Пресветата Дева от Париж 1830 г. или Девата на Чудотворния медальон

                                                  История
Зое Лабуре се родила на 2 май 1806 г. в селце близо до Дижон, Франция.От ранно детство тя чувствала призвание към духовен живот и на 24 г. тя постъпила в ордена на Сестрите на Милосърдието, където приела монашеското име Екатерина. След недълго пребиваване в манастира на ул. Де Бак /Rue du Bac/ 140, Ekатерина била удостоена с първото явяване на Дева Мария там, в параклиса на манастира

                                      

Първо явяване :18 юли 1830 г.

Било 11.30 часа вечерта, 24 годишната сестра Екатерина Лабуре се събудила от това,че някой три пъти я извикал по име. Тя станала от леглото и видяла  до него дете на около 5 години, от което струяла светлина / това бил нейния Ангел-Хранител, който бил в образа на дете/. То стояло  право до леглото и казало: "Ела след мен в параклиса - там те чака Пресветата Дева." Екатерина веднага се облякла и последвала Ангела. Когато влязла в параклиса Екатерина не видяла Девата, и започнала да се моли. Половин час след това Ангела казал: "Ето, Пресветата Дева идва".Екатерина чула шум от коприна, и изведнъж от лявата страна на иконата на св.Йосиф тя видяла Пресветата Дева, Която се спуснала от горе и седнала на свещеническия престол. Света Екатерина паднала на колене пред Пресветата Дева и положила ръце на коленете И.
                            
Беседата продължила 2 часа. Божията Майка казала на св.Екатерина Лабуре, че Бог и поръчва мисия. Поради това, тя ще преживее много трудности. Пресветата Дева и казала, че ще настъпят тежки времена. Целият свят ще преживее хаос, ще се случат тежки събития. Към Кръста ще започнат да се отнасят с презрение. С голяма скръб Тя казала, че раната в ребрата на Бог отново ще се отвори. Но след това Тя съобщила с бодър глас:
"Идвайте да се молите тук, на този олтар и всеки, който с ревност и упование помоли за милост тук, ще я получи. Ще я получат и богати, и бедни."

Второ явяване: 27 ноември 1830 г.

В 5.30 сутринта сестрите се събирали в параклиса за сутрешна молитва. Неочаквано сестра Екатерина чула същия шум от коприна, като при първото явяване на Божията Майка. Тя стояла отляво на иконата на св.Йосиф. Цялото явление се състояло от символически сцени и знаци. Богородица стояла във въздуха. Била облечена в розова дреха и Цялата сияела, краката И се опирали на полукълбо на глобус и тъпчели змия,  а в ръката Си държала златна топка, завършваща с кръст, която изпратила към Небето.
                                      
Екатерина чула глас:" Това полукълбо представя целия свят, включително Франция, и всеки човек." В следващия момент красиви лъчи от светлина излезли от ръцете И, окичени със златни накити. В този момент св.Екатерина чула отново глас:" Тези лъчи са символ на милостта, която всеки моли от Мен." В този момент цялото явление придобило овална форма и по края и се появил златен надпис на следните думи:

"О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!"

Богородица дала на сестра Екатерина следното поръчение:"Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка". След това формата се обърнала и Екатерина видяла обратната страна на медальона - в центъра му била сложена буквата М с изнесен над нея кръст, основата на който влизала в буквата. В долната част имало две сърца: едното на Нашия Бог Иисус Христос, увенчано с бодли, а другото на Божията Майка, пронизано от мечовете на страданието. Тези символи били обрамчени с 12 звезди, напомнящи за видението на св.Йоан в 19 глава на Апокалипсиса, или Книгата на Откровението.

                                  
На следващата година явленията продължили и Божията Майка всеки път давала на Екатерина едно и също послание: "Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка".
Дълго време сестра Екатерина се борела с недоверието на свещеника, на който разкрила виденията, и най-накрая успяла. Най-накрая, 2 години след това медальона бил произведен. Първоначалното наименование на медальона било "Медальон на Пресветата Дева Мария Непорочното Зачатие". Но 7 години след това, в резултат на многочислени изцеления и изпълнения на молитви, започнали да го наричат "Чудотворния медальон".
От този момент кратката молитва "О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!" била произнесена от вярващите милиони пъти. Четири години след това Пресветата Дева Мария потвърдила тази истина за вярата, като казала на св.Бернадет по време на явяването си в Лурд :"Аз съм Непорочното Зачатие".
Екатерина Лабуре починала на 31 дек 1876 г. Нейното тяло било извадено 56 г. във връзка с процеса на канонизацията и нейното тяло се оказало нетленно.

Благодарение на чудотворния медальон се случили многобройни изцеления, включително на безнадежно болни хора. В американския град Филаделфия за периода 1930-1950 г. били регистрирани 750 хил. милости и изпълнения на молитви.

Явяването на Божията Майка и образеца от медальона, който получила Екатерина по време на явленията са признати официални от Апостолския престол.

На линка по-долу можете да изпратите своята молитва или благодарност:

http://www.chapellenotredamedelamedaillemiraculeuse.com/langues/english/prayer-intentions/

Всеки вторник, изпратените молитви се носят в параклиса - изпратени през сайта, по телефон или по пощата и се предават на Божията Майка по време на месите в 12,30 15.30 и 17,15 часа.

Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.