Явяване на Божията Майка в Архангелск, Русия

Архангелск помни чудотворното явяване на Света Богородица, случило се преди повече от 100 години. На 3 август 1919 г., преди Доброволческите войски на Антантата да напуснат Архангелск, седем деца на възраст от 10 до 14 години (Галина и Олга Зеленин, Емилия, Валентина и Виктор Перешнев, Сергей Попов, Юлия Киселева) от двора на къща  на Новгородски проспект№ 135 наблюдават Света Богородица в небето.

Небесната Царица държеше Младенеца Бог в скута си. Видението на Божията Майка с Младенеца продължи около половин час, в края на което Христос благослови града на Архангел Михаил - Архангелск с кръстния знак.

Шокираните деца разказали за видението на родителите си, а след това и на протойерей Михаил Попов, клирик на църквата „Възкресение Господне“. Свещеникът засвидетелствал историята им пред епископ Пинежски, викарий на Архангелската епархия. Владиката написал: „Нека Божията милост и застъпничеството на Божията Майка бъдат с нас и над нашия град.“

След провеждане на щателно разследване, през септември 1919 г. в Архангелск е свикано съвместно заседание на Епархийския и Мисионерския съвет и е съставен „Акт за явяването на небето на Божията майка с младенеца Иисус Христос, което се е състояло в град Архангелск на 3 август тази година“.

Документът свидетелства за подробно описание на чудотворното явление по думите на очевидците: 

Царицата Небесна „протегнала двете си ръце напред, с длани надолу, покрила града. Лицето на Божията Майка било продълговато, обърнато към града от югоизточната страна. Около лицето имало светлозлатист кръг. Части от лицето се виждали, но не ясно. Дрехите на Божията Майка били широки, синьо-светлосини, сиви. На коленете и, между протегнатите И ръце, седял младенецът Исус Христос. Дрехите върху Него били дълги, леки, бели. Ръцете Му били бели и блестящи. Той  движел ръцете Си, а след това правил движение с дясната си ръка, сякаш благославял. Близо до главата на Спасителя имало светъл кръг. Светлинни лъчи се разпръсквали от кръга във всички посоки. Целият този образ бил в четириъгълен облак, като светилище или четириъгълна картина в пролука между облаците. Видението продължило 20-30 минути и след това постепенно започнало да изчезва; на негово място останала светлосиня ивица. 

Новината за появата на Царицата е публикувана в „Архангелски епархийски вестник“. Червената армия окупира Архангелск през февруари 1920 г. През март семинарията и епархийското училище са премахнати, а до края на годината повечето църкви са затворени. През юли същата година е образувано наказателно дело за явяването на Божията майка в Архангелск. Разпитани са протоиерей Михаил Попов и децата, станали свидетели на явяването. Отец Михаил е обвинен във „фабрикуване на чудо“ и в убеждаване на децата да твърдят, че са видели Божията Майка да благославя войските на Бялата гвардия.“ Той е осъден на 3 години.

Половин век по-късно жителката на Архангелск, съставя „Акатист към Пресвета Богородица за Нейното явяване в град Архангелск“.

На мястото, от което децата са видели явяването, ще бъде построен параклис.

Божията Майка от Лурд, Франция

Статуята в скалната пещера Масабиел в Лурд, където Света Бернадет Субиру се среща с  Пресвета Дева Мария

Дева Мария Лурдска (френски: Notre-Dame de Lourdes) е едно от имената , под които Католическата църква почита Дева Мария. Името отбелязва серия от 18 явления, за които съобщава 14-годишното момиче Бернадет Субиру в Лурд, Франция през 1858 г. След първото съобщено явление на 11 февруари 1858 г. Бернадет казала на майка си, че „Дама“ ѝ е говорила в пещерата Масабиел (на 1,5 километра от града), докато Бернадет, сестра ѝ и приятелка събирали дърва за огрев.Бернадет съобщава за подобни явления на „Дамата“ през следващите седмици, като в последното от тях „Дамата“ се идентифицира като „Непорочното Зачатие“. 

Образът на Дева Мария от Лурд е широко копиран и възпроизвеждан в църкви и домове. Бернадет Субиру е канонизирана от папа Пий XI през 1933 г.

Оттогава почитта към Мария непрекъснато се увеличава, тъй като църковните разследвания одобряват нейните видения. В по-късни години на мястото е построена голяма църква, която се превръща в основно място за религиозно поклонение.

Явления

На 11 февруари 1858 г. Субиру отишла със сестра си Тоанет и съседката си Жана Абади да съберат дърва за огрев.

Снимка на Бернадет Субиру, 14 г

"Върнах се към пещерата и започнах да свалям чорапите си. Едва бях свалил първия чорап, когато чух звук като порив на вятър. После обърнах глава към поляната. Видях дърветата съвсем неподвижни и продължих да свалям чорапите си. Чух отново същия звук. Когато вдигнах глава, за да погледна пещерата, видях дама, облечена в бяло, с бяла рокля, син пояс и жълта роза на всеки крак, същия цвят като верижката на броеницата ѝ; мънистата на броеницата бяха бели... От нишата, или по-скоро от тъмната ниша зад нея, идваше ослепителна светлина."

Субиру се опитала да се прекръсти, но не успяла, защото ръцете ѝ треперели. Дамата се усмихнала и поканила Субиру да се помоли с нея. Субиру се опитала да запази това в тайна, но Тоанет казала на майка си. След кръстосан разпит от родителите, тя и сестра ѝ получили телесно наказание за разказа си.

Три дни по-късно, на 14 февруари, Субиру се върнала в пещерата. Тя донесла светена вода като проверка дали привидението не е от дяволски произход: „Вторият път беше следващата неделя... Тогава започнах да хвърлям светена вода в нейна посока и в същото време казах, че ако е дошла от Бог, трябва да остане, но ако не, трябва да си тръгне. Тя започна да се усмихва и се поклони... Това беше вторият път.“

 На 18 февруари тя разказала как Дамата ѝ е казала да се върне в пещерата след две седмици. Тя цитирала видението: „Дамата ми проговори едва третия път... Тя ми каза също, че не обещава да ме направи щастлива в този свят, а в следващия.“

Родителите наредили на Субиру никога повече да не ходи там. Тя все пак отишла и на 24 февруари Субиру разказва, че видението поискало молитва и покаяние за обръщането на грешниците.

На следващия ден тя разказала, че видението я помолило да копае в земята и да пие от извора, който е намерила там. Този акт разкрил потока, който скоро се превърнал в център на поклонения.Въпреки че в началото бил кален, потокът ставал все по-чист. С разпространението на мълвата тази вода била давана на медицински пациенти от всякакъв вид и последвали много съобщения за чудотворни изцеления. Седем от тези изцеления били потвърдени като лишени от медицински обяснения от професор Вержес през 1860 г. Първият човек с „сертифицирано чудо“ била жена, чиято дясна ръка била деформирана в резултат на инцидент. Няколко чудеса се оказали краткосрочно подобрение или дори измами, а католическата църква и правителствените служители станали все по-загрижени. Правителството оградило пещерата и наложило строги санкции за всеки, който се опита да се приближи до забранената зона. Процесът Лурд се превръща в национален проблем на Франция, което води до намесата на император Наполеон III със заповед за повторно отваряне на пещерата през октомври 1858 г. Църквата решила да стои настрана от спора.

Субиру, познавайки добре района, успяла да посети барикадираната пещера под прикритието на тъмнината. Там, на 25 март, тя разказала, че ѝ било казано: „Аз съм Непорочното Зачатие“. На 16 юли Субиру отишла за последен път в пещерата. „Никога преди не съм я виждала толкова красива“, съобщила тя.

Католическата църква, изправена пред национални въпроси, решава да създаде разследваща комисия на през ноември. През януари 1860 г. местният епископ заявява: „Дева Мария наистина се яви на Бернадет Субиру.“Тези събития установяват почитането на Мария в Лурд, и заедно с Фатима и базиликата „Дева Мария от Гуадалупе“ е едно от най-посещаваните свети места в света, до което пътуват между 4 и 6 милиона поклонници годишно. 

7000 човека са потвърдили, че са получили чудотворно изцеление.

Статуя на Божията Майка, направена по описанието на Субиру

Празник на Дева Мария от Лурд

Тъй като молитвите на Дева Мария Лурдска се смятат за носещи изцеление, на 11 февруари, по инициатива на папа Йоан Павел II, е установен светски празник, честван от 1993 г. - Световен ден на болните, с цел „... да се накарат служителите на множество католически медицински организации, вярващите и цялото гражданско общество да почувстват нуждата да осигурят по-добри грижи за болните и немощните, да облекчат страданията им“.

Явяване на Светлия образ на Божията Майка в руския манастир "Св. Пантелеймон" Атон

На 3 септември 1903 г. по време на раздаване на милостиня на бедни монаси край Голямата манастирска порта на Светогорския манастир „Свети Пантелеймон” монах Гавраил прави снимка. Показвайки снимката, за своя голяма изненада той вижда на черно-бялата снимка образа на Богородица, смирено приемаща благословения хляб.

Манастирските архиви показват, че от края на 19-ти до началото на 20-ти век монасите са раздавали всяка седмица милостиня на нуждаещите се. Всяка седмица от двете южни пристанища Одеса и Таганрог, където се намира манастира Свети Пантелеймон, големи и малки кораби с храна и жизненоважни материали пристигали в пристанището на Атон. Те били предназначени за жителите на манастира, за рускоезичните монаси, които живеели в различни места на Света гора и за бедни хора, които идвали за милостинята.

На 27 август 1903 г. манастирът получава писмо от админстративната столица на Атон- Карея, в което се изразява недоволство от „безполезната“ и „вредна“, според него, милостиня. Светото управление на Света гора моли игумена на манастира Св. Пантелеймон да отмени раздаването на милостиня и да намери по-приемлива форма на помощ.

Една седмица след това, на 3 септември манастира решава да раздаде милостиня за последно и да прочетат писмото на присъствашите хора. По време на раздаването на хляба, йеромонах Гавраил прави снимката, на която се появява образа на Богородица, смирено приемаща милостинята.

Гледайки необичайната снимка, монасите си спомнили, че отшелник разказвал, че е видял жена по време на предишните раздавания. 

По заповед на Небесната царица, манастирът продължил да раздава милостиня всяка седмица. 

В края на 80-те години на 20 в. снимката била размножена с кратко описание на събитието и раздадена на енориашите. Тази снимка служи на съвремените хора, като доказателство, че духовния свят съществува.

Първото честване на празника на Явяването на Светлия образ на Божията Майка е през 2003 г. Създаден е и иконографски образ на явлението. Историята на събитието е пресъздадена на база на исторически документи и устни спомени.

Снимката на Божията Майка е поставена при входа на манастир Св. Пантелеймон. 

През 2011 г. на мястото на явлението на Богородица е построен мемориален параклис, до който е доведен водоизточник за водосветни молитви. Известни са случаи на облекчаване на физически и психически неразположения от пиенето на вода от този източник.

                                Молитва пред Светлия Образ на Божията Майка

Покланяме се на Твоето Пречисто Лице, Блага,/ молим твоето застъпничество за нас, Богородице,/ защото беше твоята воля да се явиш между братята,/ и ни избави от скърбите ни. Света Дево, Ти изпълваш с радост всички, които се уповават на Твоята защита.

Пресвета Богородица Почаевска

Светлият лик на Божията Майка и Нейният Почаевски образ е звездна надежда на хората, загубили вяра в спасението и изцелението от болести, за които лекарите не могат да помогнат.

Сред изображенията на Божията Майка Почаевска, които не винаги са еднакви, има един отличителен знак, който присъства само в този образ. 

Светият образ, нарисуван от неизвестен визнтийски художник е върху дъска от липа, укрепена с дъбова подложка. 

Отличителният знак на иконата на Божията Майка Почаевска е изобразената стъпка, разположена в долната част. Такъв знак няма на нито един образ. 

Стъпката символизира следата на Небесната Царица, оставена от Нея на планината, от която е започнал строежа на Почаевската лавра. 

За какво помага иконата

При четене на молитви пред чудотворния образ на Божията Майка Почаевска, искрено вярващите в Бог хора получават отговори на своите молби.

Не един път Божията Майка дарувала на хората изцеление от недъзи, освобождаване от бесове и зависимости, укрепване във вярата и наставление на пътя на истината, избавление от плен, защита на дома от зли хора и др. 

Ден на почитание на иконата

23 Юли

Тропар, глас 4

Молещите се пред Твоята Свята икона, Владичице, биват удостоявани с изцеления, получават познание на истинската вяра и отблъскват агарянските нашествия. Затова измоли и за нас, коленичещите пред Теб, опрощаване на греховете, просвети сърцата ни с помисли на благочестие и принеси на Твоя Син молитва за спасение на душите ни.

История на иконата

През 13 в. двама безименни подвижници се укрили край Почаев, след като през 1240 г. Батий опостушил киевските земи. Заедно с местния пастир Иоан Боси били удостоени с голямо чудо - явяване на Пречистата в огнен стълб над почаевската скала. На мястото, където Тя стояла през онази нощ и се молела, върху плътна варовикова скала е останал отпечатък от дясното ходило на Пресветата Богородица. Отпечатъкът винаги е пълен с чиста и целебна вода от бликналия през същата нощ извор.

През 1559 г. преминаващия през почаевските земи гръцки митрополит Неофит, отседнал да нощува при благочестивата помешчица Анна Гойска и в знак на благодарност за радушния прием оставил на домакинята за спомен икона на Пресветата Богородица, нарисувана във византийски стил. 

Три десетилетия стояла иконата в домашен параклис в с. Урля, Почаевска област, а след това започнала да излъчва нощем тайнствена светлина, подобно на огнения стълб, в който 300 г. преди това Сама Пречистата се била явила тук. Гойски изтълкувала това като желание на Небесната Царица да пребивава във възродената Почаевска обител, където предали иконата със скъпи дарове - след като сляпороденият брат на стопанката - Филип Козински, прогледнал след молитва пред иконата.

След смъртта на Анна през 1644 г. всички околни земи останали на племенника и. Той ограбил манастира и прибрал иконата. Но той и жена му били поразени от болест. Съпрузите се изцелили след като върнали иконата обратно в манастира.

Оттогава светата Почаевска икона пребивава в специална рамка с формата на сияеща звезда. Почаевската икона се е прославила с многобройни чудеса.

Пресветата Богородица явила дивната Си помощ и по време на обсадата на обителта от турците през 1675 г. Тогава агаряните обкръжили дървените постройки на манастира и заплашили, че ще ги подпалят. Монасите паднали на колене пред иконата и се помолили за застъпничсество.

И тогава турците видели е небето над съборния храм видение - Пречистата се извисявала над обителта в лъчезарно сияние и простирала над нея Своя омофор, заобиколена от ангелско войнство с пламенеещи мечове. Ослепени от небесното сияние, агаряните започнали да се избиват един друг.

Почаевската обител е удостоена с почетното звание лавра през 1833 г. 

Августовска икона на Божията Майка

Иконата на Божията Майка "Августовска" или точното и название "Икона на Пресвета Богородица, явила се на героите-войни" е изографисана по указание на руския император Николай II, в памет на чудното явяване на Небесната Царица пред руски воини през 1914 г. преди Варшавско- Ивангородската операция и битката при град Августов, Сувалска губерния на Руската империя. (сега територия в източна Полша).

Според разказа на очевидци (казаци, войници и офицери) през нощта на 7 срещу 8 септември те видели на небето Божията Майка, като в едната си ръка Тя държала бебето Иисус, а с другата ръка сочела на запад. Главата на Богородица и  Богомладенеца били обкръжени с венци от звезди. Фигурата на Божията Майка не била видна цялата - все едно краката И били скрити от пелена. Била облечена в бяла роба, която сияела. Лицето И било спокойно, а не строго, по-скоро ласкаво. След това видението започнало да избледнява и на негово място се появил наклонен кръст, направен все едно от облаци. Той изчезнал постепенно, а на негово място засияла ярка звезда. Общо явлението траело около 15 минути.

 След това се разгоряло голямо сражение при град Августов, което завършило с победа. Всички свидетели на видението останали живи и никой не загинал.
Съобщения за нея се появили в светската и в църковната преса.
Вестник "Борсови новини", 25 септември 1914 г.:"Изключително интересно писмо получихме от ген. Ш., командващ войските на пруския фронт. Писмото е написано на 18 септември, в навечерието на битката при Августов.. Ето и извадки от писмото:" След нашето отстъпление офицер от нашата армия станал свидетел на следното явление, заедно с цялото поделение. Те точно се установили в лагера. Било 11 часа вечерта. Тогава дежурния постови, с побледняло лице отишъл при него и му казал:" Ваше благородие, елате!". Поручик Р. го последвал, и тогава видял на небето Божията Майка с Иисус Христос в едната Си ръка, а с другата сочела на Запад. Всички войници стояли на колене и се молили. Явлението стояло дълго, след което се променило под формата на сияен кръст, и изчезнало. "
Битката при Августов в следващите дни завършила с победа.
Медицинска сестра разказва следния знаменателен случай: "Една сутрин в нашия лазарет дойде бледен и изморен войник - Какво ти има? Ранен ли си? - Не.- Болен?- Не.Какво се е случило с теб? Защо дойде?- Има ли място при вас само да отдъхна? - Бях на предни позиции. Нашата рота попадна под кръстосан огън. А немците не пестят снаряди. Битката продължи час-два и моите другари един по един предадоха Богу дух. По едно време се огледах - бях останал единствено аз - всички бяха мъртви. Изпаднах в ужас и започнах да мисля как ще дойдат немците, ще ме хванат и ще започнат да ме измъчват. Вече се смрачаваше, огледах се и единственото, което можех да направя е да се скрия между телата на мъртвите ми другари. Лежах така, докато настъпи нощта, след което станах и реших да тръгна и да търся наши войски. Тъкмо тръгвах, когато видях светлина. Гледам по полето върви самата Божия Майка. Минава покрай мъртвите ми другари и на главата на всеки слага венец.Понеже вече беше много тъмно видях как венците светиха.
Напълно замръзнах на местото си. Божията Майка дойде при мен и посочвайки на Север ми каза:
"Отивай натам, към своите. Не се страхувай! Смело върви по този път. Няма да падне косъм от теб."
Тръгнах по посочения път. Сраженията не преставаха. Около мен летяха куршуми, но нито един не ме докосна, и достигнах до тук. Нека да отдъхна за малко.

Донските казаци, които се биели на Северозападния фронт също видели Божията Майка. Техните имена, за съжаление, без фамилии са отпечатани върху  оцелелите по чудо икони. В продължение на много години те са били внимателно съхранявани на Дон, по средното му течение в казашки села и стопанства. През последните години, някои от тях са били върнати на Църквата .Ето как предава видението, на което станали свидетели казаците Анна Артемова: "Нашите казаци попаднали под обсада. Били в тъмна гора, и нищо не се виждало. Те започнали силно да се молят.И в този момент пред тях се появил светещ облак, а в него стояла Божията Майка. Тя им указала с ръка посоката, към която да тръгнат. След видението конете сами намерили изхода от гората и казаците се прибрали живи и здрави.



По нареждане на Императора Светият Синод сформирал комисия за разследване на чудното явление. През 1915 година се появила първата икона с този сюжет, а отзад били изброени имената на 50 казашки войни, станали свидетели на събитието. Процесът бил прекратен след 1917 г, при идването на съветската власт.
Много икони, пресъздаващи чудното явление се намират в Полша, Беларус, Русия, Украйна. Към момента се известни около 50 запазени икони, въпреки многото унищожени икони при идването на съветската власт. От 2008 г. Руската църква официално отбелязва деня на Августовската икона на 1 септември.

Пресветата Дева от Париж 1830 г. или Девата на Чудотворния медальон

Небето слезе на земята… Между юли и декември 1830 г. сестра Катрин, млада сестра от Дъщерите на милосърдието, получила изключителната благодат да разговаря с Дева Мария три пъти.

История

Зое Лабуре се родила на 2 май 1806 г. в селце близо до Дижон, Франция.От ранно детство тя чувствала призвание към духовен живот и на 24 г. тя постъпила в ордена на Сестрите на Милосърдието, където приела монашеското име Екатерина. След недълго пребиваване в манастира на ул. Де Бак /Rue du Bac/ 140, Ekатерина била удостоена с първото явяване на Дева Мария там, в параклиса на манастира

                                      

Първо явяване :18 юли 1830 г.

Било 11.30 часа вечерта, 24 годишната сестра Екатерина Лабуре се събудила от това,че някой три пъти я извикал по име. Тя станала от леглото и видяла  до него дете на около 5 години, от което струяла светлина / това бил нейния Ангел-Хранител, който бил в образа на дете/. То стояло  право до леглото и казало: "Ела след мен в параклиса - там те чака Пресветата Дева." Екатерина веднага се облякла и последвала Ангела. Когато влязла в параклиса Екатерина не видяла Девата, и започнала да се моли. Половин час след това Ангела казал: "Ето, Пресветата Дева идва".Екатерина чула шум от коприна, и изведнъж от лявата страна на иконата на св.Йосиф тя видяла Пресветата Дева, Която се спуснала от горе и седнала на свещеническия престол. Света Екатерина паднала на колене пред Пресветата Дева и положила ръце на коленете И.
                            
Беседата продължила 2 часа. Божията Майка казала на св.Екатерина Лабуре, че Бог и поръчва мисия. Поради това, тя ще преживее много трудности. Пресветата Дева и казала, че ще настъпят тежки времена. Целият свят ще преживее хаос, ще се случат тежки събития. Към Кръста ще започнат да се отнасят с презрение. С голяма скръб Тя казала, че раната в ребрата на Бог отново ще се отвори. Но след това Тя съобщила с бодър глас:
"Идвайте да се молите тук, на този олтар и всеки, който с ревност и упование помоли за милост тук, ще я получи. Ще я получат и богати, и бедни."

Второ явяване: 27 ноември 1830 г.

В 5.30 сутринта сестрите се събирали в параклиса за сутрешна молитва. Неочаквано сестра Екатерина чула същия шум от коприна, като при първото явяване на Божията Майка. Тя стояла отляво на иконата на св.Йосиф. Цялото явление се състояло от символически сцени и знаци. Богородица стояла във въздуха. Била облечена в розова дреха и Цялата сияела, краката И се опирали на полукълбо на глобус и тъпчели змия,  а в ръката Си държала златна топка, завършваща с кръст, която изпратила към Небето.
                                      
Екатерина чула глас:" Това полукълбо представя целия свят, включително Франция, и всеки човек." В следващия момент красиви лъчи от светлина излезли от ръцете И, окичени със златни накити. В този момент св.Екатерина чула отново глас:" Тези лъчи са символ на милостта, която всеки моли от Мен." В този момент цялото явление придобило овална форма и по края и се появил златен надпис на следните думи:
                                

"О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!"

Богородица дала на сестра Екатерина следното поръчение:"Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка". След това формата се обърнала и Екатерина видяла обратната страна на медальона - в центъра му била сложена буквата М с изнесен над нея кръст, основата на който влизала в буквата. В долната част имало две сърца: едното на Нашия Бог Иисус Христос, увенчано с бодли, а другото на Божията Майка, пронизано от мечовете на страданието. Тези символи били обрамчени с 12 звезди, напомнящи за видението на св.Йоан в 19 глава на Апокалипсиса, или Книгата на Откровението.

                                  
На следващата година явленията продължили и Божията Майка всеки път давала на Екатерина едно и също послание: "Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка".
Дълго време сестра Екатерина се борела с недоверието на свещеника, на който разкрила виденията, и най-накрая успяла. Най-накрая, 2 години след това медальона бил произведен. Първоначалното наименование на медальона било "Медальон на Пресветата Дева Мария Непорочното Зачатие". Но 7 години след това, в резултат на многочислени изцеления и изпълнения на молитви, започнали да го наричат "Чудотворния медальон".
От този момент кратката молитва "О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!" била произнесена от вярващите милиони пъти. Четири години след това Пресветата Дева Мария потвърдила тази истина за вярата, като казала на св.Бернадет по време на явяването си в Лурд :"Аз съм Непорочното Зачатие".
Екатерина Лабуре починала на 31 дек 1876 г. Нейното тяло било извадено 56 г. във връзка с процеса на канонизацията и нейното тяло се оказало нетленно.

Благодарение на чудотворния медальон се случили многобройни изцеления, включително на безнадежно болни хора. В американския град Филаделфия за периода 1930-1950 г. били регистрирани 750 хил. милости и изпълнения на молитви.

Явяването на Божията Майка и образеца от медальона, който получила Екатерина по време на явленията са признати официални от Апостолския престол.

На линка по-долу можете да изпратите своята молитва или благодарност:

Молитва към Божията Майка от Париж

Всеки вторник, изпратените молитви се носят в параклиса - изпратени през сайта, по телефон или по пощата и се предават на Божията Майка по време на месите в 12,30 15.30 и 17,15 часа.

Адрес на катедралата в Париж

Chapelle Notre-Dame de la Médaille Miraculeuse

140 rue du Bac
75340 Paris Cedex 07

Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.

Пюхтицка (Света) икона на Божията Майка "При извора" - при здравословни проблеми, за съхранение на разума до дълбока старост

Историята на Пюхтицката икона на Божията Майка започва 400 години преди да изографисат иконата. 

История на иконата

Според преданието преди 400г. в местността Куремя, Естония група овчари видяли Озарена в светлина Жена, стояща в блясъка на сиянието.Божията Майка била с повдигнати към извора наблизо ръце. Когато тръгнали към видението изчезнало, но скоро се появило пак. Овчарите извикали съселяните си, за да видят и те Дивната Госпожа. Светата Майка се явила и пред тях.




Като отишли на мястото, където се явила Божията Майка селяните намерили в процепа на дъба до мястото икона "Успение на Божията Майка". 

Пюхтицката икона на Божията Майка

Така Божията Майка осветила мястото, където Се явила и то получило името "Пюхтица", което на естонски означава "Свято Място", а извора в подножието на планината се прославил с много чудотворства и изцеления. 

Местните жители построили на Пюхтицката планина до стария дъб параклис в чест на иконата и всяка година на Успение Богородично се събирали много поклонници. 

В началото на 19 в. планината станала собственост на немски барони и иконата временно била пренесена в с. Сиренец, където имало православен храм. След пренасянето на иконата в с. Сиренец, ежегодно на празника Успение Богородично правили литийно шествие до мястото на явяване на Божията Майка. Шествието било съпроводено с много трудности - пътят бил кален, хората затъвали, а отделно от това настоящите собственици на земята се отнасяли враждебно към поклонниците и построили голяма немска църква до параклиса. Но след време правителствено постановление върнало цялата местност на православните и немската църква била преустроена в Успенски храм.

Светият дъб, в близост до който се явила Божията Майка

През 1891 г. няколко монахини основали и през 1892 г. бил осветен Пюхтицкия манастир, който станал един от главните православни центрове в Естония.

Духовен наставник на манастира станал Йоан Кронщадски.Чуствайки особената сила на Святото място, св.Йоан изпращал там много от своите духовни чада там с думите: "Отидете в Пюхтицката обител - там има само три стъпки до Царството Небесно."

В манастира се съхраняват много вещи на св.Йоан Кронщадски

С името на св.Йоан Кронщадски е свързана историята на Пюхтицката икона на Божията Майка "При извора". През 1894 г. сестрите в манастира я подарили на Йоан Кронщадски. Известно е, че светецът много се е молил на Божията Майка. 

Запазен е дневникът на св.Йоан Кронщадски и в него на датата 15 август 1898 г. е отбелязано следното: "На 15, в деня на Успението на Божията Майка, 1898 г. аз имах щастието за първи път да видя на сън лицето на Небесната Царица и да чуя Нейния сладък, блажен, бодър глас: "Вие сте мили деца на Нашия Отец". О, лик пресвят и преблаг, о очи сини и дълбоки, добри, смирени, спокойни, величествени, небесни, божествени! Никога няма да ви забравя. Явлението може би продължи минута, след което Тя си тръгна от мен бавно и се скри зад неголям облак. Видях шествието, което я съпътстваше. Отначало Я видях като на икона, а след това Тя се отдели от нея и тръгна по пътя. Амин".

Преди смъртта си Йоан Кронщадски завещал иконата на семейство от Петербург. Те предали иконата на монахиня Вирсавия от Ивановския манастир в Санкт Петербург. Монахинята грижовно пазела иконата до момента, когато в съня и се явила Божията Майка и казала да върне иконата в Пюхтицкия манастир. Това се случило на Великден, 1946 г.

След като иконата била върната в нейната обител се случило още едно събитие, което разкрило значението на иконата. В манастира дошъл военен, който дълго плакал на колене пред иконата на Божията Майка. На въпросите към него, той отговорил :"Тя ми се яви" и разказал удивителната си история. По време на войната този човек бил летец и получил заповед да бомбардира манастира. "Помня, летя над манастира, а цялата планина е в мъгла, като времето беше слънчево по принцип. Направих още един кръг - нищо не се вижда. Започнах да бомбардирам на посоки. В един момент небето се разтвори и видях жена, облечена в синьо, която говореше:"Сине, не разбивай Моя дом". 

Молитва

О, Пресвета и Преблагословенна Майко на Господа наш, Иисус Христос! Покланяме се и падаме пред Твоя образ и смирено молим:"прости, Всемилостива всичките ни заблуждения и оскърбления волно или неволно към Твоят Син и наш Бог от нашата младост чрез неизпълнение на заповедите на светците, небрежност към светините, пренебрегване на молитвите и нетърпение в носенето на кръста наш. Погледни на нашата жажда за спасение и бъди с много грешните, но останали верни на Твоя Син. О, Животворящ Източник на нашето утешение, към Тебе принасяме смирено нашите молитви и молим за Майчино застъпничество пред Престола на нашия Небесен Отец. Не ни лишавай от благодатното Царство за премногото ни грехове, защото гордостта и тщеславието, нито земната слава и достижения, нито добродетелите, извършвани със самолюбие, нито постовете, нито сановете могат да ни приемат в Царството Небесно. Помогни ни в оставащите ни дни да се покланяме на Твоя Син, Богородице. Не гледай нашето недостойнство, но помогни ни да бъдем чада Божии по благодат, за да наследим вечен живот, и ни въведи Майко Божия в Неговото Небесно Царство, за да славим и възпяваме Пречестното и Великолепно име на Всесвятата Троица на Отца, Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин."

Чудеса

Минали са повече от 400 г. от паметния ден, когато Божията Майка осветила със Своето присъствие извора в подножието на Пюхтицката планина. Оттогава не престават чудесата на изцеление на хора. 

Момиче било излекувано от слепота, а дъщерята на семейство английски лордове през 30-те години на 20 в, която била парализирана проходила.

На 8 юни 1830 г. на празника на Тихвинската икона на Божията Майка в манастира дошло семейство от Рига. След службата в църквата семейството отишло при извора. 13 годишния син на семейството, който пръв стигнал до там пръв видял във водата изображение на Божията Майка. Когато възрастните пристигнали, те също видели образа. Около главите на Божията Майка и Младенеца сияели светещи венци. Видението било толкова ясно, че те решили, че това е мозаечна икона на дъното на извора. Но когато се вгледали видяли, че изображението било прозрачно и през него се виждало дъното на водоема. Когато се върнали в манастира и разказали, какво са видяли, заедно с още хора се върнали при извора и видяли отново образите, но малко по-бледи. На следващия ден била отслужена литургия при извора.

Чудесното явяване на Божията Майка поразило всички. Семейството, което първо видяло образите ремонтирало параклиса до извора. В новия параклис сложили икона на Тихвинската икона на Божията Майка. 

След години, недалеч от извора била построена къпалня.Според поклонниците водата отнема умората, дава бодрост и душевен покой. В последните години има много случаи на изцеления, включително и на рак.

В края на 80-те години на 20 в. изворът посетил американец. Той занесъл малко количество вода на болната си сестра, която от години била прикована на легло. Станало чудо - момичето оздравяло. Скоро те приели Православието. Те посетили извора няколко пъти след това.

Неотдавна на извора изцеление получил и мъж от Талин, който боледувал от дълги години и не виждал, не чувал и не можел да говори. Той дошъл в манастира на Богоявление. В мразовитото утро го занесли в къпалнята и получил изцеление.

За тези, които прочитайки за чудото на изцелението ще се устремят към светия извор за получаване на бързо изцеление от недъзите можем да припомним изказванията на светите отци за болестите:"Има болести, на които Господ налага запор, когато вижда, че болестта е нужна за спасение на душата повече, отколкото здравето. Ако чувствате и виждате, че сами сте виновни, то започнете с разкаяние пред Бог, че не сте запазили дара на здравето, даден ви от Бог. А след това помнете, че болестта е от Бог, и няма нищо случайно. И след това благодарете на Бога. Болестта смирява, смекчава душата." св.Теофан Затворник.

"Искаш ли да бъдеш винаги здрав и в покой? Изповядвай и преживявай своите грехове, които извършваш ежедневно и повярвай - винаги ще бъдеш здрав". св.Йоан Кронщадски

"Болестта неволно ни заставя да помним да мислим за  бъдещия живот и да не се увличаме по прелестите на света, а също така и ума след боледуване е по-чист и прозрачен. Ние не знаем плана на Бог, Той твори всичко за полза; ние сме привързани към днешните блага, а Той иска да ни дари бъдещо с настощата болест. Нашият Любвеобилен Отец винаги твори в наша полза: винаги телесните болести лекуват душевни недъзи, а винаги изпраща болестите за изпитване на нашето търпение. Моли за това, да е угодно за Неговата Свята Воля, а за тебе да е полезно."преп. Макарий Оптинский

"Настанало е такова време, че само скърбите спасяват човека. Те забавят нашия безумен бяг по живота и ни заставят да се замислим и да поискаме помощ. По правило човешката помощ е безсилна, изтощава се бързо и човек се обръща към Бога."архим.Йоан

"Болестта се изпраща на човек, за да остане насаме с Бога", старец архимандрит Серафим

                                                                                                    Източник: www.puhtitsa.ee

Богородица от Уолшингам, Англия 1061 г.

Историята на иконата е свързана с едни от най-ранните явявания на Божията Майка. Легендата разказва, че Богородица се явила в съня на саксонската аристократка Ришелдис де Фаверше през 1061 г. в село Уолшингам, Норфолк, Англия. През 12 в. на мястото на явяването била изградена църква. Иконата е известна и като "Мадоната край морето", защото селцето се намира на няколко мили от Северно море. Иконата помага на моряци в беда, на жени, които имат проблеми със зачатието. Уолшингам е наречен Английския Назарет.

История 

Според легендата Богородица се явила в съня на г-жа Ришелдис три пъти и всеки път показвала дома, в който Святото Семейство живяло в Назарет. Богородица искала от г-жа Ришелдис да построи копие на Техния дом.

"Направи това за Мен, в знак на особена почит. И всеки, който се нуждае или страда, нека да ме търси в този малък дом, който ти ще построиш в Уолшингам. На всички, които Ме търсят, ще бъде помогнато. И в този малък дом в Уолшингам ще цари тази радост, с която Аз посрещнах Архангел Гавраил, възвестил Ми, че ще стана Майка на Сина Божий."

Желанието на Богородица било изпълнено и в Уолшингам бил построен дом-светилище, който станал център на поклонение. Много хора от Британия, Ирландия и континентална Европа го посещавали. Той бил посетен от много английски крале: Хенрих III, Едуард II, Едуард III и много други. Многократно светото място посещавала жената на Хенрих Седми, Екатерина Арагонска.

Руините на църквата
По време на Англ. реформация светинята и манастира били разрушени, въпреки опитите на  много монаси и селяни да го спасят. Сега на мястото е останала само част от източната стена на църквата.
През 19 в. богатата англиканка Шарлот Бойд започнала възстановяването на светилището. Жената изградила параклис, на около една миля от светото място. Параклисът нарекли " Параклиса на обувките", защото тук поклонниците се събували и изминавали 1 миля до святото място боси. 
През 1922 г. местния свещенник Хоуп Патън станал инициатор за изграждане на статуя на Божията Майка от Уолшингам. Той намерил в Британския музей печат на стария манастир, в центъра на който се намирал образа на Божията Майка и направили статуята по този образ. Статуята била поставена в енорийската църква и поклонниците отново се завърнали по тези свети места. През 1932 г. поклонниците станали твърде много и енорийската църква не ги побирала. Била построена нова църква - със Светия Дом в центъра на църквата и с образа на Мария при олтара. По този начин святото място се възродило и днес тук се стичат хиляди поклонници.

 

Дева Мария Пилар - Сарагоса, Испания, 39 година

Явяването на Божията Майка Пилар на свети апостол Яков

Според преданието около 40 г. от н.е. в тези места проповядвал християнството свети апостол Яков (Яков Зевеедев, по-големия брат на Йоан Богослов), един от 12 апостола на Иисус. Местното езическо население с неохота слушало проповедите и не се кръщавало в новото учение, поради което апостола изпаднал в отчаяние. През нощта на 2 август 40 година се случило чудо. Яков със своите ученици се молил на брега на река Ебро, когато пред тях по чуден начин се явила Божията Майка, стояща на колона (пилар) в обкръжение на ангели. Тя произнесла приветствена реч и казала на апостола да построи църква на мястото около колоната и уверила апостола, че църквата, която ще бъде построена ще издържи до края на света. "Това място ще бъде Мой дом, а статуетката и колоната - наименованието на олтара и храма, който ти ще построиш". Тя предала на апостола мраморната колона, на която Била стъпила, заедно с дървена статуетка. 

Една година след събитието тук била построена църква в чест на Богородица - първата в историята на християнството, посветена на Дева Мария. След това апостол Яков се завърнал в Йерусалим, където през 44 г. бил убит от Ирод Агрипа. По преданието на неговите ученици те положили тялото му в лодка, която пуснали във водите на Средиземно море. По чуден начин лодката отишла до испанските брегове, в устието на р. Уля, където по-късно възникнал град Сантяго де Компостела - края на поклонническия път Камино. В катедралата на града се намират мощите на апостол Яков Зевеедев.

История на строителството на катедралата на Дева Мария Пилар

Първата църква в чест на Божията Майка била разрушена по времето на гоненето на християните. Жителите на Сарагоса успели да съхранят статуетката на Богородица и колоната. По време на царуването на Константин Велики (272 -337 г.) на това място, където преди това била църквата построили базилика, по-късно преправена в римски стил.

Почитаемата светиня, която се съхранявала в Сарагоса принудила крал Алфонсо Първи да започне Реконкиста (Реконкиста е исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат.) и да освободи града през 1118 г. 

Романската църква изгоряла през 1434 г. и до наши дни се запазил само тимпана на южната фасада. Скоро тук се появил храм в готически стил. От него се съхранил олтара, дело на испанския архитект и скулптор Дамиан Формент, изпълнен през 1509 - 1512 г. 

Началото на строителстовото на настоящия храм започва през 1681 - 1686 г. по време на царстването на Карл Втори. През 1725 г. градския съвет на Сарагоса решил да увеличи размерите на храма. Катедралата поразява със своите размери - 130 м. по дължина, 67 м. в ширина, 11 купола, 4 кули с височина 90 м. всяка, 9 параклиса вътре. 

Преустройството на базиликата приключило през 1872 г. По време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) в Базиликата били хвърлени 3 бомби, но нито една от тях не се взривила. Две от тях и до днес се съхраняват в катедралата.

Светинята на Сарагоса - дървената статуя на Дева Мария Пилар

В източната част на катедралата се намира главната светиня. Тя се съхранява в Светата Капела - храм в храма. Статуята на Божията Майка с височина от 39 см. е направена от дърво. През 1905 г. я короновали -стойността на короната е 450 хил.песети или 19 хил. лири стерлинги към 1910 г.

Статуя  на Божията Майка Пилар

Всяка година на 12 октомври в Испания се отбелязва Празника на Божията Майка Пилар, в чест на първото появяване на Божията Майка в Испания. По съвпадение на 12 октомври 1492 г. Колумб открил Новия Свят. Затова Богородица Пилар се счита за Покровителка на всички испаноезични народи. 
Празникът се провежда в продължение на седмица - от 7 до 15 октомври. В тези дни в цяла Испания има шествия, представления, спектакли, концерти и др. А центъра на събитията е Пласа дел Пилар в Сарагоса. Статуята на Божията Майка Пилар напуска Светата Капела, за да участва като Главна светиня на празника. Всички участващи поднасят цветя на Божията Майка.