Св. равноапостолен цар Константин I е римски император, благодарение на който християнството е станало религия. Св,Елена е майка на император Константин I. За своята дейност за разпространение на християнството Елена е канонизирана в чин равноапостолна.
На св,Константин и Елена се молят всички, нуждаещи се от материално благополучие, тези които се нуждаят от подкрепа и имат трудности в бизнеса, също така ръководители на всяко ниво, защото Константин превърнал разорената държава във велика непобедима и могъща християнска империя.
Как защитава иконата?
Св. Константин и Елена обикновено се изобразяват заедно на икони и към тях прибягват хората, когато изпитват финансови затруднения и всички, които работят в сферата на бизнеса, политиката или са на ръководни длъжности. Пред иконата на св.Елена хората се обръщат и с молба за изцеление, защото мощите и, намиращи се в църквата Сен-Ле-Сен-Жил в Париж имат чудотворни свойства.
Ден на почитание
21 май
Молитва
О, предивни и всехвални царствени, свети равноапостолни Константи и Елена!Към вас, топли застъпници, пренасяме нашата недостойна молитва, защото имате велико дръзновение пред Господ!Измолете от Него благоденствие за целия свят и за Църквата , на управляващите мъдрост, на пастирите грижа за паството, на паството - смирение, на старците - желаното спокойствие, на мъжете - сила, на жените - благолепие, на девствениците - чистота, на децата - послушание, на младенците - християнско възпитание, на болните - изцеление, на враждуващите - примирие, на обидените - търпение, на обиждащите - страх от Бога. На всички идващи в храма и молещи се в него- благословение, и на всеки според молитвите прошка, за да хвалим и пеем за Благодетеля на всички, да славим Бога и Троицата - Отец, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков.Амин.
Житие
Как Бог избира своите земни служители не ни е известно, защото пътищата Му са неведоми. Но винаги тези хора изживяват изпитание на душата на смирение, помислите - на чистота, действията - на праведност. Такава трудна, пълна с лишения и изкушения съдба имала царица Елена и нейния син - Константин.
Елена била дъщеря на съдържател на гостилница, но поради нейната външна и вътрешна красота била избрана за съпруга от военачалник Констанций Хлор, който впоследствие станал император. Синът им , Константин се родил през 274 г.
Политическите интереси на огромната Римска империя променили живота на семейството; император Диоклетиян разделил империята, като одал на Констанций Хлор Галия и Британия, а той останал управител на източните провинции и на цялата империя. На новия император била предложена нова съпруга с царски произход. Констанций не могъл да се откаже от властта в името на семейството. Той изоставил Елена, която се изолирала в уединение в продължение на 15 години. Внезапно, след щастлив живот със съпруга си и сина си, тя се оказала съвършено сама. Бил и отнет и 11 годишния и син Константин, който бил изпратен на изток, в Никодимия, в двора на Диоклетан. Такова изпитание можело да разбие сърцето на всяка жена, но не и на Елена, която още в младостта си била привлечена от християнството. Лишенията и самотата я довели до пълно приемане на Христос и Неговото учение.
Синът на бъдещата царица израснал в двора на старшия император, наблюдавайки развращението на езическите нрави. Но възпитан в други, съвършено различни нравствени качества, Константин успял да съхрани чистотата и невинното си сърце.
Животът на момчето в императорския двор не бил лек - даже бил опасен. Освен за духовната му красота, му завиждали и заради неговата външност - той бил с царствена осанка и много мъжествен. За всичките си качества Константин получил прозвището Велики. Цезар Галерий, организирал заговор срещу него с цел убийство, но Всевишния не допуснал това да се случи.
Много събития се случили в разпадащата се Римска империя - тя била раздробена на шест области, които враждували помежду си, а също така неистово гонели християните. В областите, които управлявал Константин Велики царяло спокойствие и мир. Константин ценял християните като добри поданици, но все още не бил готов да се откаже от езичеството.
Бог винаги намира начин да открие пътя на избрания от Него човек. Така се случило и с Константин. През 311 г в Рим на престола се възкачил император Максенций. Със своя деспотичен и развратен нрав той възмущавал всички - от народа до сенаторите. През 312 г. император Константин предприел военен поход срещу Максенций. Но той не бил уверен в победата - Максенций притежавал огромна армия. Тогава Константин, на бойното поле започнал да моли Бога за съвет и помощ и се случило чудо.Неговият съвременник Евсевий пише за него с думите на царя: Веднъж, следобед, когато слънцето залязваше на Запад, аз със собствените си очи видях на слънцето кръст от светлина, с надпис "Победи ги".
В същата нощ Константин сънувал сън, в който му се явил Христос и заповядал да бъде направено знаме с кръст, подобно на видението, на което били свидетели и императора , и войската му.
На сутринта Константин заповядал на майсторите си да направят такова знаме, богато украсено със злато, а на всички воини да бъде поставено на шлемовете и щитовете.
От този ден той станал последовател на Христос. Може би няма нужда да споменаваме, че Максенций бил разбит, а Константин влязал в Рим , а целия народ ликувал.
С първите си укази, той позволил на християните да извършват своите богослужения, а тези които остават в езичеството също спокойно да извършват ритуалите си.
С течение на времето към западната област, която управлявал Константин се прибавили и източните провинции, които били управлявани от Ликиний, който привидно съхранявал добри отношения с него.През 323 г.Ликиний решил да нападне своя могъщ съсед и загубил битката. Така Константин станал император на цялата Римска империя. Константин решил да измести столицата в неголемия древен град Византия.Той разширил границите на града и започнал строителство на много сгради. През 325 г., когато войните приключили и започнал разцвета на християнството, той върнал от изгнание своята майка, Елена. Константин много се вълнувал от участта на Кръста Господен, загубен някъде в палестинските земи по това време. Той помолил майка си да отиде в палестинските земи и да потърси Кръста. Въпреки, че била на 80 г. по това време, старицата с младежки ентусиазъм заминала за Палестина. Всички описани в Евангелието места, свързани със земния живот на Иисус били опустошени от езичниците. Елена разпоредила да бъдат построени храмове на всички тях - над Витлеемската пещера, където се родил Господ, на Елеонската планина на мястото на Възнесение, в Гетсимания, където Той се молил през нощта преди задържането Му, а след това Успение Богородично, в Хеврон, където Бог се явил на Моисей.
 |
| Храм Възнесение, Елеонска планина |
Намиране на Животворящия Кръст
В Йерусалим тя лично присъствала на разкопките. В търсенето на мястото били привлечени местните жители. Евреинът Иуда, който впоследствие приема християнската вяра показал точното място на Кръста. В резултат на разкопките била открита пещерата с Гроба Господен, където имало 3 кръста. Въпросът бил кой е Божият Кръст? Случило се чудо - в близост до разкопките минало траурно шествие. Всеки от намерените кръстове бил положен върху покойника. При полагане на Божия Кръст покойника възкръснал. Всички свидетели на чудото станали християни. Свещеник Макарий взел Кръста и го обърнал в 4-те посоки на света. Православната Църква отбелязва това важно събитие като Кръстовден или Въздвижение на Кръста Господен на 14 септември. Царица Елена разделила реликвата на 2 части - едната положили в сребърен ковчег и тя останала в Йерусалим, другата Елена занесла на сина си в Констатинопол.
По късно Константин заповядал на това място да бъде построен величествен храмов комплекс Възкресение Христово или Гроб Господен. 
На връщане от Светите земи, царица Елена акустирала в Кипър, където основала манастира Ставровуни. Името означава планината на Божия Кръст, защото царицата оставила частица от Кръста. В настоящо време са запазени само фундаментите на първоначалния храм, а зданието на манастира било построено отново през 18 в. Манастирът е известен с особена строгост и жени в него не се допускат.
Света Елена не доживяла строителството на храма в Йерусалим. Нейни мощи се намират в храм на хълма Капитолия в Рим, в църква в Париж и във Венеция. В Трир се намира главата на царицата. Навсякъде многочислените поклонници получават изцеление.
Какво чудо се е случило
Първоначално светите мощи на царица Елена били пренесени от Трир (северна част на Римската империя, един от най-древните градове на Германия, където бил Константин по време на смъртта на майка си/ в Рим, в храма на свещеномъчениците Маркелин и Петър.През 9 в. френски монах тайно ги изнесъл от Рим във Франция, защото получил изцеление от тях, и ги съхранил в своето абатство.
След дълго пренасяне, мощите се озовали в Париж, в църквата Сен Ле Сен Жил. Те и сега имат изцелителни свойства и много поклонници отиват да им се поклонят.
Константин живял 10 години след майка си и починал на 65 г. Той царствал 35 г. и по време на неговото управление християнството получило най-голямото си разпространение. На двамата -майка и син християнският свят дължи намирането на светините, свързани със земния живот на Иисус в Палестина, и християните могат да им се поклонят и днес.
Храмове и параклиси
Параклис "Св.св.Константин и Елена - с.Лозен
Манастир "Св.Константин и Елена" - Златни пясъци
Манастир "Св.Константин и Елена" - Ивайловград
Няма коментари:
Публикуване на коментар