Лопушански манастир и чудотворните икони на Божията Майка Милостива

 Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в Стара планина, на 21 км от Монтана, в близост до с. Георги Дамяново.

Смята се, че обителта е въздигната върху старинен манастирски комплекс от времето на Второто българско царство през 10 век, построен по времето на цар Петър. 

За древните времена на манастира се разказва следната легенда: Баща и неговата красива дъщеря се отправили към манастира. По пътя ги настигнал турчин, тръгнал на лов със своите кучета. Мюсюлманинът се опитал да се домогне до красивото момиче, но бащата и дъщерята успели да избягат и да се скрият в манастирската мелница. За техен късмет, там заварили хайдут Огнян. Той убил насилника и заровил тялото в купчина тор. Кучето избягало обратно в имението на турчина и скоро се върнало, придружено от голям османски отряд, тръгнал да търси изчезналия си стопанин. Откриването на трупа ги разгневило: манастирът бил опожарен, а всички негови обитатели били избити.

Исторически опожаряването на манастира е през 1688 г, след Чипровското въстание. В манастира се укрили много местни жители от околните села и всички били избити. Били унищожени всички книги и летописната книга на манастира. Цели 150 години на мястото на разрушения манастир царила пустош и хората са се страхували да идват на това място.

През 1850 г. с помощта на служителите на Чипровския манастир и жителите на околните села започва строителството на нов манастир. Разказва се, че Дионисий (светско име - Димитър Тончев от Берковица), който по-късно става игумен на манастира, влага в него всичките си лични средства, получени като наследство. Той откупува правото от турските власти църквата да е по-висока от 20 м.

Най-активните му помощници са монасите Герасим и Гедеон.  Игуменът Дионисий дава подслон на Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин, после лично оглавява местния революционен комитет. Портретът му, рисуван от зографът Николай Доспевски, се съхранява в Националната художествена галерия в София.

Талантливият самоук архитект Лило от село Славина/сега в Сърбия/ е нает за изграждане на манастира и специално изпратен в Рилския манастир (на разстояние 300 км), избран за модел за подражание. Първата „командировка“ убедително демонстрира, че няма да е възможно да се възпроизведат всички пропорции на храма по памет и майсторът трябва да отиде там отново. След като демонстрира чудеса на изобретателност, той изработва макет от върбови клонки и восък. За рекордно кратко време за подобно строителство възниква солидна правоъгълна кръстокуполна сграда с три кораба и 5 осветени купола. Архитектурни експерти твърдят, че катедралната църква на Лопушанския манастир - църквата „Успение на Пресвета Богородица“ - е почти точно копие на тази в Рилския манастир.

В проектирането на манастира участват най-добрите български майстори. Иконите са рисувани от братя Николай и Станислав Доспевски. Населението от всички околни села дарявало средства за създаването на икони. А тези, които нямалипари, носели яйца на иконописците, за да могат да смесват жълтъците в боите си. Технологията, използваща яйчни жълтъци, е помогнала на иконите да оцелеят над 150 години.

                            

Истинско произведение на изкуството е резбованият орехов иконостас, създаден от Стойчо Фандъков, един от най-видните представители на Самоковската художествена школа. На майстора помагали много ученици и чираци. Те работили с длета денонощно, за да създадат тази композиция от шарки. Иконостасът е изработен от орех, който изобщо не е загубил естествения си цвят. При обработката му не са използвани лак, боя или смола и никога не е бил консервиран или реставриран. Ореховата дървесина съдържа йод, който не позволява на короядите да я унищожат. Очевидно майсторът е познавал технология, без която тази дървесина би се превърнала в прах след 150 години.Всичките му орнаменти са изброени в специален каталог, в който се обучават млади майстори на дърворезба.

Многобройните туристи, посещаващи това място, обичат да се снимат под секвоята, която се извисява на входа на църквата. Тя е засадена от монаси през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис III, Симеон Сакскобургготски

Към 1856 г. основната част от комплекса вече е завършена. Монтирани са порти, територията е оградена, построени са жилищни и стопански сгради, белокаменна чешма и др.

По време на Възраждането манастирът се утвърждава като един от основните духовни, културни и образователни центрове. В него функционира православно училище, печатат се религиозни гравюри. Поетът и писател Иван Вазов обичал да отсяда тук и написал няколко глави от най-известния си роман „Под игото“ в стените на манастира.

Алеко Константинов също е бил сред редовните посетители на манастира и разказва, че в манастира имало 50 монаси плюс помощници.

Храм - костница "Рождество Богородично", изграден с труда на Игумен Дионисий. Тук са положени костите на десетки мъже, жени, деца, монаси и свещеници избити от османлиите при потушаването на Чипровското въстание.

По време на Септемврийското въстание от 1923 г. пък в близкото село Лопуш (днешно Георги Дамяново) настава голяма трагедия, възпята в романа "Хоро" на Антон Страшимиров.

„Цялата ни история тука е мъченическа. Много души на невинно избити българи бродят по нашите гори. Навремето турците са ни клали, а после и правителствените копои при Септемврийското въстание. Затова сега Света Богородичка ни помага за всичко. Ако не е тя, сме жив зян“, нарежда баба Петруна от едно берковишко село. Възрастната жена разказа, че в манастира се пазят две свръхсилни икони, които сега защитават този край на България. Едната е от XIX в., а другата - открита наскоро, на възраст поне 300-350 години.

Чудотворни икони на манастира

Икони на Божията Майка Милостива

Почти всички икони на Божията Майка в църквата на Лопушански манастир са на Божията Майка Милостива.

„Самото място е пълно с енергия, а когато застанеш пред иконата на Божията майка, дъхът ти спира. После често ми се явява насън за опора и успокоение“, възхвалява млада жена храмовата икона, нарисувана от Станислав Доспевски през XIX в. Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо. Възрастна жена например измолила благословията за роднини, живеещи чак в САЩ, при доказан стерилитет на бащата.

Братя монаси, живели в началото на миналия век, станали свидетели на едно потресаващо знамение. Малко преди Септемврийското въстание през 1923 г. иконата заплакала с миро. То нямало нито цвят, нито мирис. Появило се малко преди кървавото потушаване на бунта в близкото село Георги Дамяново. Преданията разказват, че заради някогашните страдания днес краят бил благословен свише.

За втори път върху иконата се появява миро в навечерието на Втората световна война, през 1937 г. Чудото започнало през 1937 г., продължава и до днес и е документирано в Църковен вестник.

И двата пъти, Божията Майка предупреждава хората, че идва нещо страшно - първия път за кървавото потушаване на Септемврийското въстание, а втория път - за войната, в която загиват милиони. 

Мирото, изтичащо от иконата са сълзите на Божията Майка. Следите от сълзите на Богородица още личат върху иконата, като зов за милосърдие, мир и разбирателство между човеците. 

Иконата извършва чудеса и днес, по разказите на много хора, получили небесна помощ в молитвите пред нея. Помага на болни хора, на хора, загубили семейния мир. Пред нея постоянно гори огън, донесен от Йерусалим репортаж БНТ, Вяра и общество

Иконата „Св. Богородица” Милостива е чудотворна, казва архимандрит Христодул. От очите на Божията майка и сърцето на Исус Христос се стичат капки миро. 

"Чудеса пред тази икона се извършват и в наши дни. Изцеряват се хора, зачеват жени, които не са могли да имат деца. Други създават семейства и какво ли още не. Всичко, каквото поискате в молитва и с вяра, ще го получите. Искайте и ще ви се даде. Вярвайте, че това което молите, ще получите".

Служителите в храма са видяли мироточене от иконата през 2019 г, няколко месеца преди пандемията.

Скритата икона на Божията Майка

През 2013 г. жена на име Мария от София се обажда по телефона в манастира, за да каже, че е сънувала сън и в манастира има скрита икона на Божията Майка. Тя се обажда 2-3 пъти, докато открият иконата. Иконата е скрита в зид, увита в кърпа, при първия прозорец отляво на вратата. 

Иконата е била единственото нещо, останало от манастира преди въстанието, от първия манастир и е на около 350 години.

Иконата е от неизвестен майстор. Обикновено в тази епоха на Ранното възраждане все още зографите не са оставяли имената си на иконите. Тя има типичния характер на българска школа – или Софийската, или е по-вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо. На задната  страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията показва Божията благодат, гласи тълкуванието. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар и странично отзад е обгоряла.
Чудеса се случват пред тази икона - семейства без деца зачеват и раждат деца, други, които нямат семейство се задомяват.
 

През 2015 г в манастира се случва поредното чудо - отпечатъци на 2 детски ръце се появили върху килима пред олтара, а в храма се усетил силен аромат на благовонно масло.

Репортаж на Нова Тв за поредното чудо

Явяване на Божията Майка в Архангелск, Русия

Архангелск помни чудотворното явяване на Света Богородица, случило се преди повече от 100 години. На 3 август 1919 г., преди Доброволческите войски на Антантата да напуснат Архангелск, седем деца на възраст от 10 до 14 години (Галина и Олга Зеленин, Емилия, Валентина и Виктор Перешнев, Сергей Попов, Юлия Киселева) от двора на къща  на Новгородски проспект№ 135 наблюдават Света Богородица в небето.

Небесната Царица държеше Младенеца Бог в скута си. Видението на Божията Майка с Младенеца продължи около половин час, в края на което Христос благослови града на Архангел Михаил - Архангелск с кръстния знак.

Шокираните деца разказали за видението на родителите си, а след това и на протойерей Михаил Попов, клирик на църквата „Възкресение Господне“. Свещеникът засвидетелствал историята им пред епископ Пинежски, викарий на Архангелската епархия. Владиката написал: „Нека Божията милост и застъпничеството на Божията Майка бъдат с нас и над нашия град.“

След провеждане на щателно разследване, през септември 1919 г. в Архангелск е свикано съвместно заседание на Епархийския и Мисионерския съвет и е съставен „Акт за явяването на небето на Божията майка с младенеца Иисус Христос, което се е състояло в град Архангелск на 3 август тази година“.

Документът свидетелства за подробно описание на чудотворното явление по думите на очевидците: 

Царицата Небесна „протегнала двете си ръце напред, с длани надолу, покрила града. Лицето на Божията Майка било продълговато, обърнато към града от югоизточната страна. Около лицето имало светлозлатист кръг. Части от лицето се виждали, но не ясно. Дрехите на Божията Майка били широки, синьо-светлосини, сиви. На коленете и, между протегнатите И ръце, седял младенецът Исус Христос. Дрехите върху Него били дълги, леки, бели. Ръцете Му били бели и блестящи. Той  движел ръцете Си, а след това правил движение с дясната си ръка, сякаш благославял. Близо до главата на Спасителя имало светъл кръг. Светлинни лъчи се разпръсквали от кръга във всички посоки. Целият този образ бил в четириъгълен облак, като светилище или четириъгълна картина в пролука между облаците. Видението продължило 20-30 минути и след това постепенно започнало да изчезва; на негово място останала светлосиня ивица. 

Новината за появата на Царицата е публикувана в „Архангелски епархийски вестник“. Червената армия окупира Архангелск през февруари 1920 г. През март семинарията и епархийското училище са премахнати, а до края на годината повечето църкви са затворени. През юли същата година е образувано наказателно дело за явяването на Божията майка в Архангелск. Разпитани са протоиерей Михаил Попов и децата, станали свидетели на явяването. Отец Михаил е обвинен във „фабрикуване на чудо“ и в убеждаване на децата да твърдят, че са видели Божията Майка да благославя войските на Бялата гвардия.“ Той е осъден на 3 години.

Половин век по-късно жителката на Архангелск, съставя „Акатист към Пресвета Богородица за Нейното явяване в град Архангелск“.

На мястото, от което децата са видели явяването, ще бъде построен параклис.

Божията Майка от Лурд, Франция

Статуята в скалната пещера Масабиел в Лурд, където Света Бернадет Субиру се среща с  Пресвета Дева Мария

Дева Мария Лурдска (френски: Notre-Dame de Lourdes) е едно от имената , под които Католическата църква почита Дева Мария. Името отбелязва серия от 18 явления, за които съобщава 14-годишното момиче Бернадет Субиру в Лурд, Франция през 1858 г. След първото съобщено явление на 11 февруари 1858 г. Бернадет казала на майка си, че „Дама“ ѝ е говорила в пещерата Масабиел (на 1,5 километра от града), докато Бернадет, сестра ѝ и приятелка събирали дърва за огрев.Бернадет съобщава за подобни явления на „Дамата“ през следващите седмици, като в последното от тях „Дамата“ се идентифицира като „Непорочното Зачатие“. 

Образът на Дева Мария от Лурд е широко копиран и възпроизвеждан в църкви и домове. Бернадет Субиру е канонизирана от папа Пий XI през 1933 г.

Оттогава почитта към Мария непрекъснато се увеличава, тъй като църковните разследвания одобряват нейните видения. В по-късни години на мястото е построена голяма църква, която се превръща в основно място за религиозно поклонение.

Явления

На 11 февруари 1858 г. Субиру отишла със сестра си Тоанет и съседката си Жана Абади да съберат дърва за огрев.

Снимка на Бернадет Субиру, 14 г

"Върнах се към пещерата и започнах да свалям чорапите си. Едва бях свалил първия чорап, когато чух звук като порив на вятър. После обърнах глава към поляната. Видях дърветата съвсем неподвижни и продължих да свалям чорапите си. Чух отново същия звук. Когато вдигнах глава, за да погледна пещерата, видях дама, облечена в бяло, с бяла рокля, син пояс и жълта роза на всеки крак, същия цвят като верижката на броеницата ѝ; мънистата на броеницата бяха бели... От нишата, или по-скоро от тъмната ниша зад нея, идваше ослепителна светлина."

Субиру се опитала да се прекръсти, но не успяла, защото ръцете ѝ треперели. Дамата се усмихнала и поканила Субиру да се помоли с нея. Субиру се опитала да запази това в тайна, но Тоанет казала на майка си. След кръстосан разпит от родителите, тя и сестра ѝ получили телесно наказание за разказа си.

Три дни по-късно, на 14 февруари, Субиру се върнала в пещерата. Тя донесла светена вода като проверка дали привидението не е от дяволски произход: „Вторият път беше следващата неделя... Тогава започнах да хвърлям светена вода в нейна посока и в същото време казах, че ако е дошла от Бог, трябва да остане, но ако не, трябва да си тръгне. Тя започна да се усмихва и се поклони... Това беше вторият път.“

 На 18 февруари тя разказала как Дамата ѝ е казала да се върне в пещерата след две седмици. Тя цитирала видението: „Дамата ми проговори едва третия път... Тя ми каза също, че не обещава да ме направи щастлива в този свят, а в следващия.“

Родителите наредили на Субиру никога повече да не ходи там. Тя все пак отишла и на 24 февруари Субиру разказва, че видението поискало молитва и покаяние за обръщането на грешниците.

На следващия ден тя разказала, че видението я помолило да копае в земята и да пие от извора, който е намерила там. Този акт разкрил потока, който скоро се превърнал в център на поклонения.Въпреки че в началото бил кален, потокът ставал все по-чист. С разпространението на мълвата тази вода била давана на медицински пациенти от всякакъв вид и последвали много съобщения за чудотворни изцеления. Седем от тези изцеления били потвърдени като лишени от медицински обяснения от професор Вержес през 1860 г. Първият човек с „сертифицирано чудо“ била жена, чиято дясна ръка била деформирана в резултат на инцидент. Няколко чудеса се оказали краткосрочно подобрение или дори измами, а католическата църква и правителствените служители станали все по-загрижени. Правителството оградило пещерата и наложило строги санкции за всеки, който се опита да се приближи до забранената зона. Процесът Лурд се превръща в национален проблем на Франция, което води до намесата на император Наполеон III със заповед за повторно отваряне на пещерата през октомври 1858 г. Църквата решила да стои настрана от спора.

Субиру, познавайки добре района, успяла да посети барикадираната пещера под прикритието на тъмнината. Там, на 25 март, тя разказала, че ѝ било казано: „Аз съм Непорочното Зачатие“. На 16 юли Субиру отишла за последен път в пещерата. „Никога преди не съм я виждала толкова красива“, съобщила тя.

Католическата църква, изправена пред национални въпроси, решава да създаде разследваща комисия на през ноември. През януари 1860 г. местният епископ заявява: „Дева Мария наистина се яви на Бернадет Субиру.“Тези събития установяват почитането на Мария в Лурд, и заедно с Фатима и базиликата „Дева Мария от Гуадалупе“ е едно от най-посещаваните свети места в света, до което пътуват между 4 и 6 милиона поклонници годишно. 

7000 човека са потвърдили, че са получили чудотворно изцеление.

Статуя на Божията Майка, направена по описанието на Субиру

Празник на Дева Мария от Лурд

Тъй като молитвите на Дева Мария Лурдска се смятат за носещи изцеление, на 11 февруари, по инициатива на папа Йоан Павел II, е установен светски празник, честван от 1993 г. - Световен ден на болните, с цел „... да се накарат служителите на множество католически медицински организации, вярващите и цялото гражданско общество да почувстват нуждата да осигурят по-добри грижи за болните и немощните, да облекчат страданията им“.

Царица Небесна - Покровителка, Защитница и Застъпница на човешкия род

 

Богородица, Божия Майка, Дева Мария, Пресвета Дева, Мадона, Мириам се превежда като силна, прекрасна, а също и като Госпожа - Майка на Иисус Христос - Майка Божия и Царица Небесна.

В християнството е юдейска девственица, която по чуден начин е заченала свише, посредством Светия Дух и родила Иисус Христос. Според началните строфи на Евангелието от Матей и Лука, тя била галилейска девойка от Назарет, сгодена за Йосиф.

Чудото на сватбата в Кана Галилейска, където по молба на Мария, Иисус превърнал водата във вино отключва неспирните милости, които Христос прави по молитвите на Божията Майка и Тя е молитвеница, ходатайка и застъпница за хората във всичките им нужди.

Мариам е единствената жена, упомената в Корана. Тя ражда по божествен начин Божия посланник и пророка Ису. В исляма е известна като Мариам бинт Имран (Мариам, дъщеря на Имран) и се почита като една от най-праведните жени.

Земният живот на Богородица

Съгласно Евангелието от Лука, Мария била родственица на Елисавета, жена на Захарий, потомка на Аарон, от Левиевото коляно.

Посещение на Елисавета (1434-1435), Жак Даре, Берлин, Държавен музей

Някои предполагат, че Мария и Йосиф произхождат от рода на Давид и от коляното на Ииуда. Според тази теория, родословието, описано от Лука, е чрез Мария, въпреки че не съдържа нейното име и споменава Йосиф[39]; истинското родословие на Йосиф, според тази версия, е дадено в Евангелието от Матей.

Тя живяла в Назарет, Галилея със своите родители. В периода, в който Мария била обручена (предварителен стадий на еврейския брак), ангел Гавраил и съобщил, че Тя ще стане Майка на обещания Месия и ще зачене посредством Светия Дух. Йосиф много се удивил, когато разбрал за заачтието и ангела му казал: "Йосиф, сине на Давид, не се бой да вземеш в твоя дом Мария, защото тя зачена от Светия Дух. Тя ще роди Син и ти ще го наречеш Иисус, защото Той ще спаси своя народ от грехове. " Йосиф се събудил и направил така, както му казал ангела. Той взел Мария в дома си, но нямал физическа близост с Нея. Когато Тя родила Син, той бил наречен Иисус. 

Когато ангел Гавраил съобщил на Мария, че Елисавета, която нямала деца дълго време, сега е забременяла по чудотворен начин, Мария побързала да посети Елисавета и Захарий. 

Когато Елисавета чула поздрава на Мария, младенеца в нейната утроба се раздвижило и Елисавета се изпълнила със Светия Дух и възкликнала: "Благословена си Ти между жените и благословен е Плодът на Твоята утроба! С какво съм заслужила тази чест, че при мен дойде Майката на моя Господ!"

След 3 месеца Мария се върнала вкъщи. По заповед на император Август в страната трябвало да бъде направено преброяване. Йосиф и неговото семейство се отправили в техния роден град Витлеем. Когато отишли във Витлеем, нямало място в страноприемниците и намерили подслон в пещера, в която отглеждали добитък, където се родил Иисус и бил положен в хранилката на животните.

След 8 дни бебето било обрязано и получило името Иисус, както ангела казал. Когато дните на тяхното очистване според Мойсеевия закон се изпълнили, те отищли с бебето в Йерусалимския храм, съгласно изискванията за първородните, предписани в Мойсеевия закон. След това, семейството се завърнало във Витлеем, а след посещението на влъхвите тръгнали към Египет. Мария, Йосиф и Исус се заврнали в Назарет след смъртта на цар Ирод. 

Рождество на Божията Майка

Съгласно апокрифното Протоевангелие на Яков, родителите на Мария били Анна и Йоаким. Съгласно апокрифния разказ, станал част от Свещенното писание, в благочестивото семейство на възрастната двойка Анна и Йоаким дълго време нямало деца. Когато първосвещенника отказал на Йоаким да принесе жертва на Бог, защото той не е създал потомство на Израил, той отишъл огорчен в пустинята, а Анна останала сама в техния дом. Двамата, в един и същ момент имали посещение от ангел, който им казал: "Господ чу вашите молитви, ти ще заченеш и родиш и за твоето потомство ще говори цял свят."

След това Анна заченала, и родила момиченце, което кръстили Мариам. Датата на зачатието - 9 декември е установена по рожденната дата на Мариам - 8 септември.

Рождество на Дева Мария, художник на житието на Мария, 1460 г.

Детството на Богородица

Мариам живяла с родителите си 3 години. Протоевангелието на Яков разказва, че когато бебето навършило 6 месеца, Анна я поставила на земята, за да види може ли да стои сама. Мария направила 7 крачки и се върнала в прегръдките на майка си. 

Св.Анна с бебето Мария, 15 в.

Въведение в храма

Протоевангелието на Яков разказва за възпитанието на Мария в особено ритуална чистота, за "въведение в храма", когато тя навършила 3 години. „Повикай невинните дъщери на Юда и нека вземат светилници и застанат със запалени [светилници], за да не се отвърне Детето и да обикне в сърцето си храма Господен“.

В храма Мария била посрещната от първосвещеника (според апокрифите това бил Захария, бащата на Йоан Кръстител) с много свещеници. Родителите поставили Мария на първото стъпало на стълбите, които водели към входа на храма.

"...когато я поставиха пред храма Господен, тя се затича по петнадесет стъпала, без да се обръща, нито да вика родителите си, както обикновено правят децата.И всички се изпълниха с удивление от тази гледка, а свещениците на храма бяха изумени[48]."

Тогава, според преданието, първосвещеникът, вдъхновен свише, въвел Дева Мария в Светая Светих, където  само първосвещеникът влизал веднъж годишно с пречистваща жертвена кръв. По време на престоя си в Йерусалимския храм, Мария била отглеждана заедно с други благочестиви девици, изучавала Светото писание, занимавала се с ръкоделия и се молила непрестанно.

Въведение на Мария в храма, Тициан, Венеция 1534-1538 г.

Обручение с Йосиф

При навършване на пълнолетие, Мария не можела да остане повече в храма и за нея по традиция бил избран съпруг, който да я пази и да уважава нейния обет - избраника бил от рода Давидов, възрастния Йосиф Обручник. 

Благовещение 

Дева Мария в това време живеела в дома на Йосиф и четяла свещенната книга на пророк Исая, когато стигнала до думите:"Дева ще зачене и ще роди Син...". Тя възкликнала колко ще се радва, ако може да види Божията избраница. Тогава се случило и Благовещението - изпратения от Небесата Архнагел Гавраил и съобщил за това, че тя ще роди Спасителя. Според Евангелието на Лука, Мария в този  момент живяла в Назарет. Това е първото упоменаване на нейното име в Евангелието. 

Срещата на Мария и Елисавета

 Йосиф много се огорчил, когато видял, че Мария очаква дете и понеже не искал да я изгони публично, решил да я пусне тихо, без много обяснения. Но явилия мусе Архангел Гавраил го  успокоил и му казал: "Не бой се да приемеш Мария, твоята жена, защото Този, Който ще се роди е от Духа Света, ще бъде Син и ще го наречете Иисус, и Той ще спаси хората си от греховете им."След това, както повествува евангелиста "Йосиф приел жена си, но без да я познава". 

Очаквайки чудото на майчинството, Мария се отправила към дома на Захария и Елисавета. Елисавета очаквала вече 6 месец раждането на Йоан Кръстител. При срещата с нея, Мария произнесла красивия химн: "Душата ми величае Господа". Там тя останала 3 месеца, след което се върнала при Йосиф.

 

Рождество Христово

По изискване на римската администрация било обявено преброяване на населението. Мария и Йосиф като представители на Давидовия род, се отправили в града на рода - Витлеем. Там се родил и Иисус, в яслите, тъй като всички гостилници били заети. Там ги намерили и овчарите. На 8-я ден бебето било обрязано, а на 40-я ден бил занесен в Йерусалимския храм. Там ги срещнал Симеон Богоприемец, който предсказал в частност страданията на Божията Майка ("оръжие ще прободе душата ти"), откъдето се е появил иконографическия символ сърцето на Богородица, поразено от един или седем меча (иконата Смекчаване на зли сърца). Спасявайки се от избиването на младенците, устроено от Ирод, семейството напуснало Израил и тръгнало към Египет. 

По-късен живот

След това, Мария се упоменава в случката с 12 годишния Иисус, когато отишъл в Йерусалимския храм.

При описанието на живота на Иисус от евангелистите, Дева Мария се упоминава сред присъстващите на сватбата в Кана Галилейска. Тя също е била до сина си в Капернаум. На Голгота, Богородица стояла до разпънатия на Кръста Иисус. Умиращият Христос поверил Майка Си на грижите на апостол Йоан. Само в тези 2 евангелски епизода има лично обръщение на Иисус към Мария, като Той я нарича не Майко, а жено. 

Според Преданието, Богородица присъства на Възнесение Господне. Съгласно Свещенното Предание, Богородица след Възнесението на Иисус остава в Йерусалим заедно с учениците, очаквайки обещаното слизане на Светия Дух върху тях:"Всички те единодушно пребивавали в молитва и моление - Мария, Майка на Иисус с някои жени и неговите братя.

Според преданието, Богородица участвала в разпределението на жребия между апостолите кой в коя част на земята да потегли, за да разпространява Божественото учение и да проповядва. 

На Нея се паднала Иверия (Грузия). Тя започнала да се подготвя, за да тръгне натам, но по повеление на Иисус, там се отправил апостол Андрей. Преди апостол Андрей да поеме на път,  Дева Мария положила лицето си върху обикновена дъска и върху нея се отпечатало лицето ѝ. Тя дала това чудотворно изображение на апостол Андрей и от него се случили множество чудеса в Иверия. Тази икона се нарича Ацкурска и нейно копие се намира в Грузинския музей на изкуствата.

Според православното предание, Божията Майка се отправила към Кипър, при Лазар. По време на пътя, се разразила буря и кораба, с който пътувала акостирал на брега на Атон. Тук Божията Майка проповядвала сред езичниците, обръщайки ги към християнството. Отплавайки от Атон, Божията Майка благословила това място: "Ето, моят Син и моят Бог станаха мой жребий! Божията благодат е върху това място и върху онези, които живеят в него с вяра и страх и заповедите на моя Син; с малко грижа те ще бъдат изобилно снабдени с всичко на земята и ще получат небесен живот, и милостта на моя Син няма да отшуми от това място до края на века, и аз ще бъда топла Защитница пред моя Син за това място и за онези, които живеят в него.“ По време на това пътешествие, Божията Майка посетила Ефес. 

След това, по преданието Божията Майка се завърнала в Йерусалим, където се случило Успението И.

Успение на Божията Майка

Съгласно апокрифа "Сказание за Успението на Света Богородица от св. Йоан Богослов", тя починала в Йерусалим, в планината Сион. На предполагаемото място в момента се намира католическия храм "Успение на Св. Богородица". Съгласно Ефсений Кесарийски, Мария напуснала този свят 15 години след Възкресението на Иисус, или 48 години след Неговото рождество.

В апокрифа „Сказание за Успението на Света Богородица от св. Йоан Богослов“ е описано, че апостолите са били пренесени от всички краища на света до смъртния одър на Божията майка на облаци. В латинската версия на апокрифа единственият човек, който липсва от леглото на Дева Мария, е апостол Тома, който пристига три дни по-късно и не намира Дева Мария жива.

По негово искане гробницата ѝ била отворена, но там намерили само благоуханни плащеници; смъртта на Мария била последвана от нейното възкресение и възнесение (според православната традиция, на третия ден), а в момента на смъртта ѝ самият Исус Христос се явил с множество небесни сили за душата ѝ[20].

Традиционното място за погребение на Дева Мария е Гробницата на Дева Мария в Гетсимания.

Почитание

Дева Мария при ранните християни

Почитанието на Богородица от първите християни се потвърждава от наличието на нейно изображение от 2ри век в римските катакомби, където християните извършвали богослужения, като се укривали от преследващите ги. В катакомбите били намерени първите стенописи и изображения на Дева Мария. 

Най-древното известно изображение на Богородица с младенеца Иисус, 2 век, катакомби Присцили, Рим

Православна традиция

Почитание

Православното почитание на Богородица започва с Константин Велики, който пренесъл столицата в Константинопол през 330 г. Този празник е известен като „обновяване на Константинопол“ и тропарът му гласи следното: „Градът на Божията майка се предава и посвещава началото си на Божията майка, от която черпи силата и дълголетието си, чрез която е запазен и укрепен, и към нея зове:Радвай се, надеждо на всички краища на земята.“ Това посвещение е отразено в мозайката на южния вход на „Света София“, която изобразява Дева Мария на трон с Младенеца на ръце, обградена от двете страни от Константин Велики и Юстиниан Велики. Първият посвещава Константинопол на Христос и Дева Мария, а вторият - на главния храм на империята - „Света София“.

Константин 1 вдясно и Юстиниан 1 вляво се покланят на Божията Майка и Младенеца. Мозайка над Южния вход на Св. София

Археологически разкопки са разкрили около 200 църкви, посветени на Божията майка в Константинопол, като основните са църквата „Дева Мария Кириотиса“ и манастирът „Дева Мария Одигитрия“, както и църквата във Влахерна, църквата в Халкопратея и църквата „Живоносен извор“ .

Богородични празници

На Божията Майка са посветени 4 големи празника:

• Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември
• Въведение Богородично - 21 ноември
• Благовещение - 25 март
• Успение на Пресвета Богородица - 15 август

Богородични празници са и:

• Памет на светите Йоаким и Анна, родители на Богородица - 9 септември
• Зачатие на св. Анна - 9 декември
• Успение на св. Анна - 25 юли
• Събор на Пресвета Богородица - 26 декември
• Покров на Пресвета Богородица - 1 октомври
• Полагане на честната риза на Пресвета Богородица във Влахерна - 2 юли
• Полагане на пояса на Пресвета Богородица в Халкопратия - 31 август

Сред подвижните Богородични празници са:

• Похвала на Пресвета Богородица (Събота Акатистна) - в памет на чудесната защита на Константинопол от авари и перси през 621 г, 5-тата събота на Великия пост
• Обновление на храма на Пресветата Богородица Живоносен Източник, деня на освещаването на храма, в който Богородица извършила редица чудеса, петък на Светлата седмица

Към Богородичните празници принадлежат и празниците на чудотворните икони на Божията Майка.

Жребият на Дева Мария

Според православната традиция, на земята има области, които са под специалната закрила на Божията Майка. Те се наричат ​​земни владения на Божията Майка и са четири: Иверия (Грузия), Света гора Атон, Киево-Печерска лавра и Серафимо-Дивеевски манастир.

Чудотворни икони на Божията Майка

В Православието са известни много чудотворни икони на Божията Майка Чудотворни икони на Божията Майка.

Явявания на Божията Майка

В християнската история са записани много подобни случаи, които се изучават от църквата, за да бъдат считани за чудотворни. Известни примери включват явленията във Фатима в Португалия, където Дева Мария се явява на три деца и им отправя  призиви за молитва ,явленията в Зейтун в Египет, където Дева Мария се е явила като светещ образ над църква.

Различни са типовете и формите на явяване на Божията Майка:

• Явления на визионери: Дева Мария се явява на отделни хора или групи от хора, като например децата във Фатима или Гарабандал.
• Изображения върху икони:Появата или чудотворното обновяване на икони, свързани с Божията майка, например появата на Корсунската икона.
• Светещи изображения:В някои случаи Дева Мария се появява като светещ образ над сгради, както в Египет, „Зейтун“.
• Глас и аромат:Понякога присъствието на Дева Мария се разкрива чрез глас или аромат, дори без видим образ.

Значителни явления и места

Места на явяване на Божията Майка

Явления във Фатима (Португалия, 1917 г.):

На три деца са били давани послания и пророчества, свързани с войни и съдбата на Русия, което е било признато за чудо от Католическата църква.

Явления в Зейтун (Египет, 1968-1971 г.):

Милиони хора са наблюдавали светещ образ на Дева Мария над църква в Кайро.

Явления в Гарабандал (Испания, 1961-1965 г.):

Четири ученички са съобщили за явления на Дева Мария, които не са официално признати от църквата.

Явление на Свети Сергий Радонежки:

В Троице-Сергийската лавра има храм, посветен на това събитие, тъй като Дева Мария е обещала да не напуска това място.

Молитва за дете - за зачатие, раждане и възпитание

 Свети помощници Ааврам и Сара

Молитвата за дете е постоянна, основополагаща част от живота на вярващите семейства. Темата за безплодието и чудесното изцеление от него е описана не веднъж в книгите на Стария Завет. Например Ааврам е измолил сина си Иисак, когато бил почти на 100 години, а жена му Сара - на 80. Техният случай е христоматиен при обучението на основите на вярата.

Светите угодници Ааврам и Сара дълго очаквали раждането на детето си

Името на друг праведник - Самуил /превод от иврит - Измолен от Бога/ е също свързан с темата. Неговата майка - Анна била безплодна и затова съпругът и взел друга жена. Анна усърдно четяла молитви за деца и родила Самуил, а в следващите години - още 3 сина и 2 дъщери.

Свещеномъченик Стефан

Майката на св. Стефан усърдно се молила на Божията Майка за дете във Влахернската църква в Константинопол. По време на молитвите била удостоена с видение от Божията Майка. Майката донесла новородения Стефан в този храм и го посветила на Бога. Към тези библейски праведници се обръщат за ходатайство към Господа за раждането на деца.

Йоаким и Анна

Помощници в молитвите са и родителите на Божията Майка - Йоаким и Анна. Остаряли, те изгубили надежда, че ще станат родители. Те били обект на присмех и презрение - в онези времена безплодието се считало за голям позор.

Съпрузите не роптали за своята съдба, а се уповавали само на волята на Господ и усърдно се молили. Йоаким занесъл дар за Бога в църквата, но свещеника не го приел от бездетния мъж. Йоаким много се натъжил се почувствал неугоден за Бога и решил да не се прибира вкъщи, а се уединил в пустинята.

Праведната Анна, след като научила за унижението, на което бил подложен съпругът ѝ, започнала да се моли усърдно. Бог чул молитвите на праведните съпрузи. Ангел донесъл благата вест, че скоро ще имат дъщеря, Мария. Тригодишната Мария била дадена в храма, за да служи на Бога. На Светите Йоаким и Анна се молят, за да получат от Бога сила и търпение за щастливо раждане на деца.

Елисавета и Захарий

Евангелието ни разказва как на свещеник Захария и съпругата му Елисавета били бездетни. В старозаветните времена това се е смятало за голямо наказание от Бога. Били в много напреднала възраст, когато се родил Йоан, бъдещият Кръстител и Предтеча на Исус Христос. 

Те, подобно на родителите на Божията Майка, дълго време се молили на Господ да им дари дете. И един ден по време на службата,  ангел донесъл вестта на Захария, че жена му скоро ще роди син и той ще бъде велик пред Господа. Но Захария се усъмнил в това и не повярвал, че възрастната му жена ще може да роди. Заради съмненията си бил наказан с мълчание, докато не се родил Йоан Кръстител. Чрез молитвите на светците Захария и Елисавета хората получават изцеление от безплодие, помощ в житейските изпитания и укрепване на вярата си.

Икона на Божията Майка "Непразна"

В Грузия, в манастира Дибри  манастир „Свето Успение Богородично“), по време на реставрацията на древни стенописи от 14 век, е разкрита икона. Тя се нарича „Непразна“ или „Утробата на Божествения младенец“.

Жена, която се готви да стане майка, днес се нарича „бременна“ от думата „бреме“. В древността било широко разпространено по-мъдрото название за състоянието на жена, носеща дете под сърцето си - тя се е наричала „непразна“. Това е означавало, че е в състояние, противоположно на празнотата, „била в грижи“.

На тази икона Божията майка е изобразена по време на светлото очакване на Христовия младенец. Евангелският разказ разказва как Светия праведен Йосиф научил, че сгодената за него Дева Мария „е бременна от Светия Дух“ и искал тайно да я напусне.

Богородица стои с дясната си ръка, вдигната към главата, изтривайки сълзи, а с лявата си ръка посочва на Йосиф, че „не познава мъж“ и е Дева. През 2001 г. управляващият епископ на Грузинската православна църква, митрополит Йов (Акиашвили), благословил написването на копие на иконата „Непразна“ с изображението от стенописа. Това е направено от йеромонах Йоан Оханашвили. Образът бързо се разпространява в цяла Грузия и се превръща в един от най-почитаните. Тези, които по някаква причина са лишени от този дар, се молят пред него за дара на раждането. Те молят за помощ по време на бременност, а след раждането - за помощ при отглеждането на децата в благочестие и за тяхното благополучие.

Икона на Божията Майка "Помощница при раждане"

Божията Майка е защитница и покровителка на всички земни майки. Можете да се молите пред всяка от Нейните икони. Но има и специални, които имат силата да помогнат на жената по време на бременност и раждане. Такава е иконата на Божията Майка: „Помощ при раждане“.

На Божията Майка се молим за помощ както при раждане, така и при износване на дете. Защото по време на бременност жената е най-податлива на различни опасности, изкушения, както физически, така и духовни.  Иконата „Помощ при раждане“ („Помощница при раждане“). а помага на жени, носещи дете в утробата си. Иконата изобразява Божията Майка, а в утробата ѝ блести Божественото Младенеца. Мария не оставя никого без своята помощ. Този образ многократно е показвал чудеса, като е помагал по необясним начин дори в много трудни случаи, свързани с медицинска патология.

Икона на Божията Майка „Словото стана плът“ (Албазинска)

Иконата носи името на крепостта Албазин на Амур. Втората част от името са думите от Евангелието на Йоан „И словото стана плът“ („И словото стана плът“). Чудотворната икона е известна от 17 век.

Икона на Божията Майка „Радостта на Младенеца“

Пред иконата "Радостта на младенеца" се молят за зачеване на дете, за благополучна бременност, за помощ при раждане, за здраво бебе и майка.

Икона на Божията Майка "Теодорска"

Икона на Божията Майка "Скоропослушница"

Икона на Божията Майка "Целителница"

Икона на Божията Майка "Смирение"

Молитви след раждането

Икона на Божията Майка "Млекохранителница"

при проблеми с храненето на бебето

Икона на Божията Майка "Блажена утроба"

Кратка молитва на преподобни Амвросий Оптински

 „Господи, Ти единствен знаеш всичко, Ти можеш всичко и Ти искаш всички да се спасят и да дойдат до разбиране на Истината. Просвети моите деца (имена) с познанието на Твоята истина и Твоята Свята воля и ги укрепи да ходят според Твоите заповеди и помилуй ме, грешния.“

Сърцето ще подскаже пред кой светъл образ да се молите и ще бъде до вас и ще ви пази,

Мелания Римска

 Мелания искала да остане девствена от ранна възраст, но родителите ѝ я принудили да се омъжи. Тя предложила на съпруга си да живеят като брат и сестра. Съпругът ѝ обещал да изпълни волята ѝ след раждането на детето. Мелания родила дъщеря, но съпругът ѝ забравил обещанието си. Второто раждане било трудно за нея и тя едва не умряла. Затова се обръщат към светицата! В края на краищата тя преминала през трудно раждане и бързо ще се вслуша в молитвите на жените, ще помогне и ще облекчи страданията им