Молитва към св.Йоан Рилски
О,предивни отче Йоане, Рилски чудотворче - бърз помощник в бедите, защитник в нещастието и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои деца, страдащи люто от множество напасти в днешните лукави дни. Измоли от Господа Иисуса Христа опрощение на нашите грехове и ни дарувай съкрушение на сърцето и смирение на духа. Вдъхни във всеки от нас любов към Христа и Неговата православна Църква, за да съхраняваме чиста и непорочна християнската вяра, за да следваме винаги спасителната Божия воля, за да се удостоим да бъдем истински Божии чеда. Пази нашата родина, спаси ни от войни и междуособици и ни помогни да живеем благочестиво и богоугодно и да достигнем с твоята помощ крайната цел на всеки християнски живот - тихо пристанище на вечното спасение! Амин!
Житие на светеца
Преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в с.Скрино около Дупница. Живял по време на царуването на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон и на неговия син Петър.В този период в цяла България започнало изграждането на църкви и манастири. До 25 си годишнина св. Иван Рилски бил пастир, но неговото желание било да се посвети в служение на Бога и да се отдаде на монашески живот. В началото постъпил в близкия манастир "Св.Димитър" под връх Руен. Тук той получил образование и придобил знания от свещените богослужебни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на пълна живот в самота, пост и молитви.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, но най-накрая се установил в
рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основава Рилския манастир, който е с повече от 1000 годишна история.
Славата на отшелника се разпространила из цялата страна и достигнала до столицата. Цар Петър изминал допълнително 120 км., за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч.
На мястото, където живеел Иван Рилски започнали да идват ученици, които строели колиби наоколо. Така било поставено началото на Рилския Манастир.
Преди смъртта си Иван Рилски отишъл в пълно уединение и там той съставил "Завета на св.Иван Рилски Чудотворец". Починал на 18 август 946 г. на около 70 г. възраст и бил погребан в каменна гробница, запазена и до днес.
Мощите на св.Иван Рилски
Малко по-късно, след като цар Асен Първи освободил България от византийско робство, мощите били пренесени през 1194/5 г. в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците.
С разрешение на султан Мурад Втори през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са обект на поклонение.
Манастир и околни места
Рилският манастир е най големият манастир на Балканите и едно от най-красивите места на Земята.Отвън манастира прилича на огромна крепост - стените са дебели 2 м, а височината им достига 24 м.
Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм на Рилския манастир.
Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др.
- Комплексът на постницата с църквите „Св. апостол и евангелист Лука“ и „Покров на Пресвета Богородица“ - намира се на около 3 км североизточно от манастирското ядро,разположен е на пътеката, която води за „Старата постница“.
"Успение на Св. Иван Рилски" при Старата постница - Рилски манастир
Църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна още и като „Старата постница“, е най-отдалечената от манастирското ядро сграда - на около 3,5 км североизточно. Постницата е отдалечена на 30 минути път пеша в източна посока от комплексът-постница "Св.Лука", до святото място води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.
Непосредствено до църквата, от северната ѝ страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича "провиралката". Поверието гласи, че който мине през тесната пролука е безгреховен.
След смъртта на отшелника, първоначално и преди да бъде пренесено в Средец (дн. София), нетленното му тяло било погребано в гробницата, която сега се намира в притвора на църквата „Успение на Св. Иван Рилски.
Вероятно още по времето на Иван Рилски тук е имало църква. За обновяването ѝ се споменава през 1746 г. Сегашната църква е възобновена из основи през 1820 г. със средствата на йеромонах хаджи Корнилий от град Щип. До църквата били изградени и килии за постоянно живеещите там монаси.
Самият храм представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Здравият ѝ градеж е от ломени камъни споени с хоросан, а покритието от каменни плочи.
Църквата е изписана още през годината на изграждането ѝ (1820) от неизвестни майстори. Тук са най-ранните за територията на Рилския манастир стенописи със сцени из живота на Светеца, между които и "Пренасяне на мощите" .В изображенията добре се вижда част от манастирската архитектура и изгледът на старата църква.
Част от ансамбъла на "Старата постиница" е и Света вода - извор с целебна сила ,намиращ се на около 50 м източно от църквата .Каменната стена до нея е превърната в място, където хората споделят и оставят своите желания, написани на малки късове хартия, те са с хиляди. Още едно поверие гласи, че искреното желание, оставено на мястото, някой ден ще се сбъдне.
Комплексът с пещерата на Св. Иван Рилски е едно от най-силните сакрални места на България.
Който иска да посети църквата, трябва да знае, че е отворена само до 16,00 часа.
Метох „Пчелина“ - разположен е на около 4 км югозападно от манастира,в дясно,до шосето за с.Рила,предтсвлява комплекс от жилищни и стопански сгради,и църква „Успение Богородично”,намираща се на около 1,5 км нагоре в планината,в северна посока.
- Метох „Орлица“ с църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ - на 3 км от град Рила и 18 км от Рилски манастир, най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилската обител, създаден не по-късно от XIV в.
Чудесата на свети Иван Рилски*
*Използвани са откъси от книгата на архимандрит Климент Рилец, написана през 1946 г.
Най-старата чудотворна икона на Св.Иван Рилски. Намира се в съборната църква на манастира, в левия придел, посветен на Св.Николай.
ЧУДЕСАТА НА СВ. ИВАН РИЛСКИ
Св.Иван Рилски винаги бди за живота на манастира и братството му. Също и благочестивият български народ винаги е усещал Св.Иван близо до душата си. Особено във времената на робство, народът масово се стичал при мощите на св.Иван, за да търси от него помощ, закрила и утеха в скърбите си. Различни болни получавали изцерение при мощите на св.Иван щом се обръщали към него с пълна и дълбока вяра. При мощите на св.Иван се извършили множество чудеса и не напразно той се нарича "чудотворец".
1.Покровителят на българския народ и неговите чудотворства
Под това заглавие Христо Вакарелски, уредник на Софийския етнографски музей публикува във в.Зора на 26/10/1940 г следната статия:
"На свети Иван, на Рилския манастир се ходи не само да се види свят и път. Там се ходи в най-добри случаи за здраве: здравите да не се разболяват, болните да оздравеят. Незаличим е споменът, който майка ми разказваше за първото ми завеждане в Рилския манастир. До третата, четвъртата година съм боледувал постоянно. Родителите ми правили, каквото чуят, но един ден баба ми Спаса посъветвала да ме заведат на Рилския манастир. И тръгнали преди Малка Богородица майка ми, баба ми и вуйчо ми. Взели ме и мен, много болен. Спрели да пренощуват някъде над с.Пастра. Баба ми отсякла една тояжка от леска и ми я подала, да се подпра на нея, като ме повдигнала да стана. За учудване на всички, подпирайки се на тояжката съм престъпил и проходил. "Миличък св.Иване, ти ни подари детето!"- извикали майка ми и баба ми. "Дай Боже, като оздравее, обричаме го , когато порасне самичък да го пратим с дарове". И наистина св.Иван помогнал. "От тогава детето ми се отърси и болка по него що е не знам"- често казваше майка ми.
с.Рила, 20 октомври 1940 г.
2. Св.Иван изпъжда от манастира одринските турци-разбойници
Неизвестно през коя година, според съществуващото предание в манастира нахлули турски разбойници от Одринско, за да го оберат. Манастирският изповедник Севастиян събрал братята на молитва в църквата.
Разбойниците се прибрали по стаите за почивка, с намерението през нощта да го оберат. Главатарят им заспал, и на сън му се явил нисък старец с дълга брада и патерица, набил го и му заповядал да напусне манастира. Побеснял от гняв, главатарят отишъл при стражата, която пазела входа на стаята му и се скарал, че са пуснали монах да го набие. Стражарът му отговорил, че никой не е влизал в стаята му. На сутринта главатарят се оплакал на игумена и заповядал да събере всички калугери, за да види кой е идвал през нощта да го безпокои. Главатарят видял всички, но сред тях липсвал старецът от случката през нощта. "Той не е тук, крие се някъде, и ще го намеря". Игуменът се досетил, че това явяване на стареца е чудо и поканил главатаря в църквата и да разгледа внимателно да прегледа образите на всички изографисани светци. Главатарят, като разгледал църквата, застанал пред старинната икона на св.Иван "Този кешиш /монах/ ме би", заявил той на игумена. Обяснили му, че това е св.Иван, който е живял преди 900 г. и че манастира е негов. "Той е бил недоволен от теб, затова те е гонил".
Главатарят заповядал веднага на свитата си да напуснат манастира.
3. Св.Иван закриля детето на вярваща майка
През месец август, 1936 г. Катерина Ташева, жена на търговец, от с.Батак /Пещерско/ разказа следното: "Преди 9 г., когато беше на 9 месеца синът ми се разболя. Изгубих всякаква надежда, че ще оживее. Една нощ сънувам, че държа в ръцете си едно малко орле, плача и повтарям:"ще изхвръкне това орленце". В този момент се яви една жена, която ми каза:"Не бой се, няма да ти изхвръкне орлето. Виждаш ли там далеч този манастир? Това е манастирът на Св.Иван. Ще го заведеш там да постои и орленцето ще остане твое. На другия ден детето беше вече добре, но аз не казах на мъжа ми нищо за съня си. След няколко дни здравето на детето отново се влоши. Тогава казах на мъжа си, и дадохме обещание, че като синът ни навърши 10 г. ще го заведем на манастира. Така и направихме. След като направихме това, детето оздравя.
4.Болно дете, измито с вода от аязмото оздравява
Зора Барутчийска, живуща в София разказа следната случка от живота си:
"Когато съм била малка, майка ми ме довела в Рилския манастир. Страдала съм от болестта червен вятър. Лицето ми било подуто и червено. Майка ми ме завела горе на постницата "Св.Иван" и ми измила лицето с вода от аязмото. Хората, като видели какво прави и казали, че не трябва да мокри лицето ми с вода, защото ще стане по-лошо. Но тя имала гореща вяра в чудотворната помощ на св.Иван и не ги послушала. И наистина, докато слезем в манстира лицето ми се изчистило и съм оздравяла напълно."
5.Св.Иван покровителства българските войници
По спомени на йеромонах Онуфрий:
"През 1913-1914 г. по време на Балканската война, когато българското вйнство победоносно настъпваше срещу турците и когато Одрин беше превзет и бълг.войска напредваше към Чаталджа, турците докарали още много войски.Сред българските редици настъпило за момент колебание, но в тези критични минути те видели старец с дълга бяла брада, с вдигнат кръст и патерица да ги води в сражението. Те разбрали, че им се явил св.Иван Рилски. С благоговение всички застанали за момент на колене и после с въодушевление се хвърлили в боя и победили. За това събитие разказали самите офицери очевидци, които посетили манастира след това."
6. Турци-башибозуци, дошли да ограбят манастира се скарват помежду си
През 1876 г., след Баташкото клане - разказва йеромонах Исая /съгласно думите на стареца монах Серапион, очевидец на събитието/ в манастира нахлули няколко турски чети башибозуци от Дупница и Горна Джумая. Вследствие опитите на българите за въстания и освобождение от турско иго, турците били много озлобени срещу българите. Игуменът, св.Пантелеймон, който бил много умен старец, разбрал, че тези турци са дошли да оберат манастира, и че може да има и клане издал строга заповед: да се запази спокойствие, да не се предизвикват турците, и ако решат да крадат и даже да убиват да не им се оказва съпротива. Братята се прибрали по килиите и се предали на молитва, с ужас очаквайки наближаващата смърт. Турците започнали да вилнеят из манастира и да разглеждат къде какво има за плячка. Влезли и в църквата, и като видяли средния полилей дупнишките и джумайските турци се скарали за него. Не могли да се разберат кой какво ще заграби, и като че ли изгонени от някого напуснали манастира.
7.Св.Иван изпъжда гостите, дошли в манастира за гуляй и веселие
Монах Методий Зографски разказва, че през 1928 г. компания млади хора отишли да се веселят на една поляна, под постницата Св.Лука, и когато започнали да пеят и танцуват от гората срещу тях излязъл огън. Те се изплашили много и се разбягали. Това чудо показва, че св.Иван бди манастира и местата около него да не се превръщат на увеселителни места и да не се оскверняват с това.
8.Св.Иван изцерява полудяло момиче
По думите на схимонах Павел от 1925 г.: В манастира било доведено от родителите му момиче, на име Мита от дупнишките села. То било сгодено, но годежът бил рзавален и момичето полудяло. То било обхванато от буйна лудост - късало всичките си дрехи, в каруцата, освен родителите имало и 5-6 души, защото родителите се бояли да не ги удуши.
Настанили болното момиче и родителите в една стая. Монах Павел отишъл да поръси със светена вода. Когато влязал в стаята, болната била в несвяст и когато я поръсил тя започнала да крещи: "Той хвърля огън срещу мене!".Родителите плачели и молели монахът да им помогне, а той им казал "св.Иван ще помогне". На сутринта завели момичето в църквата увързано с въже. Вкарали го насила в църквата и го довели до ковчега на св.Иван. След свършване на утринната молитва, направили маслосвет на момичето. След църквата момичето се поуспокоило и заспало. Като се събудило, започнало да говори на родителите си да си тръгват у дома. Те започнали да я увещават да останат цяла седмица. Момичето тогава им разказало как след църквата заспало, в съня му се явил старец, който казал:" Ти няма да си болна вече и ще оздравееш!".Родителите видяли, че момичето им говори смислено. Отишли радостни в църквата да благодарят за чудото.
9.Св.Иван изцерява тежко болно момче, след като го обричат на него
Михаил Иванов Милев, жител на гр. Св. Врач, на 19 г. дошъл по обета на родителите си в Рилския манастир да работи в продължение на 1 година разказва следното:" Когато бях 8-9 г. тежко се поболях. Родителите ми се обърнаха с вяра към Бога и ме заведоха да преспя в църквата св.Петка в гр. Петрич, а след това в църквата "Св.Антоний" в гр.Мелник, но нищо не помогна. Тогава родителите ми решиха да ме обрекат на св.Иван Рилски, като обещаха, ако оздравея да отида в Рилския манастир и да работя там безплатно. В изпълнение на това обещание сега работя в манастира.
Рилски манастир, 18 април 1938 г.
10. Как св.Иван Рилски помага на всички, които от сърце желаят да отидат и да се поклонят пред неговите мощи
От писмото на г-жа Бурмева:
"Баща ми беше убит в освободителната война през 1877 г. в Стара Загора. Майка ми останала вдовица с 10 деца. Пораснах, станах учителка и обещах да изпълня една от мечтите на майка си - да я заведа на Рилския манастир.
През 1896 г. по време на великия пост сънувах чуден сън. Пред мен се яви фигура в черно расо, под което се виждаше бяла брада. Чух глас - следвай ме. Не зная ходихме ли, или летяхме. Застанах зад фигурата на една полянка пред голяма масивна врата, на върха на която имаше кръст. Човекът се приближи към вратата, вдигна ръка и благослови и вратите се отвориха. Влязох в красива църква, и когато се доближих до олтара, той ми посочи ковчег и каза: "тук е св.Иван" и стана невидим. Аз се поклоних и много плаках от радост, но си спомних, че майка ми не е с мен. След малко човекът-сянка се появи пак и ми каза: "следвай ме".Не знам как стигнахме до малка старинна църква, разположена на голяма височина. Чух глас: "тук е гроба на св.Иван". През големи канари стигнах до вода, от която пих и се измих по негово желание.
Междувременно ме изпратиха на обучение в София, на което отидохме заедно с майка ми, за да отидем заедно с нея до Рилския манастир.Когато отидохме там, видях същите врати и същата църква от съня ми. Когато се вгледах в иконата на светителя, че самият той ми е показал всичко на сън."
Мария Попова Бурмева,
13 юли 1938 г
11. Свети Иван изцерява болен от сърце
Лазар Кюмджиев, бижутер от Горна Оряховица:
"Около 1910 г. за пръв път посетих Рилския манастир. Страдах от сърце, и сега едната клапа на сърцето ми е повредена, но не усещам онези мъчителни страдания, които усещах тогава.Не можех да дишам свободно, имах силно сърцебиене, изпотявах се, имах болки в коленете. Бях се отчаял, след многобройните ми посещения при много лекари. По съвет на един свещеник реших да се обърна към св.Иван Рилски. Тръгнахме с жена ми към манастира с влак до Радомир, и след това с файтон до манастира. Когато навлязохме в манастирските предели, усетих облекчение на сърдечните ми болки. Когато влязохме в църквата ковчегът с мощите беше отворен и се поклонихме пред тях. Целунах ги, и изведнъж започнах да дишам без усилие. Оттогава настъпи значително подобрение на болестта ми. Останахме в манастира 5 дни и се завърнах у дома радостен и здрав. След това преживях и двете войни, в които взех участие. Понякога изминавам 40 км пеша, и се чувствам отлично. Сега съм 70 г. и се радвам на добро здраве.
В благодарност на чудното изцеление на св.Иван му подарих венец. През 1923 г. посетихме манастира за втори път. Тогава занесохме обещания венец, който и досега стои на главата върху мощите на св.Иван.
12. Чудесата от ябълката при параклиса на св.Иван Рилски
Милка Краева, съпруга на електротехника в Рилския манастир: "На 1 ноември 1937 г- празника на св.Иван Рилски майка ми посети манастира. Тя взе 3-4 ябълки от дървото, което расте при параклиса на св.Иван Рилски.Едни от тези ябълки тя сложи при мощите на св.Иван Рилски, други при чудотворната икона. Когато се завърнала в с.Ресен, Великотърновско, тя дала една от тези ябълки на наша роднина, която майка ми венчала. Жената нямала деца, ходила по много лекари, но нямало резултат. След като с вяра изяла ябълката, тя родила след 9-10 месеца, което обрекла на св.Иван и го кръстили Иван.
13. Свети Иван изцелява момче от парализа
Никола Попов, жител на с.Клисура, Самоковско, 53 г.
Синът ми Лазар страдаше от парализа от рождението си. Три години го водихме при всякакви лекари, но нямаше резултат. През 1932 г. на Великден го доведох в Рилския манастир с вяра, че св.Иван ше му помогне.На самия Великден, след като свърши службата през нощта и хората си тръгнаха, го доведох при ковчега с мощите на св.Иван Рилски. В църквата беше останал само монах Ксенофонт. Детето лежа при мощите около 15-20 минути, после започна да се изправя, да пипа ковчега и проходи. Заплаках от радост и го изведох от църквата. Той сега е на 11 г. и ходи и се движи нормално сам. Върнахме се да благодарим.
14. Свети Иван изцерява глух по рождение
Синът ни Асен не чуваше от бебе. Водихме го по всякакви лекари без резултат, и най-накрая решихме да го заведем в Рилския манастир. На Кръстовден тази година го доведохме в манастира, поклонихме се пред мощите на светеца и го измихме на аязмото. О,Боже за наша радост детето прослуша.
с.Махала Рибник - Петричка околия
1 ноември 1940 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар