Божията Майка от Лурд, Франция

Статуята в скалната пещера Масабиел в Лурд, където Света Бернадет Субиру се среща с  Пресвета Дева Мария

Дева Мария Лурдска (френски: Notre-Dame de Lourdes) е едно от имената , под които Католическата църква почита Дева Мария. Името отбелязва серия от 18 явления, за които съобщава 14-годишното момиче Бернадет Субиру в Лурд, Франция през 1858 г. След първото съобщено явление на 11 февруари 1858 г. Бернадет казала на майка си, че „Дама“ ѝ е говорила в пещерата Масабиел (на 1,5 километра от града), докато Бернадет, сестра ѝ и приятелка събирали дърва за огрев.Бернадет съобщава за подобни явления на „Дамата“ през следващите седмици, като в последното от тях „Дамата“ се идентифицира като „Непорочното Зачатие“. 

Образът на Дева Мария от Лурд е широко копиран и възпроизвеждан в църкви и домове. Бернадет Субиру е канонизирана от папа Пий XI през 1933 г.

Оттогава почитта към Мария непрекъснато се увеличава, тъй като църковните разследвания одобряват нейните видения. В по-късни години на мястото е построена голяма църква, която се превръща в основно място за религиозно поклонение.

Явления

На 11 февруари 1858 г. Субиру отишла със сестра си Тоанет и съседката си Жана Абади да съберат дърва за огрев.

Снимка на Бернадет Субиру, 14 г

"Върнах се към пещерата и започнах да свалям чорапите си. Едва бях свалил първия чорап, когато чух звук като порив на вятър. После обърнах глава към поляната. Видях дърветата съвсем неподвижни и продължих да свалям чорапите си. Чух отново същия звук. Когато вдигнах глава, за да погледна пещерата, видях дама, облечена в бяло, с бяла рокля, син пояс и жълта роза на всеки крак, същия цвят като верижката на броеницата ѝ; мънистата на броеницата бяха бели... От нишата, или по-скоро от тъмната ниша зад нея, идваше ослепителна светлина."

Субиру се опитала да се прекръсти, но не успяла, защото ръцете ѝ треперели. Дамата се усмихнала и поканила Субиру да се помоли с нея. Субиру се опитала да запази това в тайна, но Тоанет казала на майка си. След кръстосан разпит от родителите, тя и сестра ѝ получили телесно наказание за разказа си.

Три дни по-късно, на 14 февруари, Субиру се върнала в пещерата. Тя донесла светена вода като проверка дали привидението не е от дяволски произход: „Вторият път беше следващата неделя... Тогава започнах да хвърлям светена вода в нейна посока и в същото време казах, че ако е дошла от Бог, трябва да остане, но ако не, трябва да си тръгне. Тя започна да се усмихва и се поклони... Това беше вторият път.“

 На 18 февруари тя разказала как Дамата ѝ е казала да се върне в пещерата след две седмици. Тя цитирала видението: „Дамата ми проговори едва третия път... Тя ми каза също, че не обещава да ме направи щастлива в този свят, а в следващия.“

Родителите наредили на Субиру никога повече да не ходи там. Тя все пак отишла и на 24 февруари Субиру разказва, че видението поискало молитва и покаяние за обръщането на грешниците.

На следващия ден тя разказала, че видението я помолило да копае в земята и да пие от извора, който е намерила там. Този акт разкрил потока, който скоро се превърнал в център на поклонения.Въпреки че в началото бил кален, потокът ставал все по-чист. С разпространението на мълвата тази вода била давана на медицински пациенти от всякакъв вид и последвали много съобщения за чудотворни изцеления. Седем от тези изцеления били потвърдени като лишени от медицински обяснения от професор Вержес през 1860 г. Първият човек с „сертифицирано чудо“ била жена, чиято дясна ръка била деформирана в резултат на инцидент. Няколко чудеса се оказали краткосрочно подобрение или дори измами, а католическата църква и правителствените служители станали все по-загрижени. Правителството оградило пещерата и наложило строги санкции за всеки, който се опита да се приближи до забранената зона. Процесът Лурд се превръща в национален проблем на Франция, което води до намесата на император Наполеон III със заповед за повторно отваряне на пещерата през октомври 1858 г. Църквата решила да стои настрана от спора.

Субиру, познавайки добре района, успяла да посети барикадираната пещера под прикритието на тъмнината. Там, на 25 март, тя разказала, че ѝ било казано: „Аз съм Непорочното Зачатие“. На 16 юли Субиру отишла за последен път в пещерата. „Никога преди не съм я виждала толкова красива“, съобщила тя.

Католическата църква, изправена пред национални въпроси, решава да създаде разследваща комисия на през ноември. През януари 1860 г. местният епископ заявява: „Дева Мария наистина се яви на Бернадет Субиру.“Тези събития установяват почитането на Мария в Лурд, и заедно с Фатима и базиликата „Дева Мария от Гуадалупе“ е едно от най-посещаваните свети места в света, до което пътуват между 4 и 6 милиона поклонници годишно. 

7000 човека са потвърдили, че са получили чудотворно изцеление.

Статуя на Божията Майка, направена по описанието на Субиру

Празник на Дева Мария от Лурд

Тъй като молитвите на Дева Мария Лурдска се смятат за носещи изцеление, на 11 февруари, по инициатива на папа Йоан Павел II, е установен светски празник, честван от 1993 г. - Световен ден на болните, с цел „... да се накарат служителите на множество католически медицински организации, вярващите и цялото гражданско общество да почувстват нуждата да осигурят по-добри грижи за болните и немощните, да облекчат страданията им“.