неделя, 11 декември 2016 г.

Богородица "Акатистна"или Похвала на Божията Майка

Съществуват няколко разновидности на Богородична икона с името Акатистна.

Икона на Божията Майка Акатистна - манастир Дионсиат, Атон



В манастира Дионсиат на Атон се намира чудотворната икона на Богородица, известна като Акатистна ("Приветствие на Богородица", "Похвала на Богородица" или "Мироточива").
Най-старата на Атон чудотворна икона се намира иконостаса в левия придел на главния храм на Дионсиатската обител. Според древното манастирско предание, това е една от 70-те икони, изографисани от евангелиста Лука. Тя е направена не с бои, а с восък от мастика /храст, който расте в топлите ширини) и образа е размит от изтичането на миро. Размерите на иконата са малки - 33 на 27.5 см.
Тази икона държал в ръцете си константинополския патриарх Сергей Първи, като обходил стените на обсадения от аварите Константинопол(624 г). Със застъпничеството на Божията Майка, градът бил спасен. Пред тази икона бил извършен за пръв път Акатист на Божията Майка.
Също така по време на освобождението на Константинопол от кръстоносците, иконата била начело на войската на император Михаил 8 Палеолог. Иконата била подарена на манастира в чест на неговото построяване през 1337 г.
С Акатистната икона са свързани с много чудеса. През 1592 г. иконата била похитена от пирати и върната почти веднага на манастира, след като в открито море Божията Майка се явила в съня на капитана на кораба и му казала:"Защо ме постави в тъмница, лукави човече? Отведи ме в моето жилище!".Пиратът не обърнал внимание на съня и продължил своя път напред.Изведнъж в морето се разразила страшна буря, и тогава пирата си спомнил за съня. Той потърсил сандъка, в който била иконата и с ужас видял, че сандъка е разбит, а иконата е с размит образ от потекло миро. Пиратът взел иконата в ръце и бурята престанала моментално. Тогава пиратите обърнали кораба и потеглили обратно към манастира. Върнали иконата, а двама от тях приели християнската вяра и станали монаси.



През 1767 г. иконата била отново похитена, но този път от турски разбойници. Те били задържани от гръцки пастири и иконата била предадена на остров Скопелос. Местните жители искали да задържат иконата при себе си. Скоро на острова се разразила епидемия и местните жители върнали иконата обратно в Атон.
В придела, където се намира чудотворната икона се служи литургия ежедневно, а всяка вечер пред светия образ се отслужва Акатист на Божията Майка. На големи празници - Великден, Рождество Богородично и Рождество на Йоан Предтеча иконата се изнася в ковчеже пред лявата колона на църквата.
Сребърната позлатена риза , съгласно надписите на нея е направена от майстор Георги през 1786 г. и е принесена в дар на манастира.


Акатистна Хиляндарска икона на Божията Майка - Хиляндарски манастир, Атон 

Икона Божией Матери Акафистная

Иконата Акатистна на Божията Майка се намира в иконостаса на главния храм на манастира Въведение на Пресвета Богородица.За бързата и помощ, монасите също така я наричат Скоропослушница. 
Данни за появата на този чудотворен образ в Хиляндарската обител не са се запазили до днес. Първото споменаване за нея е от края на 12 век, когато св.Сава Сръбски с помощта на иконата намерил съкровище и това позволило завършването на манастира. 
През 1837 г. по непредпазливост в манастира избухнал пожар и започнал да гори иконостаса, където се намирала иконата. Монасите започнали да се молят на Божията Майка, да бъде спасен Нейния образ. Иконата изобщо не пострадала от пожара. След тази случка пред иконата се отслужил Акатист и оттогава тя получила името Акатистна.

Икона на Божията Майка Зографско-Акатистна - Зографски манастир, Атон



Иконата е известна още с името Предвестителка. Римските папи по всякакъв начин се опитвали да подчинят под своята власт Православния изток и някои от гръцките императори им помагали в това. Латинците искали най-напред да подчинят Света Гора. Те отишли там на място и започнали да се опитват да склоняват монасите към подчинение. Имало и случаи на подчинение, но болшинството от монасите твърдо устоявали православната вяра.
В близост до Зографската обител живеел старец в уединение. По време на молитва пред Божията Майка, той чул глас:"Радвай се и ти, старче Божий!" Старецът затреперил от страх. "Не се бой, - продължил гласа от иконата- "но иди по-бързо в манастира и обяви на братята и игумена, че моите врагове са близо.Който е слаб в духа на търпение, той ще се скрие, докато мине опасността, но тези които желаят страдалчески венец, нека да останат."
Старецът побягнал към манастира с иконата в ръце. Той разказал на братята и игумена всичко, което чул. Една част от братята се скрили в планината, а в манастира останали 26 братя, заедно със стареца.Те се заключили в кулата на манастира  Латинците скоро дошли и започнали да увещават братята да склонят и да приемат католическата вяра и да признаят папата като глава на Църквата, обещавайки им злато и всякакви милости.
"При нас главата на Църквата е Христос- отговорили монасите от кулата- и ние по-скоро ще умрем, отколкото да позволим да се оскверни светостта това място с вашето насилие. "Тогава умирайте!" с ярост възкликнали латинците и запалили кулата. Всички монаси загинали. Това се случило на 10 октомври 1276 г. Иконата, от която стареца чул гласа била открита невредима под опожарената кула.













четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Света Екатерина - покровителка на знанието и учението; за омъжване и раждане на дете


Свързано изображение
Света Екатерина Александрийска живяла в 3 век. Дъщеря на знатни родители, тя се отличавала с рядка красота, буден ум, стремеж към истината и непоколебима вяра в Христос. Тя е небесна покровителка на учението и знанията. Молят я за помощ и ученици, и преподаватели.

Как защитава иконата
Иконата на св.Екатерина защитава от грешки, които могат да провалят живота на човека и да погубят неговата душа. Светият образ укрепва вярата и става преграда пред опасностите. Жените, чиято покровителка е света Екатерина придобиват смисъл  на живота си, стават спокойни и умиротворени. Иконата носи благополучие на семейството и защитава семейството от разпадане.

За какво помага иконата 
Иконата на света Екатерина Александрийска помага на тези, които се стремят към знание. Обърнете се към нея, ако искате добро образование. Тя помага при изучаването на всякакви науки, особено при изучаването на чужди езици и математика. Много учебни заведения в Европа носят името на света Екатерина. Прокурори и съдии молят за поддръжка в съдебните дела. На света Екатерина се молят за омъжване и раждане на дете.

                                                          Молитва към св.Екатерина                                            
О, света Екатерина, дево и мъченице, истинска Христова невесто!Молим те, като приела особена благодат от твоя Жених, пресладкия Иисус, както си посрамила прелъстяването на мъчителя с твоята мъдрост, победила си петдесетте витии, и си ги напоила с небесното учение, просветлявайки ги със светлината на истинската вяра, така изпроси и за нас същата Божия премъдрост, та и ние, като разсечем всички козни  на адовия мъчител и презрем суетния свят и плътска съблазън, да се удостоим с Божествената слава, и да станем достойни проводници на  светата  наша православна вяра, и така заедно да възхвалим и прославим в небесната скиня нашия Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух във вечни векове. Амин.  
                                                                                                                                                                                                                                 Манастир в България                                                              Българевският манастир „Св. вмчца Екатерина“, който е единственият посветен на тази светица в България, се намира в село Българево, на 6 км от Каварна..Основан е през 2008 г. В него има мощи на св.Екатерина, донесени от Русия.   

                                                                             
                                                                                     
                                                                                                                                       
Житие на св.Екатерина


Света  Екатерина се родила в Александрия и била дъщеря на царя на александрийски Египет, Константин, Празникът се празнува на 24 ноември.
Света Екатерина била надарена с голяма красота и познавала  гръцката философия, медицина, риторика и логика. Всички млади мъже от околията, както и от  царското семейство искали ръката и, но нито един от тях не бил избран от нея. Тя заявила на своите родители, че е съгласна да се омъжи само за този, който е по- славен, по-богат, по-хубав и по-мъдър от нея. 

Нейната майка, вярваща тайно в Христос, я изпратила за съвет при своя духовен отец – свят старец, който живеел в пещера, недалече от града. Като я изслушал, старецът и разказал, че познава познава някой, който я превъзхожда във всичко това и и подарил икона на  Пресвета Богородица и Христос. 

Екатерина се молела цяла вечер; и нейните молитви били чути, и се явила Пресвета Богородица, Която Го помолила Сина си да погледне младата девойка пред Него. Но Детето обърнало глава, за да не гледа Екатерина, казвайки, че тя е горделива, нейните предци са недостойни, не е измита с водата на Светото Кръщение и не е белязана  с печата на Светият Дух. Натъжена, Екатерина се върнала при стареца; за да я научи на правата вяра и да я научи да се моли. Старецът я покръстил в името на Христа. И още веднъж света Екатерина имала визита от Пресвета Богородица и Христос. Но този път Господ нежно я погледнал , давайки и пръстен – чудесен подарък за небесен брак. Като се събудила на сутринта тя видяла пръстена на ръката си. 

В това време и самият император Максимилян бил в  Александрия, по случай тържествата за езически  празник. Поради това, много жертвени животни били приготвени по случай празника.. Гледайки на тази неправда, изпълнена с љубов и вяра, Екатерина отишла при императора. Тя разказала за своята вяра в единствения Бог и  разобличила грешките на езичниците. С цел да я убеди къде греши, императорът повикал петдесет мъдреци, за да спорят с нея и да я посрамят. Но Екатерина победила в спора. Разярен, императора наредил всички мъдреци да бъдат изгорени. По молитвите на Света Екатерина всички мъдреци приели Христовата вяра и станали християни. Императорът, като видял това разбрал, че няма да я накара да смени вярата си по този начин. Затова започнал да я и разказва за своите богатства и и слава. Но след като тя остро го отбила, той я хвърлил в затвора. Съпругата на императора била възхитена от Екатерина, и също приела хреитиянската вяра. В най-трудните моменти на своето мъченичество и се явил ангел Господен, а след това и Самия Господ Христос. След многото мъчения тя била убита в нейната 18 годишнина. Чудотворните мощи на Света Екатерина почиват на Синай в манастира Света Екатерина. Монастырь Святой ЕкатериныМанастирът е един от най-древните манастири, построен от император Юстиниян през 4 век в подножието на планината Синай, известна като планината на Моисей.Съгласно Стария Завет на върха на планината Бог явил на пророка Моисей Своето Откровение за 10 Божи Заповеди. Часовня на вершине горы МоисеяВ параклиса Св.Троица, разположен на върха на планината се пази камъка, който Господ превърнал в Скрижал. Тук се намират и много други светини, които привличат много поклонници. До върха се стига по два начина: изсечените в скалите стъпала 3750  или известна като Стълбата на Покаянието или Камилската пътека, която била направена през 19 век за тези, за които древния път бил непосилен - една част от трасето се изминава с камили.Първоначално манастира се казвал Преображение или Неопалима Къпина.През 11 век, във връзка с почитанието към св.Екатерина , манастира бил наречен на нейно име. Първите заселници в тази свята земя били отшелници, които живеели в пещерите през 3 век. Само в празнични дни те се събирали около Неопалимата Къпина и извършвали богослужения. Неопалима Къпина в Стария Завет е горящ, но не изгарящ храст, в който Бог се явил на Моисей, който пасял овце в местността. Неопалимая КупинаКогато Моисей се приближил да види какво се случва, Бог го призовал да изведе народа на Израил от Египет в Обетованата земя. Неопалимата Къпина е един от старозаветните символи, Куст Неопалимой Купиныуказващи за явяването на Божията Майка.  В манастира се пазят мощите на св.Екатерина - главата и десницата.

сряда, 16 ноември 2016 г.

Св.Стефан - за изцеление от тежки болести, при финансови затруднения, за подобряване на съпружески отношения

Свети апостол първомъченик Стефан е най-старшия сред седемте дякони, поставени от апостолите, затова е наречен архидякон.Стефан е бил помощник на своя учител Иисус Христос. Бил е отговорен за разпределението на храната и много благороден и мил. Той дори помолил Господ Бог да прости на онези, които го убиват с камъни. Той призовавал за прошка, че трябва да се прощава, въпреки, че ти правят лошо. Преди да почине архидякон Стефан казва: „Оставете ги. Те не знаят какво вършат. Тях ги е обсебил дявола”. Той е първият Архидякон, умрял за христовата вяра. Името му означава „венец” – той е венецът на църквата, вратата на храма. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса. 
Святой Стефан. Коптская икона
Коптска икона на св.Стефан
Как помага иконата на св.Стефан

Иконата помага за изцеление на душевните и телесните болести. Особено помага за изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи. Вярва се, че св.Стефан присъства невидимо сред хората и помага да се придобие истинска вяра.
Архидякон Стефан е покровител на църковния клир, и особено на мисионери и катехизисти. Към него молитвено се обръщат за помощ при гоненията, вразумяване на невярващи близки и  хора попаднали в секти.
Чудотворна икона на св.Стефан има в манастира Костамонит в Света Гора. Според преданието иконата била изпратена като дар от Йерусалим по време на царуването на Алексей Комнин. По време на иконоборчеството иконата била хвърлена в огън, но не изгоряла, а само потъмняла.

Молитва
О, свети първомъчениче, апостоле архидяконе Стефан!  С преколонени колена, душа и сърце те молим: въздигни ръцете си към Господа и се помоли за целия човешки род на Ходатайката към Светия Син, Пресветата Майка Богородица за нас (имената), които ги гневим със своите грехове и ленност, помоли нашия Благ Спасител да ни подаде благодат и благовременна помощ за покаяние, с твоето представителство и застъпничеството на Божията Майка, в деня на страшния и справедлив съд, да не ни съди по нашите грехове, но по Своята щедрост, да бъде от тебе помолен и да каже на душата наша: аз съм вашето спасение во веки веков. Амин.


http://pravicon.com/images/unknown/20170114151210022.jpg
Житие
Свети Стефан произхождал от евреите, живеещи зад граница. Такива евреи наричали елинисти, понеже у тях се усещало влиянието на гръцката култура, доминираща в Римската империя. След слизането на Светия Дух над апостолите, Църквата бързо се разраствала, и възникнала необходимост от закрила на сираци, вдовици и бедни, приели покръстването. Апостолите предложили на християните да излъчат 7 достойни мъже за опека на нуждаещите се. Тези хора били посветени в чин дякон (означава помощник, служител) и апостолите ги направили първи свои помощници. Сред дяконите се отличавал особено един, наречен архидякон със своята крепка вяра и дар слово. Скоро дяконите, освен грижата за бедните , започнали да приемат участие в молитвите и богослуженията.                                                         Стефан проповядвал словото Божие в Йерусалим, като подкрепял своите слова с чудеса и знамения. Той станал известен за много кратко време и това настроило фарисеите срещу него. Те го изправили пред техния съд, с обвинение че със своите проповеди той обижда Бог и пророка Моисей. В своя защита св. Стефан изложил пред съда историята на еврейския народ с ярки примери как евреите винаги убивали изпратените им пророци. Членовете на съда още повече се разгневили.
В същото време Стефан видял как над него се разтворило небето и той възкликнал:"Виждам небесата и Сина Човешки, Който стои отдясно на Бога". Чувайки това, членовете на съда се разгневили още повече. Стефан бил убит с камъни и това събитие било описано от евангелист Лука в книгата Деяние на апостолите.На това събитие присъствал Савел - младеж, който одобрявал убийството.                                                                                                                         На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от "благоговейни човеци", които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2)- законоучителят Гамалиил и синът му Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на св.Стефан в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.     Така архидякон Стефан станал първи мъченик за Христа 34 години след Рождество Христово. След това за почнало преследването на християните и те били принудени да бягат в различни части светите земи и в съседни страни. Така християнската вяра започнала да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на св.Стефан не била пролята напразно. Скоро след това Савел се покръстил и станал известния в историята апостол Павел - един от най-знаменитите проповедници на Евангелието.                                                                  



Мощите на св.Стефан
Мощите на св.Стефан били открити почти 400 години след неговата смърт, през 415 г. Историята на тяхното откриване била описана от палестинския свещенник Лукиян. Той сънувал Гамалиил, който погребал тялото на св. Стефан на негова земя, в близост до Йерусалим - в Кафар-Гамала. Според разказа на Лукиян при откриването на мощите въздуха се изпълнил с благоухание и 73 човека се изцелили от различни болести. Мощите били пренесени в Сионската Църква в Йерусалим, но част от праха и няколко кости Лукиян предал тогава на намиращия се в града испански свещеник. В Йерусалим, на предполагаемото място на мъченическата смърт на св.Стефан била построена базиликата св. Стефан.                                            


Манастири и църкви св.Стефан              
                                          Сапаревобански манастир Свети Стефан

  Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.

Предполага се, че манастирът "Св. Стефан" е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси.    Резултат с изображение за манастир свети стефан                                                                                                                                                                                  Църквата Свети Стефан в Истанбул                                                                                                 Известна като Желязната църква, тя е една от най-уникалните български църкви.                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Църква Свети Стефан в Несебър                                                                                       Църквата "Св. Стефан", наричана също "Новата митрополия "  е построена през XI век и се намира в близост до пристанището. Тя е също трикорабна, а външната украса е така живописна, че дава началото на бъдещия типичен несебърски стил в градежа и разкрасяването на църквите от по-късно време. Гледжосани керамични фигури с различен цвят, глинени майолики и емайлирани плочки са вградени като меандри на лицевата страна на църквата, отделяйки и украсявайки архитектурните й компоненти. Основните фрески са датирани от 1599 година. Владишкият трон и олтарът са от дърво и са изработени през по-късния XVII век.  http://www.burgas.utre.bg/2014/04/10/221155-ikona_na_sveti_stefan_v_nesebur_vdigna_na_kraka_paralizirano_dete                                                                                                                                                                                                                               Църква св. Стефан София                                                                                                                      Снимка: Topnovini.bg                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

сряда, 9 ноември 2016 г.

Чудотворна икона на Божията Майка "Избавителка от беди"

«Избавительница от бед» чудотворная икона Божией Матери

90 години са изминали от момента, когато в малкото селце от Самарска губерния Божията Майка е проявила своята велика милост, показала е своето небесно застъпничество за целия човешки род.
Пресветата Богородица се явява в Ташла в трудно време, когато от никъде не очаквали помощ.
И сега Тя помага със своята чудотворна икона "Избавителка от беди" и със светената вода, бликнала в близост да лекува и да помага на хората, да ги призовава към вяра и към спасение на душата.

История на появяване на иконата

На 21 октомври 1917 г. жителка на с.Тешла, послушницата Екатерина Чугунова сънувала Божията Майка, Която и показала място в селото, където да бъде намерена Нейна икона. Екатерина разказала на 2 свои приятелки за съня си, и трите отишли на посоченото място.
По пътя Екатерина видяла 2 ангела, които носили икона на Божията Майка, озарена с ярко сияние. Когато стигнали в близост до мястото, видението изчезнало. Двете и приятелки не видели нищо.

«Избавительница от бед» <BR>чудотворная икона Божией Матери

Най-накрая те стигнали до мястото, където Екатерина видяла видението да изчезва. Едната и приятелка започнала да разкопава указаното място с мотика, и изведнъж усетила нещо твърдо. В същото време около тях се събрали хора. Тя започнала да разравя земята с ръце, и извадила от там икона на Божията Майка - неголяма, която лежала с лика нагоре. В момента, в който жената извадила иконата, от земята бликнала вода.
Иконата била отнесена в храма на селото, където я положили за поклонение, заедно с иконата на Св.Троица.
Новината за появата на иконата бързо обиколила съседните села, и скоро в Тешла започнали да идват тълпи на поклонение пред иконата. Край извора, където бликнала водата започнали да отслужват молебени и в това време започнали да се случват чудотворни изцеления.

Ташла, святой источник, Свято-Троицкий храм села Ташла
Источник, возникший на месте явления иконы Божией Матери «Избавительница от бед»
Виждайки това непрекъсващо поклонничество, местната власт се уплашила не на шега, и църквата скоро била закрита. Иконата дали на местното зърнохранилище, и често работещите там чували църковни песнпения. Иконата била изнесена от две послушници. Как ли не се опитвали комунистите да я открият, но не могли. Тогава решили да закрият извора със светена вода. До него била построена ферма за животни, а извора закопали. Но силата на Божията Майка е толкова велика, че както и да затрупвали извора, той бликвал на друго място.
Когато в края на войната разрешили църквата да бъде отворена отново, се струпало цялото население да помага в почистването и. Иконата на Божията Майка била върната в църквата отново.

Молитва пред иконата на Божията Майка "Избавителка от беди"

О, Майко Божия, помощ наша и защита, бъди наша избавителка, на Теб се уповаваме и винаги Те призоваваме! Смили се и помогни, пожали и избави, чуй нашата скръбна молитва, успокой ни и ни зарадвай, любящите Твоя възлюбен Син, на Него слава, чест и поклонение, с Отец и Светия Дух, во веки веков. Амин.

Чудеса

Имала съм щастието да посетя много манастири и свети места, но моите пътувания прекъснаха, когато заболях тежко. Диагнозата, която ми поставиха беше туберкулоза, като ми предложиха операция, защото състоянието ми се влошаваше всеки ден.
Изпаднах в отчаяние, не знаех какво да направя. В първата седмица на Великия пост отидох на изповед при свещенник Николай в Ташла. Той ме посъветва да пия билки и да се помазвам с осветено масло от иконата на Божията Майка "Избавителка от беди".
През целия пост ходих с автобус до храма, и се връщах пеша. След поста отидох в туберкулозния диспансер в Самара и изследването показа: никакви петна, белия дроб беше съвършенно чист. Всички лекари бяха изумени, а моята радост нямаше граници.
Р.Б.Галина, с.Мусорка




неделя, 30 октомври 2016 г.

Чудотворната икона на Богородица от Пазарджик и Църквата Успение Богородично


Българската земя е източник на неизказана благодат и в нашата страна има много различни по вид благодатни места. Едно от тях е най-старата и най-голяма църква в Пазарджик -"Успение Богородично", повече известна като "Света Богородица". На днешното си място църквата е построена за пети път. Църквата е обект 35 от 100 национални туристически обекта на България.



Свидетелство за миналото на църквата в Пазарджик е от 17 век от пътешественика Луиджи Марсили, който през 1680 г. отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм "Там има арменци и гърци, които имат черква , посветена на Св.Мария". 
Първото българско свидетелство с точна дата за миналото на църквата е от Стоян Захариев.Той пише: "След като се умножили българите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, където имало надпис:"Тая митрополия се съгради със спомоществуванията на тукашните христолюбиви граждани и с настояването на Епископът свети Агатонийски Кирил в лето 1712 г.". Известно е, че през втората половина на 18 век е ръкоположен епископ Дионисий. Той ръководил епархията повече от 40 години. Новоизградената през началото на 18 век църква, била разрушена заедно с митрополията от разбунтували се еничари през 1790 г. Християните в града останали повече от 10 г. без храм.
В съвременния си вид църквата е изградена през 1836-1837 г. Легендата гласи, че турския управител на града позволил на българите да построят църква, не по-голяма от волска кожа и не по-висока от джамиите в града. Но майстор Димитър нарязал кожата на тънка лента и оттук дошъл и размера на настоящата църква. Като видял това, турския валия оценил изобретателността на българите и им разрешил да я построят.
Църквата е тикорабна базилика с три портала -централен -на Света Богородица, ляв - на св.Харалампий и десен -на св.Мина и два параклиса - на св.Архангел Михаил и на св.Никола.

Света Богородица върху луна

 Жителите на града наели даровитите майстори от Дебърската школа, които изработили иконостаса. Уникалната ажурна дърворезба на иконостаса е изработена от орехово дърво и иконостаса е един от най-големите и красивите на Балканския полуостров, под егидата на ЮНЕСКО. Авторът на дърворезбата е Макарие Негриев, гробът на който се намира зад олтара на храма.

Резултат с изображение за болгария город пазарджик богородица
Стенописите са направени от майстори на Самоковската школа - Христо Димитров, неговия син Димитър и внукът Станислав Доспевски. Днес стенописите на църквата заемат над 3000 кв.м. Иконите на църквата са 221, като някои от тях са от старата църква. Най-старата икона е иконата на св.Дионисий от 1815 г. През 1819 г. е нарисувана иконата на св.Харалампий. 


Иконата на св.Кирил и Методий е нарисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

"Св. Кирил и Методий", икона от 1860 г. от Станислав Доспевски за храма “Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик, днес в Националния исторически музей.

Чудотворната икона на Богородица с Младенеца е една от най-впечатлителни и силни реликви в църквата. Нейният произход и иконописец са неизвестни. Единственото известно за нея е написано в долния десен ъгъл: Дар от семейство Михаил и Мария Джабарови. Предполага се, че причината за дарението е появата на дългоочаквана рожба в семейството.

Много деца са се появили на бял свят след съкровенна молитва пред святия образ. Когато застанеш пред иконата те обзема  спокойствие и тя има толкова силна притегателна сила, че е трудно да се разделиш с нея. Пред нея чувстваш майчината любов на Божията Майка и всеопрощаващата И доброта и загриженост за теб.


 

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Св.Нектарий Егински - помощник на онкологично болни и страдащи от тежки заболявания; помага при парични проблеми


Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо. Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.
Как помага иконата

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне - по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Молитва към св.Нектарий

О. Свети Нектарий, отче Богомъдри!Приеми, блюстителю на вярата, молитвите на хората, молещи се пред теб. Защото ти, нов сред светите угодници Христови се явяваш на всички, които те призовават и им даруваш изцеление от ракови болести.
О, дивни лекарю, архирею Божий Нектарий! Приеми нашето малко, но топло моление на твоите чада, които вярват в твоята благодат. Дарувай ни изцеление на недъзите и избавление от вечна погибел, за да кажем с радост на нашия Спасител Христа : Алилуя!

Ден на почитание
 9 ноември

Житие

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:"Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам."
На плика написал "До Иисус Христос на небето" и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:"Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име."
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.
Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа - проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: "За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам". И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление. 
Любовта на хората съпътствала св.Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов -Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св.Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като "странстващия епископ".
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата на Пентаполския митрополит от провинцията скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около св.Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове - прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.
Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място.
Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя "заместник". Това бил Пентаполския епископ, директора на училището. Той му казал:" Не се учудвай, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си.Докато си болен, ще работя вместо теб.Само не разказавай на никого за това.
В обкръжението на св.Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник.
Св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир, и със собствени средства закупува земята. Скоро тук пристигат първите заселници.
В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18 г. Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета.
В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св.Нектарий, като го нападнал и физически, той лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.
Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.
https://www.miloserdie.ru/article/nektarij-eginskij-pomoshhnik-stradayushhih-ot-raka/
Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушниците. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Той прекарал последните 12 години от живота си в манастира. За този период манастира бил устроен и било развито манастирското стопанство.
Эгина. Монастырь Святой Троицы
Манастира в Егина http://www.pravoslavie.ru/93601.html


Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал:"Да бъде Твоята воля".
Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекаря попитал монахините:"Той монах ли е?","Не - отговорила монахинята - Той е епископ"."За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно - без пари".- забелязал лекаря.
Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св.Нектарий.
В болницата престоя му бил кратък - диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До светецът лежал парализиран човек, и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св.Нектарий.
Веднага след смъртта му, тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат.Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточили.
Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.



Чудеса

През 1949 г. в атинска онкологична клиника била оперирана жена с диагноза рак на матката. След приключване на лечението лекаря обяснил, че живота и е вън от опасност, но ако когато и да се появи кръвотечение, това ще е сигнал за краят. Минали 8 години. През май 1957 г. жената почуствала болки в корема и вечерта получила кръвотечение. От отчаяние тя плакала и не спала цяла нощ. Сутринта на гости и дошла сестра и, току що върнала се от посещение в Егина. Узнавайки за случката, сестра и дала флаконче с осветено масло за да маже корема си с него. Разказала и за многото случаи на изцеление с помощта на св.Нектарий. Тя и казала твърдо да вярва в Бог и да се надява без съмнение на помощта на св.Нектарий:"Намажи корема си с маслото, и бъди уверена, че ще се оправиш." След помазването болките в корема утихнали, а кръвотечението престанало.  Жената оздравяла напълно.

***
1963 г. Жена от остров Лесбос страдала от прогресиращо ослепяване на дясното око и скоро почти престанала да вижда. Жената много се притеснявала, защото дъщеря и била парализирана и тя се грижела за нея. Приятели я завели в очна клиника в Атина, където лекарите установили кръвоизлив - окото било напълно увредено. Болната била изпратена и в друга клиника, където я прегледали още 6 лекари и професор, които също констатирали диагнозата. Жената се прибрала в дома си напълно отчаяна. В неделя отишла на църква и след литургията видяла църковен вестник статия за чудесата на св.Нектарий Егински. Жената взела вестника в къщи и много внимателно го прочела заедно с дъщеря си. След това тя застанала на колене пред иконата и горещо помолила св.Нектарий за изцеление. "Започнах да се мажа с миро, уверена че светеца чува моята молитва. "- спомняла си жената. Събуждайки се сутринта, тя с огромна радост установила, че вижда с двете си очи. Ставайки от леглото, тя помазала отново три пъти окото си с масло от кандилото пред иконата. От него започнала да изтича течност, приличаща на вода. Тя изтичала дълго, а жената усещала, че все едно окото все едно се "размразява". Оттогава тя възвърнала зрението си.

***
нектарий_3
static.diary.ru

***
1965 г. Мария Р. била семейна, имала деца, но вече от година страдала от страшни болки в главата. Мъчили я много силни болки, които я довеждали до лудост. Болестта обхванала и белите дробове. Лекарите изпратили жената в онкологична клиника. Изследванията показали, че няма шансове за оздравяване - болестта била напреднала. Посъветвали мъжа и да я прибере в къщи и да се готвят за най-лошото. Една вечер мъжа и отишъл до магазина, и тя го помолила да не се бави, защото усещала края заради много силните болки. Жената започнала непрекъснато да се моли на св.Нектарий, като се молила да бъде излекувана или да и бъде отнет живота, защото било нетърпимо. Изведнъж (по разказа на Мария) тя видяла сянка да влиза в стаята. Жената помислила, че мъжът и се е върнал. Тогава тя чула глас:" Ставай и отиди в църквата и удари камбаните. На всички, които те питат защо го правиш кажи:"Св.Нектарий ме излекува". Болките утихнали рязко и Мария усетила прилив на сили. Без усилия Мария станала и заедно с мъжа си отишла в църквата и отслужили благодарствен молебен, след което семейството разказало на епископа за чудото. 
***
През 1934 г. образовано момиче от Солун изведнъж изпаднало в меланхолия и започнало да говори странно :"Мъка, мъка!"
Майката на момичето изпаднала в недоумение от рязката промяна в поведението на дъщеря си. Тя я благославяла с икони, но момичето отказвало да се приближи към тях с думите:"Това е огън! Това е огън!" и не искала даже да се прекръсти. На сила я завели в църква, но и там не намирала покой и крещяла:"Това е огън!Махнете ме от тука!"
Отчаяни, родителите я завели в психиатрична клиника. Но нейното състояние се влошило още повече. Завели момичето в Атина с надеждата да намерят по-добри лекари. По пътя за столицата родителите срещнали различни хора,които им казвали:"Вашата дъщеря не е болна от нерви, както си мислите, а е обладана от злобни духове, нужно и е пречистване и освещаване с елей. В Егина има женски манастир, в който се намират мощите на св.Нектарий, основател на обителта. Той прави чудеса постоянно. Заведете я там. Светецът ще ви помогне."
Родителите завели момичето още същата година, през април. Работата се оказала не толкова проста. Момичето отказало да се поклони на мощите и с голяяма трудност свещенника прочел молитва. През цялата нощ момичето буйствало. На сутринта 6 монахини с голяма трудност я завели в църквата, а там тя продължавала да крещи:"Мъка! Мъка! Огън!"В продължение на месец свещенник ежедневно четял молитва. На 28 май сутринта, момичето станало самостоятелно( деня на св.Троица и празник на манастира) и отишло в църквата за причастие. Тя била съвършенно здрава. По време на сън и се явил светеца и казал:"Ти се излекува"

***

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Свети Игнатий Старозагорски-покровител на Стара Загора

Резултат с изображение за свети игнатий старозагорски

На 8 октомври 2014 г. се навършват 200 г. от мъченическия подвиг на св.Игнатий Старозагорски.

Св. Игнатий Старозагорски живял в 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора и бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив, където Иван се изучил. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. От ранни младини той се увлечал от монашеския уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир. Там той останал 6 години, където се дообразовал в монашеско послушание.

Скоро след това турци убиват жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени  да приемат мохамеданството. Иван успява да избяга в Букурещ. След като престоял известно време там, той решава да отиде в Света гора. По пътя, около Шумен турци-разбойници го заловили и  го заплашили, че ще го убият, ако не смени своята християнска вяра с мохамеданска. Той им дал обещание, че ще го направи и го пуснали на свобода.

Той горчиво се разкаял за това обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в скита св.Анна - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен наставник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг. В нощта преди неговата мъченическа смърт, той се молил със сълзи пред чудотворна икона на Божията Майка да му помогне в мъченическия път. В тази нощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Божията Майка на три пъти се явявал светъл венец и заставал над него. 

На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен, след като се явил пред турски съд с думите: "Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател!"

 Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
На 8 октомври 1814 г. той е обесен.
. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора.

Чудеса

Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.

    Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.

    В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.

    Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.

Храм св.Игнатий Старозагорски





Най-новата църква в Стара Загора носи името на св.Игнатий Старозагорски. При строежа на църквата бликнал извор с вода от дълбочина 33 метра, който сега тече в храма. В храма има частица от мощите на светеца, които се съхраняват в руския манастир св.Пантелеймон.


Страници

Страници