Албазинска икона на Божията Майка "Словото стана плът" - помага на бременни и родилки, при епидемии, военни заплахи

Албазинската чудотворна икона на Божията Майка "Словото стана плът" е велика светиня за целия Далечен Изток и Приамурието. Сюжетът и названието на иконата "Словото стана плът" са отражение на евангелското повествование на Йоан: "Отначало беше словото, и словото беше у Бог, и Словото беше Бог...И словото стана плът и обитаваше с нас, пълно с благодат и истина" /Йоан 1; 1:14/.
Албазинската икона на Божията Майка "Словото стана плът" е наречена така на името на руската крепост Албазин в Амур, основана през 1650 г.

Празник на иконата

9 март

История на иконата

Иконата е донесена в Амур през 1665 г. от блаженния старец Ермоген от Киренския Свето Троически манастир. Не веднъж Албазинската крепост била атакувана от китайците, но всеки път невидимия Покров на Света Богородица помагал на албазинците. 

Албазинската икона била пренесена в Сретенск, Амур. През 19 в. иконата била пренесена в катедралния събор на новооснования град Благовещенск. 

През 1900 г. по време на Боксерското въстание в Китай вълната на метежа достигнала до руската граница. Китайската войска достигнала до Благовещенск. Градът бил под обсада 19 дни.В благовещенската катедрала непрекъснато имало служба и се четяли акатисти пред чудотворната икона. Неприятелят не се осмелил да прекоси Амур и си тръгнал.

През 1938 г. иконата на Божията Майка била пренесена в Амурския областен исторически музей, а през 1991 г. била върната на Руската Православна Църква и поставена на почетно място в Благовещенския катедрален събор.

   Чудеса 

Много са чудесата, извършени пред иконата на Божията Майка. Много от тях не са известни и описани, но има и списък от чудесата, извършвани пред нея:

1. От 1881 г. , няколко години подред в Благовещенск имало епидемия от дифтерит и скарлатина. Много хора умрели, но през 1885 г. започнали да четат акатисти пред чудотворната Албазинска икона на Божията Майка. Болестта започнала да се проявява все по-рядко, и епидемията била прекъсната.

2.Усърдната молитва пред Божията Майка помага и на родилки, особено в случаите на проблеми с раждането и при силни детеродни болки. Описани са много случаи, но по-описания е особено впечатлителен.

Млада жена, поради непрепадзливост започнала преждевременно раждане. Положението на родликата било много тежко, тя била на крачка от смъртта. Нейният съпруг, който бил много вярващ и много почитал Албазинската икона написал писмо до свещеника на църквата с молба да се помоли много силно пред иконата на Божията Майка за благополучна развръзка на проблема. Молбата била изпълнена, бил прочетен акатист и скоро след това жената била изцелена.

3.Жена страдала от ревматизъм в напреднала фаза, и вече трудно можела да ходи. В гр.Хабаровск, където живеела жената била донесена Албазинската икона на Божията Майка. Жената помолила да донесат чудотворната икона в дома и. След молебена тя взела иконата в ръцете си. "И ето - разказва тя, сякаш забравих, че не мога да ходя, взех иконата в ръцете си и тръгнах с нея по стъпалата на къщата, излязах от дома си, и отидох с нея до съседните къщи. Поклоних и се  до земята, върнах я и сама се прибрах в дома си. Оттогава се чувствам добре и нямам проблеми с придвижването." 

Молитва

Богородице Дево, Пренепорочна Майко на Христа Бога нашего, Застъпнице на християнския род!Пред Твоята чудотворна икона се стоим и се молим да покриеш с Твоя покров и Твоето застъпничество амурската страна. Молим Те: съхрани нашия град и цялата страна от нашествия на иноземци, и от междуособици. Дарувай мир на света, изобилие на земята, съхрани пастирите и всички трудещи се: осени с Твоя покров всички строители и техните благодетели. Утвърди в правоверие и единомислие нашите братя, които са се заблудили и отстъпили от православната вяра. Вразуми ги и съедини Святата Църква на Твоя Син. Бъди Покров на всички, които се притичват към Твоята чудотворна икона, бъди утешение и пристанище при всякакви беди и злини, принеси на болните изцеление, на скърбящите - утешение, на заблудилите се -  вразумяване и изправление. Приеми нашето моление и го възнеси пред престола на Всевишния, за да прославим Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков!Амин.

Икона на Божията Майка "Абалацкая" Знамение - помага при очни болести, парализа

Чудотворната икона на Божията Майка е една от най-почитаемите в Сибир. Иконата носи своето име от с.Абалак,Сибир, в което през 1873 г. е построен манастир. Исторята на построяването на манастира е свързана с видението на Св.Богородица в съня на вдовица на име Мария 50 години преди това. Тя видяла иконата на Божията Майка, като от дясната и страна стоял св.Николай Чудотворец, а от лявата И страна св.Мария Египетска. Жената чула глас да предаде за съня си на хората, и да бъде построена църква от дясната страна на полуразрушената Преображенска църква, като от едната страна да направят параклиси на св.Николай, а от другата на св.Мария Египетска.Мария била много притеснителна и срамежлива жена, и не казала от начало на никой. Видението се повторило 4 пъти, като на 4-я път знамението било много знаменателно. Тя отивала към съседното градче, когато попаднала в мъгла. Пред нея се появил облачен стълб, на който се появил образа на Божията Майка Знамение и образа на св.Мария Египетска, а св. Николай - като жив човек стоял на земята и с настоятелен  глас казал:"Защо бавиш и не предаваш видяното на хората? Ако още се забавиш ще се парализираш, ако го разкажеш, но не те послушат ще загубят те, а не ти!". Вдовицата разказала за случилото се, всички и повярвали, и започнали да събират средства за построяването на новите храмове.
С Божията промисъл била нарисувана и иконата за храма. Болен селянин на име Евфимий, който от много години бил парализиран дал обет да подари на църквата иконата Знамение на Божията Майка. Той получил благословията на епископа, и поръчал иконата на иконописеца монах Матвей от близкия Тоболевски манастир.
През времето, в което се изографисвала иконата Евфимий се молел много, а неговото здравословно състояние ставало все по-добро. Той лично отишъл да вземе готовата икона и я предал на църквата. Архиепископът, радостен и удивен от станалото чудо осветил иконата и направил молебен, след което я предал на селянина, за да бъде занесена в село Абалак.
Абалацката икона на Божията Майка станала известна не само в Сибир, но и в съседните губернии. За поклонение пред нея идвали отдалече, и пред нея се извършвали велики чудеса. От иконата на Божията Майка се направили много копия. Най-известното и копие е Семипалатинската икона на Божията Майка, който се намирал в Знаменския събор до 1919 г. Тогава той бил взривен и иконата изчезва.
Чудотворната икона Абалацкая по време на гражданската война попаднала в Китай заедно с детския приют "Огнище", организиран за сираците и бежанците. През 1923 г. Абалацката икона на Божията Майка била в Шанхай, а през 1949 г. след идването на комунистите на власт, заедно с приюта заминала за Австралия. Сега иконата се намира в православния храм на австралийското градче Кабрамат /близо до Сидни/.

Молитва

О, Пресвета Владичице, моя Богородице, източник на милосърдие, покров, упованиие и прибеждище за християните! На Тебе, Всесилна Предстателница и Споручница на моето покаяние и спасение, аз грешния Твой раб, връчвам моето тяло и душа, вярата и живота си, краят на моя живот и моите дни на земята, действията и мислите си, делата и начинанията ми. Милостива Майко Божия, напътствай ме и ме закриляй от всички вражески нападения до последния си дъх Те призовавам: Радвай се, Невесто Неневестна!Радвай се, Най-Свята от светите! Пресвета Богородице!, спаси ме!Амин!

Ден на почитание

27 ноември

Св.Иван Рилски - покровител и защитник на българския народ, помага за изцеление, извършва чудеса, помага при безплодие

Св. Иван Рилски е български светец и отшелник, небесен покровител и защитник на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България - Рилския манастир.

Молитва към св.Йоан Рилски

О,предивни отче Йоане, Рилски чудотворче - бърз помощник в бедите, защитник в нещастието и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои деца, страдащи люто от множество напасти в днешните лукави дни. Измоли от Господа Иисуса Христа опрощение на нашите грехове и ни дарувай съкрушение на сърцето и смирение на духа. Вдъхни във всеки от нас любов към Христа и Неговата православна Църква, за да съхраняваме чиста и непорочна християнската вяра, за да следваме винаги спасителната Божия воля, за да се удостоим да бъдем истински Божии чеда. Пази нашата родина, спаси ни от войни и междуособици и ни помогни да живеем благочестиво и богоугодно и да достигнем с твоята помощ крайната цел на всеки християнски живот - тихо пристанище на вечното спасение! Амин!

Житие на светеца

Преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в с.Скрино около Дупница. Живял по време на царуването на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон и на неговия син Петър.В този период в цяла България започнало изграждането на църкви и манастири. До 25 си годишнина св. Иван Рилски бил пастир, но неговото желание било да се посвети в служение на Бога и да се отдаде на монашески живот. В началото постъпил в близкия манастир "Св.Димитър" под връх Руен. Тук той получил образование и придобил знания от свещените богослужебни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на пълна живот в самота, пост и молитви.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, но най-накрая се установил в
рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основава Рилския манастир, който е с повече от 1000 годишна история.
Славата на отшелника се разпространила из цялата страна и достигнала до столицата. Цар Петър изминал допълнително 120 км., за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч.

Отшелникът, естествено върнал златото, което монархът му носел като подарък.
На мястото, където живеел Иван Рилски започнали да идват ученици, които строели колиби наоколо. Така било поставено началото на Рилския Манастир.
Преди смъртта си Иван Рилски отишъл в пълно уединение и там той съставил "Завета на св.Иван Рилски Чудотворец". Починал на 18 август 946 г. на около 70 г. възраст и бил погребан в каменна гробница, запазена и до днес.

Мощите на св.Иван Рилски

След смъртта си Иван Рилски бил погребан в основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец /София/. Вероятно още тогава той бил канонизиран за светец. Византийският историк Йоан Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийският император Михаил Първи Комнин.

През 1183 г. по време на поредната унгаро-византийска война унгарският крал Бела Трети превзел Средец и отнесъл мощите на св.Иван Рилски в своята столица Гран /Остергом/.Според преданието местният католически архиепископ твърдял, че не му е известен такъв светец, за което св.Иван го наказал с онемяване. След като се поклонил пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, след като цар Асен Първи освободил България от византийско робство, мощите били пренесени през 1194/5 г. в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците.
С разрешение на султан Мурад Втори през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са обект на поклонение.

Манастир и околни места

Рилският манастир е най големият манастир на Балканите и едно от най-красивите места на Земята.Отвън манастира прилича на огромна крепост - стените са дебели 2 м, а височината им достига 24 м.
Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм на Рилския манастир.
Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.

Църквата-костница "Св.Въведение Богородично" е част от цял ансамбъл, разположен южно и ниско под манастира, до Рилска река и около старата костница, при манастирското гробище, построена е през XVIII в.
- Комплексът на постницата с църквите „Св. апостол и евангелист Лука“ и „Покров на Пресвета Богородица“ - намира се на около 3 км североизточно от манастирското ядро,разположен е на пътеката, която води за „Старата постница“.
"Успение на Св. Иван Рилски" при Старата постница - Рилски манастир
Църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна още и като „Старата постница“, е най-отдалечената от манастирското ядро сграда - на около 3,5 км североизточно. Постницата е отдалечена на 30 минути път пеша в източна посока от комплексът-постница "Св.Лука", до святото място води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.
Непосредствено до църквата, от северната ѝ страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича "провиралката". Поверието гласи, че който мине през тесната пролука е безгреховен.
След смъртта на отшелника, първоначално и преди да бъде пренесено в Средец (дн. София), нетленното му тяло било погребано в гробницата, която сега се намира в притвора на църквата „Успение на Св. Иван Рилски.
Вероятно още по времето на Иван Рилски тук е имало църква. За обновяването ѝ се споменава през 1746 г. Сегашната църква е възобновена из основи през 1820 г. със средствата на йеромонах хаджи Корнилий от град Щип. До църквата били изградени и килии за постоянно живеещите там монаси.
Самият храм представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Здравият ѝ градеж е от ломени камъни споени с хоросан, а покритието от каменни плочи.
Църквата е изписана още през годината на изграждането ѝ (1820) от неизвестни майстори. Тук са най-ранните за територията на Рилския манастир стенописи със сцени из живота на Светеца, между които и "Пренасяне на мощите" .В изображенията добре се вижда част от манастирската архитектура и изгледът на старата църква.
Част от ансамбъла на "Старата постиница" е и Света вода - извор с целебна сила ,намиращ се на около 50 м източно от църквата .Каменната стена до нея е превърната в място, където хората споделят и оставят своите желания, написани на малки късове хартия, те са с хиляди. Още едно поверие гласи, че искреното желание, оставено на мястото, някой ден ще се сбъдне.
Комплексът с пещерата на Св. Иван Рилски е едно от най-силните сакрални места на България.
Който иска да посети църквата, трябва да знае, че е отворена само до 16,00 часа.

Метох „Пчелина“ - разположен е на около 4 км югозападно от манастира,в дясно,до шосето за с.Рила,предтсвлява комплекс от жилищни и стопански сгради,и църква „Успение Богородично”,намираща се на около 1,5 км нагоре в планината,в северна посока.
- Метох „Орлица“ с църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ - на 3 км от град Рила и 18 км от Рилски манастир, най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилската обител, създаден не по-късно от XIV в.

Чудесата на свети Иван Рилски*

*Използвани са откъси от книгата на архимандрит Климент Рилец, написана през 1946 г.

 Най-старата чудотворна икона на Св.Иван Рилски. Намира се в съборната църква на манастира, в левия придел, посветен на Св.Николай.

ЧУДЕСАТА НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Св.Иван Рилски винаги бди за живота на манастира и братството му. Също и благочестивият български народ винаги е усещал Св.Иван близо до душата си. Особено във времената на робство, народът масово се стичал при мощите на св.Иван, за да търси от него помощ, закрила и утеха в скърбите си. Различни болни получавали изцерение при мощите на св.Иван щом се обръщали към него с пълна и дълбока вяра. При мощите на св.Иван се извършили множество чудеса и не напразно той се нарича "чудотворец". 

1.Покровителят на българския народ и неговите чудотворства

Под това заглавие Христо Вакарелски, уредник на Софийския етнографски музей публикува във в.Зора на 26/10/1940 г следната статия:

"На свети Иван, на Рилския манастир се ходи не само да се види свят и път. Там се ходи в най-добри случаи за здраве: здравите да не се разболяват, болните да оздравеят. Незаличим е споменът, който майка ми разказваше за първото ми завеждане в Рилския манастир. До третата, четвъртата година съм боледувал постоянно. Родителите ми правили, каквото чуят, но един ден баба ми Спаса посъветвала да ме заведат на Рилския манастир. И тръгнали преди Малка Богородица майка ми, баба ми и вуйчо ми. Взели ме и мен, много болен. Спрели да пренощуват някъде над с.Пастра. Баба ми отсякла една тояжка от леска и ми я подала, да се подпра на нея, като ме повдигнала да стана. За учудване на всички, подпирайки се на тояжката съм престъпил и проходил. "Миличък св.Иване, ти ни подари детето!"- извикали майка ми и баба ми. "Дай Боже, като оздравее, обричаме го , когато порасне самичък да го пратим с дарове". И наистина св.Иван помогнал. "От тогава детето ми се отърси и болка по него що е не знам"- често казваше майка ми. 

с.Рила, 20 октомври 1940 г.

2. Св.Иван изпъжда от манастира одринските турци-разбойници

Неизвестно през коя година, според съществуващото предание в манастира нахлули турски разбойници от Одринско, за да го оберат. Манастирският изповедник Севастиян събрал братята на молитва в църквата.

Разбойниците се прибрали по стаите за почивка, с намерението през нощта да го оберат. Главатарят им заспал, и на сън му се явил нисък старец с дълга брада и патерица, набил го и му заповядал да напусне манастира. Побеснял от гняв, главатарят отишъл при стражата, която пазела входа на стаята му и се скарал, че са пуснали монах да го набие. Стражарът му отговорил, че никой не е влизал в стаята му. На сутринта главатарят се оплакал на игумена и заповядал да събере всички калугери, за да види кой е идвал през нощта да го безпокои. Главатарят видял всички, но сред тях липсвал старецът от случката през нощта. "Той не е тук, крие се някъде, и ще го намеря". Игуменът се досетил, че това явяване на стареца е чудо и поканил главатаря в църквата и да разгледа внимателно да прегледа образите на всички изографисани светци. Главатарят, като разгледал църквата, застанал пред старинната икона на св.Иван "Този кешиш /монах/ ме би", заявил той на игумена. Обяснили му, че това е св.Иван, който е живял преди 900 г. и че манастира е негов. "Той е бил недоволен от теб, затова те е гонил".

Главатарят заповядал веднага на свитата си да напуснат манастира. 

3. Св.Иван закриля детето на вярваща майка

През месец август, 1936 г. Катерина Ташева, жена на търговец, от с.Батак /Пещерско/ разказа следното: "Преди 9 г., когато беше на 9 месеца синът ми се разболя. Изгубих всякаква надежда, че ще оживее. Една нощ сънувам, че държа в ръцете си едно малко орле, плача и повтарям:"ще изхвръкне това орленце". В този момент се яви една жена, която ми каза:"Не бой се, няма да ти изхвръкне орлето. Виждаш ли там далеч този манастир? Това е манастирът на Св.Иван. Ще го заведеш там да постои и орленцето ще остане твое. На другия ден детето беше вече добре, но аз не казах на мъжа ми нищо за съня си. След няколко дни здравето на детето отново се влоши. Тогава казах на мъжа си, и дадохме обещание, че като синът ни навърши 10 г. ще го заведем на манастира. Така и направихме. След като направихме това, детето оздравя.

4.Болно дете, измито с вода от аязмото оздравява

Зора Барутчийска, живуща в София разказа следната случка от живота си:

"Когато съм била малка, майка ми ме довела в Рилския манастир. Страдала съм от болестта червен вятър. Лицето ми било подуто и червено. Майка ми ме завела горе на постницата "Св.Иван" и ми измила лицето с вода от аязмото. Хората, като видели какво прави и казали, че не трябва да мокри лицето ми с вода, защото ще стане по-лошо. Но тя имала гореща вяра в чудотворната помощ на св.Иван и не ги послушала. И наистина, докато слезем в манстира лицето ми се изчистило и съм оздравяла напълно."

5.Св.Иван покровителства българските войници

По спомени на йеромонах Онуфрий:

"През 1913-1914 г. по време на Балканската война, когато българското вйнство победоносно настъпваше срещу турците и когато Одрин беше превзет и бълг.войска напредваше към Чаталджа, турците докарали още много войски.Сред българските редици настъпило за момент колебание, но в тези критични минути те видели старец с дълга бяла брада, с вдигнат кръст и патерица да ги води в сражението. Те разбрали, че им се явил св.Иван Рилски. С благоговение всички застанали за момент на колене и после с въодушевление се хвърлили в боя и победили. За това събитие разказали самите офицери очевидци, които посетили манастира след това."

6. Турци-башибозуци, дошли да ограбят манастира се скарват помежду си

През 1876 г., след Баташкото клане - разказва йеромонах Исая /съгласно думите на стареца монах Серапион, очевидец на събитието/ в манастира нахлули няколко турски чети башибозуци от Дупница и Горна Джумая. Вследствие опитите на българите за въстания и освобождение от турско иго, турците били много озлобени срещу българите. Игуменът, св.Пантелеймон, който бил много умен старец, разбрал, че тези турци са дошли да оберат манастира, и че може да има и клане издал строга заповед: да се запази спокойствие, да не се предизвикват турците, и ако решат да крадат и даже да убиват да не им се оказва съпротива. Братята се прибрали по килиите и се предали на молитва, с ужас очаквайки наближаващата смърт. Турците започнали да вилнеят из манастира и да разглеждат къде какво има за плячка. Влезли и в църквата, и като видяли средния полилей дупнишките и джумайските турци се скарали за него. Не могли да се разберат кой какво ще заграби, и като че ли изгонени от някого напуснали манастира.

7.Св.Иван изпъжда гостите, дошли в манастира за гуляй и веселие

Монах Методий Зографски разказва, че през 1928 г. компания млади хора отишли да се веселят на една поляна, под постницата Св.Лука, и когато започнали да пеят и танцуват от гората срещу тях излязъл огън. Те се изплашили много и се разбягали. Това чудо показва, че св.Иван бди манастира и местата около него да не се превръщат на увеселителни места и да не се оскверняват с това. 

8.Св.Иван изцерява полудяло момиче

По думите на схимонах Павел от 1925 г.: В манастира било доведено от родителите му момиче, на име Мита от дупнишките села. То било сгодено, но годежът бил рзавален и момичето полудяло. То било обхванато от буйна лудост - късало всичките си дрехи, в каруцата, освен родителите имало и 5-6 души, защото родителите се бояли да не ги удуши.

Настанили болното момиче и родителите в една стая. Монах Павел отишъл да поръси със светена вода. Когато влязал в стаята, болната била в несвяст и когато я поръсил тя започнала да крещи: "Той хвърля огън срещу мене!".Родителите плачели и молели монахът да им помогне, а той им казал "св.Иван ще помогне". На сутринта завели момичето в църквата увързано с въже. Вкарали го насила в църквата и го довели до ковчега на св.Иван. След свършване на утринната молитва, направили маслосвет на момичето. След църквата момичето се поуспокоило и заспало. Като се събудило, започнало да говори на родителите си да си тръгват у дома. Те започнали да я увещават да останат цяла седмица. Момичето тогава им разказало как след църквата заспало, в съня му се явил старец, който казал:" Ти няма да си болна вече и ще оздравееш!".Родителите видяли, че момичето им говори смислено. Отишли радостни в църквата да благодарят за чудото.

9.Св.Иван изцерява тежко болно момче, след като го обричат на него

Михаил Иванов Милев, жител на гр. Св. Врач, на 19 г. дошъл по обета на родителите си в Рилския манастир да работи в продължение на 1 година разказва следното:" Когато бях 8-9 г. тежко се поболях. Родителите ми се обърнаха с вяра към Бога и ме заведоха да преспя в църквата св.Петка в гр. Петрич, а след това в църквата "Св.Антоний" в гр.Мелник, но нищо не помогна. Тогава родителите ми решиха да ме обрекат на св.Иван Рилски, като обещаха, ако оздравея да отида в Рилския манастир и да работя там безплатно. В изпълнение на това обещание сега работя в манастира. 

Рилски манастир, 18 април 1938 г.

10. Как св.Иван Рилски помага на всички, които от сърце желаят да отидат и да се поклонят пред неговите мощи

От писмото на г-жа Бурмева:

"Баща ми беше убит в освободителната война през 1877 г. в Стара Загора. Майка ми останала вдовица с 10 деца. Пораснах, станах учителка и обещах да изпълня една от мечтите на майка си - да я заведа на Рилския манастир.

През 1896 г. по време на великия пост сънувах чуден сън. Пред мен се яви фигура в черно расо, под което се виждаше бяла брада. Чух глас - следвай ме. Не зная ходихме ли, или летяхме. Застанах зад фигурата на една полянка пред голяма масивна врата, на върха на която имаше кръст. Човекът се приближи към вратата, вдигна ръка и благослови и вратите се отвориха. Влязох в красива църква, и когато се доближих до олтара, той ми посочи ковчег и каза: "тук е св.Иван" и стана невидим. Аз се поклоних и много плаках от радост, но си спомних, че майка ми не е с мен. След малко човекът-сянка се появи пак и ми каза: "следвай ме".Не знам как стигнахме до малка старинна църква, разположена на голяма височина. Чух глас: "тук е гроба на св.Иван". През големи канари стигнах до вода, от която пих и се измих по негово желание.

Междувременно ме изпратиха на обучение в София, на което отидохме заедно с майка ми, за да отидем заедно с нея до Рилския манастир.Когато отидохме там, видях същите врати и същата църква от съня ми. Когато се вгледах в иконата на светителя, че самият той ми е показал всичко на сън."

Мария Попова Бурмева,

13 юли 1938 г

 11. Свети Иван изцерява болен от сърце

Лазар Кюмджиев, бижутер от Горна Оряховица:

"Около 1910 г. за пръв път посетих Рилския манастир. Страдах от сърце, и сега едната клапа на сърцето ми е повредена, но не усещам онези мъчителни страдания, които усещах тогава.Не можех да дишам свободно, имах силно сърцебиене, изпотявах се, имах болки в коленете. Бях се отчаял, след многобройните ми посещения при много лекари. По съвет на един свещеник реших да се обърна към св.Иван Рилски. Тръгнахме с жена ми към манастира с влак до Радомир, и след това с файтон до манастира. Когато навлязохме в манастирските предели, усетих облекчение на сърдечните ми болки. Когато влязохме в църквата ковчегът с мощите беше отворен и се поклонихме пред тях. Целунах ги, и изведнъж започнах да дишам без усилие. Оттогава настъпи значително подобрение на болестта ми. Останахме в манастира 5 дни и се завърнах у дома радостен и здрав. След това преживях и двете войни, в които взех участие. Понякога изминавам 40 км пеша, и се чувствам отлично. Сега съм 70 г. и се радвам на добро здраве.

В благодарност на чудното изцеление на св.Иван му подарих венец. През 1923 г. посетихме манастира за втори път. Тогава занесохме обещания венец, който и досега стои на главата върху мощите на св.Иван.

12. Чудесата от ябълката при параклиса на св.Иван Рилски

Милка Краева, съпруга на електротехника в Рилския манастир: "На 1 ноември 1937 г- празника  на св.Иван Рилски майка ми посети манастира. Тя взе 3-4 ябълки от дървото, което расте при параклиса на св.Иван Рилски.Едни от тези ябълки тя сложи при мощите на св.Иван Рилски, други при чудотворната икона. Когато се завърнала в с.Ресен, Великотърновско, тя дала една от тези ябълки на наша роднина, която майка ми венчала. Жената нямала деца, ходила по много лекари, но нямало резултат. След като с вяра изяла ябълката, тя родила след 9-10 месеца, което обрекла на св.Иван и го кръстили Иван.

13. Свети Иван изцелява момче от парализа

Никола Попов, жител на с.Клисура, Самоковско, 53 г.

Синът ми Лазар страдаше от парализа от рождението си. Три години го водихме при всякакви лекари, но нямаше резултат. През 1932 г. на Великден го доведох в Рилския манастир с вяра, че св.Иван ше му помогне.На самия Великден, след като свърши службата през нощта и хората си тръгнаха, го доведох при ковчега с мощите на св.Иван Рилски. В църквата беше останал само монах Ксенофонт. Детето лежа при мощите около 15-20 минути, после започна да се изправя, да пипа ковчега и проходи. Заплаках от радост и го изведох от църквата. Той сега е на 11 г. и ходи и се движи нормално сам. Върнахме се да благодарим.

14. Свети Иван изцерява глух по рождение

Синът ни Асен не чуваше от бебе. Водихме го по всякакви лекари без резултат, и най-накрая решихме да го заведем в Рилския манастир. На Кръстовден тази година го доведохме в манастира, поклонихме се пред мощите на светеца и го измихме на аязмото. О,Боже за наша радост детето прослуша.

с.Махала Рибник - Петричка околия

1 ноември 1940 г.

Жировицка икона на Божията Майка - за щастлив брак, за деца, за омъжване на неомъжени

Жировицката икона на Божията Майка се явява в Жировичи, Беларус. Чудотворната икона се почита и в Православната, и в Католическата църква. Една от най-почитаните светини в Беларус. 

За какво помага иконата?

Иконата помага освен за устройство на семейства при неомъжени и при лечение на онкологични и тежки заболявания. Помага и при бедствия - пожари

Празник на иконата

7 май

История на иконата

Съгласно легендата иконата се появила през 1470 г. близо до село Жировичи в Беларус.В гората, която тогава принадлежала на православния литовски велможи Ал.Солтон деца овчарчета видяли необикновна ярка светлина, проникваща през клоните на крушево дърво. Децата се приближили към дървото и видяли на него неголяма икона на Божията Майка в лъчезарно сияние. Овчарчетата с благоговение взели иконата и я отнесли на своя господар. Той я заключил в дървен сандък. На следващия ден при Александър Солтон дошли гости и той решил да им покаже ценната икона, но иконата я нямало вътре. След известно време овчарчетата пак намерили иконата на същото място и отново я занесли на Солтон. Той дал обет да построи църква на мястото на явяването на иконата.

Около построената дървена църква скоро се оформило селище. През 1560 г. храмът изгорял, въпреки усилията на жителите да го потушат и да спасят иконата. Всички жители решили, че тя е изгоряла. Но скоро след това деца от селото, връщайки се от училище видяли чудно явление: Дева, с необикновена красота седяла на камък до изгорялата църква, а в ръцете си държала иконата, която всички смятали за изгоряла. Децата разказали за видяното на своите близки. Възрасните, заедно със свещеника се отправили бързо към мястото. До камъка имало запалена свещ, а на него стояла иконата, която била недокосната от огъня. След време бил изграден нов, каменен храм, а вътре поставили чудотворната икона. В началото на 16 век тук бил изграден и манастир. През 1613 г. манастирът станал католически и бил такъв до 1839 г.По време на първата световна война Жировицката икона на Божията Майка била пренесена в Москва в църквата Василий Блаженний на Червения площад, но през 1920 г. била върната в обителта.
Сега иконата се намира в мъжкия Успенски Жировицки манастир в Беларус.

Молитва към иконата

О, Премилосърдна Богородице!Всеки, дошъл пред Теб за помош не си е тръгвал нечут.От юношеските си години се уповавам на Твоята помош и застъпничество и никога не съм бил лишен/а от Твоето милосърдие. Виж, Богородице скърбите на моето сърце и язвите на моята душа. Коленичал сега се моля пред Твоята икона и Ти принасям моето моление. Не ме лишавай от всесилното Си ходатайство в деня на моята скръб, и в деня на моята печал се застъпи за мен. Не се отвръщай от сълзите в моите очи Владичице и изпълни с радост моето сърце. Бъди мое убеждище Милостива и със светлината на Твоето озарение просветли ума ми.

Mолитвите ми са не само за мен, но и за всички хора, притекли се за Твоето застъпничество. Огради Църквата на Твоя Син с благост и я предпази от нейните врагове. Измоли от Бог, Твоят Син дух на разум и благочестие за всички пастири на Неговото стадо, чистота и божествена истина. Измоли също така Владичице от Господа мъдрост и сила за всички властимащи и управляващи, справедливост за съдиите, а на всички, които идват към Теб целомъдрие, смиреност, търпение и любов. Също така Те моля Премилосърдна да осениш нашата страна с Твоята благостиня и я избави от стихийни бедствия, нашествия на чуждоземци , а на всички живеещи в нея да пребивават в любов и мир, да живеят тихо и безметежно, и заедно с Теб да възхваляват Бог на небесата вовеки. Амин.

Много чудеса са се извършвали и се извършват пред чудотворната Жировичка икона на Божията Майка. Чудесата, които произтичали от нея са непрестанни и на-разнообразни, особено, ако касят изцелението на душата. В манастирските ръкописи от древността са описани над 150 чудеса. Ето някои от чудесата, случили се след изнасянето на иконата от манастира за поклонение през 1937 г.

Жителка на с.Белая Ана Мелешко, която 2 години не можела да говори внезапно се излекувала. Това се случило по време на престоя на Жировицката икона в нвйното село. чудото се случило след молитви пред иконата и вземане на Свето причастие.

13 годишно момиче, което имало заболяване на крака и единственото, което можела да направи медицината било ампутация се излекувало напълно с усърдна молитва пред копието на Жировицката икона на Божията Майка. Със сълзи от радост и голямо чувство на благодарност тя поискала да бъде отслужен акатист пред Божията Майка  в знак на благодарност.

Жителката на с.Подлеса Елена Шахмут, която страдала от остър ревматизъм и невъзможност да се движи в студено време напъло се излекувала след помазване с елей от иконата.

Момиче от с.Верблота се излекувала от очна болест, като промивала очите си с водата от извора на мястото на явяването на Жировицката икона на Божията Майка.

А това са случаи, описани в летописите на Жировицкия манастир от последните години:

Горолевич, гр.Витебск

"Моят син Генадий/роден 1988 г/ имаше киста на мозъка, която лекарите откриха, когато той беше на 9 г. До 13 му година кистата беше станала доста голяма, и според лекарите нямаше шанс и смисъл в операцията, защото беше късно. Лекарите го обявиха за безнадежден случай - детето ни гаснеше пред очите и ние не можехме да му помогнем.

Последната ми надежда беше Жировицкия манастир с чудотворната икона на Богородица и целителния извор. След първото посещение у сина ми настъпи известно облекчение на болестта. А с всяко посещение здравето му се подобряваше. Посетиме манастира 5 пъти.

През октомври 2002 г лекарите му направиха изследване - компютърна томография на мозъка - и кистата я нямаше. Отидохме за 6 път в манастира - да благодарим на Божията Майка.

Анна Владимировна, родена през 1959 г., Докшицкий район

"Страдах от радикулит. Прекарах 7 седмици в болницата, но нямаше облекчение. През август 1996 г. отидох в Жировицкия манастир с моето семейство. Присъствах на литургията, молих се пред иконата, потопих се в извора със светена вода и останах на вечерната служба. По време на службата усетих две прещраквания в гърба си, но не разбрах техния произход. Прибрахме се у дома през нощта. На сутринта, като станах започнах да оправям леглото си и чудо - нямах никаква болка в гърба си. След 2 седмици се върнах в Жировицкия манастир, за да благодаря за изцелението. "

Жана, 16 ноември 2001 г, гр.Минск

Шест години имах поставена диагноза безплодие. Отидох в манастира, и след месец забременях и родих здраво момчнце -Павел. Сега той е на 4 години."

Пресвета Богородица "Радост или Утешение"- помага при изцеление на различни заболявания, защитава при конфликтни ситуации,

Иконата на Божията Майка Радост или Утешение има особен произход - тя е ръкотворна само отчасти. Нарисувана е по повод чудотворното изцеление на цар Аркадий по застъпничеството на Божията Майка, а в последствие нейните очертания се променят. Молитвата пред тази икона помага в лечението на различни заболявания, защитава от нещастия, свързани със стихийни бедствия и епидемии.

Как защитава иконата?

Моитвата пред иконата на Божията Майка "Радост или Утеха" помага при изцеление на заболявания и е известна с множеството изцеления, случвали се пред нея. Пред този образ на Божията Майка се молят за защита от природни бедствия - пожари, наводнения, от нападения на врагове и посегателства на дома.

Как помага иконата?

Молитвата пред иконата на Богородица "Радост или Утеха" помага в случаите, когато сте несправедливо наклеветен, или сте попаднали в скандална ситуация - тогава молитвата пред нея помага да се избавите от неприятната ситуация. Ако сте преживели природно бедствие - молитвата помага да се укрепи духа ви и да се преодолее паническото състояние. На нея също се молим при епидемии.

Молитва

Надеждо на всички земнородни, Пречиста Дево Богородице, наше Утешение и Отрада! Не се гнуси от нас, грешните, защото се уповаваме на Твоята милост. Угаси в нас греховния пламък и ороси с покаяние нашите изсъхнали сърца. Очисти нашия ум от греховни помисли. Приеми тези молитви, които с въздишки Ти принасяме от душа и сърце. Бъди ни Ходатайка пред Твоя Син и Бог и с Твоите майчински молитви отвърни от нас Неговия праведен грях. Укрепи в нас православната вяра, вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на смирение, търпение и любов.

Изцели душевните ни и телесни рани, укроти бурята на злите вражески нападения. Вземи от нас бремето на нашите грехове и не ни оставяй да погинем докрай. Изпрати Своята милост и светото Си благословение на всички, които стоим пред Теб и Ти се молим. Бъди винаги с нас, дарувай на прибягващите към Теб отрада и утешение, помощ и закрила, та всички да Те славим и величаем до последното си дихание. Амин.

О, Пресвета Дево, Господня Майко, Царице на небето и земята, чуй многоболезнените въздишки на нашите души, погледни от Твоята свята висота към нас, които с вяра и любов се преланяме пред пречистия Твой образ. Ето ние, потънали в грехове и обхванати от бурята на скърбите, отправяме очи към Твоя образ като към самата Тебе и Ти принасяме смирените си молитви. Защото нямаме друга помощ, нито друга закрила, нито друга утеха освен Теб.Майко на всички скърбящи и отрудени.

Помогни на нас, немощните; утоли нашата скръб; насочи ни на правия път; излекувай и спаси нас, безнадеждните. Дарувай ни останалото време на нашия живот да прекараме в мир и светлина; та заедно с всички угодили на Бога винаги да Те възпяваме, величаем и славим като Всеблага Застъпница за християнския род. Амин.

Празник на иконата

21 януари

Събития от историята на иконата

Иконата "Радост или утеха" се нарича Парамифия на гръцки. Ватопедския манастир, който се намира в Атон е основан от император Константин Велики. Името на манастира е свързано с чудната история на спасението на цар Аркадий, син на император Феодосий Великий. През 395 г. императора и неговият син плавали на кораб, когато се разразила буря и Аркадий паднал зад борда и изчезнал във вълните.

Потресени, пътешествениците достигнали брега, където се намирал Атон и започнали да търсят тялото на императорския син. Обхождайки целия бряг, те стигнали до гъсти храсти, и изведнъж видели синът на императора - целият мокър и заспал от изтощение. Когато момчето се събудило, то разказало, че неговото спасение се дължи на помощта и застъпничеството на Божията Майка. Храстът нарекли вато пед - храста на отрока и в чест на това събитие обителта, която била построена там била наречена така.

В памет на това събитие Теодосий Велики принесъл на манастира множество дарове, разширил го, а на това място, където било намерено момчето бил построен олтар. Иконата на Божията Майка "Отрада/Радост" била нарисувана в този период. Тогава тя се отнасяла към типа Одигитрия Пътеводителница - и Божията Майка и Младенеца гледат към нас, като Тя показва Сина като път, а Той е вдигнал ръка в благославящ жест.

Всичко се променило в 9 век, когато през 807 г. се случило събитие, вследствие на което нарисуваното от човешка ръка изображение се променило под действието на небесните сили. След това иконата наекли "Радост или утеха".

В същата година се появила разбойническа шайка, а нейният владетел се наричал Вардухан. През ношта злодеите пристигнали на брега и се скрили в гъстите храсти, очаквайки отварянето на манастирските врати сутринта. По волята на Пречистата Дева събитията се развили по различен начин. След утринната молитва, монасите се прибрали в килиите си да отдъхнат преди да започнат с ежедневните си задължения. В храма останал само настоятеля, който се молел пред иконата на Пресветата Дева.

Изведнъж от иконата се чул Нейния глас, който казвал в този ден братята да не отварят манастирските врати, и че Тя сама ще излезе на манастирските врати и ще даде отпор на разбойниците. Като погледнал внимателно иконата, настоятелят видял, че ликовете на Пречистата Дева и Младенеца са като живи, и той чувал техния диалог. Иисус протегнал ръчичката Си към устата на Майка Си, като Я помолил да замълчи и да не предупреждава братята, за да бъдат наказани за техните грехове. Но задържайки със Своята ръка ръката на Сина Си, Тя отново повторила Своето предупреждение.

След това иображението застинало. На него се съхранило изображението на Божията Майка, характерно за Одигитрия - нежно и състрадателно, а образът на Младенеца Христос напротив е строг и решителен, да въздаде на всекиму заслуженото.

Игуменът последвал повелята на Божията Майка, събрал братята пред променилата се икона, станала неръкотворна казали молитва, въодушевени от явното застъпничество на Небесната Царица, Която им указала пътят към спасението, въпреки волята на Своя Син и Господ. Монасите излезли на манастирските врати и прогонили разбойниците.

Сега пред иконата винаги гори кандило, а копията на иконата отишли по всички страни.

Чудеса пред иконата

В допълнение към чудото с намирането на императорския син Аркадий и монасите от храма Ватопед, по волята Божия и чрез Нейната икона "Радост и Утеха" е известно още едно чудо, свързано с преподобния Неофит.

Случило се така, че Неофит трябвало да замине от Ватопед за остров Ивбей. Като отишъл там, той се разболял много тежко. Чувствайки кончината си, монахът започнал да се моли със сълзи на очи на Пречистата Дева да не умира извън стените на родната обител.И той иведнъж чул Нейният глас, който му казал, че той ще се върне във Ватопед, и че след година ще отиде при Господа.

Неофит се върнал в обителта и след година, като се молил пред иконата, той отново чул Нейния глас, който казал, че времето дошло. Когато той се върнал в килията си, той се почувствал не добре, повикал братята си, поискал прошка от тях и починал. 

Икона на Пресвета Богородица "Чуваща молитвите"-за болни от рак и тежки болести, при семейни и житейски проблеми, при отчаяние

Чудотворната икона на Божията Майка "Чуваща молитвите" помага при лечение на рак и други заболявания. Към Нея се обръщат тези, които се нуждаят от бърза помощ. Можем да се молим за себе си и за други. Тя помага и в семейни и житейски дела. Ако сте изпаднали в отчаяние се обърнете към нея с молитва и скоро проблема ще се разреши.

Как защитава иконата?

Много чудеса са свързани с прекрасната икона на Богородица "Чуваща молитвите" в православната история.

Иконата на Божията Майка "Чуваща молитвите" защитава от злословия, при беди и в нужда. Тя помага в дома да няма конфликти, давайки добро разположение на духа на членовете на семейството.

За какво помага иконата?

На чудотворната икона "Чуваща молитвите" можем да се молим за лечение на ракови заболявания, болести на гръбначния стълб, при всякакви здравословни проблеми. Към Светия образ можем да се обръщаме с всякакви молби. Името на тази чудотворна икона говори, че всички, които искрено и се молят ще бъдат чути.

Молитва

О, Преблагословена Владичице, Приснодево Богородице, бързо Чуваща всички, които прибягват към Теб с вяра! Погледни от висотата на Твоето Небесно величие нас, които се прекланяме пред чудотворния Ти образ, и чувайки нашата смирена молитва, помоли Твоят Син и наш Бог да запази мира и благоденствието на нашата страна, да укрепи Православната Църква и да я запази от неверие, ереси и разкол. Избави всички, о Всеблага, които с вяра Ти се молят от греховно падение, от клевета на зли човеци, от беди, скърби и болести. Дай ни дух на съкрушение, смирение на сърцето, чистота на помислите, изправяне на греховния живот и на съгрешенията ни; за да възпяваме в благодарност Твоето величие, да отидем в Небесното Царство и там с всички святи да прославим Пречестното и великолепно име на Троицата: Отец, Син и Светия Дух. Амин.

Празник на иконата

22 септември

В кои храмове се намира иконата

Чудотворната икона на Божията Майка "Чуваща молитвите" се намира в Зографската обител на остров Атон. От копията, направени от нея като чудотворни се прославили две икони. Едната се намира в храма Св. Николай в село Фасово, Киевска област, другата в Св.Николаевския събор, град Ашхабад, Туркмения.

История и значение на иконата

На Атон, в Зографската обител в края на 13 и началото на 14 век живял българският монах Козма. Заради неговото старание го назначили за презвитер, но светият Козма Зографски, продължавал да търси пътя на спасението и неуморно се обръщал с молитва към Божията Майка. Веднъж станало чудо. По време на молитва той чул гласа на Богородица, Която питала Своя Син:"Как да се спаси Козма?" , а Господ отговорил "Нека да се отдаде на безмълвие". Свети Козма Зографски разказал за случилото се на монасите. Като получил благословията на настоятелите, той се отдал на усамотение в пустинята и живял до края на дните си в пещера. Иконата, пред която се молел свети Козма Зографски била прославена като чудотворна. Иконата се намира в Зографския манастир и е една от най-важните светини там. В Атон наричат тази икона "Епакуса" ,което означава отговаряща на молитвите.

А в първите монашески години на преподобни Козма Небесната Царица му позволила да види лично с очите си трогателната И грижа за обитателите на Атон. Това се случило в манастира "Ватопед" на Благовещение - храмовия празник на манастира. Там той видял в църквата Жена с царствена красота и величие, Която сама се разпореждала с всичко, както в църквата на службата, така и в трапезарията. Виждайки с удивление сред множеството монаси жена и наблюдавайки как всичко се извършва под Нейно разпореждане, младият гост крайно се смутил. Като се върнал в "Зограф", старецът му го попитал защо е толкова разстроен и Козма му разказал за видяното във "Ватопед". 

"Как изглеждаше тази жена? Какви бяха дрехите и? - попитал го старецът.

И след като Козма му описал видяната от него жена, старецът с въздишка отбелязал:

"И ти не си разпознал Жената, Която ти се е явила в манастир, посветен на Божествената Мария?Това е била Царицата на нашата Света Гора."

Чудеса  

Много от чудесата, свързани с иконата "Чуваща молитвите" се отнасят към съвремието. Много изцеления са се случили с молитва пред светия образ. Млад човек, чийто гръбначен стълб бил увреден в автомобилна катастрофа станал на крака и проходил след молитви пред иконата. На бездетно семейство се родило детенце. Пред иконата се молят не само за здраве. Една жена искала да отиде при дъщеря си - студентка в Москва, но нямала пари. Тя отишла в храма, помолила се, а когато излязла на улицата, към нея дошъл непознат човек, който и дал пакет, а в него имало необходимата сума за пътя до Москва.

Иконата на Божията Майка "Чуваща молитвите' помогнала на момиче да срещне добър мъж, за който се омъжила впоследствие. Това се случило по време на пътешествие, на което я благословили с тази икона. Жена искрено се молела пре иконата "Чуваща молитвите" за своя брат, който страдал от алкохолизъм. Скоро той се избавил от порока.

 В село Фасово, където се намира храмът  Св.Николай по време на празника на иконата в един дом избухнал пожар. Докато пожарникарите работили всички, които били в храма се молели. За щастие пожарът бил овладян бързо. Човек, който бил в гаража на запалилата се къща оцелял по чудо. Той съжалил, че не отишъл в храма в този ден с майка си. От тогава той често започна,л да посещава църквата за да благодари на Божията Майка за спасението.

С иконата, която била предадена в храма Св.Николай също се случило чудо. Тя била донесена от дома на жена, която я дарила на храма. Иконата била старинна - тъмна и покрита със сажди. Когато я донесли в църквата, образът се изменил. Той станал по-чист и цветовете по-ярки.

Икона на Божията Майка Услишителница в Ашхабад, Туркменистан

Успение на Пресвета Богородица

Докато се молела на Елеонската планина на Божията Майка се явил архангел Гавраил и и съобщил радостната вест, че скоро Господ ще я вземе при Себе Си. При прощаването си с апостолите Богородица им обешала, че няма да изостави нито тях, нито всички християни след своята смърт. В часа на Нейното Успение сам Господ Иисус Христос, в обкръжението на ангели се явил и приел Нейната душа.

Образът на Богородица

Целият земен живот на Богородица е бил пример за съвършенна вяра, непоколебима надежда и особено чиста любов към човешкия род. В течение на Нейния живот постепенно и се откривала тайната на любовта на Бог към света и човечеството. Много векове преди Нейното рождение старозаветните пророци благовествали за Нея.

За събитието Успение  на Пресветата Богородица

За успението на Божията Майка не се говори нищо в Свещенните писания, но разкази за тези събития са съхранени в паметта на Църквата. В 5 в. преп. Ювеналий  Патризрх на Йерусалим разказвал на благоверната гръцка царица Пулхерия:'Въпреки, че в Свещенното писание няма нищо за Нейната  кончина, ние знаем всичко за нея от древно и достоверно предание." Редица източници съобщават за това, че за доказателство той и изпратил погребалните одежди  на Майката Божия, който имал от Нейния гроб, а пресветата Пулхерия ги сложила във Влахернския храм. Други източници говорят, че на 6 Вселенски събор било взето решение да се отвори гробницата на Богородица, от където били взети дрехите и Свещенния пояс, намиращи се сега в обителта Ватопед е Света Гора, Атон.

Още от  апостолските времена  са известни на Православната църква обстоятелствата около Успението на Божията Майка. Древното свещенно предание се изразява в иконата на празника и в църковната служба. Иконата Успение на Пресветата Богородица са рисували иконописци от много школи и епохи. В центъра на композицията е изобразен одъра, на който лежи Божията Майка, а около Нея са апостолите, събрали се от различни части на света. Над Нея е Иисус Христос с Младенеца в ръце, символизиращ Нейната душа. Това е много важен детайл в иконата. Спасителят взема със себе си душата на Божията Майка, като съшевременно я възвещава за Нейния нов живот - живот на небесата.

По време на Своя земен живот Иисус, виждайки един до друг Божията Майка и апостол Йоан, който много обичал казал: 'Жено, ето твоя син!', а на Йоан казал:'Ето, твоята майка". От този момент апостол Йоан бил неотлъчно до Божията Майка, до Нейната кончина. Богородица живяла в дома на апостол Йоан Богослов в Йерусалим, като станала майка на всички апостоли и в деня на Петдесетница, заедно с тях получила дара на Светия Дух.

Тя водила тих, смирен живот, но много хора знаели за Нейната велика мъдрост и идвали специално да беседват с Нея от далечни земи. Това продъжило 10 години, и когато иудейския цар Ирод започнал гоненията на църквата, Богородица заедно с апостол Йоан Богослов се преселила в Ефес. Тя посещавала праведния Лазар на Крит, и Атонската гора, която благословила като свой пристан. Малко преди кончината си Тя се върнала в Йерусалим.
Тя често посещавала тези места, свързани със Сина И;Витлеем, Голгота, Божи гроб, Гетсиман, Елеон. Там Тя усърдно се молила Синът И я да вземе при Себе си.
Веднъж, докато се молела на Елеонската планина пред Нея застанал Архангел Гавраил със светеща клонка -символ на победата над смъртта и тленното. Той И съобщил, че след три дни Нейният земен живот ще приключи и Господ ще Я прибере при Себе си. Като се прибрала в къщи Богородица с радост разказала на апостол Йоан, а той разказал на апостол Яков и така узнали всички апостоли. Богородица поискала да бъде погребана в Гетсиманската градина, където били погребани Нейните родители и праведния Йосиф Обручик.
Богородица много желала да се прости с останалите апостоли, които се разпръснали по цялата земя, за да проповядват за Спасителя. Господ по чуден начин събрал всички апостоли при Нея. От успението отсъствал само апостол Тома. Всички много тъгували, но Божията Майка ги утешавала и обещавала да не ги изостави след своята кончина.
В часа на успението необикновена светлина озарила цялата стая, където на одъра лежала Божията Майка. Сам Господ Иисус Христос, в обкръжението на ангели се явил и приел Нейната пречиста душа. В този час се разнесло ангелско пеене. Пречистата Дева с радост посрещнала смъртта, защото вярвала, че смъртта е преход от земния свят в новия свят на вечна радост.
Апостолите погребали тялото на Дева Мария в Гетсиманската градина, както Тя завещала. По време на погребението и пренасянето на тялото станали много чудеса. Болните, които се докосвали до Нейния одър се изцелявали. Невярващите жители на Йерусалим, поразени от необичайното величие на погребалното шествие, разказали за него на първосвещенниците и книжниците. Те изпратили своите слуги, за да разгонят съпровождащите. В този момент над ковчега се появил кръг от облаци във вид на венец, озарен от сияние.
Три дни прекарали апостолите на гроба на Божията Майка, като пеели псалми. На четвъртия ден, в града дошъл отсъстващия Тома, който бил много опечален, че не могъл да се прости с Божията Майка. Апостолите много го съжалили и решили да отместят камъка от могилната пещера, за да му дадат възможност да се прости с Нея. Но за тяхно изумление тялото на Богородица не било там, там били само погребалните одежди. Като се върнали в къщата изумените апостоли горещо молели Бог да им разкрие какво се случило с тялото на Богородица. И по силата на техните молитви се случило чудо.
Същата вечер им се явила самата Божия Майка и им казала:'Радвайте се!Аз съм с вас във всички дни и винаги ще бъда Ваша молителница пред Бога!"

Кога се извършва празника

На 15 август Православната църква празнува един от най-големите прзници - Успение на Пресвета Богородица. Празникът се предшества от двуседмичен пост.
"Ти, Богородице при рождението на Иисуса Христа си останала дева и след Своята смърт не си изоставила света. Като Майка на Живота Ти си преминала във вечния живот и чрез Своите молитви избавяш от смърт нашите души. "
Съгласно евангелското учение смъртта е временно разделяне на душата от тялото, а празникът се нарича Успение, защото след три дни Нейната душа и тяло се съединили - Богородица била възкресена от Господ и възнесена на небето.
Този празник оставил следа и в народните традиции. Жътвата приключвала преди Успение. Последният сноп жито от нивата оставяли пред иконата. На празника варили медовина, пеели хороводни и жътварски песни. След Успение ходили в гората да събират гъби и орехи. На края на август събирали зеленчуците и започвали да приготвят зимнината. От Успение младите момичета започвали да се оглеждат за женихи.
Разбира се, с особена тържественост празника Успение на Пресветата Богородица се извършва в Гетсиманската градина, на мястото на Нейното погребение. В Гетсиманския манастир в Йерусалим се съхранява плащеница с изображение на Успението на Пресветата Богородица. Около плашеницата се запалват свещи. Още от празника Преображение пред тази плащеница ежедневно се отслужват молебени, акатисти и вечерни до 12 август.
На 12 август в 2 часа вечерта се извършва Божествена литургия. В края на литургията в 4 часа сутринта се извършва кратък молебен пред плащеницата. След това плащеницата се пренася в Гетсимания, като възпоминание на пренасянето на тялото на Богородица от апостолите.
На 14 август сутринта възпоминателно шествие тръгва от Йерусалимската Патриаршия, минава през храма Възкресение Христово. По тесните улички на Светия град се движи къ0 Гетсимания. В първите редове носят иконата на Успение на Пресветата Богородица. Шесвието завършва с молебен в Гетсиманския храм. Пред гробницата на Божията Майка се строи конструкция, на която в цветя и клонки се поставя плащеницата през дните на празника. На края на празника /23 август/ плащеницата се отнася със същото ллитийно шествие обратно в Гетсиманската обител.

Кои светини са свързани с Успението на Пресветата Богородица

От погребението на Богородица и до сега християните почитат гробницата на Божията Майка. На мястото на Нейното погребение бил построен храм - църквата Гробницата на Дева Мария в Гетсиманската градина. Гетсимания е местност, която се намира в подножието на западния склон на Елеонската планина. Храмът се намира под земята, 48 стълби водят към гробът на Богородица. Отляво на входа е гробът на Йосиф, а отдясно са гробниците на свети Йоаким и света Анна. Подземната църква има форма на кръст. Храмът бил построен през 12 в. на мястото, където през 326 г. света Елена построила първата църква. Гробът е в скала и е обкръжен с великолепни икони.

Гробницата на Божията Майка в Йерусалим

Другият храм Успение на Пресветата Божия Майка /Дормишон/ бил издигнат на планината Сион, на мястото на дома на Йоан Богослов, там където починала Божията Майка.

Католическият храм "Успение на Св.Богородица" в Йерусалим. Той е построен на това мястото на дома на Йоан Богослов. В този дом той се грижел за Божията Майка. На това място приключил Нейния земен път.

Първата визнтийска базилика била построена през 416 г. при йерусалимския епископ Йоан Втори. Тя била посветена на Тайната вечеря на Иисус Христос и Неговите ученици, а също и на слизането на Светия Дух на Петдесетница. Този храм бил разрушен през 614 г от персите, след което възстановен. От 7 в. в базиликата има камък, почитаем като мястото на Успение на Богородица. През 966 г храмът отново бил разрушен и възстановен от кръстоносците през 12 в. През 1200 г. бил отново разрушен от мюсюлманите. От 1890 г. започнало изграждането на нов храм, който бил наречен храм Успение на Божията Майка.
В криптата на храма , в центъра на залата се намира скулптурата на Богородица, върху камъка.
Светият пояс и дрехите на Божията Майка са творили и творят чудеса. Нейните многочислени икони иливат потоци от изцеления и знамения. Божията Майка е Помощница и Лечителка на нашите душевни и физически рани. Образът на Божията Майка е бил и е  най-любимият в Православието.