Свети Лука Кримски и Симферополски - за поставяне на вярна диагноза при болести, при хирургически операции, за изцеление от различни болести

Свети Лука Кримски и Симферополски е покровител на цялата медицинска наука и свързаните с нея естествени науки, в най-голяма степен хирургията.Молитвата пред иконата на свети Лука Кримски и Симферополски помага на лекарите преди тежки операции, както и на болните, на които предстои хирургическа операция. Молитвата пред светеца помага и при различни житейски случаи.

Как помага иконата?

Св.Лука Кримски помага при хирургически операции, понеже в земния си път св.Лука бил великолепен диагностик и хирург. Също така молитвата защитава от всякакви събития, общи за човешкия живот: към него се обръщат за укрепване на християнската вяра, за почит на родителите към децата.
Към него се обръщат с молитва за изцеление от различни болести, защото от неговите мощи са се случвали много целебни изцеления. Кратката молитва за помощ се изразява в това лекаря да "чуе" организма на болния, да помогне на медика да постави точна диагноза, понеже и сам светителя бил гениален диагностик.
Към него също може да се обръщат за помощ за просвещение в областта на медицината и всички, свързани с нея естествени науки.

Молитва

О, всеблажени изповедниче, светителю отче наш Лука, великий угодниче Христов. С умиление прекланяме нашите сърца и коленичейки пред ковчега с честните и многоцелебни твои мощи, като чеда пред отца, всеусърдно те молим: чуй нас грешните и принеси молитвата ни на Милостивия и Човеколюбив Бог, пред Когото ти с радостта на светиите и в ангелски образ предстоиш. Вярваме, че ти ни обичаш със същата любов, с която, пребивавайки тук, на земята, си възлюбил всички ближни.
Изпроси от нашия Бог Иисус Христос да утвърди чедата Си в дух на права вяра и благочестие; на пастирите да даде свята ревност и попечение за спасение на поверените им люде: да пазят правата вяра, да укрепяват във вярата слабите и немощните, незнаещите да наставляват, противниците да изобличават.
На всички ни дай дар, всекиму според нуждите, и всичко що е полезно за временния живот и за вечното спасение.
Запази нашите градове, земята ни да е плодородна, от глад и напаст ни избави. Скърбящите да намерят утеха, болните – изцеление, заблудените да се върнат в пътя на истината, на родителите – благословение, на чедата – възпитание и учение в страх Божи, на немощните и недъгавите – помощ и застъпничество.
Дай на всинца ни твоето архипастирско благословение, та като имаме твоето молитвено ходатайство, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всяка вражда, несъгласия, ереси и разколи.
Наставлявай ни по пътя, водещ в селенията на праведните и моли за нас Всесилния Бог, та във вечния живот да се сподобим заедно с теб непрестанно да славим Единосъщната и Неразделна Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

В кои храмове има икона на св.Лука Кримски

Икона и мощите на св.Лука Кримски се намират в Симферопол, в Свято-Троицката женска обител.
В България чудотворна икона на св.Лука Кримски има в столичния храм Св.Георги Победоносец в Дървеница. Много са описаните чудеса, станали след поклонение пред иконата на светителя.

В църква в Атина се пазят частици от сърцето на светеца. Въпреки че е нормално тъканта да се разпадне след смъртта, неговото сърце остава нетленно и до днес. Затова в гръцката столицата всяка година се стичат стотици хора, които търсят спасение. Местните българи разказват, че Лука се явил в съня на отеца, който управлявал черквата. От много години свещеникът страдал от дископатия, вече не можел да движи и ръката си. Една нощ Лука се явил при него с престилка и скалпел в ръка. Обяснил му, че ще му направи операция. Малко по-късно отецът се събудил, но помнел всеки момент от видението си. С учудване установил, че вече не усеща същата болка. На гърба му пък се виждали няколко капки кръв. Можел да движи и ръката си. Докторите също потвърдили изцерението.

Житие на светител Лука

Светител Лука /Валентин Феликсович Войно-Ясенецкий се родил на 9 май 1877 г. в Керч. Баща му бил поляк и католик, докато майка му и нейното семейство изповядвали православието. Въпреки това, никой от семейството не се занимавал с религиозното му образование. След завършване на 2-ра Киевска гимназия той нямал никакво намерение да стане лекар. Той имал големи художнически заложби и завършил допълнително Киевското художествено училище, след което решил да продължи образованието си в Петербургската художествена академия. Той отишъл в Санкт Петербург, но по време на изпитите решил, че това не е неговия път и че състрадателността на духа му изисква да се посвети на друга професия. Той изпратил на родителите си телеграма, в която им казвал, че се отказва от постъпване в Художествената академия и че ще постъпи в медицинския факултет на университета. Но в този момент всички места били заети. Предложили му да започне в катедрата по естествени науки, но той отказал.

Тогава Валентин постъпил в юридическия факултет, където той започнал да изучава история, философия, римско право, политическа икономия - повечето от тези предмети се оказали много важни в неговото духовно образование. 

След година в юридическия факултет, той постъпил в медицинския факултет. През 1903 г. той завършил университета и решил да стане провинциален лекар. Той помнил лицата на молещите се за изцеление, които ходили в Киево-Печорската лавра. Докато чакал за назначението си, той започнал работа в очното отделение на Киевската клиника. Той започнал да кани селяните в къщата си. Мизерията и нищетата на селския живот предизвиквали болестта трахома, която водела до слепота. Стаите в къщата заприличали на лазарет, където светител Лука ги лекувал, а майка му Мария ги хранила. 

През 1904 г. избухнала Руско-японската война и Валентин бил изпратен на фронта, където станал завеждащ хирургическо отделение. Там той се запознал със своята бъдеща жена - Ана Ланска. Оттам те заминали в селце в Курска губерния в малка болничка. Там той отново оперирал, и по правило винаги успешно, което се разчуло в съседните селища. Светител Лука си спомнял една "любопитна история".След операция, по рождение сляп просяк прогледнал. Като лекар Валентин Феликсович можел да даде научно обяснение на това, но за неграмотния пациент това било късмет. След два месеца пред неговия кабинет се наредила опашка от всички слепи хора в региона. Той работил до 1917 г. в провинциалните болница в Курска, Симбирска, Саратовска и Владимирска губерния. В тези години той спасил много човешки животи. 

Започнала Първата Световна Война, и забравеното Божие присъствие в неговия живот отново оживяло и той започнал да посещава богослужения. Това му придавало сила, понеже научната работа и обширната хирургическа практика го изтощавали физически и психически. По това време се родило и неговото 4 дете.

През 1917 г. той започнал работа като главен лекар и хирург на Ташкентската болница. В този период на гости им дошла сестрата на жена му, на която дъщерята скоро починала от туберкулоза. Тя донесла незнайно защо и одеалото на дъщеря си. Валентин споделил с жена си недоброто си предчувствие за това. Малко след това светителя открил симптоми на туберкулоза у жена си.

Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност. През 1919 г. съпругата му Ана починала на 38 г. и той останал сам с 4 малки деца. Болката след загубата той лекувал с християнска вяра.

След революцията, когато започнало гонението на вярата в Ташкент, Валентин започнал да посещава сбирките на църковното братство.

Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.

След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край.

През 1923 година 46-годишният свещеник бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука - в чест на свети апостол и евангелист Лука - лекар и иконописец. Назначили го за Ташкентски и Туркестански епископ. Високата църковна служба не го отделила от медицината. Съвременниците на свети Лука били поразявани от удивителния му характер. Той никога не се притеснявал да каже пред всички какво мисли за безбожната власт. Запазен е разговор на епископа с един от най-свирепите агенти на ЧК (КГБ) в Ташкент, зловещия Петерс:

- Значи Вие, Войно-Ясенецки, нощем се молите, а през деня режете хората?

- Аз "режа" хората в името на тяхното спасение - отвърнал свещеникът. - А в името на какво ги режете (на руски глаголът означава и "коля" - б.р.) вие?

- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?

- Не, не съм Го виждал. Правил съм много мозъчни операции, господине. И когато отворя черепната кутия - не виждам къде е умът, съвестта също. Значи ли това, че ги няма? 

Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Ставало все по-трудно да работи - да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.

И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените "Очерци по гнойна хирургия". След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата "Преподобни Сергий Радонежки", недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск - до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите "Очерци по гнойна хирургия". За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.

Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен... в шпионаж.

В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.

Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси... Когато започнала войната, пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР - б.р.). Ето нейното съдържание: "Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука."

Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал. Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение - трябвало да се върне в лагера.

Епископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: "Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко."

Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел да получи свобода, известност, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ.

"Смятам за своя главна задача навсякъде и винаги да проповядвам за Христос" - говорил той на своите духовни чеда.

На 11 юни 1961 година архиепископ Лука починал. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар, а в деня на погребението процесията достигнала три километра. По-късно започнали да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.

През 2000 година Руската православна църква официално причислява светител Лука Войно-Ясенецки към лика на светиите. Но хората го смятали за светец много по-рано. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква "Света Троица" в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на града.

И четирите му деца -Михаил, Валентин, Алексей и Елена последвали неговия професионален път и станали лекари, внуците и правнуците - също.

Чудеса

По молитвите на св.Лука Кримски са се случили много чудеса. Тези примери са взети от сайта на Руската православна църква:


Олга Валериевна:
«Чувствах, че някой ме оперира»
 Много почитаме светителя Лука и бихме искаме да споделим нашата история.
Леля ни от Грузия цял живот, а тя е вече на 55 г., страдаше от страшни пристъпи на мигрена. Всеки ден изпиваше цяла шепа лекарства, за да облекчи непоносимата болка.
Разказахме ù за свети Лука и ù пуснахме филма «Светците на XX век», тя плака и целуваше иконката на светителя, молейки го за помощ. Нощно време му се молела, четяла неговите проповеди и духовни наставления. След около месец една наша позната от Симферопол донесе елей и иконка от раката с мощите на св. Лука, леля започна да маже с този елей болното място и да се моли всеки ден, допирайки иконката до главата си.
Веднъж, събуждайки се сутринта, тя с огромно вълнение и непоколебима вяра в помощта на светителя Лука, ни разказа следното: Както и няколко дни по-рано, тя се помолила вечерта преди сън, помазала болното място с елей, допряла иконката до главата си, легнала да спи и...
Почувствала, че някой сякаш ù оперира главата: намазали, отворили и като че ли започнали да почистват нещо вътре. Отначало много боляло, но колкото освобождавали болното място от „нещото”, толкова болката преминавала. После мястото дълго парело като от огън, а на сутринта болката съвсем утихнала.
Днес, след повече от половин година, Слава Богу, леля не пие вече никакви хапчета и забрави какво е мигрена.
Имаме бебе, кръстихме го Лука, това е четвъртото ни дете. По време на бременността и раждането молех св. Лука за помощ и благополучно раждане, и помощта не закъсня. Благодарим ти, светителю отче Лука, и почитаме святата ти памет, защото ти молиш за нас Христос, нашия Бог!

***
Екатерина Филатова:
«Като лекар, аз разбирам, че това е почти невероятно»
Искам да разкажа как св. Лука прояви чудесната си помощ към моето дете. Малкият Ванюша имаше пъпна херния, и аз си спомних, че у дома имаме флоконче с елей от светителя Лука. След като се помолих на светия хирург, аз намазах с елей хернията.
На следващия ден забелязах, че тя е изчезнала! Като лекар, разбирам, че това е почти невероятно. Но като вярващ човек зная: че невъзможното за човека – е възможно за Бога. Слава на Бога за всичко!

***
Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Наталия Потапова:
«Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Моят кръщелник се роди с множество здравословни проблеми, което беше голям удар за цялото семейство. Момченцето трябваше да бъде оперирано многократно, като основните интервенции се налагаше да бъдат извършени до 6-месечната му възраст. Ние, разбира се, търсехме помощ от Господ, св. Богородица и светиите.

За св. Лука Кримски бях чувала, но някак аз, грешната, нямах навик да се обръщам към него за помощ. Изведнъж започнах да разбирам, че в храмовете все по-често се натъквам на иконите на светителя Лука, усещах погледа му, който ме питаше: «Защо не ме молиш?»

Колко тревоги и страх бяха, но все пак имах безкрайната увереност, че всичко ще бъде добре с детето. Навярно след като гледах предаването за светителя Лука призивите ми за помощ са били особено горещи, защото аз го сънувах и той ми каза, че ще помогне на нашето момченце. Надявах се, че сънят е добър.

Първите три операции на червата преминаха много сполучливо, възникналите препятствия просто внезапно изчезнаха. Но предстоеше и операция на главата, и когато изведнъж възникнаха съмнения дали тя трябва да се направи точно в тази клиника (лекарите не обещаваха много успешни резултати), аз като че чувах думите на св. Лука: «Нали ви казах, че ще се погрижа!»

Тревогите отстъпиха и, слава на Бога и на Божията Майка, слава на Лука Кримски и всички свети угодници, операцията премина много успешно! Моят кръщелник бързо се възстанови, чакат ни още операции, но зная, че всичко ще завърши добре! Оттогава винаги се обръщам за помощ към свети Лука Кримски!

***

Олег Биков:
«Помогна ми да не започна пак да пия»

Помогна ми да не започна пак да пия. Молих се при мощите му. Слава Богу!

***

Светлана Асташева:
«Баща ми, който беше атеист – стана вярващ»

Да, много ни помогна: след като отидохме в Симферопол и се помолихме при мощите на архиепископ Лука, моят баща атеист стана вярващ. Ходи на църква, изповядва се и се причастява, дори си има молитвено правило, а той е вече на 88 години.

***

Светлана Садчикова:
«Насочва лекарите как да направят по-добре операцията»

Помагал ни е хиляди пъти! Винаги му се молим при болест на близки – и всеки път ни помага по чудесен начин. Насочва лекарите как да направят по-добре операцията. Огромна благодарност!!!

***
Татяна Королева:
«Кистата беше изчезнала»

За св. Лука научих преди четири месеца от майка ми, сега винаги му се моля, купих елей, осветен на мощите му, с мъжа ми се молим да ни измоли от Бога деца. Много пъти ни е помагал.
Ето някои случи на явна помощ от св. Лука. Мъжът ми не можеше да запали колата, електротехниката отказа, това беше през зимата, и аз вече замръзвах, много се молих на св. Лука и буквално след десет минути мъжът ми успя да се справи.

Ето още един случай на помощ по молитвите на св. Лука. Бяха ми открили киста на яйчника, четох акатиста на светеца и след два месеца лекарят се учуди, че кистата е изчезнала. Много се радвам, че научих за този свят застъпник, слава Богу!

***
Виктор Сахнов:
«Той беше сякаш до мен в критичния момент»

Не мога да не ви разкажа моята история за помощта на великия светец и чудотворец Лука (Валентин Феликсович Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски, професор по медицина и духовен писател. Искрено вярвам и винаги ще помня, че светецът действително се застъпи за мен в трудния момент.

В края на януари 2013 г. бях докаран с Бърза помощ в една от инфекциозните болници на Москва с грип, усложнен от двустранна пневмония. Към началото на февруари състоянието оставаше стабилно тежко.

В това време майка ми се намираше с една възрастна жена в Пенза, където на 5 февруари донесли частица от мощите на св. Лука. Да си признаем, че до този момент нищо не знаехме за светителя, но майка ми отишла до мощите, помолила се за изцеление и взела малка иконка, която след това ми изпрати по познати, които пътували с влака за Москва.

По същото време жена ми отишла след работа в храма на Сретенския манастир, за да се помоли за мен на св. Пантелеймон, и случайно някой ù подсказал да се моли също и на нашия св. Лука. Тъй като в храма, изглежда, нямало негова икона, жена ми още там купила акатиста на св. Лука и ми го донесе заедно с иконата от майка ми в болницата.

От този момент започнах бързо да се възстановявам. Искам да отбележа, че получавах необходимата медицинска помощ в пълен обем – всичко, и лекарства, и грижи, и внимание от страна на лекуващите лекари, за което съм им благодарен. Но впоследствие ми съобщиха, че вече било взето решение да ме вкарат в реанимация, ако тежкото състояние продължи още едно денонощие.

Когато след това, прочетох за живота и служението на Валентин Феликсович, не ме напускаше чувството, че той беше с мен в критичния момент или ме е гледал отдалече… Оттогава не съм имал дори хрема. Съществуват много свидетелства за чудесната помощ на св. Лука. Очевидно, че великият още приживе човек продължава да работи и след смъртта си. Казват, че и самите молитви към него също лекуват.

***
Татяна Кашигина:
« Краката просто престанаха да ме болят »

По молитвите на св. Лука (при нас в храма донесоха частичка от неговите мощи) ми минаха болните пети – няколко години имах шипове. На сутринта се събудих и започнах да се движа без никаква болка! Дълго ходих из апартамента и се чудех, че просто ей така престанаха да ме болят краката!

Между другото да кажа, че когато отидох да се поклоня на мощите, не мислех въобще за себе си, а се молех за леля ми, която се измъчваше от ужасни болки, не ù помагаха никакви лекарства (дори наркотични обезболяващи). Постепенно болките на моята леля също преминаха.

Благодаря ти, мили наш молитвениче, отче Лука! Дивен е Господ в Своите светии!

***

Татяна:
«По молитвите на светителя баща ми преживя последните си години без пристъпи»

През 2010, 2011 и 2013 г. ходих при св. Лука. Този велик лекар помогна на моя баща… Татко страдаше от сложно психично заболяване. Пристъпите му бяха ужасни. По молитвите на светителя татко преживя последните си години без пристъпи и почина вкъщи със здрав ум.

Светителят помогна и на мен. Веднъж не ми извадиха зъба както трябва, останаха парченца, мъчително болезнено зарастваше, но акатистът и елеят от мощите на светеца ми помогнаха в лечението. Св. Лука ме напъти да намеря добър хирург, който ме излекува.

Приятели, това е велик светец и застъпник. Дай Боже всеки да се проникне от гореща любов към този велик светител… Светителю отче Лука, моли Бога за нас!!!

***
Анна Маркова:
«По молитвите на св. Лука започнах да ходя Църква»

Желанието ми да присъствам на литургия се беше зародило отдавна, но аз по някакви причини все отлагах. И така се получили, че първата служба я гледах по телевизията. Беше Рождество Христово. Разбира се, аз малко разбирах, но в душата ми все пак нещо се промени, помня, че много завидях на тези, които се причастиха.
След службата започна предаването „Светци на ХХ век”. Една от тези личности беше св. Лука. Хирург, свещеник, репресиран. Това беше всичко, което запомних за него.

С този светител се свързваше и едно чудо, станало с малък пианист, което ме порази със своята простота и в същото време с нереалността си. Момчето беше останало без пръсти на ръката, а свиренето на пиано било неговият живот и призвание. По молитвите на св. Лука станало чудо. Костите започнали да растат…

Зимата беше към края си, последната буря затрупа всички крайградски пътища. С пълна скорост се носехме към областната болница. Беше се изострила хронична болест, вероятно щеше да се стигне до операция.

След няколко дни седяхме с майка ми във фоайето, предстоеше сложна процедура, която, ако не решеше проблема, се налагаше операция. Не зная как се случи, но мама отпусна ръка върху креслото, а когато я повдигна, в нея имаше иконка. Малка, картонена. Свети Лука, изповедник, архиепископ Кримски.

Веднага си спомних за предаването, разказах на мама. «Ето го тук, да се помолим». Трябва ли да казвам, че до операция не се стигна. По-късно, в същото фоайе при мен дойде една възрастна жена със сълзи на очи:

— Дали не сте виждали тук…

— О, това вашата иконка ли беше? Вземете, той ще помогне.

Бях на литургията на Пасха, в края ù се причастих за първи път. Скоро в нашия храм донесоха рака с мощите на светеца. Много ми хареса тропарът на св. Лука. На мен действително светителят ми показа спасителния път и ме настави в православната вяра.

Възвестителю на спасителния път, изповедниче и архипастирю на Кримската земя, истински пазителю на отеческите предания, стълбе непоколебим, на Православие наставниче, лекарю богомъдър, свети Луко, Христа Спасителя непрестанно моли да дарува на православните непоколебима вяра и спасение, и голяма милост.

Михаил Харитонов:
«Св. Лука буквално държеше ръцете на лекаря»

Ето я моята история за това, как ми помогна светият отец Лука. Признавам, че по-рано не знаех за този светец. През 2006 г., за голямо мое огорчение, баща ми заболя тежко. Той тогава беше вече 73-годишен. Сърдечните пристъпи и викането на Бърза помощ бяха станали почти ежедневна реалност. Лекарите казаха, че трябва да се направи коронарен байпас. Разбирах, че това е много сложна операция и, естествено, бях много притеснен за любимия ми баща.

В този момент, виждайки болката ми, един мой приятел и съученик ме посъветва да се моля на св. Лука Кримски, който самият е бил талантлив хирург, и сега помага при сложни операции, подари ми негова иконка и книжка..

Веднага прочетох житието на този светец и разбрах, че той непременно ще ни помогне. Човек с такава сила, какъвто беше св. Лука, не може да не ни помогне! Казват, че той буквално сам ръководи ръцете на лекаря, и че вече на мнозина е показал помощта си. Когато операцията започна, аз с душевна болка прочетох акатиста на св. Лука пред иконата, допрях я до себе си и зачаках…

Баща ми после ми разказа, че професор Акчурин, който, по воля Божия и за моя радост, се съгласи да направи операцията, преди самото начало свалил кръста си и го сложил под възглавницата на баща ми. След това внимателно го погледнал и казал: «С Бога напред!..»

Както вече се досещате, сложната операция мина успешно под вълшебните ръце на лекаря и светеца! Баща ми продължава да се радва на живота на 81 години. Много съм благодарен на именития професор и никога няма да го забравя. А на св. Лука Кримски се моля сега често пред подарената ми икона.

***

Наталия Шнитлер:
«През цялата бременност не се разделях с иконата на светеца»

Здравейте. Много съм благодарна на св. Лука за помощта му и мисля, че, разказвайки историята си, ще мога, макар и малко, да изразя своята благодарност и уважение към този удивителен свят човек.

Сега съм на 35 г. и скоро станах майка. Допреди това десет години не можех да забременея. По никакъв начин. На седемнадесет години ми отстраниха единия яйчник, вследствие на което получих сериозни функционални нарушения на организма. Мисля, че който се е сблъсквал с този проблем, знае какво изпитва човек в подобна ситуация.

Когато разбрах, че за първи път съм бременна, с мъжа ми бяхме много щастливи. За съжаление, не можах да износя плода. Сега е лесно да се пише за това, но тогава мислех, че животът ми свършва.

Вече не помня кой ме посъветва да моля за помощ св. Лука. Започнах да се моля, без особено да вярвам, че ще стане нещо. Просто бях изгубила вяра. Но чудото се случи – забременях за втори път. През цялата бременност не се разделях с иконката на светеца, вечер я допирах до корема си и се молех, молех, молех… И отец Лука ми помогна. Бременността ми премина благополучно, всички анализи бяха отлични и раждането леко. Станах майка на прекрасно момиченце.

Не всичко при нас върви гладко. Който има малки деца, знае за какво става дума. Но във всички трудни ситуации се обръщам към светеца: «Отче Лука, моля те, помогни ми!» И той ми помага.

Иконата на св. Лука непременно ще предам на дъщеря си, когато порасне. От свое име искам да кажа: «Благодаря ти, отче Лука! Прости, ако нещо съм сбъркала. Помагай на нас, грешните. Светителю отче наш Лука, моли Бога за нас!»

***
Инна Николаевна:
«Лекарствата не ми помогнаха»

Искам да разкажа моята история за чудесната помощ на св. Лука. През ноември миналата година получих травма на коляното, диагнозата беше хемартроза (кръвоизлив в кухината на коленната става) + скъсани сухожилия. В болницата изтеглиха кръвта, назначиха ми лечение, но след две седмици в ставата отново се събра течност.
През цялото време коляното беше много оттекло, беше невъзможно да сгъна или да разгъна пострадалия крак, при всяко движение се свивах от болка. Назначеното медикаментозно лечение не помогна. Отидох на лекар, направиха ми още една пункция, но само след два дни в коляното отново се набра течност.

Обърнах се за помощ към Господ, бях уверена, че Господ няма да ме остави в бедата, че Той непременно ще ми помогне! В неделя, след службата, излизам от храма, насреща ми върви мъж и ме пита какво ми е на крака. След като чу историята ми, той ме посъветва да се върна в храма и да купя елей, осветен на мощите на светителя Лука, с него кръстообразно да помазвам коляното и да чета молитва към светеца.

Направих всичко, което той ми каза, и още на следващия ден почувствах облекчение. Оттокът започна да спада, болката при ходене отслабна, вече можех постепенно да сгъвам и разгъвам крака. Каква радост беше това – отново да мога да ходя нормално, в такива моменти всичко материално изглежда празно и нищожно. С всеки изминал ден чувствах облекчение, неповторимо усещане, че болестта си отива.

След две седмици вече можех да ходя много бързо, дори да тичам, въпреки че лекарят ме беше предупредил, че такива травми не минават бързо, а негативните последствия могат да останат за цял живот. Изминаха вече четири месеца, кракът ми е напълно здрав, няма никакви следи от травмата. Господ по молитвите на св. Лука ме излекува!

Накрая искам да кажа: доверявайте себе си и живота си на Бога, никога не изпадайте в отчаяние, молете се от цялото си сърце, за Господ няма нищо невъзможно, Господ помага на ВСИЧКИ. Който се надява на Господа, посрамен не бива!!!


***

Татяна Миткина:
«Детето веднага се успокои и заспа»

Бих искала да разкажа за това, че съм се обръщала неведнъж към св. Лука за помощ. Преди няколко години му се молих преди операция и всичко мина успешно.

А съвсем наскоро дъщеря ми боледуваше от гноен отит. В разгара на болестта, когато през нощта тя стенеше от болка, ние с мъжа ми прочетохме акатиста на св. Лука Кримски, и детето веднага се успокои и заспа здрав сън. От този момент тя започна бързо да се възстановява.

След дъщеря ми и аз самата се разболях, състоянието ми се влошаваше, докато не прочетох отново акатиста на св. Лука. Нашето семейство винаги е получавало помощ от Господа, по молитвите на свети Лука. Св. отче Лука, моли Бога за нас!

***
Р.Б.Галина:
«Тумор така и не откриха!»

Преди три години си напипах бучка в гърдата. Записах се за прием при мамолог, най-близката дата беше след две седмици! Туморът започна да расте много бързо, за дванайсет дни стана с размера на пъдпъдъче яйце.

През двете седмици не преставах със сълзи да моля св. Лука за изцеление, освен това допирах книжната иконка с неговото изображение до болното място и го мажех кръстообразно с осветен елей. На прегледа при лекаря бях готова да чуя всякаква присъда.

Но след кратък преглед лекарят взе спринцовка и просто изтегли течност от засегнатото място. Туморът беше изчезнал!

Ето така, по молитвите на св. Лука, Господ ме излекува (дори се страхувам да предположа от какво).

Paдвай се, бърз безвъзмездни лекарю на всяка болест.
Paдвай се, целителю на болките и туморите.
Радвай се, защото изцеляваш костите от нелечимите гнойни paни.
Радвай се, защото по твоята вяра и благодарение на лекарските ти трудове мнозина разслабени се изцериха.
Paдвай се, светителю Кpимски изповедниче Луко, лекарю благ и милостив.

***

Татяна:
«Молех св. Лука да присъства на операцията»

На моя баща му направиха операция по отстраняване на единия бъбрек. Тогава той беше 70-годишен. Имаше проблеми с аортата и прогнозите на лекарите бяха 50 на 50, поискаха да се подпише за упойката.

От самото начало започнах да се моля на св. Лука и на целителя св. Пантелеймон. А в деня на операцията молех св. Лука да присъства на операцията в болницата. Всичко мина успешно.

Татко се възстанови и сега винаги прибягвам към помощта на св. Лука. Той ми е като духовен отец.

***
Марина:
«Казаха, че няма никакъв шанс»

Баща ми получи спукване на апендикса и разви перитонит, вдигна висока температура, половин ден не можеха да я свалят. Направиха лекарски консилиум и решиха да го оперират. По време на операцията му откриха тумор на червата и казаха, че няма никакъв шанс, и че е малко вероятно да излезе от упойката.

По време на цялата операция четях акатиста на св. Лука Войно-Ясенецки и със сълзи го молех - баща ми беше само на 56 години. След операцията лекарят излезе и каза, че всичко е минало успешно, и че той самият е учуден, че са успели да заобиколят тумора, без да засегнат проходимостта на червата.

А какво беше удивлението му, когато след месец баща ми вече шофираше. Ето какво чудо стана, а казваха, че няма никакъв шанс! Сега се молим татко да поживее колкото може по-дълго. И вие, скъпи братя и сестри, се помолете за Божия раб Вячеслав. Господ да ви пази!

***

Светителю отче Луко, моли Бога за нас, грешните!

Свети Антоний Велики - за оздравяване при душевни и телесни болести; при съмнения, скърби и изкушения; защита от стихийни бедствия, зли духове

Преподобният Антоний Велики е светец, на когото се молим за здраве при душевни и физически болести, в това число при травми и рани. Той помага да се преборим с изкушението и да получим спокойствие. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на Свети Антоний Велики. Молитвата на мъжете с името Антон помага да се свърши каквато и да е работа, да постигнат дълголетие и крепко здраве.

Как защитава иконата

Молитвата към св.Антоний помага при защита от врагове, при изкушения, скърби, при молитва за укрепване в духовната борба. Ако ви тежи на душата, се обърнете към св.Антоний, прочетете акатист, за да може по неговите молитви да отведе той от вас това, което угнетява и смущава душата. Ако виждате, че ваш близък се е поддал на изкушение и е поел по недобър път св.Антоний може също да помогне.

За какво помага иконата

Ако са възникнали проблеми в борбата с изкушенията или с грехове, които могат да бъдат извършени или са извършени, тогава поискайте помощта на св.Антоний Велики - първия сподвижник на християнството. При изкушения, скърби и духовни съмнения е добре да се чете акатист на св. Антоний.
На св.Антоний се молят за оздравяване от душевни и телесни болести, в това число при рани и травми. Ако искате да защитите своя дом от стихийни бедствия, проникване на врагове и зли духове сложете в стаята икона на св.Антоний. На мъжете, носещи името Антон молитвеното обръщение към светеца ще помогне да се изпълни всякаква работа, да живее дълги години в крепко здраве.

Молитва

   Свети преподобни Антоние, ти си намерил Божията светлина в най-мрачната пещера, като гроба си обърнал в сияещ светилник. Чрез подвизи в мраз и зной, в дъжд и сняг, често без коричка хляб, чрез молитви и въздишки към Бога си достигнал такова съвършенство, че ангелите се чудели на твоя живот. Божията благодат така явно действала чрез тебе, че хиляди започнали да идват в пустинята и получават твоето благословение. Пустинята станала като град на ревнители за спасение. Ето, днес, чествайки твоята памет и ние се стичаме пред твоя сияен образ и те молим, помогни на тези Божии раби (имената) в техните нужди, успокой душите им, премахни тъгите им и им дарувай телесно здраве, като всички ни приведеш като добър пастир при Христа Бога, за да Го славим заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 В кои храмове има икона на св.Антоний Велики

За човек, който иска да види главните забележителности, свързани със св.Антоний Велики трябва да отиде в египетските градове Хургада или Каир. Там на туристите се предлага да посетят град Кулзум и манастира на св. Антоний Велики.

Поклонниците посещават пещерата на св.Антоний Велики - основателя на християнското монашество. Около 270 г. св.Антоний решил да отиде да живее в пустинята. Той живял в нея в продължение на 40 г. Стръмни стълби, в продължение на  около 1.5 км свързват сега манастира с пещерата. Вътре в пещерата, в която не могат да влезат повече от 5 човека се намира иконата на св.Антоний.
Под планината е разположен манастира, основан от светеца. В него, наред с многото светини има и извор на преподобния Свети Антоний. Църквата в манастира е известна като първата в света коптска църква. В нея се съхраняват мощите на св.Антоний и икони с неговия лик. Сред тях има икона, изографисна на папирус, а на друга - изографисан заедно със св.Павел.

Главата на св.Антоний Велики се съхранява във френския град Арл, в катедралата св.Трофим.
В света има още един манастир, посветен на св.Антоний. Намира се в Северна Америка, в щата Аризона, на 120 км от Финикс.

Манастирът се намира в пустинята, но намерената в този район вода го превърнала в зелен оазис. Манастирът принадлежи на Константинополската православна църква.

Св.Антоний в България

Църквата на чудесата - така е известен мелнишкия храм Св.Антоний Велики. Мистичната обител е единствената по рода си в България. Оковите в храма изцеляват бесове,болести и страхове. Според местните ако преспиш само една нощ в църквата се будиш нов човек. Хиляди са историите за богомолци, излекували душите и телата си в Мелник.

Кметът на Мелник казва:'Поддържаме църквата, част от стенописите са реставрирани. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в града ни специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани."
Не всеки обаче може да се изцери, преспивайки в храма, с оковани във верите крака. Свети Антоний разпознава християните, които влизат в църквата с чисто сърце и дълбока вяра. Не са един и два случаите, в които хора, опитали се да доближат иконата на Светеца, усещат някаква мощна сила ги отблъсква назад. Тогава те просто се обръщат и напускат сами църквата, разбрали, че или са грешни, или вярата им не е толкова силна, колкото трябва да бъде.
Другото чудо е, че целият иконостас избледнява през годините, но само образът на свети Антоний е все така ясен и неподвластен на времето. В Мелник са категорични, че в църквата стават чудеса. Преди време се появила поредната мистерия. Образът на Богородица изникнал внезапно на стената на храма. Това се случило при идването в храма на болни миряни. Позитивната енергия лекува, твърдят местните хора. В центъра на храма е уникалният печат на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел е източник на силна енергия. Тя е най-силна в сряда, казва клисарят Янчо. Всяка седмица той застава върху печата. Твърди, че след няколко минути краката му изтръпват. Никой не знае откъде идва лечебната сила на църквата „Свети Антоний Велики”. Но по-важното е, че хората намират лек за своята болка в уникалния храм в Мелник.

Житие на св.Антоний Велики

Св.Антоний се родил в семейството на благочестиви християни в селището Ком, в среден Египет около 251 г. Антоний бил сериозен, не се включвал в забавленията със своите връстници, а предпочитал да посещава църковните служби.
Когато навършил 20 г., неговите родители починали, и Антоний останал сам, заедно с малолетната си сестра. Антоний раздал цялото си наследство на бедните, оставил сестра си в девически пансион, а той се заселил в близост, в малка хижа. Така той започнал подвижническия си живот, като укрепвал във вярата, посещавал и други отшелници, като се учел от техния опит.
Един от тези подвижници бил негов духовен учител. Това бил сложен период в живота на св.Антоний: тъгувал за сестра си, съмнения го карали да се пита правилно ли е постъпил, смущавали го изкушенията на плътта. Той молил Бог да му открие пътя към спасението, и Бог го чул: св.Антоний получил видение, в което той видял ангел, облечен в дрехи, който се молил, трудил се, като извършвал физически труд за благото на ближния.
Св. Антоний имал строг дневен режим - ядял само веднъж на 24 часа, понякога и веднъж на 2-3 дни, и спял веднъж на 3-4 дни, като в останалото време работил и се молил.
Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Оттогава той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни келии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

Какви чудеса са се случили

Главното чудо е, че св.Антоний Велики получил дара на чудотворството от Бога, което е доказателство, че Бог никога не изоставя Своите чеда и съхранява техните имена в историята на човечеството много векове.
Също, въпреки многото лишения и страдания св.Антоний и в последните години от своя живот запазил младежки вид и свеж израз на лицето.
 6-годишния Иван Куташев, син на българин и рускиня по рождение бил с атрофия на зрителния нерв, но никой не се наемал да го оперира, защото нямало гаранция, че ще прогледне
Майката Наталия дошла в Хаджидимово само с момченцето и без пари, защото била в процес на развод със съпруга си и безработна. Качила се в манастира и помолила монасите да кръстят Иван, по възможност без пари, защото няма. След като кръщават както детето, така и самата Наталия, монасите ги съветват да останат няколко дни в манастира да присъстват на сутрешните служби.
Седмица по-късно момченцето задава на майка си въпрос, който обръща живота им:
“Мамо, какво е това?"
- пита малкият, който за пръв път вижда слънчева светлина, отразена в огледало, но не може да си обясни видяното. Месеци по-късно детето започва да вижда все по-добре и макар и с очила, вече е осмокласник и свободно чете и пише.
Друг случай на чудодейно изцерение е този на Симеон Андреев. Като 17-годишен младеж той почти ослепял след катастрофа. Възвръща зрението си след поклонение в Хаджидимовския манастир.
В книгата монах Серафим описва и случай с баба, която донесла на ръце внучето си, което било болно е не можело до ходи. Монасите му постлали черги в църквата и
оставили детето да пренощува пред олтара.
След седмица то започнало да оздравява, а година по-късно дошло вече на крака с баба си, за да благодари на монасите за чудодейното му изцеление.

Света Богородица Млекопитателка - при трудно раждане, за здравето на младенците, за изцеление от слепота, от паралич,от парализа,от психични заболявания

Иконата на Божията Майка Млекопитателница е една от най-почитаемите икони на Богородица. Историята на иконата е удивителна. Тя е свързана с имената на трима светии - преп.Сава Освещенни, св. Сава Сръбски и преп.Гавриил Атонски.
Иконата е образ на Богородица, кърмеща младенеца Иисус. На нея хората се молят основно за здраве на младенците, но тя помага и при различни заболявания - ракови, сърдечно-съдови, женски болести, двигателни проблеми.

За какво да се молим пред иконата

Жените се молят за скорошно зачатие, за успешно протичане на бременността и благополучно раждане. На Богородица се молят и за здравето на детето и за неговото развитие.  В християнството на тази икона се припсва по-значителна роля. Изображението на кърмящата Богородица се отъждествява с духовното просвещение на човека. Благодатното майчино мляко дава на децата жизнена сила и също така Божието слово прониква в нас чрез искрена молитва и приближава към придобиване на благодат. Пред тази икона се молим за укрепление на вярата и за духовно усъвършенстване.

Молитва

Приеми, Владичице Богородице, молитвите на Твоите раби, които прибягват към теб със сълзи на очи. Виждаме Те на тази икона как държиш на ръце и кърмиш Твоя Син и наш Бог Иисус Христос. Макар да Си го родила безболезнено, Ти познаваш майчината скръб и виждаш немощите на човешките синове и дъщери.
Затова, като падаме ничком пред Твоята целбоносна икона и я целуваме с умиление, молим Те, всемилостива Владичице: пощади по Твоята милост нас, осъдените да раждаме в мъки и да възпитаваме в скърби своите чеда, помилвай ни и се застъпи за нас, а нашите младенци заедно с родилите ги избави от тежки недъзи и горчиви скърби. Дарувай им здраве и сили, та и хранените да възрастват от сила в сила, и хранещите ги да се изпълват с радост и утешение. Нека и сега, по Твоето застъпничество от устата на младенци и кърмачета Господ да Си стъкми похвала.
О, Майко на Божия Син! Излей Своята милост над майките на човешките синове и над нас, немощните Твои люде!Изцели ни от болестите, които ни постигат, облекчи скърбите и страданията, които ни притискат, не отхвърляй сълзите и съкрушените въздишки на Твоите раби. Чуй ни, когато прекланяме колене пред Твоята икона в горестни дни, а в дни на радост и избавление приеми благодарствените хваления на нашите сърца.
Възнеси молитвите ни до престола на Твоя Син и наш Бог, та да погледне милостиво на нашите грехове и немощи и да продължи милостта Си към ония, които почитат Неговото име, за да прославяме заедно със своите чеда Теб, милосърдната Застъпница и непоклатна Надежда на човешкия род во веки веков. Амин!

Тропар

 Безсеменно от Божествения Дух по волята на Отца Ти си заченала Божия Син, Който преди всички векове е роден от Отца без майка, а заради нас от Тебе без баща по плът се въплати. Ти си Го родила по плът и като младенец Си Го хранила с мляко. Не преставай да Му се молиш да спаси от беди нашите души.

История на иконата

По преданието, съхраняващо се в Хилядарския манастир иконата на Божията Майка Млекопитателница се съхранявала в Ларвата на св.Сава Освещенни до Йерусалим. Св. Сава бил един от основателите на общежитийното монашество. На смъртния си одър през 532 г. св. Сава пророкувал на монасите, които били при него, че във Ларвата ще дойде негов съименник от Сърбия, потомък на царския род. Св. Сава поръчал на монасите да дарят иконата "Млекопитателница" на този поклонник. Минали повече от 6 века. Иконата на Божествената Млекопитателница стояла неподвижно на своето място, в очакване на изпълнението на пророческото завещание на св.Сава Освещенни. Когато Палестина била вече под османско владичество, през 13 в. там дошъл на поклонение сръбският архиепископ Сава - царски син, отказал се от престола заради Бог. Щом се приближил до мощите на светеца, жезъла, който се пазел там паднал в краката му. Като видели това и разбрали кой стои пред тях, монасите изпълнили завета на своя духовен отец и подарили на св. Сава Сръбски две икони - иконата на Божията Майка Троеручица и иконата Млекопитателница. На обратния път към Сърбия св.Сава посетил Света Гора, където основал Хиляндарския манастир. Именно там той оставил иконата на Божията Майка Млекопитателница. Иконата била поставена не както традиционно от лявата страна на олтара, а вдясно, където обикновено поставят иконата на Света Троица или на Спасителя. В тази църква иконата на Господ Вседържител се намира отляво на олтара.
Небесната Царица благословила изработването на още няколко копия на иконата, които се намират в различни части на света.
Едно от чудотворните копия се намира в скита на свети пророк Илия на Атон. Времето и мястото на създаването на копието е неизвестно. Иконата попаднала в Русия през 1848 г. В Харков от иконата последвало първото чудо - дърводелеца, който поправял киота на иконата без благоговение пострадал и двете му ръце били наранени. След извършване на молебен пред иконата ръцете му чудотворно се изцелили. Тази икона била украсена със скъпоценни камъни и облечена в сребърно-златна риза от признателните богомолци. На задната страна на иконата били описани чудесата, извършени пред нея.
Другите, най- известни копия на иконата се намират в Москва и Одеса. Тяхната история е свързана с името на преп. Гавриил Атонски.
В главната църква на Богоявленския събор в Москва се намира иконата със следния надпис:"Тази икона е изографисана и осветена на Света Гора в скита св.пророк Илия и се дарява на Москва, в храм Богоявление. В памет на 2 месечното посещение на архимандрит Гавраил в скита."
В долната част на иконата, вдясно от образа на Божията Майка се намира образа на св.Николай Чудотворец, а отляво - образа на св. пророк Йоан Предтеча.
Преп. Гавраил Атонски се родил през 1849 г.в Киевска губерния. На 12 г. останал сирак, а на 20 г. бил постриган за монах в скита св. Илия на Света Гора. През периода 1894-1896 г. той построил край Одеса  Илинската трипрестолна църква. През 1896 г. било извършено освещаването на главния престол на храма, носещ името на чудотворната икона Млекопитателница. В храма се намирали следните светини, донесени от преподобния Гавраил:1.чудотворната икона Млекопитателница 2.част от живототворящия кръст Господен

През 1994 г. в храма са донесени нетленните мощи на преп.Гавраил Атонски, когато е провъзгласен за светец.

Иконата в България

Иконата на Божията Майка Млекопитателница е почитана икона от малкото русенско село Пепелина, намиращо се на 30 км. от Русе. Иконата от с.Пепелина е изрисувана в края на 19 век от живописеца Цаню Захариев от Тревненската живописна школа. В България този образ на Богородица е рядко срещан.Засега са известни само 4 такива икони, едната от които е от с.Пепелина. През 2012 г. иконата за пръв път е изложена за поклонение в катедралния храм "Св.Троица" в Русе. Многоброен поток от вярващи отива на поклонение пред иконата. Същата година иконата е предадена за реставрация, която завършва през януари 2014 г. Изработено е и копие на иконата. Иконата ще се съхранява в Музейната експозиция на Русенската митрополия.

Чудеса пред иконата на Божията Майка Млекопитателница

- Иконата мироточи и плаче в периода от 16-24 април на 1862 г. в гр. Чернигов, Новгородска област
-Една жена от Мозирска околия цяла година останала парализирана. Била няма, изсъхала и ръката. Жената дошла в Илинския манастир в навечерието на празника Слизане на Светия Дух. Точно в този момент пеели Акатиста пред чудотворната икона на Пресвета Богородица и жената получила изцеление. Отначало започнала да движи неподвижната си изсъхнала ръка и я протегнала, показвайки на околните.
-жена на име Ана имала силни болки в краката си и не можела да ходи. Лекарите не можели да се справят с тежката болест. Мъжът на тази жена чул за чудотворната икона, която се намирала в Илиинския манастир и докарал тук жена си. Внесли я в църквата и след гореща молитва жената получила силно изцеление и се изправила на краката си.
-жител на Черногорск страдал от психично заболяване. Веднъж искал да се удави в реката, но бил хванат и доведен в Илиинския манастир, и там докато монасите се молели за него, Божията благодат му върнала разсъдъка и ума.
-дете на богато семейство било поразено от бебе от тежка болест - било сляпо и от очите му изтичала гной и били покрити със струпеи. Когато се приближавало към смъртта майка му и баща му го отнесли с вяра в Илииския манастир и го положили пред иконата на Богородица Млекопитателница. Било събота и в този ден се четял Акатиста пред чудотворната икона. При четенето момиченцето, повито с пелени започнало да издава жални звуци, и като освободило ръчички от пелените, започнало да трие очите си. Родителите вдигнали дъщеря си от пода, и забелязали, че люспите от струпеи са паднали от очите на момиченцето, и детето оздравяло напълно. Като видели всичко това с очите си всички присъстващи въздали слава на Пресветата Богородица.
-човек на име Дамян от Литва, от околностите на Минск бил измъчван от лукав дух. Като чул за чудотворната икона на Пресвета Богородица в Илиинския манастир и за ставащите в него бързи изцеления се отправил натам.
Когато се намирал близо до манастира, бесът започнал страшно да го мъчи и човекът започнал да се мята по земята и от устата му излизала пяна.
В този момент монаси вървели по същия път към манастира. Като видели мъките му те го съжалили и го повели към иконата на Пресвета Богородица в Илиинския манастир. Щом го въвели в църквата, веднага лукавият дух излязъл от него. С Богородичната благодат човекът оздравял и служил дълго време в този манастир.
-дъщерята на Леонтий, Мария боледувала от тежка шарка и от многото струпеи изгубила зрението си. Скръбните родители я довели от град Батурин в Илииевския манастир при чудотворната икона на Пресвета Богородица. По време на съботния Акатист Мария, по благодатта на Богородица прогледнала.

Значение на иконата

Вдъхновение за легендарната си картина "Мадона Лита", на която е изобразена Мадоната с Младенеца Леонардо Да Винчи получил точно от иконата "Млекопитателница". Тази гениална картина, вдъхновена от дивните фрески на кърмещата Божия Майка (може да се види в много базилики в Италия) с времето била призната като ненадминат шедьовър, който може да се види в Ермитажа в Санкт Петербург. По време на съветската власт, когато на влизането в църква не се гледало добре, хиляди православни християни ходили в Ермитажа, за да се полюбуват на Мадоната.

В Италия съществуват много икони на кърмещата Богородица. Най-известната от тях се намира в Равена, в базиликата св.Йоан. Иконата, нарисувана в 14 в. е признат за чудотворен.

Още една значима икона на кърмещата Богородица се намира във Витлеем, в Млечната пещера - там, където според легендата Божията Майка е кърмила Своя Божествен Син. Легендата гласи, че няколко капки от Нейната кърма паднали на земята и цялата пещера се оцветила в бял цвят. В Млечната пещера никога не секва потока от поклонници - съществуват много свидетелства как след искренна молитва на това място жените се изцеляват от безплодие, а бебета с недъзи оздравяват.

Там се намира и уникалната икона "Първите крачки на Иисус".Пред иконата се молят за здравето на младенците.

Ден на почитание

12 януари

Икона"Достойно есть" от Бухово - помага за лечение на всякакви болести на душата и тялото и при всякакви житейски трудности

Иконата на Божията Майка "Достойно есть" от Бухово се намира в малкото градче, в близост до Кремиковци в църквата "Св.Николай Чудотворец". Чудотворната икона е копие на атонската икона "Достойно ест", направена на Света гора и дарена от Емил Михов - жител на Бухово. Всеки петък от 16 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона на св.Богородица. Тя се изнася и за поклонение на всеки празник и в неделя, по време на Света Литургия. Светогорската икона привлича в храма много поклонници. По молитвите на Божията Майка там стават много чудеса. Богородица има пръст в краха на "Кремиковци". Откакто иконата „Достойно ест" влиза в храма на Бухово, дейността на комбината замира. В това е убеден отец Георги Спасов, който води богослуженията в местната църква „Свети Николай Чудотворец". Реликвата е поръчана и донесена тук преди повече от 10 години заради високата смъртност в града. Хората обвиняват завода за заболяванията си. Благодарение на молитвите на Пресвета Богородица обаче замърсяването на Бухово спря, казва отец Георги.Иконата „Достойно ест" се слави с множество чудеса и изцеления на болни хора. И въпреки че храмът се намира в гробищен парк, усещането на посетителите е светло именно заради присъствието на святата реликва.
От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.

Молитва към Пресвета Богородица Милваща

О,Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Припадайки пред Твоята свята икона, ние смирено Ти се молим: чуй гласа на нашето моление, погледни на нашите скърби и беди, и като Любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомощните. Умоли Твоят Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, а да ни покаже човеколюбиво Своята милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания. И както в древността си погледнала милостиво на смиреното славословие на атонския послушник, който те възпяваше пред Твоята пречиста икона, и Си му изпратила ангел, да го научи на небесната песен, с която Те славословят Ангелите и Херувимите, така и сега приеми нашето усърдно молитвословие, което Ти принасяме. О, Царице Всевъзпявана! Простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които Си носила Богомладенеца, Господа Иисуса Христа и Го умоли да ни избави от всякакво зло. Покажи Владичице, милостта Си към нас: болните изцели, скърбящите утеши, на ония, които са в беда помогни и ни удостой да завършим благочестиво този земен живот, да получим християнска кончина и да наследим Небесното Царство, чрез Твоето майчинско ходатайство пред Родилия се от Теб, Христос Бог наш, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и всякога, и во веки веков. Амин.

История на иконата

През 80-те години Емил Михов в София се запознава  с един от най-известните монаси на Света Гора - отец Филарет. Тогава у него се заражда желанието да посети святото място. И няколко месеца след това, той успява да го посети. След посещението на Атон се връща много променен, и със силно желание да се върне отново там, което се и случва. При едно от посещенията си там, вижда  група грузинци, които носят поръчана от тях икона на Богородица "Достойно ест". В него се появило силно желание да направи съшото, и да сподели с хората, които не могат да отидат на Атон и не могат да видят неговите светини. Той поръчва иконата на Божията Майка "Достойно ест" и през 1999 г. отива отново на Света Гора, за да вземе готовата икона. Допълнително върху иконата поставят скъпоценни камъни в ателие в София, за да се приближи максимално до оригинала, а тревненски майстори дърворезбари правят рамката на иконата. След като иконата е завършена окончателно, Емил Михов я занася отново на Атон, в руския манастир "Св.Пантелеймон", където тя е осветена.

След като се завръща в Бухово и отива да я дари на местната църква, свещенника не я приема, защото е от разколниците в Православната църква. Няколко години иконата обикаля различни домове, и в момент на отчаяние, че не може да бъде дарена на буховската църква дарителят и отново предприема пътуване до Света гора с идеята да я остави в Зографския манастир. Монасите там, знаейки цялата история на иконата и желанието на Емил Михов го окуражават да се бори докрай, и да дари иконата на църквата в Бухово, защото е предназначена за там. Малко след това Буховската църква се връща към Светия Синод и на 11 юни 2003 г. иконата е въведена тържествено с литийно шествие в Буховската църква "Св.Николай Чудотворец".

Чудеса, случили се пред иконата

•  Един петъчен ден, след акатиста на "Достойно ест", свещенникът от с.Желява разказва пред всички невероятното чудо, случило се в неговото семейство.Дъщерята на отеца се разболява от тежко заболяване на кръвта. Веднага след началото на лечението се оказва, че жената е бременна след дълги усилия да зачене. Лекарите препоръчват аборт, за да предпазят детето от деформации, заради силните лекарства, които се налага да пие майката. Изборът е между това да спре лечението или да се откаже от толкова жадуваната рожба. Отец Ганчо настоява пред дъщеря си да задържи детето и да спре лекарствата. Поел тежката задача да спаси два живота, свещенникът започва да идва всеки петък на акатиста. На никого не споделя проблемите си. Месеци по-късно, след щастливата развръзка, той разказва на всички, че дъщеря му е родила здраво момиченце, а тя самата се чувства добре.
• След лекарски преглед и изследвания художничката С.М. от София разбира, че страда от рак на маточните тръби. Диагнозата така я изплашва, че скрива от семейството си истината и оправдава предстоящата операция с дребен женски проблем. Въпреки това, мъжът и настоява да се поклонят на иконата "Достойно ест" в Бухово. До операция не се стига, защото новите изследвания показват, че С.М. е здрава.
• Често на акатистите идват ромски деца, за да получат благословия от любимия си отец и да получат парче питка и сладкиши. Две от тях разказват, че 3 годишната им сестра страда от кожно заболяване на главата от рождение. Б косата на момиченцето има кел и струпеи. Децата довеждат сестра си на акатиста в петък. Още на другия ден забелязват,че струпеите по кожата са изчезнали.
• Медицинската сестра М. от София разказва, че един ден лекарите в болницата, в която работи се стъписали от изследванията на дългогодишен пациент с тежък диабет. Най-последните изследвания показали, че е съвсем здрав. Пациентът споделил с нея, че се е молил пред иконата на Света Богородица "Достойно ест" на петъчния акатист в буховския храм "Св. Николай Чудотворец". Първият път М.идва от любопитство на акатиста, но сега е една от най-редовните посетителки в храма.
• Иконописката М.К. от София дълго време страда от депресия. Пие силни лекарства, но и те не и помагат много. М.вярва в Бога, често ходи на църква и се моли за облекчение на страданието си, но изпитанието упорито продължава. След като научава за чудотворното действие на иконата "Достойно ест" в гр.Бухово, тя идва в храма, за да се поклони на Света Богородица. Не храни големи надежди за оздравяване, но по време на молитвата се изпълва с такава благодат и вътрешна радост, че започва да се чувства добре, както никога през последните няколко години. М.посещава още два пъти акатиста на Божията Майка и сега се радва на възвърнатото си психично здраве.
• Един неделен ден в храм "Св.Николай Чудотворец" идва възрастна жена от София и споделя, че я мъчи дълбока рана между 3 и 4 пръст на ръката. Според лекарите тя е следствие на препарати за почистване. Те с месеци не успяват да и помогнат и ръката и се разцепва прогресивно. Жената идва в храма да се помоли пред иконата на Света Богородица "Достойно ест". На следващата неделя тя идва отново и показва заздравяващата си ръка - раната се е затворила и се вижда новообразувала се розова кожа.
• Близо до църквата в Бухово живее младо семейство, което 7 години няма дете. След 2 неуспешни бременности, тя изгубва надежда. Годините минават, а тя не търси разрешение на проблема. При третата си бременост тя решава да посещава акатистите в храм "Св.Николай Чудотворец". Постепенно Елеонора променя начина си на живот - пости, изповядва се и се причестява. На 19 май 2007 г се ражда момченце, наречено Йоан. 
• Л.С. има диагноза рак на дебелото черво. Мъките не свършват само с това. Нужни са и 1000 лв за предстоящата операция - сериозна сума за финансовото му положение. Л.С. посещава храма "Св.Николай Чудотворец" със съпругата си. През следващата седмица тяхната дъщеря среща своя позната, която е мед.сестра. След като и разказва за болестта на баща си, тя и препоръчва лекар от Александровска болница. Хирургът се оказва не само добър специалист, но и добър човек и не иска никакви пари. Операцията минава успешно и без усложнения - установява се, че тумура е доброкачествен. Днес, 5 месеца по-късно Л.С. е напълно възстановен и води нормален начин на живот.
• През пролетта, в един от петъците, на акатиста идва угрижено семейство с 18 г. си дъщеря. От вътр.страна на лявата буза на момичето има голям абцес, който и причинява голяма болка, затрудняваща храненето и говора. Притесненията нарастват и от приближаващия абитуриентски бал и кандидат-студенстски изпити. След молитвата, хората си тръгват, изпълнени с надежда. В края на септември семейството идва да благодари на Божията Майка за бързото оздравяване на дъщеря им. Момичето е прието в Софийския университет. 
• Преди няколко години в храма "Св.Николай Чудотворец" в Бухово пристига писмо от разтревожена жена. Синът и - войник, е жестоко пребит в казармата. Много години жената чака това дете да се роди и изведнъж то се оказва в циментово корито, борещо се за живота си. След акатиста отец Георги прочита покъртителното писмо пред всички и призовава присъстващите да се помолят заедно с него за страдащото момче. След време пристига друго писмо, този път благодарствено - момчето се е възстановило и започнало работа. Това е чудесен пример, че Богородица може да помага и от разстояние, когато молитвата е силна и искрена.
• През един летен ден в църквата идва угрижена млада жена и споделя, че има много силна болка. На лявото слепоочие се забелязва тъмно-кафява бенка с големината на монета. Диагнозата е рак на кожата. Липсата на пари затруднява лечението. Жената започва да посещава църквата всяка неделя и да участва в службата. Не след дълго петното започва да избледнява и намалява. След известно време тя идва в храма свежа и щастлива, с благодарствен дар към Божията Майка. Ракът е преборен без лекарска намеса.

• Ценка, вследствие на катастрофа, получава тежка травма на гръбначния стълб.Налага се незабавна операция, от която ще се определи дали момичето ще се възстанови или ще остане обездвижена за цял живот. Майката - много разтревожена и разстроена идва да се помоли пред иконата на Божията Майка. След акатиста майката получава явно успокоение и се връща в болницата. До вечерта става ясно, че операцията е успешна и момичето ще ходи. След известно време майката идва в храма с благодарствени дарове и новината, че дъщеря и се е възстановила.
• Това е историята на една атеистка, повярвала в Бога след много страдания. Надежда е мед.сестра в престижна софийска болница. Никога не е била вярваща, даже е разказвала подигравателни вицове за Бога и светиите. Единствената и дъщеря Теодора, в 10 клас се разболява от тежка форма на шизофрения. Въпреки контактите си в мед.среди, Надежда не успява да и помогне. Кризите на момичето разделят Надежда и съпруга и. Останала сама, Надежда не се отказва да се бори за здравето на момичето, но това и струва твърде скъпо. Откриват и рак на половата система в напреднал стадий. Отчаяна, жената се предава на мъките си и не вижда надежда за себе си и детето си. Главната лекарка на отделението и разказва за иконата на Божията Майка от Бухово и тя събира последните си сили и отива да се помоли преди предстоящата и операция. Изрязването на тумора протича успешно. След като се връща в къщи, тя научава, че дъщеря и не е имала кризи. След няколко месеца на укрепване, двете жени идват на акатиста в Бухово. След молба на отец Георги, щастливата майка разказва на всички в църквата за чудото.
• Отец Георги: Като служещ свещеник пред иконата на Пресвета Богородица "Достойно ест" се чувствам задължен да спомена за един случай, който много ме трогна. Може да се разкажат и много други чудеса, но това трябва да се разкаже за прослава на Божията Майка, Която чува нашите молитви, както и най-сърдечните ни помисли!                            Един петък, след отслужването на Богородичния акатист, дойде при мен млада майка с прекрасно бебенце на ръце. Каза ми, че иска да говори с мен. Бебето и, едва навършило 1 г.се разболяло от странна болест, от която се събирала вода в главичката му. Тази вода притискала мозъка, следствие на което ще настъпят тежки физ. и умствени увреждания. Налагала се тежка операция с отваряне на черепа, която може да бъде извършена само 2 пъти в живота на човек. Силно притеснени, родителите желаеха молитва пред иконата на Божията Майка "Достойно ест" за болното им детенце. Незабавно ги поканих пред иконата и прочетох молитва за преди операция.Прекръстих ги, и казах че всичко ще е наред.А в душата си бях зашеметен от невъзможността да помогна като човек. Чел съм молитви по всякакви поводи, но трагедията на това младо семейство не ми даваше покой. Мислено в себе си се питах какво ли се е случило на операцията, която трябваше да се състои след около седмица. Изминаха две мъчителни седмици, без да знам какво се е случило. След петъчния акатист при мен дойде майката с детето. Този път - да благодари. На последните изследвания преди операцията се оказва, че няма никаква вода в главичката и операция не се налага.                                                                                          В днешно време, като че ли преобладава мнението, че чудеса не се случват, или се случват много рядко. Дали обаче, нашето естество не е загрубяло и нашите очи не са се премрежили до такава степен, че ние просто не ги забелязваме. Неволно се сещам, че нашият Спасител Иисус Христос избра да се роди  и израстне в бедна и езическа Галилея, а в големия и цивилизован град Йерусалим Той претърпя нечестив съд, мъчения и смърт. Книжниците и фарисеите така и не кидяха духовно нито едно от чудесата, които Бог извърши. Не разбраха дори и за Неговото Възкресение. Дали днес и ние не сме заразени с този фарисейски квас, от който Бог ни е заръчал да се пазим? Нека никога да не допускаме нашите сърца да останат глухи и студени за Божията любов,която ни обгражда навсякъде и очаква просто да и откликнем.
  
  
  
  
  
  Ден на почитание
  11 юни

Къде се намира иконата

От лятото на 2017 г. иконата се намира в храм Св.Св.Кирил и Методий в София (на Женския Пазар), Всеки петък в 16,30 часа се отслужва акатист пред чудотворната икона.

Иверска "Монреалска" икона на Божията Майка

През 1981 г. в Атон един гръцки монах направил копие на иконата на Божията Майка Вратарица или Иверска. На тази икона било отредено да стане едно от най-дивните свидетелства за благодатната помощ на Божията Майка през 20 век.

                                                            История на иконата

Историята на чудотворната икона е свързана със съдбата на православния чилиец с испански произход Хосе /Йосиф/ Муньос. Муньос живеел в Канада, където работил като преподавател по изкуства, и също така се занимавал с изучаване на иконопис. 

През есента на 1982 г. той се отправил, заедно с приятели на поклонническо пътуване до Света Гора, Атон. Той много искал да отиде в манастира на светия Данаил, известен с иконописното си майсторство. По пътя за този манастир те объркали пътя и попаднали в друг манастир - "Рождество Христово". Монасите ги приели радушно, почерпили ги с чай и ги поканили да разгледат манастирската галерия. "И тук - си спомня Муньос-аз видях иконата, от която сърцето ми сякаш се обърна в гърдите ми."

Образът на Божията Майка, копие на Иверската Вратарица толкова го поразил, че той започнал да моли монасите да му я продадат. Монасите отказали, но обещали да направят копие на иконата и да го изпратят в Канада. 

По време на вечерната литургия в манастира Йосиф се обърнал с гореща  молитва към Божията Майка да ги придружи до Америка. След молитвата той почувствал душевно успокоение и увереност, че молбата му ще бъде чута. 

На разсъмване, когато Йосиф и неговите спътници се простили с монасите и се отправили към пристана, ги догонил игумена, който държал в ръцете си загърната иконата.

"Божията Майка желае да пътува с вас в Америка - им казал той и категорично отказал предложените пари - за такава светиня не могат да бъдат плащани пари."

След това приятелите се отправили към Иверския манастир и осветили подарения образ пред чудотворната икона на Вратарица Атонска.

Като се върнал през 1982 г. в Монереал, Йосиф Муньос поставил подарената икона между иконата на света Елисавета и ковчеже с мощи на светци от Киевско-Печорската лавра. Всяка нощ, в продължение на 3 седмици той четял акатист на Пресвета Богородица пред иконата. 

На 24 ноември 1982 г. през нощта, той се събудил от силно благоухание и помислил, че то идва от ковчежето с мощите. Но когато огледал Атонската икона разбрал, че се е случило нещо удивително - тя цялата била покрита с благоуханно миро.

Занесли иконата в църква, и по време на литургията от ръцете на Иисус започнали да се стичат струйки миро. Оттогава иконата постоянно мироточила с изключение на Страстната седмица. Мироточенето идвало от три места на иконата - от ръцете на Божията Майка и на Иисус или от звездата на дясното рамо на Богородица. 

Йосиф Муньос започнал да обикаля с чудотворната мироточива икона в православния свят - в църкви в Америка, Европа, Австралия и Нова Зенландия, вкл. и в България. И навсякъде чудотворната икона излъчвала умиротворение и любов и се извършвали многочислени чудотворни изцеления.

Мирото обикновено започвало да изтича по време на молитва или след това, в различно количество в зависимост от събитията или усърдието на молещите се. Понякога то изтичало толкова обилно, че излизало извън защитното стъкло и потичало по рамката и поставката на иконата. Това се случвало на големи празници, особено на празника на Успение на Божията Майка на 15 август.

Имало случаи, в които след прекратяване на мироточенето, то започвало отново по неочакван начин. Така например, при посещението на иконата в Бостънския манастир, мирото изтичало на обилни потоци, но след това спряло, когато иконата била пренесена в близък храм. При връщането и обратно в манастира, потока миро се възобновил много силно. В друг случай след раздаване на миро на 850 поклонници иконата пресъхнала, но още на следващия ден, когато я пренесли в друга църква, където я очаквала тълпа от богомолци, тя по чудодеен начин започнала отново да мироточи. Само веднъж се случило иконата да не мироточи за по-дълъг период: през 1983 г в Страстната седмица - от Велики вторник до Велика Събота.

През 1996 г. Йосиф отишъл на Атон, за да се прости с умиращия игумен Климент. Тогава о.Климент му предсказал, че следващата година ще бъде съдбоносна за хранителя на иконата и ще се случат страшни събития.

Преди смъртта си, Йосиф посетил древен манастир на гръцкия остров Андрос, за да се поклони на светините там. Древната икона на Богородица в храма заплакала и от очите и започнало да се стича миро. Това събитие поразило Йосиф и той споделил с неговия спътник:"Отче, предчувствам, че съвсем скоро ще се случи нещо страшно. Не знам какво точно, но го усещам."

В нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 г. хранителя на иконата Йосиф Муньос бил убит при загадъчни обстоятелства, а чудотворната икона на Божията Майка изчезанала безследно.

На погребението на Йосиф Муньос се разнесъл много силен аромат на миро, който бил усетен от всички присъстващи.

Молитва

О, Преславна Госпожо, Царице на Небето и Земята, Дево Богородице! Moлим се горещо пред Твоята честна икона, и с умиление в сърцето чакаме Твоето всемощно застъпничество  за опрощение на нашите грехове. Вярваме и се уповаваме, Владичице, защото узнахме за всички чудни знамения от Твоята мироточива икона, за изцеленията, които Си въздала на всички, които с вяра и любов са идвали при Тебе. Молим Ти се със сълзи на очи: прости нашето неверие, съкруши гордостта на нашите претенции, махни безчувствеността на ожесточените сърца, погледни въздишката на борещите се с унинието, дай целомъдрие на всички нас, очакващи бъдеща награда. И дай, Госпожо, на нашата Църква непоколебимо да отстоява любовта, предпази ни от всички бесовски козни, за да могат всички православни да славят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.

Иконата в България

Монреалската иверска икона на Божията Майка беше на посещение в България от 12-17 октомври 1995 г. в малката старостилова църква св.Иван Рилски и на мястото на новостроящата се църква Успение Богородично на бул.Бъкстон в София.

В продължение на цяла седмица пред чудотворната икона се четяли акатисти и се отслужвала Литургия.В новия, недостроен още храм от ранна сутрин до полунощ не пресеквал потока от хора, дошли да се поклонят пред светинята. Подобно поклонение Българската православна църква не била имала от повече от половин век. Това била една от водещите новини в средствата за масова информация и над 60 хиляди българи били помазани с благотворното миро.

Хранителят на иконата с вълнение говорил, че за 13 годишния период, в който иконата мироточила много рядко е отделяла толкова миро. В хиляди български домове влязал пречистия образ на Иверската Божия Майка и благоуханни памучета, напоени с миро. 

Чудеса пред иконата

България

Георги В. страдал от болестта на Бехтерев и бил на легло от много години. Негова позната, д-р К. го помазала с памуче, напоено с мирото от иконата на Монреалската Богородица. След около 3 дни той започнал да ходи.

Снежана от гр.Д: работя като стоматологична медицинска сестра. Бащата на зъболекаря, при който работя е възрастен човек, със силна склероза - той трудно разпознаваше своите близки и не разбираше какво му говорят. Помазах стария човек с памуче, напоено с миро. Много скоро разсъдъка му се върна, започна да отговаря на въпроси, очите му започнаха да гледат разбиращо.

Послушница от Княжевски манастир: На 11 ноември 1995 г. в манастира дойде възрастна жена. С развълнуван глас тя разказа за тежката болест на нейната снаха. Два дни преди това жената получила удар, и сега  лежала в безсъзнание в болницата. 

Сестрите и дадоха малка икона на Иверската Богородица и памуче, напоено с миро и и обяснили какво да направи. На другия ден жената дойде отново в манастира и разказа с радост, че снаха и се върнала към живота."Искам да отслужите в благодарност Света Литургия - толкова съм щастлива!"

Лоза И.: Работя в малка книжарница за духовна литература. Една от моите клиентки - художничка ми разказа за чудото, което и се е случило. Преди няколко месеца тя останала без работа - никакви поръчки, никакви средства за препитание. Тя била в пълно отчаяние и отишла да се помоли и поклони пред мироточивата икона на Богородица. Още на другия ден получила телефонно обаждане и предложение за много добра работа. 

На 15 октомври 10 годишния Константин от Пазарджик, оглушал преди 7 години от антибиотици възвърнал слуха си само като целунал иконата.

Свети Артемий Верколски - за кожни и очни заболявания, рак на кожата, двигателни проблеми

Праведен отрок Артемий Верколски е един от най-почитаемите руски светци. Tой не е бил отшелник или мъченик,  а обикновено момче, което Бог взел при себе си на 12 години. До днешни дни са достигнали свидетелства за неговата святост - тялото на момчето е намерено нетленно, облято в сияние; свидетелства за многобройни изцеления и други чудеса.
Поклонници идват в село Веркола от цяла Русия.Селото се намира на границата на Архангелска област с Коми.

За какво помага иконата и молитвата

Пред иконата на св.Артемий Верколски се молим за всякакво изцеление на недъзите на душата и тялото. След откриването на мощите на отрока от тях произлезли множество чудотворства - умиращи хора ставали на крака и оздравявали. За съжаление мощите на св.Артемий са загубени, но чрез горещите молитви пред неговата икона в наши дни и днес се случват чудеса.

Житие на св. Артемий Верколски

Блаженният Артемий се родил през 1532 г. в семейството на благочестиви родители в село Веркола, северна Русия. Артемий бил възпитаван в истинска вяра и нравственост - обичал Бог и почитал своите родители. На 5 години се отказал от детските игри и забавления. Това предизвиквало удивление сред възрастните: той почитал своите родители, бил безпрекословно послушен, обичал Бог, молил се дълго на Бог за милост.
Веднъж, като навършил 12 години, обичайно отишъл с баща си на полето. Излязъл силен вятър, небето се покрило с облаци, станало тъмно като нощ ,извила се страшна буря и се излял проливен дъжд. Гръм поразил малкия Артемий на място. Това се случило на 23 юни, 1544 г.
Тялото на св.Артемий не било погребано, а положено в дървен ковчег и занесено на пусто място в гората над селото, защото се смятало, че внезапната смърт е заради големи грехове. Ковчегът не бил погребан в гората, а го покрили с дървета.

33 години по-късно дякон от местната църква отишъл в гората да събира плодове. Като наближил мястото, където бил погребан Артемий видял там сияща светлина. Дяконът се върнал в селото и разказал на всички за видението.Жителите на цялото село се отправили към мястото и видели с очите си описаното от дякона. Те взели решение да вземат ковчега и да го пренесат в двора на църквата Св. Николай Чудотворец в селото. В същата година в селото се разразила страшна епидемия от треска. Синът на жител от съседно село се разболял също. Бащата се молил горещо на Бог, призовавал Неговата Пречиста Майка, светия чудотворец Николай и праведния Артемий да измолят от Бога изцеление на сина му. Той отишъл при мощите на св. Артемий, поклонил се пред тях и взел част от покривалото на гроба - кора от дървета. Като се върнал в дома си, ги сложил на гърдите на сина си. Младежът оздравял съвсем скоро. С голяма радост и бащата благодарил на Бога и на св. Артемий за чудодейното изцеление и разказал на всички за това чудо. Разбрали за това скоро, хората започнали да ходят при мощите на св.Артемий и да вземат от кората, с която бил покрит гроба и я слагали на гърдите на болните, които се освобождавали от болестта. От мощите на свети Артемий се извършвали много чудеса: слепи проглеждали, сакати хора прохождали, глухи започвали да чуват.
През 1610 г. мощите били пренесени в саркофаг и поставени вътре в църквата. През 1618 г. по заповед на цар Алексей бил основан манастир св.Артемий Верколски и мощите били пренесени там. През 1920 г. болшевиките нападнали манастира и оттогава мощите са изчезнали.

Молитва

О, великославни угодниче Божий, о, великий чудотворче свети и праведни Артемий, херувиме земни, човече небесно, събеседник на ангелите, небесни жителю! Погледни от небесната висота с твоите светли очи и изпрати лъчите на Божията благодат.

Светилниче Богоосветен, разсей мрака на нашите грехове с твоите свети молитви, измоли от Светия Отец благодат за нашата душа, бъди бърз помощник и застъпник на всички правоверни. 

Ти , праведни Артеме си насадена от Бога лоза със здравотворен цвят, изцеляваща от тресавището на болестта. О, колко много са се изцелили благодарение на твоята чудна помощ - слепи са прогледнали, глухи за чули, сакати са станали и тръгнали, безумни са се вразумили и всякакви болни са се изцелили. 

Моли се за нас, недостойните за Божията благост, да прости Бог дълговете наши, да пази нашата страна в мир и благоденствие, да се укрепи православната вяра и да спаси всички православни християни. 

Ние ще почитаме твоята свята памет, от поколение на поколение и ще прославяме името на Иисус Христос - на Него подобава всяка слава, чест и поклонение, с Безначалния Отец и с Пресветия и Животворящ Дух сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Чудеса

През 1584 г е описано първото чудо - човек на име Павел, страдал от неизвестна болест - ослепял и врата му се извърнал назад. Той се молил на Бог и на св. Николай Чудотворец и споменавал често в молитвите си св.Артемий. Скоро лицето му се обърнало и човека прогледнал, все едно никога не е боледувал. Изцелилият се благодарил на Бог, на Пречистата Божия Майка, на св.Николай и на св.Артемий. След като всички видели чудото, с литийно шествие пренесли мощите на св. Артемий в църквата св.Николай  в селото. 

След пренасянето на мощите в църквата дошла жена с дете с парализирана ръка. Веднага след посещението на гроба на св. Артемий ръката на детето оздравяла.

Човек на име Роман страдал от болест в слабините, и след молитви към св.Артемий оздравял. 

Човек на име Йоан страдал в продължение на 8 години от кръвоизлив в гърлото. С помощта на св.Артемий се излекувал напълно.

Жена на име Ирина страдала 2 г. от силни болки в краката. Тя много се молила на св.Артемий и се изцелила.

Иов Иванов, от съседно село разказва: Боледувах 5 месеца на легло и не можех да се движа. На сън ми се яви св.Артемий и ми каза:'Иди на моя гроб, помоли се и ще се излекуваш." Още като се събудих се почувствах по-добре, станах, благодарих на Бога и отидох на гроба да се поклоня.