понеделник, 3 октомври 2016 г.

Свети Игнатий Старозагорски-покровител на Стара Загора

Резултат с изображение за свети игнатий старозагорски

На 8 октомври 2014 г. се навършват 200 г. от мъченическия подвиг на св.Игнатий Старозагорски.

Св. Игнатий Старозагорски живял в 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора и бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив, където Иван се изучил. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. От ранни младини той се увлечал от монашеския уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир. Там той останал 6 години, където се дообразовал в монашеско послушание.

Скоро след това турци убиват жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени  да приемат мохамеданството. Иван успява да избяга в Букурещ. След като престоял известно време там, той решава да отиде в Света гора. По пътя, около Шумен турци-разбойници го заловили и  го заплашили, че ще го убият, ако не смени своята християнска вяра с мохамеданска. Той им дал обещание, че ще го направи и го пуснали на свобода.

Той горчиво се разкаял за това обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в скита св.Анна - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен наставник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг. В нощта преди неговата мъченическа смърт, той се молил със сълзи пред чудотворна икона на Божията Майка да му помогне в мъченическия път. В тази нощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Божията Майка на три пъти се явявал светъл венец и заставал над него. 

На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен, след като се явил пред турски съд с думите: "Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател!"

 Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
На 8 октомври 1814 г. той е обесен.
. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора.

Чудеса

Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.

    Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.

    В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.

    Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.

Храм св.Игнатий Старозагорски





Най-новата църква в Стара Загора носи името на св.Игнатий Старозагорски. При строежа на църквата бликнал извор с вода от дълбочина 33 метра, който сега тече в храма. В храма има частица от мощите на светеца, които се съхраняват в руския манастир св.Пантелеймон.


неделя, 17 юли 2016 г.

Света Марина - закриля при беззаконие и несправедливост, помощ на душевноболни; покровителка на брака, водите и Южното Черноморие




Св.Марина (правосл.) или св.Маргарита Антиохийска (католицизъм) е християнска светица великомъченица.
Тя била обявена за неканонична от папата през 494 г., но по време на кръстоносните походи нейното почитание на Запад се възстановило. Марина имала репутация, че покровителства всички, които пишат или четат нейното житие, което довело до разпространение на нейната популярност. В средните векове в Западна Европа нейното почитание се възобновило като част от 14 свети помощници https://ru.wikipedia.org/wiki/. Тя е една от светиите, явили се на Жана Д'арк.

Как защитава иконата
Света Марина Антиохийска загинала от ръцете на езичниците в началото на 4 век и още в същото столетие започнало почитанието към светицата като избавителка от много беди, свъразани с беззаконие и несправедливо осъждане. Нейното покровителство е особено важно за тези, които се нуждаят от защита, когато върху тях се излива злоба и са заплашени от клевети и нападки. Смята се, че от мощите на светицата душевноболните получават изцеление. 


Saint Marina icon.JPG

За какво помага иконата

Света Марина, както и всички светци, при обръщане към нея, се моли на Бог за изцеление на душевните и телесните недъзи, опрощаване на греховете на всички, които и се молят.

Молитва

О, света дево и великомъченице Марина, истинска невеста на Христа, пострадала за истинската вяра в град Антиохия, през огън и вода преминала и в Царството Небесно засияла. Ти от детство си възлюбила Иисус от цялата си душа и сърце и си служила само на Него. Ти си засияла със силата на твоето благочестие, целомъдрие и праведност, и си живяла свято сред неверници. С благодатта Божия от раните си била излекувана, изумила си мъчителите си и много неверници си обърнала в познание на Истинския Бог. Ти със силата Божия си стъпкала дявола и си приела благодатта да браниш човешкия род от врагове. Ти си светилник за цялата Църква, топла молитвеница към Бога, и на всички прибягващи към теб застъпница. О, света Марина води ни към Небесното Отечество, дай ни ревност за спасение, направлявай нозете ни към пътя на заповедите Христови, на пътя на духовния подвиг и праведния живот. Упоминавай ни в твоята молитва и ни помогни да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво. Чуй ни, и помоли Човеколюбивия Бог с помощта на твоето застъпничество да  даде на нашата родина мир и разцвет, на всички православни християни утвърждаване във вяра, благочестие и чистота, да укрепне у нас братската любов, да се изчистим ние, грешните от нечисти помисли и пороци, да ни пази от врагове и да ни помилва със Своята благодат, да ни направи наследници на Царството Небесно и заедно с тебе и всички свети да прославим Отца, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Празник
17 юли

Храмове в България

Митрополитски параклис Света Марина - София, в двора на Софийската митрополия





Храм Света Марина - Пловдив
Sveta nedelja plovdiv.jpg



Храм Света Марина - Варна




Житие на св.Марина
Св.Марина се родила в Антиохия, като единствена дъщеря в семейството на езически жрец. Баща и я дал за отглеждане при жена, която живеела на около 20 км от техния дом. Майка и починала, когато Марина била на 12 год. Но баща и не знаел, че жената, която я отглеждала е приела християнската вяра. От нея и Марина научила за Христос и непрекъснато я разпитвала за Него. Марина живяла в годините, когато управлявал император Диоклетиан, който се отличавал с особена жестокост при гоненията на християните. В момента, в който баща и узнал, че Марина се интересува от християнството, се отрекъл от нея. Това било много тъжно събитие за Марина, но тя не се поколебала и за миг в своята вяра. През всичките 3 години, докато навърши 15 г.все повече укрепвала нейната истинска вяра и любов към Него. Марина в горещи молитви молела Бога да я укрепи във вярата и да и даде сили да се бори с дяволската сила.

Страданията на св.Марина
Марина, заедно с нейни приятелки на паша с овцете, и по пътя срещнали Олимврий - управителя на провинцията. Като видял прекрасната девойка той решил да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младатНа другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.

- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, - отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.
Разяреният управник заповядал да я завържат на стълб и да я изтезават с желязо. Но и тези мъки изтърпяла Марина, не отстъпвайки и на милиметър от своята вяра. 
Настъпил седмия час на изтезание, а според римските закони след изтичане на 6 час се забраняват издевателствата над осъдения. 
Овлимврий отново отишъл при нея, и започнал да я увещава да се откаже от християнската вяра. Марина отново отговорила, че няма да се откаже нито от вярата, нито от любовта към единствения си жених. Тогава отнесли девойката в затвора, където хвърляли всички със смъртни присъди. В тази нощ Феотим, който впоследствие написал нейното житие и подал вода и хляб тайно. Той станал свидетел на нейната среща с дявола и неговото посрамване.
Марина отново се обърнала към Бога с молитва да изцели нейното тяло от раните и да обнови нейната душа. Марина молила Бога да и даде да се изправи лице в лице с врага на човешкия род и с помощта на Божията сила да го изпрати в преизподнята.
И Бог чул и тази молба на девицата. Тъмницата се разтърсила от земетресение, и пред нея се появило чудовище в ярки дрехи, което бълвало огън и жупел. Обхваната от ужас Марина отново се обърнала към Бога с молитва за помощ за победа над чудовището. Вбесен от това, звяра се опитал да я погълне, но тя само се прекръстила и изчадието от ада паднало на земята. Тялото му било мъртво.Тогава светицата видяла самия княз на тъмнината, който седял в най-черния ъгъл на тъмницата. Света Марина отново се обърнала към Бога, за да му благодари, че И е дал възможност да види врага на човешкия род. 
Дяволът се обърнал с лукави думи за пощада, но Марина се прекръстила и започнала отново битка с него. В този момент тя видяла в ъгъла меден чук, взела го и ударила сатаната по главата и той паднал на земята. Тогава Марина поставила десния си крак на шията, като продължавала да му нанася удари.
Изведнъж покрива на църквата се отворил, изсипала се ярка светлина, след което се появил ярък кръст, а над него летял бял гълъб, който казал:" Радвай се, Марина, защото съхрани непорочно тяло и душа за безсмъртния Жених. Радвай се, блаженна, защото със силата на Животворящия кръст падна подлия демон. Радвай се, добропобедна, ти ще свържеш до края на вековете и друг ненавистен враг - сатаната. Радвай се, Марина, за тебе е приготвен нетленен венец и са открити дверите на Рая."
В този момент светицата почуствала велика радост и облекчение на мъките - тялото и станало чисто от раните. Всичките рани се изцелии, болката изчезнала и тя се почувствала напълно здрава. Тя започнала да моли Бога да я вземе при Себе Си, за да не се разделя никога с Него. Гълъбът и казал, че тя скоро ще дойде на небето, но тя трябва да изучи сатанинските помисли, да изпита неговото сърце и да се свърже завинаги.
Когато гълъбът изчезнал в небето, Марина започнала да пита демона как се казва - той и отговорил, че се казва Велзувел - предводителя на бесовете. Техните дела изкривяват пътищата Божиии, клеветят Бог на хората, и хората на Бог, разпалват гнева и ги подбуждат към беззаконие. Даже на праведниците Велзувел внушава нечисти мисли. Понеже мислите се нетленни, те проникват в съзнанието и сърцето на всеки, като смущават сърцето за недобро. Той и неговите слуги вселяват в душата плахост и обезсърчение от греховете. Техните цели са да отклонят от пътя праведниците. Те подтикват хората към надменност и гордост, за да им се надсмеят след това.
Но сега, когато ме победи 15 г. момиче, този, с когото не можели да се справят мъже праведници, той признава своя позор и се удивлява на нейната мъдрост. След това сатаната започнал да я моли да не се свързва с него. Но Марина чувствала неговото лукавство и думите, с които той се опитвал да я умилостиви. Тя не се подала, и го прекръстила - в този момент земята се разтворила и се образувала дълбока пропаст и Марина казала: "Отивай в адската бездна до Страшния Съд, докато не дадеш отговор за душите, които си погубил."
На сутринта завели момичето при Олимврий. Всички се удивили, като я видели жива и здрава. 
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.

- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.


Какво чудо се е случило
След като верния Теотим взел тялото и, намазал го с благовонни масла и го пренесъл в Антиохия, то започнало да изцелява от болести и да отблъсква зли духове. В молитвения дом, който построил Теотим за мощите започнали да се стичат хора, които получавали помощ и изцеление. След това частици от нейните мощи били разпратени по християнските земи. 
Гръцката империатрица Мария пренесла през 8 в. част от мощите в Константинопол. Друга част през 908 г. били пренесени в Италия, в Тоскана. Част от тях пренесли във Венеция. В повечето атонски манастири има частица от мощите на св.Марина. В Грузия, в Зугдиди се намира част от ръката на светицата.
В България частица от мощите се съхранява в Пловдив в храм Св.Марина.

вторник, 7 юни 2016 г.

Св.Сергей Радонежки -при всякакви житейски проблеми, на ученици и студенти в учението и преди изпити, на вдовици и сираци

Преподобни Сергий Радонежки (1314-1392) – великият подвижник на руската земя, църковният и държавен деец от ХІV в., основателят и игуменът на Троице-Сергиевия манастир завинаги е останал като „многосветъл светилник на руската земя, възсиял чрез чудесата си като второ слънце”. Основаният от преп. Сергий Радонежки манастир в чест на Св. Троица се превърна в прообраз на нов, удивително чист и строг монашески живот в Святая Русь с център Москва. Светата Троицка обител, която от 1744 г. носи наименованието Троице-Сергиева Лавра озарява със светлината си цяла Русия. Там е сърцето на православна Русия, а в Троицкия събор се намират честните мощи на преп. Сергий Радонежки Чудотворец, така както сърцето на България се намира в Рилската света обител, където са мощите на всебългарския светец преп. Йоан Рилски Чудотворец (IX-X в.). Това, което за България е преп. Йоан Рилски, за Русия е преп. Сергий Радонежки. Хиляди поклоници с благоговение и благодарност са идвали и идват в Троице-Сергиевата Лавра за поклонение.

Молитвите към Св.Сергей Радонежки ще ви защитят от всякакви житейски проблеми. На светеца се молим да защити децата от лошо влияние и от неуспехи в училище. Молитвата пред светеца, който е бил образец за смирение помага в постигане на смирение и усмиряване на гордостта на нас самите и на околните.

Как защитава и помага иконата
Св.Сергей помага при всякакви житейски проблеми, а в частност помага на вдовици и деца, останали без попечение.
Учението не се удавало лесно на св.Сергей, но след горещите му молби към Бог Той му изпратил старец, който да го обучава и така св.Сергей станал един от най-мъдрите свети хора. Сега самия той стои пред Бог и със своите молитви помага на всички родители, които се молят децата им да се учат успешно.
Ако на учениците или на студентите имат проблеми в изучаването на даден предмет, молитвата пред светеца ще им помогне в овладяването на трудния за тях предмет. На него се молят преди изпити в училища и университети. Към него прибягват и учени, които имат проблеми в изследователски проекти. Молитвата пред иконата на св.Сергей Радонежки помага при всякакви сложни ситуации в научната област.
Обръщането към светеца помага и в съдебни дела.


Молитва

О, свети преподобни и Богоносни отче наш Сергие! Погледни на нас (имената), приведените към земята милостиво и ни издигни до небесната висота. Укрепи нашето малодушие и ни утвъри във вярата, защото без съмнение се уповаваме  на теб да получим цялата благост от благосърдечния Владика Бог по силата на твоите молитви. Измоли по силата на твоето представяне пред Бога дара, нужен на всеки и по силата на твоите молитви помогни ни да се избавим от наказание в деня на Страшния Съд и да чуем блаженния глас на Владиката Христос:елате, с благословението на Моя Отец, и наследете приготвеното за вас Царство от времето на създаването на света. Амин.

Празник

Паметта на св.Сергий Радонежки се почита 4 пъти в годината - 25 септември - в деня на неговото представяне пред Господ, 5 юли - заедно с празника на Ростово- Ярославските светии, 18 октомври - в деня на намирането на мощите на преп.Сергей Радонежки и на 19 юли - заедно Събора на Радонежките светии.

В кои храмове има икони на преп.Сергий Радонежки

В Троице Сергиевата лавра в Москва се намира икона на светеца с частица от неговите мощи.


Покров с мощите на св.Сергий 15 век

Иконите и фреските в на Троицкия собор са дело на преп.Андрей Рубльов и Даниил Черньов през 1425 г. Главната храмова икона, която била изографисана за "похвала на преп.Сергий" е иконата Троица - най-известното произведение на руската иконопис.
Ковчежето с мощите на св.Сергий Радонежки



Икона на преп.Сергий Радонежки има в Руската църква "Св.Николай" в София.

Житие на светеца
Сергий Радонежкий е един от най-известните политически и исторически деятели на 14 век. Той е основател на Троице-сергиевата лавра, учител и наставник на много руски светци, канонизирани от Църквата. 
Според древното предание, главно от неговия ученик Епифан, преп.Сергий се родил през 1314 г. в село Варница,  Ростов в семейството на именитите ростовски боляри Кирил и Мария. Родителите му го нарекли Вартоломей.Въпреки, че семейството било знатно, те живеели много скромно и били много религиозни. На 7 г. възраст Сергий и братята му започнали да ходят на училище, и докато учението на двамата му братя се удавало лесно, това не било така за Вартоломей. Желаейки да промени това, момчето се молило горещо на Бог да му даде разум и сили за напредване в учението. По свидетелствата на летописите веднъж момчето срещнало старец, който се молел на Бог. Момчето поискало от стареца да се помоли и за неговите успехи в училище. Старецът се помолил и го благословил. Оттогава момчето започнало да напредва в учението. 
През 1330 г. родителите на Вартоломей се преселили в село Радонеж, близо до Москва. Скоро родителите му починали, и той заедно с големия си брат Стефан оставили наследството на най-малкия брат и се отдали на отшелнически живот в близката гора, където построили келия, а след това построили и малка църква, която била осветена с името Света Троица. Скоро Стефан решил да изостави отшелническия живот и отишъл в Московския Богоявленски манастир, където станал настоятел. Вартоломей останал и през 1337 г. на 23 г. бил подстриган в монашество с името Сергий. 
Младият подвижник прекарал повече от година в пълно единочество. Животът му протичал в молитви, пости и тежък труд. Сергий станал известен в околността и скоро при него започнали да идват за съвет други монаси и скоро братството наброявало 12 човека. Всеки монах живеел в отделна келия, а заедно се събирали за богослужение. Така била основана знаменитата Сергиево-Троицка лавра. През 1354 г.Сергий бил ръкоположен в сан игумен.
Както свидетелства житието, преп.Сергий Радонежки правил чудеса още в земния си живот:"...Идвали богомолци, виждали нищетата на пустинята, но виждали и мира и благодатта сред братята и тази закваска носели в родните семейства като светлина, като сол. И станало славно името на Божия угодник в цяла Русия и идвали много при него с вяра. Веднъж, като се помолил старецът излекувал тежко болен, а друг път - изцелил бесноват велможа, който не бил с разсъдъка си, буйствал и се биел, така че десет човека не можели да го удържат."
Св.Сергий Радонежки бил удостоен с видение на Пресветата Богородица, която му се явила по време на нощна служба и казала:"Не бой се, избраннико Мой. Дойдох да те посетя. Не скърби, защото твоята молитва за учениците и обителта е чута; и твоята обител ще има изобилие във всичко; не само в твоя живот, но и при твоето представяне пред Бога.Аз няма да напусна това място и неотменно ще подавам всичко необходимо, ще го съхранявам и защитавам с моя покров."

Икона явяване на Божията Майка на преп.Сергий 16 в,

Свети Сергий Радонежки умеел да действа с "тихи и кротки слова" и на най-загрубелите и жестоки сърца и по такъв начин помирявал даже враждуващи князе. Благодарение на него всички князе се обединили преди Куликовската битка, признавайки главната роля на московския княз Димитрий. Руската войска получила благословия от преподобния Сергий Радонежский преди предстоящото сражение с татарите.
Той предсказал победата над татарите и на 8 септември 1380 г. на празника Рождество Богородично руските войски победили татарите на Куликовско поле, като положили началото на освобождението от татарското иго. 
Княз Димитрий дълбоко почитал своя духовен баща - преподобния Сергий Радонежский, който бил и кръстник на децата му. 
Сергий Радонежский починал на 25 септември 1392 г., достигайки до дълбока старост. Той предсказал своята кончина 2 години преди това и назначил свой приемник - ученика му преп.Никон. Сергий Радонежский бил погребан в основания от него манастир, а 30 год. след това неговото тяло и дрехи били намерени нетленни.
Това се случило през 1422 г. по време на строителството на новия храм "Животоначалната Троица". Малко преди да започне строителството Сергий Радонежски се явил в съня на един благочестив човек, като му казал да предаде следните думи на братята:" Защо ме оставяте толкова време в гроба, погребан в земята с цялата тази вода, тясно е тук за моето тяло." Когато разкопали за основите, били открити нетленните мощи и дрехи на св.Сергий Радонежский невредими, а гроба бил пълен с вода. При освещаването на Троицкия храм, мощите на светеца били пренесени в него, където се намират и до момента. 

петък, 3 юни 2016 г.

Тамбовска икона на Божията Майка - при заболявания на костите и очите, за намиране на загубени вещи





Тази икона на Божията Майка се отнася към типа Одигитрия или Пътеводителка. Христос, седнал в лявата ръка на Майка си, благославя молещите се с едната си ръка, а в другата държи свитък.

Празник на иконата

16 април



История на иконата

В Тамбов, в църквата Архидякон Стефан, се намира чудотворната икона на Божията Майка, наречена Тамбовска. Иконата има интересна история, която преплита и друго нейно наименование - Илинско-Черноговска икона на Божията Майка(1658 г.). В периода от 8 дни през 1662 г. от очите на Божията майка изтичали сълзи. В същата година татарите нападнали Чернигов и го разграбили. Те влезли и в Троицката обител, опорочили всички икони, но тази икона на Божията Майка останала невредима.
Чудотворно копие на иконата на Божията Майка се намира в Гетсиманския скит на Сергеево-Троцката лавра.
През 1686 г. светител Питрим дошъл в Тамбов и донесъл копие на Илинско-Черниговската икона, която с течение на времето започнали да наричат Тамбовска. Въпреки това тя имала различия с Илинско - Черниговската икона - на нея били изографисани светител Алекси и преподобна Евдокия. Предполага се, че това са родителите на Питрим, както и че той е направил образите им върху иконата.
Скоро построили малка дървена църква "Петър и Павел" и иконата била поставена там. През 1771 г. богат търговец построил каменна църква "Архидякон Стефан" и Тамбовската икона била пренесена там. Иконата била поставена в олтара на църквата и скоро всички забравили за нея.
Но Богородица сама напомнила на хората за себе си. Свещенник от Калуга страдал от заболяване на краката. Болката толкова го изтощила, че той не можел да служи повече, и само се молел Бог да облекчи страданията му. Една нощ на сън му се явила Божията Майка и му казала да намери Нейния образ, наречен Тамбовска икона. Божията Майка му казала, че тогава той ще намери изцеление. Още на следващата сутрин болния успял да стане на крака. Той решил да тръгне на поклонническо пътуване по храмовете на Русия и да търси тази икона. Когато я намерил той дълго стоял пред образа на Пречистата и се молил. Свещенникът излязъл от олтара напълно здрав. Този случай станал известен на гражданите и скоро се разнесъл в цялата област. Търговец от региона сънувал Божията Майка и Тя му казала да пренесат иконата от олтара в църквата на видно място, за да могат повече хора да и се поклонят. Търговецът купил сребро и на иконата била поставена ризница, след което я поставили на централно място в храма. През 1900 г. църквата "Архидякон Стефан" преименували на Богородична. Епископът на региона получил изцеление на очите и в знак на благодарност украсил с 14 топаза ризницата на иконата, а неговата дъщеря дарила огърлица от аметисти.
В годините на съветската власт Тамбовската икона пострадала, както и повечето светини - отначало били откраднати ризницата и скъпоценните камъни, а през 1925 г. изчезнала и иконата.

За какво да се молим пред иконата

Пред Тамбовската икона на Божията Майка можем да се молим за избавяне от много болести, на първо място при заболявания на костите и очите. Тя защитава от врагове, подобно и на останалите икони. Тамбовската Богороица е бърза Утешителница на скърбящите. На нея се молят майките за получаване на помощ при възпитание на децата. Тя помага за намиране на изгубени вещи.


събота, 21 май 2016 г.

Молитви към Божията Майка за всеки ден от седмицата

Свързано изображение
Икона на Божията Майка Умиление

Молитвите са на подвижника на Нило-Сорската пустиня Йеросхимонах Нил

Молитва 1
НЕДЕЛЯ
О, всемилостива Дево Богородице, Майко на щедростта и човеколюбието, прелюбезна моя надеждо и упование! О, Майко на пресладкия, превъжделенния и превъзхождащия всяка любов Спасител Иисус Христос, моя Човеколюбец и Бог, светлина на моята помрачена душа! На Тебе се покланям аз многогрешният и на Тебе се моля, изворе на милосърдието, Дево Мария, родила бездната на милосърдието и океана на щедростите и човеколюбието; помилвай ме - с болка викам към Тебе; помилвай ме- налетелият на зли разбойници и целият изпонаранен; помилвай ме - разсъблеченият - горко ми! - от одеждата, с която ме облече Отец и останал гол. Затова смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми. Ала, Владичице моя Богородице, смирено ти се моля, погледни ме с милостивото Твое око и не се погнусявай от мене, който целият съм помрачен, който целият съм осквернен, който целият съм потънал в тинята на всички сласти и страсти; който страшно съм паднал и не мога да стана. Смили се над мен и ми подай ръка за помощ, за да ме изведеш от дълбините греховни. О, Радост моя! Избави ме от греховете ми, които са ме наобиколили отвред! Просвети лицето Си на Твоя раб, спаси ме, погиващия, дигни ме, зле падналия, защото Ти можеш да сториш всичко това, понеже си Майка на всемогъщия Бог. Излей върху ми елея на Твоето милосърдие и ме услади с виното на Твоята милост, защото наистина Тебе Едничка имам като надежда в моя живот. Не ме отхвърляй, прочие, прибягващия към Тебе, а погледни на моята скръб, Дево, виж желанието на душата ми и го изпълни, и ме спаси, Ходатайко на моето спасение!







Молитва 2
ПОНЕДЕЛНИК

От скверните мои уста приеми моление, о нескверна, чиста и пречиста Дево Богородице! И не се погнусявай от моите слова, о радост моя! Ала погледни на мене и ме помилуй, о радост моя!Ала погледни на мене и ме помилуй, о Майко на Зиждителя на моя живот! През времето на живота ми не ме оставяй, защото Ти знаеш, Владичице, че цялата си надежда възлагам на Тебе, и цялото ми упование е в Тебе! Затова и в смъртния ми час се застъпи за мен, помощнице моя, радосте и утешение мое. Не ме оставяй тогава, надежда моя, и не ме посрамяй. Зная, о, зная Дево, че съм провинен в много грехове, окаяният, и помисляйки за оня час,, треперя. Но Ти, радост моя, яви ми тогава лицето Си, и чудна покажи върху мен милостта Си. Ходатайко на моето спасение, Владичице, изтръгни ме от бесовската злоба и от страшното и ужасно изпитание на въздушните духове, та този ден на скръб да се обърне на радост чрез Твоето посещение, и удостой ме да премина безбедно тъмнината на демонските началства и власти, и да се поклоня на Седящия на престола на славата Христос и Бог наш, с безначалния Негов Отец и Пресвети Дух, во веки веков. Амин!

Андронниковска икона на Божията Майка
Молитва 3

ВТОРНИК

О, Пресвета Владичице моя Богородице, Която си неизречено по-почитана от ангелите и архангелите, херувимите и серафимите, и си неизказано по-свята от всички светии, Дево Майко Божия! Спаси ме, Твоя смирен и грешен раб, защото Ти знаеш, всемилостива Господарке, че след Бога всичката си надежда на Тебе възлагам и нямам друго спасително прибежище, освен Тебе, Всеблага. Ти си моята крепост, Владичице, Ти си моята сила, Ти си моята радост в скърбите, Ти си моето пристанище в изкушенията, Ти си моето изправление, когато падна, Ти си и моето всенадеждно спасение, о Майко на моя Съзидател и Господ! Помогни на мен, плаващият в морето на този живот, страшно обуревавания и застрашения от греховно потъване. Подай ми ръка за помощ, помощнице моя, и ме избави от дълбините на греховната тиня, за да не потъна в бездната на отчаянието, защото буря от грехове и страсти се е дигнала против мене и вълни на беззакония ще ме удавят. Ала Ти, Майко на милосърдието, насочи ме към пристанището на безстрастието и ме спаси, надеждо на безнадеждните и Ходатайко на моето спасение!


Молитва 4
СРЯДА

Богородице, Ти си упование на мене, изнурения от нападенията на страстите, Ти си моята крепост и благонадеждно пристанище и спасително прибежище. Спаси ме от всички мои врагове, които преследват душата ми и я улавят чрез различни изкушения. Те поставят на пътя ми, по който вървя множество мрежи, и това са разни съблазни и прелести, чрез които ме въвличат в много душевни немощи и телесни грехопадения. И що да сторя аз, отчаяният, не зная. Защото щом пожелая да се покая, нападат ме безчувствие и ожесточение. Щом поискам да оплача греховете си, не намирам сърдечно съкрушение, не мога да пролея и една сълза. Уви, колко съм окаян! Уви, какъв съм сиромах! Уви, погивам! И към кого друг да прибягна аз, виновният, освен при Тебе, добросърдечна Майко на нашия Господ и Спасител, надеждо на безнадеждните, крепост и покров на идващите при Тебе. Не ме отблъсквай скверния, защото Теб Едничката имам за утеха, Дево Марие Богородице, и към Тебе Едничка прибягвам във всяка нужда с дръзновение. Не ме оставяй в този живот, а и в смъртния ми час ми помогни, Помощнице моя, та като Те видят враговете ми, да се посрамят от Тебе, бидейки победени, Владичице, Ходатайко на моето спасение.





Молитва 5

ЧЕТВЪРТЪК

Кой може по достойнство да Те възхвали, Пресвета Дево? Коя уста е в състояние да възпее Твоето величие, което превъзхожда човешкия ум? Всички преславни тайнства, извършени заради Тебе, Богородице, превишават всеки разум и слово. На красотата на Твоето девство и на пресветлата Ти чистота се удивиха херувимите, а чудото на Твоето нетленно раждане нито човешки, нито ангелски език може да изрече. От Тебе безлетният Единороден Син Божий, Бог Слово неизказано се въплъти, роди се, и живя с човеците, и Теб, като Своя Майка, твърде възвеличи, яви Те като Царица на всички твари, а на нас човеците - като надеждно пристанище на спасение. Затова и всички, които са сполетени от разни скърби и болести, когато прибегнат под Твоя покров, получават богата утеха и изцеление, и чрез Тебе се спасяват от беди. Защото Ти си наистина Майка на всички скърбящи и обременени, радост на опечалените, изцелителка на болните, пазителка на младите, жезъл на старите, похвала на праведните, надежда за спасение на грешните и пътеводителка към покаянието. Ти помагаш всякога и на всички, и се застъпваш за всички, които с вяра и любов дохождат при Тебе. Така помогни и на мен, отчаяния поради лошите свои деяния. Застъпнице усърдна на християнския род, защити ме, за да не погина докрай в греховете си, защото нямам друго прибежище и покров освен Тебе, Владичице на моя живот.Не ме оставяй, прочее, и не ме презирай, а ме спаси по какъвто начин Ти знаеш, защото Си благословена во веки веков.


Свързано изображение
Икона на Божията Майка "Всецарица"

Молитва 6

ПЕТЪК

На Тебе, Владичице Дево Богородице, предавам живота си. Ти ме защити, и на Тебе, след Бога, възлагам цялата си надежда за спасение.И те мя аз, Твоят раб: не ме презирай, сторилия много грехове, а виж как скърбя за това, как недоумявам и колко съм объркан, и ми подай облекчение и утеха, да не погина докрай, окаяният. Простри десницата Си, Чиста, извади ме от тинята на моите греховни дела, и ме постави на чистите пасбища на заповедите на Христа, моя Цар и Бог които и винаги да изпълнявам, укрепяван от Теб. От моите тежки грехове ме избави, Владичице, и чрез Твоето майчинско ходатайствоми изпрати спасително покаяние. Ти, от Която възсия неизречената Светлина, просвети моята душевна тъма. Радосте моя, избави ме от невидимите ми врагове, които са ме обкръжили. Ах, много и тежки са моите грехове! И ето, страшни са враговете ми, смъртта е близо, съвестта ми ме изобличава, огнената геена ме заплашва, незаспиващият червей, скърцането със зъби, тартара на външната тъмница ме привеждат в трепет, защото всичко това ме очаква заради моите зли дела. Горко ми! Що да сторя тогава, и при кого да ида, за да бъде спасена душата ми, освен при Теб Едничка, сладка Мария Богородице, Която услаждаш скръбта в смъртния час на ония, които ти се уповават и избавяш от страшната геена всички, които Те призовават. Така и на мене помогни, Всеблага, защото нямам друга помощ, освен Твоята, Възпявана. Спаси ме от ужасите на смъртния час и от ужасите бесовски ме избави. Спаси ме от властта на злобните духове на въздушните митарства. Яви ми се, моля Те, яви ми тогава Твоето пресветло лице, Владичице, и не ме оставяй безпомощен. О, милосърдна Майко! Покажи милост към мен, лишеният от милост поради делата ми, и умоли родения по плът от Теб Христа, нашия Спасител и Бог, Който заради нас проля на Кръста Своята пречиста кръв, та и аз да получа опрощение на греховете и вечно спасение, и  така да прославя Твоето неизречено милосърдие, Богородице, и Твоето милостиво застъпничество в безконечните векове.
Святыня Санкт-Петербурга, привезена в город в первые дни его создания Петром I. Находится в Казанском соборе
Казанская икона Божией МатериИкона на Божията Майка "Казанска"


Молитва 7

СЪБОТА

Радвай се Дево Богородице, пристанище и защита на моята бедна душа, надежда сладка на моето спасение. Радвай се Ти, която си носила в утробата си Твореца на всичко. Радвай се, защото си родила Бога по плът, Спасителя на света, радвай се Ти, която при раждането си съхранила девството си нетленно и неповредено. Радвай се, защото си приела даровете на влъхвите и Си видяла как се покланят на Родилия се от Тебе и си чула преславните слова на пастирите за Него и всичко това Си положила в сърцето Си. Радвай се Ти, която Си намерила отрока Иисуса, Твоя Син и Бог в храма посред законоучители и много Си се зарадвала. Радвай се, защото си приела ужасни мъки, когато си гледала как Твоя Син, пресладкия Иисус страда на кръста и умира, ала след това си се зарадвала, когато Той на третия ден възкръснал. Радвай се Ти, която си видяла заедно с Неговите ученици Възнесението Му в слава, радвай се, защото си приела заедно с Господните ученици изпратения от Него Свети Дух, слязъл във вид на огнени езици в Сионската горница. Радвай се Ти, която си живяла на Земята като ангел, радвай се защото си превъзхождала по святост и чистота всички ангелски чинове и ликовете на всички светии. Радвай се Ти, която си била възвеличена при успението си от посещението на Твоя Син и Бог. Радвай се, защото си предала с радост душата Си в Неговите ръце. Радвай се Ти, която Си била славно превъзнесена чрез възшествието на тялото Ти на Небесата. Радвай се, защото Си се явила на третия ден от представянето Си на боговидците апостоли. Радвай се, която Си била увенчана на Небесата от Отца, Сина и Светия Дух с диадемата на Вечното Царство. Радвай се, защото си присновъзпяна от всички небесни сили. Радвай се Ти, Която седиш на славен престол до престола на Пресвета Троица. Радвай се добра виновнице за помирението на Бога с човеците. Радвай се Господарке на земята и небесните ангели. Радвай се, защото няма нищо невъзможно за Твоето ходатайство. Радвай се, защото всички верни, които идват при Теб се спасяват. Радвай се Ти, чрез Която скърбите се утешават, боледуващите се изцеряват, а бедстващите получават навременна помощ. Моля Те, прочее, обрадована Владичице, изтреби и в мен греховната печал и ми дай радостта на спасението. Дай ми утешителни сълзи, постоянно умиление, истинско покаяние и съвършено изправление. Не се погнусявай от мене, Владичице, а приеми милостиво този мой радостен глас, що Ти принасям аз, бедния и ми се притечи на помощ, защото ще бъда безпомощен в безсмъртния си час, когато душата ми ще бъде разлъчена от тялото. Тогава, моля Те, помогни ми и ме избави от вечното наказание, което заслужавам. за да не стана радост на бесовете и храна на геената огнена. Ах, Владичице моя, не допускай душата ми да види страшните и ужасни мъки, които демоните са приготвили за грешниците, а побързай и ме спаси, Твоя раб в оня ужасен час, за да Те прославя во веки, едничка моя Надеждо и Ходатайке на моето спасение. Амин.








понеделник, 4 януари 2016 г.

Даровете на влъхвите


Поклонението на влъхвите е описано кратко в Евангелието от Матея:

Глава 2
А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъреци от Изток дойоха в Йерусалим и казваха:
2.де е родилия се цар Иудейски?Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3.Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.
4.И като събра всички първосвещенници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка;
6. "и ти , Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето,когато се е появила звездата,
8. и като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11.И като влязаха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

Поклонението на влъхвите е популярен богословски и иконографически сюжет за мъдреци, дошли от Изток, за да се поклонят на Младенеца Иисус и да му поднесат дарове.
Имената на тримата влъхви са: Каспар, Мелхиор и Балтазар.

Празник
Според православния календар, празника се отбелязва 12 дни след рождество Христово.

Дарове
Влъхвите донесли на Младенеца три дара: злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека.

Златото - това са 28 златни ажурни плочки с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник. Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
  Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70.
Ливан или Livanotos е ароматична смола от дървото bousouellias, което расте в пясъците на Арабия, Сомалия, Индия и Ливан.
Мирта или Myrtus е ароматична водо разтворима смола от дървото kommiophorou, което расте в Арабия и Етиопия.
Манастир Св.Павел – Света гора, Атон
Дары волхвов. Фото: Игорь Белокопытов
Манастир Св.Павел – Света гора, Атон
Тези съкровища се пазят в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
  Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато вече знаела, че й предстои да се раздели със земния си живот, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 г.
   Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел".
Манастир Св.Павел – Света гора, Атон
Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
   И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Монасите на Света гора забелязали, че даровете изцеляват онези, които са обсебени от нечисти демони.
   От 80-те години на ХХ век 2-3 предмета от даровете всяка година се изнасят от манастира за поклонение. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Чудеса

През ноември 1980 г. след разрушително земетресение в Солун, митрополит Спиридон помолил манастир "Св.Павел" за принасяне на даровете в неговата епархия за укрепване на вярата на хората. Даровете били съпроводени от игумен и йеромонах от манастира.
Тържественото посрещане на даровете се състояло на мост край града, в присъствието на много хора. В момента, в който отворили ковчежето се разнесла благовонен аромат. Благоуханието се носело в продължение на 13-те дни, в които светинята била изложена за поклонение.
***
Едно от ковчежетата с Честните дарове през 19 век се съхранявало в  далечен метох на манастира Св.Павел в селцето Стерна, в Източна Тракия. През 1860 г. метоха бил затворен и в този период ковчежето изчезнало. После се изяснило, че ковчега е бил откраднат от местен селянин.
През 1924 г, жителите на Стерна били преселени в Кавала, по силата на договор между Турция и Гърция. Честните дарове били пренесени тук от потомък на открадналия ги, като семейна реликва.
В един от първите дни, в които се преселил този човек сънувал странен сън - слаб монах, без брада (това бил ктитора на манастира св.Павел) го приканил да върне даровете в манастира Св.Павел на Атон. Човекът се притеснил, но не върнал даровете. Сънят се повторил още два пъти. Светецът накрая му казал, че го очаква голямо наказание за светотатство.
Човекът, изплашен отишъл при селския свещеник, който го посъветвал да предаде даровете на епархията в Кавала. От този момент нататък всички ковчежета с дарове се пазят в манастира св.Павел в Атон.
Това чудно събитие се случило през 1925 г. и всички документи по връщането на Честния дар са документирани.
***
Вечерта на 21 август 1982 г. на около половин км от манастира възникнал пожар, причинен от мълния. Поради голямата суша и жега, огъня бързо се приближавал към манастира. Монаси, работници и поклонници започнали да гасят пожара, но без резултат.
Тогава един от йеромонасите изнесъл ковчеже с Честните дарове, прочел молитва и осветил мястото, където бушувал пожара. Изведнъж, посоката на вятъра се променила и огъня спрял да бушува. Манастирът бил спасен.

***
Жителка на град Агринио, Анастасия Ангели:
"Заразих се с рядък вирус, от който започнах да ослепявам. Лекарите постоянно ми казваха, че има вероятност да ослепея. И въпреки лечението ставах все по-зле.
През 2012 г. в църквата св.Никола в нашия град донесоха Честните дарове на влъхвите. Притеснявах се да излизам навън, но отидох да се поклоня на светинята. Няколко дни след това зрението ми започна да се прояснява. След още няколко дни лекарите установиха, че зрението ми е нормално."


неделя, 13 декември 2015 г.

Донска икона на Божията Майка - за изцеление от тежки недъзи и неизлечими болести; при големи тревоги

икона Божией матери «ДОНСКАЯ»

Донската икона на Божията Майка се счита за една от най-древните светини на Руската Православна църква. Предполага се,  че е изографисана през 14 в. и е заслужила всенародна почит след победата на Куликово поле. Преданието говори, че точно пред тази икона са се молили войните за защита на родината. Пред Донската икона и сега се молят за мир, за съхраненение на суверинитета, за прекратяване на враждата и за победа в случай на война. 

За какво се молим пред иконата
Донската икона на Божията Майка се е прославила в цяла Русия след голямата победа на Куликово поле. От този момент иконата се счита за покровителка на Русия и пред нея се молят за защита от враговете на държавата и от войни.
Освен това съществуват немалко свидетелства за това, че поради горещите молитви пред Нейната Донска икона хората получават изцеление от най-тежките недъзи, в това число и неизлечими болести. 
Смята се, че пред иконата можем да се молим за всичко, което тревожи душата ни - и ако помислите на човека са чисти, то Богородица непременно ще откликне на нашата молба. 

Молитва
О, Пресвета Владичице Богородице, Блага и Бърза наша Застъпнице! Възпяваме  с благодарност Твоите дивни дела! В песнопения славим Твоето постоянно застъпничество за православните християни, което винаги явяваш чрез Твоята чудотворна Донска икона: като ни защитатваш от видими и невидими врагове, спасяваш ни от жестока смърт, пресушаваш сълзите в очите, превръщаш плача в радост. Бъди и за нас Пречиста Богородице, утеха в беди, възкресение на надеждата, извор на милост, дарувай ни неизчерпаемо търпение в скръбни времена. Дай на всекиго според неговата просба и нужда: възпитай младенците, дай целомъдрие на младежите и ги научи на почит Божия, ободри унилите и подкрепи немощните старци. Посети болните и скръбните, смегкчи злите сърца, укрепи братската любов, изпълни сърцата ни с любов и мир. Примири добросърдечна Майко враждуващите и оправдай оклеветените. Унищожи пороците, за да не стигат греховете ни до Всеобщия Съдия и да не ни застигне праведния Божий гняв. С Твоите молитви и покров ни огради от вражески нападения, глад, унищожение, пожари, от меч и всяко друго страдание. Уповаваме се по Твоите молитви да получим от Всевишния прошка и пълно заличаване на нашите грехове. Умоли Господа да ни въведе в Царството Небесно и след края на живота ни да застанем отдясно на Неговия престол, където Ти, Всевъзпявана Майко предстоиш във вечна слава пред Света Троица. Удостой и нас, заедно с ангелите и светиите да възхваляваме там Пресвятото име на Твоя Син и Неговия Безначален Отец и Светия, Благ и Живототворящ Дух во веки веков. Амин.

История на иконата

Откъде се е появила Донската икона на Божията Майка никой не знае. Според една от версиите тя била нарисувана от Теофан Грек, а според други донските казаци я предали на руснаците в навечерието на битката при Куликово поле.
Именно с победата тогава тази икона получила широко разпространение и всенародна любов в Русия. 
Според преданието много царски особи са, в това число и Иван Грозни са прекарвали часове пред иконата. 

Поход в Казан
Летописите гласят, че през 1558 г. преди да се отправи на военен поход в Казан, цар Иван Грозни прекарал няколко часа на колене пред Донската икона. Той молил Пресветата Дева за победа на руската войска. Казан бил превзет, а от благодарност царя заповядал иконата да бъде пренесена в Благовешенския събор на Кремъл.

Нападението на кримскте татари през 1591 г.
През 1591 г. руската войска водила ожесточени битки с шведите в северната част на Русия. Възползвайки се от това, кримските татари организирали военен поход към Москва. По указанията на цар Теодор Иванич около Москва било извършено литийно шествие с Донската  икона на Божията Майка. Била организирана походна църква в лагера на руснаците.
На следващия ден се състояла ожесточена битка. Руската войска, която била много по-малочислена победила татарите. На мястото на походната църква години по-късно бил изграден Донския манастир.
Впоследствие в историята на Русия се появявали още свидетелства за чудотворната помощ на Донскат икона. Освен помощта във военните действия се добавили истории за изцеление от тежки болести и за светла помощ при всякакво дело и беди.
Сега иконата се намира в Третяковската галерия. Всяка година на празника на манастира иконата се носи там, където се извършва празнично богослужение.



Донская икона Богородицы: история, легенды, списки, неизвестные факты

Страници

Страници