Богородица "Акатистна"или Похвала на Божията Майка

Съществуват няколко разновидности на Богородична икона с името Акатистна.

Икона на Божията Майка Акатистна - манастир Дионсиат, Атон

В манастира Дионсиат на Атон се намира чудотворната икона на Богородица, известна като Акатистна ("Приветствие на Богородица", "Похвала на Богородица" или "Мироточива").
Най-старата на Атон чудотворна икона се намира иконостаса в левия придел на главния храм на Дионсиатската обител. Според древното манастирско предание, това е една от 70-те икони, изографисани от евангелиста Лука. Тя е направена не с бои, а с восък от мастика /храст, който расте в топлите ширини) и образа е размит от изтичането на миро. Размерите на иконата са малки - 33 на 27.5 см.
Тази икона държал в ръцете си константинополския патриарх Сергей Първи, като обходил стените на обсадения от аварите Константинопол(624 г). Със застъпничеството на Божията Майка, градът бил спасен. Пред тази икона бил извършен за пръв път Акатист на Божията Майка.
Също така по време на освобождението на Константинопол от кръстоносците, иконата била начело на войската на император Михаил 8 Палеолог. Иконата била подарена на манастира в чест на неговото построяване през 1337 г.
С Акатистната икона са свързани с много чудеса. През 1592 г. иконата била похитена от пирати и върната почти веднага на манастира, след като в открито море Божията Майка се явила в съня на капитана на кораба и му казала:"Защо ме постави в тъмница, лукави човече? Отведи ме в моето жилище!".Пиратът не обърнал внимание на съня и продължил своя път напред.Изведнъж в морето се разразила страшна буря, и тогава пирата си спомнил за съня. Той потърсил сандъка, в който била иконата и с ужас видял, че сандъка е разбит, а иконата е с размит образ от потекло миро. Пиратът взел иконата в ръце и бурята престанала моментално. Тогава пиратите обърнали кораба и потеглили обратно към манастира. Върнали иконата, а двама от тях приели християнската вяра и станали монаси.



През 1767 г. иконата била отново похитена, но този път от турски разбойници. Те били задържани от гръцки пастири и иконата била предадена на остров Скопелос. Местните жители искали да задържат иконата при себе си. Скоро на острова се разразила епидемия и местните жители върнали иконата обратно в Атон.
В придела, където се намира чудотворната икона се служи литургия ежедневно, а всяка вечер пред светия образ се отслужва Акатист на Божията Майка. На големи празници - Великден, Рождество Богородично и Рождество на Йоан Предтеча иконата се изнася в ковчеже пред лявата колона на църквата.
Сребърната позлатена риза , съгласно надписите на нея е направена от майстор Георги през 1786 г. и е принесена в дар на манастира.

Акатистна Хиляндарска икона на Божията Майка - Хиляндарски манастир, Атон 

Иконата Акатистна на Божията Майка се намира в иконостаса на главния храм на манастира Въведение на Пресвета Богородица.За бързата и помощ, монасите също така я наричат Скоропослушница. 

Данни за появата на този чудотворен образ в Хиляндарската обител не са се запазили до днес. Първото споменаване за нея е от края на 12 век, когато св.Сава Сръбски с помощта на иконата намерил съкровище и това позволило завършването на манастира. 

През 1837 г. по непредпазливост в манастира избухнал пожар и започнал да гори иконостаса, където се намирала иконата. Монасите започнали да се молят на Божията Майка, да бъде спасен Нейния образ. Иконата изобщо не пострадала от пожара. След тази случка пред иконата се отслужил Акатист и оттогава тя получила името Акатистна.

Икона на Божията Майка Зографско-Акатистна - Зографски манастир, Атон

Иконата е известна още с името Предвестителка. Римските папи по всякакъв начин се опитвали да подчинят под своята власт Православния изток и някои от гръцките императори им помагали в това. Латинците искали най-напред да подчинят Света Гора. Те отишли там на място и започнали да се опитват да склоняват монасите към подчинение. Имало и случаи на подчинение, но болшинството от монасите твърдо устоявали православната вяра.

В близост до Зографската обител живеел старец в уединение. По време на молитва пред Божията Майка, той чул глас:"Радвай се и ти, старче Божий!" Старецът затреперил от страх. "Не се бой, - продължил гласа от иконата- "но иди по-бързо в манастира и обяви на братята и игумена, че моите врагове са близо.Който е слаб в духа на търпение, той ще се скрие, докато мине опасността, но тези които желаят страдалчески венец, нека да останат."

Старецът побягнал към манастира с иконата в ръце. Той разказал на братята и игумена всичко, което чул. Една част от братята се скрили в планината, а в манастира останали 26 братя, заедно със стареца.Те се заключили в кулата на манастира  Латинците скоро дошли и започнали да увещават братята да склонят и да приемат католическата вяра и да признаят папата като глава на Църквата, обещавайки им злато и всякакви милости.
"При нас главата на Църквата е Христос- отговорили монасите от кулата- и ние по-скоро ще умрем, отколкото да позволим да се оскверни светостта това място с вашето насилие. "Тогава умирайте!" с ярост възкликнали латинците и запалили кулата. Всички монаси загинали. Това се случило на 10 октомври 1276 г. Иконата, от която стареца чул гласа била открита невредима под опожарената кула.

Света Екатерина - покровителка на знанието и учението; за омъжване и раждане на дете

Света Екатерина Александрийска живяла в 3 век. Дъщеря на знатни родители, тя се отличавала с рядка красота, буден ум, стремеж към истината и непоколебима вяра в Христос. Тя е небесна покровителка на учението и знанията. Молят я за помощ и ученици, и преподаватели.

Как защитава иконата

Иконата на св.Екатерина защитава от грешки, които могат да провалят живота на човека и да погубят неговата душа. Светият образ укрепва вярата и става преграда пред опасностите. Жените, чиято покровителка е света Екатерина придобиват смисъл  на живота си, стават спокойни и умиротворени. Иконата носи благополучие на семейството и защитава семейството от разпадане.

За какво помага иконата 

Иконата на света Екатерина Александрийска помага на тези, които се стремят към знание. Обърнете се към нея, ако искате добро образование. Тя помага при изучаването на всякакви науки, особено при изучаването на чужди езици и математика. Много учебни заведения в Европа носят името на света Екатерина. Прокурори и съдии молят за поддръжка в съдебните дела. На света Екатерина се молят за омъжване и раждане на дете.

                                                          Молитва към св.Екатерина                                            

О, света Екатерина, дево и мъченице, истинска Христова невесто!Молим те, като приела особена благодат от твоя Жених, пресладкия Иисус, както си посрамила прелъстяването на мъчителя с твоята мъдрост, победила си петдесетте витии, и си ги напоила с небесното учение, просветлявайки ги със светлината на истинската вяра, така изпроси и за нас същата Божия премъдрост, та и ние, като разсечем всички козни  на адовия мъчител и презрем суетния свят и плътска съблазън, да се удостоим с Божествената слава, и да станем достойни проводници на  светата  наша православна вяра, и така заедно да възхвалим и прославим в небесната скиня нашия Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух във вечни векове. Амин.  

                                                                                                                                                                                                                                 Манастир в България                                                              Българевският манастир „Св. вмчца Екатерина“, който е единственият посветен на тази светица в България, се намира в село Българево, на 6 км от Каварна..Основан е през 2008 г. В него има мощи на св.Екатерина, донесени от Русия.   

                                                                             

                                                                                     

                                                                                                                                       

Житие на св.Екатерина

Света  Екатерина се родила в Александрия и била дъщеря на царя на александрийски Египет, Константин, Празникът се празнува на 24 ноември.

Света Екатерина била надарена с голяма красота и познавала  гръцката философия, медицина, риторика и логика. Всички млади мъже от околията, както и от  царското семейство искали ръката и, но нито един от тях не бил избран от нея. Тя заявила на своите родители, че е съгласна да се омъжи само за този, който е по- славен, по-богат, по-хубав и по-мъдър от нея. 

Нейната майка, вярваща тайно в Христос, я изпратила за съвет при своя духовен отец – свят старец, който живеел в пещера, недалече от града. Като я изслушал, старецът и разказал, че познава познава някой, който я превъзхожда във всичко това и и подарил икона на  Пресвета Богородица и Христос. 

Екатерина се молела цяла вечер; и нейните молитви били чути, и се явила Пресвета Богородица, Която Го помолила Сина си да погледне младата девойка пред Него. Но Детето обърнало глава, за да не гледа Екатерина, казвайки, че тя е горделива, нейните предци са недостойни, не е измита с водата на Светото Кръщение и не е белязана  с печата на Светият Дух. Натъжена, Екатерина се върнала при стареца; за да я научи на правата вяра и да я научи да се моли. Старецът я покръстил в името на Христа. И още веднъж света Екатерина имала визита от Пресвета Богородица и Христос. Но този път Господ нежно я погледнал , давайки и пръстен – чудесен подарък за небесен брак. Като се събудила на сутринта тя видяла пръстена на ръката си. 

В това време и самият император Максимилян бил в  Александрия, по случай тържествата за езически  празник. Поради това, много жертвени животни били приготвени по случай празника.. Гледайки на тази неправда, изпълнена с љубов и вяра, Екатерина отишла при императора. Тя разказала за своята вяра в единствения Бог и  разобличила грешките на езичниците. С цел да я убеди къде греши, императорът повикал петдесет мъдреци, за да спорят с нея и да я посрамят. Но Екатерина победила в спора. Разярен, императора наредил всички мъдреци да бъдат изгорени. По молитвите на Света Екатерина всички мъдреци приели Христовата вяра и станали християни. Императорът, като видял това разбрал, че няма да я накара да смени вярата си по този начин. Затова започнал да я и разказва за своите богатства и и слава. Но след като тя остро го отбила, той я хвърлил в затвора. Съпругата на императора била възхитена от Екатерина, и също приела хреитиянската вяра. В най-трудните моменти на своето мъченичество и се явил ангел Господен, а след това и Самия Господ Христос. След многото мъчения тя била убита в нейната 18 годишнина. Чудотворните мощи на Света Екатерина почиват на Синай в манастира Света Екатерина. Манастирът е един от най-древните манастири, построен от император Юстиниян през 4 век в подножието на планината Синай, известна като планината на Моисей.Съгласно Стария Завет на върха на планината Бог явил на пророка Моисей Своето Откровение за 10 Божи Заповеди. В параклиса Св.Троица, разположен на върха на планината се пази камъка, който Господ превърнал в Скрижал. Тук се намират и много други светини, които привличат много поклонници. До върха се стига по два начина: изсечените в скалите стъпала 3750  или известна като Стълбата на Покаянието или Камилската пътека, която била направена през 19 век за тези, за които древния път бил непосилен - една част от трасето се изминава с камили.Първоначално манастира се казвал Преображение или Неопалима Къпина.През 11 век, във връзка с почитанието към св.Екатерина , манастира бил наречен на нейно име. Първите заселници в тази свята земя били отшелници, които живеели в пещерите през 3 век. Само в празнични дни те се събирали около Неопалимата Къпина и извършвали богослужения. Неопалима Къпина в Стария Завет е горящ, но не изгарящ храст, в който Бог се явил на Моисей, който пасял овце в местността. Когато Моисей се приближил да види какво се случва, Бог го призовал да изведе народа на Израил от Египет в Обетованата земя. Неопалимата Къпина е един от старозаветните символи, указващи за явяването на Божията Майка.  В манастира се пазят мощите на св.Екатерина - главата и десницата.

Св.Стефан - за изцеление от тежки болести, при финансови затруднения, за подобряване на съпружески отношения

Свети апостол първомъченик Стефан е най-старшия сред седемте дякони, поставени от апостолите, затова е наречен архидякон.Стефан е бил помощник на своя учител Иисус Христос. Бил е отговорен за разпределението на храната и много благороден и мил. Той дори помолил Господ Бог да прости на онези, които го убиват с камъни. Той призовавал за прошка, че трябва да се прощава, въпреки, че ти правят лошо. Преди да почине архидякон Стефан казва: „Оставете ги. Те не знаят какво вършат. Тях ги е обсебил дявола”. Той е първият Архидякон, умрял за христовата вяра. Името му означава „венец” – той е венецът на църквата, вратата на храма. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса. 

Коптска икона на св.Стефан

Как помага иконата на св.Стефан

Иконата помага за изцеление на душевните и телесните болести. Особено помага за изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи. Вярва се, че св.Стефан присъства невидимо сред хората и помага да се придобие истинска вяра.

Архидякон Стефан е покровител на църковния клир, и особено на мисионери и катехизисти. Към него молитвено се обръщат за помощ при гоненията, вразумяване на невярващи близки и  хора попаднали в секти.

Чудотворна икона на св.Стефан има в манастира Костамонит в Света Гора. Според преданието иконата била изпратена като дар от Йерусалим по време на царуването на Алексей Комнин. По време на иконоборчеството иконата била хвърлена в огън, но не изгоряла, а само потъмняла.

Молитва

О, свети първомъчениче, апостоле архидяконе Стефан!  С преколонени колена, душа и сърце те молим: въздигни ръцете си към Господа и се помоли за целия човешки род на Ходатайката към Светия Син, Пресветата Майка Богородица за нас (имената), които ги гневим със своите грехове и ленност, помоли нашия Благ Спасител да ни подаде благодат и благовременна помощ за покаяние, с твоето представителство и застъпничеството на Божията Майка, в деня на страшния и справедлив съд, да не ни съди по нашите грехове, но по Своята щедрост, да бъде от тебе помолен и да каже на душата наша: аз съм вашето спасение во веки веков. Амин.

Житие

Свети Стефан произхождал от евреите, живеещи зад граница. Такива евреи наричали елинисти, понеже у тях се усещало влиянието на гръцката култура, доминираща в Римската империя. След слизането на Светия Дух над апостолите, Църквата бързо се разраствала, и възникнала необходимост от закрила на сираци, вдовици и бедни, приели покръстването. Апостолите предложили на християните да излъчат 7 достойни мъже за опека на нуждаещите се. Тези хора били посветени в чин дякон (означава помощник, служител) и апостолите ги направили първи свои помощници. Сред дяконите се отличавал особено един, наречен архидякон със своята крепка вяра и дар слово. Скоро дяконите, освен грижата за бедните , започнали да приемат участие в молитвите и богослуженията.                                                         Стефан проповядвал словото Божие в Йерусалим, като подкрепял своите слова с чудеса и знамения. Той станал известен за много кратко време и това настроило фарисеите срещу него. Те го изправили пред техния съд, с обвинение че със своите проповеди той обижда Бог и пророка Моисей. В своя защита св. Стефан изложил пред съда историята на еврейския народ с ярки примери как евреите винаги убивали изпратените им пророци. Членовете на съда още повече се разгневили.

В същото време Стефан видял как над него се разтворило небето и той възкликнал:"Виждам небесата и Сина Човешки, Който стои отдясно на Бога". Чувайки това, членовете на съда се разгневили още повече. Стефан бил убит с камъни и това събитие било описано от евангелист Лука в книгата Деяние на апостолите.На това събитие присъствал Савел - младеж, който одобрявал убийството.                                                                                                                         На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от "благоговейни човеци", които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2)- законоучителят Гамалиил и синът му Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на св.Стефан в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.     Така архидякон Стефан станал първи мъченик за Христа 34 години след Рождество Христово. След това за почнало преследването на християните и те били принудени да бягат в различни части светите земи и в съседни страни. Така християнската вяра започнала да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на св.Стефан не била пролята напразно. Скоро след това Савел се покръстил и станал известния в историята апостол Павел - един от най-знаменитите проповедници на Евангелието.                                                                  

Мощите на св.Стефан

Мощите на св.Стефан били открити почти 400 години след неговата смърт, през 415 г. Историята на тяхното откриване била описана от палестинския свещенник Лукиян. Той сънувал Гамалиил, който погребал тялото на св. Стефан на негова земя, в близост до Йерусалим - в Кафар-Гамала. Според разказа на Лукиян при откриването на мощите въздуха се изпълнил с благоухание и 73 човека се изцелили от различни болести. Мощите били пренесени в Сионската Църква в Йерусалим, но част от праха и няколко кости Лукиян предал тогава на намиращия се в града испански свещеник. В Йерусалим, на предполагаемото място на мъченическата смърт на св.Стефан била построена базиликата св. Стефан.                                            

Манастири и църкви св.Стефан              

                                          Сапаревобански манастир Свети Стефан

  Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.

Предполага се, че манастирът "Св. Стефан" е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси.                                                                                                                                                                                      Църквата Свети Стефан в Истанбул                                                                                                 Известна като Желязната църква, тя е една от най-уникалните български църкви.                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Църква Свети Стефан в Несебър                                                                                       Църквата "Св. Стефан", наричана също "Новата митрополия "  е построена през XI век и се намира в близост до пристанището. Тя е също трикорабна, а външната украса е така живописна, че дава началото на бъдещия типичен несебърски стил в градежа и разкрасяването на църквите от по-късно време. Гледжосани керамични фигури с различен цвят, глинени майолики и емайлирани плочки са вградени като меандри на лицевата страна на църквата, отделяйки и украсявайки архитектурните й компоненти. Основните фрески са датирани от 1599 година. Владишкият трон и олтарът са от дърво и са изработени през по-късния XVII век.  http://www.burgas.utre.bg/2014/04/10/221155-ikona_na_sveti_stefan_v_nesebur_vdigna_na_kraka_paralizirano_dete                                                                                                                                                                                                                               Църква св. Стефан София                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Чудотворна икона на Божията Майка "Избавителка от беди"

90 години са изминали от момента, когато в малкото селце от Самарска губерния Божията Майка е проявила своята велика милост, показала е своето небесно застъпничество за целия човешки род.
Пресветата Богородица се явява в Ташла в трудно време, когато от никъде не очаквали помощ.
И сега Тя помага със своята чудотворна икона "Избавителка от беди" и със светената вода, бликнала в близост да лекува и да помага на хората, да ги призовава към вяра и към спасение на душата.

История на появяване на иконата

На 21 октомври 1917 г. жителка на с.Тешла, послушницата Екатерина Чугунова сънувала Божията Майка, Която и показала място в селото, където да бъде намерена Нейна икона. Екатерина разказала на 2 свои приятелки за съня си, и трите отишли на посоченото място.
По пътя Екатерина видяла 2 ангела, които носили икона на Божията Майка, озарена с ярко сияние. Когато стигнали в близост до мястото, видението изчезнало. Двете и приятелки не видели нищо.

Най-накрая те стигнали до мястото, където Екатерина видяла видението да изчезва. Едната и приятелка започнала да разкопава указаното място с мотика, и изведнъж усетила нещо твърдо. В същото време около тях се събрали хора. Тя започнала да разравя земята с ръце, и извадила от там икона на Божията Майка - неголяма, която лежала с лика нагоре. В момента, в който жената извадила иконата, от земята бликнала вода.

Иконата била отнесена в храма на селото, където я положили за поклонение, заедно с иконата на Св.Троица.

Новината за появата на иконата бързо обиколила съседните села, и скоро в Тешла започнали да идват тълпи на поклонение пред иконата. Край извора, където бликнала водата започнали да отслужват молебени и в това време започнали да се случват чудотворни изцеления.

Виждайки това непрекъсващо поклонничество, местната власт се уплашила не на шега, и църквата скоро била закрита. Иконата дали на местното зърнохранилище, и често работещите там чували църковни песнпения. Иконата била изнесена от две послушници. Как ли не се опитвали комунистите да я открият, но не могли. Тогава решили да закрият извора със светена вода. До него била построена ферма за животни, а извора закопали. Но силата на Божията Майка е толкова велика, че както и да затрупвали извора, той бликвал на друго място.
Когато в края на войната разрешили църквата да бъде отворена отново, се струпало цялото население да помага в почистването и. Иконата на Божията Майка била върната в църквата отново.

Молитва пред иконата на Божията Майка "Избавителка от беди"

О, Майко Божия, помощ наша и защита, бъди наша избавителка, на Теб се уповаваме и винаги Те призоваваме! Смили се и помогни, пожали и избави, чуй нашата скръбна молитва, успокой ни и ни зарадвай, любящите Твоя възлюбен Син, на Него слава, чест и поклонение, с Отец и Светия Дух, во веки веков. Амин.

Чудеса

Имала съм щастието да посетя много манастири и свети места, но моите пътувания прекъснаха, когато заболях тежко. Диагнозата, която ми поставиха беше туберкулоза, като ми предложиха операция, защото състоянието ми се влошаваше всеки ден.
Изпаднах в отчаяние, не знаех какво да направя. В първата седмица на Великия пост отидох на изповед при свещенник Николай в Ташла. Той ме посъветва да пия билки и да се помазвам с осветено масло от иконата на Божията Майка "Избавителка от беди".
През целия пост ходих с автобус до храма, и се връщах пеша. След поста отидох в туберкулозния диспансер в Самара и изследването показа: никакви петна, белия дроб беше съвършенно чист. Всички лекари бяха изумени, а моята радост нямаше граници.
Р.Б.Галина, с.Мусорка

Чудотворната икона на Богородица от Пазарджик и Църквата Успение Богородично

Българската земя е източник на неизказана благодат и в нашата страна има много различни по вид благодатни места. Едно от тях е най-старата и най-голяма църква в Пазарджик -"Успение Богородично", повече известна като "Света Богородица". На днешното си място църквата е построена за пети път. Църквата е обект 35 от 100 национални туристически обекта на България.

Свидетелство за миналото на църквата в Пазарджик е от 17 век от пътешественика Луиджи Марсили, който през 1680 г. отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм "Там има арменци и гърци, които имат черква , посветена на Св.Мария". 

Първото българско свидетелство с точна дата за миналото на църквата е от Стоян Захариев.Той пише: "След като се умножили българите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, където имало надпис:"Тая митрополия се съгради със спомоществуванията на тукашните христолюбиви граждани и с настояването на Епископът свети Агатонийски Кирил в лето 1712 г.". Известно е, че през втората половина на 18 век е ръкоположен епископ Дионисий. Той ръководил епархията повече от 40 години. Новоизградената през началото на 18 век църква, била разрушена заедно с митрополията от разбунтували се еничари през 1790 г. Християните в града останали повече от 10 г. без храм.

В съвременния си вид църквата е изградена през 1836-1837 г. Легендата гласи, че турския управител на града позволил на българите да построят църква, не по-голяма от волска кожа и не по-висока от джамиите в града. Но майстор Димитър нарязал кожата на тънка лента и оттук дошъл и размера на настоящата църква. Като видял това, турския валия оценил изобретателността на българите и им разрешил да я построят.

Църквата е тикорабна базилика с три портала -централен -на Света Богородица, ляв - на св.Харалампий и десен -на св.Мина и два параклиса - на св.Архангел Михаил и на св.Никола.

 Жителите на града наели даровитите майстори от Дебърската школа, които изработили иконостаса. Уникалната ажурна дърворезба на иконостаса е изработена от орехово дърво и иконостаса е един от най-големите и красивите на Балканския полуостров, под егидата на ЮНЕСКО. Авторът на дърворезбата е Макарие Негриев, гробът на който се намира зад олтара на храма.

Стенописите са направени от майстори на Самоковската школа - Христо Димитров, неговия син Димитър и внукът Станислав Доспевски. Днес стенописите на църквата заемат над 3000 кв.м. Иконите на църквата са 221, като някои от тях са от старата църква. Най-старата икона е иконата на св.Дионисий от 1815 г. През 1819 г. е нарисувана иконата на св.Харалампий. 

Иконата на св.Кирил и Методий е нарисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

Чудотворната икона на Богородица с Младенеца е една от най-впечатлителни и силни реликви в църквата. Нейният произход и иконописец са неизвестни. Единственото известно за нея е написано в долния десен ъгъл: Дар от семейство Михаил и Мария Джабарови. Предполага се, че причината за дарението е появата на дългоочаквана рожба в семейството.

Много деца са се появили на бял свят след съкровенна молитва пред святия образ. Когато застанеш пред иконата те обзема  спокойствие и тя има толкова силна притегателна сила, че е трудно да се разделиш с нея. Пред нея чувстваш майчината любов на Божията Майка и всеопрощаващата И доброта и загриженост за теб.