През 1981 г. в Атон един гръцки монах направил копие на иконата на Божията Майка Вратарица или Иверска. На тази икона било отредено да стане едно от най-дивните свидетелства за благодатната помощ на Божията Майка през 20 век.
История на иконата
Историята на чудотворната икона е свързана със съдбата на православния чилиец с испански произход Хосе /Йосиф/ Муньос. Муньос живеел в Канада, където работил като преподавател по изкуства, и също така се занимавал с изучаване на иконопис.
През есента на 1982 г. той се отправил, заедно с приятели на поклонническо пътуване до Света Гора, Атон. Той много искал да отиде в манастира на светия Данаил, известен с иконописното си майсторство. По пътя за този манастир те объркали пътя и попаднали в друг манастир - "Рождество Христово". Монасите ги приели радушно, почерпили ги с чай и ги поканили да разгледат манастирската галерия. "И тук - си спомня Муньос-аз видях иконата, от която сърцето ми сякаш се обърна в гърдите ми."
Образът на Божията Майка, копие на Иверската Вратарица толкова го поразил, че той започнал да моли монасите да му я продадат. Монасите отказали, но обещали да направят копие на иконата и да го изпратят в Канада.
По време на вечерната литургия в манастира Йосиф се обърнал с гореща молитва към Божията Майка да ги придружи до Америка. След молитвата той почувствал душевно успокоение и увереност, че молбата му ще бъде чута.
На разсъмване, когато Йосиф и неговите спътници се простили с монасите и се отправили към пристана, ги догонил игумена, който държал в ръцете си загърната иконата.
"Божията Майка желае да пътува с вас в Америка - им казал той и категорично отказал предложените пари - за такава светиня не могат да бъдат плащани пари."
След това приятелите се отправили към Иверския манастир и осветили подарения образ пред чудотворната икона на Вратарица Атонска.
Като се върнал през 1982 г. в Монереал, Йосиф Муньос поставил подарената икона между иконата на света Елисавета и ковчеже с мощи на светци от Киевско-Печорската лавра. Всяка нощ, в продължение на 3 седмици той четял акатист на Пресвета Богородица пред иконата.
На 24 ноември 1982 г. през нощта, той се събудил от силно благоухание и помислил, че то идва от ковчежето с мощите. Но когато огледал Атонската икона разбрал, че се е случило нещо удивително - тя цялата била покрита с благоуханно миро.
Занесли иконата в църква, и по време на литургията от ръцете на Иисус започнали да се стичат струйки миро. Оттогава иконата постоянно мироточила с изключение на Страстната седмица. Мироточенето идвало от три места на иконата - от ръцете на Божията Майка и на Иисус или от звездата на дясното рамо на Богородица.
Йосиф Муньос започнал да обикаля с чудотворната мироточива икона в православния свят - в църкви в Америка, Европа, Австралия и Нова Зенландия, вкл. и в България. И навсякъде чудотворната икона излъчвала умиротворение и любов и се извършвали многочислени чудотворни изцеления.
Мирото обикновено започвало да изтича по време на молитва или след това, в различно количество в зависимост от събитията или усърдието на молещите се. Понякога то изтичало толкова обилно, че излизало извън защитното стъкло и потичало по рамката и поставката на иконата. Това се случвало на големи празници, особено на празника на Успение на Божията Майка на 15 август.
Имало случаи, в които след прекратяване на мироточенето, то започвало отново по неочакван начин. Така например, при посещението на иконата в Бостънския манастир, мирото изтичало на обилни потоци, но след това спряло, когато иконата била пренесена в близък храм. При връщането и обратно в манастира, потока миро се възобновил много силно. В друг случай след раздаване на миро на 850 поклонници иконата пресъхнала, но още на следващия ден, когато я пренесли в друга църква, където я очаквала тълпа от богомолци, тя по чудодеен начин започнала отново да мироточи. Само веднъж се случило иконата да не мироточи за по-дълъг период: през 1983 г в Страстната седмица - от Велики вторник до Велика Събота.
През 1996 г. Йосиф отишъл на Атон, за да се прости с умиращия игумен Климент. Тогава о.Климент му предсказал, че следващата година ще бъде съдбоносна за хранителя на иконата и ще се случат страшни събития.
Преди смъртта си, Йосиф посетил древен манастир на гръцкия остров Андрос, за да се поклони на светините там. Древната икона на Богородица в храма заплакала и от очите и започнало да се стича миро. Това събитие поразило Йосиф и той споделил с неговия спътник:"Отче, предчувствам, че съвсем скоро ще се случи нещо страшно. Не знам какво точно, но го усещам."
В нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 г. хранителя на иконата Йосиф Муньос бил убит при загадъчни обстоятелства, а чудотворната икона на Божията Майка изчезанала безследно.
На погребението на Йосиф Муньос се разнесъл много силен аромат на миро, който бил усетен от всички присъстващи.
Молитва
О, Преславна Госпожо, Царице на Небето и Земята, Дево Богородице! Moлим се горещо пред Твоята честна икона, и с умиление в сърцето чакаме Твоето всемощно застъпничество за опрощение на нашите грехове. Вярваме и се уповаваме, Владичице, защото узнахме за всички чудни знамения от Твоята мироточива икона, за изцеленията, които Си въздала на всички, които с вяра и любов са идвали при Тебе. Молим Ти се със сълзи на очи: прости нашето неверие, съкруши гордостта на нашите претенции, махни безчувствеността на ожесточените сърца, погледни въздишката на борещите се с унинието, дай целомъдрие на всички нас, очакващи бъдеща награда. И дай, Госпожо, на нашата Църква непоколебимо да отстоява любовта, предпази ни от всички бесовски козни, за да могат всички православни да славят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.
Иконата в България
Монреалската иверска икона на Божията Майка беше на посещение в България от 12-17 октомври 1995 г. в малката старостилова църква св.Иван Рилски и на мястото на новостроящата се църква Успение Богородично на бул.Бъкстон в София.
В продължение на цяла седмица пред чудотворната икона се четяли акатисти и се отслужвала Литургия.В новия, недостроен още храм от ранна сутрин до полунощ не пресеквал потока от хора, дошли да се поклонят пред светинята. Подобно поклонение Българската православна църква не била имала от повече от половин век. Това била една от водещите новини в средствата за масова информация и над 60 хиляди българи били помазани с благотворното миро.
Хранителят на иконата с вълнение говорил, че за 13 годишния период, в който иконата мироточила много рядко е отделяла толкова миро. В хиляди български домове влязал пречистия образ на Иверската Божия Майка и благоуханни памучета, напоени с миро.
Чудеса пред иконата
България
Георги В. страдал от болестта на Бехтерев и бил на легло от много години. Негова позната, д-р К. го помазала с памуче, напоено с мирото от иконата на Монреалската Богородица. След около 3 дни той започнал да ходи.
Снежана от гр.Д: работя като стоматологична медицинска сестра. Бащата на зъболекаря, при който работя е възрастен човек, със силна склероза - той трудно разпознаваше своите близки и не разбираше какво му говорят. Помазах стария човек с памуче, напоено с миро. Много скоро разсъдъка му се върна, започна да отговаря на въпроси, очите му започнаха да гледат разбиращо.
Послушница от Княжевски манастир: На 11 ноември 1995 г. в манастира дойде възрастна жена. С развълнуван глас тя разказа за тежката болест на нейната снаха. Два дни преди това жената получила удар, и сега лежала в безсъзнание в болницата.
Сестрите и дадоха малка икона на Иверската Богородица и памуче, напоено с миро и и обяснили какво да направи. На другия ден жената дойде отново в манастира и разказа с радост, че снаха и се върнала към живота."Искам да отслужите в благодарност Света Литургия - толкова съм щастлива!"
Лоза И.: Работя в малка книжарница за духовна литература. Една от моите клиентки - художничка ми разказа за чудото, което и се е случило. Преди няколко месеца тя останала без работа - никакви поръчки, никакви средства за препитание. Тя била в пълно отчаяние и отишла да се помоли и поклони пред мироточивата икона на Богородица. Още на другия ден получила телефонно обаждане и предложение за много добра работа.
На 15 октомври 10 годишния Константин от Пазарджик, оглушал преди 7 години от антибиотици възвърнал слуха си само като целунал иконата.
