Как иконата защитава вас и вашите близки?
Известно е, че Божията Майка е нашата първа застъпница пред Бог. Тя ни защитава от всичко със своите свети молитви. Молитвата пред Тихвинската икона на Божията Майка защитава вас и близките ви хора от набези на недоброжелатели във ващия дом, във вашия град, във вашия живот.
Ако вие или някой от вашите близки страда от каквато и да е психическа болест, или от епилепсия, парализа, ставни болести и проблеми с очите молете за изцеление Тихвинската икона на Божията Майка, и Тя ще ви защити от тези беди.
За какво помага иконата?
Молитвите пред Тихвинската икона на Божията Майка помага при тежки психически заболявания, епилепсия, при парализа от различен вид, за изцеление на ставни болести - артрити, артрози и др. Молитвата пред иконата помага при слепота и различни детски заболявания.
Тихвинската икона на Божията Майка се смята за покровителка на младенците и затова я наричат Детска. Тя помага, когато децата са болни, упокоява неспокойните и непослушните, помага им при избор на приятели, предпазва ги от лошото влияние на улицата. Счита се, че тя укрепва връзката между родители-деца. Помага на жените при раждане и в период на бремеността. Също така пред Нейната икона "Тихвинска" се обръщат с молитва, когато има проблем със зачатието.
Молитва
О, Пресвета Дево, Майко на Бог на висшите сили, Царице на Небето и Земята, наша Всемошна Застъпница на градовете и страната. Приеми хвалебно-благодарственото пение от нас, недостойните Твои раби, и възнеси нашата молитва към престола на Бог Твоя Син, да бъде милостив към нашите неправди и да прояви Своята благост, заради Твоето Всечестно име, на покланящите се с вяра и любов пред Твоя чудотворен образ. Не сме достойни да бъдем помилвани от Него, ако не си Ти Владичице, Която Го умилостивяваш за нас. Затова прибягваме към Тебе, нашата бърза Застъпница; чуй ни, молещите Ти се, покрий ни с Твоя покров и измоли от Бог, Твоят Син и наш пастир ревност и бдение за нашите души, за градоуправителите - мъдрост и сила, за съдиите - истина, за наставниците - разум и смирена мъдрост, за съпрузите - любов и съгласие, за децата - послушание, за обидените - търпение, за обиждащите - страх Божий, за скърбящите - благодушие, за радващите се - въздържание: за всички нас дух на разум и благочестие, дух на милосърдие и кротост, дух на чистота и истина. Пресвета, умилостиви се над немощните Твои хора; покажи правия път на отклонилите се, подкрепяй възрастните и немощните, дай целомъдрие на младите, възпитавай младенците, застъпи се за всички нас, въздигни ни от дълбините на греха и отвори нашите очи за спасението, бъди милостива към нас, и тук, в живота ни на земята, и на Страшния Съд на Твоя Син. Ти Си Слава на небесата, и упование на земята. На Теб се молим, и на Теб, Всемогъща Помощнице, предоставяме себе си, и целият си живот, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
История на иконата
Тихвинската икона на Божията Майка е едно от копията на Влахернската икона на Божията Майка, която е спомената за пръв път през 439 г., когато била пренесена от Йерусалим в Константинопол. Тук за нея била построена Влахернската църква. Тя се намирала там дълго време, докато през 1383 г. , 70 г. преди отоманските войски да нападнат Константинпол, иконата по чудотворен начин изчезнала от храма, но се появила пред очите на рибари над Ладожското езеро. В ръкописа "Сказания за Тихвинската икона на Божията Майка" от 15 в.се разказва как иконата се появявала във въздуха на различни места, като свидетелство за нейната чудотворна сила и окончателно се установила над река Тихвинка.
В предишните шест пъти на нейното появяване иконата не позволявала да се докоснат до нея. Но тук, на брега на Тихвинка, всички субрали се пред нея започнали да се молят пред Нея, и тя им позволила да бъде взета. Заедно със свещенник, с молитва поставили дървен венец - основа на бъдещ храм, складирали дървен материал за храма и оставили стража за през нощта. На сутринта, с ужас и мъка установили, че въпреки стражата иконата и венеца изчезнали. Но тъгували не за дълго - и иконата, и венеца, и материала се оказали на другата страна на реката. Божията Майка сама показала окончателното място за бъдещото пребиваване на нейния образ.
За времето, в което Тихвинската икона на Божията Майка пребивавала в Тихвинския Богородичен Успенски манастир, с молитви за укрепване на Руската държава в обителта на река Тихвинка идвали много държавни особи: Петър 1, империатрица Елисавета, империатрица Екатерина Втора, цялата фамилия Романови почитал този образ.
Тихвинската икона на Божията Майка се прославила не само с многобройните изцеления. По времето на настъплението на шведите в новгородските земи през 1615-1617 г. и завземането на Новгород те се опитали да разрушат Тихвинската обител. Но сама Богородица го защитила. Монасите в манастира били не много, но атаките на добре обучените и многочислени шведски войски всеки път търпяли поражение.
Когато шведите били окончателно сразени, по молба на царя било направено копие на Тихвинската икона на Божията Майка. Мирният договор между цар Михаил Фьодоворич и крал Густав Втори на 10 февруари 1617 г. бил подписан пред тази икона на Богородица. Образът бил пренесен като светиня в Успенската катедрала в Кремъл, а след това по молба на жителите на Новгород, иконата била пренесена в новгородската Софийска катедрала.
През 1924 г. Тихвинската обите била закрита. До 1941 г. чудотворната икона се намирала в Тихвинския музей, след което тръгнала на дълъг път: по време на немско-фашистката окупация тя била предадена в Псков, в Духовната мисия. След това иконата била пренесена в Рига, след известно време се оказала в американската окупационна зона в Германия, откъдето попаднала в Чикаго. Тук Тихвинската икона на Божията Майка се съхранявала в катедралата Света Троица. По завещанието на епископа на катедралата Тихвинската икона на Божията Майка трябвало да бъде изпратена в Русия тогава, когато се възобнови Тихвинско-Богородичния Успенски манастир.
През 1995 г. всичко, оцеляло от обителта било предадено на Руската Православна Църква. Тихвинският Богородичен манастир постепенно се възродил, придобил предишната си сила, и през 2004 г. след преговори на Московският и Руски Патриарх Алексий Втори с представители на руската православна църква в Америка, Тихвинската икона на Божията Майка била върната в Русия на 25 юни с големи почести и заела предишното си място.
Чудеса
Съществуват много копия на Тихвинската икона на Божията Майка, прославили се като чудотворни.
В Исаакиевската катедрала в Петербург се съхранява Тихвинската икона, която е прославена като чудотворна през 1858 г., по времето на строителството на катедралата. До този момент тя била притежание на сем. Иванови, и след смъртта на брата от фамилият, неговата сестра, останала без средства, продала къщата, а по-късно умирайки помолила един свещеник да вземе иконата. Иконата нямала документи, и въпреки уверенията на жената, че иконата е много древна и чудотворна, свещенникът не се решил да вземе иконата. Така иконата отишла при друга бедна жена, Востокова. Тя чула по случайност, че в Рязанска губерния изгоряла част от църквата, и тя решила да даде там иконата. Но при нейната племенница дошла непозната жена и и казала да помоли леля си да не дава иконата, а да направи такава за рязанската църква, и оставила на момичето 6 рубли. Востокова отишла при един майстор на икони, но той и поискал 15 рубли. Жената нямала толкова пари, и тя решила да отдаде иконата на селската църква, но в този момент майстора се съгласил да направи копие за 6 рубли, и иконата останала отново при нея. От този момент иконата започнала да проявява чудотворните си свойства - от нея, по молитвите на неговата майка, напълно бил излекуван сина на хазяина на Востокова, двегодишния Анатолий. Момчето от рождение не можело да ходи и да стои седнало.
През есента на 1858 г. при Востокова дошла непозната, която и дала 6 рубли - отново! и казала, да купи кандило за иконата, а с останалите пари - масло за кандилото. Постепенно слуховете за чудотворната икона се разчули в Петербург, и пред иконата на Востокова започнали да прииждат хора, със своите несгоди и молби.
Дъщерята на петербургски дворянин /на 2г/ не можела да ходи. Нейната баба, разбрала за чудотворната икона, изпратила пари за масло на кандилото на иконата. В момента, в който наляли маслото, купено с тези пари, момиченцето започнало да ходи. Родителите, изумени и щастливи, отишли в дома на Востокова, за да отслужат благодарствен молебен пред иконата.
Много хора ходили там, като оставяли пари за маслото на кандилото, като разказвали, че в съня си им било казано да направят това. Другите отивали при Востокова, за да разкажат за чудесата при изпълнение на техните молитви и молби от иконата, която тя съхранявала.
През Великия пост на 1859 г. в дома и имало огромно стълпотворение от хора, дошли да се помолят пред иконата. Тогава Востокова отново се обърнала с молба за пренасяне на иконата в църквата. На 2 март 1859 г. иконата била отнесена в Исаакиевската катедрала.
Сред чудесата, случили се пред Тихвинската икона на Божията Майка имало едно, което показва, че Богородица не прави разлика във вероизповеданието на хората, на които помага. Семейство Левест от Петербург били лютерани. 16 годишната им дъщеря Екатерина била много болнава - много години страдала от туберкулоза, от болест на мозъка и слаба памет. След известно време получила парализа на дясната част на тялото, а малко след това и на левия крак. Медицината не можела да и помогне, появили се признаци и на камъни в жлъчката - било удивително колко недъзи се събрали в тялото на младото момиче. Екатерина обичала православните обреди- молила се пред иконите на Богородица и св. Николай Чудотворец, които били в нейната стая спазвала постите. През есента на 1860 г. здравословното и състояние се влошило още повече. Веднъж, тя получила видние: старец-монах и казал, че в Исааковската катедрала има Тихвинска икона на Божията Майка. Ако тя побърза, отслужи молебен пред чудотворната икона, постави свещ пред Нейната икона и пред иконата на Николай Чудотворец, които се намират в църквата, а на излизане от църквата да даде милостиня на бедните, то непременно ще се излекува. Екатерина разказала за видението си на фелдшера и на брат си, който организирал карета, която да я отведе в Петербург. Тя тежко понесла пътуването, в църквата я внесли на ръце, почти безчувствена. Когато започнал молебена, тя вече можела да стои на краката си. При четенето на Евангелието тя имала чувството, все едно я поливали с хладна вода. В края на молебена тя сама отишла към кръста, след това към иконата, поклонила се и си тръгнала почти здрава. На излизане тя раздала милостиня на бедните.
Ден на почитание
26 юни
