петък, 4 юли 2014 г.

Свети Антоний Велики - за оздравяване при душевни и телесни болести; при съмнения, скърби и изкушения; защита от стихийни бедствия, зли духове

Преподобният Антоний Велики е светец, на когото се молим за здраве при душевни и физически болести, в това число при травми и рани. Той помага да се преборим с изкушението и да получим спокойствие. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на Свети Антоний Велики. Молитвата на мъжете с името Антон помага да се свърши каквато и да е работа, да постигнат дълголетие и крепко здраве.

Как защитава иконата

Молитвата към св.Антоний помага при защита от врагове, при изкушения, скърби, при молитва за укрепване в духовната борба. Ако ви тежи на душата, се обърнете към св.Антоний, прочетете акатист, за да може по неговите молитви да отведе той от вас това, което угнетява и смущава душата. Ако виждате, че ваш близък се е поддал на изкушение и е поел по недобър път св.Антоний може също да помогне.


За какво помага иконата

Ако са възникнали проблеми в борбата с изкушенията или с грехове, които могат да бъдат извършени или са извършени, тогава поискайте помощта на св.Антоний Велики - първия сподвижник на християнството. При изкушения, скърби и духовни съмнения е добре да се чете акатист на св. Антоний.
На св.Антоний се молят за оздравяване от душевни и телесни болести, в това число при рани и травми. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на св.Антоний. На мъжете, носещи името Антон молитвеното обръщение към светеца ще помогне да се изпълни всякаква работа, да живее дълги години в крепко здраве.
Молитва

   Свети преподобни Антоние, ти си намерил Божията светлина в най-мрачната пещера, като гроба си обърнал в сияещ светилник. Чрез подвизи в мраз и зной, в дъжд и сняг, често без коричка хляб, чрез молитви и въздишки към Бога си достигнал такова съвършенство, че ангелите се чудели на твоя живот. Божията благодат така явно действала чрез тебе, че хиляди започнали да идват в пустинята и получават твоето благословение. Пустинята станала като град на ревнители за спасение. Ето, днес, чествайки твоята памет и ние се стичаме пред твоя сияен образ и те молим, помогни на тези Божии раби (имената) в техните нужди, успокой душите им, премахни тъгите им и им дарувай телесно здраве, като всички ни приведеш като добър пастир при Христа Бога, за да Го славим заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 В кои храмове има икона на св.Антоний Велики

За човек, който иска да види главните забележителности, свързани със св.Антоний Велики трябва да отиде в египетските градове Хургада или Каир. Там на туристите се предлага да посетят град Кулзум и манастира на св. Антоний Велики.
Поклонниците посещават пещерата на св.Антоний Велики - основателя на християнското монашество. Около 270 г. св.Антоний решил да отиде да живее в пустинята. Той живял в нея в продължение на 40 г. Стръмни стълби, в продължение на  около 1.5 км свързват сега манастира с пещерата. Вътре в пещерата, в която не могат да влезат повече от 5 човека се намира иконата на св.Антоний.
Под планината е разположен манастира, основан от светеца. В него, наред с многото светини има и извор на преподобния Свети Антоний. Църквата в манастира е известна като първата в света коптска църква. В нея се съхраняват мощите на св.Антоний и икони с неговия лик. Сред тях има икона, изографисна на папирус, а на друга - изографисан заедно със св.Павел.
Главата на св.Антоний Велики се съхранява във френския град Арл, в катедралата св.Трофим.
В света има още един манастир, посветен на св.Антоний. Намира се в Северна Америка, в щата Аризона, на 120 км от Финикс.
Манастирът се намира в пустинята, но намерената в този район вода го превърнала в зелен оазис. Манастирът принадлежи на Константинополската православна църква.

Св.Антоний в България
Църквата на чудесата - така е известен мелнишкия храм Св.Антоний Велики. Мистичната обител е единствената по рода си в България. Оковите в храма изцеляват бесове,болести и страхове. Според местните ако преспиш само една нощ в църквата се будиш нов човек. Хиляди са историите за богомолци, излекували душите и телата си в Мелник.
Кметът на Мелник казва:'Поддържаме църквата, част от стенописите са реставрирани. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в града ни специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани."
Не всеки обаче може да се изцери, преспивайки в храма, с оковани във верите крака. Свети Антоний разпознава християните, които влизат в църквата с чисто сърце и дълбока вяра. Не са един и два случаите, в които хора, опитали се да доближат иконата на Светеца, усещат някаква мощна сила ги отблъсква назад. Тогава те просто се обръщат и напускат сами църквата, разбрали, че или са грешни, или вярата им не е толкова силна, колкото трябва да бъде.
Другото чудо е, че целият иконостас избледнява през годините, но само образът на свети Антоний е все така ясен и неподвластен на времето. В Мелник са категорични, че в църквата стават чудеса. Преди време се появила поредната мистерия. Образът на Богородица изникнал внезапно на стената на храма. Това се случило при идването в храма на болни миряни. Позитивната енергия лекува, твърдят местните хора. В центъра на храма е уникалният печат на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел е източник на силна енергия. Тя е най-силна в сряда, казва клисарят Янчо. Всяка седмица той застава върху печата. Твърди, че след няколко минути краката му изтръпват. Никой не знае откъде идва лечебната сила на църквата „Свети Антоний Велики”. Но по-важното е, че хората намират лек за своята болка в уникалния храм в Мелник.

Житие на св.Антоний Велики

Св.Антоний се родил в семейството на благочестиви християни в селището Ком, в среден Египет около 251 г. Антоний бил сериозен, не се включвал в забавленията със своите връстници, а предпочитал да посещава църковните служби.
Когато навършил 20 г., неговите родители починали, и Антоний останал сам, заедно с малолетната си сестра. Антоний раздал цялото си наследство на бедните, оставил сестра си в девически пансион, а той се заселил в близост, в малка хижа. Така той започнал подвижническия си живот, като укрепвал във вярата, посещавал и други отшелници, като се учел от техния опит.
Един от тези подвижници бил негов духовен учител. Това бил сложен период в живота на св.Антоний: тъгувал за сестра си, съмнения го карали да се пита правилно ли е постъпил, смущавали го изкушенията на плътта. Той молил Бог да му открие пътя към спасението, и Бог го чул: св.Антоний получил видение, в което той видял ангел, облечен в дрехи, който се молил, трудил се, като извършвал физически труд за благото на ближния.
Св. Антоний имал строг дневен режим - ядял само веднъж на 24 часа, понякога и веднъж на 2-3 дни, и спял веднъж на 3-4 дни, като в останалото време работил и се молил.
Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Оттогава той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни келии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

Какви чудеса са се случили

Главното чудо е, че св.Антоний Велики получил дара на чудотворството от Бога, което е доказателство, че Бог никога не изоставя Своите чеда и съхранява техните имена в историята на човечеството много векове.
Също, въпреки многото лишения и страдания св.Антоний и в последните години от своя живот запазил младежки вид и свеж израз на лицето.
 6-годишния Иван Куташев, син на българин и рускиня по рождение бил с атрофия на зрителния нерв, но никой не се наемал да го оперира, защото нямало гаранция, че ще прогледне
Майката Наталия дошла в Хаджидимово само с момченцето и без пари, защото била в процес на развод със съпруга си и безработна. Качила се в манастира и помолила монасите да кръстят Иван, по възможност без пари, защото няма. След като кръщават както детето, така и самата Наталия, монасите ги съветват да останат няколко дни в манастира да присъстват на сутрешните служби.
Седмица по-късно момченцето задава на майка си въпрос, който обръща живота им:
“Мамо, какво е това?"
- пита малкият, който за пръв път вижда слънчева светлина, отразена в огледало, но не може да си обясни видяното. Месеци по-късно детето започва да вижда все по-добре и макар и с очила, вече е осмокласник и свободно чете и пише.
Друг случай на чудодейно изцерение е този на Симеон Андреев. Като 17-годишен младеж той почти ослепял след катастрофа. Възвръща зрението си след поклонение в Хаджидимовския манастир.
В книгата монах Серафим описва и случай с баба, която донесла на ръце внучето си, което било болно е не можело до ходи. Монасите му постлали черги в църквата и
оставили детето да пренощува пред олтара.
След седмица то започнало да оздравява, а година по-късно дошло вече на крака с баба си, за да благодари на монасите за чудодейното му изцеление.


Св. Антоний Великий. Коптская икона



Няма коментари:

Публикуване на коментар