Свети Георги - помага на военнослужещите и на техните семейства, за богата реколта, защита от природни бедствия, душевно и физическо здраве, за намиране на изчезнали

Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св.Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.

Как помага иконата?

Свети великомъченик Георги е покровител на военните, земеделците и животновъдите. Иконата, на която е изобразен този свят образ защитава всички, които са на военна служба, в запас или вече са в пенсия или не работят това, но дълги са били военнослужещи. Иконата защитава освен тях, и техните семейства.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.

Молитва

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да  славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Житие на свети Георги

Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.

Чудеса пред иконата на свети Георги

На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.

С иконата на св.Георги Зограф са свързани много чудеса. Едно от тях е от времето на царуването на император Лъв Мъдри, когато манастира бил току що основан от трима братя - българи. Те имали разногласия как да нарекат манастира - единия смятал, че манастира трябва да бъде осветен в чест на Пресвета Богородица, вторият - на св.Николай Чудотворец, а третия - на св.Георги Победоносец. Спорът между тях продължил няколко седмици и тогава те решили да оставят това в Божиите ръце. Те оставили на храмовия олтар чиста дъска и горещо се помолили на Всевишния за това на нея да се изографиса образа на този, който трябва да стане патрон на манастира.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. "Аравийска" или "Сарацинска" икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI век.

Веднъж манастира бил посетен от католически свещенник, който изразил съмнения относно самоизографисването на иконата. Веднага се случило следното чудо: епископа сложил палеца си на иконата, и той залепнал толкова силно, че единствения начин да бъде махнат бил да се отреже част от него. Тази частичка плът и до днес се вижда върху иконата.

Мироточене на иконата на св.Георги в Кипър
В църквата в Камбия-Фармакас на 6 май 2013 г след празнична литургия от иконата на св.Георги, изографисана през 15 в започнало да изтича миро и църквата се изпълнила с благоуханен аромат.

Свети Георги в България

Извор на св.Георги във Велико Търново

http://zografnica.com/izvor_sv_georgi_pobedonosets/

Зографското ателие на иконописеца Стоян Недев се намира от северна страна в подножието на Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица” в град Велико Търново, на 20м над входа към музей на скулптурните фигури „Царевград Търнов” и само на стотина метра от площада пред крепостта Царевец. Входът е откъм улица „Никола Пиколо” до саморасло дърво, а на вратата има надпис „Водата е безплатна”. Често пред зографницата има много гълъби. Вътре е приятно тихо (или с тихи църковни песнопения) и прохладно, помещението е е отрупано с икони, кръстове и снимки. Сред тях, сякаш на непривично място, странника забелязва мраморна чешма с корито под икона на „Св. Георги Победоносец”.

В тази омиротворена обстанова създава своите икони зографът Стоян Недев, често в компанията на своята дъщеря.

Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. В своята практика Стоян Недев има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон „East-West Eurointelekt” .

Специализира в Светия Синод за зографисване на храмове и икони. В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф към Национален институт за паметници на културата и на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в храмовете и манастирите на епархията.

С голяма отговорност реставрира и 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Музей „Възраждане и Учредително събрание”, филиал на Регионален исторически музей.

След 1990г. Стоян Недев работи на самостоятелна практика. Много негови икони са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.

Според възгледите на иконописеца, „ …за да зографисва икони, човек трябва да е духовно чист, да има въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.”

Важно събитие се случва в зографницата по време на Великденските пости през 1996 година:

Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му. Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на Катедралния храм, който е над зографницата. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.

„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. След 3 метра копане в дълбочина стигнали до твърда скала, а водата продължавала да си извира. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.

И точно тогава се случило ново чудо. На връх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата – така е изобразен и ореолът на Бог Отец. По-късно Стоян разбрал, че гълъбът е различен от градските си побратими, които са постоянно пред зографницата, защото е скален, порода гривяк.

Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма. Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма и го хранил. Отлетял, когато работата по нея приключила.

Върху мраморната чешма е изобразен Св. Георги как убива ламята, иконата трябвало да бъде ориентирана на изток. Докато с водопроводчика се чудели точно как да отведат водата, за да не разбиват целия под се случила поредната поличба – пред слисания поглед на работника плочките с пукот се надигнали, показали откъде трябва да минат тръбите от аязмото до чешмата. Надписът на чешмата гласи: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН!”

Стоян Недев разбрал, че водата е лековита, когато момиче от Полски Тръмбеш дошло да налее за майка си. Тя имала перде на очите. Пратила я ясновидка. Тогава станало и първото чудо – пердето на жената изчезнало.

Озадаченият иконописец занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с градските ВиК мрежи.

Когато освещавали чешмата на Гергьовден (и зографът е роден на Гергьовден), гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два… Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст. Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница, в случая се появил върху каменните плочи пред зографница.

„Водата от аязмото е лечебна, помага за очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми. Тези, които вярват, оздравяват“, казва Стоян.

Преди няколко години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Баба Алия Сулева от турската махала, тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.

„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя по терлици. Легна пред чешмата, целуваше мрамора, плачеше и 20 минути се моли. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва иконописецът.

Друга туркиня от Разград взела вода за сина си. Момчето било вече голямо, но се напикавало нощем. С едно шише от водата се излекувало. После майката се върнала с кутия бонбони, за да почерпи. За чудото запалила свещ на Св. Георги. Най-вече турците се връщали да се поклонят с благодарност пред иконата на християнския светец.

Идвал и мъж от Силистра. Правил си операция на крака, а раната 6 месеца не заздравявала. Наложил я с компреси от извора. След няма и седмица и раната зараснала.

Мраморното корито под медния чучур е пълно със стотинки. Хвърлят ги вярващи в лечебната сила на водата. До чешмата между редовете икони винаги гори свещ. От никого зографът не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той. „Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска поредния запис на църковни песнопения и подава чашата с вода от аязмото.

„Вземаш една чашка сутрин на гладно, половин час преди ядене. Прекръстваш се и като се помолиш, тя отива точно по предназначението. Може да се прилага с накапване в очите при катаракти. Като компреси при кожни болести. Богата е на златни и сребърни йони и действа като лекарство. Възрастни не бива да пият повече от 50г. 2-3 пъти дневно, защото е много силна и вдига кръвното налягане“, напътства зографът.

В последните години Стоян Недев изрисува икона на Васил Левски като светец, защото вярва, че Апостола е мъченик за отечеството ни. Иконата стои редом до образа на покровителя му Св. Георги Победоносец. Левски е изобразен с кръст в ръката и монашеска качулка, както се изобразяват мъчениците.

Иконописецът изписал и баба Ванга с божествен нимб. Жена от Петрич поискала да я изрисува като мъченица. Стоян сам отнесъл иконата на гроба на пророчицата и я оставил в дар. Така изпълнил заръката на Ванга, чийто дух се явил на негов приятел.

В съседното помещение до зографницата под Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица”, в град Велико Търново той вдига параклис посветен на Св. Георги. Започнал е да копае в центъра, за да хване по-голям дебит на аязмото. Стигнал до 4м. дълбочина, но няма средства за техника, с която да пробие по-дълбока дупка и да бликне обилно целебната течност.

Св.Козма и Дамян - За изцеление от недъзи и лечебна помощ; за здраво семейство; за встъпване в брак

Свети безсребърници Козма и Дамян се почитат от древни времена заради способността им да изцеляват от недъзите и да оказват лечебна помощ. Тях също ги наричат покровители на книжовното учение. Освен това те били почитани и като покровители на ковачите.

Как защитава иконата?

Искрената молитва пред иконата на Св.Козма и Дамян защитава от недостиг на сили при просвещение, особено при обучението на малки деца, от духовни и телесни недъзи, при тежки болести. Пред иконата се молят за целостта на домашното огнище. За здравина на брака за тези, на които предстои сключване на брак, защото св.Козма и Дамян се считат за покровители на ковачите и те се призовават да се "скове сватбата".

За какво помага иконата?
В църковната история са известни три двойки светии с тези имена, живели по едно и също време: Козма и Дамян Асийски, Козма и Дамян Римски, Козма и Дамян Аравийски. Те се ползват с голяма любов сред православните християни и към тях се обръщат с много молби за тяхното свято застъпничество.
Козма и Дамян Асийски са известни в Гърция като помощници в постигането на книжовна грамота.
Козма и Дамян Аравийски се считат за покровители на ковачите и ковашкото дело -  тях ги наричали още Божии ковачи.В деня на Козма и Дамян ковачите не работили, защото са смятали, че е грехота да се работи в деня на празника на техните покровители. Те се смятат за покровители на брака.
Но главното, за което най-много молили Козма и Дамян, лекарите безсребърници от Рим и Козма и Дамян Аравийски е душевно и телесно изцеление, заради многото извършени от тях изцеления и целителски чудеса.

МОЛИТВА към Светите безсребърници:

Като страдам тежко от моята болест, аз (името) прибягвам към вас, свети чудотворци и изцелители Козма и Дамяне,защото вие проповядвахте, че душевния недъг е по-тежък от всички недъзи на тялото и че когато душата боледува от грехове, често пъти и тялото пада в болест.
Зная, че чрез болестите си човек се очиства от греховете си.
И тъй, свети чудотворци, помолете Господа да ми дарува прощение на прегрешенията ми и понеже съм слаб и безпомощен, и силите ми в болестта са изтощени, да не допусна да изпадна в униние и да загина.
Побързайте да ми помогнете, свети изцелители,та като оздравея, да премина дните си в покаяние,да свърша в мир моя живот и в съдния ден да застана неосъдно пред лицето на страшния Съдия на вселената - сърцеведеца Бога, Когото да възпявам и славя винаги и во веки. Амин! (прекръстете се три пъти)

Дни на св. Козма и Дамян

Православната църква почита 3 двойки безсребърници Св.Козма и Дамян.
Празници:
Козма и Дамян Асийски - 1 ноември
Козма и Дамян Римски - 1 юли
Козма и Дамян Аравийски - 17 октомври

Манастири Св.Козма и Дамян в България

Кукленски манастир Св.Козма и Дамян
Разположен на 2 километра югозападно от град Куклен, Област Пловдив и на около 10 километра западно от Асенвград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи.
Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Свети Врачoве“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян Сандански

Манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян носи със себе си вече 1600-годишна история. Тази свята обител е разположена в Югоизточна България, като от град Сандански я делят само два километра в северна посока.
Историческите извори свидетелстват за съществуването на Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян на това място още някъде през 4 и 5 век. Тогава комплексът се е състоял от манастир с прилежаща църква. Смята се, че тук са живели двамата братя Св. Св. Козма и Дамян, които са помагали на хората да се излекуват от своите болести най-вече благодарение на помощта на намиращият се в близост минерален извор „Мирото”, който съществува и до днес като част от Огняновските минерални извори.
Според преданието на каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за лечението и поради тази причина били наречени "безсребреници". Единственото, което се опитвали да внушат с чудодейните си лечения било вярата в Христа у хората.
Двамата братя имали голямо състояние, което било налседствено от предците и получено от родителите имущество. Те го продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличалиголите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.
Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така: Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.
Светите лечители – безсребреници дават и името на града – Свети Врач. Това идва от превод на славянски, където Врач означава лекар подпорна стена.
По време на турското робство “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е бил съборен и опустошен, но основите, които на места личат и днес, са запасени. Това прекъсва живота в манастира, но народът не престава да го почита. Оттогава до днес всяка година на светли четвъртък след Велик ден се организира събор.
Сега съществуващият манастир Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян, който представлява църковна постройка, е издигнат върху старите основи през 1928 г.

Житие на светите братя Козма и Дамян

Православната Църква почита 3 двойки светци, живели в различни места, по различно време: Козма и Дамян Асийски -  14 ноември, Козма и Дамян от Рим - 14 юли и Козма и Дамян Аравикйски - 30 октомври. 

Братята живели в Рим, в 3 век. Техните родители християни ги възпитавали в любов към Бога. Те ходили от град на град и изцелявали безвъзмездно болните. Понеже чудодейните изцеления приобщавали към християнската вяра много хора, римските власти, недоволни от това решили да ги заловят. Християните укривали братята, но след като били заловени много невинни жители, те решили да се предадат. Братята били хвърлени в тъмница, след което ги изправили на съд. Те били изправени пред император Карин, който ги призовавал да се обърнат към езическата вяра. След време императорът получил много силно схващане на врата, дотолкова, че не можел да се обърне. Той отишъл при двамата братя, в тъмницата и ги помолил да го излекуват с Господнята молитва. След молитвата императорът бил излекуван, а Дамян и Козма пуснати на свобода, продължили с лекарската практика.

Според преданието Козма и Дамян били убити от своя първоначален учител в лекарската професия, който завидил на двамата братя. Данните за живота на двамата светци датират от 283-284 г.

Козма и Дамян Асийски се родили в Мала Азия, но тяхното родно място не е известно, почти по същото време с римските братя, откъдето идва историческото объркване.

Двамата братя осиротели рано. Останала млада вдовица. тяхната майка Федотия ги възпитавала в християнско благочестие. Основното занимание на братята било лечителството. Те ходили по градове и села, и сами ходили по къщите на болните и ги лекували.

Има легенда, че ги извикали при тежко болната Паладия, от лечението на която се отказали всички лекари. По молитвите на Козма и Дамян и благодарение на своята вяра Паладия се излекувала и дарила на Дамян в знак на благодарност 3 яйца в името на Животоначалната Троица. Понеже били безсребърници, братята не приемали дарове, но като чул това Дамян приел дара. 

Козма, като разбрал за това се огорчил много, решавайки, че брат му нарушил обета. На смъртния си одър, той помолил да не го погребват заедно с брат му заради това. И тогава се случлило чудо: при него дошла изцелената преди време камила, и с човешки глас казала, че брат му е приел дара заради Бог. Двамата братя били погребани заедно в Месопотамия.

Козма и Дамян Аравийски са по-почитани от католическата църква, отколкото другите братя. Те живяли по същото време, при царуването на Диоклетиан и се занимавали с лечителска дейност в пристанище Егея, а след това в римската провинция Сирия.

В това време, наместник на императора в тази провинция станал Лисий, известен със своята жестокост по отношение на християните. Виждайки каква популярност придобиват светите братя и как хората приемат тяхното учение, той заповядал да ги заловят и доведат при него. Той поискал от тях да принесат жертва на езическия олтар. Светиите не само отказали, но и отново засвидетелствали своята вяра в Христос. Лисий се ядосал и заповядал да ги пребият. след което да ги хвърлят в морето. Тогава се явил Ангел Господен, който ги извел на сушата. Лисий заключил двамата братя в тъмница, а на другия ден заповядал да бъдат изгорени на кладата, но огъня не ги докосвал. Лисий заповядал тогава да ги обезглавят с мечове, заедно с трима техни ученици. Те са погребани в град Килис, на южната граница на Турция със Сирия. Това се случило през 303 г. и скоро след това на техния гроб започнали да се случват много изцеления. 

Любовта и почитанието на трите двойки братя и в Православната, и в католическата църква са толкова силни, че историята е оставила много иконописи, фрески и скулптори.

Олтар на църквата Св.Лаврентий, 1505 г.

Света Матрона Московска -за помощ в сърдечните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата

Най-почитаемата московска светица. Имаща от рождението си дара на чудотворството, преди смъртта си тя станала известна като молитвеница и застъпница за Божията слава. Целият и живот станал пример за великия подвиг на любовта, търпението, саможертвата и състраданието.

Как помага иконата?

Искрената молитва пред иконата на блаженната Матрона Московска ще ви защити от всички нежелани събития във вашия живот. Тя ще ви защити от болести, от нападките на недробожелатели. Няма човек, който се е помолил искренно за помощ, и да не я получил.

За какво помага иконата?

Молитвата пред иконата на Света Матрона помага за всичко, за което я помолите - в сърде
чните дела, за изцеление от болести, при финансови проблеми, при заплаха от стихии, за съхранение на семейството, за благополучието на децата. Света Матрона е винаги с нас, и молитвата пред нейната икона, помага на всички, който застават пред нея в скърби и недъзи.

Молитва към Света блажена Матрона Московска

О, блажена майко Матрона, която с душата си предстоиш пред Божия Престол на небесата, а с тялото си почиваш на земята и чрез дадената ти свише благодат източваш различни чудеса. Погледни милостиво сега на нас, грешните, които в скърби, болести и греховни изкушения преминаваме дните си, утеши ни, отчаяните, изцели тежките ни недъзи, допускани ни от Бога заради нашите грехове, избави ни от многото беди и опасности, умоли нашия Господ Иисус Христос да ни прости всички съгрешения, беззакония и грехопадения, с които от младини дори до настоящия ден и и час съгрешихме, та, чрез твоите молитви получили благодат и велика милост, да прославим единия Бог в Троица, Отец, и Син, и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Образ на Света блажена Матрона Московска

Нейните съвременници са я запомнили като светла и ласкава, с тих глас. З.Жданова, при която живяла Матрона в Москва, пише в своите спомени за нея, че матушка била дребничка, с пухеста коса, с малки ръце и крака. Когато не приемала посетители, лежала на една страна, и никога не заспивала дълбоко, а когато приемала посетители седяла по турски.Ядяла и пиела малко, никога не се оплаквала и приемала всичко на масата като дар Божий.

Имала прекрасно чувство за хумор, шегувала се, винаги била приветлива, но ставала строга, ако при нея идвали с неразумна молба.
Тя с точност описвала човека срещу нея, окръжаващия свят, въпреки, че била сляпа от рождението си. Питали я, откъде знае, а тя отговаряла, че всичко и показвал Господ - и слънцето, и цветята, и птичките.
З.Жданова учила в Архитектурния институт и когато дошло време за дипломната и защита, нейният ръководител, и казал, че няма да приемат дипломната и работа. Огорчна, Зинаида разказала на Матрона за своите проблеми, а тя започнала да говори, че нейните преподаватели трябва да отидат в Рим и Флоренция, за да видят великолепните решения на великите италиански архитекти. След това необразованата жена и дала конкретно решение за проектиране на арка в нейния проект. Няма смисъл да се казва, че комисията приела дипломната работа и Зинаида защитила.

Детството на Святата блаженна Матрона Московска

През 1885 г., в село Себино, Тулска губерния /сега Кимовски район/, в семейството  на трудолюбиви, но бедни селяни Дмитрий и Наталия Никонови се родило тяхното 4 дете. Родителите били вече възрастни, и като разбрали, че очакват 4 дете, решили да го дадат в сиропиталище. И със сигурност щели да го направят, ако майката Наталия, не сънувала удивителен сън. Тя сънувала бяла птица, която кацнала на дясната и ръка, а очите на птицата били плътно затворени. Наталия почуствала този сън за много необичаен и се отказала да дава детето в сиропиталище.
Родило се светло, русичко момиченце, със затворени очи - всъщност тя изобщо нямала очи и майката приела изпратеното от Бог дете с радост, обичала го от цялото си сърце и особено страдала за вродения недъг на детето си. Но лишеното от физическо зрение дете имало друго, вътрешно зрение.
Богоизбранността на детето била забелязана по времето на нейното кръщение. На гърдите на момиченцето се появил белег, под формата на кръст.
В момента, когато свещеника, който я кръстил я потопил във водата, от нея започнал да излиза лек, благоуханен дим. Това дете е свято - казал свещенника, а в следващите години той станал нейн много близък наставник.
Скоро в къщата на бедното семейство започнали да се стичат всякави хора от близки и далечни села и да търсят Матрона, за да им помогне за лечение на болест, или да им даде съвет по наболял въпрос.
През 1912 г, когато девойката навършила 17 г. получила пълна пареза на краката и до края на живота си не проходила.
Удивително било нейното общуване с иконите. Тя посещавала от детството си храма "Успение Богородично" и нееднократно в съня и Бог и откривал, че в този храм трябва да има иконата на Богородица "Търсеща загиналите".

Тя помолила майка си да отиде при свещеника на църквата и да потърсят в църковната библиотека книгата, в която има тази икона, като описала точното и местоположение. След като намерили образа, Матронушка помолила да намерят иконописец, който да я изографиса. Разбира се, бедното семейство нямало толкова пари и Матронушка помолила цялото село да се включи в събирането на средствата. Почти всички жители на селото се включили с радост, само двама от тях с насмешка дали пари. Когато Матрона взела събраните пари, тя отделила точно тяхните пари, дала ги на майка си и казала да им ги върне, защото те опорочават всички събрани средства.
Намерили иконописец, но нещата не вървяли добре и изографисването на иконата ставало много бавно. Той отишъл при Матронушка, а тя му казала, че той има неизповядан грях, и затова нещата не вървят. Той отишъл при свещеник, изповядал се, но отново прикрил грях. Като отишъл пак при Матрона, тя отново му казала, че трябва да изповяда всичките си грехове. Засрамен, иконописеца отишъл пак, изповядал се и помолил Матрона да му прости лъжата. Тя разбира се му простила и казала, че той вече ще нарисува иконата. Така се и случило.
През 1915 г. иконата била завършена. Тази икона останала през целия живот при Матрона, а сега се намира в любимия и Покровски манастир. Била направена и втора икона на Богородица "Търсене на загиналите", с парите, които били събрани и тя била поставена с литийно шествие в църквата "Успение Богородично". Света Матрона също отишла да посрещне иконата, като я носили на ръце почти 4 км, защото тя не можела да ходи. Иконата станала местна светиня и се проявила като чудотворна - по време на суша я изнасяли извън църквата, отслужвали молебен, и малко след като молебена приключвал се изливал дъжд. Тази икона сега се намира в Новомосковск, в Светоуспенския манастир на Тулска епархия.
Една от най-знаменателните срещи в живота на Матрона Московска е срещата и със светия преподобен Йоан Кронщадтски. Матронушка била на 14 г, когато Лидия Янкова, дъщеря на владелеца на селото,в което живеели Никонови заедно с още хора, тръгнали на поклоническо пътуване по светите места на Русия. Те решили да вземат и сляпата Матрона. Така сляпото момиче посетило Троицко-Сергиевата лавра, Киевско-Печорската лавра, Москва, Санкт Петербург, Кронштадт. Историята, която се разказва е, че след края на богослужението в Андреевския събор, отец Йоан помолил хората, да направят път на сляпото момиче, за да стигне до него, а когато тя дошла при него, той я нарекал "осмият стълб на Русия".

Защо той казал така, това останало тайна, предполага се, че преподобния отец Йоан още тогава виждал, че Русия я очаква нещо страшно. Самата блаженна Матрона още от детството си също разказвала, че скоро ще настане време на пожари, разруха, гонения на Църквата.
Тя предсказвала на много как да избегнат бедствията, свързани с този период. Тя посъветвала владелеца на Себия, бащата на Лидия Янкова, с която била на поклонничество да продаде всичко и да замине със семейството си зад граница, но той не я послушал. По-късно тяхното имение било разграбено, а дъщеря му обедняла и осиротяла водила скитнически живот. Богата жена, която си купила къща в Себино решила да построи параклис. Средствата и строителните материали били събрани, но Матронушка казала, че строежа няма да се осъществи. Дамата не повярвала, но всичко се случило така, както казала блаженната - революцията попречила на намеренията на дамата.

Житие на святата блаженна Матрона в следреволюционното време

След революцията през 1917 г. настанали тежки времена за Православната църква. Взривявали храмове, махали кръстовете от куполите на църквите, претопявали камбаните за оръжие, разстрелвали свещенници или ги изпращали в заточение. Потокът от посетители при блаженната Матрона не намалявал и било ясно, че това няма да продължи дълго, защото тя призовавала всички да съхраняват православната вяра.
За да запази близките си от репресия, тя заминала за Москва. Добрала се до там, тя чукала на много врати, живяла даже в мазета. По спомените на съвременниците за нея се грижили послушници. До началото на войната Матронушка живяла в дома на свещеника Василий. Неговата жена, послушница Пелагия не я харесвала. Когато при нея идвали много посетители с подаръци, Пелагия ги раздавала на своите роднини. Тя давала на Матронушка да яде и пие, когато тя решала, но в сърцето на Матронушка нямало обида. След време отец Василий бил арестуван, и Матронушка трябвало да напусне дома му. Нейните автобиографици описват много места, в които е живяла Матрона след това - тя се скитала, но не виждала в това лоша съдба, а приемала всичко като дадено от Бога.
За този период от живота и З.Жданова разказва, че я намерила премръзнала в малка барака. Тя отказала предложението на Зинаида да се премести в нейния апартамент на Арбат. Казвала и, че Бог не и дава, защото Зинаида ще съжалява. Тя не искала да причинява на другите проблеми и неприятности.
Няколко пъти се опитвали да я арестуват, но Бог не позволявал. Известен е този случай: участъковия дошъл да арестува Матрона, а тя му говорила - "аз не мога да избягам - сляпа и без крака. По-добре си отиди в къщи, защото там се е случил нещастен случай." Милиционерът не повярвал много, но решил да отиде и да провери. Като отишъл, видял, че е избухнала газова бутилка, жена му била силно обгорена, и ако блаженната не го била предупредила тя щяла да умре. Той бързо закарал жена си в болница. На другия ден, в службата му го попитали дали е арестувал сляпата жена, а той отговорил, че за нищо на света не може да я арестува, защото тя спасила семейството му.

Житие на святата блаженна Матрона в годините на война

Войната започнала и ние не знаем колко човешки живота е спасила Матрона-навярно много. С духовния си поглед тя можела да вижда много далече и разказвала, че вижда всичко, което се случва на фронта. Още през юни 1941 г тя предрекла края и победата в страшната война.
Графикът на ежедневието на Матрона бил както преди войната - през деня тя приемала много хора, а вечер се молила. Съвременниците и разказват, че докато траела войната тя ги молила да и носят върбови клонки. Матушка ги чупела на малки клончета, белила ги и се молила.
През 1942 г. Матрона най-накрая склонила и се преместила в апартамента на З.Жданова.Тя приемала по почти 40 човека на ден. При нея идвали и с най-обикновени, лични и битови проблеми: от нещастна любов до изчезнали вещи. За изцеление - от тежки хронически проблеми или обявени от медицината невъзможни случаи до сериозни психически проблеми.
З.Жданова си спомня, че Матрона не умаловажавала нито един проблем, с който идвали хората. Всичко в човека за нея било важно. Тя се молила на Бог за всяка нуждаеща се душа. Тя често изпращала хората да се покаят при свещенник, карала хората да носят кръстчета, въпреки безбожното време. В този период тя не приемала от никой нищо, защото времената били тежки за всички.
В стаята, в която живяла Матрона имало икони в трите ъгъла на стаята, пред които светели кандила. И въпреки тежките и мъчителни времена от жилището, което тя обитавала излизала Божия благодат.
Но покоя бил временен. Скоро съседи докладвали, че в апартамента на Жданова постоянно идват хора. Дошли да арестуват не Матрона, а Зинаида.

Смъртта на Света блаженна Матрона

През 1949 г. след ареста на Жданова Матронушка била изпратена в предградията на Москва, в Сходни. На улица Курганска минали последните три години от нейния живот. Тя починала през 1952 г, на 67 години. Три дни преди смъртта си тя знаела за това, и помолила опелото да бъде в любимата и църква - Ризоположение. На 2 май тя починала, а на 4 май била погребана в Даниловското гробище, до храма. Светата блаженна Матрона имала две молби - да не слагат изкуствени цветя на гроба и да не затварят вратата на гроба и, за да може всеки да дойде и да и зададе своите въпроси и молби.
Тя била толкова скромна, и въпреки, че била много прозорлива не могла да предположи едно - че името и ще бъде прославено от Православната църква, че ще бъде канонизирана за светица, а нейните мощи през 1988 г. ще бъдат пренесени в един от най-известните манастири - Покровския манастир.

Чудеса пред иконата

Мъж на име Алексей страдал от сериозно кардиологично заболяване. Никакви светила на науката не можели да помогнат. През август 2008 г, той се почувствал много зле. Отишъл на гроба на света блаженна Матрона, взел шепа пясък от там и го сложил в областта на сърцето. Връщайки се, почувствал облекчение, можел да диша и му станало по-леко.
Когато отишъл за втори път на нейния гроб си взел горяла восъчна свещ. В къщи той сложил свещта редом до иконите и в стаята се разнесло дивно благоухание. Той легнал на леглото, чувствайки, че нещо прониква в сърцето му. Настъпило облекчение, а след това все повече и повече.
Евгения от Москва свидетелства, че през юли 2007 г. започнал да и се подува десния крак. След седмица тя не можела да обуе обувка, а при ходене изпитвала страшни болки. Лекарите и поставили страшна диагноза - тумор на костта. Евгения, превъзмогвайки болката отишла на гроба на Св.Матрона и горещо и се помолила. След седмица отокът спаднал, все едно не го е имало.
Матушка помага във всякакви случаи. Елена разказва как през 2000 г. била неволно замесена в афера с финансова пирамида и загубила всичките си пари. Една жена я посъветвала да се обърне към святата Матрона. Елена отишла в Покровския манастир със смесени чувства - имала голяма надежда, но не можела да повярва напълно. Но чудото се случило - парите се върнали. Сега Елена е съвършенно убедена. че и е помогнала Матушка.

Икона на Божията Майка "Целителница" - за изцеление от болести, на които не може да помогне медицината; помощница при раждане, помага в беда, скърби и печал

Иконата на Богородица "Целителница" е една от най-древните свети образи на Православната църква, която датира от 4 век.

Как помага иконата

Богородица се счита за защитница в тежки моменти и страдания. Тя е изпълнена със състрадание и милосърдие, затова към Нея се обръщат с молитви за изцеление на всякакви душевни и телесни недъзи, даже и когато медицината е безсилна. Тя е защитница на обидените, опечалените и оскърбените. Иконата на Богородица "Целителница" помага също така за бързо зачатие на дете.

Икона на Божията Майка "Целителница", 19 в.

Молитва

Приеми, о, Благословенна и Всемогъща Владичице Богородице Дево всички молитви, които отправяме към Теб със сълзи на очи, ние - недостойните Твои раби към Твоя целебонесен образ. Ти изпълняваш всяко наше моление, облекчаваш скърбите, на немощните даруваш здраве, болните изцеляваш, от бесните бесовете прогонваш, обидените от обидите избавяш, прокажените очистваш и малките деца закриляш; и също Госпожо Владичице Богородице ни освобождаваш  от връзките с тъмнината, и ни лекуваш от всякакви многоразлични страсти, и всичко това е възможно чрез Твоето ходатайство към Твоя Син , Христа Бога Нашего. О, Всепета Майко, Пресвета Богородице! Не преставай да се молиш за нас, недостойните Твои раби, славещи Те и почитащи Те и покланящи се с умиление на Твоя Пречист образ; имащи невъзвратна надежда и несъмнена вяра в Теб, Приснодево Преславна и Непорочна, сега и винаги и вовеки веков! Амин!

Ден на почитание

18 септември

Архангел Михаил-защитник от видими и невидими врагове, за изцеление, при влизане в нов дом;

Архангел Михаил е защитник на всички православни християни от видимите и невидимите врагове и зли духове. Той е крепка помощ за православните християни в неговата помощ за всички беди, скърби и нужди. Към него се обръщат с молитви за изцеление, на него също се молят при влизане в нов дом и при освещаване на дома, също и при природни и стихийни бедствия. В Православието той също се счита за покровител на военните, строителите и строителството.

Ангели и архангели

Света на ангелите е невидимия свят, сътворен от Бога преди видимия, материален свят. Ние не знаем почти нищо за този свят, защото той не е описан даже и в Библията. В нея има метафорични описания, където служителите на Църквата говорят за това, че ангелите са духовни същества, които имат личност, дух, мощ, ум и воля. Думата "ангел" в превод от гръцки означава "вестител". Ангелите са Божии посланници или посредници в осъществяването на Божията воля за света като цяло и за отделната личност в частност. Освен това ангелите са ходатаи за хората пред Бога и са войни в борбата с Неговите врагове. Приставката "арх" показва по-високата йерархия на тези ангели, спрямо другите.
Известни са имената на 7 архангела . Свещенното Писание ни запознава с архангелите Михаил и Гавраил в своите канонически книги, а с Рафаил, Уриил, Салатиил, Йегудил и Варахиил - в апокрифната литература.



В християнството Михаил е главният архангел, един от главните библейски персонажи, и неговото име се споменава в Старият и Новият завет. При това по правило, имената на архангелите не се споменава в Стария завет, само неговото име е споменато няколко пъти в Книгата на пророк Данаил.
Архангел Михаил в Писанието се нарича "княз", "вожд на войската на Господ", той е главният борец против злото в света. Оттук и неговото име "архистраг" - старши войн, военачалник. Името на Архангел Михаил означава "като Бог" или "равен на Бог" и той е най- високопоставения сред ангелите.


Небесните сили съставляват "ангелския събор", а хората "човешкия род". "Затова, казва богослова Лоский - единството на ангелският свят е съвършенно различно от нашето единство. Можем да говорим за "човешкия род" като за много личности, притежаващи една и съща природа. Но ангелите, които са също личностни същества няма единство на природата им. Всеки от тях е различен по природа и е отделен свят. Следователно тяхното единство не е органично, а хармонично". В основата си "хармоничното" единство на ангелите  лежи на йерархическия принцип.
Според книгата на Дионисий Ареопагит "За небесната йерархия", написана в първи век, ангелската йерархия се състои от следните нива:

Първо ниво

Серафими - пламенни в любовта си към Бог, подбуждат и другите към нея
Херувими - разпространители на познанието, носят мъдрост, просвещение
Престоли - Бог сяда на тях, като на престол и съди със Своя съд

Второ ниво

Господства - наставляват поставените от Бог земни владетели с мъдри наставления, учат да владеем чувствата си, укротяват греховните помисли
Сили - творят чудеса и изпращат чудотворна благодат и прозорливост
Власти - имат власт да укротяват силата на дявола

Трето ниво

Начала - на тях им е поверено управлението на Вселената и природните стихии
Архангели - небесни учители, учат хората как да постъпват в живота
Ангели - най-близко до хората, те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората към добродетелен и свят живот.

Ролята на архангел Михаил

Архангел Михаил се счита за покровител на воините, които се сражават за справедлива кауза. Той се почита като защитник на всички православни християни от видимите и невидимите врагове, като помощник в мъката и закрилник в съня. Към архангел Михаил се обръщаме с молитва за изцеление, на него също се молим при влизане в нов дом и при освещaване на дома. Той също се смята за закрилник на починалите.

Архангел Михаил се изобразява често във военни доспехи, с копие или меч в ръка, защото и след победата в която и да е битка, архистрага не престава да се бори за славата на Бог и за спасението на човешкия род. 

Като защитник и покровител на иудейския народ, архангел Михаил предвожда израелтяните при бягството от Египет, той застава на пътя на Валаам, за да спаси еврейския народ от поражението на маовитяните.Михаил помага на Иисус Навин (един от главните помощници на Моисей) при завоюването на обетованата земя от евреите. Архангел Михаил се явява на пророк Даниил в дните на падението на Вавилонското царство и началото на създаването на Месианското царство. И въпреки, че не навсякъде в Библията помагащия ангел е назован по име, християнската традиция утъждествява този ангел с архангел Михаил. 

Молитва

Господи Боже, велики Безначален Царю, изпрати, Господи, Твоя Архангел Михаил на помощ на Твоя раб (името) да ме отърве от моите видими и невидими врагове. 

О, Господен великий Архангеле Михаиле, излей мирото на благостта върху твоя раб (името).

О, Господен великий Архангеле Михаиле, съкрушителю на демоните, забрани и възпри всички мои врагове, борещи се с мен, обезсили ги и ги съкруши като прах пред лицето на вятъра. 

 О, Господен великий Архангеле Михаиле, шестокрили първи княже и воеводо на небесните сили, херувими и серафими, и на всички светии!

О, чудни Архангеле Михаиле, пазителю на неизречените Тайни Божии, бъди мой велик помощник във всичко: в обиди и в беди, в скърби и печал; в пустините и на кръстопътища, на реки и на морета тихо пристанище!

Избави ме, велики Архангеле Михаиле, от всякакви дяволски прелести, винаги ме чувай мене, Твоя  грешния раб (името),молещ се на тебе и призовавщ твоето свято име, изпрати ми скоро твоята помощ и чуй молбите ми.

О, велики Архангеле Михаиле! Победи всяка противодействаща на мен сила със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Пресветата Владичица Богородица, на светите апостоли, и на светителя великия свети Николай Чудотворец, на свети пророк Илия, на свети Андрей Юродиви, на светите великомъченици Никита и Евстафия, на светите светители , преподобни мъченици и на всички светии и на всички Небесни сили. Амин.

О, велики Архангеле Михаиле! Помогни на мене грешния твой раб (името), избави ме от земетресение, огън, потоп,меч и ненавременна смърт и от всяко зло, и от всеки враг.

Свети Архистраже Божий Михаиле и всички Небесни сили, молете Бога за нас!

Заб: Самия Архангел Михаил се явил на монах от Чутовния манастир в Москва, където се пазела тази молитва и му казал: "Ако някой човек чете всеки ден тази молитва, в този ден няма да се докосне до него дявола, нито зъл човек."

Чудеса

До наши дни са достигнали следните чудеса, свързани с явяването и чудесата на архангел Михаил:

"Чудото в Хони"

Съгласно  легендата, във Фригия, недалече от град Йерапол имало храм на името на архангел Михаил, построен от човек с благодарност за излекуването на дъщеря му с лечебната вода, която извирала на това място. Изворът изцелявал не само християни, а и хора с друга вяра. В този храм, в продължение на 60 г. служил Архип Херотопский, прославил се със своя добродетелен християнски живот. Езичниците , които изпитвали гняв към свещенника , решили да унищожат храма и в същото време да убият Архипа . За да направят това, те събрали в един поток две планински реки и го отвели към  храма . Преподобният свещеник паднал в църквата на земята и започнал да се моли със сълзи на Бога и на Архангел Михаил за защита на свещеното място. Архангел Михаил се появил в близост до храма,  ударил с жезъла си планината, отворила се широка пропаст , където отишла водата от притока, и храма останал непокътнат. Мястото, където станало това чудо  нарекли Хони ( пукнатина,отваряне) .

"Чумата в Рим"

През 590 г. в Рим върлувала чума. Папа Григорий Велики, който водел молитвеното шествие за избавление на града от епидемия, видял на покрива на мавзолея на Адриан самия Архангел Михаил с меч. След това събитие епидемията започнала да отшумява. В памет на това събитие на това място била сложена скулптура на Архангел Михаил, а самият мавзолей от 10 век нарекли Замъка на Светия Ангел.

"Спасението на Сипонт"

При обсадата през 630 г. на италианския град Сипонт от езичниците, архангел Михаил се появил на епископа на града, като дал кураж на жителите му и обещал своята помощ. Преданието гласи, че езичниците били спряни и поразени от неговото явяване, голяма част от тях приели християнската вяра. Сипонтийските граждани решили да построят църква в негова чест, но Архангел Михаил се явил отново на епископа и му казал, че вече сам е направил църква в планината, в близост до града. Там, била направена малка скална църква. В олтара и потекъл извор с лековита вода, с която били излекувани много хора. Това място е известно като град Монте Сен Анжело, който и сега привлича много поклонници.

"Грешницата, която станала светица"

Евдокия, която живяла по времето на император Траян била много красива жена. Но както често се случва, красотата не винаги съпътства целомъдрието, Евдокия се увлякла по широкия път на удоволствието. След време тя станала много богата. Една нощ Евдокия чула под своя прозорец глас, който говорил за Страшния съд, мъчението на грешниците и възмездието. На сутринта тя повикала в дома си монах, който да я научи как да се покае. Монахът я научил да пости и да се моли за своето спасение. Евдокия прекарала цяла седмица в плач и молитви, и в последния ден видяла светлозарен млад мъж, който я хванал за ръка и я възнесал на небето. Младият мъж се представил като Архангел Михаил и разказал на Евдокия за великата радост на небето и за покаянието на грешните. Евдокия се покръстила, и посветила останалата част от живота си на Господ.

"Спасението на младеж близо до Атон"

Съгласно преданието, архангел Михаил спасил в близост до Атон, един юноша, който разбойници искали да удавят, за да го накарат да им покаже мястото на съкровище. В памет ба това чудо бил построен манастирът Дохиар в Атон, а главната му църква носи името "Св.Архангели Михаил и Гавраил". Намереното злато е използвано при построяването на манастира.
Двамата архангели спасили монах от манастира, който се разболял от водата, която идвала до манастира. Те разкрили на монасите нов извор на територията на манастира. Този извор съществува и до днес и изцелява вярващите.

"Спасението на Новгород"

Чудото за спасенето на Новгород от набезите на войските на хан Бат през 1293 г. е описано в летописите. Там е записано, че Бог и Богородица спасили града от врага посредством Архангел Михаил, който забранил на Бат да влезе в Новгород. Когато застанал пред фреска с изображението на Архангел Михаил в Киев, Бат казал: "Този ми забрани да влеза в Новгород".

"Архангела и Жана Д'Арк"

На 12-13 годишна възраст, по думите на самата Жана, тя за първи път чува гласовете на свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска (св.Марина в православието), които ѝ казват да заведе дофина за коронация в Реймс. Тя казва, че се разплакала, когато си тръгнали и изчезнали, защото били много красиви. След известно време, именно те ѝ казват, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 16-17 г., тя отива при капитана на град Вокульор Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, тя се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. Битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да ѝ даде хора, за да може да отиде при краля.

"Чудото на Флор и Лавър"

Според преданието в Православната църква, архангел Михаил обучил мъчениците Флор и Лавър на изкуството да управляват коне. Преданието оказало влиение върху иконографията на двамата светци - те се изобразяват с коне, а поводите държи архангел Михаил.

Съхранили са се много легенди за помощта на архангел Михаил на отделни манастири. Съхранили са се много истории, как Архангел Михаил е помагал на населението, което живеело на островите в Егейско море по време на разцвета на пиратството. Недалече от град Мандамадо на о-в Лесбос се извисявал величествения манастир "Свети Небесни Сили безплътни". Манастирът бил добре укрепен и на пиратите не се удавало да го превземат. Но избрали подходящия момент, когато монасите изобщо не очаквали. Един от пиратите се изкачил по манастирската стена и отворил отвътре портата. Всички монаси били убити, единствено послушника Гавраил успял да се спаси. Той станал свидетел и на явяването на архангел Михаил, който се явил пред пиратите с огнен меч и ги заставил да напуснат манастира. Уплашени, те забравили да вземат и плячката, и оръжията си.
Гавраил започнал да се моли пред иконата на архангел Михаил, и иконата сякаш станала жива. Гавраил започнал да моли архангел Михаил да се погрижи за душите на убитите монаси и да му помогне да изобрази неговия лик, който бил видял на живо. Смесвайки бяла глина и кръвта на монасите, започнал да прави образа на небесния защитник, чувствайки помощ и вдъхновение. По чуден начин, образът бил изваян. Той се е съхранил и до наши дни, във вида, в който бил създаден от послушника. Понякога очите на иконата се пълнят със сълзи, а благодатта твори чудеса с тези, които се покланят с вяра пред неговия образ.
Служителите на Мандамадоския манастир трепетно съхраняват легенди за помощта на свети Архангел Михаил. Особено ценна е историята с изчезването на иконата за цяла седмица от манастира през 1963 г., по време на нападението на гръцката част на Кипър от турците. Няколко години след това в манастира дошъл човек, който веднага се отправил към иконата на Архангел Михаил с думите: "Това е моя спасител!". Когато игумена на манастира чул разказа на на мъжа, той потвърдил, че спасението несъмнено е от архангел Михаил.

Чудо на преобразяване на старинна икона  на Архангел Михаил

В началото на 2000 г. в църква в с. Юрковка, Украйна имало древна и рядка икона "Събор на св.Архангел Михаил". Иконата била принесена в дар от майор от милицията Николай Бал. Когато образа бил донесен в храма, той бил в плачевно състояние - иконата била съвсем тъмна, ликовете на нея практически не се виждали. Но внезапно иконата започнала да се самовъзстановява. Процесът бил дълъг, но сега ликовете и писанията върху иконата се виждат ясно - Светци, Иисус Неръкотворен, Архангел Михаил. Сега иконата се смята за чудотворна и е светиня в местната църква.

Манастири и църкви в България

Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"

Дряновският манастир е основан в края на 12 и началото на 13в., като първоначално се е намирал на около 2 км. северно от сегашния комплекс. През 14 в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността „Голям Свети Архангел“. И този втори манастир споделил съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на 17 в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква „Успение Богородица“.

Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост.

Чекотински манастир "Св.Архангел Михаил"

Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 20 км североизточно от Ботевград и на 10 км от гр. Правец, на брега на река Малък искър в Предбалкана .До манастира води добър асфалтов път от магистрала Хемус, който е обозначен с табели. Отбива се при гр. Правец, като се поема по пътя за гр. Роман.
Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него. Съществува от времето на Второто българско царство. Обителта е имала тесни връзки с намиращата се наблизо крепост "Боженишки урвич", отстои на 4 км западно. При падането на крепостта в края на ХІV в. манастирът е разрушен. През ХVІІ в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, тогава е била възстановена. Този период от съществуването на манастира е кратък, разрушен е отново- през времето на кърджалийските набези (края на XVIII  в.. През 1830-40 г. с усилията на местното население храмът му отново е възстановен. Манастирската църква е единствената сграда от средновековния манастир, която частично е оцеляла и до днес. Тя има типичен  за храмовете от ХІІ-ХІІІ в. архитектура - еднокорабна базилика с преддверие, апсида и полуцилиндричен свод. Правят впечатление вентилационните изводи в четирите й ъгъла. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел. Дървеният иконостас е с богата дърворезба - дело на майстори от Тревненската школа.

В съвремения си вид Чекотинският манастир е дело на приснопаметния Мелнишки еп. Генадий. Сградата е с внушителна разгърната площ на три етажа. В източната част на втория етаж е оформен параклис в чест на св. Генадий, патриарх Константинополски.

Манастирският живот се поддържа от послушник. Храмовият празник е на 8 ноември - Събор на Св. Aрх. Михаил.
http://svetimesta.com/Манастири/Chekotin-monastery-of-St-Archangel-Michael

Кокалянски манастир "Св.Архангел Михаил"


Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил" е известен и под името Урвички манастир. Намира се на уединено място в Плана планина,на около 4 км. югоизточно от село Кокаляне и около 6 км. североизточно от с. Железница. Най-удобният начин да се стигне до него е по пешеходна пътека (за около 50-60 мин) започваща от Дяволския мост, намиращ се на главния път София – Самоков.
Манастирът e част от Софийската "Мала Света гора" и заедно с крепостта "Урвич", крепостната черква "Св. Илия" и Паначаревския манастир "Св. Николай Летни" образували Урвичкия крепостен комплекс.Крепостта Урвич вероятно е построена през XIII век и е свързана с величието на Втората Българска държава. Имала е стратегическо значение при овладяването на София от Османските нашественици. В нея Цар Иван Шишман, наричан от местното население Ясен е водил последните си битки. На него е кръстен и панорамният път в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево - "Цар Ясенов път", чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с Витошките крепости - "Бистрица" и "Батил" - Бояна.
В първоначалния си вид Кокалянския манастир датира от Второто българско царство. Според преданията е построен в началото на 11-ти в., по време на управлението на Цар Самуил. След падането на България под турско робство  манастирът е опожаряван няколко пъти.Има данни ,че е бил възобновен орез XVI в.Известен от това време е т.нар.Кокалянски сборник,съдържащ Слово за Михаил и Гавраил от Климент Охридски.Някои данни свидетелстват за оживена дейност на манастира през XVII в.Претърпял след това нови опустошения,манастирът бил изграден наново през 1858г. с помоща на игумена на манастира Хрисант.
Кокалянският манастир е възстановен напълно едва след Освобождението-1896г,тогава е изградена църквата върху основите на старата.
Днес църквата е разположена по средата на двора и представлява голяма еднокорабна постройка. Освен нея  манастирът включва две жилищни сгради, два параклиса, стопански постройки и камбанария, построена през 2000 г. Целият Кокалянски манастир е ограден с масивна двуметрова ограда от зидани камъни.Част от манастирските постройки са в етап на доизграждане и довършителни работи.
Понастоящем Кокалянският манастир е постоянно действащ.

http://svetimesta.com/Манастири/Кокалянския%20манастир%20-%20Св.%20Архангел%20Михаил

Сапаревски манастир "Св.Архангел Михаил" с.Сапарево, общ.Сапарева баня

Сапаревският манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 1.5 км югоизточно от центъра на село Сапарево. Разположен е в долината на малък поток, в гънка от Лъкатнишкия дял на Рила планина.

История:
Точното време на възникване на тази обител не може да бъде потвърдено със сигурност. Според най-обстойния ѝ изследовател Георги Геров, манастирската църква е била изградена през втората половина на XV век. Но тази датировка не би могла да се приеме за целия манастир. Възможно е късносредновековната църква, от която досега са запазени южната стена и част от източната, да е била предшествана от по-ранна култова сграда.
Размерите на църквата и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално църквицата е била храм на манастир, метох или скит към някакъв друг манастир. За съществувал на това място на стар манастирски комплекс свидетелстват разкрити основи на сгради при изкопни работи на нова сграда през 1997 г. Тогава е разкрит и некропол с няколко гроба, вероятно на починали монаси. Освен това, при сондажи през 1948 г. в югозападната част на църквата са намерени три черепа без скелети, което навярно е погребение на обезглавени монаси, чиито тела са били оставени на хищниците. Върху тези факти могат да градят различни теории, но изглежда съвсем правдоподобна е тази, която се свързва с опустошаване на обителта от турците.
Някои изследователи (В. Милушева) прокарват и една друга интересна хипотеза. Имайки предвид приблизителното време на изграждане на манастирската църква (XV в.) и жестокия сблъсък между български и османски войски, който според местните предания се е състоял в близост до днешното Сапарево в годините на завладяване на България, не се изключва възможността храмът да е посветен на Свети Архангел Михаил, като паметен знак и за упокой на избитите християнски воини.
Една податка, представляваща информация за манастир „Св. Димитър“ към „село Цапарево“ в османския данъчен регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г., дава основание да се предположи, че става въпрос за Сапаревския манастир, чийто патрон може би е бил променен, с течение на времето и избледняване на спомена. Но тъй като няма сигурни доказателства не може да се твърди, че записаният в документа манастир е именно днес известният „Св. Архангел Михаил“.
До Възраждането (XIX в.) от късносредновековното манастирче „Св. Архагел“ е бил останал само неговият храм, който е преустроен през 1824 г. (Хр. Шанов). Впоследствие църквицата претърпява няколко ремонта – през 1895, 1977 и 1997 г., когато от запад е построен и открит притвор, така че сградата придобива днешния си вид. При ремонта от 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирски комплекс.

Понастоящем манастирът не е действащ.

http://svetimesta.com/Манастири/Сапаревски%20манастир%20-Св.%20Архангел%20Михаил