Икона на Божията Майка "Тучна планина"

Иконата "Тучна планина" на Божията Майка е от малко познатите Богородични икони. В лявата ръка Богородица държи Младенеца, а в дясната - петкуполен православен храм, разположен на планина. Погледът на Божията Майка е насочен едновременно към молещия се пред иконата, както и към храма в Нейните длани. Това дава усещането, че Божията Майка едновременно и слуша, и участва в молитвата на търсещия помощ. Дясната ръка на Спасителя е вдигната в благославящ жест. Сама по себе си, фигурата на Богородица тук е образ на Божията планина (или Божията църква), която според думите на Пророк Исая трябва да разкрие на хората светлината на Емануил. Храмът с възвишението в дланта и е голяма скала на Духа, изпълнен с възкръсналия Иисус и живеещ в Христовата църква. Името на иконата идва от 67 пслаом в Библията, където се говори  за плодоносната Божия планина, която била напоена с дъжда на Духа.

За какво се молим пред иконата

Молитвата пред иконата може да помогне на тези, които търсят душевен покой и успокоение на духа, възстановяване на мира и любовта в семейството, за защита от природни бедствия и покровителство при трудни обстоятелства, за изцеление на болни деца. 

Към Божията Майка можем да се обръшаме със специална молитва или с думи, които излизат от душата. 

Молитва

Заставам с умиление пред Теб и пред Твоята икона и Те призовавам: Моля Ти се, Преблага спаси ме. помоли Своя Син да ме избави от внезапна смърт по Неговата милост и по Твоята преблага помощ, обърнете ме от тъмнината в светлината, от самолюбие в боголюбие, от неверие във вяра, от зло към добро, от мерзостта на греха към извършване на добри дела; защото това, което е невъзможно за човеците, за Бога е възможно. И ше прославяме Твоя Син, предавайки се на Неговата воля. Амин.

Дни на почитание

24 март, 16 юли и 7 ноември

История на иконата

Оригиналният образ на иконата е от 17 век и се е съхранявал в един от тверските мъжки манастири.  Тя била предадена като дар на настоятеля Косма Волчанов, в знак на благодарност за извършения ремонт в манастира. На Волчанов предложили сам да избере кой от светите ликове да вземе. Иконата, която избрал седяла на пода в странично помещение, поради  това, че имало голямо наличие на икони в храма.

Косма се отнасял към подаръка като към голяма светиня и я почитал до края на живота си. Иконата била предавана на всяко следващо поколение с голяма вяра и почит, докато тя не попаднала в ръцете на един от внуците на Косма, който не се отличавал с голяма принадлежност към вярата. Той захвърлил образа на чердака и забравил за него.

Съпругата на този човек живеела в големи оскърбления и подигравки от мъжа си и неговите роднини. Жената решила да сложи край на живота си и напуснала дома си. По пътя срещнала странник, който съдейки по дрехите му бил монах. Човекът заговорил жената, питайки я накъде се е запътила и като видял колко е разстроена и заповядал да се върне в дома си и да се помоли пред иконата на Божията майка  "Тучна планина". Монахът и казал, че след това животът и ще стане спокоен и хубав. Изумената жена се върнала вкъщи и разказала на всички за срещата си с монаха, включително и за намерението си за самоубийство. Това се случило в навечерието на Благовещение. Иконата била взета от чердака, почистена и сложена на почетно място в дома. Вечерта дошъл свещенник и отслужил нощно бдение пред иконата, което се отслужвало ежегодно занапред, а животът на семейството се подобрил.

150 години след това събитие, иконата се съхранявала в дома на сем. Волчанови. Дъщерята на последния представител на рода я занесла като сватбен дар в дома на семейството на съпруга си - сем. Коняеви. Във втората половина на 19 век било замислено разширение на Тверската църква, посветена на Смоленската икона на Божията Майка. В този момент иконата принадлежала на Георги Коняев, достигнал 97 годишна възраст. Той знаел завещанието на Косма Волчанов, че когато неговия род прекъсне по мъжка линия, иконата трябва да се предаде в храма. Георги решил да предаде иконата в храма, но помолил за нея да бъде направен отделен предел. Иконата била занесена в храма през 1866 година. По време на революцията Смолениския храм бил разрушен, а иконата изгубена. През 1933 година било направено копие на иконата.

Благодатна сила

Почти три столетия иконата на Божията Майка "Тучна планина" проявявала своята чудотворна сила. Благочестивите граждани носели  иконата в домовете си, за лекуват децата си. Копията на иконата също оказвали благотворно въздействие.

Молитва за семейството

http://ikona-i-molitva.info

Когато хората вземат решение да създадат семейство, те си обещават един на друг никога да не се разделятпри каквито и да е обстоятелства и винаги да разчитат един на друг. Но в съвременния свят често семействата се разделят. Помощ в тази ситуация за запазване на брака може да ни даде чудотворната молитва за семейство "Владичице Преблагословенна",

Молитвата може да се чете във всяко време на денонощието, когато душата ви има нужда от това. Молитвата се чете при следните проблеми:

• помирение на съпрузи и разрешаване на конфликти
• да се предотврати опасността от развод
• да се изпълни семейния живот с любов и хармония

Молитва

«Владичице Преблагословенна, 
вземи под Своя покров моето семейство, всели в сърцето на моя съпруг (съпруга) и нашите деца мир, любов и отвори вратата към доброто, не допускай раздяла , неизлечими болести и преждевременна и внезапна смърт в моето семейство.
А нащия дом и всички живуши в него запази от огън, нападение и всякакви зли обстоятелства, страхове и дяволски нападки.
Да, и всички ние заедно и поотделно, яено и съкровенно ще прославяме Твовто Свято Име сега, и винаги и во веки веков. Амин.»

Чудотворната молитва за семейството се счита за особено силен текст за всички православни християни. Защото семейството е най-ценното и съкровенното, за което трябва да се грижим и пазим. А с Божията помощ всичко може да се предолее.

Пресвета Богородица «Три Радости»- пазителка на семейството и семейното огнище

Снимка: http://ikona-i-molitva.info/

Иконата «Три Радости» на Божията Майка е копие на италианския  шедьовър "Светото Семейство" на Рафаел. На нея Дева Мария държи в ръцете си Богомладенеца, в обкръжението на Йоан Предтеча и Йосиф Обручник. 

Иконата била занесена в Русия през 18 век от млад живописец, и 40 години след това се прославила с удивително чудотворене. Идващите да се поклонят пред образа хора забелязали, че след усърдни молитви радостта идва в троен размер, поради което иконата е получила своето съвременно съзнание. Пред иконата можем да се молим за връщане на безследно изчезнали, за спасение от неприятели, за освобождаване на хора от заточение, за изцеление и за благополучно разрешаване на всякакви проблеми.

За какво помага и за какво да се молим пред иконата «Три Радости»

Пред иконата на Пресветата Богородица «Три Радости» можем да се молим за опрощаване при извършено злодеяние и за укрепване на вярата. Иконата се е прославила с многочислени чудотворения - при молитва хората са получавали обратно откраднати и отнети по незаконен път вещи.

Чудотворното изображение се счита за пазител на семейното огнище и благополучие. Застъпницата винаги помога да намерим истинския път и да се отървем от клевети и празни обвинения.

Пред този образ можем да се молим за хора, попаднали в тежка ситуация в чужбина или се намират на места с военен конфликт.

Празник на иконата

26 декември, на следващия ден след Рождество Христово

Молитва

О, Пресвета Дево, Всеблага Майко на Всеблагия Син, покровителнице на градовете и светите храмове, верна Застъпнице на всички, попаднали в беди, скърби и болести! Не презирай молитвите на недостойните Твои раби, и помоли Твоя Син, нашия Бог на всички, които с вяра и умиление се покланят пред чудотворния Ти образ да дарува на всеки потребната радост: на потъналите в скръб и печал - утешение, на бедстващите - милосърдие, на болните - изцеление и укрепване. О, Госпожо Пресвета. смили се над всички, които призовават Твоето Всечестно име и на всички яви Твоя покров и застъпничество: помоли се на Бога, Твоя Син за всяко дело; всяко зло дело разруши; обърни трудните и опасни обстоятелства в невидима помощ и вразумление. Младенците възпитавай, децата уцеломъдри и отвори ума им за полезно учение. От вътрешни битки и видими и невидими врагове ни защити и съхрани. Браковете в любов и единомислие съхрани и спаси от вражди. семейството с любов обгради. И дай на всички нас любов един към друг, мир и благоденствие, здраве и дълголетие. Направи ни наследници на вечните блага, та вечно да прославяме великолепното име на Твоя Син и наш Бог заедно с Безначалния Негов Отец и Светия, Благ и Животворящ Негов Дух сега и винаги и во веки веков. Амин.

История и чудеса на иконата

В началото на 18 век, когато Петър І въвел модата за чуждестранно образование, млад руски художник бил изпратен да учи в Италия. След завръщането си у дома, той донесъл дивен образ - копие на католическата икона на Богородица "Светото семейство" (смята се, че оригиналът е собственост на Рафаел). Младият мъж пподарил иконата на своя роднина, който бил свещеник на църквата "Света Троица" в Москва . След известно време свещеникът дарил иконата на храма.

За известно време иконата е била забравена, но след 40 години се случило първото чудо. Преданието гласи, че една жена с аристократична кръв се оказала в много трудна ситуация. Животът  и поднесъл три загуби наведнъж: съпругът й бил оклеветен и изпратен в изгнание. богатството на семейството било конфискувано и единственият им син бил взет в плен.

Жената отчаяно търсила утеха и духовна сила, за да преодолее всички нещастия. Тя горещо се молила на Света Богородица, молейки я за помощ и закрила. Един ден в съня си жената чула чуден глас, който и казал, за да намери иконата "Свято семейство" в Москва и да се помоли пред нея. На следващия ден един жената обиколила  всички църкви на столицата и случайно се натъкнала на църквата Светата Троица. Там тя открила иконата "Свято семейство". Жената се помолила горещо пред нея, и скоро дощли три добри новини: съпругът и бил оправдан и се върнал от изгнание, синът и е бил освободен от плен, а след това държавата върнала конфискуваните  вещи. Оттогава иконата зполучила името "Три радости" .

Известно е, че образът на Дева Мария "Три радости" се ползва със специална почит в царското семейство Романови. Едно от копията било подарено специално на съпругата на Александър II- Мария Александровна. Иконата била дарена от най-близката й  придворна дама Анна Фьодоровна Аксакова. След като Мария Александровна починала, прислужницата взела иконата за кратко, но скоро я върнала в дома на Романови.

Що се отнася до оригиналното изображение, донесено от Италия - неговата съдба е неизвестна. През 1929 г. църквата "Света Троица" е закрита и от този момент нататък не се проследява историята на чудотворната икона на Божията майка "Три радости". Храмът възобновява работата си  през 1992 г. и това събитие е придружено от чудеса. Почти едновременно с откриването на храма, на границата били конфискувани няколко икони, преди да напуснат страната. Без да провери кои са точно иконите,  Патриаршията решава да ги изпрати на църквата "Света Троица", която току що отворила врати.

Изненадващо сред изпратените икони имало копие на образа на Божията майка "Три Радости, изпълнен от неизвестен художник в средата на XIX век. Иконата била приета с почести в църквата. Скоро в църквата бил донесен и акатистът на Божията майка за Нейната икона "Три радости". В църквата имало традиция да отслужват акатист на Св.Николай Чудотворец. Започнали разгорещени спорове кой акатист да четат. В средата на дискусията внезапно,  от самосебе си, пред иконата "Три Радости" се самозапалило кандилото. Свещенниците го  приели като знак - сега всяка седмица в сряда пред чудотворната икона се отслужва Акатист.

 

Богородица "Звезда Пресветла" - за укрепване на християнската вяра; за семейно щастие; за страдащи близки хора и тяхното спасение

Иконата на Божията Майка "Звезда Пресветла" е рядък иконографски образ, на който Богородица държи на ръце Младенеца. На тази икона Божията Майка е изобразена на фона на жълта звезда с излизащи от нея слънчеви лъчи - Витлеемската звезда. В краката на Божията Майка се молят светци. Между лъчите на звездата са изобразени 15 сцени от живота на Богородица и Иисус: Благовещение, Срещата на Мария и Елисавета, Рождеството на Спасителя, Сретение, Христос в храма, поучаващ фарисеите (Преполовение), Молитвата на Христос в Гетсиманската градина, Страстите Христови, Увенчаването с трънен венец, Носенето на Кръста, Разпятието, Възкресение Христово, Възнесение, Слизането на Светия Дух, Възнесението на Божията Майка, Короноването на Богородица. Изображението на Богородица и Младенеца в раличните иконографии е различно.

 Божията Майка може да бъде изобразена или седнала на трон, или изправена, а Младенецът или стои на лявата ръка на Богородица, или стои изправен на крачета на Нейната дясна ръка. В ръцете си понякога държи броеница.

Изображението на иконата датира от края на 17 в. и най-вероятно е от Муромския иконописец Александър Казански. Иконата е вдъхновена от католическия образ на Божията Майка - Богородица с броеницата.

Празник на иконата

31 декември

Къде се намира иконата

От 1935 година се съхранява в Муромския историко-художествен музей.

В манастира "Рождество Христово" в гр.Балахан, в близост до Нижни Новгород през 50-те години на 20 в. била открита икона, която много наподобявала тази икона, нарисувана по същото време. В момента се намира в Музея за древноруска култура "Андрей Рубльов".

За какво помага и за какво да се молим пред иконата

Пред иконата "Звезда Пресветла" на Божията Майка се молим за укрепване на християнската вяра в света и за спасение на човечеството. Пред този образ жените отправят своите молитви за семейно шастие, раждане и възпитаване на здрави деца, а също така и за покровителство над близките хора.

Молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Звезда Пресветла"

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, прибежище на сираците и странстващите, радост за скърбящите, покровителнице на обижданите! Виж моята беда, виж моята скръб, помогни на мен, немощния! Разсей моята обида, разреши моите мъки, защото нямам никой освен Теб, блага утешителнице, съхрани ме и ме покровителствай во веки веков. Амин.

История на иконата "Звезда Пресветла"

Иконата с образа на Божията Майка, наречена "Звезда Пресветла", е открита за първи път през 1700 г. в Муром в манастира "Света Богородица". Тя е нарисувана върху дървена дъска  с темперни бои, а в долната част иконата е надписана: "Това е пречудния образ на Звезда пресветла Пресветата Владичица  Богородица Небесна Кралица".

Авторството се приписва на иконографа Александър Казанцев.

Изследователите иконографи смятат, че този образ е създаден под влиянието на сборникА "Звезда Пресветла", издаден в Русия през 17 в. Той събирал истории и легенди за земния живот на Божията Майка и чудесата, свързани с нея. В него също така имало наставления за редовно четене на молитвата "Богородице Дево, радвай се" и използването на броеница при четенето на молитвите.

Този сборник се появява в Русия под влияние на разпространените в католическия свят правила на "Светата Броеница(Светия Розарий" и свързания с  него образ на Дева Мария, "Мадоната на Розария» (Madonna del Rosario). Според това популярно още от Средновековието правило, молитвата "Аве Мария" (аналог на Православната молитва "Богородице Дево. радвай се) би трябвало да се чете 150 пъти преди икона на Дева Мария. Също така, според това правило преди  десетте молитви трябва да чете молитвата "Отче наш", и след това да се размишлява  над едно от събитията, свързани със земния живот на Дева Мария.

На иконографския образ "Мадоната с броеницата" по правило са изобразени 15 събития - тайнства от живота на Дева Мария и Исус Христос. Те са разделени на 5 радостни събития ( "Благовещение", "Срещата с Елисавета", "Рождество", "Сретение Господне" и "Христос в храма, поучаващ фарисеите (Преполовение)"), на 5 тъжни ( " Молитвата на Христос в Гетсиманската градина, Страстите Христови, Увенчаването с трънен венец, Носенето на Кръста, Разпятието) и  на 5 ​​прославящи ( "Възкресение Христово, Възнесение, Слизането на Светия Дух, Възнесението на Божията Майка, Короноването на Богородица). Последният сюжет по правило се изобразява в центъра на иконата, над главата на Божията майка.

Боголюбска икона на Божията Майка - при болести, епидемии, стихийни бедствия и лоша реколта; покровителка на пътешествениците

Боголюбската икона на Божията Майка е една от най-древните и почитаеми икони в Русия на Божията Майка. Той бил изографисан през 12 в/ по заповед на княз Андрей Боголюбски в чест на явяването на Божията Майка пред него, по време на неговото посещение в Ростов. 

Божията Майка му се явила близо до град Владимир, а конете му спряли и не искали да тръгнат. След много неуспешни опити да бъдат накарани, княза се прибрал в шатрата си и там му се явила Божията Майка. По-късно на това място бил построен манастир. Князът бил толкова развълнуванн от случката, че заповядал там да се построи манастир, в чест на Рождество Богородично, както и да се изографиса образа на Божията Майка така, както му се явила. 

Божията Майка е изобразена със свитък в ръце, на който е изписана молитвата към Бог. Над образа на Божията Майка са изобразени Иисус Христос, Владимирската икона на Божията Майка, Архангели Гавраил и Михаил и Йоан Предтеча. 

За какво се молим пред иконата

Пред иконата на Боголюбската Божия Майка се молим за преодоляване на житейските трудности, зашитава от мъка, посочва пътя на истината и спасява от изкушения. Пред иконата се молим за съвет и защита. Освен това пътешествениците се молят за благополучие по време на път, а майките се молят за здравето на децата си, които се намират в чужда страна.

В православния календар са известни повече от 260 почитаеми Богородични икони, притежаващи чудотворна сила, а в действителност има повече от 860 икони на Божията Майка с различни имена. За повечето икони има дни на почитание, за тях са написани молитви, акатисти и тропари. Всяка от иконите има свое действие - една лекува, друга защитава, трета помага в семейните дела. 

Ден на почитание на Божията Майка Боголюбска

Празникът на Божията Майка Боголюбска се чества на 18 юни. 

Молитва пред иконата на Божията Майка Боголюбска

Величание

Величаем те, Пресвета Дево, и почитаме Твоя свят образ, който ни даде благоверния княз Андрей, за да победим враговете и всички вярващи да бъдат спасени.

Тропар

Боголюбива Царице, Богородице Дево Марие!Моли се за нас, които възлюбихме Теб и Твоя Син Христа Божий, дай ни опрощение на прегрешенията и мир по света, плодородие на земята и спасение на целия човешки род. О, Майко Боголюбска Дево!Покрий ни с Твоя покров и ни предпази от всякакво зло, защити ни от видими и невидими врагове, и спаси нашата душа.

Молитва

О, Пречиста Богородице, Боголюбива Майко, Надеждо на нашето спасение! Погледни милостиво на стоящия пред Теб с вяра и любов и покланящия се пред Твоя пречист образ: приеми нашето хвалебствено пеене и помоли нашия Господ с Твоята топла молитва за нас, грешните да прости нашите прегрешения и да ни спаси и помилва. О, Предивна Владичице! Покажи ни Твоята чудна милост. Молим Те, избави ни всякаква скръб. сложи на пътя на всеки добродетели и благост, спаси ни от изкушения, болести и беди; изчисти ни от клеветите и кавгите; предпази ни от мълнии, от огън, от глад, трус и потоп; подай ни Твоята спасителна помощ на път - по море и суша. О, Всемилостива Боголюбива Майко, с твърдо упование отправяме към Тебе нашата смирена молитва. Не ни забравяй през всички дни на живота ни, но винаги бъди с нас, и с Твоето застъпничество и ходатайство пред Господа ни дай утешение, защита и помощ. за да славим Пресвятото и Преблагословено Твое име. Амин.

Местонахождение на иконата

В началото след нейното изографисване, иконата била пренесена в църквата в Боголюбов, построена в чест на явяването и по молба на Божията Майка. Тя била поставена до Владимирския образ. После около храма Рождество Богородично бил построен Боголюбския  манастир, в който иконата се намирала до началото на 20 век. След закриването на манастира иконата била съхранявана в църквата Св, Йоаким и Ана в гр.Владимир. От 1946 г. до 1992 г, иконата можела да се види в музея на гр.Владимир. След това била пренесена в Успенския манастир, а през 2009 г. била реставрирана във Владимиро-Суздалския музей, където се намира и досега. Направени са много копия на иконата.

История на иконата

Образът на иконата бил изографисан по заповед на княз Андрей Боголюбски, син на Юрий Дългоръки. През 1155 г. той се отправил по Владимиро-Суздалските земи, без благословията на баща си. Той носил със себе си икона на Божията Майка, нарисувана от св. Лука. На няколко километра преди Владимир, конете му спрели и не искали да помръднат. Дълго и безуспешно се опитвали да ги накарат да тръгнат. Измореният княз, през нощта се оттеглил в шатрата си, за да се помоли и поспи. В съня си той видял чудния образ на Божията Майка. Пред него се явила самата Божия Майка, със свитък в ръка, и казала на княза да остави иконата, която носел със себе си във Владимир, а на мястото, където се спряли конете да се построи нов храм, който да се казва Рождество Богородично. 

Чудеса

Московското копие на иконата било изографисано през 1157 г. и дълго се намирало в Китай. То станало известно, благодарение на множеството чудеса, които се явили от него и заради изцеленията от чума през 1771 г. Сега иконата се намира в Москва, на Славянски площад в храм Св, Петър и Павел.

Св. Константин и Елена - за материално благополучие, при трудности в бизнеса, за изцеление

Св. равноапостолен цар Константин I е римски император, благодарение на който християнството е станало религия. Св,Елена е майка на император Константин I. За своята дейност за разпространение на християнството Елена е канонизирана в чин равноапостолна. 

На св,Константин и Елена се молят всички, нуждаещи се от материално благополучие,  тези които се нуждаят от подкрепа и имат трудности в бизнеса, също така ръководители на всяко ниво, защото Константин превърнал разорената държава във велика непобедима и могъща християнска империя. 

Как защитава иконата?

Св. Константин и Елена обикновено се изобразяват заедно на икони и към тях прибягват хората, когато изпитват финансови затруднения и всички, които работят в сферата на бизнеса, политиката или са на ръководни длъжности. Пред иконата на св.Елена хората се обръщат и с молба за изцеление, защото мощите и, намиращи се в църквата Сен-Ле-Сен-Жил в Париж имат чудотворни свойства.  

Ден на почитание

21 май

Молитва

О, предивни и всехвални царствени, свети равноапостолни Константи и Елена!Към вас, топли застъпници, пренасяме нашата недостойна молитва, защото имате велико дръзновение пред Господ!Измолете от Него благоденствие за целия свят и за Църквата , на управляващите мъдрост, на пастирите грижа за паството, на паството - смирение, на старците - желаното спокойствие, на мъжете - сила, на жените - благолепие, на девствениците - чистота, на децата - послушание, на младенците - християнско възпитание, на болните - изцеление, на враждуващите - примирие, на обидените - търпение, на обиждащите - страх от Бога. На всички идващи в храма и молещи се в него- благословение, и на всеки според молитвите прошка, за да хвалим и пеем за Благодетеля на всички, да  славим  Бога и Троицата - Отец, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков.Амин.

Житие

Как Бог избира своите земни служители не ни е известно, защото пътищата Му са неведоми. Но винаги тези хора изживяват изпитание на душата на смирение, помислите - на чистота, действията - на праведност. Такава трудна, пълна с лишения и изкушения  съдба имала царица Елена и нейния син - Константин.

Елена била дъщеря на съдържател на гостилница, но поради нейната външна и вътрешна красота била избрана за съпруга от военачалник Констанций Хлор, който впоследствие станал император. Синът им , Константин се родил през 274 г.

Политическите интереси на огромната Римска империя променили живота на семейството; император Диоклетиян разделил империята, като одал на Констанций Хлор Галия и Британия, а той останал управител на източните провинции и на цялата империя. На новия император била предложена нова съпруга с царски произход. Констанций не могъл да се откаже от властта в името на семейството. Той изоставил Елена, която се изолирала в уединение в продължение на 15 години. Внезапно, след щастлив живот със съпруга си и сина си, тя се оказала съвършено сама. Бил и отнет и 11 годишния и син Константин, който бил изпратен на изток, в Никодимия, в двора на Диоклетан. Такова изпитание можело да разбие сърцето на всяка жена, но не и на Елена, която още в младостта си била привлечена от християнството. Лишенията и самотата я довели до пълно приемане на Христос и Неговото учение.

Синът на бъдещата царица израснал в двора на старшия император, наблюдавайки развращението на езическите нрави. Но възпитан в други, съвършено различни нравствени качества, Константин успял да съхрани чистотата и невинното си сърце. 

Животът на момчето в императорския двор не бил лек - даже бил опасен. Освен за духовната му красота, му завиждали и заради неговата външност - той бил с царствена осанка и много мъжествен. За всичките си качества Константин получил прозвището Велики. Цезар Галерий, организирал заговор срещу него с цел убийство, но Всевишния не допуснал това да се случи.

Много събития се случили в разпадащата се Римска империя - тя била раздробена на шест области, които враждували помежду си, а също така неистово гонели християните. В областите, които управлявал Константин Велики царяло спокойствие и мир. Константин ценял християните като добри поданици, но все още не бил готов да се откаже от езичеството.

Бог винаги намира начин да открие пътя на избрания от Него човек. Така се случило и с Константин. През 311 г в Рим на престола се възкачил император Максенций. Със своя деспотичен и развратен нрав той възмущавал всички - от народа до сенаторите. През 312 г. император Константин предприел военен поход срещу Максенций. Но той не бил уверен в победата - Максенций притежавал огромна армия. Тогава Константин, на бойното поле започнал да моли Бога за съвет и помощ и се случило чудо.Неговият съвременник Евсевий пише за него с думите на царя: Веднъж, следобед, когато слънцето залязваше на Запад, аз със собствените си очи видях на слънцето кръст от светлина, с надпис "Победи ги".

В същата нощ Константин сънувал сън, в който му се явил Христос и заповядал да бъде направено знаме с кръст, подобно на видението, на което били свидетели и императора , и войската му.

На сутринта Константин заповядал на майсторите си да направят такова знаме, богато украсено със злато, а на всички воини да бъде поставено на шлемовете и щитовете.

От този ден той станал последовател на Христос. Може би няма нужда да споменаваме, че Максенций бил разбит, а Константин влязал в Рим , а целия народ ликувал. 

С първите си укази, той позволил на християните да извършват своите богослужения, а тези които остават в езичеството също спокойно да извършват ритуалите си.

С течение на времето към западната област, която управлявал Константин се прибавили и източните провинции, които били управлявани от Ликиний, който привидно съхранявал добри отношения с него.През 323 г.Ликиний решил да нападне своя могъщ съсед и загубил битката. Така Константин станал император на цялата Римска империя. Константин решил да измести столицата в неголемия древен град Византия.Той разширил границите на града и започнал строителство на много сгради. През 325 г., когато войните приключили и започнал разцвета на християнството, той върнал от изгнание своята майка, Елена. Константин много се вълнувал от участта на Кръста Господен, загубен някъде в палестинските земи по това време. Той помолил майка си да отиде в палестинските земи и да потърси Кръста. Въпреки, че била на 80 г. по това време, старицата с младежки ентусиазъм заминала за Палестина. Всички описани в Евангелието места, свързани със земния живот на Иисус били опустошени от езичниците. Елена разпоредила да бъдат построени храмове на всички тях - над Витлеемската пещера, където се родил Господ, на Елеонската планина на мястото на Възнесение, в Гетсимания, където Той се молил през нощта преди задържането Му, а след това Успение Богородично, в Хеврон, където Бог се явил на Моисей.

Храм Възнесение, Елеонска планина

Но най-важна оставала мисията за намиране на Кръста Господен и възрастната жена вложила всички сили, за да го намери.

Намиране на Животворящия Кръст

В Йерусалим тя лично присъствала на разкопките. В търсенето на мястото били привлечени местните жители. Евреинът Иуда, който впоследствие приема християнската вяра показал точното място на Кръста. В резултат на разкопките била открита пещерата с Гроба Господен, където имало 3 кръста. Въпросът бил кой е Божият Кръст? Случило се чудо - в близост до разкопките минало траурно шествие. Всеки от намерените кръстове бил положен върху покойника. При полагане на Божия Кръст покойника възкръснал. Всички свидетели на чудото станали християни. Свещеник Макарий взел Кръста и го обърнал в 4-те посоки на света. Православната Църква отбелязва това важно събитие като Кръстовден или Въздвижение на Кръста Господен на 14 септември. Царица Елена разделила реликвата на 2 части - едната положили в сребърен ковчег и тя останала в Йерусалим, другата Елена занесла на сина си в Констатинопол.

По късно Константин заповядал на това място да бъде построен величествен храмов комплекс Възкресение Христово или Гроб Господен. 

На връщане от Светите земи, царица Елена акустирала в Кипър, където основала манастира Ставровуни. Името означава планината на Божия Кръст, защото царицата оставила частица от Кръста. В настоящо време са запазени само фундаментите на първоначалния храм, а зданието на манастира било построено отново през 18 в. Манастирът е известен с особена строгост и жени в него не се допускат.

Света Елена не доживяла строителството на храма в Йерусалим. Нейни мощи се намират в храм на хълма Капитолия в Рим, в църква в Париж и във Венеция. В Трир се намира главата на царицата. Навсякъде многочислените поклонници получават изцеление.

Какво чудо се е случило

Първоначално светите мощи на царица Елена били пренесени от Трир (северна част на Римската империя, един от най-древните градове на Германия, където бил Константин по време на смъртта на майка си/ в Рим, в храма на свещеномъчениците Маркелин и Петър.През 9 в. френски монах тайно ги изнесъл от Рим във Франция, защото получил изцеление от тях, и ги съхранил в своето абатство.
След дълго пренасяне, мощите се озовали в Париж, в църквата Сен Ле Сен Жил. Те и сега имат изцелителни свойства и много поклонници отиват да им се поклонят.
Константин живял 10 години след майка си и починал на 65 г. Той царствал 35 г. и по време на неговото управление християнството получило най-голямото си разпространение. На двамата -майка и син християнският свят дължи намирането на светините, свързани със земния живот на Иисус в Палестина, и християните могат да им се поклонят и днес.

Храмове и параклиси

Параклис "Св.св.Константин и Елена - с.Лозен

Манастир "Св.Константин и Елена" - Златни пясъци



Манастир "Св.Константин и Елена" - Ивайловград

Страстната Велика седмица

Последната седмица на Великия пост е посветена на възпоминанието на страданията, смъртта на кръста и погребението на Иисус Христос и се нарича Страстна или Велика. Велик се нарича и всеки ден от седмицата, като всеки ден е посветен на събитията от последните дни на Иисус на Земята. На богослужението в Страстната седмица се отдава особено значение.Всеки ден от Страстната седмица е тема за размисъл за Христос и Неговото учение. Иисус Христос - кротък и праведен идва при всеки от нас, почуква на портата на нашето сърце, а нашата задача е да Го чуем и с радост да посрещнем Спасителя и да Му разкрием своето сърце. Страстната седмица е особена седмица от Великия пост. Разбира се, живеейки в съвременния свят е невъзможно да заобиколим греха и в крайна сметка в тези 47 дни е важна не физическата, а духовната страна на нещата. Всеки, решил да спазва правилата на живота в пост е започнал да се сблъсква с различни обстоятелства - изведнъж изникват от нищото проблеми, конфликтни ситуации в къщи и на работното място, а поста изисква особено смирение и особена дистанция от света. Съвременният свят постоянно ни дърпа за ръкава, като се стреми винаги да ни отдалечи от главното, на което трябва да бъде настроена християнската душа привеждане на душата в синхрон с Горния свят - така, както се настройва музикален инструмент .Нищо чудно, че древните монаси , след Прошки в неделя  отивали в пустини, гори, на места на пълна усамотение, така че да не се изкушават от хората, а да бъдат само с Бог, да си сами с Него и само с Него. Дори семействата  се усамотявали всеки в стаята си , за да общуват по-малко, да се молят повече, и всички възможни места, на които хората могат да се виждат за обичайните светски комуникации обезлюдявали. За нас това е много трудно, не е възможно в днешно време това да се случи по този начин.

Независимо от това, през последната седмица на Великия пост ни се дава прекрасна възможност, ден след ден, като си припомняме последните часове на престоя на Земята на нашия Господ Исус Христос и неговите ученици,  да преминем този уникален период и заедно с Него и Неговите съвременници да минем през всичко, което е описано подробно в четирите Евангелия, и мислено да сме в Ерусалим, на Елеонската планина, и да Го следваме, да се крием в тълпата в  Неговия Кръстен път, да Го оплакваме , да скърбим и да Го познаем и да тържествуваме, когато в Йерусалим по свещите тръгва Божествения огън.

Велик понеделник

Първите три дни на Страстната седмица са посветени на възпоменанието на последните разговори на Исус Христос с хората и учениците. В понеделник в църквата звучат  думите на Спасителя за края на света. Чете се евангелската притча за безплодната смокиня, символ на душата, която не дава духовните плодове - истинско покаяние, вяра, молитва и добри дела. В този ден също се почита старозаветния патриарх Йосиф, продаден от братята си в Египет, като прототип на страданията на Исус Христос. В крайна сметка, победата на Йосиф и връщането му в Египет е предвестник на Възкресението на Христос и Неговата победа над света. Подобно на Йосиф, простил на братята си и предоставяйки им земни блага, Христос взема върху себе си греховете на падналото човечество.

В древността на този ден започвала подготовката за Великден - жените почиствали къщата, а мъжете подготвяли фураж за храна на животните за цялата светла седмица след Великден.

Велики вторник

Във велики вторник в храма звучат притчите на Исус Христос, които ни напомнят за необходимостта да бъдем винаги готови да посрещнем Господа. Притчите на Спасителя са прости в избора на теми и същевременно са с дълбок смисъл. Те ни посочват християнския път и формират  хармоничен поглед към живота: "Божието Слово - това е словото на живота, слово непреходно, имащо пряко отношение към всички времена и всички хора." На този ден също се почита изобличението на  фарисеите и книжниците от Спасителя..

Велика сряда

Във Велика сряда християните скърбят за предателството, което е извършил Иуда Искариотски спрямо своя Учител и сравняват от една страна жизнения път на Иуда, който е бивш апостол и съответно е трябвало да бъде образец на праведност при изпълнение на Божиите заповеди, но избрал духовното падение и от друга живота на разкаялата се блудница Мария Магдалена, избрала пътя на спасението и станала предана последователка на Иисус. В Страстната сряда Църквата призовава всеки христянин, вглеждайки се в жизнения път на тези двама човека, да се вгледат и в собствената си душа - с кой искат да бъдат - с предателя или с бившата грешница, извършила в името на Спасителя подвига на жертвената любов.

Велики четвъртък

"Измиване на нозете" - Юрий Кузнецов

Едно от най-ключовите събития в църковната история - в този ден Иисус измива краката на своите ученици, като това е символ на смирението и по този начин им показва, че няма нищо унизително да служиш на някой. Във Велики четвъртък се спомня за Тайната вечеря на Иисус с Неговите ученици. Иисус им показва тайнството на Светото Причастие и затова вечерята е "тайна". Виното и хляба Иисус споделя със своите ученици, като ги нарича плът и кръв.
На този ден също така се възпоминава молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и неговите душевни страдания. Тя е изражение на двете воли, които имал Иисус - Божествената и Човешката „Душата ми е прескръбна до смърт”. - казва Исус. знаейки  за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.„Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.
По-нататък се споменава предателството на Иуда, случило се в Гетсиманската градина. Като приключил Своята молитва, Иисус отишъл при учениците си и им казал:"Ставайте, да отиваме, ето вече се приближава към Мене предаващия Ме".
На Велики четвъртък домакините започват да подготвят дома за Великден - почистват и украсяват дома, мият прозорците след зимата, затова и този ден се нарича Чист четвъртък. Също така в този ден стопанките боядисват яйцата и месят козунаци.

Велики Петък

"Разпятие" - иконописец Юрий Кузнецов

При настъпването на този позорен за човечеството ден , Спасителя останал съвършено сам с всичко, което Му предстояло. Той взел със Себе Си трима от своите ученици - Петър и двамата братя Зеведееви в Гетсимания, но те не могли и да Му дадат и най-малката подкрепа. Той ги помолил да не заспиват и да не Го оставят сам с Неговата мъка: "Душата Ми скърби смъртно, елете тук и бодърствайте с Мен." , но те заспали.
Той отишъл към този подвиг доброволно :"Никой не го отнема от Мен /живота/, но Аз сам се отдавам на него и имам власт ."


На Велики петък се възпоминава съда, разпятието и кръстната смърт на Спасителя,
В църквата се четат 12 евангелия на Светите Страсти Христови или 12 откъса от четирите евангелия , започвайки с прощалната беседа на Спасителя с учениците след Тайната вечеря и завършва с Неговото погребение в гроба от Йосиф Аримафейски, който обвил тялото на Спасителя в плащеница и Го положил в пещерата.