понеделник, 8 юли 2013 г.

Успение на Пресвета Богородица

Докато се молела на Елеонската планина на Божията Майка се явил архангел Гавраил и и съобщил радостната вест, че скоро Господ ще я вземе при Себе Си. При прощаването си с апостолите Богородица им обешала, че няма да изостави нито тях, нито всички християни след своята смърт. В часа на Нейното Успение сам Господ Иисус Христос, в обкръжението на ангели се явил и приел Нейната душа.

Образът на Богородица

Целият земен живот на Богородица е бил пример за съвършенна вяра, непоколебима надежда и особено чиста любов към човешкия род. В течение на Нейния живот постепенно и се откривала тайната на любовта на Бог към света и човечеството. Много векове преди Нейното рождение старозаветните пророци благовествали за Нея.

За събитието Успение  на Пресветата Богородица

За успението на Божията Майка не се говори нищо в Свещенните писания, но разкази за тези събития са съхранени в паметта на Църквата. В 5 в. преп. Ювеналий  Патризрх на Йерусалим разказвал на благоверната гръцка царица Пулхерия:'Въпреки, че в Свещенното писание няма нищо за Нейната  кончина, ние знаем всичко за нея от древно и достоверно предание." Редица източници съобщават за това, че за доказателство той и изпратил погребалните одежди  на Майката Божия, който имал от Нейния гроб, а пресветата Пулхерия ги сложила във Влахернския храм. Други източници говорят, че на 6 Вселенски събор било взето решение да се отвори гробницата на Богородица, от където били взети дрехите и Свещенния пояс, намиращи се сега в обителта Ватопед е Света Гора, Атон.
Още от  апостолските времена  са известни на Православната църква обстоятелствата около Успението на Божията Майка. Древното свещенно предание се изразява в иконата на празника и в църковната служба. Иконата Успение на Пресветата Богородица са рисували иконописци от много школи и епохи. В центъра на композицията е изобразен одъра, на който лежи Божията Майка, а около Нея са апостолите, събрали се от различни части на света. Над Нея е Иисус Христос с Младенеца в ръце, символизиращ Нейната душа. Това е много важен детайл в иконата. Спасителят взема със себе си душата на Божията Майка, като съшевременно я възвещава за Нейния нов живот - живот на небесата.
По време на Своя земен живот Иисус, виждайки един до друг Божията Майка и апостол Йоан, който много обичал казал: 'Жено, ето твоя син!', а на Йоан казал:'Ето, твоята майка". От този момент апостол Йоан бил неотлъчно до Божията Майка, до Нейната кончина. Богородица живяла в дома на апостол Йоан Богослов в Йерусалим, като станала майка на всички апостоли и в деня на Петдесетница, заедно с тях получила дара на Светия Дух.
Тя водила тих, смирен живот, но много хора знаели за Нейната велика мъдрост и идвали специално да беседват с Нея от далечни земи. Това продъжило 10 години, и когато иудейския цар Ирод започнал гоненията на църквата, Богородица заедно с апостол Йоан Богослов се преселила в Ефес. Тя посещавала праведния Лазар на Крит, и Атонската гора, която благословила като свой пристан. Малко преди кончината си Тя се върнала в Йерусалим.
Тя често посещавала тези места, свързани със Сина И;Витлеем, Голгота, Божи гроб, Гетсиман, Елеон. Там Тя усърдно се молила Синът И я да вземе при Себе си.
Веднъж, докато се молела на Елеонската планина пред Нея застанал Архангел Гавраил със светеща клонка -символ на победата над смъртта и тленното. Той И съобщил, че след три дни Нейният земен живот ще приключи и Господ ще Я прибере при Себе си. Като се прибрала в къщи Богородица с радост разказала на апостол Йоан, а той разказал на апостол Яков и така узнали всички апостоли. Богородица поискала да бъде погребана в Гетсиманската градина, където били погребани Нейните родители и праведния Йосиф Обручик.
Богородица много желала да се прости с останалите апостоли, които се разпръснали по цялата земя, за да проповядват за Спасителя. Господ по чуден начин събрал всички апостоли при Нея. От успението отсъствал само апостол Тома. Всички много тъгували, но Божията Майка ги утешавала и обещавала да не ги изостави след своята кончина.
В часа на успението необикновена светлина озарила цялата стая, където на одъра лежала Божията Майка. Сам Господ Иисус Христос, в обкръжението на ангели се явил и приел Нейната пречиста душа. В този час се разнесло ангелско пеене. Пречистата Дева с радост посрещнала смъртта, защото вярвала, че смъртта е преход от земния свят в новия свят на вечна радост.
Апостолите погребали тялото на Дева Мария в Гетсиманската градина, както Тя завещала. По време на погребението и пренасянето на тялото станали много чудеса. Болните, които се докосвали до Нейния одър се изцелявали. Невярващите жители на Йерусалим, поразени от необичайното величие на погребалното шествие, разказали за него на първосвещенниците и книжниците. Те изпратили своите слуги, за да разгонят съпровождащите. В този момент над ковчега се появил кръг от облаци във вид на венец, озарен от сияние.
Три дни прекарали апостолите на гроба на Божията Майка, като пеели псалми. На четвъртия ден, в града дошъл отсъстващия Тома, който бил много опечален, че не могъл да се прости с Божията Майка. Апостолите много го съжалили и решили да отместят камъка от могилната пещера, за да му дадат възможност да се прости с Нея. Но за тяхно изумление тялото на Богородица не било там, там били само погребалните одежди. Като се върнали в къщата изумените апостоли горещо молели Бог да им разкрие какво се случило с тялото на Богородица. И по силата на техните молитви се случило чудо.
Същата вечер им се явила самата Божия Майка и им казала:'Радвайте се!Аз съм с вас във всички дни и винаги ще бъда Ваша молителница пред Бога!"

Кога се извършва празника

На 15 август Православната църква празнува един от най-големите прзници - Успение на Пресвета Богородица. Празникът се предшества от двуседмичен пост.
"Ти, Богородице при рождението на Иисуса Христа си останала дева и след Своята смърт не си изоставила света. Като Майка на Живота Ти си преминала във вечния живот и чрез Своите молитви избавяш от смърт нашите души. "
Съгласно евангелското учение смъртта е временно разделяне на душата от тялото, а празникът се нарича Успение, защото след три дни Нейната душа и тяло се съединили - Богородица била възкресена от Господ и възнесена на небето.
Този празник оставил следа и в народните традиции. Жътвата приключвала преди Успение. Последният сноп жито от нивата оставяли пред иконата. На празника варили медовина, пеели хороводни и жътварски песни. След Успение ходили в гората да събират гъби и орехи. На края на август събирали зеленчуците и започвали да приготвят зимнината. От Успение младите момичета започвали да се оглеждат за женихи.
Разбира се, с особена тържественост празника Успение на Пресветата Богородица се извършва в Гетсиманската градина, на мястото на Нейното погребение. В Гетсиманския манастир в Йерусалим се съхранява плащеница с изображение на Успението на Пресветата Богородица. Около плашеницата се запалват свещи. Още от празника Преображение пред тази плащеница ежедневно се отслужват молебени, акатисти и вечерни до 12 август.
На 12 август в 2 часа вечерта се извършва Божествена литургия. В края на литургията в 4 часа сутринта се извършва кратък молебен пред плащеницата. След това плащеницата се пренася в Гетсимания, като възпоминание на пренасянето на тялото на Богородица от апостолите.
На 14 август сутринта възпоминателно шествие тръгва от Йерусалимската Патриаршия, минава през храма Възкресение Христово. По тесните улички на Светия град се движи къ0 Гетсимания. В първите редове носят иконата на Успение на Пресветата Богородица. Шесвието завършва с молебен в Гетсиманския храм. Пред гробницата на Божията Майка се строи конструкция, на която в цветя и клонки се поставя плащеницата през дните на празника. На края на празника /23 август/ плащеницата се отнася със същото ллитийно шествие обратно в Гетсиманската обител.

Кои светини са свързани с Успението на Пресветата Богородица

От погребението на Богородица и до сега християните почитат гробницата на Божията Майка. На мястото на Нейното погребение бил построен храм - църквата Гробницата на Дева Мария в Гетсиманската градина. Гетсимания е местност, която се намира в подножието на западния склон на Елеонската планина. Храмът се намира под земята, 48 стълби водят към гробът на Богородица. Отляво на входа е гробът на Йосиф, а отдясно са гробниците на свети Йоаким и света Анна. Подземната църква има форма на кръст. Храмът бил построен през 12 в. на мястото, където през 326 г. света Елена построила първата църква. Гробът е в скала и е обкръжен с великолепни икони.
гробница Богородицы
Гробницата на Божията Майка в Йерусалим
Другият храм Успение на Пресветата Божия Майка /Дормишон/ бил издигнат на планината Сион, на мястото на дома на Йоан Богослов, там където починала Божията Майка.

Католическият храм "Успение на Св.Богородица" в Йерусалим. Той е построен на това мястото на дома на Йоан Богослов. В този дом той се грижел за Божията Майка. На това място приключил Нейния земен път.
Първата визнтийска базилика била построена през 416 г. при йерусалимския епископ Йоан Втори. Тя била посветена на Тайната вечеря на Иисус Христос и Неговите ученици, а също и на слизането на Светия Дух на Петдесетница. Този храм бил разрушен през 614 г от персите, след което възстановен. От 7 в. в базиликата има камък, почитаем като мястото на Успение на Богородица. През 966 г храмът отново бил разрушен и възстановен от кръстоносците през 12 в. През 1200 г. бил отново разрушен от мюсюлманите. От 1890 г. започнало изграждането на нов храм, който бил наречен храм Успение на Божията Майка.
В криптата на храма , в центъра на залата се намира скулптурата на Богородица, върху камъка.
Светият пояс и дрехите на Божията Майка са творили и творят чудеса. Нейните многочислени икони иливат потоци от изцеления и знамения. Божията Майка е Помощница и Лечителка на нашите душевни и физически рани. Образът на Божията Майка е бил и е  най-любимият в Православието.          

Няма коментари:

Публикуване на коментар