събота, 6 април 2013 г.

Икона на Неръкотворния образ Господен - за красиви отношения и любов на близките, за наставления за откриване на пътя на истината, за спасението на душата, срещу лошите мисли, за чудотворно изцеление

Икона на Неръкотворния образ Господен


Молитва


Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Това е един от най-почитаните образи. Първото изображение се появява в раннохристиянския период ( средата на IVвек ), след това образът бива широко разпространен във Византия и после в целия православен свят.
Съгласно Църковното предание, този образ е свързан с цар Авгар, управник на г. Едеса. Царят се разболял от проказа. Чул за Иисус Христос, изпратил при Него своя слуга Ананий, Господ отказал да напусне Иерусалим, но обещал да му помогне. Поискал да Му донесат вода и кърпа, измил лицето си и Го избърсал в кърпата и на нея – неръкотворно – се отпечатва Неговия образ. Когато слугата доставил кърпата в Едеса, докосвайки се до нея царят получил изцеление и повярвал в Христа.Авгар съхранявал чудотворния образ в двореца си като велика светиня. Но наследниците му се върнали към езичеството и християните зазидали образа в ниша на градската стена. След четири столетия, по време на обсадата на града от персите ( 545г ), епископът на Едеса получил откровение за местонахождението на Неръкотворния образ. По негови указания нишата била отворена и жителите видяли прекрасно съхранен образа, но и отпечатъкът му върху глинената керемида, закриваща нишата. Така в иконописта се появили две изображения на Неръкотворния образ : „на убруса” ( кърпата) и на керемидата. Понякога образът се изобразява просто на златен фон.
На православните икони на Неръкотворния образ Господ се предствая със спокойно величествено изражение на Лицето и с отворени очи. На католическите, напротив, ликът на Христос се изобразява страдалчески, често със затворени очи, на главата с трънен венец и следи от кръв. Западното предание обяснява произхода на Неръкотворния образ по следния начин: праведната Вероника, виждайки Господ, който вървял с кръста към Голгота, избърсала с кърпата си Лицето му с изтичащата кръв и така той се запечатал неръкотворно на нея. Понякога на иконите се изобразява жена, държаща в ръце кърпа с образа на Христос.


Няма коментари:

Публикуване на коментар