Икона на Божията Майка " София - Премъдрост Божия"

 Света София - Премъдрост Божия - това е Христос, Премъдрост Божия и Божия сила.

Преди да се възкачи на престола, Цар Соломон не се отличава с особена интелигентност или смелост. Бог обещава да даде на Соломон всичко, което поиска, и царят не поисква нито злато, нито армия, нито мир в страната, а само мъдрост. Колко малко и колко истинско. Благодарение на мъдростта, дадена от Бог, Соломоновото царство става най -богатото в историята на човечеството.

В притчите на Соломон е написано пророчество, чието значение е невъзможно да бъде разбрано от непросветените християни. Притча 9: 1-2 казва, че мъдростта е построила къща на седем стълба, принесла е дар и е приготвила празник. Следва призивът да се яде и пие в нейната къща, за да върви по пътя на разума. Исус Христос е мъдрата основа на нашия живот. Приемайки светите дарове при причастие, ние приемаме Неговата Плът и Кръв, пречиствайки душата и тялото, изпълвайки се с дух Светий. 

Описанието на иконата "София-Премъдрост Божия" и нейното разбиране може да стане след като се прочете Словото, дадено от Създателя. 

Няма консенсус в  църковните среди относно образа на мъдростта.Някои от тях считат, че  централната фигура на този образ е Богородица. Със сигурност може да се каже, че святото лице е криптиран образ на духовно тайнство, което дава надежда за бъдещ вечен живот.

Икона на Божията Майка " София - Премъдрост Божия"

Иконата датира от края на 17 в, и е изографисана в Киев. Сюжетът е заимстван от църквата на Юстиниан във Византия.
Иконата свидетелства за изпълнение на древното пророчество : символически показва как чрез Божията Майка Божията Майка се въплъщава Божията Премъдрост - Христос. 

Иконата изобразява храм с покрив, поддържан от седем колони; вътре в храма, върху облак, стои Богородица с Младенеца на гърдите Си. Над покрива - Господ с архангелите, в подножието на храма - старозаветните пророци, предсказали раждането на Христос. Върху корниза на покрива има надпис - цитат от Стария завет: „Мъдростта създаде дом за себе си и установи седем стълба“, на седемте стъпала на храма (изобразяващи Божията църква на земята),са изброени имената на седемте добродетели: вяра, надежда , любов, чистота, смирение, доброта и слава.

От двете страни на Отца са изобразени седемте архангели с разперени крила, държащи в ръцете си знаците на Неговата служба: от дясната страна - Михаил с огнен меч, Уриел - със светкавица, Рафаил - с алавастра на мира; от лявата страна - Габриел с цвете лилия, Селафиел - с броеница, Йехудиел - с кралска корона и Барахиел - с цветя на бял плат. 

На гърдите на Божията Майка е изобразен Предвечния Младенец, благославящ с дясна ръка, а в лявата държи света.

За какво се молим пред иконата

Пред иконата се молим за благополучие в семейството и в дома, при трудности в избора на решение. Иконата дарява мъдрост и укрепване на вярата.

Молитва

Недостижима и Всепета Премъдрост Божия, наречена София, девствена душо, приеми молебенното пеене от нашпите скверни и недостойни уста. Не е красива песента в устата на грешниците, но и разбойник с едното слово се спасява, митар ще се оправдае с въздишка и дъщерята ханайска с майчина молитва ще се изцели, защото Ти Господи, Си Благ и Човеколюбив, защото Ти Господи идваш в мир да ни просветиш и грешниците да опростиш, и разум на неразумните да дадеш, и жадуващите души да чуят благите думи на Твоето учение, и ще напоиш самарянина с жива вода, на блудника ще дадеш целомъдрие, на разбойника ще отвориш райските порти, защото Ти Си Благ Подател, Вразумител и Животохранител, Христе Боже наш, и на Тебе  принасяме своята възхвала, слава, чест и благодарност и славославим и се прекланяме пред Безначалния Твой Отец, и с Пресветия и Благ, и Животворящ Твой Дух, и с Пресветата и Пренепорочна Твоя Майка, Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Храмове Света София - Премъдрост Божия

Църква на  Светата Премъдрост Божия (АЯ СОФИЯ)- Константинопол

Построена през 360 г. Храмовият празник е на 25 декември, когато е Въплъщението на Премъдростта Божия или Раждането на Божия Син.

Църква "Св. София" - София 

Църквата „Св. София” (Божия Премъдрост) е построена през 6 в. по времето на Юстиниан върху основите на 4 по-стари християнски храма от 4 век.

Страстната Велика седмица

Последната седмица на Великия пост е посветена на възпоминанието на страданията, смъртта на кръста и погребението на Иисус Христос и се нарича Страстна или Велика. Велик се нарича и всеки ден от седмицата, като всеки ден е посветен на събитията от последните дни на Иисус на Земята. На богослужението в Страстната седмица се отдава особено значение.Всеки ден от Страстната седмица е тема за размисъл за Христос и Неговото учение. Иисус Христос - кротък и праведен идва при всеки от нас, почуква на портата на нашето сърце, а нашата задача е да Го чуем и с радост да посрещнем Спасителя и да Му разкрием своето сърце. Страстната седмица е особена седмица от Великия пост. Разбира се, живеейки в съвременния свят е невъзможно да заобиколим греха и в крайна сметка в тези 47 дни е важна не физическата, а духовната страна на нещата. Всеки, решил да спазва правилата на живота в пост е започнал да се сблъсква с различни обстоятелства - изведнъж изникват от нищото проблеми, конфликтни ситуации в къщи и на работното място, а поста изисква особено смирение и особена дистанция от света. Съвременният свят постоянно ни дърпа за ръкава, като се стреми винаги да ни отдалечи от главното, на което трябва да бъде настроена християнската душа привеждане на душата в синхрон с Горния свят - така, както се настройва музикален инструмент .Нищо чудно, че древните монаси , след Прошки в неделя  отивали в пустини, гори, на места на пълна усамотение, така че да не се изкушават от хората, а да бъдат само с Бог, да си сами с Него и само с Него. Дори семействата  се усамотявали всеки в стаята си , за да общуват по-малко, да се молят повече, и всички възможни места, на които хората могат да се виждат за обичайните светски комуникации обезлюдявали. За нас това е много трудно, не е възможно в днешно време това да се случи по този начин.

Независимо от това, през последната седмица на Великия пост ни се дава прекрасна възможност, ден след ден, като си припомняме последните часове на престоя на Земята на нашия Господ Исус Христос и неговите ученици,  да преминем този уникален период и заедно с Него и Неговите съвременници да минем през всичко, което е описано подробно в четирите Евангелия, и мислено да сме в Ерусалим, на Елеонската планина, и да Го следваме, да се крием в тълпата в  Неговия Кръстен път, да Го оплакваме , да скърбим и да Го познаем и да тържествуваме, когато в Йерусалим по свещите тръгва Божествения огън.

Велик понеделник

Първите три дни на Страстната седмица са посветени на възпоменанието на последните разговори на Исус Христос с хората и учениците. В понеделник в църквата звучат  думите на Спасителя за края на света. Чете се евангелската притча за безплодната смокиня, символ на душата, която не дава духовните плодове - истинско покаяние, вяра, молитва и добри дела. В този ден също се почита старозаветния патриарх Йосиф, продаден от братята си в Египет, като прототип на страданията на Исус Христос. В крайна сметка, победата на Йосиф и връщането му в Египет е предвестник на Възкресението на Христос и Неговата победа над света. Подобно на Йосиф, простил на братята си и предоставяйки им земни блага, Христос взема върху себе си греховете на падналото човечество.

В древността на този ден започвала подготовката за Великден - жените почиствали къщата, а мъжете подготвяли фураж за храна на животните за цялата светла седмица след Великден.

Велики вторник

Във велики вторник в храма звучат притчите на Исус Христос, които ни напомнят за необходимостта да бъдем винаги готови да посрещнем Господа. Притчите на Спасителя са прости в избора на теми и същевременно са с дълбок смисъл. Те ни посочват християнския път и формират  хармоничен поглед към живота: "Божието Слово - това е словото на живота, слово непреходно, имащо пряко отношение към всички времена и всички хора." На този ден също се почита изобличението на  фарисеите и книжниците от Спасителя..

Велика сряда

Във Велика сряда християните скърбят за предателството, което е извършил Иуда Искариотски спрямо своя Учител и сравняват от една страна жизнения път на Иуда, който е бивш апостол и съответно е трябвало да бъде образец на праведност при изпълнение на Божиите заповеди, но избрал духовното падение и от друга живота на разкаялата се блудница Мария Магдалена, избрала пътя на спасението и станала предана последователка на Иисус. В Страстната сряда Църквата призовава всеки христянин, вглеждайки се в жизнения път на тези двама човека, да се вгледат и в собствената си душа - с кой искат да бъдат - с предателя или с бившата грешница, извършила в името на Спасителя подвига на жертвената любов.

Велики четвъртък

"Измиване на нозете" - Юрий Кузнецов

Едно от най-ключовите събития в църковната история - в този ден Иисус измива краката на своите ученици, като това е символ на смирението и по този начин им показва, че няма нищо унизително да служиш на някой. Във Велики четвъртък се спомня за Тайната вечеря на Иисус с Неговите ученици. Иисус им показва тайнството на Светото Причастие и затова вечерята е "тайна". Виното и хляба Иисус споделя със своите ученици, като ги нарича плът и кръв.
На този ден също така се възпоминава молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и неговите душевни страдания. Тя е изражение на двете воли, които имал Иисус - Божествената и Човешката „Душата ми е прескръбна до смърт”. - казва Исус. знаейки  за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.„Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.
По-нататък се споменава предателството на Иуда, случило се в Гетсиманската градина. Като приключил Своята молитва, Иисус отишъл при учениците си и им казал:"Ставайте, да отиваме, ето вече се приближава към Мене предаващия Ме".
На Велики четвъртък домакините започват да подготвят дома за Великден - почистват и украсяват дома, мият прозорците след зимата, затова и този ден се нарича Чист четвъртък. Също така в този ден стопанките боядисват яйцата и месят козунаци.

Велики Петък

"Разпятие" - иконописец Юрий Кузнецов

При настъпването на този позорен за човечеството ден , Спасителя останал съвършено сам с всичко, което Му предстояло. Той взел със Себе Си трима от своите ученици - Петър и двамата братя Зеведееви в Гетсимания, но те не могли и да Му дадат и най-малката подкрепа. Той ги помолил да не заспиват и да не Го оставят сам с Неговата мъка: "Душата Ми скърби смъртно, елете тук и бодърствайте с Мен." , но те заспали.
Той отишъл към този подвиг доброволно :"Никой не го отнема от Мен /живота/, но Аз сам се отдавам на него и имам власт ."


На Велики петък се възпоминава съда, разпятието и кръстната смърт на Спасителя,
В църквата се четат 12 евангелия на Светите Страсти Христови или 12 откъса от четирите евангелия , започвайки с прощалната беседа на Спасителя с учениците след Тайната вечеря и завършва с Неговото погребение в гроба от Йосиф Аримафейски, който обвил тялото на Спасителя в плащеница и Го положил в пещерата.

Даровете на влъхвите

Поклонението на влъхвите е описано кратко в Евангелието от Матея:

Глава 2
А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъреци от Изток дойоха в Йерусалим и казваха:
2.де е родилия се цар Иудейски?Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3.Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.
4.И като събра всички първосвещенници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка;
6. "и ти , Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето,когато се е появила звездата,
8. и като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11.И като влязаха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

Поклонението на влъхвите е популярен богословски и иконографически сюжет за мъдреци, дошли от Изток, за да се поклонят на Младенеца Иисус и да му поднесат дарове.
Имената на тримата влъхви са: Каспар, Мелхиор и Балтазар.

Празник
Според православния календар, празника се отбелязва 12 дни след рождество Христово.

Дарове
Влъхвите донесли на Младенеца три дара: злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека.

Златото - това са 28 златни ажурни плочки с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник. Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
  Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70.
Ливан или Livanotos е ароматична смола от дървото bousouellias, което расте в пясъците на Арабия, Сомалия, Индия и Ливан.
Мирта или Myrtus е ароматична водо разтворима смола от дървото kommiophorou, което расте в Арабия и Етиопия.



Тези съкровища се пазят в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
  Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато вече знаела, че й предстои да се раздели със земния си живот, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 г.
   Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел".

Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
   И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Монасите на Света гора забелязали, че даровете изцеляват онези, които са обсебени от нечисти демони.
   От 80-те години на ХХ век 2-3 предмета от даровете всяка година се изнасят от манастира за поклонение. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Чудеса

През ноември 1980 г. след разрушително земетресение в Солун, митрополит Спиридон помолил манастир "Св.Павел" за принасяне на даровете в неговата епархия за укрепване на вярата на хората. Даровете били съпроводени от игумен и йеромонах от манастира.
Тържественото посрещане на даровете се състояло на мост край града, в присъствието на много хора. В момента, в който отворили ковчежето се разнесла благовонен аромат. Благоуханието се носело в продължение на 13-те дни, в които светинята била изложена за поклонение.
***
Едно от ковчежетата с Честните дарове през 19 век се съхранявало в  далечен метох на манастира Св.Павел в селцето Стерна, в Източна Тракия. През 1860 г. метоха бил затворен и в този период ковчежето изчезнало. После се изяснило, че ковчега е бил откраднат от местен селянин.
През 1924 г, жителите на Стерна били преселени в Кавала, по силата на договор между Турция и Гърция. Честните дарове били пренесени тук от потомък на открадналия ги, като семейна реликва.
В един от първите дни, в които се преселил този човек сънувал странен сън - слаб монах, без брада (това бил ктитора на манастира св.Павел) го приканил да върне даровете в манастира Св.Павел на Атон. Човекът се притеснил, но не върнал даровете. Сънят се повторил още два пъти. Светецът накрая му казал, че го очаква голямо наказание за светотатство.
Човекът, изплашен отишъл при селския свещеник, който го посъветвал да предаде даровете на епархията в Кавала. От този момент нататък всички ковчежета с дарове се пазят в манастира св.Павел в Атон.
Това чудно събитие се случило през 1925 г. и всички документи по връщането на Честния дар са документирани.
***
Вечерта на 21 август 1982 г. на около половин км от манастира възникнал пожар, причинен от мълния. Поради голямата суша и жега, огъня бързо се приближавал към манастира. Монаси, работници и поклонници започнали да гасят пожара, но без резултат.
Тогава един от йеромонасите изнесъл ковчеже с Честните дарове, прочел молитва и осветил мястото, където бушувал пожара. Изведнъж, посоката на вятъра се променила и огъня спрял да бушува. Манастирът бил спасен.

***
Жителка на град Агринио, Анастасия Ангели:
"Заразих се с рядък вирус, от който започнах да ослепявам. Лекарите постоянно ми казваха, че има вероятност да ослепея. И въпреки лечението ставах все по-зле.
През 2012 г. в църквата св.Никола в нашия град донесоха Честните дарове на влъхвите. Притеснявах се да излизам навън, но отидох да се поклоня на светинята. Няколко дни след това зрението ми започна да се прояснява. След още няколко дни лекарите установиха, че зрението ми е нормално."

Иисус с трънен венец - помага за преодоляване на пречките по пътя на спасението Иисус с трънен венец

„И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.” (Ив 19, 2-3)
Поставянето на трънен венец на Иисус било направено от римските войници, за да се присмеят над Него. Короната или венеца били древен символ на сила и почит. Направена от тръни вместо от лаврови листа било акт на присмех над Христос.

Мозаечна икона "Иисус с трънен венец" в църквата Богоявление Господне в Санкт Петербург

Икона на стената на църквата Възнесение Господене в Рамене в Московска област

Икона "Иисус с трънен венец" на главната порта на църквата "Сергей Радонежки" в Чапаеск, Самарска област

Как помага иконата
Иконата е подкрепа при важни изпитания, преди съд, при смяна на местоработата. Защитава от глупави мисли и депресии.

Молитва

О, Исусе, прости ни греховете, предпази ни от вечния огън и въведи в Небето всичките души, а особено онези, които най-много се нуждаят от Твоето Милосърдие. Амин.

История на иконата
Когато Иисус бил на разпятието - поруган и окървавен една еврейка  от Галия, която била в тълпата в порив на съжаление към Страдалеца, изнемогващ под тежкия кръст отишла при Него и с мокра кърпа изтрила лицето му. И чудо - вместо кървави следи на кърпата се отвелязал страдащия образ на Иисус с трънен венец. Нарекли това чудо плата на Вероника.

Картина на Доминико Фети, 1620 г.

Римско предание разказва, че император Тиверий, след като получил от Пилат Понтийски сведения за Иисус изпратил в Палестина свой довереник за точна информация и най-вероятно с надежда да получи изцеление от своя недъг.
Вероника съхранявала реликвата като неоценимо съкровище, от което произтекли много чудеса отишла в Рим при императора. Само при един поглед на плата императора оздравял. Поради това чудо той внесъл предложение пред Сената Иисус да бъде причислен към римските богове. Сенатът не одобрил това и в знак на признателност императорът поставил Негова статуя в дома си.
За плата на св.Вероника в римската църква се пазят следните данни. През 608 г. папа Бонифаций 4 го поставил заедно с други реликви в Пантеона. През 705 г. папа Йоан Седми заповядал да се направи ново ковчеже за съхранение на реликвата. Когато през 845 г. светия плат бил пренесен в базиликата св.Петър във Ватикана. Тогава в Пантеона останала кутия с надпис:"В тази кутия е бил пренесен от Йерусалим за Тиверий плата на страстта на нашия Господ Иисус Христос.
В базиликата св.Петър във вътрешността на един пилон, поддържащ купола има параклис на св.Елена и сега тук се съхранява плата на Вероника. В някои тържествени дни плата се изнася за поклонение на вярващите.

Трънения венец на Спасителя

В катедралата Нотр Дам в Париж се съхранява Трънения венец на Иисус - този, който войниците сложили на главата на Иисус.
През 1204 г. кръстоносците превзели Константинопол и основали Латинската империя. По време на управлението на Балдуин Трети краля на Франция купил многочислени християнски реликви, намиращи се в Константинопол, сред които бил и Трънения венец на Спасителя.
През август 1238 г. крал Людвик отишъл да посрещне тържествено светинята на 40 км от Париж. През 1241 г. в Париж била донесена частица от Кръста Господен. За рекордни срокове от 1243 до 1248 г. на р.Сена на остров Сит била построена Сент Шапел за съхранение на тези реликви. Катедралата е един от шедьоврите на готическото изкуство и за построяването и били похарчени два пъти повече пари, отколкото за Трънения венец. Заедно с венеца и частицата от Кръста, тук се съхранявал и един от гвоздеите, с които бил прикован Иисус на Кръста. По време на революцията катедралата била затворена, а реликвите били пренесени в националната библиотека. По време на управлението на Наполеон светините били поставени в стъклени капсули и предадени на катедралата Нотр Дам, където се съхраняват и до сега.
В първия петък на всеки месец в 15 часа, а също и на Страстния Петък на Католическия великденски пост Трънения венец, заедно с частица от Кръста Господен и гвоздея се изнасят за поклонение на вярващите.

 

Господ Вседържител - за помощ на членовете на семейството, да няма посегателства срещу дома

Вседържител или Пантократор (гр. παντοκρατωρ, El Shaddai - всевластен) е най-ранният и основен иконографичен образ на Христос в Християнския Изток, който представя Спасителя като Небесен Цар и Съдия. Със средствата на иконописта това особено силно е постигнато чрез характерната несиметричност и изказ на очите Му: погледът на Спасителя е едновременно строг и благ, носталгичен. Това изображение на Спасителя разкрива най-пълноценно и Неговата Божествена и човешка същност.

Иисус Вседържител е изобразяван фронтално, седнал на трон в пълен ръст, до пояса или до гърдите, облечен в наметало без всякакакви външни атрибути на божествено достойнство.

Дясната ръка на Спасителя обикновено е вдигната за благослов. В лявата Си ръка Той държи свитък или Евангелие. Нимб с изрисуван в него кръст ображда лицето на Хрсистос, и в него или край него са разположени буквите IC и XC, представляващи христограмата ICXC (Иисус Христос).

Образът на Христос Вседържител се изобразява на икони, на иконостасите или на стенописи, често в състава на деисусни композиции. Този образ заема традиционно пространството на централния купол на православния храм.

Молитва

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.



Икона на Неръкотворния образ Господен - за красиви отношения и любов на близките, за наставления за откриване на пътя на истината, за спасението на душата, срещу лошите мисли, за чудотворно изцеление

Икона на Неръкотворния образ Господен

Молитва

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Това е един от най-почитаните образи. Първото изображение се появява в раннохристиянския период ( средата на IVвек ), след това образът бива широко разпространен във Византия и после в целия православен свят.
Съгласно Църковното предание, този образ е свързан с цар Авгар, управник на г. Едеса. Царят се разболял от проказа. Чул за Иисус Христос, изпратил при Него своя слуга Ананий, Господ отказал да напусне Иерусалим, но обещал да му помогне. Поискал да Му донесат вода и кърпа, измил лицето си и Го избърсал в кърпата и на нея – неръкотворно – се отпечатва Неговия образ. Когато слугата доставил кърпата в Едеса, докосвайки се до нея царят получил изцеление и повярвал в Христа.Авгар съхранявал чудотворния образ в двореца си като велика светиня. Но наследниците му се върнали към езичеството и християните зазидали образа в ниша на градската стена. След четири столетия, по време на обсадата на града от персите ( 545г ), епископът на Едеса получил откровение за местонахождението на Неръкотворния образ. По негови указания нишата била отворена и жителите видяли прекрасно съхранен образа, но и отпечатъкът му върху глинената керемида, закриваща нишата. Така в иконописта се появили две изображения на Неръкотворния образ : „на убруса” ( кърпата) и на керемидата. Понякога образът се изобразява просто на златен фон.
На православните икони на Неръкотворния образ Господ се предствая със спокойно величествено изражение на Лицето и с отворени очи. На католическите, напротив, ликът на Христос се изобразява страдалчески, често със затворени очи, на главата с трънен венец и следи от кръв. Западното предание обяснява произхода на Неръкотворния образ по следния начин: праведната Вероника, виждайки Господ, който вървял с кръста към Голгота, избърсала с кърпата си Лицето му с изтичащата кръв и така той се запечатал неръкотворно на нея. Понякога на иконите се изобразява жена, държаща в ръце кърпа с образа на Христос.