Богородица "Хлебна" - за насъщния хляб, за избавяне от материални трудности, за помощ при запазване на работата или търсене на нова работа, за успокоение и придобиване на вяра в бъдещето

Историята на иконата на Божията Майка "Хлебна" е много интересна и удивителна. Първото споменаване за тази икона е от 16 в.

За какво помага иконата на  Богородица "Хлебна"

Православните молитви пред "Хлебната" икона на Божията Майка помагат, ако някой от членовете на семейството е загубил работата си, останал е без средства, загубил е надежда в утрешния ден. По време на блокадата на Ленинград, копието на тази икона била намерено от една жена. На следващия ден един войник и дал килограм овес. Хлебната Божия Майка изпращала хляб на децата, за да не умират от глад. Молитвите пред чудотворния образ на Богородица помогнали да се преживеят тежките години на изпитания по времето на блокадата. В настоящото сложно време, в което живеем много християни се молят за благополучие и материални блага за своето семейство. По време на криза, молитвите пред тази силна икона помагат да се преживеят трудните времена.

Молитва

Пред иконата на Божията Майка "Хлебна" може да се чете молитвата, която се чете и пред иконата "Умножителка на хлябовете".

О, Пресвета Дево Богородице, Премилостива Владичице, Царице на Небето и Земята, благоустроителнице на всеки християнски дом и семейство, благословение за трудещите се, неистощимо богатство за нуждаещете се, Нахранваща сираците и вдовиците, и на всички хора. Хранителнице наша, родила Хранителя на Вселената и наша Умножителка на хляба! Ти, Владичице, изпращаща Своето майчинско благословение над градовете, селата и нивите, и над всеки дом,  Твоето упование търсим. И затова с благоговеен трепет и съкрушено сърце смирено Те молим: бъди на нас, грешните и недостойни Твои раби мъдра Домостроителница, устройваща нашето битие. Пази всяка общност, всеки дом и семейство в благочестие и Православие, единомислие, послушание и доволство. Бедния нахрани, възрастните подържай, младенците възпитавай, всички вразуми и към Господа призови; "Хлябът наш насъщний дай нам днес!" Съхрани, Пречиста Майко, Твоите хора от всякакви нужди, болести, глад, град, огън, от всякакво лошо обстоятелство. Ходатайствай за мир и велика милост за нашите земи, домове и семейства, за всяка християнска душа и за цялата наша страна, за да Те славим, Премилостива Хранителнице наша, сега и винаги и во веки веков. Амин.

История на иконата

Иконата се появила в Соловецкия манастир през 16 в.В тези години там живял послушника Филип Московский. Той бил  от знатен произход, и когато  навършил 30 г. напуснал светския живот в Москва, отказал се от държавната си работа и заминал за Соловецкия манастир. Скривайки своето име, той се отдал на послушание, наравно с останалите братя.

Игуменът скоро забелязал усърдието на послушника, счел че е достоен да приеме подстригването като монах, и давайки му новото име Филип го изпратил да работи в пекарната на манастира. Всеки ден се изпичали голямо количество нафора и хляб за манастирската трапеза, работата била много тежка за знатен човек, но той с молитва търпеливо понасял всички трудности и никога не се оплаквал. С особен трепет Филип се молил на Божията Майка. 

Небесната Царица му показала Своето разположение, като му изпратила икона с Нейния чудотворен образ. Филип не искал да се разделя с иконата, и затова я поставил в пекарната. Оттогава всеки ден Филип поставял топлите хлябове и нафора пред иконата, молейки Я да благослови свещенния хляб.Много скоро монасите започнали да наричат иконата Хлебната икона. Скоро след това Филип станал монах, а години след това и игумен на манастира в продължение на 18 г. След това Иван Грозни го извикал във Всеросийската митрополия. Филип бил убит от царски служител през 1569 г. След неговата смърт иконата станала една от главните светини на Соловецкия манастир, като се прославила в цяла Русия. Занесли я в Спасо-Преображенския събор, където чудотворния образ бил до закриването на манастира. Оригиналната икона била загубена, но от нея били направени няколко копия. Една от тези икони в края на 19 в. се намирала в Леушинския манастир. По волята на игуменката на манастира за иконата бил направен параклис, който осветил самия Йоан Кронштадский. В годините на съветската власт манастира бил затворен и чудотворния образ се считал за изгубен.Но Небесната Царица, както и предния път, така и сега по чудотворен начин предоставила образа в средата на 20 в. Това се случило по време на блокадата, в страшната зима на 1941 г. Хиляди хора гладували в скования от студ град. Наталия Фьодорова нямало с какво да нахрани децата си 2 дни, и на третия им дала вестници. След това тръгнала да проси храна за двете си малки деца. На улицата я застигнала артилерийска стрелба. Бягащ матрос я спасил, като я съборил на земята. Като се изправила Наталия Владимировна видяла на земята три светли лика: на светия евангелист Йоан Богослов, на свети Николай и на Пресвета Богородица. Върху иконата на Божията Майка видяла надпис:"Хлебна Света Богородица". Жената взела със себе си иконите. Чудесата започнали да се случват на следващия ден - непознат мъж във военна униформа и дал една мешка, пълна с овес. С него тя хранила децата си в тези страшни дни.След седмица в обсадения град започнала доставка на хранителни продукти. С голямо благоговение жената пазила иконата и се молила на светците и Божията Майка. Застъпничеството им спасило семейството през тези страшни дни, както и на всички тези, които отивали в техния дом и се молили на иконите.
До скоро чудотворната икона се съхранявала в дома на дъщерята на Наталия Василевна - Нина Фьодорова. Монахините от Леушинския манастир не губили надежда през всички тези години да си върнат отново иконата на Хлебната Богородица, и техните молитви били чути. Божията Майка по чуден начин им показала дома, в който се съхранявала чудотворната икона. Пазителката на иконата дала за 3 дни Хлебната икона в манастира. След това, преди да почине през 2008 г. Нина Фьодоровна предала иконата на църквата "Богородица Търсеща загиналите".
Било направено копие на чудотворната икона и сложено в Успенския събор в Санкт Петербург, който бил изографисан в знак на вечната памет на жертвите на блокадата.

Чудеса

По записки от 1897 г.
В северно селце живеел малкия Филя. Той бил сирак, живял сам в дома, оставен от родителите му. Съселяните му помагали да преживява през лятото. Но селцето било много бедно, и когато започнала зимата, никой вече не можел да храни момчето. Местният свещенник се смилил над момчето и го взел да живее в църквата, за да не замръзне в своята студена къща и семейството на свещенника споделяло трапезата си с него. Вечерите го учил на молитви. Филип бил много ученолюбив, бързо се научил да чете и пише. Момчето прочело историята на Хлебната икона, и било много впечатлено от монаха Филип Московски, притежателя на Хлебната икона. Изведнъж получил озарение - той също се казвал Филип. Започнал да моли свещенника да му покаже чудотворната икона. Но свещенника нямал тази икона. Момчето се разстроило, но решило - като се разтопи снега, ще отиде до Соловецкия манастир, за да види иконата. Но не минали и три дни, и иконата го намерила сама. В една мразовита вечер на вратата почукали трима странника. Свещенникът ги приел, и се оказало, че те ходят по руската земя, за да се покланят на православните светини и сега идвали от Соловецкия манастир. Филип започнал да ги разпитва за манастира, за чудотворната икона. В този момент един от странниците извадил от пазвата си малка икона на Богородица Хлебна и я подарил на малкия Филип. Всяка вечер малкия Филип се молил на иконата, молил да получи помощ и да отиде да учи в града. Случвало му се да сънува самата Пресвета Богородица, която го хващала за ръката и го развеждала през градини с дивно красиви цветя, каквито в техния край нямало. А през пролетта неговата съдба се решила. Собственникът на з мемите дошъл на лов,заедно със свои приятели. Ловците били уморени и жадни,и почукали на вратата на свещенника. Филип бързо се сприятелил с ловците, те забелязали колко е интелигентен. Единият от приятелите на собственика имал оранжерии на юг, и поканил Филип да работи там. Когато Филип видял оранжериите видял, че това са цветята от неговите сънища.

Емилиян Николаевич, Москва
 В 60-те години дойдох от село в Москва, за да уча в университета. Всичко беше чудесно, но се налагаше да преживявам само с малката ми стипендия. В къщи имах още 4 братя и сестри, и моите родители не можеха да ми изпращат пари. Вечерите не можех да заспивам от глад, и започвах да мисля за всичко - за родителите, за баба ми. В този момент в главата ми изплува спомена за нейния разказ, как преживяли гладните години в селото - всички се молили на Богородица "Хлебна" и как се случвали чудеса. Но понеже не знаех молитви, започнах да моля Богородица да ми помогне. Като се събудих сутринта, на масата имаше парче хляб - не бях виждал такъв вид в нашия магазин. Помислих си, че някой от съседите се е смилил над мен и е донесъл хляба. Изядох хляба, който не беше много, но през целия ден бях сит. Жалко, че не знаех на кой да благодаря.
На следващата сутрин отново имаше парченце хляб на масата. Започнах да моля Божията Майка да разкрие кой оставяше хляба. После на сън сънувах самата Богородица - вървеше срещу мен и протягаше ръка, в която държеше парче хляб. Започнах да благодаря за помощта, а на сутринта написах писмо на баба, да ми изпрати иконата на Богородица.
Една сутрин, като се събудих нямаше хляб на масата. Когато отидох в университета ме очакваше изненада - завеждащия катедрата ме покани да стана лаборант в неговата лаборатория. Разбира се, веднага се съгласих.
Толкова години минаха оттогава - вече съм професор. Старая се винаги да помагам на бедните и талантливи студенти, а иконата на Богородица Хлебна пазя и до днес.

Маргарита Йосифовна и Николай Помогайбо, пенсионери, Пензенска област
Никога не сме живели богато - моя мъж е инвалид и разходите ни за лекарства винаги са били много високи. По време на кризата се повишиха не само цените на храните, но и на лекарствата.
Нашата дъщеря ни донесе икона на Богородица "Хлебна". Когато веднъж бях в църквата, случайно разбрах за тази икона. В тази църква имаше такава икона, и там се стичаха тълпи хора, които се молят да им помогне да се справят с финансовите трудности, да намерят работа и да осигурят прехрана за семействата си.
С мъжа ми започнахме да се молим и сутрин, и вечер пред иконата. Не мина и седмица, когато разбрахме,че един богат човек е решил да подпомага инвалидите пенсионери в нашия регион. Към пенсията имаше добавка, и ни помагаха с обслужване.
От този ден ние започнахме да живеем по-леко: от центъра за социална помощ ни доставят хранителни продукти и лекарства, а лятото ни предложиха да отидем на санаториум. Всяка вечер  благодарим на иконата за помощта, която ни изпрати.

Света Иванова, Томск
Искам да разкажа как ми помогна Богородица "Хлебна". Ученичка съм в 7 клас. Имам по-малки брат и сестра. Баща ми работи в завод, но понеже в момента има криза, му намалиха заплатата.
Още през септември в училище ни казаха, че през зимната ваканция ще отидем на екскурзия в Петербург. Много ни разказваха колко е красиво там, какви храмове и музеи има. Много исках да отида и родителите ми тогава казаха, че ще ми дадат пари за това. Но веднага след това настъпи кризата, и парите започнаха да не стигат. Тогава родителите ми казаха, че няма да могат да отделят пари за екскурзията. Напълно разбирах, че нямаме пари даже за храна, но толкова исках да отида.
Дядото на баба ми е бил свещенник. Когато тя била малка, той и разказвал за чудна икона, която помагала на всички, които нямали какво да сложат на масата и нямали достатъчно пари. Тя се казвала "Хлебна" и на нея трябва да се молим, ако не достигат парите и живота на хората е труден.
Аз не знаех как да се моля, и вечер преди да заспя просто Я молих - Майко Божия, помогни ми да замина в Санкт Петербург. Баба ми беше разказала, че по телевизията беше гледала, че там в църква има такава икона на Богородица. Мислих си - ще замина там, все едно и отивам на гости.
В края на първия срок имахме олимпиада по история, и аз бях сред първите в класирането. Наградата беше екскурзия до Санкт Петербург. Толкова бях радостна! Там беше толкова интересно и красиво! Заведоха ни в храм, който е построен в памет на всички загинали по време на блокадата. В този храм видях "Хлебната" икона. Там на място и благодарих - нали я помолих да ми помогне, и тя наистина ми помогна.

Всеволовод Иванович, Ленинградска област
Преди няколко години с жена ми осиновихме три деца (имахме и три собствени), купихме къща на село и се преместихме да живеем там. През този период ни се родиха още три деца. Не живеехме богато, но и не гладувахме. Децата растяха, имахме си наша градина и 2 крави. Ние се изхранвахме, и оставаше и за продан.
Един ден, когато нямаше никой в къщи ни окрадоха. Освен покъщнината, бяха взели и кравите. Милицията естествено не намери крадците. Кризата настъпи, цените на всичко започнаха на растат. Когато бяхме в църквата, в неделя говорих със свещенника. Той замълча, и после каза:" Бог никога не ни изпраща по-голямо изпитание от това, което можем да понесем. А помощ винаги оказва, за всяка нужда. Той и Неговата Майка Богородица. Даже има такива икони, на които можем да се молим, когато имаме финансови трудности. Неотдавна се откри иконата на Божията Майка "Хлебна", която се считаше за изгубена. Намира се в църква в Петербург, много хора се молят пред нея и тя им помага."
По време на отпуската отидох до Петербург, намерих храма, в който се намира чудната икона. Запалих свещ, записах молебен и купих две малки икони - една за мен, и една за свещенника.
Когато се върнах, пред нашия дом беше паркиран джип. Учудих се - какви са тези гости?Оказа се, че собственик на строителна фирма е получил в наследство къща в нашия регион. Човекът се казваше Алексей Петрович. Беше на зряла възраст, но се оказа, че няма деца. Той се занимаваше активно с благотворителност. Беше отишъл в нашата църква, за да разбере как може да помогне. Свещенникът го беше изпратил при нас,

Ден на почитание

8 септември

Богородица "Търсеща загиналите" - за благословение на брака, за освобождаване от пороци, за здравето и благополучието на децата, за изцеление на болести на очите, от зъбна болка, от главоболие, за избавяне от пиянство

Светлият образ на Пресвета Богородица "Търсеща загиналите"бил  изобразен през 6 в в Мала Азия в гр. Адан.Светлият образ станал символ на всесилността и милосърдието на Божията Майка. Тази икона се почита като последна надежда на загиващите хора - тези, които се намират на края на силите си от физически недъзи или душевни тегоби. Пред иконата на Божията Майка се молим за застъпничество в дела, които не могат да бъдат решени благополучно без святата помощ.

Блаженната Матрона Московска имала копие на тази икона от младежките си години и се молила на нея до края на живота си. 

Как защитава и помага

Пред иконата на Божията Майка се обръщат хора, които са на прага на гибел - душевна или физическа. Молят Пречистата да дари сила на волята и да могат да се противопоставят на трудностите и да ги понесат достойно, без да опорочат душата си и да не нарушат заповедите на нашия Господ Бог.
Пред иконата на Божията Майка “Търсеща загиналите” коленопреклонно падат тези, които жадуват да се избавят от пороците, да променят обичайното течение на греховния си живот, които страдат в болести и скърби. Пред нея майки се молят за безследно изчезналите си деца, годеници се молят за благополучие на предстоящия брак, затворници се каят за прегрешенията си пред Бога и пред хората.

На светлия образ се молят и хора, които имат близки в беда. По време на Втората световна война богомолците се молили на Пречистата да защитава близките им, които са на фронта.

Иконата се почита и от неомъжени момичета, които молят Небесната Царица за щастлив семеен живот.

Молитва

Тропар, глас 7

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Която си носила в обятията Си Предвечния Младенец и Бог. Моли Го да даде умиротворение на света и спасение на душите ни. Защото Синът Ти, Божия Майко, Ти казва, че ще изпълни всички Твои молби, които са за добро. Затова и ние, като падаме коленопреклонно, Ти се молим и Твоето име именуваме, та, като се надяваме на Тебе, да не загинем, Владичице, защото Ти, си Издирване на погиналите.

Молитва

О, Пресвета Владичице и Богородице, По-висша от херувимите и По-почитана от серафимите, Богоизбрана Отроковице, Търсеща загиналите и Радост на всички скърбящи! Дай утешение и на нас, които живеем в гибел и скръб. Защото освен Теб нямаме друго прибежище и помощ. Ти единствена си Ходатайка на нашата радост и като Божия Майка и Майка на милосърдието, като стоиш пред Престола на Пресветата Троица, можеш да ни помогнеш, защото никой, който прибягва към Теб, не си отива посрамен. Затова чуй и нас, които сега, в ден на гибел и печал, падаме коленопреклонно пред Твоята икона и Те молим със сълзи: Избави ни от налегналите ни скърби и беди в този временен живот, нека не бъдем лишени от Твоето всесилно ходатайство и от вечната безкрайна радост в царството на Твоя Син и нашия Бог. Амин.

История на иконата

Легендата гласи, че повода за създаване на образа на Богородица "Търсеща загиналите" станало чудно събитие през 6 в. в малоазиатския град Адан.

Човек на име Теофил, работил като иконом при епископа. Той бил благороден и честен, изпълнявал с радост работните си задължения и бил много почитан. Но когато стария епископ починал и на неговото място бил назначен друг епископ, който не познавал местните хора. В стремежа си да получат работното място на иконома, нечестни и злонравни хора оклеветили Теофил. Новият епископ уволнил Теофил и на негово място назначил друг, нечестен човек.

Обида изгаряла отвътре Теофил. Той мечтаел да се срещне с нечестния човек, който го оклеветил и да му потърси сметка. Срещата скоро се случила и този човек казал на Теофил:"Обърни се за помощ към дявола, той е всесилен и ще изпълни всяко твое желание. Душата на иконома почерняла от страсти и желания - той толкова силно искал мястото, че сключил договор с дявола и се отрекъл от Бога.

В този момент новият епископ бързо разбрал какво се е случило, уволнил недостойния си служител и предложил на Теофил да се върне на работа при него. Отчаяние обзело Теофил, той осъзнал погиващата мерзост на своята постъпка. Нито храната, нито пиенето доставяли радост на Теофил, страдалеца отишъл в храма и започнал да се моли неистово. Разбирайки, че е разгневил Бога, той не посмял да се обърне към Него, а се обърнал към Божията Майка и я помолил за Нейното застъпничество. Молитвата му била искрена и гореща и Божията Майка не оставила в беда разкайващия се грешник. Тя изпросила опрощение и изкупление на греховете на Теофил.

Обръщайки се в своите молитви към Небесната Царица, нещастния Теофил молил да бъде открит, той загиналия. Именно тези слова дали името на иконата на Божията Майка"Търсене на загиналите".

Чудеса, свързани с иконата "Търсене на загиналите"

Пред тази икона се молят в големи беди - по време на войни, епидемии и стихийни бедствия. И сега са известни множество удивителни истории, когато със Своето застъпничество Божията Майка е спасявала от неименуема гибел не само отделни хора, но и цели градове.

През 1871 г. в град Серпухов върлувала холера, която отнемала живота на десетки хора всеки ден. Жителите, които знаели за чудотворната икона на Богородица в храма в с. Бор, се помолили да бъде изпратена при тях. С много молитви, жителите на гр. Серпухов обходили с литийно шествие целия град. И внезапно епидемията отстъпила. В памет на това чудо жителите на гр. Серпухов поръчали специално издание на Евангелието, на който е изобразен образа на Божията Майка "Търсене на загиналите" с благодарствен надпис за спасението.

Доката иконата от с.Бор била в Серпухов пред нея завели момченце, което не можело да ходи и било сляпо. Като се поклонило пред иконата,  момченцето станало на крака и тръгнало.

В архивите на Калужката духовна семинария се пазят много свидетелства за чудесата, станали пред иконата от с.Бор. Едно от тях се случило през 1868 г. в село Татянинско имало голяма суша, пострадала реколтата и селото било застрашено от глад. Още на следващия ден, след като донесли иконата в селото завалял дъжд. Благодарните селяни дали обет всяка година да отслужват молитва и литийно шествие с иконата.

Още няколко случая на избавяне от холера са описани в Украйна. В с.Малижин, Харковска област се съхранява древна дървена икона "Търсеща загиналите". През 1770 г.била изцелена жена, а след това три пъти Богородица спасявала селото от мор.

От московското копие на Божията Майка "Търсене на загиналите" дошла традицията  да се моли Богородица за щастлив брак. Първо пред иконата за това се помолил разорен дворянин, който мечтаел да намери съпрузи за своите дъщери.  Той се молил дълго пред иконата  и Божията Майка не го изоставила. По чуден начин се омъжили и трите дъщери на дворянина.

Ден на почитание

5 февруари

Богородица "Подаваща ум"- за успешно обучение, за просвещение, за благоразумие, за смирение

"Вразуми", "научи","подай добра мисъл" - колко  често звучат тези думи в ушите ни. И се обръщаме към Пречистата като към извор на истинска мъдрост. И се молим за прибавяне на ум, благоразумие, смирение, които така не ни достигат в суматохата на стремителния живот.

Образът на Божията Майка е рядка иконография. Фигурите на Богородица и Младенеца са облечени в камбановидна дреха с кръстове, символизираща скръбта и прославата. Фигурите са разположени  на фона на райските порти с ангели, държащи светилници в ръце, което символизира светлината на истината.

В подножието на входа на Рая е изобразен Небесния Йерусалим.Пред иконата се молят родители на деца, страдащи от слабост на ума или изпитващи трудности в учението. В нашия сложен и объркан век  все повече родители се молят пред иконата на Богородица "Подаваща ум" за нравствено наставление на своите деца и за обогатяване на техните млади неукрепнали умове с християнска мъдрост. 

Как помага иконата

Пред иконата "Подаваща ум" се молим, за да изпросим от Божията Майка и Иисус Христос помощ за усвояване на наука, за успешно вземане на изпит, за постъпване в университет и за благополучие по време на учебната година. Пред този образ можем да се молим и за даруване на житейска мъдрост, необходима за вземане на правилно решение в живота.

Пред тази икона се обръщаме към Всевишния и Богородица, когато наш близък страда от умствено разстройство, скудоумие и др.подобни недъзи. Молитвата също така помага да се измоли духовно просвещение, християнска мъдрост и добродетели за нас самите, за нашите деца, за нашите приятели и даже и врагове.

Молитва

О,Пресвета Дево, Ти Си Благословенна Дъщеря на Бога Отца, Майка на Неговия Божествен Син Иисус Христос и Невеста на Светия Дух. Ти царуваш над ангелите и спасяваш хората, изобличаваш грешниците и наказваш богоотстъпниците. Помилвай и нас, които много съгрешихме и не изпълнихме Божиите заповеди, нарушихме обетите на Светото Кръщение. Когато Светият Дух отстъпил от цар Саул, страх и униние го обхванали и го измъчвал мракът на отчаянието и безрадостното състояние на душата. Сега и всички ние сме лишени от благодатта на Св.Дух, заради своите грехове. Умът ни е изпълнен със суетни помисли, забравата за Бог е помрачила душите ни, и всякакви скърби, болести и злини - ненавист, вражда, отмъстителност, злорадство и множество други грехове измъчват сърцата ни. И така, останали без радост и утешение, викаме към Теб, Майко на нашия Бог Иисус Христос: Моли твоя Син да ни прости всички наши съгрешения и да ни изпрати Утешителя - Светия Дух, Който Го е изпратил някога на апостолите, та утешени и просветени от Него, с благодарност да Ти пеем: Радвай се, Пресвета Богородице, Която ни даруваш ум за наше спасение! Амин.

О, Пресвета Богородице! Ти просвещаваш помрачените и даруваш разум, Ти си опора на гонените за истината и опрощение на каещите се. Изцели страстите на душите и телата ни, защото избавяйки ни от страстите, Ти лекуваш и нашите тела. Та като разберем истинския път спасението, да се върнем от плена на греха и порока и с усърдна молитва да зовем към Теб: Радвай се Пресвета Богородице, милостива Подателко на разум!

История на иконата "Подаваща ум"

Иконата "Подаваща ум" е една от най-загадъчните образи в руското православие. Изследователите и до днес спорят за възникването на иконата. Според едната теория, идваща от старинно предание, в което се разказва за нелеката съдба на благочестив иконописец, увлякъл се по богословските науки. Той прочел толкова много книги и така усилено размишлявал върху тях, че скоро загубил здравия смисъл. В редките моменти, когато мисълта му се прояснявала, той молил Божията Майка да му придаде ум. И скоро горещата молитва била чута - сама Божията Майка, заедно с Божествения Си Син се явила на иконописеца и му казала да Ги изографиса така, както ги вижда. Иконописецът бил изпълнен със страстно желание веднага да започне работа, но разсъдъка отново му изменил. Той рисувал иконата на Богородица всеки път, когато му прояснявало, и накрая успял да я завърши. Удивително, със завършване на иконата, се възвърнал и разсъдъка му. В чест на това събитие иконата била наречена "Подаваща ум".

Другата теория принадлежи на съвременните иконографи. Тя твърди, че иконата идва от запад, от малко италианско градче - Лорето от 16 в. Това градче е известно с неголяма статуя на Божията Майка. За сходството на двата образа говорят множество детайли. Интересен е факта, че днес в Италия има икона на Богородица и на италиански е написано: "Лоретска Богородица. Руска икона.18 в."

Къде се намира иконата

В гр.Тутаев, Ярославска област, в храм Покровский се намира иконата "Подаваща ум" от 18 в. Иконата се е прославила с многочислени изцеления, а с молитвите пред нея се случват постоянно удивителни и светли събития. Всяка година на 1 септември чудотворния образ се носи в Ярослав за началото на учебната година.

Чудеса на иконата

1.Московчанката Раиса Зайцева внезапно се сблъскала с печален проблем - оказало се, че нейният малък син Станислав, който бил в 1 клас е неспособен да се обучава. Не можел да научи наизуст даже кратко стихотворение или да реши проста задача. Жената много се натъжила, и отишла в църквата, в която ходи. Свещенникът и казал да отиде в Тихвинската църква в Москва, където имало копие на иконата на Богородица "Подаваща ум". Раиса отишла в храма заедно с малкия си син. Момченцето много харесало образа на Богородица и карало майка си често да ходят в църквата. Майка му купила икона, и я сложили на бюрото му. Съвсем скоро нещата в училище потръгнали - учението му ставало все по-успешно, паметта се подобрила.

2.Виктория Белхова от с.Балухар, Иркутска област завършвала курс "Основи на православната култура" и и предстоял труден изпит по Стария Завет.С голямо старание тя се подготвяла за изпита, но не се чувствала уверена в знанията си - много сложна била материята и трудно се запомняла толкова много информация.

Преди изпита жената отишла в църквата, поговорила със свещенника и той и разказал как в семинарията, всеки семинарист имал икона на Богородица "Подаваща ум". Виктория отначало се зарадвала, но после се оказало, че никъде в околността няма църква, която да има тази икона, а също не я намерила в църковния магазин в селото. Разстроена, жената напуснала храма и се прибрала вкъщи. Там я чакал нейния съпруг, който и предал малка икона подарък от тяхна позната. Съпругът и обяснявал, че никога не е виждал такава икона. С разтуптяно сърце Виктория взела иконата и чудо - това била иконата "Подаваща ум". Както всички се досещат, изпита преминал успешно.

3.Момиченце, на име Анастасия имала поставена тежка диагноза "забавено умствено развитие".Майка и изчерпала всички възможности - медикаменти, терапии, масажи, но нищо не помагало. Но майката не се предавала - тя се молела на Богородица и Господ Бог пред иконата "Подаваща ум" и чудото се случило - Настя била напълно излекувана.

Ден на почитание на иконата

15 август

Свети преподобен Серафим Саровски - за душевно и физическо здраве, за успех в търговските дела

За своите подвижнически подвизи св.Серафим Саровски бил награден от Бога с дара на прозорливостта и изцелението. Човешките сърца били открити за него, така както и миналото и бъдещето. Съветите, които давал преподобния старец винаги предизвиквали недоумение и се стрували странни на хората, но всеки, който изпълнявал точно наставленията се убеждавал, че съветът бил верен и спасителен. По молитвите на преподобния Серафим Саровски се извършват многочислени знамения и изцеления. Пред неговата икона хората се молят за психическо  и физическо изцеление.

Как защитава иконата
Всеки светец е готов да отговори на всяка молитва, за всяко нещо, за което бива помолен. Серафим Саровски помага особено на тези, които имат търговски бизнес, защото в младежките си години, той помагал на брат си в лавката, която имали, а неговия баща бил строителен предприемач, давал много средства за строежи на църкви.
Към него можем да се обръщаме в състояние на униние и скръб, защото светеца смятал това за голям грях. По този начин душата получавала сили за преодоляване на това състояние.

Как помага иконата
Придобиване на Светия Дух - за това призовавал всеки християнин преподобния старец, а  унинието той назовавал един от най-тежките грехове. Молитвата пред иконата на св.Серафим Саровски ни помага да не изпаднем в униние или отчаяние при сложни ситуации. Тя помага да се фокусираме със сърцето си в проблема и да придобием душевна сила.
Великият руски светец бил надарен от Бог за своите сподвижнически подвизи с дара на прозорливостта и изцелението. За него били открити чевешките сърца, както и миналото и бъещето. Съветите, които давал преподобния старец предизвиквали недоумение и се стрували странни, но всеки който изпълнявал наставленията точно се убеждавал, че това е единствено точния съвет.
Много хора го посещавали, за да чуят утешителни и окуражителни думи, а той със своите свети слова помагал на душата, заплетена в изкушенията да намери верния път. Той веднага разпознавал и разкривал човешките постъпки, извършвани в моменти на слабост. Но речта му била пълна с любов, а не с думи на осъждане. И сега той чува всички, прибягващи към него и по молитвата ни помага да се разрешат всички наши вътрешни противоречия. Такава помощ носи "Молитвеното правило на Серафим Саровски".
Към преподобния често се молят за психическо и душевно здраве. Мирото от неговите мощи помага на болни.
Също така свети преподобен Серафим Саровски помага в търговските дела, ако този, който отправя молитви се стреми не само за увеличение на материалните блага и личното си благополучие, но и участва в благотворителни дела за помощ на бедни и болни, участва в обществено полезни дела.

Moлитва
Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".
Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.
Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".
Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.
Преди обяд да извърши същото правило.
След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".
Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".
Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.
Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.
Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата.
Който има време, нека да чете Евангелието, Апостола и други молитви, акатисти и канони. А ако някой няма време или сили и не може да изпълнява и това правило - бил той подчинен или властник, или немощен, мъдрият старец съветвал да го изпълнява и лежейки, и работейки, помнейки казаното в Писанието: "Всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

Молитва към светеца
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха на твоето лице и на твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.

Молитва 2
О, велики угодниче Божий, преподобни и богоносни отче наш Серафиме! Погледни от небесната слава към нас, нищожните и немощните, обременени с много грехове, просещи твоята помощ и утеха. Погледни към нас с твоето благосърдие и ни помогни да пазим непорочно Божиите заповеди, здраво да държим на православната вяра, да принесем на Бога усърдно покаяние за нашите грехове, да преуспяваме благодатно в християнско благочестие и да бъдем достойни за твоето молитвено ходатайство за нас пред Бога. Да, угодниче Божий, чуй нас, които ти се молим с вяра и любов, и не презирай търсещите твоето застъпничество: сега и в часа на нашата смърт ни помогни и с молитвите си ни избави от злобните дяволски нападения, да не ни превъзмогне тяхната сила, но да се удостоим с твоя помощ да наследим блаженството на райските обители. На тебе възлагаме упованието си, благосърдни отче: бъди ни наистина водител по пътя на спасението и ни приведи към незалязващата светлина на вечния живот с богоприятното твое застъпничество пред Престола на Пресветата Троица, за да славим и възпяваме с всички светии достопокланяемото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.

Кога е денят на светеца
Православната църква почита паметта на св.Серафим  2 пъти в годината - на 2 януари и на 19 юли.

В кои храмове има икони и мощи на светеца

1.Святотроицкия Серафимо-Дивеевския манастир, където се съхраняват мощите на светеца 

http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html

Преподобният св.Серафим Саровски е почитаем не само в Православието - негови икони има и в католически храмове. Святотроицкия Серафимо-Дивеевски женски манастир в Нижеградската епархия пази мощите на светия старец. Там се пазят и неговите лични вещи. Манастирът се намира на 600 км от Москва, в близост до градчето Дивеево

Мощи на св.Серафим Саровски в България

Мощи на светеца има и в България, в храм "Св.Георги" в Пловдив. Историята на мощите е следната:

След Октомврийската революция група монаси от Саровскта обител емигрират във Финландия и основават Валаамския манастир. Жена от Пловдив, която имала зет-министър във Финландия, отишла на поклонение в манастира и изпросила частица от мощите на св.Серафим, за да бъдат закрила и утеха на вярващите в България.През 1999 г. братя монаси донасят светите мощи в София, оттам те са пренесени в Пловдив, в този храм по изрично желание на жената-дарителка.

Житие на светеца 
Великият светец на руската земя Серафим Саровски (светско име Прохор) се родил на 19 юли 1759 г. в гр.Курск в заможно семейство. Семейство Мошнини принадлежали към богатото съсловие на града. Когато бил на 3 г. баща му починал и той бил възпитан от майка си, под чието ръководство той пораснал в дълбока християнска вяра.

Икона на Преподобния Серафим Саровски,
иконописец Юрий Кузнецов

Веднъж майка му взела със себе си 7 годишното момче на строителството на църква, която бил започнал неговия баща. Момчето се спънало и паднало от върха на строителната площадка на земята, но останал невредим. Това било първото знамение - момченцето получило Божията покровителство, което после се проявявало през целия му живот.
Прохор бил добър ученик, с радост посещавал църковните служби, с любов се отнасял към молитвата и четял богослужебни книги. Веднъж, като бил тежко болен, той видял на сън Божията Майка, която му обещала изцеление. Скоро след това, само като се докоснало до иконата на Божията Майка "Знамение", момченцето оздравяло. Това събитие оказало особено голяма роля в живота на Прохор - той решил да посвети живота си на Бог и да отиде в манастир.
Когато бил на 17 г. заедно с други поклонници той отишъл на поклонение в Киево-печорскта лавра, а след това и в Саровската обител. Прохор с голямо усърдие изпълнявал всички манастирски послушания, правила и устави.
През 1780 г. Прохор се разболял тежко, и болестта продължила 3 години, но нито една дума на ропот не излязла от устата му, и той непрекъснато се молил. През този период му се явила Дева Мария, заедно с апостолите Йоан и Петър и казала на Прохор:"Ти си от нашия род!".След това сложила дясната си ръка на главата му,и скоро Прохор оздравял. Според разкази, Божията Майка се е явявала около 12 пъти през живота му. След 8 годишно пребиваване в Саровската пустиня, Прохор се подстригал за монах с името Серафим.
През 1787 г. св.Серафим бил положен в сан йеродякон, а на младия подвижник не рядко му се случвало да вижда по време на богослужение светите ангели и Иисус Христос. През 1793 г. бил ръкоположен в сан йеромонах, и през тази година преподобния Серафим започнал да живее усамотено, в дървена килия на брега на река Саровка. Преподобният Серафим сам се грижил за прехраната си, като отглеждал зеленчуци и направил пчеларник. Той посещавал обителта в близост само в събота за литургия.
Преподобният постигнал и подвига на стълпничеството. 40 дни и нощи, той се молил на камък пред образа на Пресветата Богородица. Неговото уединение все по-често започнали да нарушават не само братята, но и миряни, идващи за съвет и благословия. След известно време Серафим получил знамение, че трябва да направи още един подвиг - на безмълвие. Така той прекарал около 3 години, като съвсем спрял да посещава обителта.
През пролетта на 1810 г., след 15-годишен престой в пустинята, Серафим се завърнал в обителта. Без да прекрти безмълвието, той добавил още един подвиг - затворил се в монашеската килия, като нито излизал, нито приемал някой в килията си. Свети Серафим получил дарбата на прозорливостта и чудотворството. Божията Майка се явила пред него, заедно с Климент Римски и Петър Александрийски и разрешила да прекрати с усамотението.
Преподобният Серафим Саровски започнал да приема идващите при него за благословия, съвет и духовно утешение, като светецът се обръщал с любов към всеки: "Радост моя, съкровище мое!". Старецът виждал сърцето на човек, и като духовен лекар, изцелявал душевните и телесните болести с молитва и благи думи. Хората усещали неговата любов и доброта, и били силно привлечени от него. Имало дни, когато в килията на светецът идвали тълпи от хора. Св.Серафим изцелил много тежкоболни.Той мажел болните с масло от кандилото, което горяло пред иконата на Божията Майка"Умиление", молил се, и болните оздравявали.http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html
Старецът виждал миналото и бъдещето, и с няколко думи описвал предстоящия живот на човек, давал съвети, които изглеждали странно, но впоследствие се оказвали спасителни за тези, за които били предназначени. От 1831 г. преп.Серафим предвещавал глад, и по негов съвет в Саровската обител направили голям запас от хляб, затова в манастира нямало глад.

Дивеевската обител
Свети Серафим бил духовен баща и наставник на сестрите, които живеели в основаната от тях женска духовна обител.По указание на Божията Майка, той отделил девиците от вдовиците и основал за девиците отделна Мелнична община. Там построили мелница, където в близост до нея живеели девиците. Около Мелничната община била изкопана канавка, по препоръка на св.Серафим. Божията Майка помолила да бъде изкопана, за да може да ходи по нея. Преподобният Серафим говорил, че канавката е висока до небето и винаги ще бъде стена и защита от антихриста.


Останало е предание, че преподобният благословил вземането на пръст от канавката за изцеление. По преданието, св.Серафим сам положил началото на канавката.
На 2 януари 1833 г. преподобния Серафим издъхнал, по време на молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Умиление".
След неговата смърт общините се обединили в Серафимо-Дивеевска обител и около 20 години отнело създаването на манастира. Серафимо-Дивеевският манастир се нарича 4-я пристан на Богородица или жребият на Св.Богородивца. Първият е Ивер - тази страна се паднала на Божията Майка, когато с апостолите теглили жребий кой накъде да тръгне, за да проповядва Евангелието. Света Гора Атон е вторият жребий на Св.Богородица, третият е Киевско-Печорската лавра.
Както много други манастири Дивеевския манастир бил закрит в годините на съветската власт, но през 1991 г. той бил възстановен. Хиляди идват на това свято място, за да преминат с молитва по знаменитата Богородична канавка и да се поклонят на светините на Серафимо-Дивеевската обител - мощите на св.Серафим Саровски и чудотворната икона на Божията Майка "Умиление".



Духовните съвети на св.Серафим
Много хора идвали при стареца за помощ. Той винаги "светел" с духовна радост, говорейки :"Няма по-лош грях, и няма нищо по-ужасно и пагубно за духа от унинието. Той изпълвал сърцата на всички присъстващи с радост и гнета на житейската съдба на всички хора, търсещи Бога ставал по-лек.
Преподобният Серафим говорил:"Придобий мир в себе си, и хиляди хора около теб ще бъдат спасени"."За съхранение на душевния мир, човек всячески трябва да избягва да осъжда другите.""Целта на християнския живот се състои в придобиване на Божия Дух, и това трябва да е цел на всеки християнин, живеещ духовно.""Целта на живота на обикновения светски човек е придобиване на имоти, пари, а на дворяните - повече от това - получаване на почести, отличия и други награди за държавни заслуги.Придобиването на Дух Светий е също капитал, но благодатен и вечен."
И сега с велика сила звучат неговите думи:"Господ търси сърца, преизпълнени с любов към Бога и към ближния."Сине, дай ми сърцето си -казва Той - за да положа всичко непреходно в него - защото в сърцето човешко може да се побере Царството Небесно.
"Поста, молитвата, бдение и всякакви други християнски дела са добри сами по себе си, но целта на човешкия живот не е в тяхното спазване, въпреки, че те са средство за достигане на Истинската цел в нашия християнски живоът  - придобиване на Светия Божи Дух."
"Топлотата на Божия Дух не е във въздуха, а в нас самите.Тя е същата тази топлина, за която Светия Дух с думите на молитвата ни заставя да се обърнем към Господа: съгрей ме,Дух Свети с Твоята Топлина.С нея пустинниците не се бояли от зимния мраз, все едно облечени като в топла шуба от благодатната дреха, изтъкана от Светия Дух. Така е и в действителност, защото благодатта Божия трябва да обитава вътре в нас, в нашето сърце, защото Господ е казал:"Във вас е Царството Божие. Под Царството Божие Господ разбирал благодатта на Светия Дух. И Царството Божие се намира вътре във вас, а благодатта на Светия Дух и отвън осиява, и ни сгрява, и преизпълва с благоухание окръжаващия ни въздух, услажда нашите чувства с небесна наслада, напоява нашите сърца с неизпитвана радост. Само трябва да обичаме  нашия Отец истински, по синовному. Господ по-равно слуша и монаха, и мирянина, и обикновения християнин, само ако обичат Бога от цялата си душа, и ако имат вяра в Него."

Какви чудеса са се случили


Минават години, а чудесата, свързани с името на Свети Серафим в Дивеево, и в други места, където хората се покланят пред неговите икони и мощи не престават.
Ето какво пише в писмата на Мария Кол, съвременница на о.Серафим, която го познавала лично. Писмата са писани до затворника Георгий, шест месеца след смъртта на отеца.
'' Аз отново се връщам към о.Серафим, като източник на моята радост. Отидох с моята приятелка Мавра Львовна при отец Серафим. Тя беше болна, чувстваше се зле, и не можеше да се храни. Когато отидохме да потърсим помощ, старецът и каза да пие вода от аязмото. След като тя пи от водата, изведнъж започна да повръща.Веднага след това се почувства добре.
Също Татяна Баринова, която имаше проблем с голям лишей на ръката. Цялата и ръка беше бинтована. О.Серафим и каза да измие ръката си на аязмото. Татяна започна да се притеснява, защото от най-малкото съприкосновение с вода, ръката започваше да я боли. Въпреки това, тя намокри ръката си и веднага започнаха да се отлюспват големи люспи кожа. Ръката и вече е абсолютно здрава."

Явяване на преподобния Серафим над храмовете, осветени в негова чест; гр.Александров, Русия

Свидетелства на изцеление
арх.Серафим
През 1830 г.в Саров дойде болна жена, която страдаше от воднянка.  Цялото и тяло беше подпухнало и пожълтяло, и толкова беше отпаднала, че едва беше дошла до обителта. Тя седна да чака заедно с другите посетители пред килията на о.Серафим, но имаше много хора преди нея. Старецът мина през тълпата, отиде към нея, хвана я за ръката и каза:"Ела, радост моя след мен!". В килията си той я благословил, дал и причастие и светена вода и и казал:"Утре ще се видим".
На другия ден о.Серафим отишъл при хората, които чакали със запалена свещ, започна да ги благославя и да говори на всеки това, което трябваше да чуе душата му. След като всички минали, при него отишла болната жена. Като я погледнал, той и казал: "Ти, моето момиче си много болна?" -  и след това, като я благославял казал:"Отиди, пий вода от извора и се измий и ще бъдеш здрава."Болната отговорила:"Когато дойдох тук отче пих, и се измих." Но той отново и казал: "Вземи момиче, вземи вода със себе си - пий, и се мий. Цялото тяло поливай.Апостолите Христови ще те излекуват, ще бъдеш здрава."
Като се върнала в гостилницата, болната изпълнила съвета на стареца, без да се страхува от това, че водата е протовопоказна за нейната болест. На другия ден тя станала здрава от леглото. Водата изтекла от тялото и, болката стихнала. Болната толкова се преобразила, че хората, които я видяли предните дни сега не могли да я познаят.

Писмо на жителка на г.Жуков, Калужка област до монахините
"Драги сестри от Дивеевската обител!Искам да ви разкажа за изцеление, което се случи с мен. Бях в манастира през октомври, 1991 г. От 25 г. имам възпаление на левия бъбрек. Много се колебаех дали да се изкъпя в извора, но в крайна сметка реших и го направих. От този момент нататък болката не се е появила.

Дни на почитание 

2 януари - Св.Серафим е канонизиран
19 юли - намиране на мощите на светеца

Света Петка Българска Епиватска -покровителка на България, брака и плодовитостта; при телесни болести и недъзи - паралич,при очни болести; покровителка на дома и семейството

Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят, известна с чудесата, които е извършвала и преживе – в светите земи на Палестина, и в родния си Епиват, и след смъртта си – навсякъде, където са били пренасяни нейните мощи. За почитта към нея голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“ – денят на кръстната смърт на Исус Христос.

Как помага светицата

Света преподобна Петка е бърза застъпница и помощница на българския народ. Тя откликва на всеки, който се обърне с молитва и искрена вяра, особено помага при телесни болести и недъзи, паралич и др. Светицата е пазителка от страшни болести.Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й - сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек.

Молитва

О, най-възпявана и славена от целия български народ, преподобна майко света Петко, която чрез пост и молитва достигна ангелска чистота; стана неувяхващо украшение на всички девици; възлюби небесното царство, а презря желанията на греховната плът; 

угаси със сълзливи капки парящите въглени на страстите; още от младини пое пътя на духовното съвършенство; получи от Всеподателя Бога дар на изцеления и предивни чудеса и която предстоиш пред престола на Всевишния, заедно с благоразумните девици и всички Божии угодници, моли Господа и Бога Иисуса Христа да простре Своята мощна десница над православния български народ и Светейшия наш отец (името) Патриарх Български, над Високопреосвещените Митрополити, Преосвещените Епископи, над честното свещенство и дяконство в Христа и над всички нас, събрани днес в Божия храм на молитва към тебе. Избави ни от всяко зло и нещастие; защити ни от стрелите на лукавия; укрепи ни в нелицемерна вяра и съкрушена молитва, създай мир и благополучие в нашето Отечество; предпази нашите семейства от съблазните в живота; благослови нашата челяд; дай благоразумие на нашите мъже; запази нашите жени от съблазън; избави ни от завист, злоба, клевета и ни приучи на християнска любов, която е дълготърпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината, любов, която всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

О, пресветла майко света Петко, непрестанно се моли за нас и никога не пренебрегвай молбата ни, колкото грешни и паднали да сме. Ние знаем своята слабост и своето увлечение в греха. Но, уверени в твоето майчинско застъпничество и любов към нас, твоите единородни чеда, братя и сестри, пак те молим да ходатайстваш пред Господа Бога и Неговата пречиста Майка света Дева Мария, щото Той, поради Своята велика милост, да запази съпружеския ни живот в мир и единомислие, да възпита нашите младенци, а юношите и девиците да настави в пътя на истината, правдата, земното благополучие и щастие в живота, да подкрепи старостта, малодушните да утеши, колебаещите се да утвърди, вдовиците да подкрепи, сираците да защити, затворниците да изведе на свобода, недъгавите да изцери, а всички нас, които тъй усърдно сега ти се молим, да запази от всички действия на дявола и от всяка неочаквана злина, беда и нещастие. Защото знаем, че всемогъщият Бог е помощ на безпомощните, надежда на безнадеждните, спасител на загиващите в бурните вълни на живота, тихо пристанище на ония, които плават, пътуват, страдат или боледуват.

Молим те, о, майко, света Петко, вслушай се в нашата сърдечна молба, та с едни уста и едно сърце заедно с тебе да прославим Отца и Сина и Светаго Духа, сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Житие на св.Петка

Родителите на преподобна Петка са българи, живели в равна Тракия (в град Епиват през X-XI в.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син , който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ. (Неговите мощи се прославили с благоуханно изтичане на св. миро - бел.ред.).
Преподобна Петка от дете се отдала на усилено изучаване на Свещеното Писание и всячески помагала на гладни, плачещи, голи, като често им давала дори и дрехата от гърба си.

Скоро след смъртта на своите родители преподобна Петка обходила най-известните пустини и места, където се подвизавали велики Божии угодници - ходила в Египетската пустиня, била около Ираклия, Константинопол, Палестина.

В Палестина (в Йорданската пустиня, където тя се подвизавала в продължение на 25 години пустиннически живот, след този в киновийния женски манастир - бел. ред.) през време на усърдна молитва Божи глас й наредил да се върне в родното си място, което тя и сторила. Там скоро се поминала, без някой да знае нейното минало.

След време в нейния гроб бил погребан един неизвестен моряк. Тялото на преподобната било намерено нетленно. Ангел Господен насън се явил на един благочестив монах стълпник,  като му открил, че това нетленно тяло е на св. Петка. На другия ден св. мощи били най-тържествено пренесени в катедралния храм на Епиват „Св. 12 апостоли".

През Второто българско царство мощите били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".



Манастири в България, посветени на светицата

Клисурски манастир “Света Петка Параскева” - Банкя, София

http://www.bulgariamonasteries.com/klisurski_manastir_bankq.html



Историята на манастира е свързана с пренасянето на мощите на св.Петка от цар Иван Асен II през 1238 г. Когато литийното шествие спряло на това място за почивка,то било осветено и на него била построена църква, а по-късно и манастир.

Бистришки манастир "Света Петка" - с.Бистрица, София
http://www.bulgariamonasteries.com/bistrishki_manastir.html


Мулдавски манастир "Света Петка" - с.Мулдава, Асеновград
http://www.bulgariamonasteries.com/muldavski_manastir.html



Владайски манастир "Св. Петка" - кв.Владая, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vladaiski_manastir.html


Вакарелски манастир "Света Петка" - с.Вакарел, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vakarelski_manastir.html


Скален параклис "Света Петка"- гр.Трън
http://www.peika.bg/statia/Skalen_paraklis_Sveta_Petka_v_Tran_tvori_chudesa_l.a_i.80755.html



Копривецки манастир "Св. Петка" - с.Копривец, Русе





Голямобуковски манастир "Св. Петка (Животоприемен източник)" - с.Голямо Буково, Бургас
http://www.bulgariamonasteries.com/goliamobukovski_manastir.html



Чудеса

В църквата "Света Петка"в с.Белчин, Самоковско има частица от мощите на светицата. Тук идват много бездетни семейства с молитва за дете.
Църква "Света Петка" в гр.Пещера има интересна история, разказана от отец Димитър, свещенник в храма:
Църквата е построена през периода 1690-1710 година. Тогава е построен старият храм, който е бил много по-малък от сегашния, вкопан е в земята, според изискванията по онова време. Легендата разказва, че в градината на храма е имало извор и иконата на Света Петка, която и в момента стои в храма е намерена тук до този извор. Той е бил лековит, защото хората са идвали и са преспивали тук. Миели са лицата и очите си, за да оздравеят. Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явява жена в черни дрехи, която и казва да отиде до това християнско оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на съпругата си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора.Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Остават една нощ в християнското оброчище, а детето измива лицето си с целебната вода. Валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала. Тогава той разбрал, че тя е прогледнала. Валията измолил разрешение да бъде построена църква на мястото, където е бил лечебния извор в Пещера. Така се построява църквата „Света Петка”, която е малка, вкопана 13 стъпки в земята. Тя не е имала дори камбанария. Впоследствие жителите на града са изградили и нея. След това през 1902 година църквата изгаря, неизвестно по какви причини. Храмът е построен отново през 1904 година в този му вид, в който е сега. През 1905 година на 22 май той е осветен. Църквата има уникален иконостас с красива дърворезба.

Ден на почитание
14 октомври

Икона на св.Параскева /Петка/ - хранителка на семейното благополучие и щастие, покровителка на търговията, домашното стопанство; лечителка на душевни и физически болести

Света великомъченица Параскева, или наричана още Петка охранява семейното благополучие и щастие и е помощница в майчинството и е пазителка на женското здраве. На светицата се молят за даруване на добър мъж и при съпружеско безплодие. Светата мъченица е лечителка на хората от тежки телесни и душевни недъзи. Света Петка е покровителка на търговията и шивачите.

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме:

преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) - място на поклонници от цял свят.

преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

Как защитава иконата

Ако пред иконата на Богородица могат да се обръщат и мъже, и жени, то иконата на Параскева Пятница е женска икона, пред която още от древността са се споделяли тайните на женското сърце и стремежите на момичетата. Към св.Параскева са се обръщали с много въпроси, отнасящи се за бита, стопанството, семейното благополучие - въпроси, които вълнували жените.

За какво помага иконата

Към св.Параскева се обръщат за помощ при изцеление на недъзите - телесни и душевни, особено при зъбобол и повишена температура. Светата мъченица е лечителка на хората от най-тежките душевни и телесни недъзи. Света Параскева помага в молитвата за съхранение на домашните животни, а също така за цялото стопанство. Затова в деня на нейното почитание в църквата се носят плодове за освещаване, които се пазят до следващата година. 

Също така на св.Параскева Пятница се молят за семейно благополучие и щастие. Неомъжените момичета се молят за скорошен и удачен брак, а след това за застъпничество в брака.

Понеже в древността пазарите били забранени в събота, в петък всички миряни пазарували и понеже св.Параскева била покровителница на търговията, така се появили "Петнишките пазари".

В селата и до днес поставят иконата в близост до кладенци, извори, тъй като тя се смята за покровителка на водата. 

Молитва към св.Параскева

Обикнала пустинния и безмълвен живот и тръгнала усърдно след Хрис­та, твоя Жених, и на младини взела Неговото благо иго, въоръжила се мъжки с кръстния знак против духовните врагове, ти, достославна Параскево, с постнически подвизи, с пост и молитви, и потоци сълзи си угасила въглените на страстите и сега, като стоиш пред Христа в небесния чертог с мъдрите девици, моли се за нас, които почитаме твоята скъпа памет.

 В кои храмове има икона на светицата

Храм Света Мъченица Параскева - София

http://www.sveta-paraskeva.com

Старинен храм “Света преп. мчца. Параскева” - Пловдив

http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/185-starinen-hram-sveta-prep-mchtza-paraskeva-plovdiv-.html

Храм св.Параскева - гр.Бяла Слатина

http://svparaskeva.dveri.bg

Православен храм "Света Параскева Петка"-гр.Варна

http://mitropolia-varna.org/index.php?option=content&task=view&id=26

Православен храм "Света Параскева" - с.Медковец

http://svetaparaskeva.net/index.php?pg=zahrama

"Света Параскева" - с. Енина

http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Света%20Параскева%20-%20с.%20Енина

Храм Св.Параскева - община Хайредин

http://www.hayredin.com/bg/hram-svparaskeva-hayredin/

Храм "св. Параскева" гр.Глоджево

http://www.hramove.bg/hramove/temple_2220.html

Храм "Света Параскева"-с.Долна Студена

http://www.hramove.bg/hramove/temple_1487.html

Други храмове "Св.Петка"

http://www.hramove.bg/myadmin/popup_temple.php

Чудеса

Чудотворната икона на великомъченица Параскева от селото Митякинской



"... Тази икона се появява през 1727 при следните обстоятелства: в селото през тази година  върлува силнаепидемия, оставяйки много безлюдни домове Две момичета  от селото били в гората и видли иконата  на св. Параскева на дърво, от която чули глас : "Отидте в селото и кажете на свещениците и на хората да дойдат да вземат иконата и да обиколят селото с нея, като  се молят силно на  Господа, епидемията ще се прекрати." Всичко това било направено. Епидемията наистина престанала да върлува. В чест на  това събитие от този момент, всяка година се прави литийно шествие през десетия петък след Великден на мястото на явяването на иконата. "("Донски епархални ведомости" ,Януари 1891)

Иконата се явила при извора на св. Параскева в покрайнините на селото. На това място бил построен параклис.

През 1793, иконата е била украсена със сребрърна ризница . По време на управлението на комунистите иконата изчезва.

Почитта на аязмото продължава и по време на преследването на Христовата църква. Хората ходили  в святото място, не само от близките ферми, но и отдалече: Ростов, Краснодар, Киев, Луганск и Старобелск.
 Вярващите ходили на извора няколко дни преди празника. Aна Таранникова посочва: "Улицата, на която живеехме, идваха много поклонници няколко дни преди празника.Моите родители често канеха хора да пренощуват в къщи."

Това се случва до началото на "безбожната" петилетка през 1939 г. .. През тази година параклисът и аязмото са унищожени по нареждане на комунистическата партия. Старейшините разказват, че разрушенията направил комсомолец-тракторист на име Бодурхин. След като разрушава параклиса и заравя извора, тракториста се прибира в къщи и заварва сина си парализиран. След видяното Бодрухин загубва разсъдъка си, и до края на дните си обикаля селото плачейки, като се моли да не обиждат св. Параскева.

Някои от вярващите след това отиват да разкопаят аязмото, но ги арестуват и те никога не се връщат в селото.

Ходенето на мястото е забранено. След това идва войната, разруха, глад ... Изворът обраства с тръни, и много от хорат, които знаели къде е източника, вече не можели да  установят точно къде се намира.

Второто явяване на Света Параскева  става на 3/16 юни 1950  в 10-я петък на Великден.

Това е безценното доказателство на  Евдокия Логвина, родена през 1915 г., жителка на селцето Дурновка. "Това беше през 1950 - бях много болна, мъжът ми се върна  от войната инвалид, а имахме малки деца.Много се молих на Бог и Света Параскева, с молба за помощ и търпение. Сънувах Света Параскева, която ми каза да копая. Няколко дни след това не направих  нищо -  Тогава сънувах починалата си майка и тя ми каза:... ". Дъще, направи това, което е заповядано" Отново, аз не направих нищо - не знаех дали сънищата са от  Бога. Един ден отивах   в селото и точно на мястото на параклиса , изведнъж виждам ... стои Света Параскева с монашески  дрехи, но красиви -в червено, зелено, а в ръцете си държи свитък. Когато го разопакова, видяк иконата"Неръкотворн образ на Христос". Тя ме попита: "Вярваш ли?" , и аз отговорих: "Вярвам!" "След това ми каза - Копай" и посочи с пръст мястото. Като дойдох на себе си, св.Параскева я нямаше.
Убедих приятели да ми помогнат да  копаем ... Беше ужасно ... силно се страхувахме. Копаехме, а те не вярват.  Аз им казвам: "Копайте, където беше показано" Достигнахме до камъни, и - чудо! Под тях намерихме дъбови подове.Под тях започна да извира чиста и бистра вода.

Така светото място беше разкрито и отново там започнали да ходят много вярващи да се  молят за  застъпничеството на св. Параскева.

Хиляди случаи на чудотворна помощ има в продължение на век в село Митякинской по молитвите на св. Параскева и нейната чудотворна икона. И днес, продължава да се излива върху нас Божията благодат.
Евдокия Логвина: ".. Аз бях много болна. Молех св. Параскева за изцеление и пиех от водата на източника. Досега нищо не ме боли.".

 Уляна Горшколепова: "В 60-те години се разболях от пневмония с много усложнения. Повръщах кръв. Лекарите казаха, че състоянието ми е безнадеждно. Не отидох в болницата - отидох до източника на Света Параскева. Беше 10-тия петък на Великден. Много хора се къпеха, аз също и се изцелих като по чудо. От тогава, всеки петък ходя на светия източник и се моля. На другите винаги казвам, отидете на източника, молете се, и потърсете  помощ от Света Параскева."

 Aнна Куприенко:.. "Майка ми през 70-те години се разболя от ишиас, която даде усложнение на краката. Мама не можеше да ходи и с  двата крака. Заедно с майка ми отидохме до източника няколко пъти молейки Света Параскева . И Господ чу молитвите на св. Параскева. Майка ми получи подобрение първо на единия крак, а след това и на дтугия. След това ходихме всеки петък до светия източник. "
В чест на светите великите събития през 1950 г  е иконописна икона на св. Параскева.

Мироточение на икона на св.Параскева (Петница) Владивосток.

https://www.youtube.com/watch?v=wd9bx-ngeHk

Честният пояс на Пресветата Богородица - при проблеми със зачатие, за тежки болести

Поясът на Пресветата Дева Мария, който в наши дни е разделен на три части е единствената реликва на Божията Майка, съхранен до наши дни. Съгласно преданието поясът бил изтъкан собственоръчно от Божията Майка от камилска вълна. След Нейното Успение Тя го  предала св.Тома.

Камъка,на който стоял апостол Тома, когато получил пояса на Божията Майка

В първия век на християнската ера той се съхранявал в Йерусалим. Известно е, че в IV в. той бил в Кападокия - в гр.Зел и в този век император Теодосий отново го отнесъл в Йерусалим. Оттук неговия син Аркадий го пренесъл в Константинопол.

Отначало светинята занесли в храма Халкопратион, откъдето през 458 г. император Лъв I го пренесъл във Влахернската църква. По време на царуването на Лъв IV Mъдрия (886-912) пояса бил пренесен в царския дворец и с неговата помощ се излекувала неговата съпруга царица Зоя. Тя била обладана от нечист дух, и импрератора се молил с цялото си сърце на Бог. Империатрицата имала видение, че ако и сложат пояса на Богородица тя ще се излекува. Тогава императора помолил патриарха да отворят ковчежето. Патриархът махнал печата и отворил сандъчето с реликвата. Поясът на Божията Майка бил цял и непокътнат от времето. Патриархът положил Поясът върху болната и тя получила изцеление.

В знак на благодарност империатрицата обшила със златен конец целия пояс. Затова и до днес той изглежда така. С благодарствени химнове той бил върнат отново в ковчежето.
В XII век официално бил определен празник на светия Пояс, който се провежда на 31 август. Поясът останал в Константинопол до XII век и след поражението на Константинопол от бълг. цар Асен, поясът бил отнесен в България. По-късно той попаднал в Сърбия. Княз Лазар I предал пояса, заедно с частица от истинския Кръст на Ватопедския манастир, където се съхранява и до днес.
В наши дни частици от Чистия Пояс на Богородица се съхраняват освен във Ватопедския манастир и в: Кипър (манастир Триодитиса), Грузия - Влахернската църква в Зугдиди, Москва - храм Пророк Илия, Санкт Петербург-Казанский собор, Италия, Прато - в църквата Сакра Цинтола, Сирия -град Хомс.

Чудеса

Чудесата, сътворени от Честния пояс през вековете са неизбрими.
Жители на Енос помолили монасите от Ватопед да дойдат с пояса при тях. Монасите отседнали в дома на местния свещеник. Неговата жена тайно отрязала частица от пояса.Когато монасите се качили на кораба да отплават, той не можал да тръгне, въпреки че морето било спокойно. Жената на свещеника, като видяла какво се случва, се разкаяла и върнала частта от пояса. В момента, в който го предала, корабът тръгнал.
Парченцето останало отрязано. По-късно се случил следния подобен случай.
По време на войната за независимост на Гърция Поясът бил занесен на о-в Крит по молба на жителите му. Но когато монасите тръгвали обратно, били арестувани от турците. Британският консул Доменикус Санантонио откупил пояса от турците и го занесал в Санторини, в новата си резиденция. Скоро новината се разнесла из острова. Местният епископ уведомил Ватопедския манастир и монасите се отправили към Санторини. Консулът поискал много пари за Пояса, но много от жителите на Санторини събрали парите. Така поясът бил спасен и отнесен във Ватопед.
Жената на консула постъпила като жената на свещеника от Енос. Тя тайно от мъжа си отрязала парченце от Пояса, преди да го върнат. Скоро консулът починал, а майката и сестрата на жената се разболяли тежко. През 1839 г. тя изпратила писмо до манастира, в което се разкайвала и помолила някой от монасите да дойде и да вземе парченцето.
През 1864 г. светият Пояс бил занесен в Константинопол, когато там върлувала холера. Епидемията утихнала и хората били спасени.

Монасите във „Ватопед" дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка: гр. κορδέλα), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно на листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манатир и снимка на светата обитал, а от другата страна е написана ценна информация при какви случаи и как да се носи тази лента (коланче): „Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица. Съществува древна традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е посветен манастирът, стават множество чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява предимно стерилитета на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Раково и други болни също се изцеляват от нелечими заболявания. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в светата Евхаристия. По същия начин живеят и бездетните съпрузи, спазвайки освен това по-често пост и съпружеско въздържание, според силите си и в съгласие. Искреният духовен живот с постоянното покаяние и участие в тайнствата на Църквата, разбира се, трябва да се спазват през целия ни живот, доколкото представляват единственият начин на участие и единение с Бога в настоящия и в бъдещия живот".

И до днес се случват много чудеса, описани в книгата 'Чудесата на светия Пояс".

Това е съвършено невъзможно, това е вроден недостатък
Никозия
"Ожених се през 1981 г. и в продължение на 4 г. нямахме деца. След много изследвания лекарите установиха, че не мога да имам деца, защото имам вроден проблем. Това се случи през 1985 г.
През 1995 г. посетих посетих Ватопедския манастир, където чух за Пояса на Богородица. След поклонението пред него, йеромонаха отслужи молитва. След това той ми даде осветено коланче от Честния пояс и ми каза да си го връзвам на кръста. След 10 месеца моята съпруга отиде на лекар, защото не се чувстваше добре и лекаря и каза, че тя е бременна във втори месец. Ние му предоставихме всичките ми изследвания, в които беше обяснено, че не мога да имам деца. Той ги изчете и единственото, което каза беше:"Нищо  не мога да кажа, това е просто чудо."

Тумор просто нямаше, беше изчезнал.
Атина
"Фани Фустери, млада жена беше дошла при мен, цялата в сълзи. Тя била при много лекари, направила много изследвания и рентгенови снимки,които ми показа. Всички лекари и говорили в един глас - рак. Тя имаше насрочена операция за понеделник, а аз се видях с нея в събота. Аз и дадох коланчето, което имах и и казах, че е осветен от Светия Пояс на Богородица. Със сълзи на очи тя го уви около гърдата си, там където беше тумора и ми каза:"Ана, вярвам,че само Божията Майка може да ми помогне".
В понеделник тя отишла в болницата, и при прегледа от лекаря той не можал да намери тумора, който бил видим и с просто око. Лекарят бил в недоумение и я отпратил от болницата. Сега Фани е здрава напълно".

Лекаря ще потвърди моят разказ
27/04/1996 г.
"Казвам се Христна Сугелитиан и живея в с.Барсау, Румъния. През 1990 г, на 19 г. се омъжих.Много искахме дете с моя съпруг, но нещата не се получаваха. Опитвахме 7 г., назначиха ни различни курсове на лечение, но всичко беше без резултат. Бяхме загубили всяка надежда, че ще имаме дете.
Нашият семеен лекар ни даде още една надежда и каза да се обърнем към Бог, защото за Него няма невъзможни неща. Лекарят ми даде коланче, осветено от Пояса на Богородица. Започнах да се моля и вързах коланчето с вяра. Божественото чудо се случи по-бързо, отколкото човешката логика може да очаква. Аз забременях, по сметките на лекаря в първите дни,когато започнах да нося коланчето. Бременността ми мина нормално и на 4 януари1998 г. родих красиво момченце.
Ние сме недостойни да благодарим на Бог и на Божията Майка за великата радост, която дойде в нашия дом. Ние разказваме на всичките си познати и приятели за това чудо, за да могат хората да видят божествената Помощ на Божията Майка, Която твори чудеса, когато ние, хората сме безпомощни. "

Вероятността да оживее беше много малка
"Казвам се Никулина Глодаренко и живея в Констанца, Румъния. Работя като главен счетоводител на болница.
На 5 януари 1999 г. моят съпруг Виктор Глодаренко получи инсулт. След няколко дни той получи и бъбречна недостатъчност, и беше преместен в реанимация. Изследванията показваха,че ситуацията е твърде сериозна. Според лекарите му оставаха няколко часа живот.
В тези мигове на отчаяние един колега дойде при мен и ми даде няколко реликви от Атон: икона на Богородица, коланче от светия Пояс, маслиново клонче и масло и ми каза да ги сложа под възглавницата на моя съпруг. Като по чудо моя мъж започна да идва на себе си.
Лекарите не можеха да си обяснят какво се случва. Постепенно изследванията станаха нормални и след повторната енцелафограма се установи, че тромба напълно е изчезнал.
Обикновено след инсулт, ако болния оживее в повечето случаи остава инвалид. След по-малко от 30 дни моят съпруг стана на крака и се прибра в къщи на собствен ход. В нашата болница не е имало такъв случай. Това събитие промени напълно моето възприятие за света и укрепи вярата ми в Бога."

Съобщавам ви за чудесата на Богородица
26/04/1999, Лондон
"Изпращам ви това писмо,за да съобщя за чудеста на Богородица, които дойдоха чрез коланчетата осветени от светия Пояс.
Имам 3 дъщери, и всички имаха проблеми с раждането. Две от тях загубиха бебетата в началото на бременността, а след това получиха здравословни проблеми. На третата дъщеря лекарите казаха, че ще е сложно да зачене дете. Но Божията Майка чу нашите молби и ни изпрати при отец С., който ни даде коланчета от светия Пояс. Моите дъщери ги вързаха на кръста си и всички родиха здрави момченца.
Дадох едното коланче на жена, която не можеше да има деца  и беше правила седем неуспешни опита инвитро, но след няколко месеца се появи здраво бебе.
Наша позната дойде от Кипър - тя имаше тумор в гърдата.Направиха и 2 операции и с помощта на коланчето оздравя напълно.
Следващото чудо се случи с Андрула, която след 25 г. брак, на 44 г. роди здраво момченце.
Благодарение на всички тези чудеса, нашата вяра укрепна".

Лекарите чакаха да умре
31/03/2000 Канада
"Преди месец получих от Атон лента, осветена от Пояса на Богородица.Искам да разкажа за първото чудо.
Мой приятел дойде в магазина ми и каза, че баща му умира. Направили му операция  (рак на главния мозък) преди 20 дни и се намирал в кома. Аз му дадох лентата и казах да прекръсти с нея главата на баща си. Действително той отишъл в болницата и прекръстил главата на баща си. Въпреки, че бил в кома от 20 дни, той отворил очи, но отново изпаднал в безсъзнание. Тогава синът му сложил коланчето под възглавницата му и чудото се случило. На следващия ден болният се събудил, заговорил и даже се изправил за малко. Сега е много по-добре и лекуващите му лекари не могат да повярват, че това се е случило. Те очаквали, че той ще умре. Моят приятел ме помоли да оставя лентата, докато изпишат баща му от болницата."

Две години мъчения, предизвикани от тежък рак
23/08/2000 г. Вогатсико
"Вече две години се мъча от рядък вид рак. Тази зима беше особено тежка за мен. Моята дъщеря ми донесе икона и лента, осветена от честния Пояс на Божията Майка. Освен лекарствата, които пиех, лекарите ме посъветваха да си купя ортопедичен колан и да лежа непрекъснато. Тогава казах на дъщеря ми, че ще нося колана на Богородица, защото вярвам, че ще ми помогне. И Богородица сътвори чудо. След 20 дни болките преминаха, и аз започнах да се подобрявам. "
С дълбоко уважение, Ники Папандреу.

Чудеста на Честния Пояс в Америка
Панайотис Калас, живущ във Флорида
"1.През септември 2001 г. вечерях с мои приятели. Един от тях разказа за дъщеря си, която имала рак на сърцето и била бременна. Лекарите искали да изрежат тумора, но се притеснявали за бебето. Дадох на моя приятел лентата на Богородица, миро от  Ватопед и иконата на Богородица "Всецарица", която изцелява от рак. Моят приятел отиде от Маями в Ню Йорк при своята дъщеря. Тя завързала лентата около ръката си, помазала корема си и оставила иконата до главата си. Бебето се родило живо и здраво, а туморът изчезнал.
2. През април 2002 г. чичото на жена ми се разболя много тежко - рак на черния дроб. Нямаше никакви шансове за оздравяване , защото вътрешните му органи бяха увредени. Жена ми изпрати част от коланчето, осветено от честния Пояс и веднага неговите близки го занесли в болницата. Малко след това болния се почуствал по-добре. След известно време неговото състояние се подобрило. Никой от лекарите не можел да повярва, че това се случва. Ракът изчезнал и сега чичото на жена ми е жив и здрав."

Това, което е на теб те спаси
15/10/2002 г
"Казвам се Ставтрула Илиаду и съм на 25 г. Бих искала да разкажа как забременях, когато се докоснах до светия Пояс през октомври 2000 г., когато се докоснах до светия Пояс в село Асиро.Бременността ми протичаше нормално и на 21 юли 2001 г трябваше да родя. Още предната вечер сложих коланчето в багажа си, но преди да тръгна към родилния дом нещо ме накара да го вържа на ръката си.
По време на раждането се молих постоянно, защото имаше усложнения и бебето на два пъти нямаше пулс -на два пъти той се увиваше в пъпната връв. Благодаря на Богородица за живота на моето бебе. Когато раждането приключи не знаех, че ще има още усложнения и моят живот е под угроза. На моите близки са казали, че ситуацията е критична. Не помня, какво се е случило в следващите дни. Помня само какво каза един професор, акушер-гинеколог" Това, което е на теб, то те спаси. Преди всичко помогна Поясът на Богородица, а след това всичко останало."
След това много бързо се възстанових. При всеки удобен случай разказвам на хората за чудото, което направи Богородица".

Станах от леглото и тръгнах
15/08/2004 г.
"Казвам се Николай Януполос, живея в Патра и съм на 23 г.
На 14 окт 2000 г. катастрофирах. Бях получил перитонит, счупена лява челюст и коляно и имах парализа на нерва на малката берцова кост. След хирургически интервенции шест месеца имах подобрение по