Aнгел Хранител - при житейски трудности, при нужда от подкрепа

Ангел-хранител помага при всякакви беди. Към иконата се обръщат при сериозни затруднения в житейските дела, или когато имат нужда от подкрепа. Молитвата към ангел-хранител помага да се преодолее страха, дава увереност в ежедневните дела. Препоръчва се иконата да стои на източната стена в дома. 

Как защитава иконата?

На всеки от нас при кръщаването му се дава Ангел-Хранител - представител на небесния свят, който е с нас през целия ни живот, пази ни и защитава и предупреждава за евентуални проблеми, ако ние искрено обичаме Бога, вярваме Му, и се надяваме на Него. 

За какво помага иконата?

Молитвата пред Ангел-хранител помага във всички ежедневни дела, и след Божията Майка и светиите, към Които ние се обръщаме за помощ, нашия Ангел хранител е главен ходатай. Ако говорим образно, Ангел Хранител е нашия невидим телохранител, наставник, даден ни от Всевишния, който има задачата да ни пази през нашия живот, да моли Бог за нас. Когато четем молитва към нашия Ангел хранител осъзнато, то тогава започваме да разбираме нашата истинска отговорност за всичките си дела пред Бога и пред Неговото безплътно войнство. Ако се замислим над нейните проникновени думи, това ще ни помогне да разберем колко тясно сме свързани с ангелите - колко ги огорчаваме със своите безотговорни постъпки пред Господ, а когато проявяваме добродетели - ги радваме. 

За помощ към Ангел-Хранител можем да се обръщаме с  молба във всякакви дела, защото ангелите са нашите наставници, изпратени от Бога. Интуицията е гласа на нашия Ангел-Хранител: чрез внезапното чувство на тревога той ни предупреждава за опасност и при светло чувство на радост и благодат ни подтиква към извършване на богоугодни дела. 

Съществува утверждение, че Ангелите-Хранители винаги изразяват своята воля и предупреждение с помощта на различни знаци, знамения, пророчески сънища, видения и др. Ако човек се научи да ги разчита и разпознава, той ще бъде защитен от всякакви големи неприятности и проблеми. 

Важно е да се знае, че Ангелите-Хранители носят в себе си само любов и винаги остава тази пътеводна светлина, която води човек към благодат и Божия любов. Именно затова е важно човек да открие вътрешния диалог със своя Ангел-Хранител и ако съумее да го постигне, то ще постигне най-голямото богатство  на Земята - чиста дружба, дълга любов и чувство на хармония със себе си и окръжаващия свят.

Молитва пред иконата

Молитва към Ангел Хранител, която може да се казва във важни моменти

Ангеле Божий, мой свети защитнико, даден ми от Бога. Силно те моля: осветли деня ми, и от всяко зло ме съхрани, във всяко действие ме наставлявай, и винаги ме поставяй на пътя на спасението. Амин.

Сутрешна молитва

Светий Ангеле, който покровителстваш окаяната ми душа и изпълнения ми със страсти живот, не изоставяй мене грешния, нито отстъпвай от мене, заради невъздържанието ми. Не давай място на лукавия демон да ме завладее чрез насилване на това смъртно тяло. Укрепи бедстващата ми и слаба ръка и ме настави по пътя към спасение.

О, светий Ангеле Божий, пазителю и покровителю на окаяната ми душа и тяло, прости ми всичко, с каквото те оскърбих през всичките дни на моя живот и ако нещо съгреших през изминалата нощ, закриляй ме през днешния ден и ме запази от всякакво вражеско изкушение, та с никакъв грях да не прогневя Бога; и моли се за мене на Господа да ме утвърди в Своя страх и да ме направи достоен раб на Своята благост. Амин.

Вечерна молитва

Ангеле Христов, мой свети пазителю и покровителю на душата и тялото ми, 

прости ми всичко, каквото днес съгреших, 

и ме избави от всяко лукавство на противния ми враг, 

та с никакъв грях да не прогневя моя Бог.

Но моли се за мене грешния и недостоен раб, 

та да ме направиш достоен за благостта и милостта на Пресветата Троица, 

на Майката на моя Господ Иисус Христос и на всички светии! Амин!

Чудеса

Свидетелства за необикновена помощ, получена от неземни сили звучат от устите на различни хора от различни краища на света. Историята познава случаи, когато като по чудо хората са оживявали в самолетни катастрофи, на деца, спасени като по чудо в различни инциденти, и как някаква невидима сила ни спира от вземане на неправилни решения. 

Чудно спасяване на старец от неминуема смърт

Благочестив старец се разболял от тежка болест, която поразила белите му дробове и сърцето. Старецът се обърнал с молитва към висшите сили, и скоро те отговорили на горещата му молитва. В една нощ старецът имал видение - два Ангела му се явили и започнали да го лекуват: отначало срязали корема му, взели болните вътрешни органи, промили ги и ги върнали на мястото им. Когато на сутринта старецът се събудил, той се почуствал абсолютно здрав, а по тялото си нямал никакви следи от операция.

История за спасение на душата на разкайващ се човек

За този случай разказва св. Игнатий Брянчанинов в произведението си "Слово за смъртта". В историята се разказва за свещенник, който паднал духом, и се отвърнал от Бог. Настъпил момента на неговата смърт - свещенника лежал на смъртен одър и с ужас наблюдавал как пълчища бесове го нападат, желаейки да вземат душата му в ада. Но внезапно стаята се озарила от сияние и отчаяния грешник видял три ангела, които стъпили в спор с дяволските орди.

Бесовете държали разтворена книга, в която били описани всички грехове и злодеяния на умиращия. Тогава, нещастния свещенник изпитал чувство на дълбоко разкаяние - той започнал да изповядва греховете си един по един. В момента, в който се разкайвал за даден грях, той изчезвал веднага от книгата и там оставало празно място. Свещенникът се изповядвал дълго, докато книгата станала чисто бяла. И когато се разкаял напълно, той веднага почуствал облекчение, а заедно с това изчезнала и неговата болест. До края на живота си мъжът се молил и благодарил на ангелите за светлата помощ.

Йерархия в ангелския свят

Празникът, посветен на Събора на светите ангели, е постановено да се извършва в месец ноември - деветият след месец март, първият месец от сътворението на света - като обозначение на числото на ангелските чинове, които се считат за девет от свети Дионисий Ареопагит, ученикът на свети апостол Павел, който като бил възнесен до трето небе, видял различието на чиновете на светите ангели и го обяснил на Дионисий, като на свой ученик.

Деветте ангелски чина се разделят на три йерархии - висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина.

Първи чин

Шестокрили серафимиПървата - висшата и най-близката до Пресветата Троица йерархия - съставят серафимите, херувимите и престолите.

Серафими

Най-близо от всички до своя Творец и Създател предстоят боголюбивите шестокрилати серафими, които видял и пророк Исаия, който казва: "Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила" [Ис. 6:2]. Те са огнеобразни, като такива, които непосредствено предстоят пред Този, за Когото се пише: "нашият Бог е огън, който изгаря"; "престолът Му е като огнен пламък" и явяването на "славата Господня ... е като огън, който изпояжда". Предстоейки пред Господнята слава, серафимите са огневидни според казаното: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък". Те горят от любов към Бога, а и другите подбуждат към такава любов, както показва и самото им име, защото "серафим" на еврейски език означава "горящ".

Херувими

След серафимите пред всезнаещия Бог, Който живее в непристъпна светлина, предстоят в неизказана светлост многоочитите херувими, повече от другите по-нисши чинове винаги сияещи със светлината на богопознанието, със знанието на тайните Божии и дълбината на Неговата премъдрост, сами просвещавани и просвещаващи другите. Тяхното име - "херувим" - в превод от еврейски език означава проникване, разбиране или излияние на премъдростта, тъй като чрез херувимите се преподава на другите премъдростта и се подава просвещение на умните очи, за да виждат и познават Бога.

Престоли

След това пред Седящия на превисокия престол предстоят богоносните (както ги нарича свети Дионисий Ареопагит) престоли, защото на тях като на разумни престоли (както пише свети Mаксим Изповедник) разумно почива Бог. А пък престолите се наричат богоносни не по същество, но по благодатта, дадена им за тяхното служение като такива, които тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Почивайки върху тях по непостижим начин, Бог извършва Своя праведен съд според казаното от Давид: "Ти седна на престола, Съднико праведний". Поради това чрез тях преимуществено се проявява Божието правосъдие: те служат на Неговото правосъдие, прославят го и изливат силата на правосъдието върху престолите на земните съдии, като помагат на царете и владетелите да извършват праведен съд.

Втори чин

В средната йерархия също се съдържат три чина на светите ангели: господства, сили и власти.

Господства

Господствата се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. И като са свободни от робския страх, както говори свети Дионисий Ареопагит, те доброволно и с радост служат непрестанно на Бога. Така преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.

Сили

Силите, които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ - Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име - "сили". Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.

Власти

Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола.

Трета йерархия

В най-нисшата йерархия също има три чина: начала, архангели и ангели.

Начала

Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна. Освен това служението на този ангелски чин (според обяснението на свети Григорий Двоеслов) се състои в това да наставляват хората да отдават на всеки началстващ честта, подобаваща на неговото звание. Накрая, ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, та те да приемат властта не заради своя изгода и полза, не поради любов към суетната слава, но заради Божията чест, заради разпространяването и прумножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени.

Архангели

Архангели се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение (както говори великият Дионисий Ареопагит) се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове - ангелите, а чрез тях - и на човеците. А свети Григорий Двоеслов говори, че архангелите укрепяват в човеците светата вяра, като просвещават техния ум с познанието на светото Евангелие и откриват тайните на благочестивата вяра.

Ангели

Ангелите в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите - повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.

На Божията Църква са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.

Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;

Рафаил – церител на недъзите;

Уриил – просветител на душите;

Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;архангел на молитвите, вечен застъпник пред Бога за хората, който ги подбужда да се молят, молитвеник за спасение и здраве

Йехудиил – прославител на Господа;

Варахиил – подател на Божиите благословения.

Снимка, направена на Атон, по пътя към Ватопед.След направена експертиза в Кодак е установено, че това не е дефект или ефект на светлината.

"Андронниковска" или "Гръцка" Икона на Божията Майка

Чудотворната икона на Божията Майка "Андронниковска" или "Гръцка" била домашна светиня на византийския император Андроник III Палеолог, откъдето и носи наименованието си.
На тази икона Божията Майка е изобразена самостоятелно, без Младенеца. На врата на Божията Майка отдясно има кръвотечаща рана. В долната част на иконата била направена поставка, в която се съхранявал ножа от дамаска стомана с костена дръжка, с който турчин нанесъл удар на иконата. На мястото, където попаднал ножа потекла кръв. На иконата слагали и византийски герб (двуглав орел), потвърждаващ императорския произход на образа. Иконата е с размери 25 х 35 см.

Според преданието Андронниковската икона била нарисувана от евангелиста Лука. Според съхранените документални свидетелства за тази икона Андроник дарил иконата на Монемвасийския манастир, който се намирал в Морея, където Тя останала до 19 век.

Когато през 1821 г. турците нападнали Гърция и опустошили много градове, в това число и Монемвасия, игуменът на манастира, епископ Агапий оставил всички съкровища в ръцете на завоевателите, и спасил само чудотворната икона, като я скрил в град Патра. Преди смъртта си, Агапий завещава светинята на свой роднина - руския генерален консул Власопуло. Неговият син я изпраща от Атина през 1839 г. в Одеса, с молба да бъде изпратена до руския император в Петербург.
От 1839 г. до 1868 г. иконата се намирала в Зимния дворец, от 1868 г до 1877 г. в Троицкия събор. През 1877 г. иконата била пренесена в женския манастир "Казанска икона на Божията Майка" в Тверска губерния. Въпреки че била съхранена в годините на съветската власт, иконата била открадната през 1984 г. и досега нейното местонахождение не е известно.

Ден на почитание

1 май и 22 октомври

Александрийска икона на Божията Майка - за защита от предстоящи неприятности, за щастие и разбирателство в семейството, за утешение при тъжни обстоятелства

Наименованието на иконата идва от египетския град Александрия- един от ранните центрове на християнството. Сведенията за тази икона са оскъдни и съхранената информация е противоречива.
В книгата на светия новомъченик Евгений Поселянин е записано:'По изображението на старинните гравюри иконата представлява поясен образ на Божията Майка с Предвечния Младенец, Който Тя придържа с дясната Си ръка.
Някои изследователи смятат, че първообраза на Александрийската икона е най-вероятно друга египетска светиня - иконата на Божията Майка от шести век от Синайския манастир Света Екатерина. На този рядък иконографски образ Богомладенеца стои на лявата ръка на Божията Майка, и Тя Го поддържа с дясната Си ръка с характерен, защитаващ жест.

Ден на почитание на иконата

1 септември

Албазинска икона на Божията Майка "Словото стана плът" - помага на бременни и родилки, при епидемии, военни заплахи

Албазинската чудотворна икона на Божията Майка "Словото стана плът" е велика светиня за целия Далечен Изток и Приамурието. Сюжетът и названието на иконата "Словото стана плът" са отражение на евангелското повествование на Йоан: "Отначало беше словото, и словото беше у Бог, и Словото беше Бог...И словото стана плът и обитаваше с нас, пълно с благодат и истина" /Йоан 1; 1:14/.
Албазинската икона на Божията Майка "Словото стана плът" е наречена така на името на руската крепост Албазин в Амур, основана през 1650 г.

Празник на иконата

9 март

История на иконата

Иконата е донесена в Амур през 1665 г. от блаженния старец Ермоген от Киренския Свето Троически манастир. Не веднъж Албазинската крепост била атакувана от китайците, но всеки път невидимия Покров на Света Богородица помагал на албазинците. 

Албазинската икона била пренесена в Сретенск, Амур. През 19 в. иконата била пренесена в катедралния събор на новооснования град Благовещенск. 

През 1900 г. по време на Боксерското въстание в Китай вълната на метежа достигнала до руската граница. Китайската войска достигнала до Благовещенск. Градът бил под обсада 19 дни.В благовещенската катедрала непрекъснато имало служба и се четяли акатисти пред чудотворната икона. Неприятелят не се осмелил да прекоси Амур и си тръгнал.

През 1938 г. иконата на Божията Майка била пренесена в Амурския областен исторически музей, а през 1991 г. била върната на Руската Православна Църква и поставена на почетно място в Благовещенския катедрален събор.

   Чудеса 

Много са чудесата, извършени пред иконата на Божията Майка. Много от тях не са известни и описани, но има и списък от чудесата, извършвани пред нея:

1. От 1881 г. , няколко години подред в Благовещенск имало епидемия от дифтерит и скарлатина. Много хора умрели, но през 1885 г. започнали да четат акатисти пред чудотворната Албазинска икона на Божията Майка. Болестта започнала да се проявява все по-рядко, и епидемията била прекъсната.

2.Усърдната молитва пред Божията Майка помага и на родилки, особено в случаите на проблеми с раждането и при силни детеродни болки. Описани са много случаи, но по-описания е особено впечатлителен.

Млада жена, поради непрепадзливост започнала преждевременно раждане. Положението на родликата било много тежко, тя била на крачка от смъртта. Нейният съпруг, който бил много вярващ и много почитал Албазинската икона написал писмо до свещеника на църквата с молба да се помоли много силно пред иконата на Божията Майка за благополучна развръзка на проблема. Молбата била изпълнена, бил прочетен акатист и скоро след това жената била изцелена.

3.Жена страдала от ревматизъм в напреднала фаза, и вече трудно можела да ходи. В гр.Хабаровск, където живеела жената била донесена Албазинската икона на Божията Майка. Жената помолила да донесат чудотворната икона в дома и. След молебена тя взела иконата в ръцете си. "И ето - разказва тя, сякаш забравих, че не мога да ходя, взех иконата в ръцете си и тръгнах с нея по стъпалата на къщата, излязах от дома си, и отидох с нея до съседните къщи. Поклоних и се  до земята, върнах я и сама се прибрах в дома си. Оттогава се чувствам добре и нямам проблеми с придвижването." 

Молитва

Богородице Дево, Пренепорочна Майко на Христа Бога нашего, Застъпнице на християнския род!Пред Твоята чудотворна икона се стоим и се молим да покриеш с Твоя покров и Твоето застъпничество амурската страна. Молим Те: съхрани нашия град и цялата страна от нашествия на иноземци, и от междуособици. Дарувай мир на света, изобилие на земята, съхрани пастирите и всички трудещи се: осени с Твоя покров всички строители и техните благодетели. Утвърди в правоверие и единомислие нашите братя, които са се заблудили и отстъпили от православната вяра. Вразуми ги и съедини Святата Църква на Твоя Син. Бъди Покров на всички, които се притичват към Твоята чудотворна икона, бъди утешение и пристанище при всякакви беди и злини, принеси на болните изцеление, на скърбящите - утешение, на заблудилите се -  вразумяване и изправление. Приеми нашето моление и го възнеси пред престола на Всевишния, за да прославим Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков!Амин.

Икона на Божията Майка "Абалацкая" Знамение - помага при очни болести, парализа

Чудотворната икона на Божията Майка е една от най-почитаемите в Сибир. Иконата носи своето име от с.Абалак,Сибир, в което през 1873 г. е построен манастир. Исторята на построяването на манастира е свързана с видението на Св.Богородица в съня на вдовица на име Мария 50 години преди това. Тя видяла иконата на Божията Майка, като от дясната и страна стоял св.Николай Чудотворец, а от лявата И страна св.Мария Египетска. Жената чула глас да предаде за съня си на хората, и да бъде построена църква от дясната страна на полуразрушената Преображенска църква, като от едната страна да направят параклиси на св.Николай, а от другата на св.Мария Египетска.Мария била много притеснителна и срамежлива жена, и не казала от начало на никой. Видението се повторило 4 пъти, като на 4-я път знамението било много знаменателно. Тя отивала към съседното градче, когато попаднала в мъгла. Пред нея се появил облачен стълб, на който се появил образа на Божията Майка Знамение и образа на св.Мария Египетска, а св. Николай - като жив човек стоял на земята и с настоятелен  глас казал:"Защо бавиш и не предаваш видяното на хората? Ако още се забавиш ще се парализираш, ако го разкажеш, но не те послушат ще загубят те, а не ти!". Вдовицата разказала за случилото се, всички и повярвали, и започнали да събират средства за построяването на новите храмове.
С Божията промисъл била нарисувана и иконата за храма. Болен селянин на име Евфимий, който от много години бил парализиран дал обет да подари на църквата иконата Знамение на Божията Майка. Той получил благословията на епископа, и поръчал иконата на иконописеца монах Матвей от близкия Тоболевски манастир.
През времето, в което се изографисвала иконата Евфимий се молел много, а неговото здравословно състояние ставало все по-добро. Той лично отишъл да вземе готовата икона и я предал на църквата. Архиепископът, радостен и удивен от станалото чудо осветил иконата и направил молебен, след което я предал на селянина, за да бъде занесена в село Абалак.
Абалацката икона на Божията Майка станала известна не само в Сибир, но и в съседните губернии. За поклонение пред нея идвали отдалече, и пред нея се извършвали велики чудеса. От иконата на Божията Майка се направили много копия. Най-известното и копие е Семипалатинската икона на Божията Майка, който се намирал в Знаменския събор до 1919 г. Тогава той бил взривен и иконата изчезва.
Чудотворната икона Абалацкая по време на гражданската война попаднала в Китай заедно с детския приют "Огнище", организиран за сираците и бежанците. През 1923 г. Абалацката икона на Божията Майка била в Шанхай, а през 1949 г. след идването на комунистите на власт, заедно с приюта заминала за Австралия. Сега иконата се намира в православния храм на австралийското градче Кабрамат /близо до Сидни/.

Молитва

О, Пресвета Владичице, моя Богородице, източник на милосърдие, покров, упованиие и прибеждище за християните! На Тебе, Всесилна Предстателница и Споручница на моето покаяние и спасение, аз грешния Твой раб, връчвам моето тяло и душа, вярата и живота си, краят на моя живот и моите дни на земята, действията и мислите си, делата и начинанията ми. Милостива Майко Божия, напътствай ме и ме закриляй от всички вражески нападения до последния си дъх Те призовавам: Радвай се, Невесто Неневестна!Радвай се, Най-Свята от светите! Пресвета Богородице!, спаси ме!Амин!

Ден на почитание

27 ноември

Св.Иван Рилски - покровител и защитник на българския народ, помага за изцеление, извършва чудеса, помага при безплодие

Св. Иван Рилски е български светец и отшелник, небесен покровител и защитник на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България - Рилския манастир.

Молитва към св.Йоан Рилски

О,предивни отче Йоане, Рилски чудотворче - бърз помощник в бедите, защитник в нещастието и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои деца, страдащи люто от множество напасти в днешните лукави дни. Измоли от Господа Иисуса Христа опрощение на нашите грехове и ни дарувай съкрушение на сърцето и смирение на духа. Вдъхни във всеки от нас любов към Христа и Неговата православна Църква, за да съхраняваме чиста и непорочна християнската вяра, за да следваме винаги спасителната Божия воля, за да се удостоим да бъдем истински Божии чеда. Пази нашата родина, спаси ни от войни и междуособици и ни помогни да живеем благочестиво и богоугодно и да достигнем с твоята помощ крайната цел на всеки християнски живот - тихо пристанище на вечното спасение! Амин!

Житие на светеца

Преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в с.Скрино около Дупница. Живял по време на царуването на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон и на неговия син Петър.В този период в цяла България започнало изграждането на църкви и манастири. До 25 си годишнина св. Иван Рилски бил пастир, но неговото желание било да се посвети в служение на Бога и да се отдаде на монашески живот. В началото постъпил в близкия манастир "Св.Димитър" под връх Руен. Тук той получил образование и придобил знания от свещените богослужебни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на пълна живот в самота, пост и молитви.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, но най-накрая се установил в
рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основава Рилския манастир, който е с повече от 1000 годишна история.
Славата на отшелника се разпространила из цялата страна и достигнала до столицата. Цар Петър изминал допълнително 120 км., за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч.

Отшелникът, естествено върнал златото, което монархът му носел като подарък.
На мястото, където живеел Иван Рилски започнали да идват ученици, които строели колиби наоколо. Така било поставено началото на Рилския Манастир.
Преди смъртта си Иван Рилски отишъл в пълно уединение и там той съставил "Завета на св.Иван Рилски Чудотворец". Починал на 18 август 946 г. на около 70 г. възраст и бил погребан в каменна гробница, запазена и до днес.

Мощите на св.Иван Рилски

След смъртта си Иван Рилски бил погребан в основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец /София/. Вероятно още тогава той бил канонизиран за светец. Византийският историк Йоан Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийският император Михаил Първи Комнин.

През 1183 г. по време на поредната унгаро-византийска война унгарският крал Бела Трети превзел Средец и отнесъл мощите на св.Иван Рилски в своята столица Гран /Остергом/.Според преданието местният католически архиепископ твърдял, че не му е известен такъв светец, за което св.Иван го наказал с онемяване. След като се поклонил пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, след като цар Асен Първи освободил България от византийско робство, мощите били пренесени през 1194/5 г. в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците.
С разрешение на султан Мурад Втори през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са обект на поклонение.

Манастир и околни места

Рилският манастир е най големият манастир на Балканите и едно от най-красивите места на Земята.Отвън манастира прилича на огромна крепост - стените са дебели 2 м, а височината им достига 24 м.
Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм на Рилския манастир.
Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.

Църквата-костница "Св.Въведение Богородично" е част от цял ансамбъл, разположен южно и ниско под манастира, до Рилска река и около старата костница, при манастирското гробище, построена е през XVIII в.
- Комплексът на постницата с църквите „Св. апостол и евангелист Лука“ и „Покров на Пресвета Богородица“ - намира се на около 3 км североизточно от манастирското ядро,разположен е на пътеката, която води за „Старата постница“.
"Успение на Св. Иван Рилски" при Старата постница - Рилски манастир
Църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна още и като „Старата постница“, е най-отдалечената от манастирското ядро сграда - на около 3,5 км североизточно. Постницата е отдалечена на 30 минути път пеша в източна посока от комплексът-постница "Св.Лука", до святото място води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.
Непосредствено до църквата, от северната ѝ страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича "провиралката". Поверието гласи, че който мине през тесната пролука е безгреховен.
След смъртта на отшелника, първоначално и преди да бъде пренесено в Средец (дн. София), нетленното му тяло било погребано в гробницата, която сега се намира в притвора на църквата „Успение на Св. Иван Рилски.
Вероятно още по времето на Иван Рилски тук е имало църква. За обновяването ѝ се споменава през 1746 г. Сегашната църква е възобновена из основи през 1820 г. със средствата на йеромонах хаджи Корнилий от град Щип. До църквата били изградени и килии за постоянно живеещите там монаси.
Самият храм представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Здравият ѝ градеж е от ломени камъни споени с хоросан, а покритието от каменни плочи.
Църквата е изписана още през годината на изграждането ѝ (1820) от неизвестни майстори. Тук са най-ранните за територията на Рилския манастир стенописи със сцени из живота на Светеца, между които и "Пренасяне на мощите" .В изображенията добре се вижда част от манастирската архитектура и изгледът на старата църква.
Част от ансамбъла на "Старата постиница" е и Света вода - извор с целебна сила ,намиращ се на около 50 м източно от църквата .Каменната стена до нея е превърната в място, където хората споделят и оставят своите желания, написани на малки късове хартия, те са с хиляди. Още едно поверие гласи, че искреното желание, оставено на мястото, някой ден ще се сбъдне.
Комплексът с пещерата на Св. Иван Рилски е едно от най-силните сакрални места на България.
Който иска да посети църквата, трябва да знае, че е отворена само до 16,00 часа.

Метох „Пчелина“ - разположен е на около 4 км югозападно от манастира,в дясно,до шосето за с.Рила,предтсвлява комплекс от жилищни и стопански сгради,и църква „Успение Богородично”,намираща се на около 1,5 км нагоре в планината,в северна посока.
- Метох „Орлица“ с църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ - на 3 км от град Рила и 18 км от Рилски манастир, най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилската обител, създаден не по-късно от XIV в.

Чудесата на свети Иван Рилски*

*Използвани са откъси от книгата на архимандрит Климент Рилец, написана през 1946 г.

 Най-старата чудотворна икона на Св.Иван Рилски. Намира се в съборната църква на манастира, в левия придел, посветен на Св.Николай.

ЧУДЕСАТА НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Св.Иван Рилски винаги бди за живота на манастира и братството му. Също и благочестивият български народ винаги е усещал Св.Иван близо до душата си. Особено във времената на робство, народът масово се стичал при мощите на св.Иван, за да търси от него помощ, закрила и утеха в скърбите си. Различни болни получавали изцерение при мощите на св.Иван щом се обръщали към него с пълна и дълбока вяра. При мощите на св.Иван се извършили множество чудеса и не напразно той се нарича "чудотворец". 

1.Покровителят на българския народ и неговите чудотворства

Под това заглавие Христо Вакарелски, уредник на Софийския етнографски музей публикува във в.Зора на 26/10/1940 г следната статия:

"На свети Иван, на Рилския манастир се ходи не само да се види свят и път. Там се ходи в най-добри случаи за здраве: здравите да не се разболяват, болните да оздравеят. Незаличим е споменът, който майка ми разказваше за първото ми завеждане в Рилския манастир. До третата, четвъртата година съм боледувал постоянно. Родителите ми правили, каквото чуят, но един ден баба ми Спаса посъветвала да ме заведат на Рилския манастир. И тръгнали преди Малка Богородица майка ми, баба ми и вуйчо ми. Взели ме и мен, много болен. Спрели да пренощуват някъде над с.Пастра. Баба ми отсякла една тояжка от леска и ми я подала, да се подпра на нея, като ме повдигнала да стана. За учудване на всички, подпирайки се на тояжката съм престъпил и проходил. "Миличък св.Иване, ти ни подари детето!"- извикали майка ми и баба ми. "Дай Боже, като оздравее, обричаме го , когато порасне самичък да го пратим с дарове". И наистина св.Иван помогнал. "От тогава детето ми се отърси и болка по него що е не знам"- често казваше майка ми. 

с.Рила, 20 октомври 1940 г.

2. Св.Иван изпъжда от манастира одринските турци-разбойници

Неизвестно през коя година, според съществуващото предание в манастира нахлули турски разбойници от Одринско, за да го оберат. Манастирският изповедник Севастиян събрал братята на молитва в църквата.

Разбойниците се прибрали по стаите за почивка, с намерението през нощта да го оберат. Главатарят им заспал, и на сън му се явил нисък старец с дълга брада и патерица, набил го и му заповядал да напусне манастира. Побеснял от гняв, главатарят отишъл при стражата, която пазела входа на стаята му и се скарал, че са пуснали монах да го набие. Стражарът му отговорил, че никой не е влизал в стаята му. На сутринта главатарят се оплакал на игумена и заповядал да събере всички калугери, за да види кой е идвал през нощта да го безпокои. Главатарят видял всички, но сред тях липсвал старецът от случката през нощта. "Той не е тук, крие се някъде, и ще го намеря". Игуменът се досетил, че това явяване на стареца е чудо и поканил главатаря в църквата и да разгледа внимателно да прегледа образите на всички изографисани светци. Главатарят, като разгледал църквата, застанал пред старинната икона на св.Иван "Този кешиш /монах/ ме би", заявил той на игумена. Обяснили му, че това е св.Иван, който е живял преди 900 г. и че манастира е негов. "Той е бил недоволен от теб, затова те е гонил".

Главатарят заповядал веднага на свитата си да напуснат манастира. 

3. Св.Иван закриля детето на вярваща майка

През месец август, 1936 г. Катерина Ташева, жена на търговец, от с.Батак /Пещерско/ разказа следното: "Преди 9 г., когато беше на 9 месеца синът ми се разболя. Изгубих всякаква надежда, че ще оживее. Една нощ сънувам, че държа в ръцете си едно малко орле, плача и повтарям:"ще изхвръкне това орленце". В този момент се яви една жена, която ми каза:"Не бой се, няма да ти изхвръкне орлето. Виждаш ли там далеч този манастир? Това е манастирът на Св.Иван. Ще го заведеш там да постои и орленцето ще остане твое. На другия ден детето беше вече добре, но аз не казах на мъжа ми нищо за съня си. След няколко дни здравето на детето отново се влоши. Тогава казах на мъжа си, и дадохме обещание, че като синът ни навърши 10 г. ще го заведем на манастира. Така и направихме. След като направихме това, детето оздравя.

4.Болно дете, измито с вода от аязмото оздравява

Зора Барутчийска, живуща в София разказа следната случка от живота си:

"Когато съм била малка, майка ми ме довела в Рилския манастир. Страдала съм от болестта червен вятър. Лицето ми било подуто и червено. Майка ми ме завела горе на постницата "Св.Иван" и ми измила лицето с вода от аязмото. Хората, като видели какво прави и казали, че не трябва да мокри лицето ми с вода, защото ще стане по-лошо. Но тя имала гореща вяра в чудотворната помощ на св.Иван и не ги послушала. И наистина, докато слезем в манстира лицето ми се изчистило и съм оздравяла напълно."

5.Св.Иван покровителства българските войници

По спомени на йеромонах Онуфрий:

"През 1913-1914 г. по време на Балканската война, когато българското вйнство победоносно настъпваше срещу турците и когато Одрин беше превзет и бълг.войска напредваше към Чаталджа, турците докарали още много войски.Сред българските редици настъпило за момент колебание, но в тези критични минути те видели старец с дълга бяла брада, с вдигнат кръст и патерица да ги води в сражението. Те разбрали, че им се явил св.Иван Рилски. С благоговение всички застанали за момент на колене и после с въодушевление се хвърлили в боя и победили. За това събитие разказали самите офицери очевидци, които посетили манастира след това."

6. Турци-башибозуци, дошли да ограбят манастира се скарват помежду си

През 1876 г., след Баташкото клане - разказва йеромонах Исая /съгласно думите на стареца монах Серапион, очевидец на събитието/ в манастира нахлули няколко турски чети башибозуци от Дупница и Горна Джумая. Вследствие опитите на българите за въстания и освобождение от турско иго, турците били много озлобени срещу българите. Игуменът, св.Пантелеймон, който бил много умен старец, разбрал, че тези турци са дошли да оберат манастира, и че може да има и клане издал строга заповед: да се запази спокойствие, да не се предизвикват турците, и ако решат да крадат и даже да убиват да не им се оказва съпротива. Братята се прибрали по килиите и се предали на молитва, с ужас очаквайки наближаващата смърт. Турците започнали да вилнеят из манастира и да разглеждат къде какво има за плячка. Влезли и в църквата, и като видяли средния полилей дупнишките и джумайските турци се скарали за него. Не могли да се разберат кой какво ще заграби, и като че ли изгонени от някого напуснали манастира.

7.Св.Иван изпъжда гостите, дошли в манастира за гуляй и веселие

Монах Методий Зографски разказва, че през 1928 г. компания млади хора отишли да се веселят на една поляна, под постницата Св.Лука, и когато започнали да пеят и танцуват от гората срещу тях излязъл огън. Те се изплашили много и се разбягали. Това чудо показва, че св.Иван бди манастира и местата около него да не се превръщат на увеселителни места и да не се оскверняват с това. 

8.Св.Иван изцерява полудяло момиче

По думите на схимонах Павел от 1925 г.: В манастира било доведено от родителите му момиче, на име Мита от дупнишките села. То било сгодено, но годежът бил рзавален и момичето полудяло. То било обхванато от буйна лудост - късало всичките си дрехи, в каруцата, освен родителите имало и 5-6 души, защото родителите се бояли да не ги удуши.

Настанили болното момиче и родителите в една стая. Монах Павел отишъл да поръси със светена вода. Когато влязал в стаята, болната била в несвяст и когато я поръсил тя започнала да крещи: "Той хвърля огън срещу мене!".Родителите плачели и молели монахът да им помогне, а той им казал "св.Иван ще помогне". На сутринта завели момичето в църквата увързано с въже. Вкарали го насила в църквата и го довели до ковчега на св.Иван. След свършване на утринната молитва, направили маслосвет на момичето. След църквата момичето се поуспокоило и заспало. Като се събудило, започнало да говори на родителите си да си тръгват у дома. Те започнали да я увещават да останат цяла седмица. Момичето тогава им разказало как след църквата заспало, в съня му се явил старец, който казал:" Ти няма да си болна вече и ще оздравееш!".Родителите видяли, че момичето им говори смислено. Отишли радостни в църквата да благодарят за чудото.

9.Св.Иван изцерява тежко болно момче, след като го обричат на него

Михаил Иванов Милев, жител на гр. Св. Врач, на 19 г. дошъл по обета на родителите си в Рилския манастир да работи в продължение на 1 година разказва следното:" Когато бях 8-9 г. тежко се поболях. Родителите ми се обърнаха с вяра към Бога и ме заведоха да преспя в църквата св.Петка в гр. Петрич, а след това в църквата "Св.Антоний" в гр.Мелник, но нищо не помогна. Тогава родителите ми решиха да ме обрекат на св.Иван Рилски, като обещаха, ако оздравея да отида в Рилския манастир и да работя там безплатно. В изпълнение на това обещание сега работя в манастира. 

Рилски манастир, 18 април 1938 г.

10. Как св.Иван Рилски помага на всички, които от сърце желаят да отидат и да се поклонят пред неговите мощи

От писмото на г-жа Бурмева:

"Баща ми беше убит в освободителната война през 1877 г. в Стара Загора. Майка ми останала вдовица с 10 деца. Пораснах, станах учителка и обещах да изпълня една от мечтите на майка си - да я заведа на Рилския манастир.

През 1896 г. по време на великия пост сънувах чуден сън. Пред мен се яви фигура в черно расо, под което се виждаше бяла брада. Чух глас - следвай ме. Не зная ходихме ли, или летяхме. Застанах зад фигурата на една полянка пред голяма масивна врата, на върха на която имаше кръст. Човекът се приближи към вратата, вдигна ръка и благослови и вратите се отвориха. Влязох в красива църква, и когато се доближих до олтара, той ми посочи ковчег и каза: "тук е св.Иван" и стана невидим. Аз се поклоних и много плаках от радост, но си спомних, че майка ми не е с мен. След малко човекът-сянка се появи пак и ми каза: "следвай ме".Не знам как стигнахме до малка старинна църква, разположена на голяма височина. Чух глас: "тук е гроба на св.Иван". През големи канари стигнах до вода, от която пих и се измих по негово желание.

Междувременно ме изпратиха на обучение в София, на което отидохме заедно с майка ми, за да отидем заедно с нея до Рилския манастир.Когато отидохме там, видях същите врати и същата църква от съня ми. Когато се вгледах в иконата на светителя, че самият той ми е показал всичко на сън."

Мария Попова Бурмева,

13 юли 1938 г

 11. Свети Иван изцерява болен от сърце

Лазар Кюмджиев, бижутер от Горна Оряховица:

"Около 1910 г. за пръв път посетих Рилския манастир. Страдах от сърце, и сега едната клапа на сърцето ми е повредена, но не усещам онези мъчителни страдания, които усещах тогава.Не можех да дишам свободно, имах силно сърцебиене, изпотявах се, имах болки в коленете. Бях се отчаял, след многобройните ми посещения при много лекари. По съвет на един свещеник реших да се обърна към св.Иван Рилски. Тръгнахме с жена ми към манастира с влак до Радомир, и след това с файтон до манастира. Когато навлязохме в манастирските предели, усетих облекчение на сърдечните ми болки. Когато влязохме в църквата ковчегът с мощите беше отворен и се поклонихме пред тях. Целунах ги, и изведнъж започнах да дишам без усилие. Оттогава настъпи значително подобрение на болестта ми. Останахме в манастира 5 дни и се завърнах у дома радостен и здрав. След това преживях и двете войни, в които взех участие. Понякога изминавам 40 км пеша, и се чувствам отлично. Сега съм 70 г. и се радвам на добро здраве.

В благодарност на чудното изцеление на св.Иван му подарих венец. През 1923 г. посетихме манастира за втори път. Тогава занесохме обещания венец, който и досега стои на главата върху мощите на св.Иван.

12. Чудесата от ябълката при параклиса на св.Иван Рилски

Милка Краева, съпруга на електротехника в Рилския манастир: "На 1 ноември 1937 г- празника  на св.Иван Рилски майка ми посети манастира. Тя взе 3-4 ябълки от дървото, което расте при параклиса на св.Иван Рилски.Едни от тези ябълки тя сложи при мощите на св.Иван Рилски, други при чудотворната икона. Когато се завърнала в с.Ресен, Великотърновско, тя дала една от тези ябълки на наша роднина, която майка ми венчала. Жената нямала деца, ходила по много лекари, но нямало резултат. След като с вяра изяла ябълката, тя родила след 9-10 месеца, което обрекла на св.Иван и го кръстили Иван.

13. Свети Иван изцелява момче от парализа

Никола Попов, жител на с.Клисура, Самоковско, 53 г.

Синът ми Лазар страдаше от парализа от рождението си. Три години го водихме при всякакви лекари, но нямаше резултат. През 1932 г. на Великден го доведох в Рилския манастир с вяра, че св.Иван ше му помогне.На самия Великден, след като свърши службата през нощта и хората си тръгнаха, го доведох при ковчега с мощите на св.Иван Рилски. В църквата беше останал само монах Ксенофонт. Детето лежа при мощите около 15-20 минути, после започна да се изправя, да пипа ковчега и проходи. Заплаках от радост и го изведох от църквата. Той сега е на 11 г. и ходи и се движи нормално сам. Върнахме се да благодарим.

14. Свети Иван изцерява глух по рождение

Синът ни Асен не чуваше от бебе. Водихме го по всякакви лекари без резултат, и най-накрая решихме да го заведем в Рилския манастир. На Кръстовден тази година го доведохме в манастира, поклонихме се пред мощите на светеца и го измихме на аязмото. О,Боже за наша радост детето прослуша.

с.Махала Рибник - Петричка околия

1 ноември 1940 г.

Жировицка икона на Божията Майка - за щастлив брак, за деца, за омъжване на неомъжени

Жировицката икона на Божията Майка се явява в Жировичи, Беларус. Чудотворната икона се почита и в Православната, и в Католическата църква. Една от най-почитаните светини в Беларус. 

За какво помага иконата?

Иконата помага освен за устройство на семейства при неомъжени и при лечение на онкологични и тежки заболявания. Помага и при бедствия - пожари

Празник на иконата

7 май

История на иконата

Съгласно легендата иконата се появила през 1470 г. близо до село Жировичи в Беларус.В гората, която тогава принадлежала на православния литовски велможи Ал.Солтон деца овчарчета видяли необикновна ярка светлина, проникваща през клоните на крушево дърво. Децата се приближили към дървото и видяли на него неголяма икона на Божията Майка в лъчезарно сияние. Овчарчетата с благоговение взели иконата и я отнесли на своя господар. Той я заключил в дървен сандък. На следващия ден при Александър Солтон дошли гости и той решил да им покаже ценната икона, но иконата я нямало вътре. След известно време овчарчетата пак намерили иконата на същото място и отново я занесли на Солтон. Той дал обет да построи църква на мястото на явяването на иконата.

Около построената дървена църква скоро се оформило селище. През 1560 г. храмът изгорял, въпреки усилията на жителите да го потушат и да спасят иконата. Всички жители решили, че тя е изгоряла. Но скоро след това деца от селото, връщайки се от училище видяли чудно явление: Дева, с необикновена красота седяла на камък до изгорялата църква, а в ръцете си държала иконата, която всички смятали за изгоряла. Децата разказали за видяното на своите близки. Възрасните, заедно със свещеника се отправили бързо към мястото. До камъка имало запалена свещ, а на него стояла иконата, която била недокосната от огъня. След време бил изграден нов, каменен храм, а вътре поставили чудотворната икона. В началото на 16 век тук бил изграден и манастир. През 1613 г. манастирът станал католически и бил такъв до 1839 г.По време на първата световна война Жировицката икона на Божията Майка била пренесена в Москва в църквата Василий Блаженний на Червения площад, но през 1920 г. била върната в обителта.
Сега иконата се намира в мъжкия Успенски Жировицки манастир в Беларус.

Молитва към иконата

О, Премилосърдна Богородице!Всеки, дошъл пред Теб за помош не си е тръгвал нечут.От юношеските си години се уповавам на Твоята помош и застъпничество и никога не съм бил лишен/а от Твоето милосърдие. Виж, Богородице скърбите на моето сърце и язвите на моята душа. Коленичал сега се моля пред Твоята икона и Ти принасям моето моление. Не ме лишавай от всесилното Си ходатайство в деня на моята скръб, и в деня на моята печал се застъпи за мен. Не се отвръщай от сълзите в моите очи Владичице и изпълни с радост моето сърце. Бъди мое убеждище Милостива и със светлината на Твоето озарение просветли ума ми.

Mолитвите ми са не само за мен, но и за всички хора, притекли се за Твоето застъпничество. Огради Църквата на Твоя Син с благост и я предпази от нейните врагове. Измоли от Бог, Твоят Син дух на разум и благочестие за всички пастири на Неговото стадо, чистота и божествена истина. Измоли също така Владичице от Господа мъдрост и сила за всички властимащи и управляващи, справедливост за съдиите, а на всички, които идват към Теб целомъдрие, смиреност, търпение и любов. Също така Те моля Премилосърдна да осениш нашата страна с Твоята благостиня и я избави от стихийни бедствия, нашествия на чуждоземци , а на всички живеещи в нея да пребивават в любов и мир, да живеят тихо и безметежно, и заедно с Теб да възхваляват Бог на небесата вовеки. Амин.

Много чудеса са се извършвали и се извършват пред чудотворната Жировичка икона на Божията Майка. Чудесата, които произтичали от нея са непрестанни и на-разнообразни, особено, ако касят изцелението на душата. В манастирските ръкописи от древността са описани над 150 чудеса. Ето някои от чудесата, случили се след изнасянето на иконата от манастира за поклонение през 1937 г.

Жителка на с.Белая Ана Мелешко, която 2 години не можела да говори внезапно се излекувала. Това се случило по време на престоя на Жировицката икона в нвйното село. чудото се случило след молитви пред иконата и вземане на Свето причастие.

13 годишно момиче, което имало заболяване на крака и единственото, което можела да направи медицината било ампутация се излекувало напълно с усърдна молитва пред копието на Жировицката икона на Божията Майка. Със сълзи от радост и голямо чувство на благодарност тя поискала да бъде отслужен акатист пред Божията Майка  в знак на благодарност.

Жителката на с.Подлеса Елена Шахмут, която страдала от остър ревматизъм и невъзможност да се движи в студено време напъло се излекувала след помазване с елей от иконата.

Момиче от с.Верблота се излекувала от очна болест, като промивала очите си с водата от извора на мястото на явяването на Жировицката икона на Божията Майка.

А това са случаи, описани в летописите на Жировицкия манастир от последните години:

Горолевич, гр.Витебск

"Моят син Генадий/роден 1988 г/ имаше киста на мозъка, която лекарите откриха, когато той беше на 9 г. До 13 му година кистата беше станала доста голяма, и според лекарите нямаше шанс и смисъл в операцията, защото беше късно. Лекарите го обявиха за безнадежден случай - детето ни гаснеше пред очите и ние не можехме да му помогнем.

Последната ми надежда беше Жировицкия манастир с чудотворната икона на Богородица и целителния извор. След първото посещение у сина ми настъпи известно облекчение на болестта. А с всяко посещение здравето му се подобряваше. Посетиме манастира 5 пъти.

През октомври 2002 г лекарите му направиха изследване - компютърна томография на мозъка - и кистата я нямаше. Отидохме за 6 път в манастира - да благодарим на Божията Майка.

Анна Владимировна, родена през 1959 г., Докшицкий район

"Страдах от радикулит. Прекарах 7 седмици в болницата, но нямаше облекчение. През август 1996 г. отидох в Жировицкия манастир с моето семейство. Присъствах на литургията, молих се пред иконата, потопих се в извора със светена вода и останах на вечерната служба. По време на службата усетих две прещраквания в гърба си, но не разбрах техния произход. Прибрахме се у дома през нощта. На сутринта, като станах започнах да оправям леглото си и чудо - нямах никаква болка в гърба си. След 2 седмици се върнах в Жировицкия манастир, за да благодаря за изцелението. "

Жана, 16 ноември 2001 г, гр.Минск

Шест години имах поставена диагноза безплодие. Отидох в манастира, и след месец забременях и родих здраво момчнце -Павел. Сега той е на 4 години."