четвъртък, 2 януари 2014 г.

Света Матрона Московска -за помощ в сърдечните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата

Най-почитаемата московска светица. Имаща от рождението си дара на чудотворството, преди смъртта си тя станала известна като молитвеница и застъпница за Божията слава. Целият и живот станал пример за великия подвиг на любовта, търпението, саможертвата и състраданието.


Как помага иконата?
Искрената молитва пред иконата на блаженната Матрона Московска ще ви защити от всички нежелани събития във вашия живот. Тя ще ви защити от болести, от нападките на недробожелатели. Няма човек, който се е помолил искренно за помощ, и да не я получил.


За какво помага иконата?
Молитвата пред иконата на Света Матрона помага за всичко, за което я помолите - в сърде
чните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата. Света Матрона е винаги с нас, и молитвата пред нейната икона, помага на всички, който застават пред нея в скърби и недъзи.




Молитва към Света блажена Матрона Московска
О, блажена майко Матрона, която с душата си предстоиш пред Божия Престол на небесата, а с тялото си почиваш на земята и чрез дадената ти свише благодат източваш различни чудеса. Погледни милостиво сега на нас, грешните, които в скърби, болести и греховни изкушения преминаваме дните си, утеши ни, отчаяните, изцели тежките ни недъзи, допускани ни от Бога заради нашите грехове, избави ни от многото беди и опасности, умоли нашия Господ Иисус Христос да ни прости всички съгрешения, беззакония и грехопадения, с които от младини дори до настоящия ден и и час съгрешихме, та, чрез твоите молитви получили благодат и велика милост, да прославим единия Бог в Троица, Отец, и Син, и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.


Образ на Света блажена Матрона Московска
Нейните съвременници са я запомнили като светла и ласкава, с тих глас. З.Жданова, при която живяла Матрона в Москва, пише в своите спомени за нея, че матушка била дребничка, с пухеста коса, с малки ръце и крака. Когато не приемала посетители, лежала на една страна, и никога не заспивала дълбоко, а когато приемала посетители седяла по турски.Ядяла и пиела малко, никога не се оплаквала и приемала всичко на масата като дар Божий.

Имала прекрасно чувство за хумор, шегувала се, винаги била приветлива, но ставала строга, ако при нея идвали с неразумна молба.

Тя с точност описвала човека срещу нея, окръжаващия свят, въпреки, че била сляпа от рождението си. Питали я, откъде знае, а тя отговаряла, че всичко и показвал Господ - и слънцето, и цветята, и птичките.
З.Жданова учила в Архитектурния институт и когато дошло време за дипломната и защита, нейният ръководител, и казал, че няма да приемат дипломната и работа. Огорчна, Зинаида разказала на Матрона за своите проблеми, а тя започнала да говори, че нейните преподаватели трябва да отидат в Рим и Флоренция, за да видят великолепните решения на великите италиански архитекти. След това необразованата жена и дала конкретно решение за проектиране на арка в нейния проект. Няма смисъл да се казва, че комисията приела дипломната работа и Зинаида защитила.


Детството на Святата блаженна Матрона Московска
През 1885 г., в село Себино, Тулска губерния /сега Кимовски район/, в семейството  на трудолюбиви, но бедни селяни Дмитрий и Наталия Никонови се родило тяхното 4 дете. Родителите били вече възрастни, и като разбрали, че очакват 4 дете, решили да го дадат в сиропиталище. И със сигурност щели да го направят, ако майката Наталия, не сънувала удивителен сън. Тя сънувала бяла птица, която кацнала на дясната и ръка, а очите на птицата били плътно затворени. Наталия почуствала този сън за много необичаен и се отказала да дава детето в сиропиталище.
Родило се светло, русичко момиченце, със затворени очи - всъщност тя изобщо нямала очи и майката приела изпратеното от Бог дете с радост, обичала го от цялото си сърце и особено страдала за вродения недъг на детето си. Но лишеното от физическо зрение дете имало друго, вътрешно зрение.
Богоизбранността на детето била забелязана по времето на нейното кръщение. На гърдите на момиченцето се появил белег, под формата на кръст.
В момента, когато свещеника, който я кръстил я потопил във водата, от нея започнал да излиза лек, благоуханен дим. Това дете е свято - казал свещенника, а в следващите години той станал нейн много близък наставник.
Скоро в къщата на бедното семейство започнали да се стичат всякави хора от близки и далечни села и да търсят Матрона, за да им помогне за лечение на болест, или да им даде съвет по наболял въпрос.
През 1912 г, когато девойката навършила 17 г. получила пълна пареза на краката и до края на живота си не проходила.
Удивително било нейното общуване с иконите. Тя посещавала от детството си храма "Успение Богородично" и нееднократно в съня и Бог и откривал, че в този храм трябва да има иконата на Богородица "Търсеща загиналите".
Тя помолила майка си да отиде при свещеника на църквата и да потърсят в църковната библиотека книгата, в която има тази икона, като описала точното и местоположение. След като намерили образа, Матронушка помолила да намерят иконописец, който да я изографиса. Разбира се, бедното семейство нямало толкова пари и Матронушка помолила цялото село да се включи в събирането на средствата. Почти всички жители на селото се включили с радост, само двама от тях с насмешка дали пари. Когато Матрона взела събраните пари, тя отделила точно тяхните пари, дала ги на майка си и казала да им ги върне, защото те опорочават всички събрани средства.
Намерили иконописец, но нещата не вървяли добре и изографисването на иконата ставало много бавно. Той отишъл при Матронушка, а тя му казала, че той има неизповядан грях, и затова нещата не вървят. Той отишъл при свещеник, изповядал се, но отново прикрил грях. Като отишъл пак при Матрона, тя отново му казала, че трябва да изповяда всичките си грехове. Засрамен, иконописеца отишъл пак, изповядал се и помолил Матрона да му прости лъжата. Тя разбира се му простила и казала, че той вече ще нарисува иконата. Така се и случило.
През 1915 г. иконата била завършена. Тази икона останала през целия живот при Матрона, а сега се намира в любимия и Покровски манастир. Била направена и втора икона на Богородица "Търсене на загиналите", с парите, които били събрани и тя била поставена с литийно шествие в църквата "Успение Богородично". Света Матрона също отишла да посрещне иконата, като я носили на ръце почти 4 км, защото тя не можела да ходи. Иконата станала местна светиня и се проявила като чудотворна - по време на суша я изнасяли извън църквата, отслужвали молебен, и малко след като молебена приключвал се изливал дъжд. Тази икона сега се намира в Новомосковск, в Светоуспенския манастир на Тулска епархия.
Една от най-знаменателните срещи в живота на Матрона Московска е срещата и със светия преподобен Йоан Кронщадтски. Матронушка била на 14 г, когато Лидия Янкова, дъщеря на владелеца на селото,в което живеели Никонови заедно с още хора, тръгнали на поклоническо пътуване по светите места на Русия. Те решили да вземат и сляпата Матрона. Така сляпото момиче посетило Троицко-Сергиевата лавра, Киевско-Печорската лавра, Москва, Санкт Петербург, Кронштадт. Историята, която се разказва е, че след края на богослужението в Андреевския събор, отец Йоан помолил хората, да направят път на сляпото момиче, за да стигне до него, а когато тя дошла при него, той я нарекал "осмият стълб на Русия".
Защо той казал така, това останало тайна, предполага се, че преподобния отец Йоан още тогава виждал, че Русия я очаква нещо страшно. Самата блаженна Матрона още от детството си също разказвала, че скоро ще настане време на пожари, разруха, гонения на Църквата.
Тя предсказвала на много как да избегнат бедствията, свързани с този период. Тя посъветвала владелеца на Себия, бащата на Лидия Янкова, с която била на поклонничество да продаде всичко и да замине със семейството си зад граница, но той не я послушал. По-късно тяхното имение било разграбено, а дъщеря му обедняла и осиротяла водила скитнически живот. Богата жена, която си купила къща в Себино решила да построи параклис. Средствата и строителните материали били събрани, но Матронушка казала, че строежа няма да се осъществи. Дамата не повярвала, но всичко се случило така, както казала блаженната - революцията попречила на намеренията на дамата.


Житие на святата блаженна Матрона в следреволюционното време

След революцията през 1917 г. настанали тежки времена за Православната църква. Взривявали храмове, махали кръстовете от куполите на църквите, претопявали камбаните за оръжие, разстрелвали свещенници или ги изпращали в заточение. Потокът от посетители при блаженната Матрона не намалявал и било ясно, че това няма да продължи дълго, защото тя призовавала всички да съхраняват православната вяра.
За да запази близките си от репресия, тя заминала за Москва. Добрала се до там, тя чукала на много врати, живяла даже в мазета. По спомените на съвременниците за нея се грижили послушници. До началото на войната Матронушка живяла в дома на свещеника Василий. Неговата жена, послушница Пелагия не я харесвала. Когато при нея идвали много посетители с подаръци, Пелагия ги раздавала на своите роднини. Тя давала на Матронушка да яде и пие, когато тя решала, но в сърцето на Матронушка нямало обида. След време отец Василий бил арестуван, и Матронушка трябвало да напусне дома му. Нейните автобиографици описват много места, в които е живяла Матрона след това - тя се скитала, но не виждала в това лоша съдба, а приемала всичко като дадено от Бога.
За този период от живота и З.Жданова разказва, че я намерила премръзнала в малка барака. Тя отказала предложението на Зинаида да се премести в нейния апартамент на Арбат. Казвала и, че Бог не и дава, защото Зинаида ще съжалява. Тя не искала да причинява на другите проблеми и неприятности.
Няколко пъти се опитвали да я арестуват, но Бог не позволявал. Известен е този случай: участъковия дошъл да арестува Матрона, а тя му говорила - "аз не мога да избягам - сляпа и без крака. По-добре си отиди в къщи, защото там се е случил нещастен случай." Милиционерът не повярвал много, но решил да отиде и да провери. Като отишъл, видял, че е избухнала газова бутилка, жена му била силно обгорена, и ако блаженната не го била предупредила тя щяла да умре. Той бързо закарал жена си в болница. На другия ден, в службата му го попитали дали е арестувал сляпата жена, а той отговорил, че за нищо на света не може да я арестува, защото тя спасила семейството му.



Житие на святата блаженна Матрона в годините на война

Войната започнала и ние не знаем колко човешки живота е спасила Матрона-навярно много. С духовния си поглед тя можела да вижда много далече и разказвала, че вижда всичко, което се случва на фронта. Още през юни 1941 г тя предрекла края и победата в страшната война.

Графикът на ежедневието на Матрона бил както преди войната - през деня тя приемала много хора, а вечер се молила. Съвременниците и разказват, че докато траела войната тя ги молила да и носят върбови клонки. Матушка ги чупела на малки клончета, белила ги и се молила.
През 1942 г. Матрона най-накрая склонила и се преместила в апартамента на З.Жданова.Тя приемала по почти 40 човека на ден. При нея идвали и с най-обикновени, лични и битови проблеми: от нещастна любов до изчезнали вещи. За изцеление - от тежки хронически проблеми или обявени от медицината невъзможни случаи до сериозни психически проблеми.
З.Жданова си спомня, че Матрона не умаловажавала нито един проблем, с който идвали хората. Всичко в човека за нея било важно. Тя се молила на Бог за всяка нуждаеща се душа. Тя често изпращала хората да се покаят при свещенник, карала хората да носят кръстчета, въпреки безбожното време. В този период тя не приемала от никой нищо, защото времената били тежки за всички.
В стаята, в която живяла Матрона имало икони в трите ъгъла на стаята, пред които светели кандила. И въпреки тежките и мъчителни времена от жилището, което тя обитавала излизала Божия благодат.
Но покоя бил временен. Скоро съседи докладвали, че в апартамента на Жданова постоянно идват хора. Дошли да арестуват не Матрона, а Зинаида.


Смъртта на Света блаженна Матрона

През 1949 г. след ареста на Жданова Матронушка била изпратена в предградията на Москва, в Сходни. На улица Курганска минали последните три години от нейния живот. Тя починала през 1952 г, на 67 години. Три дни преди смъртта си тя знаела за това, и помолила опелото да бъде в любимата и църква - Ризоположение. На 2 май тя починала, а на 4 май била погребана в Даниловското гробище, до храма. Светата блаженна Матрона имала две молби - да не слагат изкуствени цветя на гроба и да не затварят вратата на гроба и, за да може всеки да дойде и да и зададе своите въпроси и молби.

Тя била толкова скромна, и въпреки, че била много прозорлива не могла да предположи едно - че името и ще бъде прославено от Православната църква, че ще бъде канонизирана за светица, а нейните мощи през 1988 г. ще бъдат пренесени в един от най-известните манастири - Покровския манастир.





Чудеса пред иконата
Мъж на име Алексей страдал от сериозно кардиологично заболяване. Никакви светила на науката не можели да помогнат. През август 2008 г, той се почувствал много зле. Отишъл на гроба на света блаженна Матрона, взел шепа пясък от там и го сложил в областта на сърцето. Връщайки се, почувствал облекчение, можел да диша и му станало по-леко.
Когато отишъл за втори път на нейния гроб си взел горяла восъчна свещ. В къщи той сложил свещта редом до иконите и в стаята се разнесло дивно благоухание. Той легнал на леглото, чувствайки, че нещо прониква в сърцето му. Настъпило облекчение, а след това все повече и повече.
Евгения от Москва свидетелства, че през юли 2007 г. започнал да и се подува десния крак. След седмица тя не можела да обуе обувка, а при ходене изпитвала страшни болки. Лекарите и поставили страшна диагноза - тумор на костта. Евгения, превъзмогвайки болката отишла на гроба на Св.Матрона и горещо и се помолила. След седмица отокът спаднал, все едно не го е имало.
Матушка помага във всякакви случаи. Елена разказва как през 2000 г. била неволно замесена в афера с финансова пирамида и загубила всичките си пари. Една жена я посъветвала да се обърне към святата Матрона. Елена отишла в Покровския манастир със смесени чувства - имала голяма надежда, но не можела да повярва напълно. Но чудото се случило - парите се върнали. Сега Елена е съвършенно убедена. че и е помогнала Матушка.


















Няма коментари:

Публикуване на коментар