Донска икона на Божията Майка - за изцеление от тежки недъзи и неизлечими болести; при големи тревоги

Донската икона на Божията Майка се счита за една от най-древните светини на Руската Православна църква. Предполага се,  че е изографисана през 14 в. и е заслужила всенародна почит след победата на Куликово поле. Преданието говори, че точно пред тази икона са се молили войните за защита на родината. Пред Донската икона и сега се молят за мир, за съхраненение на суверинитета, за прекратяване на враждата и за победа в случай на война. 

За какво се молим пред иконата

Донската икона на Божията Майка се е прославила в цяла Русия след голямата победа на Куликово поле. От този момент иконата се счита за покровителка на Русия и пред нея се молят за защита от враговете на държавата и от войни.

Освен това съществуват немалко свидетелства за това, че поради горещите молитви пред Нейната Донска икона хората получават изцеление от най-тежките недъзи, в това число и неизлечими болести. 

Смята се, че пред иконата можем да се молим за всичко, което тревожи душата ни - и ако помислите на човека са чисти, то Богородица непременно ще откликне на нашата молба. 

Молитва

О, Пресвета Владичице Богородице, Блага и Бърза наша Застъпнице! Възпяваме  с благодарност Твоите дивни дела! В песнопения славим Твоето постоянно застъпничество за православните християни, което винаги явяваш чрез Твоята чудотворна Донска икона: като ни защитатваш от видими и невидими врагове, спасяваш ни от жестока смърт, пресушаваш сълзите в очите, превръщаш плача в радост. Бъди и за нас Пречиста Богородице, утеха в беди, възкресение на надеждата, извор на милост, дарувай ни неизчерпаемо търпение в скръбни времена. Дай на всекиго според неговата просба и нужда: възпитай младенците, дай целомъдрие на младежите и ги научи на почит Божия, ободри унилите и подкрепи немощните старци. Посети болните и скръбните, смегкчи злите сърца, укрепи братската любов, изпълни сърцата ни с любов и мир. Примири добросърдечна Майко враждуващите и оправдай оклеветените. Унищожи пороците, за да не стигат греховете ни до Всеобщия Съдия и да не ни застигне праведния Божий гняв. С Твоите молитви и покров ни огради от вражески нападения, глад, унищожение, пожари, от меч и всяко друго страдание. Уповаваме се по Твоите молитви да получим от Всевишния прошка и пълно заличаване на нашите грехове. Умоли Господа да ни въведе в Царството Небесно и след края на живота ни да застанем отдясно на Неговия престол, където Ти, Всевъзпявана Майко предстоиш във вечна слава пред Света Троица. Удостой и нас, заедно с ангелите и светиите да възхваляваме там Пресвятото име на Твоя Син и Неговия Безначален Отец и Светия, Благ и Живототворящ Дух во веки веков. Амин.

История на иконата

Откъде се е появила Донската икона на Божията Майка никой не знае. Според една от версиите тя била нарисувана от Теофан Грек, а според други донските казаци я предали на руснаците в навечерието на битката при Куликово поле.

Именно с победата тогава тази икона получила широко разпространение и всенародна любов в Русия. 

Според преданието много царски особи са, в това число и Иван Грозни са прекарвали часове пред иконата. 

Поход в Казан

Летописите гласят, че през 1558 г. преди да се отправи на военен поход в Казан, цар Иван Грозни прекарал няколко часа на колене пред Донската икона. Той молил Пресветата Дева за победа на руската войска. Казан бил превзет, а от благодарност царя заповядал иконата да бъде пренесена в Благовешенския събор на Кремъл.

Нападението на кримскте татари през 1591 г.

През 1591 г. руската войска водила ожесточени битки с шведите в северната част на Русия. Възползвайки се от това, кримските татари организирали военен поход към Москва. По указанията на цар Теодор Иванич около Москва било извършено литийно шествие с Донската  икона на Божията Майка. Била организирана походна църква в лагера на руснаците.

На следващия ден се състояла ожесточена битка. Руската войска, която била много по-малочислена победила татарите. На мястото на походната църква години по-късно бил изграден Донския манастир.

Впоследствие в историята на Русия се появявали още свидетелства за чудотворната помощ на Донскат икона. Освен помощта във военните действия се добавили истории за изцеление от тежки болести и за светла помощ при всякакво дело и беди.

Сега иконата се намира в Третяковската галерия. Всяка година на празника на манастира иконата се носи там, където се извършва празнично богослужение.

Свети Димитър - при недоброжелатели и стихийни бедствия; за получаване на увереност; при парализи

Свети Димитър Солунски пострадал в името на вярата в началото  на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Св.Димитър успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи.

Как защитава иконата

Иконата на св.Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло. Той е непрестъпна крепост за недробожелатели и стихийни бедствия. Вие и вашите близки ще придобиете увереност и ще се избавите от безпокойството за бъдещето.

За какво помага иконата

Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото. 

Молитва

Свети и славни великомъчениче Христов Димитре, бърз помощник и топъл защитник на всички, с вяра обръщащи се към теб! Стоящ с дръзновение в небесното царство, измоли от Него опрощаване на нашите грехове, и избави нас от всепогубващите язви, трус, потоп, огън, меч и вечни кавги. Моли за Неговата благодат, да дари всеки град, всеки храм и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя за победа над врага, мир, тишина, твърдост във вярата и благочестие за цялата наша държава: на всички, почитащи твоята честна памет, измоли благодатна подкрепа за благи дела, за да можем с твоите молитви да наследим Царството небесно за вечно прославяне на Отца, Сина и Светия Дух! Амин.

Празник

26 октомври - Димитровден

В кои храмове има икони на светеца

Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.

Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.

Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година.

През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците.

След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".

Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.

Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.

Сградата е под егидата на Юнеско. На стените на базиликата са съхранени мозайки, на които е изобразен св.Димитър. В Солун се появили и икони с неговия образ. В ранните изображения светецът е изобразяван в патрициански дрехи, а в по-късните след 11 век светецът е изобразяван във военни дрехи и с копие или меч.

Св. Димитър е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. 

В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново.

В нея са коронясани първите български владетели от Асеневата династия -Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.

Друга старинна църква в България, носеща името на светеца се намира в с.Паталеница, Пазарджик.

Църквата датира от 12 в. и е обявена за паметник на културата. 

Църква св.Димитър в с.Свирачи с чудотворна икона на Божията Майка

Манастир Св.Димитър - с.Лозен

Житие на св.Димитър

Византийският град Солун празнувал - на консула му се родил син. Радостта на бащата била толкова голяма, че искал да я сподели с всички. Но градоначалника имал тайна, която пазел много усърдно. Той и жена му вярвали много силно в Христос. По това време, в края на 3 век, всички всички хора, изповядващи християнството ги очаквала смърт.

На бебето дали името Димитър. Когато поотраснал, една сутрин майка му и баща му го събудили и завели в тайна стая на къщата им. На стената малкия видял две картини, нарисувани на дърво - на едната имало мъж, на другата - жена. Той не можел да отлепи погледа си от тях - толкова доброта струяла от образите. Родителите му разказали, че пред него са образите на Единния Истинен Бог и образа на Пресвета Богородица.

Известно време след това родителите извикали свещенник и още няколко християни и Димитър бил кръстен.

Малко след като навършил пълнолетие св.Димитър загубил родителите си, защото те били много възрастни, когато той се родил.

Подвиг в името на Христа

Бащата на св.Димитър бил много уважаван човек. Като разбрал за неговата смърт, императора предложил на Димитър да стане проконсул. Младият човек се съгласил. Длъжността му дала възможност да се обръща към хората със Словото Божие. Прославяйки Христа, той приобщил много езичници към вярата и станал апостол в родния си град.

Св.Димитър знаел, че императора изпитва неистова омраза към християните и че рано или късно ще го унищожи. Той разпродал цялото си имущество, а получените пари раздал на бедните. Раказвайки на хората за Христа, той се готвил за мъченически подвиг. Така се и случило. До императора достигнал слуха, че в Солун са се появили много християни и причина за това е новия консул. Арестували младия Димитър. Той не отрекъл, а потвърдил, че вярва в Христос. След това веднага го хвърлили в тъмницата. В сумрачната килия му се явил Ангел Господен, който му дал сили за подвига.

Победа с името на светията

В това време императора се отдал на развлечения - на любимите му бойни игри. Всяко състезание завършвало със смърта на победения. Неизменен победител бил любимеца на императора - боеца Лий. Никой не искал доброволно да се бие с него. За следващата му битка бил призован Нестор - също християнин. Той отишъл при своя учител Димитър и поискал благословението му. Светецът го прекръстил и казал:"Ти ще спечелиш битката".

Нестор отишъл без страх и посрещнал противника си. Боят продължил недълго и християнина победил. Императорът много се разгневил и заповядал да убият Нестор, и след него и Димитър.

Тайно, под прикритието на нощта, християни изнесли тялото на светеца и го погребали. Верният му служител Луп запазил окървавената дреха и пръстена на светеца. С тези вещи той излекувал няколко болни човека, но бил също убит, когато императора разбрал за това.

Много години след това, когато гоненията над християните престанали, хората, които не забравили за свети Димитър построили храм над мястото, на което бил погребан.

Чудеса

През 412-413 г. велможа на име Леонтий построил църква в Солун заради чудотворното си избавление от паралич. По време на строителството били намерени мощите на св.Димитър.

Като се завърнал в родната си Илария, Леонтий взел със себе си окървавената плащеница на светеца, за да построи още един храм там. С помощта на молитви бил излекуван и управителя на областта от тежка болест.

Още много чудеса се случили от мощите на св.Димитър. Веднъж светецът се явил на презвитера на Солун и му казал, че той ще защитава града и неговите жители. Когато Солун бил нападнат от вражески войски, жителите се готвили за  гибел. Но на седмия ден врага отстъпил. Оказало се, че противника видял окъпан в светлина мъж, с бели дрехи и бял кон. Зад него имало огромна войска. Така св.Димитър защитил родния си град, а след време спасил жителите от глад, като изпратил кораби с жито към Солун.

През 12 век се появили сведения за мироточение от мощите на светеца, затова също освен Димитър Солунски, светеца още е известен и като Димитър Мироточивия.

Много други чудеса са описани в историческите книги. 

Едно от чудесата е свързано с военачалник, който имал стомашно кръвотечение. Лечението не помагало, и когато бил изгубил много кръв той помолил да го отведат в църквата на св.Димитър. Там, на място му станало по-добре и той оздравял.

Друг военен, бил изгубил разсъдъка си, все едно го завладели демони. Неговите близки на сила го завели в храма и го оставили там цяла нощ. На сутринта от храма излязъл съвсем оздравял човек.

Пресветата Дева от Париж 1830 г. или Девата на Чудотворния медальон

                                                  История
Зое Лабуре се родила на 2 май 1806 г. в селце близо до Дижон, Франция.От ранно детство тя чувствала призвание към духовен живот и на 24 г. тя постъпила в ордена на Сестрите на Милосърдието, където приела монашеското име Екатерина. След недълго пребиваване в манастира на ул. Де Бак /Rue du Bac/ 140, Ekатерина била удостоена с първото явяване на Дева Мария там, в параклиса на манастира

                                      

Първо явяване :18 юли 1830 г.

Било 11.30 часа вечерта, 24 годишната сестра Екатерина Лабуре се събудила от това,че някой три пъти я извикал по име. Тя станала от леглото и видяла  до него дете на около 5 години, от което струяла светлина / това бил нейния Ангел-Хранител, който бил в образа на дете/. То стояло  право до леглото и казало: "Ела след мен в параклиса - там те чака Пресветата Дева." Екатерина веднага се облякла и последвала Ангела. Когато влязла в параклиса Екатерина не видяла Девата, и започнала да се моли. Половин час след това Ангела казал: "Ето, Пресветата Дева идва".Екатерина чула шум от коприна, и изведнъж от лявата страна на иконата на св.Йосиф тя видяла Пресветата Дева, Която се спуснала от горе и седнала на свещеническия престол. Света Екатерина паднала на колене пред Пресветата Дева и положила ръце на коленете И.
                            
Беседата продължила 2 часа. Божията Майка казала на св.Екатерина Лабуре, че Бог и поръчва мисия. Поради това, тя ще преживее много трудности. Пресветата Дева и казала, че ще настъпят тежки времена. Целият свят ще преживее хаос, ще се случат тежки събития. Към Кръста ще започнат да се отнасят с презрение. С голяма скръб Тя казала, че раната в ребрата на Бог отново ще се отвори. Но след това Тя съобщила с бодър глас:
"Идвайте да се молите тук, на този олтар и всеки, който с ревност и упование помоли за милост тук, ще я получи. Ще я получат и богати, и бедни."

Второ явяване: 27 ноември 1830 г.

В 5.30 сутринта сестрите се събирали в параклиса за сутрешна молитва. Неочаквано сестра Екатерина чула същия шум от коприна, като при първото явяване на Божията Майка. Тя стояла отляво на иконата на св.Йосиф. Цялото явление се състояло от символически сцени и знаци. Богородица стояла във въздуха. Била облечена в розова дреха и Цялата сияела, краката И се опирали на полукълбо на глобус и тъпчели змия,  а в ръката Си държала златна топка, завършваща с кръст, която изпратила към Небето.
                                      
Екатерина чула глас:" Това полукълбо представя целия свят, включително Франция, и всеки човек." В следващия момент красиви лъчи от светлина излезли от ръцете И, окичени със златни накити. В този момент св.Екатерина чула отново глас:" Тези лъчи са символ на милостта, която всеки моли от Мен." В този момент цялото явление придобило овална форма и по края и се появил златен надпис на следните думи:

"О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!"

Богородица дала на сестра Екатерина следното поръчение:"Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка". След това формата се обърнала и Екатерина видяла обратната страна на медальона - в центъра му била сложена буквата М с изнесен над нея кръст, основата на който влизала в буквата. В долната част имало две сърца: едното на Нашия Бог Иисус Христос, увенчано с бодли, а другото на Божията Майка, пронизано от мечовете на страданието. Тези символи били обрамчени с 12 звезди, напомнящи за видението на св.Йоан в 19 глава на Апокалипсиса, или Книгата на Откровението.

                                  
На следващата година явленията продължили и Божията Майка всеки път давала на Екатерина едно и също послание: "Кажи по този образец да направят медальон. Всеки, който го носи, ще получи изобилна милост, особено ако го носи на врата си. Всеки, който с вяра чете тази молитва, ще получи особеното покровителство и изобилната милост на Божията Майка".
Дълго време сестра Екатерина се борела с недоверието на свещеника, на който разкрила виденията, и най-накрая успяла. Най-накрая, 2 години след това медальона бил произведен. Първоначалното наименование на медальона било "Медальон на Пресветата Дева Мария Непорочното Зачатие". Но 7 години след това, в резултат на многочислени изцеления и изпълнения на молитви, започнали да го наричат "Чудотворния медальон".
От този момент кратката молитва "О,Мария, без грях заченала, моли се за нас, прибягващите към Теб!" била произнесена от вярващите милиони пъти. Четири години след това Пресветата Дева Мария потвърдила тази истина за вярата, като казала на св.Бернадет по време на явяването си в Лурд :"Аз съм Непорочното Зачатие".
Екатерина Лабуре починала на 31 дек 1876 г. Нейното тяло било извадено 56 г. във връзка с процеса на канонизацията и нейното тяло се оказало нетленно.

Благодарение на чудотворния медальон се случили многобройни изцеления, включително на безнадежно болни хора. В американския град Филаделфия за периода 1930-1950 г. били регистрирани 750 хил. милости и изпълнения на молитви.

Явяването на Божията Майка и образеца от медальона, който получила Екатерина по време на явленията са признати официални от Апостолския престол.

На линка по-долу можете да изпратите своята молитва или благодарност:

http://www.chapellenotredamedelamedaillemiraculeuse.com/langues/english/prayer-intentions/

Всеки вторник, изпратените молитви се носят в параклиса - изпратени през сайта, по телефон или по пощата и се предават на Божията Майка по време на месите в 12,30 15.30 и 17,15 часа.

Дева Мария от Гваделупа

Този образ на Богородица е най-почитаемия в Латинска Америка. 

История на иконата

Един от първите източници, разказващи за произхода на неръкотворния образ са ръкописите на Луиза Ласо де ла Вега, датиращи от 1649 г. Според тях Богородица се явила 4 пъти през декември 1531 г. на мексиканския селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин.

Според ръкописите първото явяване е в началото на декември, когато Хуан видял Дева Мария на хълма Тепейак (северно Мексико). Tя го заговорила и му казала, че иска да бъде построен храм на това място. Богородица настояла Диего да отиде и да съобщи на епископа на Мексико за това. Тя изглеждала като красива местна девойка с тъмна кожа.

Бедният селянин послушал загадъчната непозната и се отправил при францисканския епископ. Той приел селянина, изслушал разказа му, но го помолил да отиде пак, за да има време да размишлява над разказа му. Като се връщал към дома си, Хуан отново видял Мадоната на хълма. Той и разказал, че епископа не повярвял. Тогава Богородица настояла на другия ден селянина да отиде пак при епископа и да подчертае, че това желае Пресветата Дева Мария, Майката на Бог.

В неделя Хуан Диего се отправил първо към църквата, и след това към епископа. Но епископа отново бил измъчван от съмнения и помолил Диего да предаде на Богородица, че му е нужен знак свише. На хълма отново го очаквала Божията Майка, Която помолила Хуан да дойде на другия ден, за да получи "знак" за епископа.

В понеделник Хуан трябвало да посети болния си чичо, и за да не срещне Божията Майка се отправил по друг път, но въпреки това срещата се състояла. Тя успокоила селянина и му казала да не бърза да ходи при болния, защото той вече е оздравял, а по-добре е да отиде на хълма и да вземе оттам потвърждението на Нейните думи за епископа.

Според преданието, когато Хуан се изкачил на хълма, останал изумен. Въпреки, че било зима целия хълм бил изпълнен с цъфнали рози. На хълма го чакала Божията Майка: "Това е моето знамение. Вземи тези рози, загърни ги в наметалото и ги отнеси на епископа. Този път той ще ти повярва." Той отрязал няколко рози и ги сложил в наметалото си. Отишъл при епископа, разтворил наметалото си и ги изсипал пред епископа. Всички присъстващи в този момент паднали на колене, защото на наметалото на селянина бил изобразен образа на Божията Майка. 

На хълма била построен храм в чест на Божията Майка Гваделупска, където започнали да се стичат милиони поклонници от цяла Америка.
По това време испанските конкистадори убивали без особени притеснения коренните индианци, защото смятали, че те нямат душа. След гваделупското чудо архиепископът на Мексико признал индианците за пълноценни хора и ацтеките започнали масово да се покръстват.

Фундаментът на базиликата, построена през 18 в. бил нарушен и тя трябвало да бъде затворена дълго за ремонт. През 1976 г. открили нова базилика, която може да поеме 20 хил.човека. В настоящото време 14 млн. човека посещават святото място годишно.

Изследвания на неръкотворния образ

Oригиналната "тилма" на св.Хуан Диего , издигната на висок олтар в Базиликата в Гуадалупа. Образът е защитен с противокоршумно стъкло и ниско-кислородна атмосфера.

Научният интерес към неръкотворния образ възникнал още в 18 в. Систематично изследванията започнали през 1948 г. Образът бил нееднократно подлаган на щателен анализ. Както и в случая с Торинската плащеница всеки път се използвали съвременни техн. средства.

През 1976 г. двама мексикански учени заключили: платното, върху който е отпечатан образа е от влакна на кактуса айяте. Този материал не е много издръжлив. Максималният срок на съществуване е 20-30 години. Фактът, че платното вече се съхранява 470 г. и върху него няма никакви признаци на гниене или разпадане. В първите 200 години образа се съхранявал без никаква защита, бил изложен директно, върху него имало восък от свещите. Всяка икона, създадена от човешки ръце би увехтяла. Но върху иконата на Божията Майка от Гвадалупа нищо не оставяло следи. Още повече, материала, с който е отпечатан образа на Божията Майка не се покрива с прах, не се поддава на влагата и на гнилостните бактерии, плесента и гъбите.

Цветно платно, създадено без бои

През 1977 г. образът бил изследван от американски и немски учени, в това число и нобеловия лауреат, проф. по химия Рихарт Кун. Резултатите показали, че образът не би могъл да бъде създаден от човешка ръка, защото на платното отсъстват следи от грунд, предварително оформление от четка. Методът на създаване е още неизвестен на съвременната наука.

Учените били изумени и от отсъствието на пигменти с естествен произход - минерални, растителни или животински. Синтетични пигменти също отсъстват, но те били непознати през 16 в. Всеки оттенък на изображението представлява химическо съединение, молекулите на които са свързани директно с тъканта. Там, където ги няма няма цвят и изображение.

Проф. Калахан и неговия колега Смит изучавали образа на инфрачевена светлина. Те установили, че при изменение на ъгъла на наблюдение цвета се променя. Това явление е известно като иридесценция и то не може да бъде възпроизведено по изкуствен път. 

Живите очи на иконата

Очите на Девата от Гваделупа изглеждат като очи на жив човек. В тях учените са открили елемента на отражение (рефлексия), което може да се наблюдава само при живи хора и не може да бъде създадено в нарисуван образ.

През 1929 г. фотографа Алфонсо Марке различил в дясното око на Девата образ на мъж с брада. 20 г. по-късно изследователя Чавес, потвърдил това и открил и в лявото око образите на няколко мъже с брада, но техните образи не били толкова силно изразени, колкото в другото око.

Разкритията заинтересували физици и офтамолози. Учените успели да идентифицират в очите на образа на Дева Мария ефекта на тройното отражение (ефект на Пуркин-Сансон), характерен за очите на живи хора. 

Откритието на доктор Тонсман

В продължение на 20 г. с изследването на образа се занимава перуанския учен Хосе Тонсман. Той първо използвал метода на цифровата обработка на изображението, използвана до тогава в космическите изследвания. Тонсман публикувал изследването си през 2001 г.

Той увеличил размера на изображението 2500 пъти и открил нещо поразително: в дясното око открил образа на седящ индианец.

Вторият образ, който разпознал учения бил на индианеца Хуан Диего. След това той открил образа на възрастен мъж. "Отначало не можех да разбера на кого е това изображение. - разказва Тонсман.- Но скоро видях картина на художника Мигеле Кабрера, където видях познато лице. Това било лицето на епископа Сумараги."

Следващото откритие смаяло учения: имало фигура на жена  негърка. Негърка в Мексико през 1531 г? Това било невъзможно. Но тук на помощ дошли историците. Оказало се, че в завещанието на епископа има споменаване на принадлежащите му семейство негри роби.

В дясното око били разпознати 12 образа. Всички те са с различни размери, запечатани в перспектива така, все едно е направен фотографски образ. Сцената съответства на момента, в който Хуан Диего разтворил своето наметало пред епископа.
Когато Тонсман увеличил лявото око, там открил същите фигури, но с друга перспектива, но учения не могъл да завърши това откритие.

Учени от НАСА намират жива икона
Изследователите открили, че температурата на платното е постоянна - 36.6 градуса и е равна на температурата на човешкото тяло. Още по-невероятно било откритието, че иконата има пулс. С уреди било установено, че пулса на иконата е 115 удара в минута. По този начин бие сърцето в утробата.