Показват се публикациите с етикет Свети Стилиян Детепазител. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Свети Стилиян Детепазител. Показване на всички публикации

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Свети Стилиян Пафлагонийски Детепазител - покровител на децата, педиатрите и педагозите; помощ на болни деца; безплодие

Свети Стилиян Пафлагонийски, наречен още Детепазител е закрилник на бебетата и малките деца. Прозвището си божия служител получава заради умението си да лекува малки деца и особено бебета.
В деня на неговия празник (26 ноември) майките на невръстни бебета омесват и раздават питки, намазани с мед и варено жито за здравето на децата. Питките се раздават на близки, приятели и роднини, които пожелават здраве на детето и приканват св.Стилиян да бди над него.
 Името на светеца се прославило и с това, че бездетните раждали прекрасни и здрави деца по неговите молитви. На иконите се изобразява като възрастен мъж, най-често  с извършваща "благославящ жест" дясна ръка и държащ пеленаче. На свитъка, който светията държи в ръцете си пише: "Получих дар от Бога да бъда пазител на децата".
Името Стилиян в превод означава "стълб".

Молитва 
Отче преподобни наш Стилияне, отхранен и възпитан от майка вдовица, ти още от детинство си всмукал заедно с майчиното мляко вярата в Христа Господа. Твоето детство било низ от горчивини и страдания, но Господ, Който е защитник на вдовиците и сираците, не те е оставил. Твоята душа горяла за подвизи и пост. Затова си се заселил в изоставена гробница, където никой не смеел да се доближи. Чрез тебе гробът станал извор на живот: При тебе се стичал много народ, за да получи твоето благословение, изцерение или утеха. За да се предпазиш от злото, ти си издигнал на това място стълб, на който си се качил и си живял цели 53 години, измъчван от студ, пек, сняг и дъжд. Стълбът ти послужил като кръст за спасение, затова народът променил името ти от Алипий на Стилиянос, което значи стълпник. Чрез подвизите си ти си показал, че и слабата природа на човека с Божия помощ може да бъде насочена към небето и изравнена с ангелите. Ние те знаем, отче Стилияне, като защитник и пазител на дечицата и закрилник на бедните и нещастните, затова днес, чествайки твоята свята памет, молим те, запази тези Божии раби (имената) и им дарувай полезното за спасение. Амин!

Житие на светеца
Свети Стилиян /Алипий Стълпник/ е живял между 400 и 500 г. в Пафлагония, град Адрианопол. Малко преди да го роди майка му имала видение - държала в ръцете си агне, с две запалени свещи на рогата си. А в момента на раждането на Алипий стаята се изпълнила с божествено сияние. След раждането му майка му заспала и отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещенни песнопения. Малко след това починал мъжа и и тя отгледала сама сина си, като го посветила в служба на Бога. Тя го отвела при Адрианополския епископ Теодор, който обучил момчето в Божественото писание. Алипий надминал връстниците си по мъдрост и разум, а с добродетелите си спечелил любовта на Бога и на хората. Той бил назначен за църковен иконом, а след това ръкоположен и за дякон. След известно време Алипий пожелал да води уединен живот, за да може сам в безмълвие да служи на Бога. Той споделил с майка си това си желание и без да казва на никой друг той напуснал родния Адрианопол. Епископ Тодор много се натъжил от постъпката на ученика си и изпратил хора, които да го издирят и върнат обратно в родния град. Намерили го в северната част на Мала Азия и го принудили да се върне обратно. Като се върнал свети Алипий силно скърбял за неосъществения си замисъл. 
Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.

Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.
Светецът извършил много чудеса с Божия помощ - изцерявал болни, изгонвал бесове от хора,предричал бъдещето. св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца. 

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали. 

Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той,  непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице. 

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца. 

Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота. 

Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра. 

Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.

Икони на св.Стилиян в България

Чудотворна икона на св. Стилиян има в църква в село Сатовча, Разложко. На нея светецът е изобразен с 14 пеленачета в ръце.


Икона на св.Стилиян с частица от мощите му има и в църквата св.Кирик и Юлита в Банкя. 

Страници

Страници