Свети Антоний Велики - за оздравяване при душевни и телесни болести; при съмнения, скърби и изкушения; защита от стихийни бедствия, зли духове

Преподобният Антоний Велики е светец, на когото се молим за здраве при душевни и физически болести, в това число при травми и рани. Той помага да се преборим с изкушението и да получим спокойствие. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на Свети Антоний Велики. Молитвата на мъжете с името Антон помага да се свърши каквато и да е работа, да постигнат дълголетие и крепко здраве.

Как защитава иконата

Молитвата към св.Антоний помага при защита от врагове, при изкушения, скърби, при молитва за укрепване в духовната борба. Ако ви тежи на душата, се обърнете към св.Антоний, прочетете акатист, за да може по неговите молитви да отведе той от вас това, което угнетява и смущава душата. Ако виждате, че ваш близък се е поддал на изкушение и е поел по недобър път св.Антоний може също да помогне.

За какво помага иконата

Ако са възникнали проблеми в борбата с изкушенията или с грехове, които могат да бъдат извършени или са извършени, тогава поискайте помощта на св.Антоний Велики - първия сподвижник на християнството. При изкушения, скърби и духовни съмнения е добре да се чете акатист на св. Антоний.
На св.Антоний се молят за оздравяване от душевни и телесни болести, в това число при рани и травми. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на св.Антоний. На мъжете, носещи името Антон молитвеното обръщение към светеца ще помогне да се изпълни всякаква работа, да живее дълги години в крепко здраве.

Молитва

   Свети преподобни Антоние, ти си намерил Божията светлина в най-мрачната пещера, като гроба си обърнал в сияещ светилник. Чрез подвизи в мраз и зной, в дъжд и сняг, често без коричка хляб, чрез молитви и въздишки към Бога си достигнал такова съвършенство, че ангелите се чудели на твоя живот. Божията благодат така явно действала чрез тебе, че хиляди започнали да идват в пустинята и получават твоето благословение. Пустинята станала като град на ревнители за спасение. Ето, днес, чествайки твоята памет и ние се стичаме пред твоя сияен образ и те молим, помогни на тези Божии раби (имената) в техните нужди, успокой душите им, премахни тъгите им и им дарувай телесно здраве, като всички ни приведеш като добър пастир при Христа Бога, за да Го славим заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 В кои храмове има икона на св.Антоний Велики

За човек, който иска да види главните забележителности, свързани със св.Антоний Велики трябва да отиде в египетските градове Хургада или Каир. Там на туристите се предлага да посетят град Кулзум и манастира на св. Антоний Велики.

Поклонниците посещават пещерата на св.Антоний Велики - основателя на християнското монашество. Около 270 г. св.Антоний решил да отиде да живее в пустинята. Той живял в нея в продължение на 40 г. Стръмни стълби, в продължение на  около 1.5 км свързват сега манастира с пещерата. Вътре в пещерата, в която не могат да влезат повече от 5 човека се намира иконата на св.Антоний.
Под планината е разположен манастира, основан от светеца. В него, наред с многото светини има и извор на преподобния Свети Антоний. Църквата в манастира е известна като първата в света коптска църква. В нея се съхраняват мощите на св.Антоний и икони с неговия лик. Сред тях има икона, изографисна на папирус, а на друга - изографисан заедно със св.Павел.

Главата на св.Антоний Велики се съхранява във френския град Арл, в катедралата св.Трофим.
В света има още един манастир, посветен на св.Антоний. Намира се в Северна Америка, в щата Аризона, на 120 км от Финикс.

Манастирът се намира в пустинята, но намерената в този район вода го превърнала в зелен оазис. Манастирът принадлежи на Константинополската православна църква.

Св.Антоний в България

Църквата на чудесата - така е известен мелнишкия храм Св.Антоний Велики. Мистичната обител е единствената по рода си в България. Оковите в храма изцеляват бесове,болести и страхове. Според местните ако преспиш само една нощ в църквата се будиш нов човек. Хиляди са историите за богомолци, излекували душите и телата си в Мелник.

Кметът на Мелник казва:'Поддържаме църквата, част от стенописите са реставрирани. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в града ни специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани."
Не всеки обаче може да се изцери, преспивайки в храма, с оковани във верите крака. Свети Антоний разпознава християните, които влизат в църквата с чисто сърце и дълбока вяра. Не са един и два случаите, в които хора, опитали се да доближат иконата на Светеца, усещат някаква мощна сила ги отблъсква назад. Тогава те просто се обръщат и напускат сами църквата, разбрали, че или са грешни, или вярата им не е толкова силна, колкото трябва да бъде.
Другото чудо е, че целият иконостас избледнява през годините, но само образът на свети Антоний е все така ясен и неподвластен на времето. В Мелник са категорични, че в църквата стават чудеса. Преди време се появила поредната мистерия. Образът на Богородица изникнал внезапно на стената на храма. Това се случило при идването в храма на болни миряни. Позитивната енергия лекува, твърдят местните хора. В центъра на храма е уникалният печат на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел е източник на силна енергия. Тя е най-силна в сряда, казва клисарят Янчо. Всяка седмица той застава върху печата. Твърди, че след няколко минути краката му изтръпват. Никой не знае откъде идва лечебната сила на църквата „Свети Антоний Велики”. Но по-важното е, че хората намират лек за своята болка в уникалния храм в Мелник.

Житие на св.Антоний Велики

Св.Антоний се родил в семейството на благочестиви християни в селището Ком, в среден Египет около 251 г. Антоний бил сериозен, не се включвал в забавленията със своите връстници, а предпочитал да посещава църковните служби.
Когато навършил 20 г., неговите родители починали, и Антоний останал сам, заедно с малолетната си сестра. Антоний раздал цялото си наследство на бедните, оставил сестра си в девически пансион, а той се заселил в близост, в малка хижа. Така той започнал подвижническия си живот, като укрепвал във вярата, посещавал и други отшелници, като се учел от техния опит.
Един от тези подвижници бил негов духовен учител. Това бил сложен период в живота на св.Антоний: тъгувал за сестра си, съмнения го карали да се пита правилно ли е постъпил, смущавали го изкушенията на плътта. Той молил Бог да му открие пътя към спасението, и Бог го чул: св.Антоний получил видение, в което той видял ангел, облечен в дрехи, който се молил, трудил се, като извършвал физически труд за благото на ближния.
Св. Антоний имал строг дневен режим - ядял само веднъж на 24 часа, понякога и веднъж на 2-3 дни, и спял веднъж на 3-4 дни, като в останалото време работил и се молил.
Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Оттогава той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни келии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

Какви чудеса са се случили

Главното чудо е, че св.Антоний Велики получил дара на чудотворството от Бога, което е доказателство, че Бог никога не изоставя Своите чеда и съхранява техните имена в историята на човечеството много векове.
Също, въпреки многото лишения и страдания св.Антоний и в последните години от своя живот запазил младежки вид и свеж израз на лицето.
 6-годишния Иван Куташев, син на българин и рускиня по рождение бил с атрофия на зрителния нерв, но никой не се наемал да го оперира, защото нямало гаранция, че ще прогледне
Майката Наталия дошла в Хаджидимово само с момченцето и без пари, защото била в процес на развод със съпруга си и безработна. Качила се в манастира и помолила монасите да кръстят Иван, по възможност без пари, защото няма. След като кръщават както детето, така и самата Наталия, монасите ги съветват да останат няколко дни в манастира да присъстват на сутрешните служби.
Седмица по-късно момченцето задава на майка си въпрос, който обръща живота им:
“Мамо, какво е това?"
- пита малкият, който за пръв път вижда слънчева светлина, отразена в огледало, но не може да си обясни видяното. Месеци по-късно детето започва да вижда все по-добре и макар и с очила, вече е осмокласник и свободно чете и пише.
Друг случай на чудодейно изцерение е този на Симеон Андреев. Като 17-годишен младеж той почти ослепял след катастрофа. Възвръща зрението си след поклонение в Хаджидимовския манастир.
В книгата монах Серафим описва и случай с баба, която донесла на ръце внучето си, което било болно е не можело до ходи. Монасите му постлали черги в църквата и
оставили детето да пренощува пред олтара.
След седмица то започнало да оздравява, а година по-късно дошло вече на крака с баба си, за да благодари на монасите за чудодейното му изцеление.

Свети Артемий Верколски - за кожни и очни заболявания, рак на кожата, двигателни проблеми

Праведен отрок Артемий Верколски е един от най-почитаемите руски светци. Tой не е бил отшелник или мъченик,  а обикновено момче, което Бог взел при себе си на 12 години. До днешни дни са достигнали свидетелства за неговата святост - тялото на момчето е намерено нетленно, облято в сияние; свидетелства за многобройни изцеления и други чудеса.
Поклонници идват в село Веркола от цяла Русия.Селото се намира на границата на Архангелска област с Коми.

За какво помага иконата и молитвата

Пред иконата на св.Артемий Верколски се молим за всякакво изцеление на недъзите на душата и тялото. След откриването на мощите на отрока от тях произлезли множество чудотворства - умиращи хора ставали на крака и оздравявали. За съжаление мощите на св.Артемий са загубени, но чрез горещите молитви пред неговата икона в наши дни и днес се случват чудеса.

Житие на св. Артемий Верколски

Блаженният Артемий се родил през 1532 г. в семейството на благочестиви родители в село Веркола, северна Русия. Артемий бил възпитаван в истинска вяра и нравственост - обичал Бог и почитал своите родители. На 5 години се отказал от детските игри и забавления. Това предизвиквало удивление сред възрастните: той почитал своите родители, бил безпрекословно послушен, обичал Бог, молил се дълго на Бог за милост.
Веднъж, като навършил 12 години, обичайно отишъл с баща си на полето. Излязъл силен вятър, небето се покрило с облаци, станало тъмно като нощ ,извила се страшна буря и се излял проливен дъжд. Гръм поразил малкия Артемий на място. Това се случило на 23 юни, 1544 г.
Тялото на св.Артемий не било погребано, а положено в дървен ковчег и занесено на пусто място в гората над селото, защото се смятало, че внезапната смърт е заради големи грехове. Ковчегът не бил погребан в гората, а го покрили с дървета.

33 години по-късно дякон от местната църква отишъл в гората да събира плодове. Като наближил мястото, където бил погребан Артемий видял там сияща светлина. Дяконът се върнал в селото и разказал на всички за видението.Жителите на цялото село се отправили към мястото и видели с очите си описаното от дякона. Те взели решение да вземат ковчега и да го пренесат в двора на църквата Св. Николай Чудотворец в селото. В същата година в селото се разразила страшна епидемия от треска. Синът на жител от съседно село се разболял също. Бащата се молил горещо на Бог, призовавал Неговата Пречиста Майка, светия чудотворец Николай и праведния Артемий да измолят от Бога изцеление на сина му. Той отишъл при мощите на св. Артемий, поклонил се пред тях и взел част от покривалото на гроба - кора от дървета. Като се върнал в дома си, ги сложил на гърдите на сина си. Младежът оздравял съвсем скоро. С голяма радост и бащата благодарил на Бога и на св. Артемий за чудодейното изцеление и разказал на всички за това чудо. Разбрали за това скоро, хората започнали да ходят при мощите на св.Артемий и да вземат от кората, с която бил покрит гроба и я слагали на гърдите на болните, които се освобождавали от болестта. От мощите на свети Артемий се извършвали много чудеса: слепи проглеждали, сакати хора прохождали, глухи започвали да чуват.
През 1610 г. мощите били пренесени в саркофаг и поставени вътре в църквата. През 1618 г. по заповед на цар Алексей бил основан манастир св.Артемий Верколски и мощите били пренесени там. През 1920 г. болшевиките нападнали манастира и оттогава мощите са изчезнали.

Молитва

О, великославни угодниче Божий, о, великий чудотворче свети и праведни Артемий, херувиме земни, човече небесно, събеседник на ангелите, небесни жителю! Погледни от небесната висота с твоите светли очи и изпрати лъчите на Божията благодат.

Светилниче Богоосветен, разсей мрака на нашите грехове с твоите свети молитви, измоли от Светия Отец благодат за нашата душа, бъди бърз помощник и застъпник на всички правоверни. 

Ти , праведни Артеме си насадена от Бога лоза със здравотворен цвят, изцеляваща от тресавището на болестта. О, колко много са се изцелили благодарение на твоята чудна помощ - слепи са прогледнали, глухи за чули, сакати са станали и тръгнали, безумни са се вразумили и всякакви болни са се изцелили. 

Моли се за нас, недостойните за Божията благост, да прости Бог дълговете наши, да пази нашата страна в мир и благоденствие, да се укрепи православната вяра и да спаси всички православни християни. 

Ние ще почитаме твоята свята памет, от поколение на поколение и ще прославяме името на Иисус Христос - на Него подобава всяка слава, чест и поклонение, с Безначалния Отец и с Пресветия и Животворящ Дух сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Чудеса

През 1584 г е описано първото чудо - човек на име Павел, страдал от неизвестна болест - ослепял и врата му се извърнал назад. Той се молил на Бог и на св. Николай Чудотворец и споменавал често в молитвите си св.Артемий. Скоро лицето му се обърнало и човека прогледнал, все едно никога не е боледувал. Изцелилият се благодарил на Бог, на Пречистата Божия Майка, на св.Николай и на св.Артемий. След като всички видели чудото, с литийно шествие пренесли мощите на св. Артемий в църквата св.Николай  в селото. 

След пренасянето на мощите в църквата дошла жена с дете с парализирана ръка. Веднага след посещението на гроба на св. Артемий ръката на детето оздравяла.

Човек на име Роман страдал от болест в слабините, и след молитви към св.Артемий оздравял. 

Човек на име Йоан страдал в продължение на 8 години от кръвоизлив в гърлото. С помощта на св.Артемий се излекувал напълно.

Жена на име Ирина страдала 2 г. от силни болки в краката. Тя много се молила на св.Артемий и се изцелила.

Иов Иванов, от съседно село разказва: Боледувах 5 месеца на легло и не можех да се движа. На сън ми се яви св.Артемий и ми каза:'Иди на моя гроб, помоли се и ще се излекуваш." Още като се събудих се почувствах по-добре, станах, благодарих на Бога и отидох на гроба да се поклоня.

Свети Стилиян Пафлагонийски Детепазител - покровител на децата, педиатрите и педагозите; помощ на болни деца; безплодие

Свети Стилиян Пафлагонийски, наречен още Детепазител е закрилник на бебетата и малките деца. Прозвището си божия служител получава заради умението си да лекува малки деца и особено бебета.
В деня на неговия празник (26 ноември) майките на невръстни бебета омесват и раздават питки, намазани с мед и варено жито за здравето на децата. Питките се раздават на близки, приятели и роднини, които пожелават здраве на детето и приканват св.Стилиян да бди над него.
 Името на светеца се прославило и с това, че бездетните раждали прекрасни и здрави деца по неговите молитви. На иконите се изобразява като възрастен мъж, най-често  с извършваща "благославящ жест" дясна ръка и държащ пеленаче. На свитъка, който светията държи в ръцете си пише: "Получих дар от Бога да бъда пазител на децата".
Името Стилиян в превод означава "стълб".

Молитва 

Отче преподобни наш Стилияне, отхранен и възпитан от майка вдовица, ти още от детинство си всмукал заедно с майчиното мляко вярата в Христа Господа. Твоето детство било низ от горчивини и страдания, но Господ, Който е защитник на вдовиците и сираците, не те е оставил. Твоята душа горяла за подвизи и пост. Затова си се заселил в изоставена гробница, където никой не смеел да се доближи. Чрез тебе гробът станал извор на живот: При тебе се стичал много народ, за да получи твоето благословение, изцерение или утеха. За да се предпазиш от злото, ти си издигнал на това място стълб, на който си се качил и си живял цели 53 години, измъчван от студ, пек, сняг и дъжд. Стълбът ти послужил като кръст за спасение, затова народът променил името ти от Алипий на Стилиянос, което значи стълпник. Чрез подвизите си ти си показал, че и слабата природа на човека с Божия помощ може да бъде насочена към небето и изравнена с ангелите. Ние те знаем, отче Стилияне, като защитник и пазител на дечицата и закрилник на бедните и нещастните, затова днес, чествайки твоята свята памет, молим те, запази тези Божии раби (имената) и им дарувай полезното за спасение. Амин!

Житие на светеца

Свети Стилиян /Алипий Стълпник/ е живял между 400 и 500 г. в Пафлагония, град Адрианопол. Малко преди да го роди майка му имала видение - държала в ръцете си агне, с две запалени свещи на рогата си. А в момента на раждането на Алипий стаята се изпълнила с божествено сияние. След раждането му майка му заспала и отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещенни песнопения. Малко след това починал мъжа и и тя отгледала сама сина си, като го посветила в служба на Бога. Тя го отвела при Адрианополския епископ Теодор, който обучил момчето в Божественото писание. Алипий надминал връстниците си по мъдрост и разум, а с добродетелите си спечелил любовта на Бога и на хората. Той бил назначен за църковен иконом, а след това ръкоположен и за дякон. След известно време Алипий пожелал да води уединен живот, за да може сам в безмълвие да служи на Бога. Той споделил с майка си това си желание и без да казва на никой друг той напуснал родния Адрианопол. Епископ Тодор много се натъжил от постъпката на ученика си и изпратил хора, които да го издирят и върнат обратно в родния град. Намерили го в северната част на Мала Азия и го принудили да се върне обратно. Като се върнал свети Алипий силно скърбял за неосъществения си замисъл. 

Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.

Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.

Светецът извършил много чудеса с Божия помощ - изцерявал болни, изгонвал бесове от хора,предричал бъдещето. св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца. 

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали. 

Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той,  непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице. 

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца. 

Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота. 

Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра. 

Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.

Икони на св.Стилиян в България

Чудотворна икона на св. Стилиян има в църква в село Сатовча, Разложко. На нея светецът е изобразен с 14 пеленачета в ръце.

Икона на св.Стилиян с частица от мощите му има и в църквата св.Кирик и Юлита в Банкя. 

Свети Георги - помага на военнослужещите и на техните семейства, за богата реколта, защита от природни бедствия, душевно и физическо здраве, за намиране на изчезнали

Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св.Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.

Как помага иконата?

Свети великомъченик Георги е покровител на военните, земеделците и животновъдите. Иконата, на която е изобразен този свят образ защитава всички, които са на военна служба, в запас или вече са в пенсия или не работят това, но дълги са били военнослужещи. Иконата защитава освен тях, и техните семейства.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.

Молитва

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да  славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Житие на свети Георги

Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.

Чудеса пред иконата на свети Георги

На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.

С иконата на св.Георги Зограф са свързани много чудеса. Едно от тях е от времето на царуването на император Лъв Мъдри, когато манастира бил току що основан от трима братя - българи. Те имали разногласия как да нарекат манастира - единия смятал, че манастира трябва да бъде осветен в чест на Пресвета Богородица, вторият - на св.Николай Чудотворец, а третия - на св.Георги Победоносец. Спорът между тях продължил няколко седмици и тогава те решили да оставят това в Божиите ръце. Те оставили на храмовия олтар чиста дъска и горещо се помолили на Всевишния за това на нея да се изографиса образа на този, който трябва да стане патрон на манастира.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. "Аравийска" или "Сарацинска" икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI век.

Веднъж манастира бил посетен от католически свещенник, който изразил съмнения относно самоизографисването на иконата. Веднага се случило следното чудо: епископа сложил палеца си на иконата, и той залепнал толкова силно, че единствения начин да бъде махнат бил да се отреже част от него. Тази частичка плът и до днес се вижда върху иконата.

Мироточене на иконата на св.Георги в Кипър
В църквата в Камбия-Фармакас на 6 май 2013 г след празнична литургия от иконата на св.Георги, изографисана през 15 в започнало да изтича миро и църквата се изпълнила с благоуханен аромат.

Свети Георги в България

Извор на св.Георги във Велико Търново

http://zografnica.com/izvor_sv_georgi_pobedonosets/

Зографското ателие на иконописеца Стоян Недев се намира от северна страна в подножието на Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица” в град Велико Търново, на 20м над входа към музей на скулптурните фигури „Царевград Търнов” и само на стотина метра от площада пред крепостта Царевец. Входът е откъм улица „Никола Пиколо” до саморасло дърво, а на вратата има надпис „Водата е безплатна”. Често пред зографницата има много гълъби. Вътре е приятно тихо (или с тихи църковни песнопения) и прохладно, помещението е е отрупано с икони, кръстове и снимки. Сред тях, сякаш на непривично място, странника забелязва мраморна чешма с корито под икона на „Св. Георги Победоносец”.

В тази омиротворена обстанова създава своите икони зографът Стоян Недев, често в компанията на своята дъщеря.

Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. В своята практика Стоян Недев има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон „East-West Eurointelekt” .

Специализира в Светия Синод за зографисване на храмове и икони. В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф към Национален институт за паметници на културата и на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в храмовете и манастирите на епархията.

С голяма отговорност реставрира и 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Музей „Възраждане и Учредително събрание”, филиал на Регионален исторически музей.

След 1990г. Стоян Недев работи на самостоятелна практика. Много негови икони са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.

Според възгледите на иконописеца, „ …за да зографисва икони, човек трябва да е духовно чист, да има въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.”

Важно събитие се случва в зографницата по време на Великденските пости през 1996 година:

Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му. Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на Катедралния храм, който е над зографницата. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.

„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. След 3 метра копане в дълбочина стигнали до твърда скала, а водата продължавала да си извира. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.

И точно тогава се случило ново чудо. На връх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата – така е изобразен и ореолът на Бог Отец. По-късно Стоян разбрал, че гълъбът е различен от градските си побратими, които са постоянно пред зографницата, защото е скален, порода гривяк.

Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма. Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма и го хранил. Отлетял, когато работата по нея приключила.

Върху мраморната чешма е изобразен Св. Георги как убива ламята, иконата трябвало да бъде ориентирана на изток. Докато с водопроводчика се чудели точно как да отведат водата, за да не разбиват целия под се случила поредната поличба – пред слисания поглед на работника плочките с пукот се надигнали, показали откъде трябва да минат тръбите от аязмото до чешмата. Надписът на чешмата гласи: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН!”

Стоян Недев разбрал, че водата е лековита, когато момиче от Полски Тръмбеш дошло да налее за майка си. Тя имала перде на очите. Пратила я ясновидка. Тогава станало и първото чудо – пердето на жената изчезнало.

Озадаченият иконописец занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с градските ВиК мрежи.

Когато освещавали чешмата на Гергьовден (и зографът е роден на Гергьовден), гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два… Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст. Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница, в случая се появил върху каменните плочи пред зографница.

„Водата от аязмото е лечебна, помага за очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми. Тези, които вярват, оздравяват“, казва Стоян.

Преди няколко години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Баба Алия Сулева от турската махала, тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.

„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя по терлици. Легна пред чешмата, целуваше мрамора, плачеше и 20 минути се моли. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва иконописецът.

Друга туркиня от Разград взела вода за сина си. Момчето било вече голямо, но се напикавало нощем. С едно шише от водата се излекувало. После майката се върнала с кутия бонбони, за да почерпи. За чудото запалила свещ на Св. Георги. Най-вече турците се връщали да се поклонят с благодарност пред иконата на християнския светец.

Идвал и мъж от Силистра. Правил си операция на крака, а раната 6 месеца не заздравявала. Наложил я с компреси от извора. След няма и седмица и раната зараснала.

Мраморното корито под медния чучур е пълно със стотинки. Хвърлят ги вярващи в лечебната сила на водата. До чешмата между редовете икони винаги гори свещ. От никого зографът не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той. „Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска поредния запис на църковни песнопения и подава чашата с вода от аязмото.

„Вземаш една чашка сутрин на гладно, половин час преди ядене. Прекръстваш се и като се помолиш, тя отива точно по предназначението. Може да се прилага с накапване в очите при катаракти. Като компреси при кожни болести. Богата е на златни и сребърни йони и действа като лекарство. Възрастни не бива да пият повече от 50г. 2-3 пъти дневно, защото е много силна и вдига кръвното налягане“, напътства зографът.

В последните години Стоян Недев изрисува икона на Васил Левски като светец, защото вярва, че Апостола е мъченик за отечеството ни. Иконата стои редом до образа на покровителя му Св. Георги Победоносец. Левски е изобразен с кръст в ръката и монашеска качулка, както се изобразяват мъчениците.

Иконописецът изписал и баба Ванга с божествен нимб. Жена от Петрич поискала да я изрисува като мъченица. Стоян сам отнесъл иконата на гроба на пророчицата и я оставил в дар. Така изпълнил заръката на Ванга, чийто дух се явил на негов приятел.

В съседното помещение до зографницата под Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица”, в град Велико Търново той вдига параклис посветен на Св. Георги. Започнал е да копае в центъра, за да хване по-голям дебит на аязмото. Стигнал до 4м. дълбочина, но няма средства за техника, с която да пробие по-дълбока дупка и да бликне обилно целебната течност.

Св.Козма и Дамян - За изцеление от недъзи и лечебна помощ; за здраво семейство; за встъпване в брак

Свети безсребърници Козма и Дамян се почитат от древни времена заради способността им да изцеляват от недъзите и да оказват лечебна помощ. Тях също ги наричат покровители на книжовното учение. Освен това те били почитани и като покровители на ковачите.

Как защитава иконата?

Искрената молитва пред иконата на Св.Козма и Дамян защитава от недостиг на сили при просвещение, особено при обучението на малки деца, от духовни и телесни недъзи, при тежки болести. Пред иконата се молят за целостта на домашното огнище. За здравина на брака за тези, на които предстои сключване на брак, защото св.Козма и Дамян се считат за покровители на ковачите и те се призовават да се "скове сватбата".

За какво помага иконата?
В църковната история са известни три двойки светии с тези имена, живели по едно и също време: Козма и Дамян Асийски, Козма и Дамян Римски, Козма и Дамян Аравийски. Те се ползват с голяма любов сред православните християни и към тях се обръщат с много молби за тяхното свято застъпничество.
Козма и Дамян Асийски са известни в Гърция като помощници в постигането на книжовна грамота.
Козма и Дамян Аравийски се считат за покровители на ковачите и ковашкото дело -  тях ги наричали още Божии ковачи.В деня на Козма и Дамян ковачите не работили, защото са смятали, че е грехота да се работи в деня на празника на техните покровители. Те се смятат за покровители на брака.
Но главното, за което най-много молили Козма и Дамян, лекарите безсребърници от Рим и Козма и Дамян Аравийски е душевно и телесно изцеление, заради многото извършени от тях изцеления и целителски чудеса.

МОЛИТВА към Светите безсребърници:

Като страдам тежко от моята болест, аз (името) прибягвам към вас, свети чудотворци и изцелители Козма и Дамяне,защото вие проповядвахте, че душевния недъг е по-тежък от всички недъзи на тялото и че когато душата боледува от грехове, често пъти и тялото пада в болест.
Зная, че чрез болестите си човек се очиства от греховете си.
И тъй, свети чудотворци, помолете Господа да ми дарува прощение на прегрешенията ми и понеже съм слаб и безпомощен, и силите ми в болестта са изтощени, да не допусна да изпадна в униние и да загина.
Побързайте да ми помогнете, свети изцелители,та като оздравея, да премина дните си в покаяние,да свърша в мир моя живот и в съдния ден да застана неосъдно пред лицето на страшния Съдия на вселената - сърцеведеца Бога, Когото да възпявам и славя винаги и во веки. Амин! (прекръстете се три пъти)

Дни на св. Козма и Дамян

Православната църква почита 3 двойки безсребърници Св.Козма и Дамян.
Празници:
Козма и Дамян Асийски - 1 ноември
Козма и Дамян Римски - 1 юли
Козма и Дамян Аравийски - 17 октомври

Манастири Св.Козма и Дамян в България

Кукленски манастир Св.Козма и Дамян
Разположен на 2 километра югозападно от град Куклен, Област Пловдив и на около 10 километра западно от Асенвград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи.
Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Свети Врачoве“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян Сандански

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян носи със себе си вече 1600-годишна история. Тази свята обител е разположена в Югоизточна България, като от град Сандански я делят само два километра в северна посока.
Историческите извори свидетелстват за съществуването на Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян на това място още някъде през 4 и 5 век. Тогава комплексът се е състоял от манастир с прилежаща църква. Смята се, че тук са живели двамата братя Св. Св. Козма и Дамян, които са помагали на хората да се излекуват от своите болести най-вече благодарение на помощта на намиращият се в близост минерален извор „Мирото”, който съществува и до днес като част от Огняновските минерални извори.
Според преданието на каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за лечението и поради тази причина били наречени "безсребреници". Единственото, което се опитвали да внушат с чудодейните си лечения било вярата в Христа у хората.
Двамата братя имали голямо състояние, което било налседствено от предците и получено от родителите имущество. Те го продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличалиголите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.
Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така: Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.
Светите лечители – безсребреници дават и името на града – Свети Врач. Това идва от превод на славянски, където Врач означава лекар подпорна стена.
По време на турското робство “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е бил съборен и опустошен, но основите, които на места личат и днес, са запасени. Това прекъсва живота в манастира, но народът не престава да го почита. Оттогава до днес всяка година на светли четвъртък след Велик ден се организира събор.
Сега съществуващият манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян, който представлява църковна постройка, е издигнат върху старите основи през 1928 г.

Житие на светите братя Козма и Дамян

Православната Църква почита 3 двойки светци, живели в различни места, по различно време: Козма и Дамян Асийски -  14 ноември, Козма и Дамян от Рим - 14 юли и Козма и Дамян Аравикйски - 30 октомври. 

Братята живели в Рим, в 3 век. Техните родители християни ги възпитавали в любов към Бога. Те ходили от град на град и изцелявали безвъзмездно болните. Понеже чудодейните изцеления приобщавали към християнската вяра много хора, римските власти, недоволни от това решили да ги заловят. Християните укривали братята, но след като били заловени много невинни жители, те решили да се предадат. Братята били хвърлени в тъмница, след което ги изправили на съд. Те били изправени пред император Карин, който ги призовавал да се обърнат към езическата вяра. След време императорът получил много силно схващане на врата, дотолкова, че не можел да се обърне. Той отишъл при двамата братя, в тъмницата и ги помолил да го излекуват с Господнята молитва. След молитвата императорът бил излекуван, а Дамян и Козма пуснати на свобода, продължили с лекарската практика.

Според преданието Козма и Дамян били убити от своя първоначален учител в лекарската професия, който завидил на двамата братя. Данните за живота на двамата светци датират от 283-284 г.

Козма и Дамян Асийски се родили в Мала Азия, но тяхното родно място не е известно, почти по същото време с римските братя, откъдето идва историческото объркване.

Двамата братя осиротели рано. Останала млада вдовица. тяхната майка Федотия ги възпитавала в християнско благочестие. Основното занимание на братята било лечителството. Те ходили по градове и села, и сами ходили по къщите на болните и ги лекували.

Има легенда, че ги извикали при тежко болната Паладия, от лечението на която се отказали всички лекари. По молитвите на Козма и Дамян и благодарение на своята вяра Паладия се излекувала и дарила на Дамян в знак на благодарност 3 яйца в името на Животоначалната Троица. Понеже били безсребърници, братята не приемали дарове, но като чул това Дамян приел дара. 

Козма, като разбрал за това се огорчил много, решавайки, че брат му нарушил обета. На смъртния си одър, той помолил да не го погребват заедно с брат му заради това. И тогава се случлило чудо: при него дошла изцелената преди време камила, и с човешки глас казала, че брат му е приел дара заради Бог. Двамата братя били погребани заедно в Месопотамия.

Козма и Дамян Аравийски са по-почитани от католическата църква, отколкото другите братя. Те живяли по същото време, при царуването на Диоклетиан и се занимавали с лечителска дейност в пристанище Егея, а след това в римската провинция Сирия.

В това време, наместник на императора в тази провинция станал Лисий, известен със своята жестокост по отношение на християните. Виждайки каква популярност придобиват светите братя и как хората приемат тяхното учение, той заповядал да ги заловят и доведат при него. Той поискал от тях да принесат жертва на езическия олтар. Светиите не само отказали, но и отново засвидетелствали своята вяра в Христос. Лисий се ядосал и заповядал да ги пребият. след което да ги хвърлят в морето. Тогава се явил Ангел Господен, който ги извел на сушата. Лисий заключил двамата братя в тъмница, а на другия ден заповядал да бъдат изгорени на кладата, но огъня не ги докосвал. Лисий заповядал тогава да ги обезглавят с мечове, заедно с трима техни ученици. Те са погребани в град Килис, на южната граница на Турция със Сирия. Това се случило през 303 г. и скоро след това на техния гроб започнали да се случват много изцеления. 

Любовта и почитанието на трите двойки братя и в Православната, и в католическата църква са толкова силни, че историята е оставила много иконописи, фрески и скулптори.

Олтар на църквата Св.Лаврентий, 1505 г.

Света Матрона Московска -за помощ в сърдечните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата

Най-почитаемата московска светица. Имаща от рождението си дара на чудотворството, преди смъртта си тя станала известна като молитвеница и застъпница за Божията слава. Целият и живот станал пример за великия подвиг на любовта, търпението, саможертвата и състраданието.

Как помага иконата?

Искрената молитва пред иконата на блаженната Матрона Московска ще ви защити от всички нежелани събития във вашия живот. Тя ще ви защити от болести, от нападките на недробожелатели. Няма човек, който се е помолил искренно за помощ, и да не я получил.

За какво помага иконата?

Молитвата пред иконата на Света Матрона помага за всичко, за което я помолите - в сърде
чните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата. Света Матрона е винаги с нас, и молитвата пред нейната икона, помага на всички, който застават пред нея в скърби и недъзи.

Молитва към Света блажена Матрона Московска

О, блажена майко Матрона, която с душата си предстоиш пред Божия Престол на небесата, а с тялото си почиваш на земята и чрез дадената ти свише благодат източваш различни чудеса. Погледни милостиво сега на нас, грешните, които в скърби, болести и греховни изкушения преминаваме дните си, утеши ни, отчаяните, изцели тежките ни недъзи, допускани ни от Бога заради нашите грехове, избави ни от многото беди и опасности, умоли нашия Господ Иисус Христос да ни прости всички съгрешения, беззакония и грехопадения, с които от младини дори до настоящия ден и и час съгрешихме, та, чрез твоите молитви получили благодат и велика милост, да прославим единия Бог в Троица, Отец, и Син, и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Образ на Света блажена Матрона Московска

Нейните съвременници са я запомнили като светла и ласкава, с тих глас. З.Жданова, при която живяла Матрона в Москва, пише в своите спомени за нея, че матушка била дребничка, с пухеста коса, с малки ръце и крака. Когато не приемала посетители, лежала на една страна, и никога не заспивала дълбоко, а когато приемала посетители седяла по турски.Ядяла и пиела малко, никога не се оплаквала и приемала всичко на масата като дар Божий.

Имала прекрасно чувство за хумор, шегувала се, винаги била приветлива, но ставала строга, ако при нея идвали с неразумна молба.
Тя с точност описвала човека срещу нея, окръжаващия свят, въпреки, че била сляпа от рождението си. Питали я, откъде знае, а тя отговаряла, че всичко и показвал Господ - и слънцето, и цветята, и птичките.
З.Жданова учила в Архитектурния институт и когато дошло време за дипломната и защита, нейният ръководител, и казал, че няма да приемат дипломната и работа. Огорчна, Зинаида разказала на Матрона за своите проблеми, а тя започнала да говори, че нейните преподаватели трябва да отидат в Рим и Флоренция, за да видят великолепните решения на великите италиански архитекти. След това необразованата жена и дала конкретно решение за проектиране на арка в нейния проект. Няма смисъл да се казва, че комисията приела дипломната работа и Зинаида защитила.

Детството на Святата блаженна Матрона Московска

През 1885 г., в село Себино, Тулска губерния /сега Кимовски район/, в семейството  на трудолюбиви, но бедни селяни Дмитрий и Наталия Никонови се родило тяхното 4 дете. Родителите били вече възрастни, и като разбрали, че очакват 4 дете, решили да го дадат в сиропиталище. И със сигурност щели да го направят, ако майката Наталия, не сънувала удивителен сън. Тя сънувала бяла птица, която кацнала на дясната и ръка, а очите на птицата били плътно затворени. Наталия почуствала този сън за много необичаен и се отказала да дава детето в сиропиталище.
Родило се светло, русичко момиченце, със затворени очи - всъщност тя изобщо нямала очи и майката приела изпратеното от Бог дете с радост, обичала го от цялото си сърце и особено страдала за вродения недъг на детето си. Но лишеното от физическо зрение дете имало друго, вътрешно зрение.
Богоизбранността на детето била забелязана по времето на нейното кръщение. На гърдите на момиченцето се появил белег, под формата на кръст.
В момента, когато свещеника, който я кръстил я потопил във водата, от нея започнал да излиза лек, благоуханен дим. Това дете е свято - казал свещенника, а в следващите години той станал нейн много близък наставник.
Скоро в къщата на бедното семейство започнали да се стичат всякави хора от близки и далечни села и да търсят Матрона, за да им помогне за лечение на болест, или да им даде съвет по наболял въпрос.
През 1912 г, когато девойката навършила 17 г. получила пълна пареза на краката и до края на живота си не проходила.
Удивително било нейното общуване с иконите. Тя посещавала от детството си храма "Успение Богородично" и нееднократно в съня и Бог и откривал, че в този храм трябва да има иконата на Богородица "Търсеща загиналите".

Тя помолила майка си да отиде при свещеника на църквата и да потърсят в църковната библиотека книгата, в която има тази икона, като описала точното и местоположение. След като намерили образа, Матронушка помолила да намерят иконописец, който да я изографиса. Разбира се, бедното семейство нямало толкова пари и Матронушка помолила цялото село да се включи в събирането на средствата. Почти всички жители на селото се включили с радост, само двама от тях с насмешка дали пари. Когато Матрона взела събраните пари, тя отделила точно тяхните пари, дала ги на майка си и казала да им ги върне, защото те опорочават всички събрани средства.
Намерили иконописец, но нещата не вървяли добре и изографисването на иконата ставало много бавно. Той отишъл при Матронушка, а тя му казала, че той има неизповядан грях, и затова нещата не вървят. Той отишъл при свещеник, изповядал се, но отново прикрил грях. Като отишъл пак при Матрона, тя отново му казала, че трябва да изповяда всичките си грехове. Засрамен, иконописеца отишъл пак, изповядал се и помолил Матрона да му прости лъжата. Тя разбира се му простила и казала, че той вече ще нарисува иконата. Така се и случило.
През 1915 г. иконата била завършена. Тази икона останала през целия живот при Матрона, а сега се намира в любимия и Покровски манастир. Била направена и втора икона на Богородица "Търсене на загиналите", с парите, които били събрани и тя била поставена с литийно шествие в църквата "Успение Богородично". Света Матрона също отишла да посрещне иконата, като я носили на ръце почти 4 км, защото тя не можела да ходи. Иконата станала местна светиня и се проявила като чудотворна - по време на суша я изнасяли извън църквата, отслужвали молебен, и малко след като молебена приключвал се изливал дъжд. Тази икона сега се намира в Новомосковск, в Светоуспенския манастир на Тулска епархия.
Една от най-знаменателните срещи в живота на Матрона Московска е срещата и със светия преподобен Йоан Кронщадтски. Матронушка била на 14 г, когато Лидия Янкова, дъщеря на владелеца на селото,в което живеели Никонови заедно с още хора, тръгнали на поклоническо пътуване по светите места на Русия. Те решили да вземат и сляпата Матрона. Така сляпото момиче посетило Троицко-Сергиевата лавра, Киевско-Печорската лавра, Москва, Санкт Петербург, Кронштадт. Историята, която се разказва е, че след края на богослужението в Андреевския събор, отец Йоан помолил хората, да направят път на сляпото момиче, за да стигне до него, а когато тя дошла при него, той я нарекал "осмият стълб на Русия".

Защо той казал така, това останало тайна, предполага се, че преподобния отец Йоан още тогава виждал, че Русия я очаква нещо страшно. Самата блаженна Матрона още от детството си също разказвала, че скоро ще настане време на пожари, разруха, гонения на Църквата.
Тя предсказвала на много как да избегнат бедствията, свързани с този период. Тя посъветвала владелеца на Себия, бащата на Лидия Янкова, с която била на поклонничество да продаде всичко и да замине със семейството си зад граница, но той не я послушал. По-късно тяхното имение било разграбено, а дъщеря му обедняла и осиротяла водила скитнически живот. Богата жена, която си купила къща в Себино решила да построи параклис. Средствата и строителните материали били събрани, но Матронушка казала, че строежа няма да се осъществи. Дамата не повярвала, но всичко се случило така, както казала блаженната - революцията попречила на намеренията на дамата.

Житие на святата блаженна Матрона в следреволюционното време

След революцията през 1917 г. настанали тежки времена за Православната църква. Взривявали храмове, махали кръстовете от куполите на църквите, претопявали камбаните за оръжие, разстрелвали свещенници или ги изпращали в заточение. Потокът от посетители при блаженната Матрона не намалявал и било ясно, че това няма да продължи дълго, защото тя призовавала всички да съхраняват православната вяра.
За да запази близките си от репресия, тя заминала за Москва. Добрала се до там, тя чукала на много врати, живяла даже в мазета. По спомените на съвременниците за нея се грижили послушници. До началото на войната Матронушка живяла в дома на свещеника Василий. Неговата жена, послушница Пелагия не я харесвала. Когато при нея идвали много посетители с подаръци, Пелагия ги раздавала на своите роднини. Тя давала на Матронушка да яде и пие, когато тя решала, но в сърцето на Матронушка нямало обида. След време отец Василий бил арестуван, и Матронушка трябвало да напусне дома му. Нейните автобиографици описват много места, в които е живяла Матрона след това - тя се скитала, но не виждала в това лоша съдба, а приемала всичко като дадено от Бога.
За този период от живота и З.Жданова разказва, че я намерила премръзнала в малка барака. Тя отказала предложението на Зинаида да се премести в нейния апартамент на Арбат. Казвала и, че Бог не и дава, защото Зинаида ще съжалява. Тя не искала да причинява на другите проблеми и неприятности.
Няколко пъти се опитвали да я арестуват, но Бог не позволявал. Известен е този случай: участъковия дошъл да арестува Матрона, а тя му говорила - "аз не мога да избягам - сляпа и без крака. По-добре си отиди в къщи, защото там се е случил нещастен случай." Милиционерът не повярвал много, но решил да отиде и да провери. Като отишъл, видял, че е избухнала газова бутилка, жена му била силно обгорена, и ако блаженната не го била предупредила тя щяла да умре. Той бързо закарал жена си в болница. На другия ден, в службата му го попитали дали е арестувал сляпата жена, а той отговорил, че за нищо на света не може да я арестува, защото тя спасила семейството му.

Житие на святата блаженна Матрона в годините на война

Войната започнала и ние не знаем колко човешки живота е спасила Матрона-навярно много. С духовния си поглед тя можела да вижда много далече и разказвала, че вижда всичко, което се случва на фронта. Още през юни 1941 г тя предрекла края и победата в страшната война.
Графикът на ежедневието на Матрона бил както преди войната - през деня тя приемала много хора, а вечер се молила. Съвременниците и разказват, че докато траела войната тя ги молила да и носят върбови клонки. Матушка ги чупела на малки клончета, белила ги и се молила.
През 1942 г. Матрона най-накрая склонила и се преместила в апартамента на З.Жданова.Тя приемала по почти 40 човека на ден. При нея идвали и с най-обикновени, лични и битови проблеми: от нещастна любов до изчезнали вещи. За изцеление - от тежки хронически проблеми или обявени от медицината невъзможни случаи до сериозни психически проблеми.
З.Жданова си спомня, че Матрона не умаловажавала нито един проблем, с който идвали хората. Всичко в човека за нея било важно. Тя се молила на Бог за всяка нуждаеща се душа. Тя често изпращала хората да се покаят при свещенник, карала хората да носят кръстчета, въпреки безбожното време. В този период тя не приемала от никой нищо, защото времената били тежки за всички.
В стаята, в която живяла Матрона имало икони в трите ъгъла на стаята, пред които светели кандила. И въпреки тежките и мъчителни времена от жилището, което тя обитавала излизала Божия благодат.
Но покоя бил временен. Скоро съседи докладвали, че в апартамента на Жданова постоянно идват хора. Дошли да арестуват не Матрона, а Зинаида.

Смъртта на Света блаженна Матрона

През 1949 г. след ареста на Жданова Матронушка била изпратена в предградията на Москва, в Сходни. На улица Курганска минали последните три години от нейния живот. Тя починала през 1952 г, на 67 години. Три дни преди смъртта си тя знаела за това, и помолила опелото да бъде в любимата и църква - Ризоположение. На 2 май тя починала, а на 4 май била погребана в Даниловското гробище, до храма. Светата блаженна Матрона имала две молби - да не слагат изкуствени цветя на гроба и да не затварят вратата на гроба и, за да може всеки да дойде и да и зададе своите въпроси и молби.
Тя била толкова скромна, и въпреки, че била много прозорлива не могла да предположи едно - че името и ще бъде прославено от Православната църква, че ще бъде канонизирана за светица, а нейните мощи през 1988 г. ще бъдат пренесени в един от най-известните манастири - Покровския манастир.

Чудеса пред иконата

Мъж на име Алексей страдал от сериозно кардиологично заболяване. Никакви светила на науката не можели да помогнат. През август 2008 г, той се почувствал много зле. Отишъл на гроба на света блаженна Матрона, взел шепа пясък от там и го сложил в областта на сърцето. Връщайки се, почувствал облекчение, можел да диша и му станало по-леко.
Когато отишъл за втори път на нейния гроб си взел горяла восъчна свещ. В къщи той сложил свещта редом до иконите и в стаята се разнесло дивно благоухание. Той легнал на леглото, чувствайки, че нещо прониква в сърцето му. Настъпило облекчение, а след това все повече и повече.
Евгения от Москва свидетелства, че през юли 2007 г. започнал да и се подува десния крак. След седмица тя не можела да обуе обувка, а при ходене изпитвала страшни болки. Лекарите и поставили страшна диагноза - тумор на костта. Евгения, превъзмогвайки болката отишла на гроба на Св.Матрона и горещо и се помолила. След седмица отокът спаднал, все едно не го е имало.
Матушка помага във всякакви случаи. Елена разказва как през 2000 г. била неволно замесена в афера с финансова пирамида и загубила всичките си пари. Една жена я посъветвала да се обърне към святата Матрона. Елена отишла в Покровския манастир със смесени чувства - имала голяма надежда, но не можела да повярва напълно. Но чудото се случило - парите се върнали. Сега Елена е съвършенно убедена. че и е помогнала Матушка.