Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.

Пюхтицка (Света) икона на Божията Майка "При извора" - при здравословни проблеми, за съхранение на разума до дълбока старост

Историята на Пюхтицката икона на Божията Майка започва 400 години преди да изографисат иконата. 

История на иконата

Според преданието преди 400г. в местността Куремя, Естония група овчари видяли Озарена в светлина Жена, стояща в блясъка на сиянието.Божията Майка била с повдигнати към извора наблизо ръце. Когато тръгнали към видението изчезнало, но скоро се появило пак. Овчарите извикали съселяните си, за да видят и те Дивната Госпожа. Светата Майка се явила и пред тях.




Като отишли на мястото, където се явила Божията Майка селяните намерили в процепа на дъба до мястото икона "Успение на Божията Майка". 

Пюхтицката икона на Божията Майка

Така Божията Майка осветила мястото, където Се явила и то получило името "Пюхтица", което на естонски означава "Свято Място", а извора в подножието на планината се прославил с много чудотворства и изцеления. 

Местните жители построили на Пюхтицката планина до стария дъб параклис в чест на иконата и всяка година на Успение Богородично се събирали много поклонници. 

В началото на 19 в. планината станала собственост на немски барони и иконата временно била пренесена в с. Сиренец, където имало православен храм. След пренасянето на иконата в с. Сиренец, ежегодно на празника Успение Богородично правили литийно шествие до мястото на явяване на Божията Майка. Шествието било съпроводено с много трудности - пътят бил кален, хората затъвали, а отделно от това настоящите собственици на земята се отнасяли враждебно към поклонниците и построили голяма немска църква до параклиса. Но след време правителствено постановление върнало цялата местност на православните и немската църква била преустроена в Успенски храм.

Светият дъб, в близост до който се явила Божията Майка

През 1891 г. няколко монахини основали и през 1892 г. бил осветен Пюхтицкия манастир, който станал един от главните православни центрове в Естония.

Духовен наставник на манастира станал Йоан Кронщадски.Чуствайки особената сила на Святото място, св.Йоан изпращал там много от своите духовни чада там с думите: "Отидете в Пюхтицката обител - там има само три стъпки до Царството Небесно."

В манастира се съхраняват много вещи на св.Йоан Кронщадски

С името на св.Йоан Кронщадски е свързана историята на Пюхтицката икона на Божията Майка "При извора". През 1894 г. сестрите в манастира я подарили на Йоан Кронщадски. Известно е, че светецът много се е молил на Божията Майка. 

Запазен е дневникът на св.Йоан Кронщадски и в него на датата 15 август 1898 г. е отбелязано следното: "На 15, в деня на Успението на Божията Майка, 1898 г. аз имах щастието за първи път да видя на сън лицето на Небесната Царица и да чуя Нейния сладък, блажен, бодър глас: "Вие сте мили деца на Нашия Отец". О, лик пресвят и преблаг, о очи сини и дълбоки, добри, смирени, спокойни, величествени, небесни, божествени! Никога няма да ви забравя. Явлението може би продължи минута, след което Тя си тръгна от мен бавно и се скри зад неголям облак. Видях шествието, което я съпътстваше. Отначало Я видях като на икона, а след това Тя се отдели от нея и тръгна по пътя. Амин".

Преди смъртта си Йоан Кронщадски завещал иконата на семейство от Петербург. Те предали иконата на монахиня Вирсавия от Ивановския манастир в Санкт Петербург. Монахинята грижовно пазела иконата до момента, когато в съня и се явила Божията Майка и казала да върне иконата в Пюхтицкия манастир. Това се случило на Великден, 1946 г.

След като иконата била върната в нейната обител се случило още едно събитие, което разкрило значението на иконата. В манастира дошъл военен, който дълго плакал на колене пред иконата на Божията Майка. На въпросите към него, той отговорил :"Тя ми се яви" и разказал удивителната си история. По време на войната този човек бил летец и получил заповед да бомбардира манастира. "Помня, летя над манастира, а цялата планина е в мъгла, като времето беше слънчево по принцип. Направих още един кръг - нищо не се вижда. Започнах да бомбардирам на посоки. В един момент небето се разтвори и видях жена, облечена в синьо, която говореше:"Сине, не разбивай Моя дом". 

Молитва

О, Пресвета и Преблагословенна Майко на Господа наш, Иисус Христос! Покланяме се и падаме пред Твоя образ и смирено молим:"прости, Всемилостива всичките ни заблуждения и оскърбления волно или неволно към Твоят Син и наш Бог от нашата младост чрез неизпълнение на заповедите на светците, небрежност към светините, пренебрегване на молитвите и нетърпение в носенето на кръста наш. Погледни на нашата жажда за спасение и бъди с много грешните, но останали верни на Твоя Син. О, Животворящ Източник на нашето утешение, към Тебе принасяме смирено нашите молитви и молим за Майчино застъпничество пред Престола на нашия Небесен Отец. Не ни лишавай от благодатното Царство за премногото ни грехове, защото гордостта и тщеславието, нито земната слава и достижения, нито добродетелите, извършвани със самолюбие, нито постовете, нито сановете могат да ни приемат в Царството Небесно. Помогни ни в оставащите ни дни да се покланяме на Твоя Син, Богородице. Не гледай нашето недостойнство, но помогни ни да бъдем чада Божии по благодат, за да наследим вечен живот, и ни въведи Майко Божия в Неговото Небесно Царство, за да славим и възпяваме Пречестното и Великолепно име на Всесвятата Троица на Отца, Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин."

Чудеса

Минали са повече от 400 г. от паметния ден, когато Божията Майка осветила със Своето присъствие извора в подножието на Пюхтицката планина. Оттогава не престават чудесата на изцеление на хора. 

Момиче било излекувано от слепота, а дъщерята на семейство английски лордове през 30-те години на 20 в, която била парализирана проходила.

На 8 юни 1830 г. на празника на Тихвинската икона на Божията Майка в манастира дошло семейство от Рига. След службата в църквата семейството отишло при извора. 13 годишния син на семейството, който пръв стигнал до там пръв видял във водата изображение на Божията Майка. Когато възрастните пристигнали, те също видели образа. Около главите на Божията Майка и Младенеца сияели светещи венци. Видението било толкова ясно, че те решили, че това е мозаечна икона на дъното на извора. Но когато се вгледали видяли, че изображението било прозрачно и през него се виждало дъното на водоема. Когато се върнали в манастира и разказали, какво са видяли, заедно с още хора се върнали при извора и видяли отново образите, но малко по-бледи. На следващия ден била отслужена литургия при извора.

Чудесното явяване на Божията Майка поразило всички. Семейството, което първо видяло образите ремонтирало параклиса до извора. В новия параклис сложили икона на Тихвинската икона на Божията Майка. 

След години, недалеч от извора била построена къпалня.Според поклонниците водата отнема умората, дава бодрост и душевен покой. В последните години има много случаи на изцеления, включително и на рак.

В края на 80-те години на 20 в. изворът посетил американец. Той занесъл малко количество вода на болната си сестра, която от години била прикована на легло. Станало чудо - момичето оздравяло. Скоро те приели Православието. Те посетили извора няколко пъти след това.

Неотдавна на извора изцеление получил и мъж от Талин, който боледувал от дълги години и не виждал, не чувал и не можел да говори. Той дошъл в манастира на Богоявление. В мразовитото утро го занесли в къпалнята и получил изцеление.

За тези, които прочитайки за чудото на изцелението ще се устремят към светия извор за получаване на бързо изцеление от недъзите можем да припомним изказванията на светите отци за болестите:"Има болести, на които Господ налага запор, когато вижда, че болестта е нужна за спасение на душата повече, отколкото здравето. Ако чувствате и виждате, че сами сте виновни, то започнете с разкаяние пред Бог, че не сте запазили дара на здравето, даден ви от Бог. А след това помнете, че болестта е от Бог, и няма нищо случайно. И след това благодарете на Бога. Болестта смирява, смекчава душата." св.Теофан Затворник.

"Искаш ли да бъдеш винаги здрав и в покой? Изповядвай и преживявай своите грехове, които извършваш ежедневно и повярвай - винаги ще бъдеш здрав". св.Йоан Кронщадски

"Болестта неволно ни заставя да помним да мислим за  бъдещия живот и да не се увличаме по прелестите на света, а също така и ума след боледуване е по-чист и прозрачен. Ние не знаем плана на Бог, Той твори всичко за полза; ние сме привързани към днешните блага, а Той иска да ни дари бъдещо с настощата болест. Нашият Любвеобилен Отец винаги твори в наша полза: винаги телесните болести лекуват душевни недъзи, а винаги изпраща болестите за изпитване на нашето търпение. Моли за това, да е угодно за Неговата Свята Воля, а за тебе да е полезно."преп. Макарий Оптинский

"Настанало е такова време, че само скърбите спасяват човека. Те забавят нашия безумен бяг по живота и ни заставят да се замислим и да поискаме помощ. По правило човешката помощ е безсилна, изтощава се бързо и човек се обръща към Бога."архим.Йоан

"Болестта се изпраща на човек, за да остане насаме с Бога", старец архимандрит Серафим

                                                                                                    Източник: www.puhtitsa.ee

Богородица от Уолшингам, Англия 1061 г.

Историята на иконата е свързана с едни от най-ранните явявания на Божията Майка. Легендата разказва, че Богородица се явила в съня на саксонската аристократка Ришелдис де Фаверше през 1061 г. в село Уолшингам, Норфолк, Англия. През 12 в. на мястото на явяването била изградена църква. Иконата е известна и като "Мадоната край морето", защото селцето се намира на няколко мили от Северно море. Иконата помага на моряци в беда, на жени, които имат проблеми със зачатието. Уолшингам е наречен Английския Назарет.

История 

Според легендата Богородица се явила в съня на г-жа Ришелдис три пъти и всеки път показвала дома, в който Святото Семейство живяло в Назарет. Богородица искала от г-жа Ришелдис да построи копие на Техния дом.

"Направи това за Мен, в знак на особена почит. И всеки, който се нуждае или страда, нека да ме търси в този малък дом, който ти ще построиш в Уолшингам. На всички, които Ме търсят, ще бъде помогнато. И в този малък дом в Уолшингам ще цари тази радост, с която Аз посрещнах Архангел Гавраил, възвестил Ми, че ще стана Майка на Сина Божий."

Желанието на Богородица било изпълнено и в Уолшингам бил построен дом-светилище, който станал център на поклонение. Много хора от Британия, Ирландия и континентална Европа го посещавали. Той бил посетен от много английски крале: Хенрих III, Едуард II, Едуард III и много други. Многократно светото място посещавала жената на Хенрих Седми, Екатерина Арагонска.

Руините на църквата
По време на Англ. реформация светинята и манастира били разрушени, въпреки опитите на  много монаси и селяни да го спасят. Сега на мястото е останала само част от източната стена на църквата.
През 19 в. богатата англиканка Шарлот Бойд започнала възстановяването на светилището. Жената изградила параклис, на около една миля от светото място. Параклисът нарекли " Параклиса на обувките", защото тук поклонниците се събували и изминавали 1 миля до святото място боси. 
През 1922 г. местния свещенник Хоуп Патън станал инициатор за изграждане на статуя на Божията Майка от Уолшингам. Той намерил в Британския музей печат на стария манастир, в центъра на който се намирал образа на Божията Майка и направили статуята по този образ. Статуята била поставена в енорийската църква и поклонниците отново се завърнали по тези свети места. През 1932 г. поклонниците станали твърде много и енорийската църква не ги побирала. Била построена нова църква - със Светия Дом в центъра на църквата и с образа на Мария при олтара. По този начин святото място се възродило и днес тук се стичат хиляди поклонници.

 

Дева Мария Пилар - Сарагоса, Испания, 39 година

Явяването на Божията Майка Пилар на свети апостол Яков

Според преданието около 40 г. от н.е. в тези места проповядвал християнството свети апостол Яков (Яков Зевеедев, по-големия брат на Йоан Богослов), един от 12 апостола на Иисус. Местното езическо население с неохота слушало проповедите и не се кръщавало в новото учение, поради което апостола изпаднал в отчаяние. През нощта на 2 август 40 година се случило чудо. Яков със своите ученици се молил на брега на река Ебро, когато пред тях по чуден начин се явила Божията Майка, стояща на колона (пилар) в обкръжение на ангели. Тя произнесла приветствена реч и казала на апостола да построи църква на мястото около колоната и уверила апостола, че църквата, която ще бъде построена ще издържи до края на света. "Това място ще бъде Мой дом, а статуетката и колоната - наименованието на олтара и храма, който ти ще построиш". Тя предала на апостола мраморната колона, на която Била стъпила, заедно с дървена статуетка. 

Една година след събитието тук била построена църква в чест на Богородица - първата в историята на християнството, посветена на Дева Мария. След това апостол Яков се завърнал в Йерусалим, където през 44 г. бил убит от Ирод Агрипа. По преданието на неговите ученици те положили тялото му в лодка, която пуснали във водите на Средиземно море. По чуден начин лодката отишла до испанските брегове, в устието на р. Уля, където по-късно възникнал град Сантяго де Компостела - края на поклонническия път Камино. В катедралата на града се намират мощите на апостол Яков Зевеедев.

История на строителството на катедралата на Дева Мария Пилар

Първата църква в чест на Божията Майка била разрушена по времето на гоненето на християните. Жителите на Сарагоса успели да съхранят статуетката на Богородица и колоната. По време на царуването на Константин Велики (272 -337 г.) на това място, където преди това била църквата построили базилика, по-късно преправена в римски стил.

Почитаемата светиня, която се съхранявала в Сарагоса принудила крал Алфонсо Първи да започне Реконкиста (Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.) и да освободи града през 1118 г. 

Романската църква изгоряла през 1434 г. и до наши дни се запазил само тимпана на южната фасада. Скоро тук се появил храм в готически стил. От него се съхранил олтара, дело на испанския архитект и скулптор Дамиан Формент, изпълнен през 1509 - 1512 г. 

Началото на строителстовото на настоящия храм започва през 1681 - 1686 г. по време на царстването на Карл Втори. През 1725 г. градския съвет на Сарагоса решил да увеличи размерите на храма. Катедралата поразява със своите размери - 130 м. по дължина, 67 м. в ширина, 11 купола, 4 кули с височина 90 м. всяка, 9 параклиса вътре. 

Преустройството на базиликата приключило през 1872 г. По време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) в Базиликата били хвърлени 3 бомби, но нито една от тях не се взривила. Две от тях и до днес се съхраняват в катедралата.

Светинята на Сарагоса - дървената статуя на Дева Мария Пилар

В източната част на катедралата се намира главната светиня. Тя се съхранява в Светата Капела - храм в храма. Статуята на Божията Майка с височина от 39 см. е направена от дърво. През 1905 г. я короновали -стойността на короната е 450 хил.песети или 19 хил. лири стерлинги към 1910 г.

Статуя  на Божията Майка Пилар

Всяка година на 12 октомври в Испания се отбелязва Празника на Божията Майка Пилар, в чест на първото появяване на Божията Майка в Испания. По съвпадение на 12 октомври 1492 г. Колумб открил Новия Свят. Затова Богородица Пилар се счита за Покровителка на всички испаноезични народи. 
Празникът се провежда в продължение на седмица - от 7 до 15 октомври. В тези дни в цяла Испания има шествия, представления, спектакли, концерти и др. А центъра на събитията е Пласа дел Пилар в Сарагоса. Статуята на Божията Майка Пилар напуска Светата Капела, за да участва като Главна светиня на празника. Всички участващи поднасят цветя на Божията Майка.

Пресвета Богородица "Златна ябълка" - при проблеми със зачатие, при здравословни и всякакви проблеми

източник:haskovo.net

Чудотворната икона на Божията Майка се пази в храма "Успение Богородично" в кв.Горни Воден в Асеновград и води началото си от 17 век. Иконата е рисувана с темпер върху дърво от неизвестен автор през 16 век и е със сребърен обков, който тежи 2 кг. Заради характерните колан и три златни ябълки, изписани в изображението, светинята е популярна и като "Златната ябълка". Безброи са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона от 17 век до сега, откакто е построен храмът в Горни Воден.

За какво помага иконата

Божията Майка"Златна ябълка" е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник  "Златна ябълка". Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: " В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена , която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат."

 От тогава миряните вярват, че жени, които имат проблем със забременяването, след като им се прочете молитва за рожба пред чудотворната икона и изядат благословена ябълка с дръжката и семената, скоро зачеват. Чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете са много. Някои от тях са описани в поменици, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.

Празникът Златна ябълка

Празникът е посветен на Света Богородица като пазителка на майчинството. Именно и затова бъдещите родилки носят хлебни питки, които след богослужението раздават на миряните в храма, а иконата украсяват с цветя и ябълки.
След чудото, което става с неплодната жена, се поставя началото на традицията за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост. От първия петъчен акатис на поста чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки. Те престояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици и след протичането на последния, пети акатис, се раздават на празника на безплодните жени, с цел да се сдобият с рожба. Според поверието на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, без да я мие и чисти, изяждат се дори дръжката и семките. Оттук идва и вярата, свързана със следното предание за жената, която занесла на този ден на Света Богородица ябълката като дар и силно и се помолила да я дари с дете. Света Богородица и се явила насън и и подала златна ябълка. Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на Св. Богородица – св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919г. Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията Майка.

Друг празник, свързан с горноводенската чудотворна икона, е Преполовение, наричан от местните жители „Руса сряда“. Той се чества на 25-тия ден след Великден – половината време до Петдесетница. На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик“, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота. В манастирският храм се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в горноводенската църква „Св. Богородица – Успение“.
Иконата „Златна ябълка“ често гостува в храмовете на различни градове из страната. И там вярващите я посрещат с благоговение и според обичая, я окичват с ябълки.

www.marica.bg

Чудеса пред иконата

Безброй са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспала под купола на храма през 1934 г. и оздравяла от дълго мъчила я болест. В знак на благодарност Борис III дарява на храма мрамор, с който настилат пода. А също и златно енголпие – специален медальон, който носят само висшите духовници.
И до днес в Горни Воден се разказва за многобройни случаи, в които „Златната ябълка” е помогнала на бездетни жени да се сдобият с рожба. Много родители идват с подаръци, за да благодарят на Божията майка и кръщават тук децата си, родени с нейната чудотворна помощ.
Презвитера Нина разказва за случаите с много любов и съпричастност. "В църквата водим регистър на хората, дошли да измолят от Бога чрез света Богородица рожба. Много са имената на семейства, сдобили се с желаната челяд. Ето и някои от последните - през 2006г. дойде семейство от Пловдив. Жената  бе на 47г, а мъжът - на 50г. Днес те се радват на 2 сина - Веселин и Марио, родени на 19.06.2006г. В края на 2006г ги кръстихме в храма. Жената се бе подлагала на многократни медицински процедури, но семейството така и не успявало да се сдобие с детенце. Двамата дойдоха да измолят Божията помощ преди последната процедура инвитро, за която лекарите не давали почти никаква надежда, както заради възрастта на жената, така и заради неспособността на тялото й да задържа плода. Жената зачена. По време на бремеността семейството се  молеше горещо детето да бъде износено нормално. За лекарите е ясно какво означава бременост на 47 години при жена с проблеми в износването. Но нейната бременост мина изключително леко. Бог ги дари не с едно, а с две прекрасни момченца - живото доказателство за безкрайната Божия помощ към хората. "

Друг случай на раждане на детенце е свързано с кражбата на чудотворната икона от храма, продължава разказа си презвитера Нина. "На 23.02.2006г. имаше дело във връзка с кражбата на иконата. Трябваше да я транспортираме до Велико Търново с кола на СОТ и да я върнем обратно. Иконата бе придружена от 2 охранители. Когато след делото върнахме иконата, единият от мъжете притеснен ме попита:

- Със съпругата ми дълго време нямаме деца. Какво ли не опитвахме... Докато носих иконата по пътя, се молих тайно през цялото време, защото не е много удобно по време на работа да се показва това. Дали ще ни помогне иконата на Божията майка да станем родители?

Бяхме настрани от хората, когато мъжът тихо сподели това. Но интересно как, една от най-възрастните жени в храма, която беше доста далече от нас, възкликна:

- Ще ти помогне! Ти пази иконата с такова внимание и боязън.

Точно 9 месеца след това се роди и тяхното детенце. Нарекоха го Стилян. Този златен синджир пред иконата, на който са нанизани останалите дарове, е от благодарния баща.

Презвитера Нина , енергична, дейна и мила жена, разказва и други случаи. Техни познати дълго време нямали втора рожба. След като се помолили с вяра пред иконата, жената родила здраво момченце. Двете деца, които са помощници в храма, също са измолени пред иконата на Божията майка.

Нина разказва и за дечица, измолени от мюсюлмани. "Жената е от близко село. Тя дойде, моли, плака. И много скоро се сдоби с рожба. След време тази мюсюлманка тайно доведе и друга да се моли пред иконата."

Има и много случаи за чудотворни изцеления. Нина ни разказва за новородено детенце с херния. Лекарите насрочили спешна операция. Семейството на свещеника се свързало с лекарите, за да разберат подробности. После успокоили родителите, доколкото могат да бъдат успокоени в такъв момент, и започнали да четат молитви пред иконата. След няколко дни, хирурзите с изумление констатирали, че детето няма нужда от операция, защото е напълно здраво. "И това бебе после бе кръстено тук", просълзява се презвитера и продължава със следваща история: за детенце, родено с множество малформации. До навършването на годинка, детенцето претърпяло 12 операции. Родителите му многократно се молели горещо пред чудотворната икона. И днес това детенце е здраво и красиво дете."

В регистъра, който води семейството на свещеника, са записани само деца, измолени пред чудотворната икона. "Това са живи хора, с имена, адреси, телфони. Те не са измислени. Те са реални личности. Единственото, което е нужно е силна вяра и пълно уповаване пред божията милост. И помощта на Божията майка няма да се забави", категорична е презвитера Нина. Регистъра в църквата го доказва. Само през изминалата година в църквата са направени 30кръщавки, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона на Божияъа майка.

Източник "Чудотворящите целители", автор: Дарин Алексиев. (В книгата се разказва за силата на  различни чудотворни икони. Може да си я купите в храма в с.Горни Воден)

Икона на Богородица "Избавителка" - за душевно и физическо изцеление, по време на бедствия, за изпращане на благодатна сила по време на изпитания

Свети Апостол Тома - за укрепване на волята и вярата, придава увереност, защитава от опасност

Томина неделя е осмият ден на Великден. На този ден се обновява паметта за Възкресение Христово и се споменава ап.Тома, който пожелал лично да се убеди във Възкресението на Спасителя, като не повярвал на останалите ученици, разказали му чудесната вест. По евангелския сюжет възкръсналия Христос се явил пред Тома, за да може лично да се убеди в чудото на Възкресението. "И не бъди невярващ, но вярващ." - казал Спасителя на Тома. 

Как помага иконата

Апостол Тома помага на всички, чиито души се мъчат в неверие, охлаждане и намаляване на вярата. Ако горещо се помолим на апостол Тома, който сам е преминал през тежкото изпитание, той задължително ще дойде на помощ и със своята молитва ще утвърди нашата вяра.

Свети апостол Тома се смята за покровител на инжинерите, студентите, философите и за покровител на Индия.

Молитва

О, свети апостоле Тома!Молим те, съхрани ни и ни предпази с твоите молитви от дяволските изкушения и греховните падения и измоли висша помощ по време на неверие, да не се докосваме до съблазънта, но неотстъпно да следваме спасителния път на Христовите заповеди, за да достигнем  до блаженната райска обител.

Апостоле на Спасителя! Бъди ни помощник и пазител в целия живот и ни помогни да живеем благочестно и благоугодно, и да прославим великолепното име на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.

Житие

Св.апостол Тома е един от 12 ученици на Иисус. Името Тома означава "близнак" (според преданието апостола много приличал външно на Христос). Тома бил родом от галилейския град Панеада (Северна Палестина) и бил рибар. Слушайки божественото слово и виждайки Неговите чудеса, Тома последвал Господ и бил избран от Учителя за Негов ученик.

Той не бил образован, но притежавал остър и логически ум. От всички ученици само Тома имал аналитически ум, и най-добре разбирал Иисус и имал способността да оцени Неговата личност.

Тома бил един от най-преданите ученици на Господ и предаността му била плод на неговата искрена любов и сърдечна привързаност към Иисус. Иисус много харесвал Тома, и Той провел много дълги беседи на четири очи. Неговото присъствие сред апостолите било огромно утешение за всички честни скептици и е помогнало на много смутени умове да влезат в Царството Небесно. Апостолството на Тома е неизменно свидетелство за това, че Иисус обича и честните скептици.

Тома имал тежък и избухлив характер, на който бил присъщ песимизма и подозрителността. Но колкото повече го опознавали неговите приятели, толкова повече го харесвали. Те се убедили в неговата честност и непоколебима преданост. Тома бил искрен и правдив човек, който в един момент от живота си бил загубил вярата в другите хора. Срещата му с Иисус преобразила характера му.  

Възкресението на Христос

Притежавайки критичен ум, апостол Тома не повярвал на разказите на останалите апостоли за Христовото Възкресение (той не бил сред другите 10 апостола по време на явлението на възкръсналия Иисус пред учениците):"Докато не видя на Неговите ръце раните от гвоздеите и не сложа палец в раните - няма да повярвам".

Точно след 1 седмица, на осмия ден след Възкресението всички ученици били заедно, и този път с тях бил и Тома. И отново се явил Спасителя и показал Своите рани и предложил на Тома да сложи пръст в раните Му:"Дай си пръста и виж Моите ръце. Подай си ръката и я сложи в Моите ребра, и не бъди невярващ, а вярващ".

Неверието на св.Тома, Караваджо 1601 г.

След като видял с очите си и повярвал, Тома възкликнал :"Господ мой и Бог мой!"
Иисус с укор му отговорил:"Ти повярва, защото ме видя, блаженни тези, които не видяха и повярваха".

Проповядване в Индия

След възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух върху апостолите, според жребия, който изтеглили за това къде да отидат апостолите на Тома се паднал жребия да отиде в Индия
Тома изпаднал в ужас, че трябва да отиде в тези диви места, но му се явил Иисус за да го подкрепи и обещал да бъде с него.
И апостол Тома започнал да проповядва в Палестина, Месопотамия, Етиопия и Индия, основавайки християнски църкви.За пътуването на ап.Тома се разказва в неканонически източници - апокрифа на "Евангелието на св.Тома" и в индийски сборници.
Той основал в Керала християнска църква и покръстил местните жители. Те са т.нар. сирийски християни. 

                                                          Успение на Божията Майка
По времето, когато Божията Майка починала апостол Тома бил в индийските страни. В деня на Успението на Божията Майка по чудотворен начин всички апостоли, които били разпръснати по целия свят се събрали в Йерусалим с изключение на Тома. Три дни след погребението апостола дошъл в Йерусалим и много се опечалил, че не могъл да се прости с Божията Майка. Тогава след решение на всички 70 апостоли, те отворили гробницата на Божията Майка, но тя била празна и там стоели само погребалните одежди. Богородица се явила на апостол Тома и му хвърлила своя честен пояс от небето.

Кончината на ап.Тома

След това апостол Тома отново се завърнал в индийските страни, за да проповядва христовото учение. Там, той обърнал в христовата вяра две жени, едната от които била жена на управителя на гр. Мелипур (сега Мадрас). Двете жени станали толкова вярващи, че се отказали от плъстско съжителство със своите мъже. Това много разгневило управителя на града, и апостола бил хвърлен в тъмница. Ап. Тома загинал мъченически - бил пронизан от 5 копия пред каменния кръст, който направил със собствените си ръце. Той умира, прегърнал кръстта и бил погребан на това място, където в момента се намира католическата базилика св.Тома в гр. Мадрас.

Според преданието след смъртта на св.Тома управителя на Малипур станал християнин заедно с всичките си велможи.
Св. Тома загинал през 68 г.

Мощите на св.Тома

Части от мощите на св.Тома има в Унгария, Индия, Италия и на Атон.Мощите на светеца били в Индия до 4 в.

Индия, Ченай (до 1996г. -Мадрас). Катедрала "Св.Тома"

Но през 385 г. част от мощите на светеца били пренесени в Месопотамия, в гр.Едеса (сега Орфа). Там била построена църква, в която се стичали богомолци от много страни. Впоследствие част от мощите били пренесени в Константинопол, където бил изграден храм, носещ неговото име.

През 1143 г. в резултат на войните с мюсулманите, гр.Едеса попаднал под тяхно владение. За да съхранят мощите, кръстоносците ги пренесли на о-в Хиос в Егейско море. През 1258 г. имало сражение между венецианците и жителите на Генуа за контрола на морските пътища към Изтока. Победили венецианците, които пренесли мощите от Хиос в гр. Ортон /Италия/.

Пренасяне на мощите на св.Тома от остров Хиос

Оттогава до сега мощите се намират в катедралата на гр.Ортон.