" Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и пренепорочна, и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе истинска Богородице, те величаем ."
В светата ни Източна Христова Църква са ни известни четири изпети от ангели песни: 1) “Слава във висините Богу”; 2) “Свят, Свят, Свят е Господ Саваот”; 3) Трисвятое, тоест, “Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас” и 4) само тази песен в чест на св Богородица.
За какво помага иконата?
Вече повече от 1000 години чудотворната икона на Божията Майка "Достойно есть" или "Милуваща" помага на вярващите за изцеление от душевни и телесни болести. Празникът на иконата е на 11 юни.
Молитва
" Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и пренепорочна, и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе истинска Богородице, те величаем ."
Пресвята и Премилостива Владичице Богородице! Покланяйки се на Твоята свята икона, смирено Те молим: чий гласа на нашата молитва, виж нашите скърби и беди, и като любвеобилна Майка, побързай да помогнеш на нас, безпомщните. Моли Твоя Син и наш Бог да не ни погубва заради нашите беззакония, но като Човеколюбец да ни яви Своята Милост. Изпроси за нас, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, мирен живот, плодоносие на земята, благотворност на въздуха и благословение свише за всяко наше добро дело и начинание, И както някога си погледнала милостиво на смиреното славосовие на атонския послушник, възпяващ Те пред Твоята драгоценна икона и си му изпратила ангел, за да го научи на небесната песен, с която Те славословят ангелите, така приеми и сега нашата усърдна молитва. О, Възпявана Царице, простри към Господа Твоите богоносни ръце, с които си носила Богомладенеца Иисуса Христа и Го моли да ни избави от всяко зло. Покажи Владичице, Твоята милост към нас: болните изцели, скръбните утеши, на бедстващите помогни и ни удостой благочестиво да прекараме земния си живот, да го завършим с мирна християнска кончина и да наследим Небесното царство по Твоето Майчинско ходатайство към Христа, нашия Бог, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, с Неговия безначален Отец и Пресветия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин!
История на иконата
Иконата "Св. Богородица - Достойно ест" се намирала в българската килия в местността Пение, близо до Карея - административния център на Света Гора. Историята на тази икона е свързана с православното песнопение "Достойно ест".
Според преданието през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Козма Маюмски през VI век: "Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем". Чудото се случило през 982 година. Килията обитавали стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам . На вратата се почукало. Послушникът не се учудил - в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал му вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до "Честнейшую херувим..." тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред "Честнейшую..." думите "Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего". И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Послушникът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата. Старецът разбрал, че в келията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.
Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви.
А иконата, пред която за първи път на земята била произнесена тази молитва, започнали да наричат "Достойно ест". Скоро тя била пренесена в съборния храм на Карея, където се намира и до днес.
Оттогава са минали повече от хиляда години. За това време иконата е напускала Атон само 4 пъти, за да утеши, подкрепи и вразуми онези православни, които нямат възможност да отидат при нея сами. За първи път това е станало през 1963 година, когато се празнува хилядолетието на Света Гора и по повод на този юбилей чудотворната икона посетила гръцката столица Атина. За втори път това се случва през 1985 година, когато по случай 2300-годишнината на Солун тя гостувала на града. За трети път - през есента на 1987 година, когато светинята отново навестила столицата на Елада. Тогава тя била посрещната с тържествено литийно шествие с хоругви, свещи и венци от живи цветя на пристанището в Пирея и останала 18 дни в храма Благовещение. Ден и нощ през цялото това време не спирал потокът от хора, жадуващи да се докоснат до нея. Неотстъпно я пазели монаси от Света Гора И последно през есента на 1994 година, прекрасната гостенка посетила град Ларнака на остров Кипър.
Всяка година на втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата "Достойно Ест", за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа.
Прочутият Йоан Кукузел Ангелогласни нотирал песента “Достойно ест” според източното пеене и по този начин я съхранил за бъдните български поколения. По време на турското робство всички борци за политическа и духовна свобода са приемали песента “Достойно ест” като упование и вяра в народното дело. Тя е била и любима песен на Васил Левски. Той запял “ДОСТОЙНО ЕСТ”, преди да отиде на бесилото.
Според преданието през IX век славили Богородица с песнопение, съставено от Козма Маюмски през VI век: "Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем". Чудото се случило през 982 година. Килията обитавали стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам . На вратата се почукало. Послушникът не се учудил - в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал му вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до "Честнейшую херувим..." тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред "Честнейшую..." думите "Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего". И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Послушникът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата. Старецът разбрал, че в келията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.
Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят - навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин. Тя се изпълнява в заключителната част на Златоустовата литургия, след освещаването на Светите дарове и е една от най-разпространените Богородични молитви.
А иконата, пред която за първи път на земята била произнесена тази молитва, започнали да наричат "Достойно ест". Скоро тя била пренесена в съборния храм на Карея, където се намира и до днес.
Оттогава са минали повече от хиляда години. За това време иконата е напускала Атон само 4 пъти, за да утеши, подкрепи и вразуми онези православни, които нямат възможност да отидат при нея сами. За първи път това е станало през 1963 година, когато се празнува хилядолетието на Света Гора и по повод на този юбилей чудотворната икона посетила гръцката столица Атина. За втори път това се случва през 1985 година, когато по случай 2300-годишнината на Солун тя гостувала на града. За трети път - през есента на 1987 година, когато светинята отново навестила столицата на Елада. Тогава тя била посрещната с тържествено литийно шествие с хоругви, свещи и венци от живи цветя на пристанището в Пирея и останала 18 дни в храма Благовещение. Ден и нощ през цялото това време не спирал потокът от хора, жадуващи да се докоснат до нея. Неотстъпно я пазели монаси от Света Гора И последно през есента на 1994 година, прекрасната гостенка посетила град Ларнака на остров Кипър.
Всяка година на втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата "Достойно Ест", за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа.
Прочутият Йоан Кукузел Ангелогласни нотирал песента “Достойно ест” според източното пеене и по този начин я съхранил за бъдните български поколения. По време на турското робство всички борци за политическа и духовна свобода са приемали песента “Достойно ест” като упование и вяра в народното дело. Тя е била и любима песен на Васил Левски. Той запял “ДОСТОЙНО ЕСТ”, преди да отиде на бесилото.
 |
| Иконата "Достойно есть" Атон, църква "Св.Йоан Предтеча", 1807 г. Иконата в България |
 |
| "Достойно есть", България, 1845 г. |
Копие на иконата на Божията Майка "Достойно есть" се намира в Патриаршеския катедрален храм "Св.Александър Невски" от 27 октомври 2012 г. Тя е третото официално копие на иконата, направено в Света Гора. Първото е направено за Финландската православна църква, второто - за Грузинската патриаршия. Дарът за България е във връзка със 130 годишнината от полагането на основния камък на храм 'Св.Александър Невски" , със 100 годишнината от построяването му и по случай 98 годишнината на патриарх Максим.
Умалено копие на иконата "Достойно ест", зографисано и осветено от монаси от руския манастир „Св Пантелеймон” на Света Гора, се намира в храма „Св. Николай” в Бухово. И тази икона се прославя като чудотворна. Всеки петък пред нея се отслужва акатист, а на всеки празничен и неделен ден иконата се изнася за поклонение по време на Светата Литургия.
Ден на почитание
11 юни
