неделя, 17 юли 2016 г.

Света Марина - закриля при беззаконие и несправедливост, помощ на душевноболни; покровителка на брака, водите и Южното Черноморие




Св.Марина (правосл.) или св.Маргарита Антиохийска (католицизъм) е християнска светица великомъченица.
Тя била обявена за неканонична от папата през 494 г., но по време на кръстоносните походи нейното почитание на Запад се възстановило. Марина имала репутация, че покровителства всички, които пишат или четат нейното житие, което довело до разпространение на нейната популярност. В средните векове в Западна Европа нейното почитание се възобновило като част от 14 свети помощници https://ru.wikipedia.org/wiki/. Тя е една от светиите, явили се на Жана Д'арк.

Как защитава иконата
Света Марина Антиохийска загинала от ръцете на езичниците в началото на 4 век и още в същото столетие започнало почитанието към светицата като избавителка от много беди, свъразани с беззаконие и несправедливо осъждане. Нейното покровителство е особено важно за тези, които се нуждаят от защита, когато върху тях се излива злоба и са заплашени от клевети и нападки. Смята се, че от мощите на светицата душевноболните получават изцеление. 


Saint Marina icon.JPG

За какво помага иконата

Света Марина, както и всички светци, при обръщане към нея, се моли на Бог за изцеление на душевните и телесните недъзи, опрощаване на греховете на всички, които и се молят.

Молитва

О, света дево и великомъченице Марина, истинска невеста на Христа, пострадала за истинската вяра в град Антиохия, през огън и вода преминала и в Царството Небесно засияла. Ти от детство си възлюбила Иисус от цялата си душа и сърце и си служила само на Него. Ти си засияла със силата на твоето благочестие, целомъдрие и праведност, и си живяла свято сред неверници. С благодатта Божия от раните си била излекувана, изумила си мъчителите си и много неверници си обърнала в познание на Истинския Бог. Ти със силата Божия си стъпкала дявола и си приела благодатта да браниш човешкия род от врагове. Ти си светилник за цялата Църква, топла молитвеница към Бога, и на всички прибягващи към теб застъпница. О, света Марина води ни към Небесното Отечество, дай ни ревност за спасение, направлявай нозете ни към пътя на заповедите Христови, на пътя на духовния подвиг и праведния живот. Упоминавай ни в твоята молитва и ни помогни да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво. Чуй ни, и помоли Човеколюбивия Бог с помощта на твоето застъпничество да  даде на нашата родина мир и разцвет, на всички православни християни утвърждаване във вяра, благочестие и чистота, да укрепне у нас братската любов, да се изчистим ние, грешните от нечисти помисли и пороци, да ни пази от врагове и да ни помилва със Своята благодат, да ни направи наследници на Царството Небесно и заедно с тебе и всички свети да прославим Отца, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Празник
17 юли

Храмове в България

Митрополитски параклис Света Марина - София, в двора на Софийската митрополия





Храм Света Марина - Пловдив
Sveta nedelja plovdiv.jpg



Храм Света Марина - Варна




Житие на св.Марина
Св.Марина се родила в Антиохия, като единствена дъщеря в семейството на езически жрец. Баща и я дал за отглеждане при жена, която живеела на около 20 км от техния дом. Майка и починала, когато Марина била на 12 год. Но баща и не знаел, че жената, която я отглеждала е приела християнската вяра. От нея и Марина научила за Христос и непрекъснато я разпитвала за Него. Марина живяла в годините, когато управлявал император Диоклетиан, който се отличавал с особена жестокост при гоненията на християните. В момента, в който баща и узнал, че Марина се интересува от християнството, се отрекъл от нея. Това било много тъжно събитие за Марина, но тя не се поколебала и за миг в своята вяра. През всичките 3 години, докато навърши 15 г.все повече укрепвала нейната истинска вяра и любов към Него. Марина в горещи молитви молела Бога да я укрепи във вярата и да и даде сили да се бори с дяволската сила.

Страданията на св.Марина
Марина, заедно с нейни приятелки на паша с овцете, и по пътя срещнали Олимврий - управителя на провинцията. Като видял прекрасната девойка той решил да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младатНа другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.

- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, - отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.
Разяреният управник заповядал да я завържат на стълб и да я изтезават с желязо. Но и тези мъки изтърпяла Марина, не отстъпвайки и на милиметър от своята вяра. 
Настъпил седмия час на изтезание, а според римските закони след изтичане на 6 час се забраняват издевателствата над осъдения. 
Овлимврий отново отишъл при нея, и започнал да я увещава да се откаже от християнската вяра. Марина отново отговорила, че няма да се откаже нито от вярата, нито от любовта към единствения си жених. Тогава отнесли девойката в затвора, където хвърляли всички със смъртни присъди. В тази нощ Феотим, който впоследствие написал нейното житие и подал вода и хляб тайно. Той станал свидетел на нейната среща с дявола и неговото посрамване.
Марина отново се обърнала към Бога с молитва да изцели нейното тяло от раните и да обнови нейната душа. Марина молила Бога да и даде да се изправи лице в лице с врага на човешкия род и с помощта на Божията сила да го изпрати в преизподнята.
И Бог чул и тази молба на девицата. Тъмницата се разтърсила от земетресение, и пред нея се появило чудовище в ярки дрехи, което бълвало огън и жупел. Обхваната от ужас Марина отново се обърнала към Бога с молитва за помощ за победа над чудовището. Вбесен от това, звяра се опитал да я погълне, но тя само се прекръстила и изчадието от ада паднало на земята. Тялото му било мъртво.Тогава светицата видяла самия княз на тъмнината, който седял в най-черния ъгъл на тъмницата. Света Марина отново се обърнала към Бога, за да му благодари, че И е дал възможност да види врага на човешкия род. 
Дяволът се обърнал с лукави думи за пощада, но Марина се прекръстила и започнала отново битка с него. В този момент тя видяла в ъгъла меден чук, взела го и ударила сатаната по главата и той паднал на земята. Тогава Марина поставила десния си крак на шията, като продължавала да му нанася удари.
Изведнъж покрива на църквата се отворил, изсипала се ярка светлина, след което се появил ярък кръст, а над него летял бял гълъб, който казал:" Радвай се, Марина, защото съхрани непорочно тяло и душа за безсмъртния Жених. Радвай се, блаженна, защото със силата на Животворящия кръст падна подлия демон. Радвай се, добропобедна, ти ще свържеш до края на вековете и друг ненавистен враг - сатаната. Радвай се, Марина, за тебе е приготвен нетленен венец и са открити дверите на Рая."
В този момент светицата почуствала велика радост и облекчение на мъките - тялото и станало чисто от раните. Всичките рани се изцелии, болката изчезнала и тя се почувствала напълно здрава. Тя започнала да моли Бога да я вземе при Себе Си, за да не се разделя никога с Него. Гълъбът и казал, че тя скоро ще дойде на небето, но тя трябва да изучи сатанинските помисли, да изпита неговото сърце и да се свърже завинаги.
Когато гълъбът изчезнал в небето, Марина започнала да пита демона как се казва - той и отговорил, че се казва Велзувел - предводителя на бесовете. Техните дела изкривяват пътищата Божиии, клеветят Бог на хората, и хората на Бог, разпалват гнева и ги подбуждат към беззаконие. Даже на праведниците Велзувел внушава нечисти мисли. Понеже мислите се нетленни, те проникват в съзнанието и сърцето на всеки, като смущават сърцето за недобро. Той и неговите слуги вселяват в душата плахост и обезсърчение от греховете. Техните цели са да отклонят от пътя праведниците. Те подтикват хората към надменност и гордост, за да им се надсмеят след това.
Но сега, когато ме победи 15 г. момиче, този, с когото не можели да се справят мъже праведници, той признава своя позор и се удивлява на нейната мъдрост. След това сатаната започнал да я моли да не се свързва с него. Но Марина чувствала неговото лукавство и думите, с които той се опитвал да я умилостиви. Тя не се подала, и го прекръстила - в този момент земята се разтворила и се образувала дълбока пропаст и Марина казала: "Отивай в адската бездна до Страшния Съд, докато не дадеш отговор за душите, които си погубил."
На сутринта завели момичето при Олимврий. Всички се удивили, като я видели жива и здрава. 
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.

- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.


Какво чудо се е случило
След като верния Теотим взел тялото и, намазал го с благовонни масла и го пренесъл в Антиохия, то започнало да изцелява от болести и да отблъсква зли духове. В молитвения дом, който построил Теотим за мощите започнали да се стичат хора, които получавали помощ и изцеление. След това частици от нейните мощи били разпратени по християнските земи. 
Гръцката империатрица Мария пренесла през 8 в. част от мощите в Константинопол. Друга част през 908 г. били пренесени в Италия, в Тоскана. Част от тях пренесли във Венеция. В повечето атонски манастири има частица от мощите на св.Марина. В Грузия, в Зугдиди се намира част от ръката на светицата.
В България частица от мощите се съхранява в Пловдив в храм Св.Марина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар