цар Иван Александър, брат на Петър Първи, оженила своята племенница Ана, за принц Антон Брауншвейский.Роденият през 1740 г. от този брак наследник - Иван Антонович, тя нарекла свой наследник. След нейната смърт през октомври 1740 г. двумесечното бебе Иван VI било назначено за император за една година.
През 1741 г. в Русия имало държавен преврат и за империатрица била провъзгласена дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна. Едногодишният император Иван бил заключен в Шлиселбургската крепост, а родителите били изпратени на заточение, от което не се върнали. Нещастният Иван останал заключен в крепостта в продължение на 23 години.
Ето чия страдалческа смърт оплаквала Ксения. 

В края на живота си, тя често започнала да повтаря следните слова: "Скоро ще плачат в Русия. Този, който влезе под портите, ще живее толкова, колкото букви ще има в библейското изречение над портата."

Дълго гражданите имали всякакви догадки, но скоро разгадали тайната: в Петербург се строял Михайловския замък, предназначен за императора Павел Първи. Строителството не вървяло, постоянно имало проблеми, не стигали материалите. Поставили вратата, но нямали материал за облицовката.  Тогава взели мрамор от строителството на Исакиевския сбор. Мраморът бил поставен на централния вход, така както бил с  написано на него библейско изречение.Преброили буквите - те били 47 на брой. Съгласно предписанието на императора му оставали много малко години живот - до 1801 г. От уста на уста се предавало мрачното предсказание, което създавало напрежение около фигурата на императора и зловещия дворец. Това, че за неговото построяване били използвани материали oт строежа на храма. Замъкът бил завършен в началото на 1801 г., императора живял в него само няколко дни, защото бил убит от заговорници, малко преди да навърши 47 г.

 От житието на святата се знае, че тя тайно помагала да се построи каменната църква на Смоленското гробище.Там тя била и погребана, след 45-годишен подвиг.
На нейния гроб насипали пръст, за да се образува могила. Хората, почитали Ксения вярвали в чудотворната сила на пръстта от нейния гроб и вземали от там с шепи. Известна е историята на император Александър III, който заболял от тежка форма на тиф и царица Мария Фьодоровна сложила под възглавницата му пръст от нейния гроб. В същата нощ тя имала видение и блаженната Ксения и казала, че болния ще оздравее, и в семейството им ще се роди дъщеря, която трябва да носи името Ксения. Предсказанието на блаженната се изпълнило точно.
Могилата била насипвана много пъти и пръстта постоянно била вземана от хората. После върху гроба и била положена каменна плоча, която хората разбивали на камъни. В третата четвърт на 19 век построили малък параклис, а през 1902 г. построили каменнен параклис, който се намира и до сега на това място. 

Чудеса

Маса чудеса се случили по молитвите към св.Ксения. Хората разказват за случаи на изцеление от всякакви страшни заболявания - рак, левкемия. По нейната молитва се заличавали сериозни рани и травми, у бездетните се появявали дългоочаквани деца. Хорара говорят, че св.Ксения никога не оставя без помощ жените и затова има не малко потвърждения. Св. Ксения помага за разрешаване на битови проблеми, като придобиване на жилище, намиране на работа и др.

1. В детството си боледувах много. На 10 г. лежах в болница с диагноза дистрофия на миокарда. Лечението не даваше резултати и положението ставаше все по-тежко. Лекарите бяха казали на мама, че не могат да ми помогнат.Аз престанах да се интересувам от всичко - не ме радваха нито играчките, нито приятелите ми, нито слънцето. Мама много плачеше, но веднъж срещна една възрастна жена, която и каза да отиде на Смоленското гробище и да се помоли на св.Ксения за мен. Това се случи през 1956 г, времето беше облачно, а в такова време ми ставаше особено зле. Аз започнах да не мога да дишам, и около мен се събраха няколко лекари, които ме сложиха на носилка и ме понесоха към операционната.

Събудих се на операционната маса. В същото време майка ми беше поръчала молебен към св.Ксения Петербургска. На сутринта майка ми звъннала в отделението, но и отговорили, че съм в друго отделение. Мама с ужас се обадила в реанимация, откъдето и казали, че състоянието ми е удовлетворително. Тя се срещнала с др.Ашкинадзе, който и казал, че ако се бяха забавили минута-две е щяло да бъде фатално. Ето такова истинско чудо свърши с мен св.Ксения. Често разказвам този случай и благодаря на св.Ксения за Божията помощ. Когато оздравях напълно отидох да се поклоня пред нейните мощи. Матвеева, 1988 г.

2. Мен ме е спасила св.Ксения, чието име нося. Аз съм дъщеря на  морски офицер от Балтийския флот. След сватбата си моите родители се преселили в Кронштадт. Скоро след моето раждане баща ми бил изпратен на плаване, и оставил младата си жена и невръстно бебе. Майка ми била много неопитна, не можела да ме кърми и лекарят я накарал да ме храни изкуствено. След известно време се установило, че не мога да понеса изкуственото хранене. Но лекаря не го забелязал. След известно време започнали конвулсии, отначало по-редки, но след това зачестили, а в деня на прибиране на баща ми били непрекъснати. Баща ми веднага ме занесъл при друг лекар, който потвърдил съмненията на родителите ми, че имам непоносимост към изкуствената храна. "Едиственото, което може да спаси вашата дъщеря е друга кърмилка, но въпросът е бебето ще иска ли да суче?".Баща ми веднага отишъл в Петербург, понеже не могли да намерят кърмилка в Кронштат. Майка ми изпратила телеграма на сестра си:Ксения е много зле. Веднага отиди на Смоленското гробище и отслужи панахида на св.Ксения." Леля ми, която беше много религиозна жена, веднага отишла на гробището и отслужила панахида. На края на панахидата при нея отишла монахиня, която и подала малко вързобче с пръст от гроба на св.Ксения и казала:"Сложете това вързобче под главата на бебето. Всичко ще бъде наред."Леля ми се срещнала с баща ми и му предала вързобчето. Когато баща ми се върнал в къщи с кърмилката, положението било безнадеждно. Кърмилката ме взела на ръце и започнала да ме кърми. Аз веднага съм спряла да плача, и от този момент конвулсиите престанали и аз съм започнала буквално да оживявам. Докторът бил потресен. "Това е чудо, конвулсиите трябваше да спрат постепенно.И това, че започна да суче също е чудо. Благодарете на Господ и св.Ксения.  Ксения Аршаулова, 74 г.

3. Когато бях 5-годишно дете - спомня си Людмила Павловна, - мама нерядко ме водеше на Смоленското гробище, разказваше ми за св.Ксения Петербургска. За мой срам, когато пораснах почти не ходих там. Когато остарях, най-накрая отидох на Смоленското гробище през 1990 г., като явно за мое назидание се случи тази среща. Към мен се обърна непозната жена с молба да и обясня какво да направи, за да благодари на блаженната Ксения. Ето какво разказа тя:"Моят брат живее в Беларус. Преди дни гледал по телевизията за блаженната Ксения. Той много се зарадвал, че може най-накрая да благодари на тази, която го спасила по време на войната. Тогава той бил съвсем млад войник и взел участие при освобождаването на Прага. Били в бойна позиция с още един войник в мазето на една къща. Изведнъж по незнаен начин при тях се появила жена със забрадка и казала на руски, че незабавно трябва да напуснат, защото тук ще падне снаряд и ще загинат. Двамата войници побързали и удивено попитали :"Коя си ти?"."Аз съм блаженна Ксения, дойдох да ви спася!", последвал отговор. И изчезнала. Войниците се спасили. Но брат ми тогава така и не разбрал коя е тази Ксения, търсил я, разпитвал за нея, и ето, след 45 г. се срещнали. Такова чудо! След предаването той веднага ми звънна, за да отида в параклиса и да и благодаря."

4. Марта, бивша певица в хора на Смоленското гробище в Петербург, където се намират гробът и параклисът на блажената Ксения Петербургска, си спомня такъв случай от своето детство.

По време на блокадата параклисът бил затворен. Никой нямал сили да дойде до тук. Но паметта за Ксения била силна и хората се обръщали към нея в най-трудните моменти. 

"Считам, че тя ме спаси. Това беше в най-трудния период на 900-дневната блокада. Тя ми се яви през нощта - с неизменната си бяла забрадка, с тояжка в ръка. Шепнеше: "През следващата нощ не нощувай у дома си" - и изчезна така внезапно, както се беше появила.

Вечерта отидох да нощувам при роднини в друг район. А нашият дом тази нощ беше разрушен при бомбардировка. Дори убеждището, в което хората са опитали да се скрият, рухнало под натсика на смъртносния огън.

Много вярващи казват, че даже в годините, в които параклисът бил затворен, от него се чувало църковно пеене. Енориашите често виждали жена с бяла забрадка да обикаля с леки стъпки Смоленското гробище. Ксения се явявала на прозореца на параклиса, нерядко с Евангелие в ръце. 

Това са само малко от безброй многото свидетелства. Народната любов към блажената Ксения е безгранична.