1. Рилски манастир "Св. Иван Рилски"
https://rilskimanastir.org/
Манастирът е основан през 10 в. от св. Иван Рилски. Рилският мъжки манастир се намира в един от най-живописните части на Рила в югозападна България.
В манастира е погребано и балсамираното сърце на последния български цар Борис III.
През 1976 г. манастира е обявен за национален исторически паметник, а през 1983 г. е приобщен към световното историческо наследство от ЮНЕСКО.
Манастирът е действащ и към момента в него пребивават 9 монаха.
Основните светини на манастира са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Божията Майка "Св. Богородица Осеновица". В иконата се намират мощите на 32 светци, включително мощите на Мария Магдалена, Лазар, Андрей Стратилат и др.
Над манастира се намират гроба на св. Иван Рилски и Молитвената скала. Гробът му е в параклиса Успение на Св. Йоан Рилски.
2. Бачковски манастир "Успение Богородично"
Бачковският манастир съчетава в себе си традициите на няколко култури: българска, грузинска и византийска.
Бачковският манастир е основан през 11 век, от 2 грузински братя. Най-голямата светиня на манастира е иконата на Божията Майка "Умиление".
3. Троянски манастир "Св. Архангел Михаил"
Троянският манастир е третия по важност манастир в България. Намира се на 10 км от Троян, в живописното село Орешака. Манастирът е основан през 18 в от игумен Калистрат. Най-голямата светиня на манастира е иконата на Богородица Троеручица, донесена от атонски монаси.
4. Клисурски манастир "Св.св. Кирил и Методий"
Клисурският манастир е четвъртия по големина действащ женски манстир в България. Намира се на 4 км. от Бързия и на 9 км. от Вършец. Основан през 1240 г., през 15 в. е разрушен. През 18 в. е възстановн със средства на миряните от с. Клисура.
В манастира има много светини, както и музей, съхраняващ църковната история на Видинска епархия. В музея се съхраняват важни реликви от историята на българската църква – личните одежди и вещи на Екзарх Антим І, както и много старинна църковна утвар. В манастира се намира и чудотворната икона на Св. св. Кирил и Методий.
5. Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Разположен в Стара планина, в близост до с. Георги Дамяново, на 21 км. от Монтана.
На мястото на манастира е имало друг, построен по времето на Второто българско царство. Манастирът е действащ, мъжки манастир.
В манастира има 2 чудотворни икони, и двете Богородични. Иконата на Божията Майка в манастира е мироточеща и през 1937 г. започват чудесата. Пред Нейния лик се молят жени за рожба и храмовата книга свидетелства за десетки случаи на успешно зачатие и раждане. През 2015 г. в храма се разнесъл чуден аромат на миро, а на килимчето пред олтара се появил блед отпечатък на 2 детски ръчички, които потъмнявали с времето.
Другата чудотворна икона се появява през 2014 г. - зазидана повече от 300 г. икона на Св. Богородица, открита заради пророчески сън на мирянка от София. Иконата е единствената реликва, оцеляла от първия манастир, унищожен през 1678 г. Молитвите към нея помагат за излекуването на десетки болести.
В манастира са намирали убежище Васил Левски, Филип Тотьо, а Иван Вазов написал част от "Под игото" в Лопушанския манастир.
6. Струпешки /Тържишки манастир "Св. Пророк Илия"
Намира се в близост до село Струпец, община Роман и на 20 км от Мездра. Манастирът е основан по времето на Второто Българско царство. По време на падането на България под турско робство, манастирът е опожарен, но съборната църква св. Никола е запазена и до днес. Манастира датира от 14 в, стенописите в него са от 16 в. Възстановяването на манастира започва през 1824 г. В края на 17 в манастира е разрушен, а възстановяването му започва през 1851 г. В манастира са намирали убежище Васил Левски, Никола Обретенов.
7. Гложенски манастир "Св.Георги Победоносец"
Манастирът се намира в близост до с. Гложене и на 12 км. от Тетевен. Манастирът се вижда от далеч, кацнал на скала и по това се отличава от повечето манастири, строени на потайни места. Той е построен един век по-рано от известните манастири в Метеора и на 960 м височина /Метеора 400 м/.
Смята се, че манастира датира от 13 в. и е от времето на Боянската църква. Преданието разказва, че манастира е основан от киевския княз Георгий Глож, прогонен от татарите и цар Иван Асен Втори му предложил тук земя. През 1223 г. основал селище, наречено Гложене. Според легендата, започнали да строят манастира долу, в ниското, но иконата на св. Георги, която носели от родината си изчезнала, и се появила горе на скалите.
Поради непристъпното си местоположение, манастирът не бил разрушен по време на турското нашествие. Но в този период, манастира бил в голяма нищета и бедност, били отнети манастирските имоти. След това настъпва подем, били дарени имоти и манастира станал отново притегателен център за богомолци. В края на 18 и началото на 19 в. манастирът имал широки връзки в цяла България. Манастирът е една от най-сигурните бази на Васил Левски и е запазено скривалището му.
В манастира се съхранява иконата на св. Георги Победоносец. Според преданието е донесена от княз Глож през 13 в.
8. Роженски манастир "Рождество Богородично"
Роженският манастир е средновековен манастир, разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра от Мелник.
Точни сведения за времето на основаване на манастира не съществуват, но се счита, че той вече е бил построен през 13 в, по време на управление на областта от племенника на цар Калоян, деспот Слав.
През 16 в. манастирът преживява подем, като са построени южното манастирско крило и главната църква, изографисани са трапезарията и църквата, построена е костницата "Св. Йоан Кръстител". През 17 в. манастирът е опожарен и възстановен в началото на 18 в. с помощта на богати българи. В края на 18 в. манастирът губи своята самостоятелност и се превръща в метох на Иверския атонски манастир. След 1912 г. възниква спор между България и Гърция за собствеността на манастира. Спорът е разрешен в полза на България. В края на 60-те години на 20 в., манастирът е реставриран.
В манастира се намира чудотворната икона на Божията Майка Портаиса/Вратарица. Иконата е дарена през 1790 г. на манастира и изографисана от светогорски монах.
За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на св. Богородица Портариса е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните чудеса на излекуване.
По традиция всяка година на празника Рождество Богородично вярващи принасят дарове пред чудотворната икона на Божията майка и молят Пресвета Богородица за Нейното застъпничество пред Бога. Мнозина пренощуват в Роженската света обител за здраве и Богородична закрила. Чудотворната икона помага за изцеление от болести и превъзмогване на скърби.
9. Осеновлашки манастир "Рождество Богородично" /манастир 7те престола/
Намира се на 80 км от София, на 40 км от Своге и на 7 км от с. Осеновлаг.
Манастирът е основан по времето на Втората Българска държава, по време на царуването на Петър Делян.
Според преданието седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Железна и Лакатник.
Светата обител е едно от чудесата на България. Никъде другаде няма да откриете 7 олтара и 7 параклиса под един покрив. Всеки от тях е посветен на различен празник от църковния календар.
Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Богородично“. В нея под общ покрив са вградени 7 по-малки църкви (престола), откъдето е произлязло наименованието „Седемте престола“.
Вярва се, че иконата на Св. Богородица Осеновска е донесена от основателя на манастира йеромонах Гаврил от Атонската Света гора през 11 век. През 14 в. е взета от сестрата на цар Иван Шишман и е отнесена в София и поставена при мощите на св. Йоан Рилски. По-късно е пренесена в Рилския манастир, след което е върната в Седмопрестолната света обител. Седемте престола - "Рождество на Св. Богордица", "Св. архидякон Стефан", "Св. Седмочисленици", "Св. св. безсребреници Козма и Дамян", "Свето Благовещение", "Св. арх. Гаврил" и "Св. братя Макавеи".
Вярва се, че иконата на Св. Богородица Осеновска е донесена от основателя на манастира йеромонах Гаврил от Атонската Света гора през 11 век. През 14 в. е взета от сестрата на цар Иван Шишман и е отнесена в София и поставена при мощите на св. Йоан Рилски. По-късно е пренесена в Рилския манастир, след което е върната в Седмопрестолната света обител. Седемте престола - "Рождество на Св. Богордица", "Св. архидякон Стефан", "Св. Седмочисленици", "Св. св. безсребреници Козма и Дамян", "Свето Благовещение", "Св. арх. Гаврил" и "Св. братя Макавеи".
10. Черепишки манастир "Успение Богородично"
https://cherepish-monastery.com/
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ датира от Второто Българско царство – построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.). В периода на Турското робство, Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана от турските орди. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите.
През 1797 г. в „Успение Богородично“ намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 – 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността „Рашов дол“, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. „Успение Богородично“ е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис „Българска Швейцария“. В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, пастирско богословския институт и софийската духовна семинария. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф. Сред тях се откроява църквата „Св. Георги“, която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година. и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий), както и костницата, „увиснала“ от стръмна скала върху една от сградите.
В църквата са вградени мощите на Св. св. Козма и Дамян от Мала Азия. Тези светии изучавали лековитите свойства на билките и помагали и лекували болни и недъгави безвъзмездно в името на Господ. Нарекли ги безсребърници, а Господ ги дарил със сили да обикалят земите и да помагат на всички нуждаещи се. Местните вярват, че именно на светите безсребреници всъщност се дължи чудотворната лековита сила на Черепишкия манастир.
11. Клисурски манастир "Св.св. Кирил и Методий"
Клисурският женски манастир "Св.св. Кирил и Методий" се намира между Вършец и Берковица, сгушен в подножието на връх Тодорини кукли.
Клисурският манастир е основан през 1240г., като тогава е носил името Врещецки. През 15в. манастира е разрушен от турците и за дълго остава необитаем. През 1742г. е възстановен с дарения от клисурци, но 40г. по-късно отново е разрушен. Въпреки това манастира за пореден път възкръсва благодарение на монасите и местните родолюбци.
Годината 1862 е трагична в историята на Клисурския манастир. Тогава по време на празника на светите братя Кирил и Методий, манастира е нападнат от башибозука на берковскя паша Юсуф бей и плячкосан. Избити са над 120 души, а самият манастир е сринат.
В близък до сегашния си възрожденски стил Клисурският манастир е възобновен през 1869г. от ктитор архимандрит Антим Дамянов, а през 1891г. църквата "Св. св. Кирил и Методи" е официално осветена от Видинския митрополит.
В музея на манастира се съхраняват много стари икони и църковни предмети. Особено ценна е иконата на Божията Майка от 1688 г, както и сребърната икона на св. Александър Невски от 1877 г.. подарена от император Александър Втори на негов генерал.
12. Етрополски манастир "Св. Троица"
Манастирът се намира в близост до гр. Етрополе. През 16 и 17 в. е най-значимият книжовен център след Рилския манастир.
Манастирът е основан през средновековието (1158 г) и преданията го свързват с Иван Рилски, който се установил в търсене на усамотение и основал пустинножителството си в една от пещерите на местността Варовитец. По-късно го напуска, заради близостта с рударското селиище. Местните жители изграждат храм в местността, защото мястото е прието за свято. През 16 и 17 в. възниква Етрополската книжовна и художествено-калиграфска школа. Преди да бъде съборена старата църква, тя била възстановявана няколко пъти. През 1682 г е възстановена цялостно. Днешният храм "Света Троица" е построен през 1858 г. В църквата има три олтара - северен – “Св. Йоан Кръстител” и южен – “Св. Св. Козма и Дамян”. Централният олтар е “Света Троица”.
Светини на манастира:
От иконостаса на старата църква днес е запазена храмовата икона „Старозаветна Троица”, рисувана от зограф Недялко от Ловеч, 1598 г.Тя се съхранява в Ноционалния църковен историко - археологически музей в София. Храмовата икона на средновековната манастирска църква е известна в науката като първата подписана от български майстор средновековна икона.
Най - ценните реликви на манастира са били два сребърни напрестолни кръста и позлатена мощехранителница с мощите на Светите Безсребреници Козма и Дамян.
Двата напрестолни кръста били изработени от сребро и след това позлатени. Единият кръст е изработен във Враца през 1492 г. от майстор Йован Янов и подарен на манастира от поп Стоян от с. Хърлец. Другият кръст е бил изработен в края на ХVІ в. по подобие на първия кръст от майстор Маврудия Драгулинов Стоянов от с. Камено поле. За голямо съжаление тези свети реликви са изчезнали от манастира.
Мощехранителницата е изкована от сребро от майстор Бойчо в Етрополе на 11 юни 1692 г. и е била позлатена от катинчарския еснаф в града. Изработването и е станало под настоятелството на йеромонах Симеон, вероятно игумен на манастира по онова време. На тържествената служба на 1 юли 1692 г. йеромонах Симеон промил мощите на двамата светци Козма и Дамян и раздал водата за здраве на поклонниците от града и околностите. И днес миряните застават с благоговение и вяра пред тази свята реликва на Етрополския манастир.
