Св.Николай Чудотворец е един от най-почитаемите християнски светци. Със своите чудеса той се е прославил от Изток до Запад. Горещ защитник на християнската вяра, човеколюбив и милосърден мъж през годините на своя живот и след неговото възнесение, той е спасил множество хора, като ги е изцелявал от физически недъзи, от мъка и печал. Невъзможно е да се изброят чудесата, които са се случили по молитвите пред светлия образ на св.Николай Чудотворец, защото списъка ще се окаже огромен, колкото е огромна и безгранична любовта на Светията към човешкия род.
За какво помага иконата
На този въпрос може да се отговори еднозначно: за всичко. Пред иконата на св.Николай може да се молим във всякакви жизнени ситуации, за изцеление от тежки душевни и телесни заболявания, за просвещение на ума на децата, за съединение на любещите се в законен брак, за омъжване на дъщерите по молитва на родителите им. Молитвата пред иконата помага за прекратяване на всякакви междуособици - семейни, съседски, военни.
Молитвата пред св.Николай помага за изпълнение на много желания.
Молитва към свети Николай
О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче!
Ти, като поживя ангелски на земята, се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава.
Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение.
И така, приеми, блажени угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество.
Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина.
Моли милосърдния Господ да ни спаси от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае.
Моли Него Благия, милостиво да даде на нас и на целия свят всичко потребно.
Помогни на мене грешния и падналия духом в този живот.
Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове, които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисъл и с всичките си чувства.
 Амин.
Житие на св.Николай
За богоизбранността на момченцето имало свидетелства още от ранната му възраст. По време на неговото кръщение младенеца стоял 3 часа сам на крачета, без никаква поддръжка, като въздавал с ръчички почит на Светата Троица. Неговата майка била тежко болна до бременността, а след раждането на детето се изцелила напълно. От малък Николай проявявал усърдие в изучаването на свещенните писания, през деня ходил в църквата, а през нощта горещо се молил. Виждайки неговия стремеж към богоугоден живот, чичото на Николай, епископа на Патара поел духовното ръководство над момчето и го ръкоположил в свещенник. Николай станал ласкав и справедлив отец на своето паство и никога не отказвал помощ на нуждаещите се. Николай се отправил към Йерусалим, за да се помоли на светите земи. Той пътувал по море, и един ден се разразила страшна буря. С гореща молитва, Николай успял да усмири стихията, а след това възкресил от мъртвите матрос, който паднал зад мачтата. По време на това пътешествие Николай посетил много градове, и извършил множество добри дела. Докато бил в Палестина, той посетил всички свети места. А в една нощ затворените църковни врати на Сионската планина се разтворили сами, посрещайки Божия угодник. На два пъти светителя искал да се отдаде на пустиножителство, но всеки път глас Божий го спирал:"Николай, това не е нивата, на която трябва да принесеш Моя очакван плод; обърни се, и отиди в света, за да бъде прославено в тебе, Моето Име." Скоро Николай имал чудно видение: Богородица и Спасителя дошли при него и му връчили Евангелие, украсено със злато и бисери, и светителски омофор. Това явление предшествало неговото назначение на длъжност епископ на Мир-Ликийската църква. По време на управлението на Диоклитиан започнали гоненията на християните - поругавали храмове, изгаряли свещенните книги, заключвали в тъмница свещенослужителите и проповедниците. Сред тях се оказал и св.Николай, заедно с други сподвижници. Когато на власт дошъл Константин, Николай отново се върнал към църковното служение и светлата помощ за хората. Неговата вяра в Христа станала още по-силна и ревностна. Николай починал в дълбока старост, в периода 342-351 г. Мощите на светеца отначало били в неговия роден град, а след това били пренесени в Бари. Ден на почитание 6 декември |
Чудеса
Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик Божий угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защищавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление, на слепите - проглеждане, на сакатите - ходене, на глухите - слух, на немите - дар слово, наранени души получавали благодат, невинно осъждани били помилвани, отчаяните получавали надежда, скърбящите - радост, а самотните - любов. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал готов помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди. Невъзможно е да се изброят чудесата му, както и да се опишат подробно. Този велик чудотворец познават и изтокът, и западът, и по всички краища на земята са известни неговите чудеса.
"Случаят на Зоя"
През 1956 г. в гр.Самара работничка от завод събрала свои приятели да празнуват Нова година. Нейния приятел я бил напуснал, Зоя била обидена и заявила, че като няма приятел, ще потанцува с иконата на св.Николай Угодник. Нейна приятелка я предупредила, че не трябва да се отнася толкова дръзко към образа на Чудотвореца, но комсомолката Зоя, с насмешка казала, че ако има Бог, Той ще я накаже. С иконата в ръце, тя отишла на дансинга. Малко след това, в стаята се чул ужасен шум, пресветнала мълния, и всички избягали навън. Само Зоя, вкаменена, останала в стаята, държейки иконата в ръце. Не могли да я преместят от пода, нито да я помръднат. Девойката не ядяла, не пиела, въпреки, че сърцето и биело, и се чувало дихание. Никакви опити за медицинска помощ не помагали - иглите на инжекциите се чупели от вкаменената тъкан.
Когато дошли на себе си от шока, градските власти поставили пред дома милиционерски пост, за да ограничат потока от любопитни хора, които искали да се уверят с очите си на случката. Повикали свещеници, за да се молят, но никой не могъл да махне иконата от ръцете и. На Рождество Христово в дома им дошъл отец Серафим Тяпочкин. След молебен с водосвет и освещаване на стаята, той успял да изтръгне иконата от ръцете на Зоя. Преди Благовещение пред дома им дошъл непознат старец. Два пъти той се опитвал да влезе в дома на Зоя, но бил пуснат от охраната чак на третия път, на самия празник Благовещение. Милиционерите чули как той я пита, уморила ли се е да стои. Минало време, а неизвестния старец не излизал от стаята. Когато влезли в стаята, там нямало никой, освен вкаменената Зоя. В стаята нямало друга врата, и никой не разбрал къде е изчезнал тайнствения образ. Всички, които знаели за това посещение били сигурни, че това е бил самият св.Николай и че Зоя е помилвана, но че вкаменяването ще бъде отменено на Великден.
Така и се случило. Чудото на "вкаменението на Зоя" продължило от Нова Година до Великден, който през 1957 г. бил на 6 май. В ношта на Великден Зоя викала силно, че Земята гори в огън, призовавала към молитви и покаяние. А в деня на Великден, мишниците и започнали да се отпускат, и успели да я сложат в леглото. Неизвестно е, какво е видяла Зоя във виденията по време на своето "стоене", но и след това тя продължила да казва на всички, че трябва да се молят за света, който е пълен с беззакония пред Бог. Когато я питали, как е преживяла без хляб и вода, тя отговаряла, че са я хранили гълъби.
Това потресаещо събитие не е измислено - в него участвали много свидетели.
Ако не са били молитвите на св. Николай Мираклийски към Господ, не е ясно, как би прикючило това състояние. Също така е известно, че независимо от опитите на властта да се покрие историята и да се ограничи огласяването и, след Великден на тази година много хора решили да приемат Свято кръщение, толкова много, че в църквите нямало място за тълпите от хора.
"Среща със светеца"
Жителка на гр. Солнечногорска, по време на посещението си в Москва разказва как през зимата на 1991 г. решила да се разходи по брега на езеро Сенеж. В чантата си взела необяснимо защо "Молитвослов". Седнала на една пейка, на която стояла старица. Те започнали да си говорят, който от дума на дума преминал на теми, свързани с Бога, Божията помощ, православната вяра и т.н. Старицата разказала, че не посещава църква, никога не се е молила, и затова не знае молитви. Тук Екатерина разбрала какво и е подсказала интуицията.
Тя извадила "Молитвослова" от чантата си и го подарила на старицата. Тя изведнъж, я погледнала уплашено и я попитала няма ли да изчезне моментално. Екатерина много се изумила, и я попитала какво и става. Тогава старицата разказала следната история, която и се случила миналата седмица.
В семейството, в което живяла, се държали с нея като излишна, и я довели до състояние, в което тя решила доброволно да прекарти живота си. Преди да се хвърли в морето, тя седнала на една скамейка. Малко след това на същата скамейка седнал беловлас старец, с много благо изражение. Неговото лице излъчвало доброта, и той без да я разпитва и задал въпрос накъде се е запътила. И знае ли тя, какъв грях ще си донесе, като е решила да стане самоубийца. В мястото, където отиват самоубийците е много по-страшно, отколкото в нейното семейство. Попитал я, защо не ходи в църквата, и не се моли на Бога. "Не са ме учили, не умея." - отговорила тя. "А как са греховете ти?" - попитал стареца. "А какви са греховете ми?" - се удивила старицата. И в този момент, той започнал да изрежда всички недобри деяния, грешни дела, за които тя била забравила, но само тя би могла да ги знае.
Старицата даже се изплашила, и си казала, как ще се моля, като не знам нито една молитва. Старецът и отговорил, че тя ще дойде на това място след 1 седмица, и ще получи молитви, само остава да започне да ходи на църква и да се моли. Старицата попитала стареца как се казва, и той отговорил, че се казва Николай. В този момент тя се разсеяла за малко, и когато се обърнала, старецът вече го нямало.
Екатерина веднага разбрала, че този старец е св. Николай Чудотворец и той тихо и подсказал да вземе със себе си молитвеника.
"Спасение от удавяне"
С молитва, отправена към него била спасена майка с дете. Това се случило на река Велетме, където бреговете са стръмни. Тригодишното момченце паднало, докато гонело топката си, майка му скочила след него, но не умеела да плува. Двамата започнали да потъват. Майката започнала да моли св.Николай за спасение. В този момент от реката се появила голяма вълна, която ги изнесла на брега, на сухо дърво. Майката поднесла в знак на благодарност към Николай Чудотворец благодарствена молитва.
"Никола Хлебни"
Разказ на Н.М.Коняев от Санкт Петербург
В храма, отдясно на стената е образът на св.Николай Чудотворец. Едва бях влязъл в църквата и веднага ме привлече образът на тази икона. "Това е Николай Хлебни" - каза ми монахинята. "Никола Хлебни? - удивих се аз. "За пръв път чувам такова наименование на икона. "И ние не бяхме чували, преди да ни донесат иконата." - каза сестрата и издърпа чекмеджето за свещи. В него лежаха тесни хартиени ленти. Това бяха продоволствени купони от военните години. Единият купон беше издаден на името на Елисавета Хмельова - на нея и се полагало да получава по 400 гр, хляб през ноември 1941 г., вторият - на Мария Павлова, за 800 гр. хляб.
Немците настъпвали, жените попаднали в окупация. А нямало какво да се яде - тези купони немците не ги признавали. Поплакала си Елисавета Хмельова (иконата била нейна), пъхнала своя купон за хляб в чекмеджето за свещи, помолила се на св.Николай Чудотворец и легнала да спи. А сутринта гледа - на масата хляб - парче от 400 гр. И точно тогава пристигнала съседката Мария Петровна. "Ти ли Маша си донесла хляба? " - попитала я Елисавета. "Не - казала тя, - откъде у мен хляб." Елисавета и разказала за чудото и Мария Петровна измолила и тя да пусне своя купон в чекмеджето за свещи.
"Ето как преживели двете жени окупацията" - завърши разказа си монахинята. Как се е случвало това е неизвестно, но всяка сутрин намирали по парче хляб. Светителят Николай Хлебни ги хранил по време на цялата окупация, която продължила около месец.
"Името ми е Николай"
За тази чудесна среща със светителя Николай Чудотворец в Ленинград преди блокадата разказва актрисата Любов Соколова.
"Спомням си през юни 1941 г. на рожденния ми ден със свекърва ми ходихме по работа в града. Слязохме от вагона и тръгнахме по улицата. Изведнъж към мен се приближи снажен старец с брада. Той ме спря по много благ начин и като ме гледаше в очите,ми каза:"Името ми е Николай. Ти ще ядеш по много малко, но ще оживееш." (тогава даже и нямахме идея за блокадата). И още каза:"Научи молитвата "Отче наш", и научи на немски -"Gutter Mutter, hilf mir."(Майко Божия, помогни ми). Като каза това, старецът се отдалечи от нас и се скри зад дървената ограда, а свекърва ми като се опомни каза:" Но това е Николай Чудотворец! Догони го! Затичах се зад оградата, а там беше съвсем пусто и нямаше никой. Обикновен човек не можеше да изчезне толкова бързо. Ние веднага отидохме на църква и там, като погледнах иконата на св.Николай Чудотворец, видях лицето на стареца.
По време на ленинградската блокада гладът покоси всички мои близки, в това число и свекърва ми. А аз оживях, и то по чудо. И молитвите, казани от светителя ги казвах всяка сутрин...".
Чудото на мироточенето и чудото на изцелението
През 1996 г. в гр. Мичиган Сити в църквата "Св.Георги Победоносец" се случило удивително събитие. Това се случило в празника на св.Николай - иконата на светеца в църквата, която била обикновена изпечатана икона, каширана на дъска започнала да мироточи. Оттогава иконата мироточи непрекъснато и това се случва и до наши дни. Сега иконата пътешества по много градове в Америка и в други страни, а за чудесата, случили се пред нея има много свидетелства. Едно от тях разказва за бременна жена, на която лекарите и предричали мъртъв плод, се помолила пред иконата на св.Николай и родила живо и здраво дете. Друга история разказва за момиченце от Буенос Айрес, което след авария било приковано на инвалидна количка. Лекарите констатирали, че тя няма да може да проходи отново. Занесли иконата при момиченцето, а то горещо се помолило на светеца, и чудото станало - момиченцето станало от леглото и тръгнало със собствените си крака.
1907 г. Джакоб Крийкс, Пенсилвания
Животът на много гръцки католици, жители на Ван Метер и Джакоб Крийкс бил спасен, защото те присъствали на празненството по случай деня на св.Николай, вместо да отидат на работа. Те работили в мините Дар и трябвало да бъдат на работа на 19 декември 1907 г.(стар стил) и въпреки страха от уволнение, те решили да не отидат на работа, а да отидат в църквата.В същия ден избухнала огромна експлозия, която отнела живота на 200 човека. От нея се спасили членовете на гръцката католическа общност (близо 200 човека) , които решили да присъстват на Светата Литургия в чест на св.Никола.
Икона на стара врата
Семейство купило стара къща в село в района на Тамбов. Те ремонтирали къщата, махнали старата порта и я оставили в градината. Там вратата престояла 1 г.
В един дъждовен ден дъщерята на семейството била в градината и видяла нещо, което я изумило - на старата врата имало икона. Тя отишла при нея, целунала я и разказала на родителите си:"Има чудо в нашата къща. Николай Чудотворец се е явил."
Вратата била отнесена в църквата в Шешман. Много поклонници идват да видят иконата и от ден на ден тя става все по-ярка. Реставратор идентифицира, че иконата е от 19 в. от Московската школа и е била скрита под пласт боя.
40 хил. пилигрими на Великорецкия път на св.Николай
Невероятното поклоничество започнало през 1668 г. , след като през 1383 г. била открита чудотворна икона на св.Николай. Въпреки, че през 1930 г. иконата изчезнала, поклониците продължавали да идват с икони на св.Николай, въпреки, че ги арестували.През 50-те години църквата там била разрушена и процесията забранена. През 1990 г. традицията била възстановена.
През 1383 г. селянин на име Семьон Агалаков минава през гората, в близост до река Великая и вижда силна светлина в гората. Той се изплашил и продължил по пътя си. На връщане той отново видял тази светлина. Като се прекръстил той отишъл към мястото, откъдето идвала светлината, а тя идвала от икона на св.Николай Чудотворец със сцени от живота му.
Фермерът взел иконата в къщи и не казал на никой за нея. Друг селянин, който не можел да ходи повече от 20 г. сънувал св.Никола и селянинът, който намерил иконата. В съня си той бил накаран да отиде там. Той отишъл, коленичал пред иконата и се помолил за здраве. Той почуствал сили и могъл да си тръгне сам.
След като разбрали историята селяните построили дървен параклис на мястото, където е намерена иконата. Много хора идвали да се молят на чудотворната икона и били изцелени. Сега на това място е построен Преображенския манастир св.Николай.
Всяка година се извършва литийното шествие с иконата на св.Никола, а маршрутът, който изминават поклонниците е 170 км за 5 дни.
Литийното шествие се провежда от 3 до 6 юни в продължение на близо 600 години. През 2013 г. на литийното шествие присъстват 40 хил. души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар