неделя, 11 май 2014 г.

Икона"Достойно есть" от Бухово - помага за лечение на всякакви болести на душата и тялото и при всякакви житейски трудности


Иконата на Божията Майка "Достойно есть" от Бухово се намира в малкото градче, в близост до Кремиковци в църквата "Св.Николай Чудотворец". Чудотворната икона е копие на атонската икона "Достойно ест", направена на Света гора и дарена от Емил Михов - жител на Бухово. Всеки петък от 16 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона на св.Богородица. Тя се изнася и за поклонение на всеки празник и в неделя, по време на Света Литургия. Светогорската икона привлича в храма много поклонници. По молитвите на Божията Майка там стават много чудеса. Богородица има пръст в краха на "Кремиковци". Откакто иконата „Достойно ест" влиза в храма на Бухово, дейността на комбината замира. В това е убеден отец Георги Спасов, който води богослуженията в местната църква „Свети Николай Чудотворец". Реликвата е поръчана и донесена тук преди повече от 10 години заради високата смъртност в града. Хората обвиняват завода за заболяванията си. Благодарение на молитвите на Пресвета Богородица обаче замърсяването на Бухово спря, казва отец Георги.Иконата „Достойно ест" се слави с множество чудеса и изцеления на болни хора. И въпреки че храмът се намира в гробищен парк, усещането на посетителите е светло именно заради присъствието на святата реликва.

Молитва към Пресвета Богородица Милваща

О,Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Припадайки пред Твоята свята икона, ние смирено Ти се молим: чуй гласа на нашето моление, погледни на нашите скърби и беди, и като Любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомощните. Умоли Твоят Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, а да ни покаже човеколюбиво Своята милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания. И както в древността си погледнала милостиво на смиреното славословие на атонския послушник, който те възпяваше пред Твоята пречиста икона, и Си му изпратила ангел, да го научи на небесната песен, с която Те славословят Ангелите и Херувимите, така и сега приеми нашето усърдно молитвословие, което Ти принасяме. О, Царице Всевъзпявана! Простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които Си носила Богомладенеца, Господа Иисуса Христа и Го умоли да ни избави от всякакво зло. Покажи Владичице, милостта Си към нас: болните изцели, скърбящите утеши, на ония, които са в беда помогни и ни удостой да завършим благочестиво този земен живот, да получим християнска кончина и да наследим Небесното Царство, чрез Твоето майчинско ходатайство пред Родилия се от Теб, Христос Бог наш, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и всякога, и во веки веков. Амин.


История на иконата

През 80-те години Емил Михов в София се запознава  с един от най-известните монаси на Света Гора - отец Филарет. Тогава у него се заражда желанието да посети святото място. И няколко месеца след това, той успява да го посети. След посещението на Атон се връща много променен, и със силно желание да се върне отново там, което се и случва. При едно от посещенията си там, вижда  група грузинци, които носят поръчана от тях икона на Богородица "Достойно ест". В него се появило силно желание да направи съшото, и да сподели с хората, които не могат да отидат на Атон и не могат да видят неговите светини. Той поръчва иконата на Божията Майка "Достойно ест" и през 1999 г. отива отново на Света Гора, за да вземе готовата икона. Допълнително върху иконата поставят скъпоценни камъни в ателие в София, за да се приближи максимално до оригинала, а тревненски майстори дърворезбари правят рамката на иконата. След като иконата е завършена окончателно, Емил Михов я занася отново на Атон, в руския манастир "Св.Пантелеймон", където тя е осветена.


След като се завръща в Бухово и отива да я дари на местната църква, свещенника не я приема, защото е от разколниците в Православната църква. Няколко години иконата обикаля различни домове, и в момент на отчаяние, че не може да бъде дарена на буховската църква дарителят и отново предприема пътуване до Света гора с идеята да я остави в Зографския манастир. Монасите там, знаейки цялата история на иконата и желанието на Емил Михов го окуражават да се бори докрай, и да дари иконата на църквата в Бухово, защото е предназначена за там. Малко след това Буховската църква се връща към Светия Синод и на 11 юни 2003 г. иконата е въведена тържествено с литийно шествие в Буховската църква "Св.Николай Чудотворец".



Чудеса, случили се пред иконата



  •  Един петъчен ден, след акатиста на "Достойно ест", свещенникът от с.Желява разказва пред всички невероятното чудо, случило се в неговото семейство.Дъщерята на отеца се разболява от тежко заболяване на кръвта. Веднага след началото на лечението се оказва, че жената е бременна след дълги усилия да зачене. Лекарите препоръчват аборт, за да предпазят детето от деформации, заради силните лекарства, които се налага да пие майката. Изборът е между това да спре лечението или да се откаже от толкова жадуваната рожба. Отец Ганчо настоява пред дъщеря си да задържи детето и да спре лекарствата. Поел тежката задача да спаси два живота, свещенникът започва да идва всеки петък на акатиста. На никого не споделя проблемите си. Месеци по-късно, след щастливата развръзка, той разказва на всички, че дъщеря му е родила здраво момиченце, а тя самата се чувства добре.
  • След лекарски преглед и изследвания художничката С.М. от София разбира, че страда от рак на маточните тръби. Диагнозата така я изплашва, че скрива от семейството си истината и оправдава предстоящата операция с дребен женски проблем. Въпреки това, мъжът и настоява да се поклонят на иконата "Достойно ест" в Бухово. До операция не се стига, защото новите изследвания показват, че С.М. е здрава.
  • Често на акатистите идват ромски деца, за да получат благословия от любимия си отец и да получат парче питка и сладкиши. Две от тях разказват, че 3 годишната им сестра страда от кожно заболяване на главата от рождение. Б косата на момиченцето има кел и струпеи. Децата довеждат сестра си на акатиста в петък. Още на другия ден забелязват,че струпеите по кожата са изчезнали.
  • Медицинската сестра М. от София разказва, че един ден лекарите в болницата, в която работи се стъписали от изследванията на дългогодишен пациент с тежък диабет. Най-последните изследвания показали, че е съвсем здрав. Пациентът споделил с нея, че се е молил пред иконата на Света Богородица "Достойно ест" на петъчния акатист в буховския храм "Св. Николай Чудотворец". Първият път М.идва от любопитство на акатиста, но сега е една от най-редовните посетителки в храма.
  • Иконописката М.К. от София дълго време страда от депресия. Пие силни лекарства, но и те не и помагат много. М.вярва в Бога, често ходи на църква и се моли за облекчение на страданието си, но изпитанието упорито продължава. След като научава за чудотворното действие на иконата "Достойно ест" в гр.Бухово, тя идва в храма, за да се поклони на Света Богородица. Не храни големи надежди за оздравяване, но по време на молитвата се изпълва с такава благодат и вътрешна радост, че започва да се чувства добре, както никога през последните няколко години. М.посещава още два пъти акатиста на Божията Майка и сега се радва на възвърнатото си психично здраве.
  • Един неделен ден в храм "Св.Николай Чудотворец" идва възрастна жена от София и споделя, че я мъчи дълбока рана между 3 и 4 пръст на ръката. Според лекарите тя е следствие на препарати за почистване. Те с месеци не успяват да и помогнат и ръката и се разцепва прогресивно. Жената идва в храма да се помоли пред иконата на Света Богородица "Достойно ест". На следващата неделя тя идва отново и показва заздравяващата си ръка - раната се е затворила и се вижда новообразувала се розова кожа.
  • Близо до църквата в Бухово живее младо семейство, което 7 години няма дете. След 2 неуспешни бременности, тя изгубва надежда. Годините минават, а тя не търси разрешение на проблема. При третата си бременост тя решава да посещава акатистите в храм "Св.Николай Чудотворец". Постепенно Елеонора променя начина си на живот - пости, изповядва се и се причестява. На 19 май 2007 г се ражда момченце, наречено Йоан. 
  • Л.С. има диагноза рак на дебелото черво. Мъките не свършват само с това. Нужни са и 1000 лв за предстоящата операция - сериозна сума за финансовото му положение. Л.С. посещава храма "Св.Николай Чудотворец" със съпругата си. През следващата седмица тяхната дъщеря среща своя позната, която е мед.сестра. След като и разказва за болестта на баща си, тя и препоръчва лекар от Александровска болница. Хирургът се оказва не само добър специалист, но и добър човек и не иска никакви пари. Операцията минава успешно и без усложнения - установява се, че тумура е доброкачествен. Днес, 5 месеца по-късно Л.С. е напълно възстановен и води нормален начин на живот.
  • През пролетта, в един от петъците, на акатиста идва угрижено семейство с 18 г. си дъщеря. От вътр.страна на лявата буза на момичето има голям абцес, който и причинява голяма болка, затрудняваща храненето и говора. Притесненията нарастват и от приближаващия абитуриентски бал и кандидат-студенстски изпити. След молитвата, хората си тръгват, изпълнени с надежда. В края на септември семейството идва да благодари на Божията Майка за бързото оздравяване на дъщеря им. Момичето е прието в Софийския университет. 
  • Преди няколко години в храма "Св.Николай Чудотворец" в Бухово пристига писмо от разтревожена жена. Синът и - войник, е жестоко пребит в казармата. Много години жената чака това дете да се роди и изведнъж то се оказва в циментово корито, борещо се за живота си. След акатиста отец Георги прочита покъртителното писмо пред всички и призовава присъстващите да се помолят заедно с него за страдащото момче. След време пристига друго писмо, този път благодарствено - момчето се е възстановило и започнало работа. Това е чудесен пример, че Богородица може да помага и от разстояние, когато молитвата е силна и искрена.
  • През един летен ден в църквата идва угрижена млада жена и споделя, че има много силна болка. На лявото слепоочие се забелязва тъмно-кафява бенка с големината на монета. Диагнозата е рак на кожата. Липсата на пари затруднява лечението. Жената започва да посещава църквата всяка неделя и да участва в службата. Не след дълго петното започва да избледнява и намалява. След известно време тя идва в храма свежа и щастлива, с благодарствен дар към Божията Майка. Ракът е преборен без лекарска намеса.

  • Ценка, вследствие на катастрофа, получава тежка травма на гръбначния стълб.Налага се незабавна операция, от която ще се определи дали момичето ще се възстанови или ще остане обездвижена за цял живот. Майката - много разтревожена и разстроена идва да се помоли пред иконата на Божията Майка. След акатиста майката получава явно успокоение и се връща в болницата. До вечерта става ясно, че операцията е успешна и момичето ще ходи. След известно време майката идва в храма с благодарствени дарове и новината, че дъщеря и се е възстановила.
  • Това е историята на една атеистка, повярвала в Бога след много страдания. Надежда е мед.сестра в престижна софийска болница. Никога не е била вярваща, даже е разказвала подигравателни вицове за Бога и светиите. Единствената и дъщеря Теодора, в 10 клас се разболява от тежка форма на шизофрения. Въпреки контактите си в мед.среди, Надежда не успява да и помогне. Кризите на момичето разделят Надежда и съпруга и. Останала сама, Надежда не се отказва да се бори за здравето на момичето, но това и струва твърде скъпо. Откриват и рак на половата система в напреднал стадий. Отчаяна, жената се предава на мъките си и не вижда надежда за себе си и детето си. Главната лекарка на отделението и разказва за иконата на Божията Майка от Бухово и тя събира последните си сили и отива да се помоли преди предстоящата и операция. Изрязването на тумора протича успешно. След като се връща в къщи, тя научава, че дъщеря и не е имала кризи. След няколко месеца на укрепване, двете жени идват на акатиста в Бухово. След молба на отец Георги, щастливата майка разказва на всички в църквата за чудото.
  • Отец Георги: Като служещ свещеник пред иконата на Пресвета Богородица "Достойно ест" се чувствам задължен да спомена за един случай, който много ме трогна. Може да се разкажат и много други чудеса, но това трябва да се разкаже за прослава на Божията Майка, Която чува нашите молитви, както и най-сърдечните ни помисли!                            Един петък, след отслужването на Богородичния акатист, дойде при мен млада майка с прекрасно бебенце на ръце. Каза ми, че иска да говори с мен. Бебето и, едва навършило 1 г.се разболяло от странна болест, от която се събирала вода в главичката му. Тази вода притискала мозъка, следствие на което ще настъпят тежки физ. и умствени увреждания. Налагала се тежка операция с отваряне на черепа, която може да бъде извършена само 2 пъти в живота на човек. Силно притеснени, родителите желаеха молитва пред иконата на Божията Майка "Достойно ест" за болното им детенце. Незабавно ги поканих пред иконата и прочетох молитва за преди операция.Прекръстих ги, и казах че всичко ще е наред.А в душата си бях зашеметен от невъзможността да помогна като човек. Чел съм молитви по всякакви поводи, но трагедията на това младо семейство не ми даваше покой. Мислено в себе си се питах какво ли се е случило на операцията, която трябваше да се състои след около седмица. Изминаха две мъчителни седмици, без да знам какво се е случило. След петъчния акатист при мен дойде майката с детето. Този път - да благодари. На последните изследвания преди операцията се оказва, че няма никаква вода в главичката и операция не се налага.                                                                                          В днешно време, като че ли преобладава мнението, че чудеса не се случват, или се случват много рядко. Дали обаче, нашето естество не е загрубяло и нашите очи не са се премрежили до такава степен, че ние просто не ги забелязваме. Неволно се сещам, че нашият Спасител Иисус Христос избра да се роди  и израстне в бедна и езическа Галилея, а в големия и цивилизован град Йерусалим Той претърпя нечестив съд, мъчения и смърт. Книжниците и фарисеите така и не кидяха духовно нито едно от чудесата, които Бог извърши. Не разбраха дори и за Неговото Възкресение. Дали днес и ние не сме заразени с този фарисейски квас, от който Бог ни е заръчал да се пазим? Нека никога да не допускаме нашите сърца да останат глухи и студени за Божията любов,която ни обгражда навсякъде и очаква просто да и откликнем.


    Ден на почитание
    11 юни

4 коментара:

  1. Анонимен13 май 2015 г., 5:40

    Всичкото си упование на Тебе възлагам Майко Божия запази ме под Твоя покров. Амин.Вярвам Господи и изповядвам че Ти Си наистина Христос Синът на Живия Бог.Амин.

    ОтговорИзтриване
  2. Молитва към Св. Троица

    Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи, Сине Единородний Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество, една сила, помилвай ме грешния и по който начин Ти е угодно, спаси мене, недостойния Твой раб, защото си благословен во веки веков! Амин!

    ОтговорИзтриване
  3. "Единствено чиста и непорочна Дево, която си родила безсеменно Бога,
    моли да се спасят душите им. Господи, помилуй (12 пъти)". Божия Майко измоли и починалите Александър-новопр. Стояна Иван Радка Христо Рада Иван Стоян Иванка Димитър Иванка Янка и сродници.

    ОтговорИзтриване
  4. Достойно е наистина да те ублажаваме Богородице, винаги Богоблажена и непороча. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог-слово, истинска Богородице, ние те величаем!

    ОтговорИзтриване