Икона"Достойно есть" от Бухово - помага за лечение на всякакви болести на душата и тялото и при всякакви житейски трудности

Иконата на Божията Майка "Достойно есть" от Бухово се намира в малкото градче, в близост до Кремиковци в църквата "Св.Николай Чудотворец". Чудотворната икона е копие на атонската икона "Достойно ест", направена на Света гора и дарена от Емил Михов - жител на Бухово. Всеки петък от 16 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона на св.Богородица. Тя се изнася и за поклонение на всеки празник и в неделя, по време на Света Литургия. Светогорската икона привлича в храма много поклонници. По молитвите на Божията Майка там стават много чудеса. Богородица има пръст в краха на "Кремиковци". Откакто иконата „Достойно ест" влиза в храма на Бухово, дейността на комбината замира. В това е убеден отец Георги Спасов, който води богослуженията в местната църква „Свети Николай Чудотворец". Реликвата е поръчана и донесена тук преди повече от 10 години заради високата смъртност в града. Хората обвиняват завода за заболяванията си. Благодарение на молитвите на Пресвета Богородица обаче замърсяването на Бухово спря, казва отец Георги.Иконата „Достойно ест" се слави с множество чудеса и изцеления на болни хора. И въпреки че храмът се намира в гробищен парк, усещането на посетителите е светло именно заради присъствието на святата реликва.
От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.

Молитва към Пресвета Богородица Милваща

О,Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Припадайки пред Твоята свята икона, ние смирено Ти се молим: чуй гласа на нашето моление, погледни на нашите скърби и беди, и като Любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомощните. Умоли Твоят Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, а да ни покаже човеколюбиво Своята милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания. И както в древността си погледнала милостиво на смиреното славословие на атонския послушник, който те възпяваше пред Твоята пречиста икона, и Си му изпратила ангел, да го научи на небесната песен, с която Те славословят Ангелите и Херувимите, така и сега приеми нашето усърдно молитвословие, което Ти принасяме. О, Царице Всевъзпявана! Простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които Си носила Богомладенеца, Господа Иисуса Христа и Го умоли да ни избави от всякакво зло. Покажи Владичице, милостта Си към нас: болните изцели, скърбящите утеши, на ония, които са в беда помогни и ни удостой да завършим благочестиво този земен живот, да получим християнска кончина и да наследим Небесното Царство, чрез Твоето майчинско ходатайство пред Родилия се от Теб, Христос Бог наш, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и всякога, и во веки веков. Амин.

История на иконата

През 80-те години Емил Михов в София се запознава  с един от най-известните монаси на Света Гора - отец Филарет. Тогава у него се заражда желанието да посети святото място. И няколко месеца след това, той успява да го посети. След посещението на Атон се връща много променен, и със силно желание да се върне отново там, което се и случва. При едно от посещенията си там, вижда  група грузинци, които носят поръчана от тях икона на Богородица "Достойно ест". В него се появило силно желание да направи съшото, и да сподели с хората, които не могат да отидат на Атон и не могат да видят неговите светини. Той поръчва иконата на Божията Майка "Достойно ест" и през 1999 г. отива отново на Света Гора, за да вземе готовата икона. Допълнително върху иконата поставят скъпоценни камъни в ателие в София, за да се приближи максимално до оригинала, а тревненски майстори дърворезбари правят рамката на иконата. След като иконата е завършена окончателно, Емил Михов я занася отново на Атон, в руския манастир "Св.Пантелеймон", където тя е осветена.

След като се завръща в Бухово и отива да я дари на местната църква, свещенника не я приема, защото е от разколниците в Православната църква. Няколко години иконата обикаля различни домове, и в момент на отчаяние, че не може да бъде дарена на буховската църква дарителят и отново предприема пътуване до Света гора с идеята да я остави в Зографския манастир. Монасите там, знаейки цялата история на иконата и желанието на Емил Михов го окуражават да се бори докрай, и да дари иконата на църквата в Бухово, защото е предназначена за там. Малко след това Буховската църква се връща към Светия Синод и на 11 юни 2003 г. иконата е въведена тържествено с литийно шествие в Буховската църква "Св.Николай Чудотворец".

Чудеса, случили се пред иконата

•  Един петъчен ден, след акатиста на "Достойно ест", свещенникът от с.Желява разказва пред всички невероятното чудо, случило се в неговото семейство.Дъщерята на отеца се разболява от тежко заболяване на кръвта. Веднага след началото на лечението се оказва, че жената е бременна след дълги усилия да зачене. Лекарите препоръчват аборт, за да предпазят детето от деформации, заради силните лекарства, които се налага да пие майката. Изборът е между това да спре лечението или да се откаже от толкова жадуваната рожба. Отец Ганчо настоява пред дъщеря си да задържи детето и да спре лекарствата. Поел тежката задача да спаси два живота, свещенникът започва да идва всеки петък на акатиста. На никого не споделя проблемите си. Месеци по-късно, след щастливата развръзка, той разказва на всички, че дъщеря му е родила здраво момиченце, а тя самата се чувства добре.
• След лекарски преглед и изследвания художничката С.М. от София разбира, че страда от рак на маточните тръби. Диагнозата така я изплашва, че скрива от семейството си истината и оправдава предстоящата операция с дребен женски проблем. Въпреки това, мъжът и настоява да се поклонят на иконата "Достойно ест" в Бухово. До операция не се стига, защото новите изследвания показват, че С.М. е здрава.
• Често на акатистите идват ромски деца, за да получат благословия от любимия си отец и да получат парче питка и сладкиши. Две от тях разказват, че 3 годишната им сестра страда от кожно заболяване на главата от рождение. Б косата на момиченцето има кел и струпеи. Децата довеждат сестра си на акатиста в петък. Още на другия ден забелязват,че струпеите по кожата са изчезнали.
• Медицинската сестра М. от София разказва, че един ден лекарите в болницата, в която работи се стъписали от изследванията на дългогодишен пациент с тежък диабет. Най-последните изследвания показали, че е съвсем здрав. Пациентът споделил с нея, че се е молил пред иконата на Света Богородица "Достойно ест" на петъчния акатист в буховския храм "Св. Николай Чудотворец". Първият път М.идва от любопитство на акатиста, но сега е една от най-редовните посетителки в храма.
• Иконописката М.К. от София дълго време страда от депресия. Пие силни лекарства, но и те не и помагат много. М.вярва в Бога, често ходи на църква и се моли за облекчение на страданието си, но изпитанието упорито продължава. След като научава за чудотворното действие на иконата "Достойно ест" в гр.Бухово, тя идва в храма, за да се поклони на Света Богородица. Не храни големи надежди за оздравяване, но по време на молитвата се изпълва с такава благодат и вътрешна радост, че започва да се чувства добре, както никога през последните няколко години. М.посещава още два пъти акатиста на Божията Майка и сега се радва на възвърнатото си психично здраве.
• Един неделен ден в храм "Св.Николай Чудотворец" идва възрастна жена от София и споделя, че я мъчи дълбока рана между 3 и 4 пръст на ръката. Според лекарите тя е следствие на препарати за почистване. Те с месеци не успяват да и помогнат и ръката и се разцепва прогресивно. Жената идва в храма да се помоли пред иконата на Света Богородица "Достойно ест". На следващата неделя тя идва отново и показва заздравяващата си ръка - раната се е затворила и се вижда новообразувала се розова кожа.
• Близо до църквата в Бухово живее младо семейство, което 7 години няма дете. След 2 неуспешни бременности, тя изгубва надежда. Годините минават, а тя не търси разрешение на проблема. При третата си бременост тя решава да посещава акатистите в храм "Св.Николай Чудотворец". Постепенно Елеонора променя начина си на живот - пости, изповядва се и се причестява. На 19 май 2007 г се ражда момченце, наречено Йоан. 
• Л.С. има диагноза рак на дебелото черво. Мъките не свършват само с това. Нужни са и 1000 лв за предстоящата операция - сериозна сума за финансовото му положение. Л.С. посещава храма "Св.Николай Чудотворец" със съпругата си. През следващата седмица тяхната дъщеря среща своя позната, която е мед.сестра. След като и разказва за болестта на баща си, тя и препоръчва лекар от Александровска болница. Хирургът се оказва не само добър специалист, но и добър човек и не иска никакви пари. Операцията минава успешно и без усложнения - установява се, че тумура е доброкачествен. Днес, 5 месеца по-късно Л.С. е напълно възстановен и води нормален начин на живот.
• През пролетта, в един от петъците, на акатиста идва угрижено семейство с 18 г. си дъщеря. От вътр.страна на лявата буза на момичето има голям абцес, който и причинява голяма болка, затрудняваща храненето и говора. Притесненията нарастват и от приближаващия абитуриентски бал и кандидат-студенстски изпити. След молитвата, хората си тръгват, изпълнени с надежда. В края на септември семейството идва да благодари на Божията Майка за бързото оздравяване на дъщеря им. Момичето е прието в Софийския университет. 
• Преди няколко години в храма "Св.Николай Чудотворец" в Бухово пристига писмо от разтревожена жена. Синът и - войник, е жестоко пребит в казармата. Много години жената чака това дете да се роди и изведнъж то се оказва в циментово корито, борещо се за живота си. След акатиста отец Георги прочита покъртителното писмо пред всички и призовава присъстващите да се помолят заедно с него за страдащото момче. След време пристига друго писмо, този път благодарствено - момчето се е възстановило и започнало работа. Това е чудесен пример, че Богородица може да помага и от разстояние, когато молитвата е силна и искрена.
• През един летен ден в църквата идва угрижена млада жена и споделя, че има много силна болка. На лявото слепоочие се забелязва тъмно-кафява бенка с големината на монета. Диагнозата е рак на кожата. Липсата на пари затруднява лечението. Жената започва да посещава църквата всяка неделя и да участва в службата. Не след дълго петното започва да избледнява и намалява. След известно време тя идва в храма свежа и щастлива, с благодарствен дар към Божията Майка. Ракът е преборен без лекарска намеса.

• Ценка, вследствие на катастрофа, получава тежка травма на гръбначния стълб.Налага се незабавна операция, от която ще се определи дали момичето ще се възстанови или ще остане обездвижена за цял живот. Майката - много разтревожена и разстроена идва да се помоли пред иконата на Божията Майка. След акатиста майката получава явно успокоение и се връща в болницата. До вечерта става ясно, че операцията е успешна и момичето ще ходи. След известно време майката идва в храма с благодарствени дарове и новината, че дъщеря и се е възстановила.
• Това е историята на една атеистка, повярвала в Бога след много страдания. Надежда е мед.сестра в престижна софийска болница. Никога не е била вярваща, даже е разказвала подигравателни вицове за Бога и светиите. Единствената и дъщеря Теодора, в 10 клас се разболява от тежка форма на шизофрения. Въпреки контактите си в мед.среди, Надежда не успява да и помогне. Кризите на момичето разделят Надежда и съпруга и. Останала сама, Надежда не се отказва да се бори за здравето на момичето, но това и струва твърде скъпо. Откриват и рак на половата система в напреднал стадий. Отчаяна, жената се предава на мъките си и не вижда надежда за себе си и детето си. Главната лекарка на отделението и разказва за иконата на Божията Майка от Бухово и тя събира последните си сили и отива да се помоли преди предстоящата и операция. Изрязването на тумора протича успешно. След като се връща в къщи, тя научава, че дъщеря и не е имала кризи. След няколко месеца на укрепване, двете жени идват на акатиста в Бухово. След молба на отец Георги, щастливата майка разказва на всички в църквата за чудото.
• Отец Георги: Като служещ свещеник пред иконата на Пресвета Богородица "Достойно ест" се чувствам задължен да спомена за един случай, който много ме трогна. Може да се разкажат и много други чудеса, но това трябва да се разкаже за прослава на Божията Майка, Която чува нашите молитви, както и най-сърдечните ни помисли!                            Един петък, след отслужването на Богородичния акатист, дойде при мен млада майка с прекрасно бебенце на ръце. Каза ми, че иска да говори с мен. Бебето и, едва навършило 1 г.се разболяло от странна болест, от която се събирала вода в главичката му. Тази вода притискала мозъка, следствие на което ще настъпят тежки физ. и умствени увреждания. Налагала се тежка операция с отваряне на черепа, която може да бъде извършена само 2 пъти в живота на човек. Силно притеснени, родителите желаеха молитва пред иконата на Божията Майка "Достойно ест" за болното им детенце. Незабавно ги поканих пред иконата и прочетох молитва за преди операция.Прекръстих ги, и казах че всичко ще е наред.А в душата си бях зашеметен от невъзможността да помогна като човек. Чел съм молитви по всякакви поводи, но трагедията на това младо семейство не ми даваше покой. Мислено в себе си се питах какво ли се е случило на операцията, която трябваше да се състои след около седмица. Изминаха две мъчителни седмици, без да знам какво се е случило. След петъчния акатист при мен дойде майката с детето. Този път - да благодари. На последните изследвания преди операцията се оказва, че няма никаква вода в главичката и операция не се налага.                                                                                          В днешно време, като че ли преобладава мнението, че чудеса не се случват, или се случват много рядко. Дали обаче, нашето естество не е загрубяло и нашите очи не са се премрежили до такава степен, че ние просто не ги забелязваме. Неволно се сещам, че нашият Спасител Иисус Христос избра да се роди  и израстне в бедна и езическа Галилея, а в големия и цивилизован град Йерусалим Той претърпя нечестив съд, мъчения и смърт. Книжниците и фарисеите така и не кидяха духовно нито едно от чудесата, които Бог извърши. Не разбраха дори и за Неговото Възкресение. Дали днес и ние не сме заразени с този фарисейски квас, от който Бог ни е заръчал да се пазим? Нека никога да не допускаме нашите сърца да останат глухи и студени за Божията любов,която ни обгражда навсякъде и очаква просто да и откликнем.
  
  
  
  
  
  Ден на почитание
  11 юни

Къде се намира иконата

От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.

Иверска "Монреалска" икона на Божията Майка

През 1981 г. в Атон един гръцки монах направил копие на иконата на Божията Майка Вратарица или Иверска. На тази икона било отредено да стане едно от най-дивните свидетелства за благодатната помощ на Божията Майка през 20 век.

                                                            История на иконата

Историята на чудотворната икона е свързана със съдбата на православния чилиец с испански произход Хосе /Йосиф/ Муньос. Муньос живеел в Канада, където работил като преподавател по изкуства, и също така се занимавал с изучаване на иконопис. 

През есента на 1982 г. той се отправил, заедно с приятели на поклонническо пътуване до Света Гора, Атон. Той много искал да отиде в манастира на светия Данаил, известен с иконописното си майсторство. По пътя за този манастир те объркали пътя и попаднали в друг манастир - "Рождество Христово". Монасите ги приели радушно, почерпили ги с чай и ги поканили да разгледат манастирската галерия. "И тук - си спомня Муньос-аз видях иконата, от която сърцето ми сякаш се обърна в гърдите ми."

Образът на Божията Майка, копие на Иверската Вратарица толкова го поразил, че той започнал да моли монасите да му я продадат. Монасите отказали, но обещали да направят копие на иконата и да го изпратят в Канада. 

По време на вечерната литургия в манастира Йосиф се обърнал с гореща  молитва към Божията Майка да ги придружи до Америка. След молитвата той почувствал душевно успокоение и увереност, че молбата му ще бъде чута. 

На разсъмване, когато Йосиф и неговите спътници се простили с монасите и се отправили към пристана, ги догонил игумена, който държал в ръцете си загърната иконата.

"Божията Майка желае да пътува с вас в Америка - им казал той и категорично отказал предложените пари - за такава светиня не могат да бъдат плащани пари."

След това приятелите се отправили към Иверския манастир и осветили подарения образ пред чудотворната икона на Вратарица Атонска.

Като се върнал през 1982 г. в Монереал, Йосиф Муньос поставил подарената икона между иконата на света Елисавета и ковчеже с мощи на светци от Киевско-Печорската лавра. Всяка нощ, в продължение на 3 седмици той четял акатист на Пресвета Богородица пред иконата. 

На 24 ноември 1982 г. през нощта, той се събудил от силно благоухание и помислил, че то идва от ковчежето с мощите. Но когато огледал Атонската икона разбрал, че се е случило нещо удивително - тя цялата била покрита с благоуханно миро.

Занесли иконата в църква, и по време на литургията от ръцете на Иисус започнали да се стичат струйки миро. Оттогава иконата постоянно мироточила с изключение на Страстната седмица. Мироточенето идвало от три места на иконата - от ръцете на Божията Майка и на Иисус или от звездата на дясното рамо на Богородица. 

Йосиф Муньос започнал да обикаля с чудотворната мироточива икона в православния свят - в църкви в Америка, Европа, Австралия и Нова Зенландия, вкл. и в България. И навсякъде чудотворната икона излъчвала умиротворение и любов и се извършвали многочислени чудотворни изцеления.

Мирото обикновено започвало да изтича по време на молитва или след това, в различно количество в зависимост от събитията или усърдието на молещите се. Понякога то изтичало толкова обилно, че излизало извън защитното стъкло и потичало по рамката и поставката на иконата. Това се случвало на големи празници, особено на празника на Успение на Божията Майка на 15 август.

Имало случаи, в които след прекратяване на мироточенето, то започвало отново по неочакван начин. Така например, при посещението на иконата в Бостънския манастир, мирото изтичало на обилни потоци, но след това спряло, когато иконата била пренесена в близък храм. При връщането и обратно в манастира, потока миро се възобновил много силно. В друг случай след раздаване на миро на 850 поклонници иконата пресъхнала, но още на следващия ден, когато я пренесли в друга църква, където я очаквала тълпа от богомолци, тя по чудодеен начин започнала отново да мироточи. Само веднъж се случило иконата да не мироточи за по-дълъг период: през 1983 г в Страстната седмица - от Велики вторник до Велика Събота.

През 1996 г. Йосиф отишъл на Атон, за да се прости с умиращия игумен Климент. Тогава о.Климент му предсказал, че следващата година ще бъде съдбоносна за хранителя на иконата и ще се случат страшни събития.

Преди смъртта си, Йосиф посетил древен манастир на гръцкия остров Андрос, за да се поклони на светините там. Древната икона на Богородица в храма заплакала и от очите и започнало да се стича миро. Това събитие поразило Йосиф и той споделил с неговия спътник:"Отче, предчувствам, че съвсем скоро ще се случи нещо страшно. Не знам какво точно, но го усещам."

В нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 г. хранителя на иконата Йосиф Муньос бил убит при загадъчни обстоятелства, а чудотворната икона на Божията Майка изчезанала безследно.

На погребението на Йосиф Муньос се разнесъл много силен аромат на миро, който бил усетен от всички присъстващи.

Молитва

О, Преславна Госпожо, Царице на Небето и Земята, Дево Богородице! Moлим се горещо пред Твоята честна икона, и с умиление в сърцето чакаме Твоето всемощно застъпничество  за опрощение на нашите грехове. Вярваме и се уповаваме, Владичице, защото узнахме за всички чудни знамения от Твоята мироточива икона, за изцеленията, които Си въздала на всички, които с вяра и любов са идвали при Тебе. Молим Ти се със сълзи на очи: прости нашето неверие, съкруши гордостта на нашите претенции, махни безчувствеността на ожесточените сърца, погледни въздишката на борещите се с унинието, дай целомъдрие на всички нас, очакващи бъдеща награда. И дай, Госпожо, на нашата Църква непоколебимо да отстоява любовта, предпази ни от всички бесовски козни, за да могат всички православни да славят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.

Иконата в България

Монреалската иверска икона на Божията Майка беше на посещение в България от 12-17 октомври 1995 г. в малката старостилова църква св.Иван Рилски и на мястото на новостроящата се църква Успение Богородично на бул.Бъкстон в София.

В продължение на цяла седмица пред чудотворната икона се четяли акатисти и се отслужвала Литургия.В новия, недостроен още храм от ранна сутрин до полунощ не пресеквал потока от хора, дошли да се поклонят пред светинята. Подобно поклонение Българската православна църква не била имала от повече от половин век. Това била една от водещите новини в средствата за масова информация и над 60 хиляди българи били помазани с благотворното миро.

Хранителят на иконата с вълнение говорил, че за 13 годишния период, в който иконата мироточила много рядко е отделяла толкова миро. В хиляди български домове влязал пречистия образ на Иверската Божия Майка и благоуханни памучета, напоени с миро. 

Чудеса пред иконата

България

Георги В. страдал от болестта на Бехтерев и бил на легло от много години. Негова позната, д-р К. го помазала с памуче, напоено с мирото от иконата на Монреалската Богородица. След около 3 дни той започнал да ходи.

Снежана от гр.Д: работя като стоматологична медицинска сестра. Бащата на зъболекаря, при който работя е възрастен човек, със силна склероза - той трудно разпознаваше своите близки и не разбираше какво му говорят. Помазах стария човек с памуче, напоено с миро. Много скоро разсъдъка му се върна, започна да отговаря на въпроси, очите му започнаха да гледат разбиращо.

Послушница от Княжевски манастир: На 11 ноември 1995 г. в манастира дойде възрастна жена. С развълнуван глас тя разказа за тежката болест на нейната снаха. Два дни преди това жената получила удар, и сега  лежала в безсъзнание в болницата. 

Сестрите и дадоха малка икона на Иверската Богородица и памуче, напоено с миро и и обяснили какво да направи. На другия ден жената дойде отново в манастира и разказа с радост, че снаха и се върнала към живота."Искам да отслужите в благодарност Света Литургия - толкова съм щастлива!"

Лоза И.: Работя в малка книжарница за духовна литература. Една от моите клиентки - художничка ми разказа за чудото, което и се е случило. Преди няколко месеца тя останала без работа - никакви поръчки, никакви средства за препитание. Тя била в пълно отчаяние и отишла да се помоли и поклони пред мироточивата икона на Богородица. Още на другия ден получила телефонно обаждане и предложение за много добра работа. 

На 15 октомври 10 годишния Константин от Пазарджик, оглушал преди 7 години от антибиотици възвърнал слуха си само като целунал иконата.

Свети Артемий Верколски - за кожни и очни заболявания, рак на кожата, двигателни проблеми

Праведен отрок Артемий Верколски е един от най-почитаемите руски светци. Tой не е бил отшелник или мъченик,  а обикновено момче, което Бог взел при себе си на 12 години. До днешни дни са достигнали свидетелства за неговата святост - тялото на момчето е намерено нетленно, облято в сияние; свидетелства за многобройни изцеления и други чудеса.
Поклонници идват в село Веркола от цяла Русия.Селото се намира на границата на Архангелска област с Коми.

За какво помага иконата и молитвата

Пред иконата на св.Артемий Верколски се молим за всякакво изцеление на недъзите на душата и тялото. След откриването на мощите на отрока от тях произлезли множество чудотворства - умиращи хора ставали на крака и оздравявали. За съжаление мощите на св.Артемий са загубени, но чрез горещите молитви пред неговата икона в наши дни и днес се случват чудеса.

Житие на св. Артемий Верколски

Блаженният Артемий се родил през 1532 г. в семейството на благочестиви родители в село Веркола, северна Русия. Артемий бил възпитаван в истинска вяра и нравственост - обичал Бог и почитал своите родители. На 5 години се отказал от детските игри и забавления. Това предизвиквало удивление сред възрастните: той почитал своите родители, бил безпрекословно послушен, обичал Бог, молил се дълго на Бог за милост.
Веднъж, като навършил 12 години, обичайно отишъл с баща си на полето. Излязъл силен вятър, небето се покрило с облаци, станало тъмно като нощ ,извила се страшна буря и се излял проливен дъжд. Гръм поразил малкия Артемий на място. Това се случило на 23 юни, 1544 г.
Тялото на св.Артемий не било погребано, а положено в дървен ковчег и занесено на пусто място в гората над селото, защото се смятало, че внезапната смърт е заради големи грехове. Ковчегът не бил погребан в гората, а го покрили с дървета.

33 години по-късно дякон от местната църква отишъл в гората да събира плодове. Като наближил мястото, където бил погребан Артемий видял там сияща светлина. Дяконът се върнал в селото и разказал на всички за видението.Жителите на цялото село се отправили към мястото и видели с очите си описаното от дякона. Те взели решение да вземат ковчега и да го пренесат в двора на църквата Св. Николай Чудотворец в селото. В същата година в селото се разразила страшна епидемия от треска. Синът на жител от съседно село се разболял също. Бащата се молил горещо на Бог, призовавал Неговата Пречиста Майка, светия чудотворец Николай и праведния Артемий да измолят от Бога изцеление на сина му. Той отишъл при мощите на св. Артемий, поклонил се пред тях и взел част от покривалото на гроба - кора от дървета. Като се върнал в дома си, ги сложил на гърдите на сина си. Младежът оздравял съвсем скоро. С голяма радост и бащата благодарил на Бога и на св. Артемий за чудодейното изцеление и разказал на всички за това чудо. Разбрали за това скоро, хората започнали да ходят при мощите на св.Артемий и да вземат от кората, с която бил покрит гроба и я слагали на гърдите на болните, които се освобождавали от болестта. От мощите на свети Артемий се извършвали много чудеса: слепи проглеждали, сакати хора прохождали, глухи започвали да чуват.
През 1610 г. мощите били пренесени в саркофаг и поставени вътре в църквата. През 1618 г. по заповед на цар Алексей бил основан манастир св.Артемий Верколски и мощите били пренесени там. През 1920 г. болшевиките нападнали манастира и оттогава мощите са изчезнали.

Молитва

О, великославни угодниче Божий, о, великий чудотворче свети и праведни Артемий, херувиме земни, човече небесно, събеседник на ангелите, небесни жителю! Погледни от небесната висота с твоите светли очи и изпрати лъчите на Божията благодат.

Светилниче Богоосветен, разсей мрака на нашите грехове с твоите свети молитви, измоли от Светия Отец благодат за нашата душа, бъди бърз помощник и застъпник на всички правоверни. 

Ти , праведни Артеме си насадена от Бога лоза със здравотворен цвят, изцеляваща от тресавището на болестта. О, колко много са се изцелили благодарение на твоята чудна помощ - слепи са прогледнали, глухи за чули, сакати са станали и тръгнали, безумни са се вразумили и всякакви болни са се изцелили. 

Моли се за нас, недостойните за Божията благост, да прости Бог дълговете наши, да пази нашата страна в мир и благоденствие, да се укрепи православната вяра и да спаси всички православни християни. 

Ние ще почитаме твоята свята памет, от поколение на поколение и ще прославяме името на Иисус Христос - на Него подобава всяка слава, чест и поклонение, с Безначалния Отец и с Пресветия и Животворящ Дух сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Чудеса

През 1584 г е описано първото чудо - човек на име Павел, страдал от неизвестна болест - ослепял и врата му се извърнал назад. Той се молил на Бог и на св. Николай Чудотворец и споменавал често в молитвите си св.Артемий. Скоро лицето му се обърнало и човека прогледнал, все едно никога не е боледувал. Изцелилият се благодарил на Бог, на Пречистата Божия Майка, на св.Николай и на св.Артемий. След като всички видели чудото, с литийно шествие пренесли мощите на св. Артемий в църквата св.Николай  в селото. 

След пренасянето на мощите в църквата дошла жена с дете с парализирана ръка. Веднага след посещението на гроба на св. Артемий ръката на детето оздравяла.

Човек на име Роман страдал от болест в слабините, и след молитви към св.Артемий оздравял. 

Човек на име Йоан страдал в продължение на 8 години от кръвоизлив в гърлото. С помощта на св.Артемий се излекувал напълно.

Жена на име Ирина страдала 2 г. от силни болки в краката. Тя много се молила на св.Артемий и се изцелила.

Иов Иванов, от съседно село разказва: Боледувах 5 месеца на легло и не можех да се движа. На сън ми се яви св.Артемий и ми каза:'Иди на моя гроб, помоли се и ще се излекуваш." Още като се събудих се почувствах по-добре, станах, благодарих на Бога и отидох на гроба да се поклоня.

Свети Стилиян Пафлагонийски Детепазител - покровител на децата, педиатрите и педагозите; помощ на болни деца; безплодие

Свети Стилиян Пафлагонийски, наречен още Детепазител е закрилник на бебетата и малките деца. Прозвището си божия служител получава заради умението си да лекува малки деца и особено бебета.
В деня на неговия празник (26 ноември) майките на невръстни бебета омесват и раздават питки, намазани с мед и варено жито за здравето на децата. Питките се раздават на близки, приятели и роднини, които пожелават здраве на детето и приканват св.Стилиян да бди над него.
 Името на светеца се прославило и с това, че бездетните раждали прекрасни и здрави деца по неговите молитви. На иконите се изобразява като възрастен мъж, най-често  с извършваща "благославящ жест" дясна ръка и държащ пеленаче. На свитъка, който светията държи в ръцете си пише: "Получих дар от Бога да бъда пазител на децата".
Името Стилиян в превод означава "стълб".

Молитва 

Отче преподобни наш Стилияне, отхранен и възпитан от майка вдовица, ти още от детинство си всмукал заедно с майчиното мляко вярата в Христа Господа. Твоето детство било низ от горчивини и страдания, но Господ, Който е защитник на вдовиците и сираците, не те е оставил. Твоята душа горяла за подвизи и пост. Затова си се заселил в изоставена гробница, където никой не смеел да се доближи. Чрез тебе гробът станал извор на живот: При тебе се стичал много народ, за да получи твоето благословение, изцерение или утеха. За да се предпазиш от злото, ти си издигнал на това място стълб, на който си се качил и си живял цели 53 години, измъчван от студ, пек, сняг и дъжд. Стълбът ти послужил като кръст за спасение, затова народът променил името ти от Алипий на Стилиянос, което значи стълпник. Чрез подвизите си ти си показал, че и слабата природа на човека с Божия помощ може да бъде насочена към небето и изравнена с ангелите. Ние те знаем, отче Стилияне, като защитник и пазител на дечицата и закрилник на бедните и нещастните, затова днес, чествайки твоята свята памет, молим те, запази тези Божии раби (имената) и им дарувай полезното за спасение. Амин!

Житие на светеца

Свети Стилиян /Алипий Стълпник/ е живял между 400 и 500 г. в Пафлагония, град Адрианопол. Малко преди да го роди майка му имала видение - държала в ръцете си агне, с две запалени свещи на рогата си. А в момента на раждането на Алипий стаята се изпълнила с божествено сияние. След раждането му майка му заспала и отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещенни песнопения. Малко след това починал мъжа и и тя отгледала сама сина си, като го посветила в служба на Бога. Тя го отвела при Адрианополския епископ Теодор, който обучил момчето в Божественото писание. Алипий надминал връстниците си по мъдрост и разум, а с добродетелите си спечелил любовта на Бога и на хората. Той бил назначен за църковен иконом, а след това ръкоположен и за дякон. След известно време Алипий пожелал да води уединен живот, за да може сам в безмълвие да служи на Бога. Той споделил с майка си това си желание и без да казва на никой друг той напуснал родния Адрианопол. Епископ Тодор много се натъжил от постъпката на ученика си и изпратил хора, които да го издирят и върнат обратно в родния град. Намерили го в северната част на Мала Азия и го принудили да се върне обратно. Като се върнал свети Алипий силно скърбял за неосъществения си замисъл. 

Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.

Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.

Светецът извършил много чудеса с Божия помощ - изцерявал болни, изгонвал бесове от хора,предричал бъдещето. св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца. 

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали. 

Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той,  непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице. 

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца. 

Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота. 

Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра. 

Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.

Икони на св.Стилиян в България

Чудотворна икона на св. Стилиян има в църква в село Сатовча, Разложко. На нея светецът е изобразен с 14 пеленачета в ръце.

Икона на св.Стилиян с частица от мощите му има и в църквата св.Кирик и Юлита в Банкя. 

Свети Георги - помага на военнослужещите и на техните семейства, за богата реколта, защита от природни бедствия, душевно и физическо здраве, за намиране на изчезнали

Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св.Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.

Как помага иконата?

Свети великомъченик Георги е покровител на военните, земеделците и животновъдите. Иконата, на която е изобразен този свят образ защитава всички, които са на военна служба, в запас или вече са в пенсия или не работят това, но дълги са били военнослужещи. Иконата защитава освен тях, и техните семейства.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.

Молитва

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да  славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Житие на свети Георги

Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.

Чудеса пред иконата на свети Георги

На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.

С иконата на св.Георги Зограф са свързани много чудеса. Едно от тях е от времето на царуването на император Лъв Мъдри, когато манастира бил току що основан от трима братя - българи. Те имали разногласия как да нарекат манастира - единия смятал, че манастира трябва да бъде осветен в чест на Пресвета Богородица, вторият - на св.Николай Чудотворец, а третия - на св.Георги Победоносец. Спорът между тях продължил няколко седмици и тогава те решили да оставят това в Божиите ръце. Те оставили на храмовия олтар чиста дъска и горещо се помолили на Всевишния за това на нея да се изографиса образа на този, който трябва да стане патрон на манастира.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. "Аравийска" или "Сарацинска" икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI век.

Веднъж манастира бил посетен от католически свещенник, който изразил съмнения относно самоизографисването на иконата. Веднага се случило следното чудо: епископа сложил палеца си на иконата, и той залепнал толкова силно, че единствения начин да бъде махнат бил да се отреже част от него. Тази частичка плът и до днес се вижда върху иконата.

Мироточене на иконата на св.Георги в Кипър
В църквата в Камбия-Фармакас на 6 май 2013 г след празнична литургия от иконата на св.Георги, изографисана през 15 в започнало да изтича миро и църквата се изпълнила с благоуханен аромат.

Свети Георги в България

Извор на св.Георги във Велико Търново

http://zografnica.com/izvor_sv_georgi_pobedonosets/

Зографското ателие на иконописеца Стоян Недев се намира от северна страна в подножието на Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица” в град Велико Търново, на 20м над входа към музей на скулптурните фигури „Царевград Търнов” и само на стотина метра от площада пред крепостта Царевец. Входът е откъм улица „Никола Пиколо” до саморасло дърво, а на вратата има надпис „Водата е безплатна”. Често пред зографницата има много гълъби. Вътре е приятно тихо (или с тихи църковни песнопения) и прохладно, помещението е е отрупано с икони, кръстове и снимки. Сред тях, сякаш на непривично място, странника забелязва мраморна чешма с корито под икона на „Св. Георги Победоносец”.

В тази омиротворена обстанова създава своите икони зографът Стоян Недев, често в компанията на своята дъщеря.

Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. В своята практика Стоян Недев има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон „East-West Eurointelekt” .

Специализира в Светия Синод за зографисване на храмове и икони. В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф към Национален институт за паметници на културата и на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в храмовете и манастирите на епархията.

С голяма отговорност реставрира и 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Музей „Възраждане и Учредително събрание”, филиал на Регионален исторически музей.

След 1990г. Стоян Недев работи на самостоятелна практика. Много негови икони са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.

Според възгледите на иконописеца, „ …за да зографисва икони, човек трябва да е духовно чист, да има въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.”

Важно събитие се случва в зографницата по време на Великденските пости през 1996 година:

Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му. Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на Катедралния храм, който е над зографницата. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.

„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. След 3 метра копане в дълбочина стигнали до твърда скала, а водата продължавала да си извира. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.

И точно тогава се случило ново чудо. На връх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата – така е изобразен и ореолът на Бог Отец. По-късно Стоян разбрал, че гълъбът е различен от градските си побратими, които са постоянно пред зографницата, защото е скален, порода гривяк.

Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма. Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма и го хранил. Отлетял, когато работата по нея приключила.

Върху мраморната чешма е изобразен Св. Георги как убива ламята, иконата трябвало да бъде ориентирана на изток. Докато с водопроводчика се чудели точно как да отведат водата, за да не разбиват целия под се случила поредната поличба – пред слисания поглед на работника плочките с пукот се надигнали, показали откъде трябва да минат тръбите от аязмото до чешмата. Надписът на чешмата гласи: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН!”

Стоян Недев разбрал, че водата е лековита, когато момиче от Полски Тръмбеш дошло да налее за майка си. Тя имала перде на очите. Пратила я ясновидка. Тогава станало и първото чудо – пердето на жената изчезнало.

Озадаченият иконописец занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с градските ВиК мрежи.

Когато освещавали чешмата на Гергьовден (и зографът е роден на Гергьовден), гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два… Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст. Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница, в случая се появил върху каменните плочи пред зографница.

„Водата от аязмото е лечебна, помага за очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми. Тези, които вярват, оздравяват“, казва Стоян.

Преди няколко години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Баба Алия Сулева от турската махала, тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.

„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя по терлици. Легна пред чешмата, целуваше мрамора, плачеше и 20 минути се моли. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва иконописецът.

Друга туркиня от Разград взела вода за сина си. Момчето било вече голямо, но се напикавало нощем. С едно шише от водата се излекувало. После майката се върнала с кутия бонбони, за да почерпи. За чудото запалила свещ на Св. Георги. Най-вече турците се връщали да се поклонят с благодарност пред иконата на християнския светец.

Идвал и мъж от Силистра. Правил си операция на крака, а раната 6 месеца не заздравявала. Наложил я с компреси от извора. След няма и седмица и раната зараснала.

Мраморното корито под медния чучур е пълно със стотинки. Хвърлят ги вярващи в лечебната сила на водата. До чешмата между редовете икони винаги гори свещ. От никого зографът не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той. „Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска поредния запис на църковни песнопения и подава чашата с вода от аязмото.

„Вземаш една чашка сутрин на гладно, половин час преди ядене. Прекръстваш се и като се помолиш, тя отива точно по предназначението. Може да се прилага с накапване в очите при катаракти. Като компреси при кожни болести. Богата е на златни и сребърни йони и действа като лекарство. Възрастни не бива да пият повече от 50г. 2-3 пъти дневно, защото е много силна и вдига кръвното налягане“, напътства зографът.

В последните години Стоян Недев изрисува икона на Васил Левски като светец, защото вярва, че Апостола е мъченик за отечеството ни. Иконата стои редом до образа на покровителя му Св. Георги Победоносец. Левски е изобразен с кръст в ръката и монашеска качулка, както се изобразяват мъчениците.

Иконописецът изписал и баба Ванга с божествен нимб. Жена от Петрич поискала да я изрисува като мъченица. Стоян сам отнесъл иконата на гроба на пророчицата и я оставил в дар. Така изпълнил заръката на Ванга, чийто дух се явил на негов приятел.

В съседното помещение до зографницата под Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица”, в град Велико Търново той вдига параклис посветен на Св. Георги. Започнал е да копае в центъра, за да хване по-голям дебит на аязмото. Стигнал до 4м. дълбочина, но няма средства за техника, с която да пробие по-дълбока дупка и да бликне обилно целебната течност.

Св.Козма и Дамян - За изцеление от недъзи и лечебна помощ; за здраво семейство; за встъпване в брак

Свети безсребърници Козма и Дамян се почитат от древни времена заради способността им да изцеляват от недъзите и да оказват лечебна помощ. Тях също ги наричат покровители на книжовното учение. Освен това те били почитани и като покровители на ковачите.

Как защитава иконата?

Искрената молитва пред иконата на Св.Козма и Дамян защитава от недостиг на сили при просвещение, особено при обучението на малки деца, от духовни и телесни недъзи, при тежки болести. Пред иконата се молят за целостта на домашното огнище. За здравина на брака за тези, на които предстои сключване на брак, защото св.Козма и Дамян се считат за покровители на ковачите и те се призовават да се "скове сватбата".

За какво помага иконата?
В църковната история са известни три двойки светии с тези имена, живели по едно и също време: Козма и Дамян Асийски, Козма и Дамян Римски, Козма и Дамян Аравийски. Те се ползват с голяма любов сред православните християни и към тях се обръщат с много молби за тяхното свято застъпничество.
Козма и Дамян Асийски са известни в Гърция като помощници в постигането на книжовна грамота.
Козма и Дамян Аравийски се считат за покровители на ковачите и ковашкото дело -  тях ги наричали още Божии ковачи.В деня на Козма и Дамян ковачите не работили, защото са смятали, че е грехота да се работи в деня на празника на техните покровители. Те се смятат за покровители на брака.
Но главното, за което най-много молили Козма и Дамян, лекарите безсребърници от Рим и Козма и Дамян Аравийски е душевно и телесно изцеление, заради многото извършени от тях изцеления и целителски чудеса.

МОЛИТВА към Светите безсребърници:

Като страдам тежко от моята болест, аз (името) прибягвам към вас, свети чудотворци и изцелители Козма и Дамяне,защото вие проповядвахте, че душевния недъг е по-тежък от всички недъзи на тялото и че когато душата боледува от грехове, често пъти и тялото пада в болест.
Зная, че чрез болестите си човек се очиства от греховете си.
И тъй, свети чудотворци, помолете Господа да ми дарува прощение на прегрешенията ми и понеже съм слаб и безпомощен, и силите ми в болестта са изтощени, да не допусна да изпадна в униние и да загина.
Побързайте да ми помогнете, свети изцелители,та като оздравея, да премина дните си в покаяние,да свърша в мир моя живот и в съдния ден да застана неосъдно пред лицето на страшния Съдия на вселената - сърцеведеца Бога, Когото да възпявам и славя винаги и во веки. Амин! (прекръстете се три пъти)

Дни на св. Козма и Дамян

Православната църква почита 3 двойки безсребърници Св.Козма и Дамян.
Празници:
Козма и Дамян Асийски - 1 ноември
Козма и Дамян Римски - 1 юли
Козма и Дамян Аравийски - 17 октомври

Манастири Св.Козма и Дамян в България

Кукленски манастир Св.Козма и Дамян
Разположен на 2 километра югозападно от град Куклен, Област Пловдив и на около 10 километра западно от Асенвград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи.
Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Свети Врачoве“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян Сандански

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян носи със себе си вече 1600-годишна история. Тази свята обител е разположена в Югоизточна България, като от град Сандански я делят само два километра в северна посока.
Историческите извори свидетелстват за съществуването на Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян на това място още някъде през 4 и 5 век. Тогава комплексът се е състоял от манастир с прилежаща църква. Смята се, че тук са живели двамата братя Св. Св. Козма и Дамян, които са помагали на хората да се излекуват от своите болести най-вече благодарение на помощта на намиращият се в близост минерален извор „Мирото”, който съществува и до днес като част от Огняновските минерални извори.
Според преданието на каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за лечението и поради тази причина били наречени "безсребреници". Единственото, което се опитвали да внушат с чудодейните си лечения било вярата в Христа у хората.
Двамата братя имали голямо състояние, което било налседствено от предците и получено от родителите имущество. Те го продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличалиголите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.
Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така: Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.
Светите лечители – безсребреници дават и името на града – Свети Врач. Това идва от превод на славянски, където Врач означава лекар подпорна стена.
По време на турското робство “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е бил съборен и опустошен, но основите, които на места личат и днес, са запасени. Това прекъсва живота в манастира, но народът не престава да го почита. Оттогава до днес всяка година на светли четвъртък след Велик ден се организира събор.
Сега съществуващият манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян, който представлява църковна постройка, е издигнат върху старите основи през 1928 г.

Житие на светите братя Козма и Дамян

Православната Църква почита 3 двойки светци, живели в различни места, по различно време: Козма и Дамян Асийски -  14 ноември, Козма и Дамян от Рим - 14 юли и Козма и Дамян Аравикйски - 30 октомври. 

Братята живели в Рим, в 3 век. Техните родители християни ги възпитавали в любов към Бога. Те ходили от град на град и изцелявали безвъзмездно болните. Понеже чудодейните изцеления приобщавали към християнската вяра много хора, римските власти, недоволни от това решили да ги заловят. Християните укривали братята, но след като били заловени много невинни жители, те решили да се предадат. Братята били хвърлени в тъмница, след което ги изправили на съд. Те били изправени пред император Карин, който ги призовавал да се обърнат към езическата вяра. След време императорът получил много силно схващане на врата, дотолкова, че не можел да се обърне. Той отишъл при двамата братя, в тъмницата и ги помолил да го излекуват с Господнята молитва. След молитвата императорът бил излекуван, а Дамян и Козма пуснати на свобода, продължили с лекарската практика.

Според преданието Козма и Дамян били убити от своя първоначален учител в лекарската професия, който завидил на двамата братя. Данните за живота на двамата светци датират от 283-284 г.

Козма и Дамян Асийски се родили в Мала Азия, но тяхното родно място не е известно, почти по същото време с римските братя, откъдето идва историческото объркване.

Двамата братя осиротели рано. Останала млада вдовица. тяхната майка Федотия ги възпитавала в християнско благочестие. Основното занимание на братята било лечителството. Те ходили по градове и села, и сами ходили по къщите на болните и ги лекували.

Има легенда, че ги извикали при тежко болната Паладия, от лечението на която се отказали всички лекари. По молитвите на Козма и Дамян и благодарение на своята вяра Паладия се излекувала и дарила на Дамян в знак на благодарност 3 яйца в името на Животоначалната Троица. Понеже били безсребърници, братята не приемали дарове, но като чул това Дамян приел дара. 

Козма, като разбрал за това се огорчил много, решавайки, че брат му нарушил обета. На смъртния си одър, той помолил да не го погребват заедно с брат му заради това. И тогава се случлило чудо: при него дошла изцелената преди време камила, и с човешки глас казала, че брат му е приел дара заради Бог. Двамата братя били погребани заедно в Месопотамия.

Козма и Дамян Аравийски са по-почитани от католическата църква, отколкото другите братя. Те живяли по същото време, при царуването на Диоклетиан и се занимавали с лечителска дейност в пристанище Егея, а след това в римската провинция Сирия.

В това време, наместник на императора в тази провинция станал Лисий, известен със своята жестокост по отношение на християните. Виждайки каква популярност придобиват светите братя и как хората приемат тяхното учение, той заповядал да ги заловят и доведат при него. Той поискал от тях да принесат жертва на езическия олтар. Светиите не само отказали, но и отново засвидетелствали своята вяра в Христос. Лисий се ядосал и заповядал да ги пребият. след което да ги хвърлят в морето. Тогава се явил Ангел Господен, който ги извел на сушата. Лисий заключил двамата братя в тъмница, а на другия ден заповядал да бъдат изгорени на кладата, но огъня не ги докосвал. Лисий заповядал тогава да ги обезглавят с мечове, заедно с трима техни ученици. Те са погребани в град Килис, на южната граница на Турция със Сирия. Това се случило през 303 г. и скоро след това на техния гроб започнали да се случват много изцеления. 

Любовта и почитанието на трите двойки братя и в Православната, и в католическата църква са толкова силни, че историята е оставила много иконописи, фрески и скулптори.

Олтар на църквата Св.Лаврентий, 1505 г.