Богородица "Звезда Пресветла" - за укрепване на християнската вяра; за семейно щастие; за страдащи близки хора и тяхното спасение

Иконата на Божията Майка "Звезда Пресветла" е рядък иконографски образ, на който Богородица държи на ръце Младенеца. На тази икона Божията Майка е изобразена на фона на жълта звезда с излизащи от нея слънчеви лъчи - Витлеемската звезда. В краката на Божията Майка се молят светци. Между лъчите на звездата са изобразени 15 сцени от живота на Богородица и Иисус: Благовещение, Срещата на Мария и Елисавета, Рождеството на Спасителя, Сретение, Христос в храма, поучаващ фарисеите (Преполовение), Молитвата на Христос в Гетсиманската градина, Страстите Христови, Увенчаването с трънен венец, Носенето на Кръста, Разпятието, Възкресение Христово, Възнесение, Слизането на Светия Дух, Възнесението на Божията Майка, Короноването на Богородица. Изображението на Богородица и Младенеца в раличните иконографии е различно.

 Божията Майка може да бъде изобразена или седнала на трон, или изправена, а Младенецът или стои на лявата ръка на Богородица, или стои изправен на крачета на Нейната дясна ръка. В ръцете си понякога държи броеница.

Изображението на иконата датира от края на 17 в. и най-вероятно е от Муромския иконописец Александър Казански. Иконата е вдъхновена от католическия образ на Божията Майка - Богородица с броеницата.

Празник на иконата

31 декември

Къде се намира иконата

От 1935 година се съхранява в Муромския историко-художествен музей.

В манастира "Рождество Христово" в гр.Балахан, в близост до Нижни Новгород през 50-те години на 20 в. била открита икона, която много наподобявала тази икона, нарисувана по същото време. В момента се намира в Музея за древноруска култура "Андрей Рубльов".

За какво помага и за какво да се молим пред иконата

Пред иконата "Звезда Пресветла" на Божията Майка се молим за укрепване на християнската вяра в света и за спасение на човечеството. Пред този образ жените отправят своите молитви за семейно шастие, раждане и възпитаване на здрави деца, а също така и за покровителство над близките хора.

Молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Звезда Пресветла"

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, прибежище на сираците и странстващите, радост за скърбящите, покровителнице на обижданите! Виж моята беда, виж моята скръб, помогни на мен, немощния! Разсей моята обида, разреши моите мъки, защото нямам никой освен Теб, блага утешителнице, съхрани ме и ме покровителствай во веки веков. Амин.

История на иконата "Звезда Пресветла"

Иконата с образа на Божията Майка, наречена "Звезда Пресветла", е открита за първи път през 1700 г. в Муром в манастира "Света Богородица". Тя е нарисувана върху дървена дъска  с темперни бои, а в долната част иконата е надписана: "Това е пречудния образ на Звезда пресветла Пресветата Владичица  Богородица Небесна Кралица".

Авторството се приписва на иконографа Александър Казанцев.

Изследователите иконографи смятат, че този образ е създаден под влиянието на сборникА "Звезда Пресветла", издаден в Русия през 17 в. Той събирал истории и легенди за земния живот на Божията Майка и чудесата, свързани с нея. В него също така имало наставления за редовно четене на молитвата "Богородице Дево, радвай се" и използването на броеница при четенето на молитвите.

Този сборник се появява в Русия под влияние на разпространените в католическия свят правила на "Светата Броеница(Светия Розарий" и свързания с  него образ на Дева Мария, "Мадоната на Розария» (Madonna del Rosario). Според това популярно още от Средновековието правило, молитвата "Аве Мария" (аналог на Православната молитва "Богородице Дево. радвай се) би трябвало да се чете 150 пъти преди икона на Дева Мария. Също така, според това правило преди  десетте молитви трябва да чете молитвата "Отче наш", и след това да се размишлява  над едно от събитията, свързани със земния живот на Дева Мария.

На иконографския образ "Мадоната с броеницата" по правило са изобразени 15 събития - тайнства от живота на Дева Мария и Исус Христос. Те са разделени на 5 радостни събития ( "Благовещение", "Срещата с Елисавета", "Рождество", "Сретение Господне" и "Христос в храма, поучаващ фарисеите (Преполовение)"), на 5 тъжни ( " Молитвата на Христос в Гетсиманската градина, Страстите Христови, Увенчаването с трънен венец, Носенето на Кръста, Разпятието) и  на 5 ​​прославящи ( "Възкресение Христово, Възнесение, Слизането на Светия Дух, Възнесението на Божията Майка, Короноването на Богородица). Последният сюжет по правило се изобразява в центъра на иконата, над главата на Божията майка.

Боголюбска икона на Божията Майка - при болести, епидемии, стихийни бедствия и лоша реколта; покровителка на пътешествениците

Боголюбската икона на Божията Майка е една от най-древните и почитаеми икони в Русия на Божията Майка. Той бил изографисан през 12 в/ по заповед на княз Андрей Боголюбски в чест на явяването на Божията Майка пред него, по време на неговото посещение в Ростов. 

Божията Майка му се явила близо до град Владимир, а конете му спряли и не искали да тръгнат. След много неуспешни опити да бъдат накарани, княза се прибрал в шатрата си и там му се явила Божията Майка. По-късно на това място бил построен манастир. Князът бил толкова развълнуванн от случката, че заповядал там да се построи манастир, в чест на Рождество Богородично, както и да се изографиса образа на Божията Майка така, както му се явила. 

Божията Майка е изобразена със свитък в ръце, на който е изписана молитвата към Бог. Над образа на Божията Майка са изобразени Иисус Христос, Владимирската икона на Божията Майка, Архангели Гавраил и Михаил и Йоан Предтеча. 

За какво се молим пред иконата

Пред иконата на Боголюбската Божия Майка се молим за преодоляване на житейските трудности, зашитава от мъка, посочва пътя на истината и спасява от изкушения. Пред иконата се молим за съвет и защита. Освен това пътешествениците се молят за благополучие по време на път, а майките се молят за здравето на децата си, които се намират в чужда страна.

В православния календар са известни повече от 260 почитаеми Богородични икони, притежаващи чудотворна сила, а в действителност има повече от 860 икони на Божията Майка с различни имена. За повечето икони има дни на почитание, за тях са написани молитви, акатисти и тропари. Всяка от иконите има свое действие - една лекува, друга защитава, трета помага в семейните дела. 

Ден на почитание на Божията Майка Боголюбска

Празникът на Божията Майка Боголюбска се чества на 18 юни. 

Молитва пред иконата на Божията Майка Боголюбска

Величание

Величаем те, Пресвета Дево, и почитаме Твоя свят образ, който ни даде благоверния княз Андрей, за да победим враговете и всички вярващи да бъдат спасени.

Тропар

Боголюбива Царице, Богородице Дево Марие!Моли се за нас, които възлюбихме Теб и Твоя Син Христа Божий, дай ни опрощение на прегрешенията и мир по света, плодородие на земята и спасение на целия човешки род. О, Майко Боголюбска Дево!Покрий ни с Твоя покров и ни предпази от всякакво зло, защити ни от видими и невидими врагове, и спаси нашата душа.

Молитва

О, Пречиста Богородице, Боголюбива Майко, Надеждо на нашето спасение! Погледни милостиво на стоящия пред Теб с вяра и любов и покланящия се пред Твоя пречист образ: приеми нашето хвалебствено пеене и помоли нашия Господ с Твоята топла молитва за нас, грешните да прости нашите прегрешения и да ни спаси и помилва. О, Предивна Владичице! Покажи ни Твоята чудна милост. Молим Те, избави ни всякаква скръб. сложи на пътя на всеки добродетели и благост, спаси ни от изкушения, болести и беди; изчисти ни от клеветите и кавгите; предпази ни от мълнии, от огън, от глад, трус и потоп; подай ни Твоята спасителна помощ на път - по море и суша. О, Всемилостива Боголюбива Майко, с твърдо упование отправяме към Тебе нашата смирена молитва. Не ни забравяй през всички дни на живота ни, но винаги бъди с нас, и с Твоето застъпничество и ходатайство пред Господа ни дай утешение, защита и помощ. за да славим Пресвятото и Преблагословено Твое име. Амин.

Местонахождение на иконата

В началото след нейното изографисване, иконата била пренесена в църквата в Боголюбов, построена в чест на явяването и по молба на Божията Майка. Тя била поставена до Владимирския образ. После около храма Рождество Богородично бил построен Боголюбския  манастир, в който иконата се намирала до началото на 20 век. След закриването на манастира иконата била съхранявана в църквата Св, Йоаким и Ана в гр.Владимир. От 1946 г. до 1992 г, иконата можела да се види в музея на гр.Владимир. След това била пренесена в Успенския манастир, а през 2009 г. била реставрирана във Владимиро-Суздалския музей, където се намира и досега. Направени са много копия на иконата.

История на иконата

Образът на иконата бил изографисан по заповед на княз Андрей Боголюбски, син на Юрий Дългоръки. През 1155 г. той се отправил по Владимиро-Суздалските земи, без благословията на баща си. Той носил със себе си икона на Божията Майка, нарисувана от св. Лука. На няколко километра преди Владимир, конете му спрели и не искали да помръднат. Дълго и безуспешно се опитвали да ги накарат да тръгнат. Измореният княз, през нощта се оттеглил в шатрата си, за да се помоли и поспи. В съня си той видял чудния образ на Божията Майка. Пред него се явила самата Божия Майка, със свитък в ръка, и казала на княза да остави иконата, която носел със себе си във Владимир, а на мястото, където се спряли конете да се построи нов храм, който да се казва Рождество Богородично. 

Чудеса

Московското копие на иконата било изографисано през 1157 г. и дълго се намирало в Китай. То станало известно, благодарение на множеството чудеса, които се явили от него и заради изцеленията от чума през 1771 г. Сега иконата се намира в Москва, на Славянски площад в храм Св, Петър и Павел.

Св. Константин и Елена - за материално благополучие, при трудности в бизнеса, за изцеление

Св. равноапостолен цар Константин I е римски император, благодарение на който християнството е станало религия. Св,Елена е майка на император Константин I. За своята дейност за разпространение на християнството Елена е канонизирана в чин равноапостолна. 

На св,Константин и Елена се молят всички, нуждаещи се от материално благополучие,  тези които се нуждаят от подкрепа и имат трудности в бизнеса, също така ръководители на всяко ниво, защото Константин превърнал разорената държава във велика непобедима и могъща християнска империя. 

Как защитава иконата?

Св. Константин и Елена обикновено се изобразяват заедно на икони и към тях прибягват хората, когато изпитват финансови затруднения и всички, които работят в сферата на бизнеса, политиката или са на ръководни длъжности. Пред иконата на св.Елена хората се обръщат и с молба за изцеление, защото мощите и, намиращи се в църквата Сен-Ле-Сен-Жил в Париж имат чудотворни свойства.  

Ден на почитание

21 май

Молитва

О, предивни и всехвални царствени, свети равноапостолни Константи и Елена!Към вас, топли застъпници, пренасяме нашата недостойна молитва, защото имате велико дръзновение пред Господ!Измолете от Него благоденствие за целия свят и за Църквата , на управляващите мъдрост, на пастирите грижа за паството, на паството - смирение, на старците - желаното спокойствие, на мъжете - сила, на жените - благолепие, на девствениците - чистота, на децата - послушание, на младенците - християнско възпитание, на болните - изцеление, на враждуващите - примирие, на обидените - търпение, на обиждащите - страх от Бога. На всички идващи в храма и молещи се в него- благословение, и на всеки според молитвите прошка, за да хвалим и пеем за Благодетеля на всички, да  славим  Бога и Троицата - Отец, Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков.Амин.

Житие

Как Бог избира своите земни служители не ни е известно, защото пътищата Му са неведоми. Но винаги тези хора изживяват изпитание на душата на смирение, помислите - на чистота, действията - на праведност. Такава трудна, пълна с лишения и изкушения  съдба имала царица Елена и нейния син - Константин.

Елена била дъщеря на съдържател на гостилница, но поради нейната външна и вътрешна красота била избрана за съпруга от военачалник Констанций Хлор, който впоследствие станал император. Синът им , Константин се родил през 274 г.

Политическите интереси на огромната Римска империя променили живота на семейството; император Диоклетиян разделил империята, като одал на Констанций Хлор Галия и Британия, а той останал управител на източните провинции и на цялата империя. На новия император била предложена нова съпруга с царски произход. Констанций не могъл да се откаже от властта в името на семейството. Той изоставил Елена, която се изолирала в уединение в продължение на 15 години. Внезапно, след щастлив живот със съпруга си и сина си, тя се оказала съвършено сама. Бил и отнет и 11 годишния и син Константин, който бил изпратен на изток, в Никодимия, в двора на Диоклетан. Такова изпитание можело да разбие сърцето на всяка жена, но не и на Елена, която още в младостта си била привлечена от християнството. Лишенията и самотата я довели до пълно приемане на Христос и Неговото учение.

Синът на бъдещата царица израснал в двора на старшия император, наблюдавайки развращението на езическите нрави. Но възпитан в други, съвършено различни нравствени качества, Константин успял да съхрани чистотата и невинното си сърце. 

Животът на момчето в императорския двор не бил лек - даже бил опасен. Освен за духовната му красота, му завиждали и заради неговата външност - той бил с царствена осанка и много мъжествен. За всичките си качества Константин получил прозвището Велики. Цезар Галерий, организирал заговор срещу него с цел убийство, но Всевишния не допуснал това да се случи.

Много събития се случили в разпадащата се Римска империя - тя била раздробена на шест области, които враждували помежду си, а също така неистово гонели християните. В областите, които управлявал Константин Велики царяло спокойствие и мир. Константин ценял християните като добри поданици, но все още не бил готов да се откаже от езичеството.

Бог винаги намира начин да открие пътя на избрания от Него човек. Така се случило и с Константин. През 311 г в Рим на престола се възкачил император Максенций. Със своя деспотичен и развратен нрав той възмущавал всички - от народа до сенаторите. През 312 г. император Константин предприел военен поход срещу Максенций. Но той не бил уверен в победата - Максенций притежавал огромна армия. Тогава Константин, на бойното поле започнал да моли Бога за съвет и помощ и се случило чудо.Неговият съвременник Евсевий пише за него с думите на царя: Веднъж, следобед, когато слънцето залязваше на Запад, аз със собствените си очи видях на слънцето кръст от светлина, с надпис "Победи ги".

В същата нощ Константин сънувал сън, в който му се явил Христос и заповядал да бъде направено знаме с кръст, подобно на видението, на което били свидетели и императора , и войската му.

На сутринта Константин заповядал на майсторите си да направят такова знаме, богато украсено със злато, а на всички воини да бъде поставено на шлемовете и щитовете.

От този ден той станал последовател на Христос. Може би няма нужда да споменаваме, че Максенций бил разбит, а Константин влязал в Рим , а целия народ ликувал. 

С първите си укази, той позволил на християните да извършват своите богослужения, а тези които остават в езичеството също спокойно да извършват ритуалите си.

С течение на времето към западната област, която управлявал Константин се прибавили и източните провинции, които били управлявани от Ликиний, който привидно съхранявал добри отношения с него.През 323 г.Ликиний решил да нападне своя могъщ съсед и загубил битката. Така Константин станал император на цялата Римска империя. Константин решил да измести столицата в неголемия древен град Византия.Той разширил границите на града и започнал строителство на много сгради. През 325 г., когато войните приключили и започнал разцвета на християнството, той върнал от изгнание своята майка, Елена. Константин много се вълнувал от участта на Кръста Господен, загубен някъде в палестинските земи по това време. Той помолил майка си да отиде в палестинските земи и да потърси Кръста. Въпреки, че била на 80 г. по това време, старицата с младежки ентусиазъм заминала за Палестина. Всички описани в Евангелието места, свързани със земния живот на Иисус били опустошени от езичниците. Елена разпоредила да бъдат построени храмове на всички тях - над Витлеемската пещера, където се родил Господ, на Елеонската планина на мястото на Възнесение, в Гетсимания, където Той се молил през нощта преди задържането Му, а след това Успение Богородично, в Хеврон, където Бог се явил на Моисей.

Храм Възнесение, Елеонска планина

Но най-важна оставала мисията за намиране на Кръста Господен и възрастната жена вложила всички сили, за да го намери.

Намиране на Животворящия Кръст

В Йерусалим тя лично присъствала на разкопките. В търсенето на мястото били привлечени местните жители. Евреинът Иуда, който впоследствие приема християнската вяра показал точното място на Кръста. В резултат на разкопките била открита пещерата с Гроба Господен, където имало 3 кръста. Въпросът бил кой е Божият Кръст? Случило се чудо - в близост до разкопките минало траурно шествие. Всеки от намерените кръстове бил положен върху покойника. При полагане на Божия Кръст покойника възкръснал. Всички свидетели на чудото станали християни. Свещеник Макарий взел Кръста и го обърнал в 4-те посоки на света. Православната Църква отбелязва това важно събитие като Кръстовден или Въздвижение на Кръста Господен на 14 септември. Царица Елена разделила реликвата на 2 части - едната положили в сребърен ковчег и тя останала в Йерусалим, другата Елена занесла на сина си в Констатинопол.

По късно Константин заповядал на това място да бъде построен величествен храмов комплекс Възкресение Христово или Гроб Господен. 

На връщане от Светите земи, царица Елена акустирала в Кипър, където основала манастира Ставровуни. Името означава планината на Божия Кръст, защото царицата оставила частица от Кръста. В настоящо време са запазени само фундаментите на първоначалния храм, а зданието на манастира било построено отново през 18 в. Манастирът е известен с особена строгост и жени в него не се допускат.

Света Елена не доживяла строителството на храма в Йерусалим. Нейни мощи се намират в храм на хълма Капитолия в Рим, в църква в Париж и във Венеция. В Трир се намира главата на царицата. Навсякъде многочислените поклонници получават изцеление.

Какво чудо се е случило

Първоначално светите мощи на царица Елена били пренесени от Трир (северна част на Римската империя, един от най-древните градове на Германия, където бил Константин по време на смъртта на майка си/ в Рим, в храма на свещеномъчениците Маркелин и Петър.През 9 в. френски монах тайно ги изнесъл от Рим във Франция, защото получил изцеление от тях, и ги съхранил в своето абатство.
След дълго пренасяне, мощите се озовали в Париж, в църквата Сен Ле Сен Жил. Те и сега имат изцелителни свойства и много поклонници отиват да им се поклонят.
Константин живял 10 години след майка си и починал на 65 г. Той царствал 35 г. и по време на неговото управление християнството получило най-голямото си разпространение. На двамата -майка и син християнският свят дължи намирането на светините, свързани със земния живот на Иисус в Палестина, и християните могат да им се поклонят и днес.

Храмове и параклиси

Параклис "Св.св.Константин и Елена - с.Лозен

Манастир "Св.Константин и Елена" - Златни пясъци



Манастир "Св.Константин и Елена" - Ивайловград

Страстната Велика седмица

Последната седмица на Великия пост е посветена на възпоминанието на страданията, смъртта на кръста и погребението на Иисус Христос и се нарича Страстна или Велика. Велик се нарича и всеки ден от седмицата, като всеки ден е посветен на събитията от последните дни на Иисус на Земята. На богослужението в Страстната седмица се отдава особено значение.Всеки ден от Страстната седмица е тема за размисъл за Христос и Неговото учение. Иисус Христос - кротък и праведен идва при всеки от нас, почуква на портата на нашето сърце, а нашата задача е да Го чуем и с радост да посрещнем Спасителя и да Му разкрием своето сърце. Страстната седмица е особена седмица от Великия пост. Разбира се, живеейки в съвременния свят е невъзможно да заобиколим греха и в крайна сметка в тези 47 дни е важна не физическата, а духовната страна на нещата. Всеки, решил да спазва правилата на живота в пост е започнал да се сблъсква с различни обстоятелства - изведнъж изникват от нищото проблеми, конфликтни ситуации в къщи и на работното място, а поста изисква особено смирение и особена дистанция от света. Съвременният свят постоянно ни дърпа за ръкава, като се стреми винаги да ни отдалечи от главното, на което трябва да бъде настроена християнската душа привеждане на душата в синхрон с Горния свят - така, както се настройва музикален инструмент .Нищо чудно, че древните монаси , след Прошки в неделя  отивали в пустини, гори, на места на пълна усамотение, така че да не се изкушават от хората, а да бъдат само с Бог, да си сами с Него и само с Него. Дори семействата  се усамотявали всеки в стаята си , за да общуват по-малко, да се молят повече, и всички възможни места, на които хората могат да се виждат за обичайните светски комуникации обезлюдявали. За нас това е много трудно, не е възможно в днешно време това да се случи по този начин.

Независимо от това, през последната седмица на Великия пост ни се дава прекрасна възможност, ден след ден, като си припомняме последните часове на престоя на Земята на нашия Господ Исус Христос и неговите ученици,  да преминем този уникален период и заедно с Него и Неговите съвременници да минем през всичко, което е описано подробно в четирите Евангелия, и мислено да сме в Ерусалим, на Елеонската планина, и да Го следваме, да се крием в тълпата в  Неговия Кръстен път, да Го оплакваме , да скърбим и да Го познаем и да тържествуваме, когато в Йерусалим по свещите тръгва Божествения огън.

Велик понеделник

Първите три дни на Страстната седмица са посветени на възпоменанието на последните разговори на Исус Христос с хората и учениците. В понеделник в църквата звучат  думите на Спасителя за края на света. Чете се евангелската притча за безплодната смокиня, символ на душата, която не дава духовните плодове - истинско покаяние, вяра, молитва и добри дела. В този ден също се почита старозаветния патриарх Йосиф, продаден от братята си в Египет, като прототип на страданията на Исус Христос. В крайна сметка, победата на Йосиф и връщането му в Египет е предвестник на Възкресението на Христос и Неговата победа над света. Подобно на Йосиф, простил на братята си и предоставяйки им земни блага, Христос взема върху себе си греховете на падналото човечество.

В древността на този ден започвала подготовката за Великден - жените почиствали къщата, а мъжете подготвяли фураж за храна на животните за цялата светла седмица след Великден.

Велики вторник

Във велики вторник в храма звучат притчите на Исус Христос, които ни напомнят за необходимостта да бъдем винаги готови да посрещнем Господа. Притчите на Спасителя са прости в избора на теми и същевременно са с дълбок смисъл. Те ни посочват християнския път и формират  хармоничен поглед към живота: "Божието Слово - това е словото на живота, слово непреходно, имащо пряко отношение към всички времена и всички хора." На този ден също се почита изобличението на  фарисеите и книжниците от Спасителя..

Велика сряда

Във Велика сряда християните скърбят за предателството, което е извършил Иуда Искариотски спрямо своя Учител и сравняват от една страна жизнения път на Иуда, който е бивш апостол и съответно е трябвало да бъде образец на праведност при изпълнение на Божиите заповеди, но избрал духовното падение и от друга живота на разкаялата се блудница Мария Магдалена, избрала пътя на спасението и станала предана последователка на Иисус. В Страстната сряда Църквата призовава всеки христянин, вглеждайки се в жизнения път на тези двама човека, да се вгледат и в собствената си душа - с кой искат да бъдат - с предателя или с бившата грешница, извършила в името на Спасителя подвига на жертвената любов.

Велики четвъртък

"Измиване на нозете" - Юрий Кузнецов

Едно от най-ключовите събития в църковната история - в този ден Иисус измива краката на своите ученици, като това е символ на смирението и по този начин им показва, че няма нищо унизително да служиш на някой. Във Велики четвъртък се спомня за Тайната вечеря на Иисус с Неговите ученици. Иисус им показва тайнството на Светото Причастие и затова вечерята е "тайна". Виното и хляба Иисус споделя със своите ученици, като ги нарича плът и кръв.
На този ден също така се възпоминава молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и неговите душевни страдания. Тя е изражение на двете воли, които имал Иисус - Божествената и Човешката „Душата ми е прескръбна до смърт”. - казва Исус. знаейки  за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.„Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.
По-нататък се споменава предателството на Иуда, случило се в Гетсиманската градина. Като приключил Своята молитва, Иисус отишъл при учениците си и им казал:"Ставайте, да отиваме, ето вече се приближава към Мене предаващия Ме".
На Велики четвъртък домакините започват да подготвят дома за Великден - почистват и украсяват дома, мият прозорците след зимата, затова и този ден се нарича Чист четвъртък. Също така в този ден стопанките боядисват яйцата и месят козунаци.

Велики Петък

"Разпятие" - иконописец Юрий Кузнецов

При настъпването на този позорен за човечеството ден , Спасителя останал съвършено сам с всичко, което Му предстояло. Той взел със Себе Си трима от своите ученици - Петър и двамата братя Зеведееви в Гетсимания, но те не могли и да Му дадат и най-малката подкрепа. Той ги помолил да не заспиват и да не Го оставят сам с Неговата мъка: "Душата Ми скърби смъртно, елете тук и бодърствайте с Мен." , но те заспали.
Той отишъл към този подвиг доброволно :"Никой не го отнема от Мен /живота/, но Аз сам се отдавам на него и имам власт ."


На Велики петък се възпоминава съда, разпятието и кръстната смърт на Спасителя,
В църквата се четат 12 евангелия на Светите Страсти Христови или 12 откъса от четирите евангелия , започвайки с прощалната беседа на Спасителя с учениците след Тайната вечеря и завършва с Неговото погребение в гроба от Йосиф Аримафейски, който обвил тялото на Спасителя в плащеница и Го положил в пещерата.