СОФИЙСКОТО СВЕТОГОРИЕ / Средечката Света Гора/ обхваща съвкупността от около 40 манастира в и около София – като истински пръстен от святост, който сияе като нимб около града, носещ името на Божията премъдрост.Те са създадени в различни епохи – от IV в.до наши дни. Намират се в различно състояние на съхраненост – от напълно разрушени до пълноценно действащи. Общото между
тях е манастирското им призвание и това, че понастоящем попадат в гравитационното поле на днешния столичен град. Това са софийските манастири.
1.Балшенски манастир "Св.Теодор Стратилат"
Местоположение: Намира се на 1,5 км от с. Балша и на 10 км. от Елин Пелин. Манастирът е действащ и отворен всеки ден.
Посещение: Манастирът е отворен за посетители всеки ден от 8:00 ч. до 21:30 ч
История: Манастирът е нов, построен през 1977 г. Но се смята, че на мястото му е имало манастир в 10 в.
Празник: Храмов празник на манастира е 8 февруари и 8 юни
Църква: Манастирският храм е с променен архитектурен план след реставрации, като към него са прибавени нартика (открит притвор) и камбанария.
Светини: Частица от мощите на светия великомъченик Теодор Стратилат са били донесени в манастира за поклонение по време на храмовия празник през 2012 г.. Първоначално те се съхраняват в друг храм в София, но периодично се предоставят за поклонение и тук. Манастирската църква е известна със своите превъзходни и красиви стенописи, които са част от нейната богата история и духовно наследство.
2.Боянски манастир "Св.Пантелеймон" /Боянска църква "Св.Св. Никола и Пантелеймон"
Местоположение: Разположен в кв. Бояна, манастирът е средновековен български паметник, включен в културното и историческо наследство на Юнеско.
Посещение: Работи целогодишно, като цените на билетите са 12 лв. за възрастни, 3 лв. за учащи, с безплатен вход в последния понеделник на месеца след 15:00 часа и през целия ден в дните: 18 май, 17 септември и 1 ноември
Лятно (01.04 - 31.10): 09:30 - 18:00 ч. (каса до 17:30).
Зимно (01.11 - 31.03): 09:00 - 17:30 ч. (каса до 17:00).
История: Храмът е изграден на три етапа, обхващащ почти 10 века. През първия етап 10-11 в. е изградена малка кръстокуполна църква. Вторият етап - 1253 г е изграден втория етаж на църквата по волята на севастократор Калоян /братовчед на цар Константин Асен Тих/. Долният етаж служи за семейна гробница, а вторият етаж е параклис "Св.Пантелеймон". Третият етап е от средата на 19 век с помощта на местни жители е построено западното предверие. В началото на 20 век църквата била предвидена за събаряне, но царица Елеонора я спасява. Гробът и се намира в двора на църквата.
Сгради: Комплексът на Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, която днес функционира като национален музей, се състои предимно от самата средновековна църква, разположена в красив парк. Освен църквата, в парка са разположени още три сгради за административни и стопански нужди. Комплексът включва и самия парк с площ около 6800 кв. м, където се намират забележителни вековни секвои, засадени по времето на цар Фердинанд I. До южната страна на храма е гробът на царица Елеонора Българска.
Светини: Главната светиня на манастира са стенописите, направени от Боянския майстор. Стенописите на църквата са смятани за предшественици на италианския Ренесанс и са направени 1 век преди това. Образите в Бояна /над 240 фигури/ притежават индивидуалност и жизненост. Тук се намират най-старите и реалистични портрети на исторически личности в Европа - на ктиторите Калоян и Десислава и на царската двойка - Константи Асен Тих и Ирина.
Портрет на Св. Иван Рилски В църквата се намира най-старото запазено изображение на българския национален светец Св. Иван Рилски.
Исторически ръкописи В манастира са открити ценни средновековни ръкописи, включително Боянското евангелие от XII-XIII в. и Поменик от XVI-XVII в., които днес се съхраняват другаде.
3.Бистришки манастир "Св.Петка"
Местоположение: Намира се в местността Калугерови ливади, в края на с. Бистрица. Манастирът е действащ.
Посещение: Отворен за посетители от вторник до неделя (08:00 – 17:00 ч.), като в понеделник обикновено е затворен.
История: Манастирът е основан в 10 в, но разрушен в 14 в, след османското нашествие. Едно от преданията разказва, че тук били скрити съкровищата на последния български цар Иван Шишман, а в стените на църквата били зазидани ценни книги. След Освобождението е построена малка църква, която е просъществувала до 1951 г. Днешната църква "Св. пророк Илия" е построена през 1956 г.
Празник: Храмов празник на манастира е 14 октомври
Сгради: Представлява комплекс от църква с камбанария и малки жилищни и стопански сгради. В двора на манастира има чешма/кладенец, за която се говори, че водата ѝ е лечебна (аязмо), помагаща за очите.
Светини:
Чудотворна икона на света Петка: Една от най-старите и почитани икони в манастира, датираща от XVIII-XIX век. Вярва се, че има чудотворна сила и помага при различни болести, особено проблеми със зрението.
Свети мощи: В специален кивот (ракла) в иконата се пази частица от мощите на света Петка.
Част от Животворящия кръст: Също се съхранява в кивота с мощите.
4.Бистришки манастир "Св.Йоаким и Ана"
Местоположение: Намира се в местността Мали дол, на 2 км от Бистрица
Посещение: Отворен е всеки ден от 8:00 до 18:00
История: Манастирът е възникнал върху ранновизантийски могилен акропол.През 9-10 в. на това място е имало манастир, посветен на св. Петър. Той е бил част от крепостната система, но е напълно разрушен през 14 в. Основите на старата обител са разкрити през 1925 г. Разкопките започнали след пророческия сън на местна жителка, която посочва мястото на стария храм.
Празник: Храмов празник на манастира е 9 септември
Сгради: Манастирът включва църква, параклис "Св.Йоан Рилски" и жилищна сграда. Една от забележителностите на храма е иконостаса, пренесен тук от параклиса на цар Борис в София през 1944 г.
Светини: Манастирът е известен с аязмото в близост. В двора на манастира има 12 вековни дъба.
5.Бистришки манастир "Св.Георги"
Местоположение: Намира се в с. Бистрица
Посещение: отворено за посещение с работно време от 10:00 до 14:00 ч. през делничните дни (сряда, четвъртък, петък, събота) и от 8:00 до 14:00 ч. в неделя. Понеделник и вторник са почивни дни.
История: Днешният храм "Св. Георги" е наследник на главния манастир "Св. Никола" на Софийската мала Света Гора. Манастирът е основан през Средновековието, но е унищожен по времето на османското нашествие през 14 в.Настоящият храм е построен през 1883 г.
Празник: Храмов празник на манастира е 6 май
Сгради: Храмът е изграден върху старинния манастир. Видният български зограф Никола Янев и сина му Соломон изписват храма.
Светини: В самия храм няма постоянни мощи на св. Георги, но през годините църквата е била домакин на чудотворни мощи на св. Георги Победоносец при техните гостувания в България.
В непосредствена близост, в двора на храма, е възстановена стара чешма с автентично каменно корито от столетия, което се счита за историческа ценност.
6.Буховски манастир "Св. Мария Магдалена"
Местоположение: Намира се в северните покрайнини на Бухово, на 18 км от София
Посещение: Буховският манастир "Света Мария Магдалина" е периодично действащ и няма постоянно работно време или монаси. Църквата в манастира обикновено е отворена всяка неделя и на големи църковни празници
История: Част от Софийската Света Гора. Мястото е било свещенно още през ранното християнство. Разкопки през 2013 г разкриват основите на ранно-християнска базилика от 4 в, една от най-големите в България, под основите на сегашния манастир. Смята се, че манастира е построен през 16 в, но по-късно е разрушаван от кърджалийски банди. Възстановен е на два пъти през 19 в - първо през 1855 г и на втори етап през 1882 г.
Празник: 22 юли
Сгради: Настоящата сграда е малка, еднокорабна църква.
Светини: Мощи на светицата са донасяни за временно поклонение. Най-ценните реликви на манастира са археологическите останки от ранно-християнската базилика.
7 .Буховски манастир "Свети Архангел Михаил"
Местоположение: Намира се в склоновете на планината Мургаш, на 3км североизточно от Бухово
Посещение: Буховският манастир "Св. Архангел Михаил" е достъпен за посещение по всяко време, тъй като е с отворени порти 24/7. Самата манастирска църква обаче се отваря периодично, тъй като там не пребивават постоянно монаси.
История: Част от Софийската Света Гора. Буховският манастир е основан в началото на 16. век като част от Софийската Мала Света гора. Почти нищо не е известно за най-ранната му история. Към края на 18. век е изоставен, вероятно след кърджалийско нападение. Възстановен е по време на движението за църковна независимост през 1860 г. Буховският манастир „Св. Архангел Михаил“ е бил и любимо място на Елин Пелин, който, вдъхновен от престоя си тук, написва цикъла философски разкази и притчи „Под манастирската лоза“.През 1886 г в манастира, след неговата детронация пристига княз Александър Батенберг и остава няколко дни тук.
Празник: 8 ноември
Сгради: Манастирът представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, стара дървена камбанария, както и западнали жилищни и стопански сгради. В двора има кладенец, чешма и навес с маса и пейки, което го прави предпочитано място за пикник от местните хора. Понастоящем в манастира не пребивават монаси и монахини, а църквата се отваря периодично. Църквата и другите постройки се нуждаят от реставрация и ремонт.
Запазена е манастирската църква. На една от външните и` гладки стени има ниша с икона на патрона на манастира „Св. Архангел Михаил“.
Светини:
Храмовата икона, на входа на манастира и икона в ниша на дясната стена на Архангел Михаил
8.Владайски манастир "Св.Петка"
Местоположение: Намира се на 1 км от Владая.
Посещение: Манастирът е постоянно достъпен за посетители. Въпреки това, имайте предвид, че според някои отзиви, църквата и параклисите могат да бъдат заключени.
История: Манастирът е основан в 10 в и е бил двупрестолен - посветен на две светици - св. Петка и св. Неделя. Според легендата бил разрушен през 1328 г. от кръстоносците, а оцелели монаси заровили Евангелие и иконите на двете светици на мястото, където по-късно е поставен каменен кръст. Манастирът е възстановен през 1902 г.
Празник: Храмов празник на манастира е 14 октомври
Сгради: Част от старинната абсида е вградена в новата църква св. Петка. В комплекса има параклис и църква, посветени на св. Неделя.
Светини:
Оброчен кръст: в двора на манастира се съхранява старинен оброчен кръст, център на поклонение от векове, свързан с лечебната сила на мястото
Каменни колони свещници: дарени през 1911 г от поклонници от Добърско
Подземна църква: сегашната църква е изградена върху основите на старата църква
Манастирско аязмо
9. Германски манастир "Св.Иван Рилски"
Местоположение: Манастирът се намира в Лозенската планина, близо до село Герман (сега квартал на София) и е част от Софийската Света гора.
Посещение: Понеделник – Неделя: 08:00 ч. – 20:00 ч.
История: Според преданията манастирът е основан през X век, като се вярва, че самият Св. Йоан Рилски е живял там за кратко преди да се усамоти в Рила. Обителта процъфтява по време на император Алексий I Комнин, но е разрушена при падането на София под османска власт (1382 г.). По-късно е спомената в летописи от 1469 г. във връзка с пренасянето на мощите на светеца. След опустошителни кърджалийски набези, манастирът е обновен през 1818 г., а днешният му облик и каменна църква са от 1885 г.. Иконостасът е дело на братята Иван и Никола Доспевски от Самоков. От 1928 г. манастирът е подворие на славянобългарския „Св. вмчк Георги Зограф“ на Света гора.
Празник: 1 ноември
Сгради: Сегашната църква е построена на мястото на старата през 1885 г. Иконостасът включва пет големи икони, изрисувани от братята Иван и Никола Доспевски през лятото на 1886 г. След Освобождението през 1878 г. са построени и обновени жилищните сгради на манастира. Тези сгради са част от стопанския комплекс, който помага за издръжката на българския Зографски манастир в Атон, чийто метох е Германският манастир от 1928 г. В двора на манастира се намират и две величествени секвои, високи над 25 метра, засадени в края на 19-ти век от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Красотата на това място вдъхновява писателя Елин Пелин и той създава сборника с разкази „Под манастирската лоза“ именно в Германския манастир.
Светини:
Чудотворна икона на Св. Йоан Рилски: В манастира се пази чудотворна икона на Св. Йоан Рилски, която е една от основните светини и привлича много вярващи.
Исторически икони: Петте големи икони от оригиналния иконостас, изрисувани от братята Иван и Никола Доспевски през 1886 г., понастоящем се съхраняват в Софийския исторически музей.
10. Горнобогровски манастир "Св. Георги Победоносец"
Местоположение: Горнобогровският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ мъжки манастир, разположен в края на село Горни Богров, на около 16 км източно от София.
Посещение: Манастирът е отворен за посещения само в неделя от 10:00 до 14:30 ч.. В останалите дни е затворен.
История:
Възникване: Сегашният манастир е построен в началото на XIX век върху основите на по-стар християнски храм.
Преустройство: В днешния си вид комплексът датира от XX век, като включва малка църква и няколко жилищни сгради.
Празник:6 май
Сгради:
Манастирска църква: Малка постройка, издигната в сегашния си вид през XX век върху основите на по-стар храм от началото на XIX век. В нейния олтар се намира известният „растящ камък“ – двуметров артефакт с кръст, за който се вярва, че е донесен от Йерусалим.
Жилищни сгради: Комплексът разполага с няколко сгради, предназначени за обитаване от монасите (манастирът е действащ мъжки).
Параклис „Свети Стефан“: Намира се в непосредствена близост до основната църква.
Светини:
Растящият камък: В олтара на манастирската църква е поставен голям, чернокафяв камък с издълбан кръст. Според преданията, той е донесен от кръстоносци, връщащи се от Йерусалим. Вярващите вярват, че камъкът расте и изпълнява желания и молитви. Посетителите могат да оставят дреха върху него със своя молба.
Лековита вода (Аязмо): В двора на манастира има чешма, от която блика вода с рядък състав, смятана за лековита след съновидение на послушница. Всеки посетител може да пие от водата или да си налее.
Легендата за закрилата: Според преданието, през Втората световна война преди да заминат на фронта мобилизираните мъже от селото преспали една вечер в църквата. Явил им се свети Георги и обещал да ги пази. Всички войници от селото се върнали живи и здрави у дома.
11. Горнобански манастир "Св.св. Кирил и Методий"
Местоположение: Разположен в полите на Люлин планина, в близост до софийския квартал Горна баня.
Посещение: манастирската църква е действаща предимно на големи религиозни празници и в някои неделни дни, като за нея се грижи възрастна доброволка, която отключва и заключва.
История: Смята се, че манастирът е основан през XIII век. Между 1797 и 1804 г. са се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Милутин за предпазване от кърджалийски нападения. През 1863 г. започва обновяване, а настоящата църква е осветена през 1876 г. от митрополит Милети. Стенописите в нея са дело на художника Костадин Геров.През 1950 г. в манастира са настанени трудови войски, което временно прекъсва духовния живот. През 1972 г. пожар унищожава манастирските сгради. Впоследствие църквата е възстановена, но без първоначалния си купол.
Празник: 11 май
Сгради: Манастирска църква "Св. св. Кирил и Методий": Това е единствената сграда, която е възстановена след пожара, макар и без оригиналния купол, който е съществувал преди това. Тя е действаща, предимно по време на големи празници и в някои неделни дни.
Други прилежащи сгради: Около църквата все още има няколко разхвърляни постройки, които са останали от манастира, но не изглеждат използваеми и са в окаяно състояние.
Бивше манастирско училище: Сградата, която е била част от манастира и е функционирала като училище, днес е полуразрушена.
Светини:
Мощите на Стефан Урош II Милутин: Според историческите данни, тези мощи са пренесени в България по време на Втората българска държава и първоначално са положени в манастира. Впоследствие те са преместени и днес се намират в църквата "Света Неделя" в София.
Други артефакти: Някои ценни артефакти, като евангелие от XVI век и каменен свещник от 1497 г., които са се съхранявали в близкия Курилски манастир, днес са част от експозицията на Църковния историко-археологически музей в София.
12. Долнобогровски манастир "Св.св. Апостоли Петър и Павел"
Местоположение: Долнобогровският манастир „Св. Апостоли Петър и Павел“ се намира на около 1 км югоизточно от село Долни Богров, Софийско. Манастирът е православен, действащ, но без монаси.
Посещение: с ограничено време на посещение. За контакт: моб. тел. 0888 060 922 – свещеник Йоан Стафенов
История:
Основаване: Смята се, че манастирът е основан през XVIII – XIX век. Според местно предание мястото е избрано след съновидение на жител на селото, който след дълги убеждения склонил съселяните си да копаят на това място. При разкопките били открити стари зидове, върху които изградили първия храм.
Древни корени: Артефакти в района подсказват, че вероятно на същото място е имало християнско светилище още в много по-стари времена.
Старата църква е съществувала допреди около десет години, но е била унищожена вследствие на голямо наводнение в района. На нейно място е започнат строеж на нова църква, който към момента е преустановен поради липса на средства.
Празник: 29 юни
Сгради:
Нова църква (в строеж): Изгражда се върху основите на старата манастирска църква, която е била разрушена при наводнение преди повече от десетилетие. Към момента доизграждането ѝ е временно преустановено поради недостиг на средства.
Лечебен кладенец (Аязмо): Новата църква е разположена директно над кладенец с лечебна вода, за която се вярва, че помага при очни заболявания.
Жилищни и стопански постройки: В района на манастира са запазени зидове и артефакти от по-стари храмове, датиращи вероятно от времето на османското владичество (XVIII-XIX век) или по-рано.
Светини:
13. Долнопасарелски манастир "Св.св. Апостоли Петър и Павел"
Местоположение: Долнопасарелският манастир „Св. св. Петър и Павел“ се намира на около 4 км от село Долни Пасарел, Софийско, и е достъпен за посещение, въпреки че не е действащ манастир. Отворен е за посетители в събота и неделя.
История: Възникнал вероятно през 15 век първоначално като параклис, след време той се развива в малък манастир. Днес е запазена само манастирската църква, строена или обитавана през втората половина на 19 век.
Празник: 29 юни
Сгради: Малка еднокорабна едноапсидна каменна постройка без предверие и без купол (7 Х 15м.) Отвън над вратата е бил строителният надпис, който сега не личи. Над него в ниша са изобразени "Св.св.Ап. Петър и Павел" - патроните на манастира. Стенописите в олтарната апсида са дело на самоковския художник Христо Илиев от 1878 г., а тези в централното помещение са рисувани през 1880 г. от братята Михаил и Христо Благоеви от Тресонче. Особено забележителни са сцените "Рождество Христово" и "Успение Богородично", както и уникалният ктиторски портрет на игумена Васил Иванов.
Светини:
Стенописите на храма
14. Дивотински манастир"Света Троица"
Местоположение: Дивотинският манастир „Света Троица“ е действащ мъжки манастир, разположен в северните склонове на Люлин планина. Известен е като един от най-добре поддържаните и красиви манастири в близост до София, често наричан „Царският манастир“, тъй като е бил любимо място на цар Фердинанд. На около 4 км югозападно от град Банкя (квартал Михайлово) и на около 10 км от село Дивотино.
Посещение: Манастирът е отворен за посетители всеки ден от 09:00 до 17:00 ч..
История:
Основаване: Смята се, че е основан през 1046 г. и е един от най-старите манастири в Софийската епархия, а през 1382 г. е разрушен при превземането на София от османските турци.
Османски период: Манастирът е опожаряван няколко пъти, но съхранява части от стари иконостаси и икони.
Възраждане: Възстановен е през 1875 г. и през този период служи като духовно убежище, включително за Васил Левски.
„Царски манастир“: Името идва от редовните посещения на цар Фердинанд, който дарява две каляски на игуменката.
Празник: Храмовият празник на Дивотинския манастир „Света Троица“ се чества на Свети Дух.
Сгради:
Днешният комплекс, включващ храмовете „Света Троица“ и „Свети седемдесет апостоли“, е построен през 1902 г.. Той е действащ мъжки манастир (понякога посочван и като девически в източници,) и паметник на културата, известен с красивите си градини и лековито аязмо.
Манастирска църква „Света Троица“: Построена в сегашния си вид през 1902 г.. Тя е малка, еднокорабна и кръстообразна постройка, изпълнена в Атонски стил. Храмът разполага с иконостас от началото на XIX в. и нови стенописи, част от цялостната реконструкция на обителта.
Жилищни и стопански сгради: Разположени са в манастирския двор и служат за нуждите на действащото мъжко братство. През 2015 г. е изготвен и проект за тяхното разширение.
Параклис: Новопостроен параклис, намиращ се непосредствено до входа на манастира.
Светини: В храма се съхранява ценен иконостас от началото на XIX век. В близост до обителта се намира Аязмо със светена вода, за която се вярва, че помага за здраве.
15.Драгалевски манастир "Успение Богородично"/"Света Богородица Витошка
Местоположение: Разположен е в планината Витоша в живописна букова гора, на 1 км от Драгалевци
Посещение: Драгалевският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е отворен за посещение всеки ден от 08:00 до 17:00 ч.. Манастирът е действащ девически манастир и е част от Софийската Света гора.
История: Манастирът е основан около 1345 г. от цар Иван Александър. Цар Иван Шишман връчва на манастира царска грамота. Манастирът е разрушен от османците през 1382 г. Възстановен е през 15 в. от софийския болярин Радослав Мавър. През 16 и 17 в. манастира е духовен и книжен център на Софийската мала Света гора. Тук функционира килийно училище и е преписано Драгалевското четвероевангелие. Манастирът е тясно свързан с национално-освободителните борби. Васил Левски често е отсядал тук, а манастира е бил един от центровете на Софийския революционен комитет.
Празник: Храмов празник на манастира е 15 август
Сгради: През 1932 г старата църква от 15 век "Успение Богородично" е интегрирана в по-голяма, "Св.Мина" като оригиналният храм е запазен.Стенописите са от 15, 17 и 19 век. Забележителен е стенописът "Страшния съд" в притвора.Манастирският комплекс включва жилищни и стопански сгради.
Светини:
Чудотворна икона на Света Богородица
Манастирът е високо почитан като свято място с лечебна сила, привличащо множество миряни. Основната светиня, на която е посветен и храмът, е Света Богородица и чудотворната икона на Божията майка.
Исторически стенописи
Църквата разполага с два слоя стенописи, като най-ценни са тези от XV век, включващи портрети на ктиторите Радослав Мавър и съпругата му Вида. Други забележителни сцени са "Страшният съд" в притвора и "Отричането на Петър".
Книжовно наследство
Манастирът е бил важен книжовен център, където са създадени множество ръкописи, включително Четвероевангелието от 1534 г. и Боянският поменик на българските владетели.
Национална история
Манастирът е тясно свързан с борбите за освобождение от османско владичество, тъй като Васил Левски го е използвал като скривалище и място за срещи на революционния комитет в периода 1870-1872 г.. Килията на Апостола и манастирското училище са възстановени.
16.Дървенишки манастир "Св. пророк Илия"
Местоположение: Намира се в кв. Младост 2
Посещение:
Вторник до неделя: 9:00 ч. – 16:00 ч.
Понеделник: Затворено
В някои съботи може да работи до 18:00 ч., ако се отслужва вечерня
История: Манастирът е част от Софийската Света Гора. Смята се, че мястото е станало свещенно през 1595 г и по време на софийското възстание тук са избити много българи. Първоначално на мястото е поставен кръст, а по-късно е изграден параклис.
Празник: Храмов празник на манастира е 20 юли
Сгради: Църквата "Св. пророк Илия" е построена през 1924 г, параклис "Достойно есть", жилищни и стопански сгради, красив двор и градина.
Светини:
Чудотворна икона на Света Богородица – „Достойно есть“: Тази икона е основната светиня на манастира и е известна с чудотворната си сила.
Иконата на Св. Мина: Въпреки че е по-известна в Обрадовския манастир "Св. Мина", вярващите в Дървенишкия манастир също я почитат.
Частици от мощи: В манастира се съхраняват частици от мощите на различни светци, на които миряните могат да се поклонят.
17. Елешнишки манастир "Успение на Пресвета Богородица"
Местоположение: действащ манастир, част от Софийската (Мала) Света гора, обявен за паметник на културата от национално значение. Намира се в красива клисура на около 4 км от село Елешница, в подножието на връх Мургаш в Западна Стара планина.
Посещение: Елешнишкият манастир „Успение Богородично“ е отворен за посетители в събота и неделя от 07:00 ч. до 19:00 ч.. В делнични дни манастирът е затворен.
История: Смята се, че е основан през XIV или началото на XV век по времето на цар Иван Александър, макар да има предположения за монашеско присъствие още от IX век. Доказателство за древността му е мраморна плоча от 1499 г. в настилката на храма.През XVI и XVII век е бил важно книжовно средище с килийно училище. Тук книжовникът Байчо Граматик преписва Свето Четириевангелие през 1577 г..През 1793 г. е опустошен от кърджалии. Възстановен е през 1820 г. от игумен Данаил, а през 1864 г. е изографисан от самоковски майстори. В манастира се е укривал Васил Левски, а след разгрома на Ботевата чета (1876 г.) там намират подслон оцелели четници.
Празник: 15 август
Сгради: Църквата е най-ценната сграда, с малка еднокорабна и едноапсидна конструкция. Тя съхранява три слоя уникални стенописи (от XVII в. и 1863 г.), включително впечатляващата композиция „Страшният съд“, както и "Тайната вечеря". Иконостасът съдържа икони от началото на XIX век.
Светини:
Ценни стенописи: Най-голямата му ценност са стенописите от три периода, като най-старите датират от началото на XVII в. и включват образи на св. Козма, св. Никола и св. Мардарий.
Старинни икони: В иконостаса се пазят икони на св. Богородица, Исус Христос и архангел Михаил от началото на XIX в..
Книжовно наследство: В миналото манастирът е бил важно средище, където книжовникът Байчо Граматик преписва Свето Четириевангелие през XVI в. (днес се съхранява в Етрополския манастир).
Историческо значение: Обявен е за паметник на културата от национално значение и е част от т.нар. Софийска Света гора.
18. Железнишки манастир "Св.Дух"
Местоположение: Железнишкият манастир „Свети Дух“ е средновековна света обител, част от историческия комплекс „Софийска Света гора“ (Мала Света гора). Той се намира в планина Плана, непосредствено под нейния първенец — връх Манастирище (1338 м). Разположен е в землището на село Железница, но е по-лесно достъпен от съседното село Плана.
Посещение: Манастирът е недействащ и няма постоянно пребиваващи монаси или свещеници. Няма официално обявено работно време. Достъпът до двора и параклиса обикновено е свободен по всяко време.
История:
Произход и разцвет: Смята се, че манастирът е основан през Средновековието и е бил част от т.нар. Мала Софийска Света гора – верига от духовни обители около София.
Разрушаване: Старата обител е била напълно разрушена по време на османското владичество. Днес на върха все още личат следи от основите на стария манастир.
Възобновяване: На мястото на старите руини е построен малък параклис, посветен на Светия Дух. Според местните традиции празникът на манастира (Петдесетница) се почита от незапомнени времена с курбан и събор на върха.
Празник: Празникът се отбелязва ежегодно на църковния празник Свети Дух, който е подвижен и се празнува 51 дни след Великден (денят след Петдесетница).
Сгради:
Параклис: През 2001 г. на мястото е изграден малък нов параклис.
Руини от старата църква: Виждат се останки от средновековната църква, която според преданията е датирана от XV век и е била част от Софийската Света гора.
Светини:
Свещената вода от вековния бук: Една от най-големите местни забележителности се намира на около 100 метра под върха. Там расте вековен бук, за който местните вярват, че по стеблото му се стича светена вода. Мястото се смята за лековито и много хора го посещават с молитва за здраве.
19. Илиянски манастир "Св. Пророк Илия"
Местоположение: Илиянският манастир „Свети Пророк Илия“ е средновековен манастир, разположен в столичния квартал Илиянци, чието име произлиза именно от обителта. Манастирът е част от историческото Софийско Светогорие и към януари 2026 г. е действащ, макар и необитаван от монаси.
Посещение: Работно време: Всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.
История:
Произход: Смята се, че е основан през XIV век (по време на Второто българско царство) върху основите на по-стар храм от XI-XII век. В градежа на оцелялата църква се откриват дори останки от римско време.
Османски период: Манастирът е опожаряван неколкократно. Единствената оцеляла до днес оригинална сграда е манастирската църква. През XVI век София се утвърждава като духовно средище и оттогава датират част от най-ценните стенописи.
Възраждане: През XIX век манастирът е обновен, като последният слой мазилка и иконата на св. Илия (съхранявана днес в Националната художествена галерия) са от 1832 г..
Празник: Храмовият празник на Илиенския манастир „Св. пророк Илия“ (в кв. Илиянци, София) се чества на 20 юли (Илинден).
Сгради:
Стара църква (Храм „Св. Пророк Илия“): Датира от XIV-XVI век. Тя е скромна, издължена, едноетажна постройка без купол, като до днес е оцеляла предимно източната ѝ част. Храмът е известен с ценните си стенописи от три периода (най-старите от 1550 г.), които са сред малкото запазени творби от времето на св. Тома Иконописец.
Нов храм: Издигнат наскоро в близост до старата църква.
Жилищна постройка: Малка едноетажна сграда, разположена в комплекса. В една от постройките е устроен действащ параклис.
Дървена камбанария: Намира се в двора на манастира.
Светини:
Уникални стенописи от XVI век: Храмът съхранява изключително ценни фрески, датирани около 1550 г., включително впечатляваща композиция на „Страшният съд“. Те са единствените запазени творби от времето на св. Тома Иконописец.
Три слоя изографисване: В църквата са открити стенописи от различни периоди – първоначалният от XVI-XVII в. (свързан с влиянието на Пимен Зограф), втори от края на XVII в. и трети от 1832 г., дело на известния Тома Вишанов (Молера) от Банската школа.
Историческа икона на св. Илия: Ценна храмова икона от XIX в. първоначално е била част от манастира, но днес се съхранява в Националната художествена галерия за по-добра консервация.
Антични основи: В градежа на днешната църква могат да се видят останки от римско време, което свидетелства за древността на светото място.
20.Kазиченски манастир "Рождество Богородично"
Местоположение: Манастирът „Рождество Богородично“ в Казичене е духовно средище с вековна история, разположено край София. В момента той функционира по-скоро като оброчище с параклис, а не като действащ манастир с монашеско братство.
История: Манастирът е изграден върху основите на стара обител от XII–XIII век, които са открити в началото на XX век.
Празник: 8 септември
Сгради: Към момента манастирът е действащ. Той е част от духовното наследство на района, като в близост до него се намира и енорийският храм „Свети Николай Мирликийски“.
Светини: Манастирът “Света Богородица” е възстановен по сън на жител на с. Казичене в началото на 20 век. Започват да копаят и намират основи на манастир, който е строен 12-13 век. В момента манастирът е работещ и се намира в близост до Околовръстния път на София.
21.Kлисурски манастир "Св. Петка Параскева"
Местоположение: Разположен е в Люлин планина, в близост до гр. Банкя и с. Клисура
Посещение:
Вторник – Петък: 09:00 – 12:00 ч. и 13:00 – 19:00 ч.
Събота и Неделя: 09:00 – 19:00 ч.
Понеделник: Затворен за посетители.
История: Смята се, че манастирът е основан през XIII век по време на управлението на цар Иван Асен II. Според легендата обителта е издигната на мястото, където е спряло литийното шествие с мощите на св. Петка при пренасянето им от Епиват в Търновград. По време на османския период е функционирал като скромно убежище за монаси. Новият духовен разцвет започва след 1954 г., след пристигането на Мария Дохторова, която възстановява манастирския храм и събира монашеска общност
Празник: Храмов празник на манастира е 14 октомври
Сгради: Настоящият храм е построен през 1954 г. на мястото на стара църква, която се е срутила под тежестта на времето. Най-характерната черта на манастирския ансамбъл са външните стенописи и цитати от Библията, които покриват не само църквата, но и жилищните сгради, портите и оградната стена.
Светини:
Частица от мощите на Света Петка Българска (Търновска) – най-важната реликва в обителта, пред която вярващите се молят за здраве и изцеление.
Чудотворна икона на Света Петка – намира се в старата църква на манастира и е известна със своята благодатна помощ.
Частици от мощите на други светци – манастирът пази свети останки, които се изнасят за поклонение по време на големи празници.
Други ценности – в обителта се съхраняват стара църковна утвар, икони и богослужебни книги.
22.Kладнишки манастир "Св. Николай"
Местоположение: Кладнишкият манастир „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е действащ православен манастир, разположен на западния склон на планина Витоша, на около 1 км над село Кладница. Обителта е част от Софийската епархия и е известна със своята спокойна атмосфера и красива природа.
Посещение:
Събота: 09:00 – 17:00 ч.
Неделя: 09:00 – 17:00 ч.
Понеделник – Петък: Обикновено е затворено за туристически посещения.
История:
Средновековие: Смята се, че манастирът е основан през XIII в., но по-късно е напълно разрушен по време на османското владичество. Над сегашната обител все още могат да се видят останки от средновековна крепост, която се свързва с ранната му история.
Възраждане (XIX в.): Съвременният манастир е възобновен в периода 1841–1845 г.. Според преданието, местният жител Спас Бурнов от с. Мърчаево сънувал сън, който го призовал да възстанови манастира. Той става и първият игумен на новата обител.
Празник: За храмов празник се чества 9 май – Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец – Летен Никулден.
Сгради:
Манастирска църква: Изградена е в периода 1841 – 1845 г. върху основите на по-стар храм. Тя е еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор и открит нартекс. В нея се съхранява иконостас от XIX век, а стенописите са дело на самоковски майстори от 1883 г..
Жилищни и стопански сгради: Манастирският комплекс включва двуетажни сгради, които в миналото са служили за настаняване на монаси и поклонници. През последните години част от тези помещения се нуждаят от реставрация, като периодично се организират доброволчески акции за ремонт.
Светини:
Уникално изображение на Света Троица: В храма се намира изключително рядък стенопис на Света Троица, изобразен с три човешки лица (трилик образ). Това канонично необичайно изображение се приписва на известния възрожденски зограф Никола Образописов или на неговия ученик Косто Антикаров.
Икона на Св. Богородица: В манастирската църква се съхранява икона на Божията майка, под която е изписана годината на построяване на храма (1841 г.).
Възрожденски стенописи: Храмът е изписан през 1883 г. от Косто Антикаров от Самоковската школа. Изображенията включват сцени от живота на Св. Николай и други християнски светци.
Антични основи: В градежа на днешната църква са вградени камъни и останки от древни крепостни стени, датиращи от римско време и периода на Второто българско царство.
Ктиторски гроб: В двора на манастира се намира гробът на местния ктитор Спас, който според преданието е възстановил обителта през XIX век след съновидение.
23.Княжевски старостилен манастир "Покров на Пресвета Богордица"
Местоположение: Намира се в столичния квартал Княжево
Посещение: Отворен е за посещение само в неделя (от 10:30 до 16:00 ч.) и на големи църковни празници по юлианския календар.
История: Смята се, че на мястото на днешния манастир през 15 в е имало църква "Св.Лука". При разкопки в района са открити кости и черепи в общо погребение. Предполага се, че по време на османското робство тук са потърсили убежище и са били избити много християни. Костите се пазят в костницата на църквата "Св.Лука".
Съвременният манастир е построен през 1950 г. от руски монахини-емигрантки, духовни чада на св.Серафим Софийски чудотворец. Манастирът е главен духовен център на Българската православна старостилна църква.
Празник: 14 октомври и 31 октомври
Сгради: Основният храм "Покров Богородичен" е построен в руски традиционен стил. В комплекса има и по-нов храм "Св.Серафим Софийски", който е отворен за посещение всяка неделя от 10:30-16:00. Параклис "Св.Лука" - достъпен за посетители само на своя празник -31 октомври. В най-високата част е параклисът "Неделя на Светото Православие". В него и наоколо са гробовете на монахините от обителта. В комплекса има жилищни и стопански постройки.
Светини:
Кости на мъченици: В старата църква „Св. Лука“ се пазят кости и черепи, открити в района на манастира.
Икона на Божията Майка „Иверска“: В манастира се намира копие на чудотворната „Иверска Мироточива“ икона. Тя е почитана заради лечебната сила на светото миро, което изтича от нея.
Гробът на Архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим Софийски): Макар мощите на светеца да се намират в Руската църква в центъра на София, манастирът е основан от негови духовни чеда и е тясно свързан с неговата памет.
Манастирски гробища: Известни са със своята изключителна художествена изработка на кръстовете и специфичния руски стил
24. Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил"
Местоположение: Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки православен манастир, разположен в живописна местност в Плана планина, в подножието на връх Манастирище. Той е част от Софийската Света гора и се намира на около 4 км югоизточно от село Кокаляне
Посещение:
Събота: 07:00 – 16:00 ч.
Неделя: 07:00 – 16:00 ч.
Понеделник – Петък: Затворено за външни посетители
История:
Произход: Смята се, че е основан през XI век по време на управлението на цар Самуил.
Легендата за сърната: Предание разказва, че царят прострелял сърна на това място и го приел за божествен знак. Тъй като това се случило в деня на св. Архангел Михаил, той положил основите на обителта.
През XVI в. манастирът е бил важно книжовно средище. Тук е открит известният Кокалянски сборник (XVI в.), който съдържа „Слово за Михаил и Гавраил“ от Климент Охридски.
Османски период: Манастирът е опожаряван неколкократно след падането на България под османска власт.
Възобновяване: През 1858 г. е изграден наново от игумена Хрисант.
След Освобождението: Настоящата църква е построена върху основите на старата през 1896 г..
Празник: 8 ноември
Сгради:
Манастирска църква: Намира се в центъра на двора. Тя е сравнително голяма, еднокорабна сграда без купол. Настоящата каменна постройка е издигната през 1896 г. върху основите на по-стар храм.
Жилищни сгради: Комплексът разполага с две жилищни сгради, които се използват от монашеското братство.
Параклиси: В рамките на манастира има два параклиса – „Успение Богородично“ и „Св. Иван Рилски“.
Камбанария: Красива самостоятелна камбанария, издигната през 2000 г..
Стопански постройки: Включват кухня и други сгради с обслужващо предназначение.
Светини:
Кокалянски сборник (Урвишки сборник): Това е най-известната реликва, открита в манастира. Датира от XVI век и съдържа ценни текстове, сред които „Слово за Михаил и Гавраил“ от Климент Охридски.
Реликви от времето на цар Иван Шишман: Кокалянският манастирът е съхранявал много ценни предмети, които днес се намират в Църковно-историческия музей. Сред тях са малка сребърна кратунка за вода, която някои учени отнасят към 14 век. За нея се говори че е дадена от Цар Иван Шишман, като дар на Манастира.
Храмови икони: Манастирската църква разполага с красиво изработени икони, които привличат множество поклонници.
25. Кремиковски манастир "Св.Георги Победоносец"
Местоположение: Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е един от най-добре поддържаните и значими духовни центрове в близост до София, част от историческата „Софийска Света гора“.На около 20–22 км от центъра на София и на 4 км над кв. „Кремиковци“.
Посещение:
Понеделник – Петък: 08:00 – 18:00 ч.
Събота – Неделя: 08:00 – 19:00 ч.
История:
Основаване: Предполага се, че манастирът е основан по времето на цар Иван Александър (XIV в.), но е бил напълно разрушен през 1382 г. при османското завладяване на София.
Възобновяване (1493 г.): Възстановен е от местния болярин Радивой, който изгражда старата църква в памет на двете си починали деца – Тодор и Драгана.
Културен център: През XV-XVI в. манастирът е важен книжовен център. Тук е преписано известното Кремиковско четвероевангелие (1497 г.), което днес се съхранява в Националния църковен историко-археологически музей.
Празник: 6 май
Сгради:
Старата църква „Св. Георги“: Еднокорабна сграда без купол, известна с изключително ценните си стенописи от 1493 г.. На северната стена на притвора е изобразен ктиторът Радивой със семейството си, предаващи модел на църквата на Св. Георги.
Новата църква: Посветена на „Покров Богородичен“, тя е построена в началото на XX в. (1901-1907 г.) и е много по-голяма, с внушителен купол.
Храм „Всички български светии“: Най-новата църква в комплекса, осветена в края на 2025 г..
Светини:
Кремиковското четвероевангелие (1497 г.): Изключителен паметник на българската средновековна книжнина, написано по поръчка на софийския митрополит Калевит. Оригиналът е ценен образец на калиграфското изкуство.
Иконата „Христос Вседържител“ (XV в.): Една от най-старите и ценни икони в манастира. Към момента се съхранява в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Мощи на св. Георги Нови Софийски: В продължение на векове (до 1952 г.) манастирът е пазил мощите на светеца. Днес те се съхраняват в Драгалевския манастир, но връзката им с Кремиковци остава част от манастирската памет.
Чудотворни стенописи (1493 г.): Старата църква съдържа уникални стенописи, включително единственото по рода си изображение на Св. Георги на трон (обикновено се изобразява на кон).
26. Курилски манастир "Св.Йоан Рилски"
Местоположение: Курилският манастир „Свети Иван Рилски“ е действащ мъжки православен манастир, разположен в квартал Курило на град Нови Искър, София. Той е един от най-старите манастири в района на Софийската Мала Света гора, с история, датираща от Х век. Манастирът се намира в двора на Психиатричната клиника.
Посещение: Работно време: Понеделник до неделя, 9:00 – 16:00 ч.
История:
Основаване: Смята се, че е основан още по време на Първото българско царство (IX–X век) в близост до древната крепост Белиград.
Легенда за мощите: Според преданието, при пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново към Рилския манастир през 1469 г., те са престоели за кратко тук.
Разрушаване и възстановяване: Манастирът е разрушен в началото на османското владичество. През 1593 г. е възстановен със средства от жителите на околните села.
Разцвет през Възраждането: През 1830 г. е пристроено предверие, а в средата на XIX век е бил девически манастир с около 45 монахини, развиващи активна книжовна и мисионерска дейност.
Празник: Курилският манастир "Свети Иван Рилски" отбелязва своя храмов празник на 19 октомври. На тази дата Православната църква чества пренасянето на мощите на Свети Йоан Рилски Чудотворец от Велико Търново обратно в Рилския манастир.
Сгради:
Манастирска църква "Свети Иван Рилски": Това е единствената оцеляла сграда от средновековния манастирски ансамбъл, като сегашната постройка датира от края на XVI век (1593 г.). През 1830 г. към църквата е пристроено вътрешно предверие, а деветнадесет години по-късно – и втори притвор. Църквата е забележителна със своите стенописи, част от които са от 1596 г., дело на Свети Пимен Зографски
Светини:
Свети мощи: В манастира има частици (мощи) от различни светци, които са обект на поклонение от вярващите.
Стенописи: Църквата е известна със запазените си стенописи от 1596 г., дело на Пимен Зографски, които са в добро състояние след реставрация.
Исторически реликви (в музей): По-стари ценни предмети, които някога са били в манастира, сега се намират в Църковния историко-археологически музей в София. Те включват:
Евангелие Ръкописно евангелие от XVI век, писано от отец Матей и печатано във Влашко.
Каменен свещник: Каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г..
27.Кътински манастир "Свети Четирдесет мъченика"
Местоположение: Кътинският манастир „Св. Четиридесет мъченици“ се намира в източния край на село Кътина, разположен на малка височина с панорамна гледка към София. Манастирът е действащ и е част от Софийската епархия.
Посещение: Понеделник – Неделя: 09:30 ч. – 15:30 ч.
История: Кътинският манастир „Св. Четиридесет мъченици“ е част от т.нар. „Софийска Света гора“ и има древни корени, въпреки че днешният му облик е съвременен.
Произход: Смята се, че първоначалната обител е основана по време на Второто българско царство. Подобно на много други манастири около София, той запада или е разрушен по време на османското робство.
Упадък: През вековете от стария манастир не е останало почти нищо освен един стар каменен кръст, който напомня за светостта на мястото.
Възраждане: Идеята за възстановяване на манастира се реализира в края на XX век. Строежът на новия храм започва през 1998 г. с усилията на местните жители, дарители и кметството.
Празник: 9 март
Сгради: Новият храм: Строежът му започва през 1998 г. и е завършен с дарения от местните жители. В храма се съхранява антиминс с мощи на св. мъченик Трифон.
Исторически останки: От оригиналната средновековна обител, разрушена по време на османското робство, не са запазени сгради. Единственият оцелял паметник от миналото е стар каменен кръст, който бележи мястото на стария манастир.
Светини:
Мощи на Св. Мъченик Трифон: При освещаването на новия манастирски храм на 29 май 2010 г. в светия антиминс са положени частици от мощите на св. Трифон.
Стар каменен кръст: Единственият оцелял артефакт от някогашната средновековна обител, който свидетелства за многовековната история на святото място.
28Лозенски манастир "Свети апостоли Петър и Павел"
Местоположение: Намира се на 3 км от с. Лозен
Посещение: Лозенският манастир "Св. апостоли Петър и Павел" обикновено е отворен за посещения през почивните дни и по време на големи църковни празници. През останалите дни е възможно да бъде затворен.
За най-актуална информация относно работното време в конкретен ден, най-добре е да се свържете директно с манастира.
Телефон за връзка: Можете да се обадите на +359 88 921 1833, за да потвърдите часовете за посещение.
История: Манастирът е съшествувал още през 10-11 век и в него са служили около 40 монаси. В манастира е имало два храма - "Св. апостоли Петър и Павел" и "Света Троица". По време на турското робство е разрушен, а монасите - избити. В началото на 20 век, там където се помнело, че се е намирала църквата е построен малък параклис. По-късно, през 30-те години, възрастен човек от селото - дядо Будин получил откровение на сън - че трябва да напусне семейството си, да не яде месо и да не се подстригва. Той се посветил на служба на Бога, палел кандилата, чистел, посрещал посетителите на храма. През 1988 г. e построена малка църква с усилията на местния свещеник Иван Динев и на жителите на селото. През 1994 г е построена жилищна сграда, а на втория етаж е направен параклис "Св. Йоан Рилски.
Празник: 29 юни
Сгради: Новата църква е осветена от патриарх Максим през 2005 г. В манастира има жилищни и стопански сгради.
Светини:
В двора на манастира са открити останки от антични колони и дялани камъни, които свидетелстват за съществуването на по-старо духовно средище на това място.
29. Лозенски манастир "Възнесение Господне"
Местоположение: Лозенският манастир „Свети Спас“, известен още като „Възнесение Господне“, е действащ женски манастир, разположен в живописната Лозенска планина, част от Софийската Света гора, над село Лозен
Посещение: достъпен през почивните дни (събота и неделя) и по време на големи църковни празници.
История:
Основаване (XIII в.): Възниква по време на Второто българско царство и е пряко свързан с защитната система на крепостта Урвич.
Разрушения и възстания: Манастирът е опожаряван неколкократно от османците – първо в края на XIV в., а по-късно и през XVIII в. заради участието на монасите в бунтове. През 1837 г. той става център на Възстанието на архиереите в Западна България.
Възобновяване (1821 г.): Днешната църква е построена от майстор Цвятко Тодоров върху основите на стария храм. Характерна е със своите три купола, което е рядкост за тогавашната архитектура.
Празник: Храмовият празник на Лозенския манастир „Свети Спас“ се чества на празника Възнесение Господне (по-известен като Спасовден), който е подвижен празник и се отбелязва 40 дни след Великден.
Сгради:
Църквата: Построена е през 1821 г. от майстор Цвятко Тодоров върху основите на стар храм. Отличава се със своята архитектура с три купола, което не е обичайно за църковното строителство по това време.
Стенописи: Вътрешността на храма е украсена с богати стенописи от 1868 г., дело на Никола Образописов, Христаки Захариев и Димитър Дупничанин. Те изобразяват както евангелски сцени, така и български светци и исторически личности като Кирил и Методий, Иван Рилски и Патриарх Евтимий.
Прилежащи сгради и двор: Манастирът разполага с добре поддържан двор, прилежащи манастирски сгради и приятна поляна с маси и пейки за почивка, както и чешма. От двора се открива панорамна гледка към Софийското поле.
Предназначение: След Освобождението в манастира е функционирало училище.
Светини:
стария олтар, който съдържа икони от периода 1850 – 1890 г.
30. Лозенски манастир "Св.Димитър"
Местоположение: Лозенският манастир „Св. Димитър“ (известен още като Горнолозенски манастир) е разположен в полите на Лозенската планина, над район Горни Лозен в София. Той е част от Софийската Света гора
Посещение:
Понеделник, Вторник, Четвъртък, Събота: 09:00 – 18:00 ч.
Неделя: 13:30 – 18:00 ч.
Сряда и Петък: Затворено за посетители
История:
Древни корени и разрушение: Според местни предания на мястото на сегашния храм е съществувала старинна християнска обител, която е била средище на вярата още от времената на османското робство. Смята се, че първоначалният храм е бил сринат до основи от османците, след като те научили, че там е пребивавал Васил Левски.
Възстановяване през XX век: Сегашният облик на манастира започва да се оформя през 1920-те години. Легендата разказва, че местният отец Алекси сънувал съществуването на стария храм на това място, след което организирал жителите на селото за неговото възстановяване.
Строителство на съвременната църква: Манастирът в сегашния му вид е построен през 1932 г.. През 2012 г. църквата е цялостно обновена, като са положени и нови стенописи.
Празник: 26 октомври
Сгради:
Манастирска църква „Св. Димитър“: Настоящата сграда е построена през 1932 г. на мястото на по-стар храм, за който се вярва, че е съществувал още през средновековието и е бил разрушен по време на османското робство. През 2012 г. църквата е цялостно обновена, като са изписани нови стенописи. Тя е осветена отново с пълно освещаване през юли 2020 г..
Жилищни сгради: Комплексът включва малки жилищни постройки, предназначени за обитаване от монашеското братство/сестринство и игумена. В момента манастирът е действащ.
Двор и градина: Манастирът разполага с голяма прилежаща площ и добре поддържан двор с градина, които се обгрижват от местното население и духовните лица.
Светини:
Стенописи: Интериорът на църквата е изцяло обновен през 2012 г. с впечатляващи нови стенописи, които са основна забележителност за пос
етителите.
етителите.
Икони: В храма се съхраняват икони на светеца-покровител Св. Димитър Солунски, към когото местните вярващи отправят молитви за закрила и здраве.
31. Mърчаевски манастир "Св. Троица"
Местоположение: Мърчаевският манастир „Света Троица“ е действащ девически манастир, разположен в югозападното подножие на планина Витоша. Манастирът се намира на около 1,5 км югозападно от село Мърчаево, на самия път, който свързва селата Рударци и Драгичево.
Посещение: достъпен за посещения през цялата година
История:
Основаване: Предполага се, че е създаден по време на Второто българско царство.Има различни предположения за времето на основаване на обителта, според едни това е периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), други пък го датират още по-рано, от вековете на ранното християнство (IV-V в.)
Правдоподобно е да се приеме тезата, че манастирът е строен преди падането на България под турско робство. В подкрепа на това говорят както намерените артефакти , така и местните предания. Една легенда разказва, че кръстоносците които са минавали през местността, по време на кръстоносните походи, са открили в днешния двор на манастирския комплекс заровено златно сандъче с женски образ, за които има две версии. Според едната, върху него е била изобразена самата Богородица, а според другата изображението е било на Богинята на плодородието. Днес на въпросното място, където се смята, че е открито съндъчето е поставена каменна плоча във формата на кръст.
Възобновяване: Народната памет е съхранила спомена, че манастира е бил разрушаван многократно. Според преданията, когато функционирал в него има около тридесет монаси, а при едно от нападенията на османлиите всичките монаси са изклани и манастира престава да съществува до Освобождението на България. Полуразрушеният към края на трурското робство манастир бил възстановен наново през 1866 г. от двамата братя Манол и Жеко. Това се знае от един надпис върху камък, намерен по време на разширяването на пътя, на него било издълбано: „1866 ЛЕТМЖ“. След Освобождението манастирчето било занемарено, то постепенно започнало да се руши и потънало в забвение.
Манастирът става факт благодарение на голямата организаторска дейност на Кана Гошева, както и на министъра на културата по това време – Людмила Живкова.
При изливането на основите е намерен общ гроб, за които се смята, че е на изкланите през Турското робство монаси. Останките са преместени и са положени в общ гроб малко по-нагоре от започнатата постройка. Това място местните хора наричат Оброчището и там също е издигната паметна плоча. През 2006 година на Оброчището е поставен кръст, който е осветен.
Празник: Мърчаевският манастир „Света Троица“ отбелязва своя основен храмов празник на Петдесетница.
Сгради:
Манастирска църква „Света Троица“: Основната сграда в комплекса.
Параклис „Св. Иван Рилски“: Намира се в рамките на манастирския двор.
Жилищни сгради: Комплексът разполага с няколко жилищни постройки за монахините и гостите.
Параклис „Света Богородица“: Споменава се като част от обектите в манастира.
Чешма и кладенец: В двора има кладенец, за чиято вода се вярва, че е лековита.
Светини:
Чудотворен кладенец със света вода: Намира се в двора на манастира. Според преданията водата от него има лечебна сила. Легенда разказва, че самата пророчица Ванга е изпращала хора тук, за да търсят изцеление чрез обливане с вода от този кладенец.
Храмова икона „Света Троица“: Основната светиня в манастирската църква, пред която се отправят молитви за здраве и благополучие.
Параклис „Успение на Свети Йоан Рилски“: Малък параклис в рамките на комплекса, посветен на небесния покровител на България.
Параклис „Света Богородица“: Второстепенен молитвен дом в манастирския комплекс, известен със своя интериор и икони на Божията майка.
32. Обрадовски манастир "Св. Великомъченик Мина"
Местоположение: Манастирът е разположен на около 2 км североизточно от столичния квартал Бенковски (бившето село Обрадовци), на брега на река Владайска.
Посещение: Манастирът е отворен целогодишно, всеки ден от седмицата, от 7:30 ч. сутринта до 18:00 ч. вечерта.
История:
Основаване: Смята се, че манастирът е основан още в късноримската епоха.
Разцвет: През XI век тук е съществувал голям манастирски комплекс с около 40 параклиса, многобройни сгради и духовно училище. Той е бил част от манастирското огърлие около София, известно като Софийска света гора.
Разрушаване: Обителта е била постепенно разрушена по време на кръстоносните походи и по-късно от османските нашественици.
Преоткриване (1927 г.): Местни жители случайно откриват останки от древния манастир при почистване на коритото на Владайската река.
Строителство (1942–1945 г.): Сегашният манастир е построен върху старите основи. На 21 октомври 1945 г. е осветен новият храм, изграден с дарения и труд на доброволци.
Разширяване: През следващите десетилетия се изграждат нови параклиси, посветени на „Св. св. Козма и Дамян“ и „Св. св. Петър и Павел“.
Празник: Храмовият празник е на 11 ноември, когато се почита паметта на свети великомъченик Мина.
Сгради:
Обрадовският манастир „Св. Мина“ в София се състои от няколко ключови сгради и храмове, обединени в мащабен комплекс:
Основен храм „Св. Мина“: Построен между 1942 и 1945 г.. В него се съхранява прочутата чудотворна икона на светеца, пред която вярващите търсят изцеление и подкрепа.
Нов куполен храм „Св. Николай“: По-нова сграда, изписана във византийски стил, която е част от съвременния облик на комплекса.
Параклиси: В манастирския двор са разположени параклиси, посветени на „Св. Фанурий“ (също с чудотворна икона), „Св. св. Козма и Дамян“ и „Св. Екатерина“. Някои от новите църкви се намират в обща сграда на различни етажи.
Манастирски постройки: Комплексът включва жилищни и стопански сгради, подредени около втори вътрешен двор, до който се стига по пътека с брези. Има също магерница, беседки за почивка и църковен магазин.
Светини:
Чудотворна икона на Свети Мина: Смята се за най-голямата светиня на манастира, намираща се в преддверието на главната църква. Хиляди поклонници я посещават, вярвайки в нейната сила да помага при различни нужди, включително здраве, семейство, намиране на изгубени вещи и за рожба.
Частица от светите мощи на св. Мина: Тя е изложена за поклонение в манастира от 2010 г.. Вярва се, че мощите помагат на всеки, който пристъпи към тях с искрена вяра и молитва.
Мощи на други светци: В манастирския комплекс, по-конкретно в параклиса „Св. св. Козма и Дамян“, се съхраняват частици от мощите на светите безсребреници Козма и Дамян, както и на св. Пантелеймон и св. Екатерина.
33.Орландовски манастир "Свети Три Светители"
Местоположение: Орландовският манастир „Св. Три Светители“ е действащ православен манастир, разположен в столичния квартал Орландовци. Той е част от Софийската епархия и е посветен на светите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст
Посещение: Манастирът е действащ и се обитава от възпитаници на Духовната академия
История: В софийския квартал Орландовци още през годините на Второто българско царство съществувал манастир, посветен на св. Три Светители. Както и много други светини, той бил разрушен по време на турското робство. Следите от църквата и сградите били напълно заличени. Освобождението заварва на това място турски чифлик. Част от него закупуват местни жители и си построяват къщи, друга – запустява.
През 1939-1941 г. стари предания възкресяват спомена за този манастир. Най-напред там побиват кръст и тачат мястото като оброчище. На деня на св. Три Светители всяка година отслужвали маслосвет на открито. Впоследствие някои от собствениците отстъпват имота си, нова регулация оформя парцела и придава допълнителен терен.
През трудните следвоенни години местни жители с доброволен труд и средства, с помощта и на свещеници от намиращия се наблизо храм „Св. Петка” съграждат през 1964 г. малка правоъгълна сграда, която подслонява християните на ежегодния маслосвет. Успявайки да заобиколят тогавашните забрани, през 1974 г. усърдни християни, подпомогнати от ревностен свещеник, оформят параклис, в който сега се служи редовно всеки четвъртък
Празник: Храмовият празник на Орландовския манастир „Св. Три Светители“ се отбелязва ежегодно на 30 януари.
Сгради:
Малка църква: Основният храм на манастира.
Жилищни сгради: Малки, едноетажни постройки, които се обитават от възпитаници на Духовната академия.
Цветна градина: Добре поддържано пространство около храма, за което се грижи светско лице
Светини:
34. Подгумерски манастир "Св.Димитър"
Местоположение: Подгумерският манастир „Свети Димитър“ е православен манастир, част от Софийската (Мала) Света гора. Той е разположен в южното подножие на Стара планина, на около 5 км североизточно от село Подгумер и на 7 км от град Нови Искър.
Посещение: Подгумерският манастир „Св. Димитър“, разположен близо до София (село Подгумер) Към момента комплексът е недействащ и се намира на територията на психиатрична болница.
История:
Основаване: Създаден е през периода на Второто българско царство (XII-XIV век), като е част от Софийската Малашевска света гора.
Османски период: Манастирът е разрушаван неколкократно от османските завоеватели, но е оцелял през вековете.
Възраждане: Сегашната църква на манастира е построена през 19-ти век.
Съвременно състояние: В момента манастирът не функционира като действащ духовен център, а дворът му попада в територията на психиатрична болница.
Манастирът е бил важно книжовно средище през XVI-XVII век и е съхранявал богата библиотека, включително екземпляр от „Неделник“ на Софроний Врачански.
Празник: 26 октомври
Сгради:
Манастирска църква „Св. Димитър“: Най-значимата сграда в комплекса, датираща в сегашния си вид от 1597 г. (според ктиторски надпис над вратата). Тя е малка, еднокорабна и едноапсидна постройка с голям притвор и без купол. Размерите ѝ са приблизително 12,5 х 4,5 метра.
Жилищни и стопански сгради: Манастирът е разполагал с помещения за обитаване и стопанска дейност, но според актуални свидетелства те са в лошо състояние или руини.
Съвременно състояние: Макар да има данни за проекти по консервация и реставрация на църквата, посетители съобщават, че достъпът до комплекса често е ограничен, тъй като той се намира в непосредствена близост до специализирана болница (психиатрична клиника).
Светини:
Средновековни стенописи: Храмът съхранява два слоя живопис. Първият слой е от края на XVI век (1597 г.) и се приписва на известния български зограф Пимен Софийски. Вторият слой датира от 1848 г. и е от епохата на Възраждането.
Стенописни сцени: Сред най-ценните изображения са „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, намиращи се в притвора на църквата.
35. Равнополски манастир "Св.Четирдесет мъченици"
Местоположение: Равнополският манастир „Св. Четиридесет мъченици“ се намира на около 1,5 км югозападно от село Равно поле, община Елин Пелин, разположен сред Софийското поле. Той е постоянно действащ православен манастир без монаси, принадлежащ към Софийската епархия
Посещение: най-подходящото време за посещение е през почивните дни или по време на църковни празници, когато се извършват богослужения.
История:
Основаване: Смята се, че на това място е имало манастир още през XIII век. Мястото има стара неписана история и около него витаят множество легенди и устни предания за „героично минало“, изпълнено с драматизъм.
Изборът на „Св. Четиридесет мъченици“ за покровители често се свързва в народната памет с победата на цар Иван Асен II при Клокотница (която се е случила на техния празник). Местните легенди понякога правят паралел между възхода на Второто българско царство и основаването на манастира.
Смята се, че мястото е избрано неслучайно и че земята там е „целебна“. Легендата гласи, че манастирът е построен върху точка със специална енергия, която помага на хората, дошли с чиста молитва на празника на Светите 40 мъченици.
Възраждане: В сегашния си вид манастирът е възроден през XX век. Изграждането на манастирския комплекс (църква и малка жилищна сграда) е започнало по инициатива на местни хора.
Статут: Към момента манастирът е недействащ (няма монаси), но е поддържан и в него се провеждат богослужения по празници.
Празник: 9 март
Сгради:
Манастирска църква: Основната сграда в комплекса е църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Тя е център на богослужебния живот и храмовия празник.
Жилищни и стопански сгради: Манастирът разполага с допълнителни постройки, предназначени за настаняване и стопански нужди, разположени в двора на комплекса.
Параклис: В близост до манастира се намира и параклис.
Светини:
Иконата на Светите Четиридесет мъченици: Макар манастирът да не е известен с конкретна „чудотворна“ икона с национално значение, местните вярващи отдават голяма почит на храмовата икона. На големи празници тук се събират хора от целия регион за обща молитва за здраве и благоденствие.
Свещеното място (Оброк): Мястото се смята за свято поради вековната традиция на курбани и молитви под открито небе, свързани с народните предания за закрила на селото.
36. Сeславски манастир "Св.Никола"
Местоположение: Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски“ е средновековен православен манастир, разположен в полите на Стара планина, на около 1–2 км над софийския квартал Сеславци (район Кремиковци). Макар днес да е предимно в руини, той е част от „Софийската Света гора“ и е обявен за паметник на културата с национално значение
Посещение: Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски“ край София (село Сеславци) е предимно изоставен, като е запазена основно църквата, която често е заключена и не функционира с редовно работно време за посетители. Поради рухналите жилищни сгради и лошото състояние, посещенията са възможни само отвън, често изискващи предварително търсене на човек от селото за достъп до църквата.
История:
Основаване: Смята се, че е основан през Второто българско царство от болярина Сеслав, който притежавал крепост в близост.
Възобновяване (XVII в.): Сегашната църква е издигната в края на XVI или началото на XVII век. През 1616 г. е изписана под ръководството на йеромонах Даниил, като се предполага прякото участие на св. Пимен Зографски.
Опустошение: В края на XVIII век манастирът е нападнат и разграбен от кърджалии.
XIX век: Обителта е възстановена около 1830 г. при игумен Исай, като става важно духовно средище.
Съдба след 1944 г.: Манастирът е изоставен през 50-те години на XX век заради разработването на уранова мина в непосредствена близост, която ограничава достъпа до него.
Празник: 6 декември
Сгради:
Църквата: Единствената оцеляла сграда от комплекса. Тя е еднокорабна, с масивен каменен градеж. Храмът е забележителен със своите ценни стенописи от 1616 г., чийто автор вероятно е св. Пимен Зографски или негови ученици.
Тайно скривалище: Под пода на църквата е открито двуклоново скривалище, свързано с легендите за отбранителните функции на манастира.
Светини:
Стенописи: Изключително ценни, датирани от 1616 г. Включват сцени от живота на Христос и Св. Богородица, както и едни от най-ранните изображения на български светци (Йоан Рилски, Прохор Пчински, Йоаким Осоговски).
37. Суходолски манастир "Св.Троица"
Местоположение: Суходолският манастир „Света Троица“ се намира в югозападната част на София, непосредствено до Околовръстния път (район „Люлин“, кв. Суходол). Манастирът е част от Софийското Светогорие и е известен като „силно духовно място“ с древна история.
Посещение: Работно време: Всеки ден от 08:00 ч. до 16:00 ч.
История:
Древен произход: Мястото е било свещено още през античността (езическо светилище), което по-късно е заменено от християнски храм.
Средновековие: Археологически находки (камък, открит през 1957 г.) потвърждават съществуването на средновековна църква на това място.
Разрушаване: Легенди предполагат, че селището и храмът са унищожени по време на османското нашествие.
Нова история: Сегашният манастирски комплекс е изграден през 90-те години на XX век. Той функционира като действащ, но без постоянно живущи монаси Wikipedia.
Празник: Храмовият празник на Суходолския манастир „Света Троица“ се отбелязва на подвижния празник Петдесетница (Ден на Света Троица).
Сгради:
Църква (Храм): Манастирският храм е построен в средата на 90-те години на XX век върху основите на по-древен храм. Според официалния сайт на Софийска епархия, мястото е избрано след съновидения на местни хора през 50-те години.
Жилищни и стопански постройки: В двора са изградени помещения, които служат за нуждите на манастира. Посетители отбелязват, че някои части от откритото пространство около сградите са по-малко поддържани.
Манастирски двор: Комплексът е ограден и включва пространство с чешма и зеленина, като е запазено и предание за съществувало на това място езическо светилище.
Светини:
Тихвинска чудотворна икона на Св. Богородица: Пред иконата се четат молитви всяка неделя след литургията.
Свети Фанурий: Манастирът е едно от малкото места в България, където се отдава специална почит на този светец. Вярващите му се молят за „задомяване“ (намиране на партньор), работа и лечение. Всеки неделен ден след литургията се отслужва молебен към него.
Киприянови молитви: Четат се редовно всеки петък от 16:00 ч. за избавление от магии и зли сили.
Свещеният камък: През 1957 г. е открит камък – единственият остатък от стария храм, разрушен по време на османското нашествие. Според преданието, на това място е имало антично езическо светилище, а по-късно християнски храм.
Аязмо: Мястото се почита като лечебно, като народната памет е съхранила светостта му през вековете.
38. Урвички/Панчаревски манастир "Св.Николай Летни"
Местоположение: Урвичкият манастир „Св. Николай Летни“ (известен още като Панчаревски манастир) е действащ православен манастир, част от Софийската „Мала Света гора“. Разположен е в живописния пролом на река Искър, в подножието на Лозенската планина, в близост до средновековната крепост Урвич. Манастирът се намира на около 5 км от село Панчарево и на около 20 км от София, по пътя за Самоков
Посещение: Храмът често се отваря за посетители от доброволци или клисари, особено през почивните дни. Имайте предвид, понякога манастирът може да остане затворен дори в активния сезон.
История:
Основаване: Предполага се, че е създаден през X–XII век. Заедно с крепостта „Урвич“, крепостната черква „Св. Илия“ и Кокалянския манастир е формирал отбранителен и духовен център.
Разрушаване: Манастирът е разрушен след падането на България под османско владичество.
Преоткриване: През 1929 г. Бона Велинова (известна като ясновидка) посочва мястото и помага за разкриването на старите основи.
Възобновяване: Възстановяван е два пъти през XX век – през 1938 г. и основно в периода 1994–1996 г. със средства на ктитора Атанас Господинов от Панчарево.
Празник: Храмовият празник на Урвичкия манастир „Св. Николай Летни“ се чества на 9 май.
Празникът е посветен на пренасянето на мощите на Свети Николай Мирликийски Чудотворец от град Мира в град Бари. В българската народна традиция този ден е известен като „Летен Никулден“, „Лятна Никула“ или „Сухи свети Никола“.
Сгради:
Манастирска черква: Построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол. Към 2013 г. интериорът ѝ все още не е бил изцяло стенописан.
Камбанария: Разположена в близост до храма.
Жилищни и стопански сгради: Манастирът разполага със сгради за обитаване от монашеското братство и помощни стопански постройки
Светини:
Икони от отшелник: До 1982 г. в каменна килия на близката височина е живял отшелник, който се е занимавал с рисуване на икони. Той е погребан в близост до манастира.
Храмова икона: Тъй като манастирът е посветен на Св. Николай Мирликийски – Летни (летния Свети Никола), основната икона в храма изобразява светеца.
39. Челопеченски манастир "Рождество Богородично"
Местоположение: Челопеченският манастир "Рождество Богородично" е действащ православен манастир, разположен в североизточната част на София, в квартал Челопечене. Манастирът е известен със своята спокойна атмосфера и чудотворна икона на Света Богородица.
Посещение: Контакт: +359 87 733 1557 (препоръчително е да се обадите преди посещение, за да потвърдите, че църквата и параклисите ще бъдат отворени).
История:
Древен корен: Първите писмени сведения за обителта датират от 1192 г.. В специален хрисовул (златопечатна грамота) цар Асен посочва, че цар Йоан Калиман дарява манастира. С хрисовула се дават привилегии на Челопеченската обител като метох на Зографския манастир „Св. Георгий“. Той и сега е негов метох, в който често гостуват монаси от Атон.
Предания: Според местни легенди манастирът е съществувал още по времето на Втората българска държава и е бил важен духовен център в Софийското поле.
Възраждане: Сегашните сгради на манастира са от XIX век. Дълги години обителта е поддържана от игуменката майка Юстина, която прекарва над 30 години там.
Сгради:
Манастирска черква „Рождество Богородично“: Основният храм на манастира. В него се съхранява ценно копие на чудотворната икона на Иверската Света Богородица, намерена при разкопки в района.
Параклис "Св.Йоан Рилски": Вкопан в земята, вдясно от черквата се е стаил малък параклис, посветен на закрилника на България св. Иван Рилски,тук стъпалата надолу водят в римска гробница с типичен засводен таван,мястото било е свещено още от раннохристиянско време. През Първото българско царство тя е превърната в постница, а сега в нея се пазят кости на починали монаси.
Параклис "Света Троица": В другия край на манастирския двор,между две тракийски могили се е сгушил параклиса „Света Троица“, постница за уединение на монаси. Тук са и гробовете на починали монахини.
Гробищна черква "Св.Георги Победоносец" :Манастирът има още една черква-гробищната „Свети Георги Побрдоносец“, на този етап (2010г.) се възстоновява.
На това свято място са станали много чудеса: някога отец Цвятко от с. Ботунец е разказвал как като дете на 9 години на Богородичен празник е видял на прозореца Божията майка в цял ръст, благославяйки молещите се в храма, образът бил видян и от миряните;стари хора разказвали и за дриго чудо как се е появил конник, слязъл поклонил се пред гробницата и незнайно изчезнал…..
Жилищни и стопански сгради: Комплексът включва скромни жилищни части за обитателите и стопански постройки, необходими за поддръжката на обителта.
Манастирски двор: Дворът е отворен за миряни и в него се намират гробовете на починали монахини, включително на дългогодишната игуменка майка Юстина, която се грижеше за манастира в продължение на десетилетия.
Светини:
Чудотворна икона на Света Богородица: Основната светиня на манастира е икона, открита при разкопки в могила в района на манастира. Тя е старо копие на известната Иверска икона на Света Богородица, чийто оригинал се съхранява в Атон. Смята се, че иконата помага на вярващите, като според преданията са лекувани хора със здравословни проблеми.
Икона на Св. Богородица Одигитрия: През юли 2025 г. за поклонение в Челопечене беше донесена иконата „Одигитрия“ от манастира „Св. св. Константин и Елена“ (Варна).
Копие на Бачковската Богородица: През май 2024 г. жителите на квартала посрещнаха и копие на чудотворната икона от Бачковския манастир.
40. Чепински манастир "Свети Три Светители"
Местоположение: Това е действащ девически манастир, разположен в равното софийско поле, непосредствено до Околовръстното шосе. Намира се в края на село Чепинци, област София.
Посещение: Обикновено е отворен за посетители през деня, но няма официално обявени фиксирани часове.
История:
Древност и средновековие: Точната дата на основаване не е известна, но се смята, че е съществувал още през Второто българско царство като част от Софийската Мала Света гора. Разположен е върху основите на стара църква, в близост до тракийска надгробна могила. При разкопки е открита сводеста гробница, ползвана някога от монасите за постница.
Османско робство: Манастирът е служил за убежище на хайдути и революционери, което е причина за честото му разрушаване. След обира на турската хазна при Арабаконак (1872 г.) и последвалите събития, обителта е почти напълно унищожена от турците. Част от монасите са заточени в Диарбекир, а други бягат в манастира „Седемте престола“.
Възстановяване: След Освобождението (1878 г.) завърнал се от изгнание монах и негови съмишленици поставят началото на възраждането на святото място, като първо построяват чешма с три чучура. Сегашният манастир започва да се изгражда наново през 1906 г
Празник: 30 януари
Сгради:
Основна църква „Св. Три Светители“: Изградена наново в началото на XX век (около 1906 г.) върху основите на стария манастир. През 2015 г. храмът е обновен.
Параклис „Св. Петка“: Нова постройка, чиито стени са изцяло изрисувани.
Параклис „Св. пророк Илия“: Също нова сграда с пълна стенописна украса.
„Шатовското църкве“: Малка, стара постройка от 1906 г., запазена като част от комплекса.
Жилищни и стопански сгради: Комплексът разполага с нови жилищни постройки, издигнати през 1993 г. и 2009 г. с помощта на дарители.
Манастирска чешма: Изградена е чешма с три чучура, символизираща тримата светители.
Светини:
Иконата в гората: В непосредствена близост до манастира, в естествена длъбнатина сред дърветата, е поставена икона, пред която вярващите често се спират за молитва.
Сводестата гробница (Постница): При разкопки е открита стара гробница, която в миналото е била използвана от монасите за постница.
Тракийската могила: Манастирът е разположен до Голяма могила, в която според преданията първите монаси са използвали изкопани землянки за молитва.
41. Шияковски манастир "Св.Архангел Михаил"
Местоположение: Разположен на около километър от град Костинброд, до кв. Шияковци
Посещение: Летен сезон (от 1 април до 31 октомври): от 08:00 до 20:00 часа.
История: Манастирът е основан през Средновековието /14 в/ по време на царуването на Иван Шишман. Опожаряван неколкократно от османските насилници, манастирът отново е възстановяван. Първата постройка, за която има исторически сведения – това е храмът „Св. архангел Михаил“, изграден през 1848г. и осветен 1850г. За негов майстор се сочи Миле от с.Годеч, а за игумен – монах Йоан. Манастирът е исторически значим заради участието в революционната дейност. През 1870 г. игумен на манастира е Генадий Ихтимански /Георги Стоименов/, близък приятел на Левски от легията в Белград. По инициатива на Генадий, през 1871 г. Левски посещава манастира. Тук Апостолът основава Тайния революционен комитет в Костинброд, заклевайки местните дейци. През 1927г. е срутен поради угрозата да падне, като е съграден отново с усилията на майстор Величко Николов и синовете му от с.Шияковци. Имената им личат върху малката каменна плоча, взидана в стената на сегашната църква.
Празник: 8 ноември
Сгради: Основната църква е изградена през 1848 г. от майстор Миле от с. Годеч и е осветена през 1850 г.. Храмът е еднокорабен и е основно реставриран след 2000-та година.
Жилищна сграда (Конак): В манастирския комплекс има жилищна част, която е обновена и разширена в последните години. Тя включва монашески килии, баня и приемна.
Магерница и Трапезария: Магерницата (манастирската кухня) е част от сградния фонд, като трапезарията към нея често се използва за образователни цели и чествания.
Светини:
Манастирът е посветен на Свети Архангел Михаил и централно място за поклонение заема неговият образ. В последните години местната общност активно полага грижи за обновяването на интериора и съхранението на светините в църквата.
Старата сграда: Останките от старата манастирска сграда (от средата на XIX век) се считат за историческа забележителност, тъй като именно там са се провеждали комитетските заседания.
