Последната седмица на Великия пост е посветена на възпоминанието на страданията, смъртта на кръста и погребението на Иисус Христос и се нарича Страстна или Велика. Велик се нарича и всеки ден от седмицата, като всеки ден е посветен на събитията от последните дни на Иисус на Земята. На богослужението в Страстната седмица се отдава особено значение.Всеки ден от Страстната седмица е тема за размисъл за Христос и Неговото учение. Иисус Христос - кротък и праведен идва при всеки от нас, почуква на портата на нашето сърце, а нашата задача е да Го чуем и с радост да посрещнем Спасителя и да Му разкрием своето сърце.
Страстната седмица е особена седмица от Великия пост. Разбира се, живеейки в съвременния свят е невъзможно да заобиколим греха и в крайна сметка в тези 47 дни е важна не физическата, а духовната страна на нещата. Всеки, решил да спазва правилата на живота в пост е започнал да се сблъсква с различни обстоятелства - изведнъж изникват от нищото проблеми, конфликтни ситуации в къщи и на работното място, а поста изисква особено смирение и особена дистанция от света. Съвременният свят постоянно ни дърпа за ръкава, като се стреми винаги да ни отдалечи от главното, на което трябва да бъде настроена християнската душа привеждане на душата в синхрон с Горния свят - така, както се настройва музикален инструмент .Нищо чудно, че древните монаси , след Прошки в неделя отивали в пустини, гори, на места на пълна усамотение, така че да не се изкушават от хората, а да бъдат само с Бог, да си сами с Него и само с Него. Дори семействата се усамотявали всеки в стаята си , за да общуват по-малко, да се молят повече, и всички възможни места, на които хората могат да се виждат за обичайните светски комуникации обезлюдявали. За нас това е много трудно, не е възможно в днешно време това да се случи по този начин.
Независимо от това, през последната седмица на Великия пост ни се дава прекрасна възможност, ден след ден, като си припомняме последните часове на престоя на Земята на нашия Господ Исус Христос и неговите ученици, да преминем този уникален период и заедно с Него и Неговите съвременници да минем през всичко, което е описано подробно в четирите Евангелия, и мислено да сме в Ерусалим, на Елеонската планина, и да Го следваме, да се крием в тълпата в Неговия Кръстен път, да Го оплакваме , да скърбим и да Го познаем и да тържествуваме, когато в Йерусалим по свещите тръгва Божествения огън.
Велик понеделник
Първите три дни на Страстната седмица са посветени на възпоменанието на последните разговори на Исус Христос с хората и учениците. В понеделник в църквата звучат думите на Спасителя за края на света. Чете се евангелската притча за безплодната смокиня, символ на душата, която не дава духовните плодове - истинско покаяние, вяра, молитва и добри дела. В този ден също се почита старозаветния патриарх Йосиф, продаден от братята си в Египет, като прототип на страданията на Исус Христос. В крайна сметка, победата на Йосиф и връщането му в Египет е предвестник на Възкресението на Христос и Неговата победа над света. Подобно на Йосиф, простил на братята си и предоставяйки им земни блага, Христос взема върху себе си греховете на падналото човечество.
В древността на този ден започвала подготовката за Великден - жените почиствали къщата, а мъжете подготвяли фураж за храна на животните за цялата светла седмица след Великден.
Във велики вторник в храма звучат притчите на Исус Христос, които ни напомнят за необходимостта да бъдем винаги готови да посрещнем Господа. Притчите на Спасителя са прости в избора на теми и същевременно са с дълбок смисъл. Те ни посочват християнския път и формират хармоничен поглед към живота: "Божието Слово - това е словото на живота, слово непреходно, имащо пряко отношение към всички времена и всички хора." На този ден също се почита изобличението на фарисеите и книжниците от Спасителя..
Във Велика сряда християните скърбят за предателството, което е извършил Иуда Искариотски спрямо своя Учител и сравняват от една страна жизнения път на Иуда, който е бивш апостол и съответно е трябвало да бъде образец на праведност при изпълнение на Божиите заповеди, но избрал духовното падение и от друга живота на разкаялата се блудница Мария Магдалена, избрала пътя на спасението и станала предана последователка на Иисус. В Страстната сряда Църквата призовава всеки христянин, вглеждайки се в жизнения път на тези двама човека, да се вгледат и в собствената си душа - с кой искат да бъдат - с предателя или с бившата грешница, извършила в името на Спасителя подвига на жертвената любов.
Едно от най-ключовите събития в църковната история - в този ден Иисус измива краката на своите ученици, като това е символ на смирението и по този начин им показва, че няма нищо унизително да служиш на някой. Във Велики четвъртък се спомня за Тайната вечеря на Иисус с Неговите ученици. Иисус им показва тайнството на Светото Причастие и затова вечерята е "тайна". Виното и хляба Иисус споделя със своите ученици, като ги нарича плът и кръв.
На този ден също така се възпоминава молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и неговите душевни страдания. Тя е изражение на двете воли, които имал Иисус - Божествената и Човешката „Душата ми е прескръбна до смърт”. - казва Исус. знаейки за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.„Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.
По-нататък се споменава предателството на Иуда, случило се в Гетсиманската градина. Като приключил Своята молитва, Иисус отишъл при учениците си и им казал:"Ставайте, да отиваме, ето вече се приближава към Мене предаващия Ме".
На Велики четвъртък домакините започват да подготвят дома за Великден - почистват и украсяват дома, мият прозорците след зимата, затова и този ден се нарича Чист четвъртък. Също така в този ден стопанките боядисват яйцата и месят козунаци.
При настъпването на този позорен за човечеството ден , Спасителя останал съвършено сам с всичко, което Му предстояло. Той взел със Себе Си трима от своите ученици - Петър и двамата братя Зеведееви в Гетсимания, но те не могли и да Му дадат и най-малката подкрепа. Той ги помолил да не заспиват и да не Го оставят сам с Неговата мъка: "Душата Ми скърби смъртно, елете тук и бодърствайте с Мен." , но те заспали.
Той отишъл към този подвиг доброволно :"Никой не го отнема от Мен /живота/, но Аз сам се отдавам на него и имам власт ."
На Велики петък се възпоминава съда, разпятието и кръстната смърт на Спасителя,
В църквата се четат 12 евангелия на Светите Страсти Христови или 12 откъса от четирите евангелия , започвайки с прощалната беседа на Спасителя с учениците след Тайната вечеря и завършва с Неговото погребение в гроба от Йосиф Аримафейски, който обвил тялото на Спасителя в плащеница и Го положил в пещерата.
Велики вторник
Във велики вторник в храма звучат притчите на Исус Христос, които ни напомнят за необходимостта да бъдем винаги готови да посрещнем Господа. Притчите на Спасителя са прости в избора на теми и същевременно са с дълбок смисъл. Те ни посочват християнския път и формират хармоничен поглед към живота: "Божието Слово - това е словото на живота, слово непреходно, имащо пряко отношение към всички времена и всички хора." На този ден също се почита изобличението на фарисеите и книжниците от Спасителя..
Велика сряда
Велики четвъртък
 |
| "Измиване на нозете" - Юрий Кузнецов |
На този ден също така се възпоминава молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и неговите душевни страдания. Тя е изражение на двете воли, които имал Иисус - Божествената и Човешката „Душата ми е прескръбна до смърт”. - казва Исус. знаейки за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.„Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.
По-нататък се споменава предателството на Иуда, случило се в Гетсиманската градина. Като приключил Своята молитва, Иисус отишъл при учениците си и им казал:"Ставайте, да отиваме, ето вече се приближава към Мене предаващия Ме".
На Велики четвъртък домакините започват да подготвят дома за Великден - почистват и украсяват дома, мият прозорците след зимата, затова и този ден се нарича Чист четвъртък. Също така в този ден стопанките боядисват яйцата и месят козунаци.
Велики Петък
 |
| "Разпятие" - иконописец Юрий Кузнецов |
Той отишъл към този подвиг доброволно :"Никой не го отнема от Мен /живота/, но Аз сам се отдавам на него и имам власт ."
На Велики петък се възпоминава съда, разпятието и кръстната смърт на Спасителя,
В църквата се четат 12 евангелия на Светите Страсти Христови или 12 откъса от четирите евангелия , започвайки с прощалната беседа на Спасителя с учениците след Тайната вечеря и завършва с Неговото погребение в гроба от Йосиф Аримафейски, който обвил тялото на Спасителя в плащеница и Го положил в пещерата.
Манастирът е един от най-древните манастири, построен от император Юстиниян през 4 век в подножието на планината Синай, известна като планината на Моисей.Съгласно Стария Завет на върха на планината Бог явил на пророка Моисей Своето Откровение за 10 Божи Заповеди. 
В параклиса Св.Троица, разположен на върха на планината се пази камъка, който Господ превърнал в Скрижал. 
Тук се намират и много други светини, които привличат много поклонници. До върха се стига по два начина: изсечените в скалите стъпала 3750 или известна като Стълбата на Покаянието или Камилската пътека, която била направена през 19 век за тези, за които древния път бил непосилен - една част от трасето се изминава с камили.Първоначално манастира се казвал Преображение или Неопалима Къпина.През 11 век, във връзка с почитанието към св.Екатерина , манастира бил наречен на нейно име. Първите заселници в тази свята земя били отшелници, които живеели в пещерите през 3 век. Само в празнични дни те се събирали около Неопалимата Къпина и извършвали богослужения. Неопалима Къпина в Стария Завет е горящ, но не изгарящ храст, в който Бог се явил на Моисей, който пасял овце в местността. 
Когато Моисей се приближил да види какво се случва, Бог го призовал да изведе народа на Израил от Египет в Обетованата земя. Неопалимата Къпина е един от старозаветните символи, 
указващи за явяването на Божията Майка. В манастира се пазят мощите на св.Екатерина - главата и десницата.
