Свети Георги - помага на военнослужещите и на техните семейства, за богата реколта, защита от природни бедствия, душевно и физическо здраве, за намиране на изчезнали

Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св.Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.

Как помага иконата?

Свети великомъченик Георги е покровител на военните, земеделците и животновъдите. Иконата, на която е изобразен този свят образ защитава всички, които са на военна служба, в запас или вече са в пенсия или не работят това, но дълги са били военнослужещи. Иконата защитава освен тях, и техните семейства.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.

Молитва

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да  славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Житие на свети Георги

Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.

Чудеса пред иконата на свети Георги

На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.

С иконата на св.Георги Зограф са свързани много чудеса. Едно от тях е от времето на царуването на император Лъв Мъдри, когато манастира бил току що основан от трима братя - българи. Те имали разногласия как да нарекат манастира - единия смятал, че манастира трябва да бъде осветен в чест на Пресвета Богородица, вторият - на св.Николай Чудотворец, а третия - на св.Георги Победоносец. Спорът между тях продължил няколко седмици и тогава те решили да оставят това в Божиите ръце. Те оставили на храмовия олтар чиста дъска и горещо се помолили на Всевишния за това на нея да се изографиса образа на този, който трябва да стане патрон на манастира.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. "Аравийска" или "Сарацинска" икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI век.

Веднъж манастира бил посетен от католически свещенник, който изразил съмнения относно самоизографисването на иконата. Веднага се случило следното чудо: епископа сложил палеца си на иконата, и той залепнал толкова силно, че единствения начин да бъде махнат бил да се отреже част от него. Тази частичка плът и до днес се вижда върху иконата.

Мироточене на иконата на св.Георги в Кипър
В църквата в Камбия-Фармакас на 6 май 2013 г след празнична литургия от иконата на св.Георги, изографисана през 15 в започнало да изтича миро и църквата се изпълнила с благоуханен аромат.

Свети Георги в България

Извор на св.Георги във Велико Търново

http://zografnica.com/izvor_sv_georgi_pobedonosets/

Зографското ателие на иконописеца Стоян Недев се намира от северна страна в подножието на Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица” в град Велико Търново, на 20м над входа към музей на скулптурните фигури „Царевград Търнов” и само на стотина метра от площада пред крепостта Царевец. Входът е откъм улица „Никола Пиколо” до саморасло дърво, а на вратата има надпис „Водата е безплатна”. Често пред зографницата има много гълъби. Вътре е приятно тихо (или с тихи църковни песнопения) и прохладно, помещението е е отрупано с икони, кръстове и снимки. Сред тях, сякаш на непривично място, странника забелязва мраморна чешма с корито под икона на „Св. Георги Победоносец”.

В тази омиротворена обстанова създава своите икони зографът Стоян Недев, често в компанията на своята дъщеря.

Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. В своята практика Стоян Недев има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон „East-West Eurointelekt” .

Специализира в Светия Синод за зографисване на храмове и икони. В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф към Национален институт за паметници на културата и на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в храмовете и манастирите на епархията.

С голяма отговорност реставрира и 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Музей „Възраждане и Учредително събрание”, филиал на Регионален исторически музей.

След 1990г. Стоян Недев работи на самостоятелна практика. Много негови икони са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.

Според възгледите на иконописеца, „ …за да зографисва икони, човек трябва да е духовно чист, да има въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.”

Важно събитие се случва в зографницата по време на Великденските пости през 1996 година:

Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му. Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на Катедралния храм, който е над зографницата. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.

„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. След 3 метра копане в дълбочина стигнали до твърда скала, а водата продължавала да си извира. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.

И точно тогава се случило ново чудо. На връх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата – така е изобразен и ореолът на Бог Отец. По-късно Стоян разбрал, че гълъбът е различен от градските си побратими, които са постоянно пред зографницата, защото е скален, порода гривяк.

Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма. Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма и го хранил. Отлетял, когато работата по нея приключила.

Върху мраморната чешма е изобразен Св. Георги как убива ламята, иконата трябвало да бъде ориентирана на изток. Докато с водопроводчика се чудели точно как да отведат водата, за да не разбиват целия под се случила поредната поличба – пред слисания поглед на работника плочките с пукот се надигнали, показали откъде трябва да минат тръбите от аязмото до чешмата. Надписът на чешмата гласи: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! АМИН!”

Стоян Недев разбрал, че водата е лековита, когато момиче от Полски Тръмбеш дошло да налее за майка си. Тя имала перде на очите. Пратила я ясновидка. Тогава станало и първото чудо – пердето на жената изчезнало.

Озадаченият иконописец занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с градските ВиК мрежи.

Когато освещавали чешмата на Гергьовден (и зографът е роден на Гергьовден), гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два… Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст. Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница, в случая се появил върху каменните плочи пред зографница.

„Водата от аязмото е лечебна, помага за очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми. Тези, които вярват, оздравяват“, казва Стоян.

Преди няколко години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Баба Алия Сулева от турската махала, тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.

„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя по терлици. Легна пред чешмата, целуваше мрамора, плачеше и 20 минути се моли. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва иконописецът.

Друга туркиня от Разград взела вода за сина си. Момчето било вече голямо, но се напикавало нощем. С едно шише от водата се излекувало. После майката се върнала с кутия бонбони, за да почерпи. За чудото запалила свещ на Св. Георги. Най-вече турците се връщали да се поклонят с благодарност пред иконата на християнския светец.

Идвал и мъж от Силистра. Правил си операция на крака, а раната 6 месеца не заздравявала. Наложил я с компреси от извора. След няма и седмица и раната зараснала.

Мраморното корито под медния чучур е пълно със стотинки. Хвърлят ги вярващи в лечебната сила на водата. До чешмата между редовете икони винаги гори свещ. От никого зографът не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той. „Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска поредния запис на църковни песнопения и подава чашата с вода от аязмото.

„Вземаш една чашка сутрин на гладно, половин час преди ядене. Прекръстваш се и като се помолиш, тя отива точно по предназначението. Може да се прилага с накапване в очите при катаракти. Като компреси при кожни болести. Богата е на златни и сребърни йони и действа като лекарство. Възрастни не бива да пият повече от 50г. 2-3 пъти дневно, защото е много силна и вдига кръвното налягане“, напътства зографът.

В последните години Стоян Недев изрисува икона на Васил Левски като светец, защото вярва, че Апостола е мъченик за отечеството ни. Иконата стои редом до образа на покровителя му Св. Георги Победоносец. Левски е изобразен с кръст в ръката и монашеска качулка, както се изобразяват мъчениците.

Иконописецът изписал и баба Ванга с божествен нимб. Жена от Петрич поискала да я изрисува като мъченица. Стоян сам отнесъл иконата на гроба на пророчицата и я оставил в дар. Така изпълнил заръката на Ванга, чийто дух се явил на негов приятел.

В съседното помещение до зографницата под Катедрален храм „Рождество Пресветая богородица”, в град Велико Търново той вдига параклис посветен на Св. Георги. Започнал е да копае в центъра, за да хване по-голям дебит на аязмото. Стигнал до 4м. дълбочина, но няма средства за техника, с която да пробие по-дълбока дупка и да бликне обилно целебната течност.