Лопушански манастир и чудотворните икони на Божията Майка Милостива

 Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в Стара планина, на 21 км от Монтана, в близост до с. Георги Дамяново.

Смята се, че обителта е въздигната върху старинен манастирски комплекс от времето на Второто българско царство през 10 век, построен по времето на цар Петър. 

За древните времена на манастира се разказва следната легенда: Баща и неговата красива дъщеря се отправили към манастира. По пътя ги настигнал турчин, тръгнал на лов със своите кучета. Мюсюлманинът се опитал да се домогне до красивото момиче, но бащата и дъщерята успели да избягат и да се скрият в манастирската мелница. За техен късмет, там заварили хайдут Огнян. Той убил насилника и заровил тялото в купчина тор. Кучето избягало обратно в имението на турчина и скоро се върнало, придружено от голям османски отряд, тръгнал да търси изчезналия си стопанин. Откриването на трупа ги разгневило: манастирът бил опожарен, а всички негови обитатели били избити.

Исторически опожаряването на манастира е през 1688 г, след Чипровското въстание. В манастира се укрили много местни жители от околните села и всички били избити. Били унищожени всички книги и летописната книга на манастира. Цели 150 години на мястото на разрушения манастир царила пустош и хората са се страхували да идват на това място.

През 1850 г. с помощта на служителите на Чипровския манастир и жителите на околните села започва строителството на нов манастир. Разказва се, че Дионисий (светско име - Димитър Тончев от Берковица), който по-късно става игумен на манастира, влага в него всичките си лични средства, получени като наследство. Той откупува правото от турските власти църквата да е по-висока от 20 м.

Най-активните му помощници са монасите Герасим и Гедеон.  Игуменът Дионисий дава подслон на Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин, после лично оглавява местния революционен комитет. Портретът му, рисуван от зографът Николай Доспевски, се съхранява в Националната художествена галерия в София.

Талантливият самоук архитект Лило от село Славина/сега в Сърбия/ е нает за изграждане на манастира и специално изпратен в Рилския манастир (на разстояние 300 км), избран за модел за подражание. Първата „командировка“ убедително демонстрира, че няма да е възможно да се възпроизведат всички пропорции на храма по памет и майсторът трябва да отиде там отново. След като демонстрира чудеса на изобретателност, той изработва макет от върбови клонки и восък. За рекордно кратко време за подобно строителство възниква солидна правоъгълна кръстокуполна сграда с три кораба и 5 осветени купола. Архитектурни експерти твърдят, че катедралната църква на Лопушанския манастир - църквата „Успение на Пресвета Богородица“ - е почти точно копие на тази в Рилския манастир.

В проектирането на манастира участват най-добрите български майстори. Иконите са рисувани от братя Николай и Станислав Доспевски. Населението от всички околни села дарявало средства за създаването на икони. А тези, които нямалипари, носели яйца на иконописците, за да могат да смесват жълтъците в боите си. Технологията, използваща яйчни жълтъци, е помогнала на иконите да оцелеят над 150 години.

                            

Истинско произведение на изкуството е резбованият орехов иконостас, създаден от Стойчо Фандъков, един от най-видните представители на Самоковската художествена школа. На майстора помагали много ученици и чираци. Те работили с длета денонощно, за да създадат тази композиция от шарки. Иконостасът е изработен от орех, който изобщо не е загубил естествения си цвят. При обработката му не са използвани лак, боя или смола и никога не е бил консервиран или реставриран. Ореховата дървесина съдържа йод, който не позволява на короядите да я унищожат. Очевидно майсторът е познавал технология, без която тази дървесина би се превърнала в прах след 150 години.Всичките му орнаменти са изброени в специален каталог, в който се обучават млади майстори на дърворезба.

Многобройните туристи, посещаващи това място, обичат да се снимат под секвоята, която се извисява на входа на църквата. Тя е засадена от монаси през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис III, Симеон Сакскобургготски

Към 1856 г. основната част от комплекса вече е завършена. Монтирани са порти, територията е оградена, построени са жилищни и стопански сгради, белокаменна чешма и др.

По време на Възраждането манастирът се утвърждава като един от основните духовни, културни и образователни центрове. В него функционира православно училище, печатат се религиозни гравюри. Поетът и писател Иван Вазов обичал да отсяда тук и написал няколко глави от най-известния си роман „Под игото“ в стените на манастира.

Алеко Константинов също е бил сред редовните посетители на манастира и разказва, че в манастира имало 50 монаси плюс помощници.

Храм - костница "Рождество Богородично", изграден с труда на Игумен Дионисий. Тук са положени костите на десетки мъже, жени, деца, монаси и свещеници избити от османлиите при потушаването на Чипровското въстание.

По време на Септемврийското въстание от 1923 г. пък в близкото село Лопуш (днешно Георги Дамяново) настава голяма трагедия, възпята в романа "Хоро" на Антон Страшимиров.

„Цялата ни история тука е мъченическа. Много души на невинно избити българи бродят по нашите гори. Навремето турците са ни клали, а после и правителствените копои при Септемврийското въстание. Затова сега Света Богородичка ни помага за всичко. Ако не е тя, сме жив зян“, нарежда баба Петруна от едно берковишко село. Възрастната жена разказа, че в манастира се пазят две свръхсилни икони, които сега защитават този край на България. Едната е от XIX в., а другата - открита наскоро, на възраст поне 300-350 години.

Чудотворни икони на манастира

Икони на Божията Майка Милостива

Почти всички икони на Божията Майка в църквата на Лопушански манастир са на Божията Майка Милостива.

„Самото място е пълно с енергия, а когато застанеш пред иконата на Божията майка, дъхът ти спира. После често ми се явява насън за опора и успокоение“, възхвалява млада жена храмовата икона, нарисувана от Станислав Доспевски през XIX в. Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо. Възрастна жена например измолила благословията за роднини, живеещи чак в САЩ, при доказан стерилитет на бащата.

Братя монаси, живели в началото на миналия век, станали свидетели на едно потресаващо знамение. Малко преди Септемврийското въстание през 1923 г. иконата заплакала с миро. То нямало нито цвят, нито мирис. Появило се малко преди кървавото потушаване на бунта в близкото село Георги Дамяново. Преданията разказват, че заради някогашните страдания днес краят бил благословен свише.

За втори път върху иконата се появява миро в навечерието на Втората световна война, през 1937 г. Чудото започнало през 1937 г., продължава и до днес и е документирано в Църковен вестник.

И двата пъти, Божията Майка предупреждава хората, че идва нещо страшно - първия път за кървавото потушаване на Септемврийското въстание, а втория път - за войната, в която загиват милиони. 

Мирото, изтичащо от иконата са сълзите на Божията Майка. Следите от сълзите на Богородица още личат върху иконата, като зов за милосърдие, мир и разбирателство между човеците. 

Иконата извършва чудеса и днес, по разказите на много хора, получили небесна помощ в молитвите пред нея. Помага на болни хора, на хора, загубили семейния мир. Пред нея постоянно гори огън, донесен от Йерусалим репортаж БНТ, Вяра и общество

Иконата „Св. Богородица” Милостива е чудотворна, казва архимандрит Христодул. От очите на Божията майка и сърцето на Исус Христос се стичат капки миро. 

"Чудеса пред тази икона се извършват и в наши дни. Изцеряват се хора, зачеват жени, които не са могли да имат деца. Други създават семейства и какво ли още не. Всичко, каквото поискате в молитва и с вяра, ще го получите. Искайте и ще ви се даде. Вярвайте, че това което молите, ще получите".

Служителите в храма са видяли мироточене от иконата през 2019 г, няколко месеца преди пандемията.

Скритата икона на Божията Майка

През 2013 г. жена на име Мария от София се обажда по телефона в манастира, за да каже, че е сънувала сън и в манастира има скрита икона на Божията Майка. Тя се обажда 2-3 пъти, докато открият иконата. Иконата е скрита в зид, увита в кърпа, при първия прозорец отляво на вратата. 

Иконата е била единственото нещо, останало от манастира преди въстанието, от първия манастир и е на около 350 години.

Иконата е от неизвестен майстор. Обикновено в тази епоха на Ранното възраждане все още зографите не са оставяли имената си на иконите. Тя има типичния характер на българска школа – или Софийската, или е по-вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо. На задната  страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията показва Божията благодат, гласи тълкуванието. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар и странично отзад е обгоряла.
Чудеса се случват пред тази икона - семейства без деца зачеват и раждат деца, други, които нямат семейство се задомяват.
 

През 2015 г в манастира се случва поредното чудо - отпечатъци на 2 детски ръце се появили върху килима пред олтара, а в храма се усетил силен аромат на благовонно масло.

Репортаж на Нова Тв за поредното чудо