Чудотворната икона на Богородица от Пазарджик и Църквата Успение Богородично

Българската земя е източник на неизказана благодат и в нашата страна има много различни по вид благодатни места. Едно от тях е най-старата и най-голяма църква в Пазарджик -"Успение Богородично", повече известна като "Света Богородица". На днешното си място църквата е построена за пети път. Църквата е обект 35 от 100 национални туристически обекта на България.

Свидетелство за миналото на църквата в Пазарджик е от 17 век от пътешественика Луиджи Марсили, който през 1680 г. отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм "Там има арменци и гърци, които имат черква , посветена на Св.Мария". 

Първото българско свидетелство с точна дата за миналото на църквата е от Стоян Захариев.Той пише: "След като се умножили българите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, където имало надпис:"Тая митрополия се съгради със спомоществуванията на тукашните христолюбиви граждани и с настояването на Епископът свети Агатонийски Кирил в лето 1712 г.". Известно е, че през втората половина на 18 век е ръкоположен епископ Дионисий. Той ръководил епархията повече от 40 години. Новоизградената през началото на 18 век църква, била разрушена заедно с митрополията от разбунтували се еничари през 1790 г. Християните в града останали повече от 10 г. без храм.

В съвременния си вид църквата е изградена през 1836-1837 г. Легендата гласи, че турския управител на града позволил на българите да построят църква, не по-голяма от волска кожа и не по-висока от джамиите в града. Но майстор Димитър нарязал кожата на тънка лента и оттук дошъл и размера на настоящата църква. Като видял това, турския валия оценил изобретателността на българите и им разрешил да я построят.

Църквата е тикорабна базилика с три портала -централен -на Света Богородица, ляв - на св.Харалампий и десен -на св.Мина и два параклиса - на св.Архангел Михаил и на св.Никола.

 Жителите на града наели даровитите майстори от Дебърската школа, които изработили иконостаса. Уникалната ажурна дърворезба на иконостаса е изработена от орехово дърво и иконостаса е един от най-големите и красивите на Балканския полуостров, под егидата на ЮНЕСКО. Авторът на дърворезбата е Макарие Негриев, гробът на който се намира зад олтара на храма.

Стенописите са направени от майстори на Самоковската школа - Христо Димитров, неговия син Димитър и внукът Станислав Доспевски. Днес стенописите на църквата заемат над 3000 кв.м. Иконите на църквата са 221, като някои от тях са от старата църква. Най-старата икона е иконата на св.Дионисий от 1815 г. През 1819 г. е нарисувана иконата на св.Харалампий. 

Иконата на св.Кирил и Методий е нарисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

Чудотворната икона на Богородица с Младенеца е една от най-впечатлителни и силни реликви в църквата. Нейният произход и иконописец са неизвестни. Единственото известно за нея е написано в долния десен ъгъл: Дар от семейство Михаил и Мария Джабарови. Предполага се, че причината за дарението е появата на дългоочаквана рожба в семейството.

Много деца са се появили на бял свят след съкровенна молитва пред святия образ. Когато застанеш пред иконата те обзема  спокойствие и тя има толкова силна притегателна сила, че е трудно да се разделиш с нея. Пред нея чувстваш майчината любов на Божията Майка и всеопрощаващата И доброта и загриженост за теб.