Те тръгнали от Назарет до Йерусалим. Процесията била тържествена, събрали се всички роднини, Дева Мария била с красива дреха, отпред ходили момичета със запалени свещи. След три дни те стигнали в Йерусалимския храм. Посрещнал ги първосвещеник Захария.
Света Ана казала:"Отиди дъще при Бога, Който ни дари с Теб!", и обръщайки се към свещвника, казала:"Приеми, Захарий моята Богодарена Дъщеря.Въведи я в светинята, в Нейното Божие жилище, докато Бог не направи това, което е определено за Нея!"
Тук се случило чудо. Малката Дева Мария сама тръгнала към храма, с лекота изкачила 15 стъпала и се озовала на църковния олтар. Като видял това, първосвещвник Захарий се удивил, а когато взел момиченцето на ръце, неговата душа се докоснала до Светия Дух. Свещеникът, заедно с Дева Мария влязал в храма и я привел през светая светих, сякаш предвиждайки съдбата на Богородица. Влизнето тук било разрешено на първосвещеника само веднъж в годината. В това съкровено място в Йерусалимския храм се съхранявали каменните скрижали от 10-те Божи заповеди, които Господ дал на еврейския народ.
Животът на Дева Мария в храма
Светите Йоаким и Анна, предавайки дъщеря си в ръцете на първосвещеника се върнали в Назарет. В Йерусалимския храм Дева Мария живяла в помещение за момичета. По-големите момичета и помагали да се научи да чете. Молитвата и четенето на Писанието след това заели основна част от времето на Богородица, а в свободните часове тя тъкала, шила. Света Ана често навещавала дъщеря си. Прекарвайки с Нея време, тя се старала да укрепи духа на девойката. Когато Дева Мария навършила 12 г. я предали на Йосиф, който да се грижи за нея.
В навечерието на праздника Въведение в храма на Пресвета Богородица, в нощта на 3-ти срещу 4-ти декември (по юлиянския календар) около полунощ, за няколко минути, независимо от времето, дори и в най-лютия мраз, в Русия разцъфват всички върби.
Пред нас е едно от трите ЕЖЕГОДНО извършвани със силата Божия чудеса. То винаги се случва в навечерието на Въведение в храма на Пресвета Богородица - празник, празнуван от Православната Църква на 4-ти декември по стар стил. За да стане човек свидетел на това чудо, е достатъчно просто да отиде до която и да е върба, вечерта на 3-ти декември 15-20 минути преди полунощ. В това време пъпките на върбата обикновено са покрити с лед, но 10-20 минути преди полунощ те стремително набъбват и се разпукват, разчупвайки обхваналия ги лед, като издават едно характерно и ясно доловимо припукване. И колкото по-лют е мразът, толкова по-силно е припукването. Затова и народът има обичай да казва: "Върбата пука".
Върбата наистина започва да се разпуква. На някои клонки даже могат да се появят листенца. А след полунощ (понякога няколко минути след 12 часа) пъпките започват наново да се затварят и смаляват, след което не остава нищо, което да напомня повече за станалото чудо, освен откъснатите филизи, свалили от себе си ледената си "одежда".
Ако разпукналата се върбичка бъде откъсната, тогава тя си остава така. На сутринта в храмовете могат да се видят множество такива клонки, донасяни от черкуващите се. Ако такава клонка се отнесе у дома и сложи във вода, пъпките й ще продължат да се разтварят все повече и повече, но вече с обичайното темпо - върбата се разпуква за около две седмици.
Всяка година това събитие е с различна продължителност, но кулминацията му е винаги в 23.50 часа. Ако започне по-рано, то завършва по-късно и обратно. През 2001 г. например, върбите вече бяха разцъфнали около 10-11 часа вечерта, а се затвориха едва на разсъмване. А в 1999 г. – стана обратното – върбите започнаха да се отварят в 23:45 часа, а в 24.00 часа започнаха да се затварят, като само петнадесет минути след полунощ нищо вече не напомняше за случилото се.
През 2000 г. това събитие беше заснето от операторите на телевизионното предаване "Русский дом" недалеч от градчето Одинцово, намиращо се в Подмосковието (площад „Отрадное”, до храма „Покров на Пресвета Богородица”), и след няколко дни бе показано по Централната телевизия в предаването "Русский дом", което се излъчва обикновено в четвъртък от 19 часа.
През декември 2002 г. върбите в Подмосковието се отвориха още през деня на 3-ти декември и останаха отворени и през целия следващ ден, въпреки че същата седмица беше много студено, а температурата през деня в околностите на Москва стигаше минус 12-15 градуса, като нощем падаше дори до минус 20.
