Тамбовска икона на Божията Майка - при заболявания на костите и очите, за намиране на загубени вещи

Тази икона на Божията Майка се отнася към типа Одигитрия или Пътеводителка. Христос, седнал в лявата ръка на Майка си, благославя молещите се с едната си ръка, а в другата държи свитък.

Празник на иконата

16 април

История на иконата

В Тамбов, в църквата Архидякон Стефан, се намира чудотворната икона на Божията Майка, наречена Тамбовска. Иконата има интересна история, която преплита и друго нейно наименование - Илинско-Черноговска икона на Божията Майка(1658 г.). В периода от 8 дни през 1662 г. от очите на Божията майка изтичали сълзи. В същата година татарите нападнали Чернигов и го разграбили. Те влезли и в Троицката обител, опорочили всички икони, но тази икона на Божията Майка останала невредима.
Чудотворно копие на иконата на Божията Майка се намира в Гетсиманския скит на Сергеево-Троцката лавра.
През 1686 г. светител Питрим дошъл в Тамбов и донесъл копие на Илинско-Черниговската икона, която с течение на времето започнали да наричат Тамбовска. Въпреки това тя имала различия с Илинско - Черниговската икона - на нея били изографисани светител Алекси и преподобна Евдокия. Предполага се, че това са родителите на Питрим, както и че той е направил образите им върху иконата.
Скоро построили малка дървена църква "Петър и Павел" и иконата била поставена там. През 1771 г. богат търговец построил каменна църква "Архидякон Стефан" и Тамбовската икона била пренесена там. Иконата била поставена в олтара на църквата и скоро всички забравили за нея.
Но Богородица сама напомнила на хората за себе си. Свещенник от Калуга страдал от заболяване на краката. Болката толкова го изтощила, че той не можел да служи повече, и само се молел Бог да облекчи страданията му. Една нощ на сън му се явила Божията Майка и му казала да намери Нейния образ, наречен Тамбовска икона. Божията Майка му казала, че тогава той ще намери изцеление. Още на следващата сутрин болния успял да стане на крака. Той решил да тръгне на поклонническо пътуване по храмовете на Русия и да търси тази икона. Когато я намерил той дълго стоял пред образа на Пречистата и се молил. Свещенникът излязъл от олтара напълно здрав. Този случай станал известен на гражданите и скоро се разнесъл в цялата област. Търговец от региона сънувал Божията Майка и Тя му казала да пренесат иконата от олтара в църквата на видно място, за да могат повече хора да и се поклонят. Търговецът купил сребро и на иконата била поставена ризница, след което я поставили на централно място в храма. През 1900 г. църквата "Архидякон Стефан" преименували на Богородична. Епископът на региона получил изцеление на очите и в знак на благодарност украсил с 14 топаза ризницата на иконата, а неговата дъщеря дарила огърлица от аметисти.

В годините на съветската власт Тамбовската икона пострадала, както и повечето светини - отначало били откраднати ризницата и скъпоценните камъни, а през 1925 г. изчезнала и иконата.

За какво да се молим пред иконата

Пред Тамбовската икона на Божията Майка можем да се молим за избавяне от много болести, на първо място при заболявания на костите и очите. Тя защитава от врагове, подобно и на останалите икони. Тамбовската Богороица е бърза Утешителница на скърбящите. На нея се молят майките за получаване на помощ при възпитание на децата. Тя помага за намиране на изгубени вещи.

Молитви към Божията Майка за всеки ден от седмицата

Икона на Божията Майка Умиление

Молитвите са на подвижника на Нило-Сорската пустиня Йеросхимонах Нил

Молитва 1

НЕДЕЛЯ

О, всемилостива Дево Богородице, Майко на щедростта и човеколюбието, прелюбезна моя надеждо и упование! О, Майко на пресладкия, превъжделенния и превъзхождащия всяка любов Спасител Иисус Христос, моя Човеколюбец и Бог, светлина на моята помрачена душа! На Тебе се покланям аз многогрешният и на Тебе се моля, изворе на милосърдието, Дево Мария, родила бездната на милосърдието и океана на щедростите и човеколюбието; помилвай ме - с болка викам към Тебе; помилвай ме- налетелият на зли разбойници и целият изпонаранен; помилвай ме - разсъблеченият - горко ми! - от одеждата, с която ме облече Отец и останал гол. Затова смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми. Ала, Владичице моя Богородице, смирено ти се моля, погледни ме с милостивото Твое око и не се погнусявай от мене, който целият съм помрачен, който целият съм осквернен, който целият съм потънал в тинята на всички сласти и страсти; който страшно съм паднал и не мога да стана. Смили се над мен и ми подай ръка за помощ, за да ме изведеш от дълбините греховни. О, Радост моя! Избави ме от греховете ми, които са ме наобиколили отвред! Просвети лицето Си на Твоя раб, спаси ме, погиващия, дигни ме, зле падналия, защото Ти можеш да сториш всичко това, понеже си Майка на всемогъщия Бог. Излей върху ми елея на Твоето милосърдие и ме услади с виното на Твоята милост, защото наистина Тебе Едничка имам като надежда в моя живот. Не ме отхвърляй, прочие, прибягващия към Тебе, а погледни на моята скръб, Дево, виж желанието на душата ми и го изпълни, и ме спаси, Ходатайко на моето спасение!

Молитва 2

ПОНЕДЕЛНИК

От скверните мои уста приеми моление, о нескверна, чиста и пречиста Дево Богородице! И не се погнусявай от моите слова, о радост моя! Ала погледни на мене и ме помилуй, о радост моя!Ала погледни на мене и ме помилуй, о Майко на Зиждителя на моя живот! През времето на живота ми не ме оставяй, защото Ти знаеш, Владичице, че цялата си надежда възлагам на Тебе, и цялото ми упование е в Тебе! Затова и в смъртния ми час се застъпи за мен, помощнице моя, радосте и утешение мое. Не ме оставяй тогава, надежда моя, и не ме посрамяй. Зная, о, зная Дево, че съм провинен в много грехове, окаяният, и помисляйки за оня час,, треперя. Но Ти, радост моя, яви ми тогава лицето Си, и чудна покажи върху мен милостта Си. Ходатайко на моето спасение, Владичице, изтръгни ме от бесовската злоба и от страшното и ужасно изпитание на въздушните духове, та този ден на скръб да се обърне на радост чрез Твоето посещение, и удостой ме да премина безбедно тъмнината на демонските началства и власти, и да се поклоня на Седящия на престола на славата Христос и Бог наш, с безначалния Негов Отец и Пресвети Дух, во веки веков. Амин!

Андронниковска икона на Божията Майка

Молитва 3

ВТОРНИК

О, Пресвета Владичице моя Богородице, Която си неизречено по-почитана от ангелите и архангелите, херувимите и серафимите, и си неизказано по-свята от всички светии, Дево Майко Божия! Спаси ме, Твоя смирен и грешен раб, защото Ти знаеш, всемилостива Господарке, че след Бога всичката си надежда на Тебе възлагам и нямам друго спасително прибежище, освен Тебе, Всеблага. Ти си моята крепост, Владичице, Ти си моята сила, Ти си моята радост в скърбите, Ти си моето пристанище в изкушенията, Ти си моето изправление, когато падна, Ти си и моето всенадеждно спасение, о Майко на моя Съзидател и Господ! Помогни на мен, плаващият в морето на този живот, страшно обуревавания и застрашения от греховно потъване. Подай ми ръка за помощ, помощнице моя, и ме избави от дълбините на греховната тиня, за да не потъна в бездната на отчаянието, защото буря от грехове и страсти се е дигнала против мене и вълни на беззакония ще ме удавят. Ала Ти, Майко на милосърдието, насочи ме към пристанището на безстрастието и ме спаси, надеждо на безнадеждните и Ходатайко на моето спасение!

Молитва 4

СРЯДА

Богородице, Ти си упование на мене, изнурения от нападенията на страстите, Ти си моята крепост и благонадеждно пристанище и спасително прибежище. Спаси ме от всички мои врагове, които преследват душата ми и я улавят чрез различни изкушения. Те поставят на пътя ми, по който вървя множество мрежи, и това са разни съблазни и прелести, чрез които ме въвличат в много душевни немощи и телесни грехопадения. И що да сторя аз, отчаяният, не зная. Защото щом пожелая да се покая, нападат ме безчувствие и ожесточение. Щом поискам да оплача греховете си, не намирам сърдечно съкрушение, не мога да пролея и една сълза. Уви, колко съм окаян! Уви, какъв съм сиромах! Уви, погивам! И към кого друг да прибягна аз, виновният, освен при Тебе, добросърдечна Майко на нашия Господ и Спасител, надеждо на безнадеждните, крепост и покров на идващите при Тебе. Не ме отблъсквай скверния, защото Теб Едничката имам за утеха, Дево Марие Богородице, и към Тебе Едничка прибягвам във всяка нужда с дръзновение. Не ме оставяй в този живот, а и в смъртния ми час ми помогни, Помощнице моя, та като Те видят враговете ми, да се посрамят от Тебе, бидейки победени, Владичице, Ходатайко на моето спасение.

Молитва 5

ЧЕТВЪРТЪК

Кой може по достойнство да Те възхвали, Пресвета Дево? Коя уста е в състояние да възпее Твоето величие, което превъзхожда човешкия ум? Всички преславни тайнства, извършени заради Тебе, Богородице, превишават всеки разум и слово. На красотата на Твоето девство и на пресветлата Ти чистота се удивиха херувимите, а чудото на Твоето нетленно раждане нито човешки, нито ангелски език може да изрече. От Тебе безлетният Единороден Син Божий, Бог Слово неизказано се въплъти, роди се, и живя с човеците, и Теб, като Своя Майка, твърде възвеличи, яви Те като Царица на всички твари, а на нас човеците - като надеждно пристанище на спасение. Затова и всички, които са сполетени от разни скърби и болести, когато прибегнат под Твоя покров, получават богата утеха и изцеление, и чрез Тебе се спасяват от беди. Защото Ти си наистина Майка на всички скърбящи и обременени, радост на опечалените, изцелителка на болните, пазителка на младите, жезъл на старите, похвала на праведните, надежда за спасение на грешните и пътеводителка към покаянието. Ти помагаш всякога и на всички, и се застъпваш за всички, които с вяра и любов дохождат при Тебе. Така помогни и на мен, отчаяния поради лошите свои деяния. Застъпнице усърдна на християнския род, защити ме, за да не погина докрай в греховете си, защото нямам друго прибежище и покров освен Тебе, Владичице на моя живот.Не ме оставяй, прочее, и не ме презирай, а ме спаси по какъвто начин Ти знаеш, защото Си благословена во веки веков.

Икона на Божията Майка "Всецарица"

Молитва 6

ПЕТЪК

На Тебе, Владичице Дево Богородице, предавам живота си. Ти ме защити, и на Тебе, след Бога, възлагам цялата си надежда за спасение.И те мя аз, Твоят раб: не ме презирай, сторилия много грехове, а виж как скърбя за това, как недоумявам и колко съм объркан, и ми подай облекчение и утеха, да не погина докрай, окаяният. Простри десницата Си, Чиста, извади ме от тинята на моите греховни дела, и ме постави на чистите пасбища на заповедите на Христа, моя Цар и Бог които и винаги да изпълнявам, укрепяван от Теб. От моите тежки грехове ме избави, Владичице, и чрез Твоето майчинско ходатайствоми изпрати спасително покаяние. Ти, от Която възсия неизречената Светлина, просвети моята душевна тъма. Радосте моя, избави ме от невидимите ми врагове, които са ме обкръжили. Ах, много и тежки са моите грехове! И ето, страшни са враговете ми, смъртта е близо, съвестта ми ме изобличава, огнената геена ме заплашва, незаспиващият червей, скърцането със зъби, тартара на външната тъмница ме привеждат в трепет, защото всичко това ме очаква заради моите зли дела. Горко ми! Що да сторя тогава, и при кого да ида, за да бъде спасена душата ми, освен при Теб Едничка, сладка Мария Богородице, Която услаждаш скръбта в смъртния час на ония, които ти се уповават и избавяш от страшната геена всички, които Те призовават. Така и на мене помогни, Всеблага, защото нямам друга помощ, освен Твоята, Възпявана. Спаси ме от ужасите на смъртния час и от ужасите бесовски ме избави. Спаси ме от властта на злобните духове на въздушните митарства. Яви ми се, моля Те, яви ми тогава Твоето пресветло лице, Владичице, и не ме оставяй безпомощен. О, милосърдна Майко! Покажи милост към мен, лишеният от милост поради делата ми, и умоли родения по плът от Теб Христа, нашия Спасител и Бог, Който заради нас проля на Кръста Своята пречиста кръв, та и аз да получа опрощение на греховете и вечно спасение, и  така да прославя Твоето неизречено милосърдие, Богородице, и Твоето милостиво застъпничество в безконечните векове.

Икона на Божията Майка "Казанска"

Молитва 7

СЪБОТА

Радвай се Дево Богородице, пристанище и защита на моята бедна душа, надежда сладка на моето спасение. Радвай се Ти, която си носила в утробата си Твореца на всичко. Радвай се, защото си родила Бога по плът, Спасителя на света, радвай се Ти, която при раждането си съхранила девството си нетленно и неповредено. Радвай се, защото си приела даровете на влъхвите и Си видяла как се покланят на Родилия се от Тебе и си чула преславните слова на пастирите за Него и всичко това Си положила в сърцето Си. Радвай се Ти, която Си намерила отрока Иисуса, Твоя Син и Бог в храма посред законоучители и много Си се зарадвала. Радвай се, защото си приела ужасни мъки, когато си гледала как Твоя Син, пресладкия Иисус страда на кръста и умира, ала след това си се зарадвала, когато Той на третия ден възкръснал. Радвай се Ти, която си видяла заедно с Неговите ученици Възнесението Му в слава, радвай се, защото си приела заедно с Господните ученици изпратения от Него Свети Дух, слязъл във вид на огнени езици в Сионската горница. Радвай се Ти, която си живяла на Земята като ангел, радвай се защото си превъзхождала по святост и чистота всички ангелски чинове и ликовете на всички светии. Радвай се Ти, която си била възвеличена при успението си от посещението на Твоя Син и Бог. Радвай се, защото си предала с радост душата Си в Неговите ръце. Радвай се Ти, която Си била славно превъзнесена чрез възшествието на тялото Ти на Небесата. Радвай се, защото Си се явила на третия ден от представянето Си на боговидците апостоли. Радвай се, която Си била увенчана на Небесата от Отца, Сина и Светия Дух с диадемата на Вечното Царство. Радвай се, защото си присновъзпяна от всички небесни сили. Радвай се Ти, Която седиш на славен престол до престола на Пресвета Троица. Радвай се добра виновнице за помирението на Бога с човеците. Радвай се Господарке на земята и небесните ангели. Радвай се, защото няма нищо невъзможно за Твоето ходатайство. Радвай се, защото всички верни, които идват при Теб се спасяват. Радвай се Ти, чрез Която скърбите се утешават, боледуващите се изцеряват, а бедстващите получават навременна помощ. Моля Те, прочее, обрадована Владичице, изтреби и в мен греховната печал и ми дай радостта на спасението. Дай ми утешителни сълзи, постоянно умиление, истинско покаяние и съвършено изправление. Не се погнусявай от мене, Владичице, а приеми милостиво този мой радостен глас, що Ти принасям аз, бедния и ми се притечи на помощ, защото ще бъда безпомощен в безсмъртния си час, когато душата ми ще бъде разлъчена от тялото. Тогава, моля Те, помогни ми и ме избави от вечното наказание, което заслужавам. за да не стана радост на бесовете и храна на геената огнена. Ах, Владичице моя, не допускай душата ми да види страшните и ужасни мъки, които демоните са приготвили за грешниците, а побързай и ме спаси, Твоя раб в оня ужасен час, за да Те прославя во веки, едничка моя Надеждо и Ходатайке на моето спасение. Амин.

Даровете на влъхвите

Поклонението на влъхвите е описано кратко в Евангелието от Матея:

Глава 2
А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъреци от Изток дойоха в Йерусалим и казваха:
2.де е родилия се цар Иудейски?Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3.Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.
4.И като събра всички първосвещенници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка;
6. "и ти , Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето,когато се е появила звездата,
8. и като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11.И като влязаха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

Поклонението на влъхвите е популярен богословски и иконографически сюжет за мъдреци, дошли от Изток, за да се поклонят на Младенеца Иисус и да му поднесат дарове.
Имената на тримата влъхви са: Каспар, Мелхиор и Балтазар.

Празник
Според православния календар, празника се отбелязва 12 дни след рождество Христово.

Дарове
Влъхвите донесли на Младенеца три дара: злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека.

Златото - това са 28 златни ажурни плочки с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник. Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
  Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70.
Ливан или Livanotos е ароматична смола от дървото bousouellias, което расте в пясъците на Арабия, Сомалия, Индия и Ливан.
Мирта или Myrtus е ароматична водо разтворима смола от дървото kommiophorou, което расте в Арабия и Етиопия.



Тези съкровища се пазят в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
  Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато вече знаела, че й предстои да се раздели със земния си живот, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 г.
   Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел".

Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
   И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Монасите на Света гора забелязали, че даровете изцеляват онези, които са обсебени от нечисти демони.
   От 80-те години на ХХ век 2-3 предмета от даровете всяка година се изнасят от манастира за поклонение. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Чудеса

През ноември 1980 г. след разрушително земетресение в Солун, митрополит Спиридон помолил манастир "Св.Павел" за принасяне на даровете в неговата епархия за укрепване на вярата на хората. Даровете били съпроводени от игумен и йеромонах от манастира.
Тържественото посрещане на даровете се състояло на мост край града, в присъствието на много хора. В момента, в който отворили ковчежето се разнесла благовонен аромат. Благоуханието се носело в продължение на 13-те дни, в които светинята била изложена за поклонение.
***
Едно от ковчежетата с Честните дарове през 19 век се съхранявало в  далечен метох на манастира Св.Павел в селцето Стерна, в Източна Тракия. През 1860 г. метоха бил затворен и в този период ковчежето изчезнало. После се изяснило, че ковчега е бил откраднат от местен селянин.
През 1924 г, жителите на Стерна били преселени в Кавала, по силата на договор между Турция и Гърция. Честните дарове били пренесени тук от потомък на открадналия ги, като семейна реликва.
В един от първите дни, в които се преселил този човек сънувал странен сън - слаб монах, без брада (това бил ктитора на манастира св.Павел) го приканил да върне даровете в манастира Св.Павел на Атон. Човекът се притеснил, но не върнал даровете. Сънят се повторил още два пъти. Светецът накрая му казал, че го очаква голямо наказание за светотатство.
Човекът, изплашен отишъл при селския свещеник, който го посъветвал да предаде даровете на епархията в Кавала. От този момент нататък всички ковчежета с дарове се пазят в манастира св.Павел в Атон.
Това чудно събитие се случило през 1925 г. и всички документи по връщането на Честния дар са документирани.
***
Вечерта на 21 август 1982 г. на около половин км от манастира възникнал пожар, причинен от мълния. Поради голямата суша и жега, огъня бързо се приближавал към манастира. Монаси, работници и поклонници започнали да гасят пожара, но без резултат.
Тогава един от йеромонасите изнесъл ковчеже с Честните дарове, прочел молитва и осветил мястото, където бушувал пожара. Изведнъж, посоката на вятъра се променила и огъня спрял да бушува. Манастирът бил спасен.

***
Жителка на град Агринио, Анастасия Ангели:
"Заразих се с рядък вирус, от който започнах да ослепявам. Лекарите постоянно ми казваха, че има вероятност да ослепея. И въпреки лечението ставах все по-зле.
През 2012 г. в църквата св.Никола в нашия град донесоха Честните дарове на влъхвите. Притеснявах се да излизам навън, но отидох да се поклоня на светинята. Няколко дни след това зрението ми започна да се прояснява. След още няколко дни лекарите установиха, че зрението ми е нормално."

Донска икона на Божията Майка - за изцеление от тежки недъзи и неизлечими болести; при големи тревоги

Донската икона на Божията Майка се счита за една от най-древните светини на Руската Православна църква. Предполага се,  че е изографисана през 14 в. и е заслужила всенародна почит след победата на Куликово поле. Преданието говори, че точно пред тази икона са се молили войните за защита на родината. Пред Донската икона и сега се молят за мир, за съхраненение на суверинитета, за прекратяване на враждата и за победа в случай на война. 

За какво се молим пред иконата

Донската икона на Божията Майка се е прославила в цяла Русия след голямата победа на Куликово поле. От този момент иконата се счита за покровителка на Русия и пред нея се молят за защита от враговете на държавата и от войни.

Освен това съществуват немалко свидетелства за това, че поради горещите молитви пред Нейната Донска икона хората получават изцеление от най-тежките недъзи, в това число и неизлечими болести. 

Смята се, че пред иконата можем да се молим за всичко, което тревожи душата ни - и ако помислите на човека са чисти, то Богородица непременно ще откликне на нашата молба. 

Молитва

О, Пресвета Владичице Богородице, Блага и Бърза наша Застъпнице! Възпяваме  с благодарност Твоите дивни дела! В песнопения славим Твоето постоянно застъпничество за православните християни, което винаги явяваш чрез Твоята чудотворна Донска икона: като ни защитатваш от видими и невидими врагове, спасяваш ни от жестока смърт, пресушаваш сълзите в очите, превръщаш плача в радост. Бъди и за нас Пречиста Богородице, утеха в беди, възкресение на надеждата, извор на милост, дарувай ни неизчерпаемо търпение в скръбни времена. Дай на всекиго според неговата просба и нужда: възпитай младенците, дай целомъдрие на младежите и ги научи на почит Божия, ободри унилите и подкрепи немощните старци. Посети болните и скръбните, смегкчи злите сърца, укрепи братската любов, изпълни сърцата ни с любов и мир. Примири добросърдечна Майко враждуващите и оправдай оклеветените. Унищожи пороците, за да не стигат греховете ни до Всеобщия Съдия и да не ни застигне праведния Божий гняв. С Твоите молитви и покров ни огради от вражески нападения, глад, унищожение, пожари, от меч и всяко друго страдание. Уповаваме се по Твоите молитви да получим от Всевишния прошка и пълно заличаване на нашите грехове. Умоли Господа да ни въведе в Царството Небесно и след края на живота ни да застанем отдясно на Неговия престол, където Ти, Всевъзпявана Майко предстоиш във вечна слава пред Света Троица. Удостой и нас, заедно с ангелите и светиите да възхваляваме там Пресвятото име на Твоя Син и Неговия Безначален Отец и Светия, Благ и Живототворящ Дух во веки веков. Амин.

История на иконата

Откъде се е появила Донската икона на Божията Майка никой не знае. Според една от версиите тя била нарисувана от Теофан Грек, а според други донските казаци я предали на руснаците в навечерието на битката при Куликово поле.

Именно с победата тогава тази икона получила широко разпространение и всенародна любов в Русия. 

Според преданието много царски особи са, в това число и Иван Грозни са прекарвали часове пред иконата. 

Поход в Казан

Летописите гласят, че през 1558 г. преди да се отправи на военен поход в Казан, цар Иван Грозни прекарал няколко часа на колене пред Донската икона. Той молил Пресветата Дева за победа на руската войска. Казан бил превзет, а от благодарност царя заповядал иконата да бъде пренесена в Благовешенския събор на Кремъл.

Нападението на кримскте татари през 1591 г.

През 1591 г. руската войска водила ожесточени битки с шведите в северната част на Русия. Възползвайки се от това, кримските татари организирали военен поход към Москва. По указанията на цар Теодор Иванич около Москва било извършено литийно шествие с Донската  икона на Божията Майка. Била организирана походна църква в лагера на руснаците.

На следващия ден се състояла ожесточена битка. Руската войска, която била много по-малочислена победила татарите. На мястото на походната църква години по-късно бил изграден Донския манастир.

Впоследствие в историята на Русия се появявали още свидетелства за чудотворната помощ на Донскат икона. Освен помощта във военните действия се добавили истории за изцеление от тежки болести и за светла помощ при всякакво дело и беди.

Сега иконата се намира в Третяковската галерия. Всяка година на празника на манастира иконата се носи там, където се извършва празнично богослужение.

Свети Димитър - при недоброжелатели и стихийни бедствия; за получаване на увереност; при парализи

Свети Димитър Солунски пострадал в името на вярата в началото  на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Св.Димитър успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи.

Как защитава иконата

Иконата на св.Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло. Той е непрестъпна крепост за недробожелатели и стихийни бедствия. Вие и вашите близки ще придобиете увереност и ще се избавите от безпокойството за бъдещето.

За какво помага иконата

Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото. 

Молитва

Свети и славни великомъчениче Христов Димитре, бърз помощник и топъл защитник на всички, с вяра обръщащи се към теб! Стоящ с дръзновение в небесното царство, измоли от Него опрощаване на нашите грехове, и избави нас от всепогубващите язви, трус, потоп, огън, меч и вечни кавги. Моли за Неговата благодат, да дари всеки град, всеки храм и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя за победа над врага, мир, тишина, твърдост във вярата и благочестие за цялата наша държава: на всички, почитащи твоята честна памет, измоли благодатна подкрепа за благи дела, за да можем с твоите молитви да наследим Царството небесно за вечно прославяне на Отца, Сина и Светия Дух! Амин.

Празник

26 октомври - Димитровден

В кои храмове има икони на светеца

Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.

Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.

Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година.

През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците.

След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".

Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.

Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.

Сградата е под егидата на Юнеско. На стените на базиликата са съхранени мозайки, на които е изобразен св.Димитър. В Солун се появили и икони с неговия образ. В ранните изображения светецът е изобразяван в патрициански дрехи, а в по-късните след 11 век светецът е изобразяван във военни дрехи и с копие или меч.

Св. Димитър е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. 

В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново.

В нея са коронясани първите български владетели от Асеневата династия -Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.

Друга старинна църква в България, носеща името на светеца се намира в с.Паталеница, Пазарджик.

Църквата датира от 12 в. и е обявена за паметник на културата. 

Църква св.Димитър в с.Свирачи с чудотворна икона на Божията Майка

Манастир Св.Димитър - с.Лозен

Житие на св.Димитър

Византийският град Солун празнувал - на консула му се родил син. Радостта на бащата била толкова голяма, че искал да я сподели с всички. Но градоначалника имал тайна, която пазел много усърдно. Той и жена му вярвали много силно в Христос. По това време, в края на 3 век, всички всички хора, изповядващи християнството ги очаквала смърт.

На бебето дали името Димитър. Когато поотраснал, една сутрин майка му и баща му го събудили и завели в тайна стая на къщата им. На стената малкия видял две картини, нарисувани на дърво - на едната имало мъж, на другата - жена. Той не можел да отлепи погледа си от тях - толкова доброта струяла от образите. Родителите му разказали, че пред него са образите на Единния Истинен Бог и образа на Пресвета Богородица.

Известно време след това родителите извикали свещенник и още няколко християни и Димитър бил кръстен.

Малко след като навършил пълнолетие св.Димитър загубил родителите си, защото те били много възрастни, когато той се родил.

Подвиг в името на Христа

Бащата на св.Димитър бил много уважаван човек. Като разбрал за неговата смърт, императора предложил на Димитър да стане проконсул. Младият човек се съгласил. Длъжността му дала възможност да се обръща към хората със Словото Божие. Прославяйки Христа, той приобщил много езичници към вярата и станал апостол в родния си град.

Св.Димитър знаел, че императора изпитва неистова омраза към християните и че рано или късно ще го унищожи. Той разпродал цялото си имущество, а получените пари раздал на бедните. Раказвайки на хората за Христа, той се готвил за мъченически подвиг. Така се и случило. До императора достигнал слуха, че в Солун са се появили много християни и причина за това е новия консул. Арестували младия Димитър. Той не отрекъл, а потвърдил, че вярва в Христос. След това веднага го хвърлили в тъмницата. В сумрачната килия му се явил Ангел Господен, който му дал сили за подвига.

Победа с името на светията

В това време императора се отдал на развлечения - на любимите му бойни игри. Всяко състезание завършвало със смърта на победения. Неизменен победител бил любимеца на императора - боеца Лий. Никой не искал доброволно да се бие с него. За следващата му битка бил призован Нестор - също християнин. Той отишъл при своя учител Димитър и поискал благословението му. Светецът го прекръстил и казал:"Ти ще спечелиш битката".

Нестор отишъл без страх и посрещнал противника си. Боят продължил недълго и християнина победил. Императорът много се разгневил и заповядал да убият Нестор, и след него и Димитър.

Тайно, под прикритието на нощта, християни изнесли тялото на светеца и го погребали. Верният му служител Луп запазил окървавената дреха и пръстена на светеца. С тези вещи той излекувал няколко болни човека, но бил също убит, когато императора разбрал за това.

Много години след това, когато гоненията над християните престанали, хората, които не забравили за свети Димитър построили храм над мястото, на което бил погребан.

Чудеса

През 412-413 г. велможа на име Леонтий построил църква в Солун заради чудотворното си избавление от паралич. По време на строителството били намерени мощите на св.Димитър.

Като се завърнал в родната си Илария, Леонтий взел със себе си окървавената плащеница на светеца, за да построи още един храм там. С помощта на молитви бил излекуван и управителя на областта от тежка болест.

Още много чудеса се случили от мощите на св.Димитър. Веднъж светецът се явил на презвитера на Солун и му казал, че той ще защитава града и неговите жители. Когато Солун бил нападнат от вражески войски, жителите се готвили за  гибел. Но на седмия ден врага отстъпил. Оказало се, че противника видял окъпан в светлина мъж, с бели дрехи и бял кон. Зад него имало огромна войска. Така св.Димитър защитил родния си град, а след време спасил жителите от глад, като изпратил кораби с жито към Солун.

През 12 век се появили сведения за мироточение от мощите на светеца, затова също освен Димитър Солунски, светеца още е известен и като Димитър Мироточивия.

Много други чудеса са описани в историческите книги. 

Едно от чудесата е свързано с военачалник, който имал стомашно кръвотечение. Лечението не помагало, и когато бил изгубил много кръв той помолил да го отведат в църквата на св.Димитър. Там, на място му станало по-добре и той оздравял.

Друг военен, бил изгубил разсъдъка си, все едно го завладели демони. Неговите близки на сила го завели в храма и го оставили там цяла нощ. На сутринта от храма излязъл съвсем оздравял човек.

Пресветата Дева от Париж 1830 г. или Девата на Чудотворния медальон

                                                  История
Зое Лабуре се родила на 2 май 1806 г. в селце близо до Дижон, Франция.От ранно детство тя чувствала призвание към духовен живот и на 24 г. тя постъпила в ордена на Сестрите на Милосърдието, където приела монашеското име Екатерина. След недълго пребиваване в манастира на ул. Де Бак /Rue du Bac/ 140, Ekатерина била удостоена с първото явяване на Дева Мария там, в параклиса на манастира

                                      

Първо явяване :18 юли 1830 г.

Било 11.30 часа вечерта, 24 годишната сестра Екатерина Лабуре се събудила от това,че някой три пъти я извикал по име. Тя станала от леглото и видяла  до него дете на около 5 години, от което струяла светлина / това бил нейния Ангел-Хранител, който бил в образа на дете/. То стояло  право до леглото и казало: "Ела след мен в параклиса - там те чака Пресветата Дева." Екатерина веднага се облякла и последвала Ангела. Когато влязла в параклиса Екатерина не видяла Девата, и започнала да се моли. Половин час след това Ангела казал: "Ето, Пресветата Дева идва".Екатерина чула шум от коприна, и изведнъж от лявата страна на иконата на св.Йосиф тя видяла Пресветата Дева, Която се спуснала от горе и седнала на свещеническия престол. Света Екатерина паднала на колене пред Пресветата Дева и положила ръце на коленете И.
                            
Беседата продължила 2 часа. Божията Майка казала на св.Екатерина Лабуре, че Бог и поръчва мисия. Поради това, тя ще преживее много трудности. Пресветата Дева и казала, че ще настъпят тежки времена. Целият свят ще преживее хаос, ще се случат тежки събития. Към Кръста ще започнат да се отнасят с презрение. С голяма скръб Тя казала, че раната в ребрата на Бог отново ще се отвори. Но след това Тя съобщила с бодър глас:
"Идвайте да се молите тук, на този олтар и всеки, който с ревност и упование помоли за милост тук, ще я получи. Ще я получат и богати, и бедни."

Второ явяване: 27 ноември 1830 г.

В 5.30 сутринта сестрите се събирали в параклиса за сутрешна молитва. Неочаквано сестра Екатерина чула същия шум от коприна, като при първото явяване на Божията Майка. Тя стояла отляво на иконата на св.Йосиф. Цялото явление се състояло от символически сцени и знаци. Богородица стояла във въздуха. Била облечена в розова дреха и Цялата сияела, краката И се опирали на полукълбо на глобус и тъпчели змия,  а в ръката Си държала златна топка, завършваща с кръст, която изпратила към Небето.
                                      
Екатерина чула глас:" Това полукълбо представя целия свят, включително Франция, и всеки човек." В следващия момент красиви лъчи от светлина излезли от ръцете И, окичени със златни накити. В този момент св.Екатерина чула отново глас:" Тези лъчи са символ на милостта, която всеки моли от Мен." В този момент цялото явление придобило овална форма и по края и се появил златен надпис на следните думи:

"О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!"

Богородица дала на сестра Екатерина следното поръчение:"Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка". След това формата се обърнала и Екатерина видяла обратната страна на медальона - в центъра му била сложена буквата М с изнесен над нея кръст, основата на който влизала в буквата. В долната част имало две сърца: едното на Нашия Бог Иисус Христос, увенчано с бодли, а другото на Божията Майка, пронизано от мечовете на страданието. Тези символи били обрамчени с 12 звезди, напомнящи за видението на св.Йоан в 19 глава на Апокалипсиса, или Книгата на Откровението.

                                  
На следващата година явленията продължили и Божията Майка всеки път давала на Екатерина едно и също послание: "Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка".
Дълго време сестра Екатерина се борела с недоверието на свещеника, на който разкрила виденията, и най-накрая успяла. Най-накрая, 2 години след това медальона бил произведен. Първоначалното наименование на медальона било "Медальон на Пресветата Дева Мария Непорочното Зачатие". Но 7 години след това, в резултат на многочислени изцеления и изпълнения на молитви, започнали да го наричат "Чудотворния медальон".
От този момент кратката молитва "О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!" била произнесена от вярващите милиони пъти. Четири години след това Пресветата Дева Мария потвърдила тази истина за вярата, като казала на св.Бернадет по време на явяването си в Лурд :"Аз съм Непорочното Зачатие".
Екатерина Лабуре починала на 31 дек 1876 г. Нейното тяло било извадено 56 г. във връзка с процеса на канонизацията и нейното тяло се оказало нетленно.

Благодарение на чудотворния медальон се случили многобройни изцеления, включително на безнадежно болни хора. В американския град Филаделфия за периода 1930-1950 г. били регистрирани 750 хил. милости и изпълнения на молитви.

Явяването на Божията Майка и образеца от медальона, който получила Екатерина по време на явленията са признати официални от Апостолския престол.

На линка по-долу можете да изпратите своята молитва или благодарност:

http://www.chapellenotredamedelamedaillemiraculeuse.com/langues/english/prayer-intentions/

Всеки вторник, изпратените молитви се носят в параклиса - изпратени през сайта, по телефон или по пощата и се предават на Божията Майка по време на месите в 12,30 15.30 и 17,15 часа.

Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.