Св.Сергей Радонежки -при всякакви житейски проблеми, на ученици и студенти в учението и преди изпити, на вдовици и сираци

Преподобни Сергий Радонежки (1314-1392) – великият подвижник на руската земя, църковният и държавен деец от ХІV в., основателят и игуменът на Троице-Сергиевия манастир завинаги е останал като „многосветъл светилник на руската земя, възсиял чрез чудесата си като второ слънце”. Основаният от преп. Сергий Радонежки манастир в чест на Св. Троица се превърна в прообраз на нов, удивително чист и строг монашески живот в Святая Русь с център Москва. Светата Троицка обител, която от 1744 г. носи наименованието Троице-Сергиева Лавра озарява със светлината си цяла Русия. Там е сърцето на православна Русия, а в Троицкия събор се намират честните мощи на преп. Сергий Радонежки Чудотворец, така както сърцето на България се намира в Рилската света обител, където са мощите на всебългарския светец преп. Йоан Рилски Чудотворец (IX-X в.). Това, което за България е преп. Йоан Рилски, за Русия е преп. Сергий Радонежки. Хиляди поклоници с благоговение и благодарност са идвали и идват в Троице-Сергиевата Лавра за поклонение.

Молитвите към Св.Сергей Радонежки ще ви защитят от всякакви житейски проблеми. На светеца се молим да защити децата от лошо влияние и от неуспехи в училище. Молитвата пред светеца, който е бил образец за смирение помага в постигане на смирение и усмиряване на гордостта на нас самите и на околните.

Как защитава и помага иконата

Св.Сергей помага при всякакви житейски проблеми, а в частност помага на вдовици и деца, останали без попечение.
Учението не се удавало лесно на св.Сергей, но след горещите му молби към Бог Той му изпратил старец, който да го обучава и така св.Сергей станал един от най-мъдрите свети хора. Сега самия той стои пред Бог и със своите молитви помага на всички родители, които се молят децата им да се учат успешно.
Ако на учениците или на студентите имат проблеми в изучаването на даден предмет, молитвата пред светеца ще им помогне в овладяването на трудния за тях предмет. На него се молят преди изпити в училища и университети. Към него прибягват и учени, които имат проблеми в изследователски проекти. Молитвата пред иконата на св.Сергей Радонежки помага при всякакви сложни ситуации в научната област.
Обръщането към светеца помага и в съдебни дела.

Молитва

О, свети преподобни и Богоносни отче наш Сергие! Погледни на нас (имената), приведените към земята милостиво и ни издигни до небесната висота. Укрепи нашето малодушие и ни утвъри във вярата, защото без съмнение се уповаваме  на теб да получим цялата благост от благосърдечния Владика Бог по силата на твоите молитви. Измоли по силата на твоето представяне пред Бога дара, нужен на всеки и по силата на твоите молитви помогни ни да се избавим от наказание в деня на Страшния Съд и да чуем блаженния глас на Владиката Христос:елате, с благословението на Моя Отец, и наследете приготвеното за вас Царство от времето на създаването на света. Амин.

Празник

Паметта на св.Сергий Радонежки се почита 4 пъти в годината - 25 септември - в деня на неговото представяне пред Господ, 5 юли - заедно с празника на Ростово- Ярославските светии, 18 октомври - в деня на намирането на мощите на преп.Сергей Радонежки и на 19 юли - заедно Събора на Радонежките светии.

В кои храмове има икони на преп.Сергий Радонежки

В Троице Сергиевата лавра в Москва се намира икона на светеца с частица от неговите мощи.

Покров с мощите на св.Сергий 15 век

Иконите и фреските в на Троицкия собор са дело на преп.Андрей Рубльов и Даниил Черньов през 1425 г. Главната храмова икона, която била изографисана за "похвала на преп.Сергий" е иконата Троица - най-известното произведение на руската иконопис.

Ковчежето с мощите на св.Сергий Радонежки

Икона на преп.Сергий Радонежки има в Руската църква "Св.Николай" в София.

Житие на светеца

Сергий Радонежкий е един от най-известните политически и исторически деятели на 14 век. Той е основател на Троице-сергиевата лавра, учител и наставник на много руски светци, канонизирани от Църквата. 

Според древното предание, главно от неговия ученик Епифан, преп.Сергий се родил през 1314 г. в село Варница,  Ростов в семейството на именитите ростовски боляри Кирил и Мария. Родителите му го нарекли Вартоломей.Въпреки, че семейството било знатно, те живеели много скромно и били много религиозни. На 7 г. възраст Сергий и братята му започнали да ходят на училище, и докато учението на двамата му братя се удавало лесно, това не било така за Вартоломей. Желаейки да промени това, момчето се молило горещо на Бог да му даде разум и сили за напредване в учението. По свидетелствата на летописите веднъж момчето срещнало старец, който се молел на Бог. Момчето поискало от стареца да се помоли и за неговите успехи в училище. Старецът се помолил и го благословил. Оттогава момчето започнало да напредва в учението. 

През 1330 г. родителите на Вартоломей се преселили в село Радонеж, близо до Москва. Скоро родителите му починали, и той заедно с големия си брат Стефан оставили наследството на най-малкия брат и се отдали на отшелнически живот в близката гора, където построили келия, а след това построили и малка църква, която била осветена с името Света Троица. Скоро Стефан решил да изостави отшелническия живот и отишъл в Московския Богоявленски манастир, където станал настоятел. Вартоломей останал и през 1337 г. на 23 г. бил подстриган в монашество с името Сергий. 

Младият подвижник прекарал повече от година в пълно единочество. Животът му протичал в молитви, пости и тежък труд. Сергий станал известен в околността и скоро при него започнали да идват за съвет други монаси и скоро братството наброявало 12 човека. Всеки монах живеел в отделна келия, а заедно се събирали за богослужение. Така била основана знаменитата Сергиево-Троицка лавра. През 1354 г.Сергий бил ръкоположен в сан игумен.

Както свидетелства житието, преп.Сергий Радонежки правил чудеса още в земния си живот:"...Идвали богомолци, виждали нищетата на пустинята, но виждали и мира и благодатта сред братята и тази закваска носели в родните семейства като светлина, като сол. И станало славно името на Божия угодник в цяла Русия и идвали много при него с вяра. Веднъж, като се помолил старецът излекувал тежко болен, а друг път - изцелил бесноват велможа, който не бил с разсъдъка си, буйствал и се биел, така че десет човека не можели да го удържат."

Св.Сергий Радонежки бил удостоен с видение на Пресветата Богородица, която му се явила по време на нощна служба и казала:"Не бой се, избраннико Мой. Дойдох да те посетя. Не скърби, защото твоята молитва за учениците и обителта е чута; и твоята обител ще има изобилие във всичко; не само в твоя живот, но и при твоето представяне пред Бога.Аз няма да напусна това място и неотменно ще подавам всичко необходимо, ще го съхранявам и защитавам с моя покров."

Икона явяване на Божията Майка на преп.Сергий 16 в,

Свети Сергий Радонежки умеел да действа с "тихи и кротки слова" и на най-загрубелите и жестоки сърца и по такъв начин помирявал даже враждуващи князе. Благодарение на него всички князе се обединили преди Куликовската битка, признавайки главната роля на московския княз Димитрий. Руската войска получила благословия от преподобния Сергий Радонежский преди предстоящото сражение с татарите.

Той предсказал победата над татарите и на 8 септември 1380 г. на празника Рождество Богородично руските войски победили татарите на Куликовско поле, като положили началото на освобождението от татарското иго. 

Княз Димитрий дълбоко почитал своя духовен баща - преподобния Сергий Радонежский, който бил и кръстник на децата му. 

Сергий Радонежский починал на 25 септември 1392 г., достигайки до дълбока старост. Той предсказал своята кончина 2 години преди това и назначил свой приемник - ученика му преп.Никон. Сергий Радонежский бил погребан в основания от него манастир, а 30 год. след това неговото тяло и дрехи били намерени нетленни.

Това се случило през 1422 г. по време на строителството на новия храм "Животоначалната Троица". Малко преди да започне строителството Сергий Радонежски се явил в съня на един благочестив човек, като му казал да предаде следните думи на братята:" Защо ме оставяте толкова време в гроба, погребан в земята с цялата тази вода, тясно е тук за моето тяло." Когато разкопали за основите, били открити нетленните мощи и дрехи на св.Сергий Радонежский невредими, а гроба бил пълен с вода. При освещаването на Троицкия храм, мощите на светеца били пренесени в него, където се намират и до момента. 

Свети Димитър - при недоброжелатели и стихийни бедствия; за получаване на увереност; при парализи

Свети Димитър Солунски пострадал в името на вярата в началото  на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Св.Димитър успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи.

Как защитава иконата

Иконата на св.Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло. Той е непрестъпна крепост за недробожелатели и стихийни бедствия. Вие и вашите близки ще придобиете увереност и ще се избавите от безпокойството за бъдещето.

За какво помага иконата

Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото. 

Молитва

Свети и славни великомъчениче Христов Димитре, бърз помощник и топъл защитник на всички, с вяра обръщащи се към теб! Стоящ с дръзновение в небесното царство, измоли от Него опрощаване на нашите грехове, и избави нас от всепогубващите язви, трус, потоп, огън, меч и вечни кавги. Моли за Неговата благодат, да дари всеки град, всеки храм и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя за победа над врага, мир, тишина, твърдост във вярата и благочестие за цялата наша държава: на всички, почитащи твоята честна памет, измоли благодатна подкрепа за благи дела, за да можем с твоите молитви да наследим Царството небесно за вечно прославяне на Отца, Сина и Светия Дух! Амин.

Празник

26 октомври - Димитровден

В кои храмове има икони на светеца

Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.

Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.

Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година.

През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците.

След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".

Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.

Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.

Сградата е под егидата на Юнеско. На стените на базиликата са съхранени мозайки, на които е изобразен св.Димитър. В Солун се появили и икони с неговия образ. В ранните изображения светецът е изобразяван в патрициански дрехи, а в по-късните след 11 век светецът е изобразяван във военни дрехи и с копие или меч.

Св. Димитър е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. 

В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново.

В нея са коронясани първите български владетели от Асеневата династия -Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.

Друга старинна църква в България, носеща името на светеца се намира в с.Паталеница, Пазарджик.

Църквата датира от 12 в. и е обявена за паметник на културата. 

Църква св.Димитър в с.Свирачи с чудотворна икона на Божията Майка

Манастир Св.Димитър - с.Лозен

Житие на св.Димитър

Византийският град Солун празнувал - на консула му се родил син. Радостта на бащата била толкова голяма, че искал да я сподели с всички. Но градоначалника имал тайна, която пазел много усърдно. Той и жена му вярвали много силно в Христос. По това време, в края на 3 век, всички всички хора, изповядващи християнството ги очаквала смърт.

На бебето дали името Димитър. Когато поотраснал, една сутрин майка му и баща му го събудили и завели в тайна стая на къщата им. На стената малкия видял две картини, нарисувани на дърво - на едната имало мъж, на другата - жена. Той не можел да отлепи погледа си от тях - толкова доброта струяла от образите. Родителите му разказали, че пред него са образите на Единния Истинен Бог и образа на Пресвета Богородица.

Известно време след това родителите извикали свещенник и още няколко християни и Димитър бил кръстен.

Малко след като навършил пълнолетие св.Димитър загубил родителите си, защото те били много възрастни, когато той се родил.

Подвиг в името на Христа

Бащата на св.Димитър бил много уважаван човек. Като разбрал за неговата смърт, императора предложил на Димитър да стане проконсул. Младият човек се съгласил. Длъжността му дала възможност да се обръща към хората със Словото Божие. Прославяйки Христа, той приобщил много езичници към вярата и станал апостол в родния си град.

Св.Димитър знаел, че императора изпитва неистова омраза към християните и че рано или късно ще го унищожи. Той разпродал цялото си имущество, а получените пари раздал на бедните. Раказвайки на хората за Христа, той се готвил за мъченически подвиг. Така се и случило. До императора достигнал слуха, че в Солун са се появили много християни и причина за това е новия консул. Арестували младия Димитър. Той не отрекъл, а потвърдил, че вярва в Христос. След това веднага го хвърлили в тъмницата. В сумрачната килия му се явил Ангел Господен, който му дал сили за подвига.

Победа с името на светията

В това време императора се отдал на развлечения - на любимите му бойни игри. Всяко състезание завършвало със смърта на победения. Неизменен победител бил любимеца на императора - боеца Лий. Никой не искал доброволно да се бие с него. За следващата му битка бил призован Нестор - също християнин. Той отишъл при своя учител Димитър и поискал благословението му. Светецът го прекръстил и казал:"Ти ще спечелиш битката".

Нестор отишъл без страх и посрещнал противника си. Боят продължил недълго и християнина победил. Императорът много се разгневил и заповядал да убият Нестор, и след него и Димитър.

Тайно, под прикритието на нощта, християни изнесли тялото на светеца и го погребали. Верният му служител Луп запазил окървавената дреха и пръстена на светеца. С тези вещи той излекувал няколко болни човека, но бил също убит, когато императора разбрал за това.

Много години след това, когато гоненията над християните престанали, хората, които не забравили за свети Димитър построили храм над мястото, на което бил погребан.

Чудеса

През 412-413 г. велможа на име Леонтий построил църква в Солун заради чудотворното си избавление от паралич. По време на строителството били намерени мощите на св.Димитър.

Като се завърнал в родната си Илария, Леонтий взел със себе си окървавената плащеница на светеца, за да построи още един храм там. С помощта на молитви бил излекуван и управителя на областта от тежка болест.

Още много чудеса се случили от мощите на св.Димитър. Веднъж светецът се явил на презвитера на Солун и му казал, че той ще защитава града и неговите жители. Когато Солун бил нападнат от вражески войски, жителите се готвили за  гибел. Но на седмия ден врага отстъпил. Оказало се, че противника видял окъпан в светлина мъж, с бели дрехи и бял кон. Зад него имало огромна войска. Така св.Димитър защитил родния си град, а след време спасил жителите от глад, като изпратил кораби с жито към Солун.

През 12 век се появили сведения за мироточение от мощите на светеца, затова също освен Димитър Солунски, светеца още е известен и като Димитър Мироточивия.

Много други чудеса са описани в историческите книги. 

Едно от чудесата е свързано с военачалник, който имал стомашно кръвотечение. Лечението не помагало, и когато бил изгубил много кръв той помолил да го отведат в църквата на св.Димитър. Там, на място му станало по-добре и той оздравял.

Друг военен, бил изгубил разсъдъка си, все едно го завладели демони. Неговите близки на сила го завели в храма и го оставили там цяла нощ. На сутринта от храма излязъл съвсем оздравял човек.

Свети Апостол Тома - за укрепване на волята и вярата, придава увереност, защитава от опасност

Томина неделя е осмият ден на Великден. На този ден се обновява паметта за Възкресение Христово и се споменава ап.Тома, който пожелал лично да се убеди във Възкресението на Спасителя, като не повярвал на останалите ученици, разказали му чудесната вест. По евангелския сюжет възкръсналия Христос се явил пред Тома, за да може лично да се убеди в чудото на Възкресението. "И не бъди невярващ, но вярващ." - казал Спасителя на Тома. 

Как помага иконата

Апостол Тома помага на всички, чиито души се мъчат в неверие, охлаждане и намаляване на вярата. Ако горещо се помолим на апостол Тома, който сам е преминал през тежкото изпитание, той задължително ще дойде на помощ и със своята молитва ще утвърди нашата вяра.

Свети апостол Тома се смята за покровител на инжинерите, студентите, философите и за покровител на Индия.

Молитва

О, свети апостоле Тома!Молим те, съхрани ни и ни предпази с твоите молитви от дяволските изкушения и греховните падения и измоли висша помощ по време на неверие, да не се докосваме до съблазънта, но неотстъпно да следваме спасителния път на Христовите заповеди, за да достигнем  до блаженната райска обител.

Апостоле на Спасителя! Бъди ни помощник и пазител в целия живот и ни помогни да живеем благочестно и благоугодно, и да прославим великолепното име на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.

Житие

Св.апостол Тома е един от 12 ученици на Иисус. Името Тома означава "близнак" (според преданието апостола много приличал външно на Христос). Тома бил родом от галилейския град Панеада (Северна Палестина) и бил рибар. Слушайки божественото слово и виждайки Неговите чудеса, Тома последвал Господ и бил избран от Учителя за Негов ученик.

Той не бил образован, но притежавал остър и логически ум. От всички ученици само Тома имал аналитически ум, и най-добре разбирал Иисус и имал способността да оцени Неговата личност.

Тома бил един от най-преданите ученици на Господ и предаността му била плод на неговата искрена любов и сърдечна привързаност към Иисус. Иисус много харесвал Тома, и Той провел много дълги беседи на четири очи. Неговото присъствие сред апостолите било огромно утешение за всички честни скептици и е помогнало на много смутени умове да влезат в Царството Небесно. Апостолството на Тома е неизменно свидетелство за това, че Иисус обича и честните скептици.

Тома имал тежък и избухлив характер, на който бил присъщ песимизма и подозрителността. Но колкото повече го опознавали неговите приятели, толкова повече го харесвали. Те се убедили в неговата честност и непоколебима преданост. Тома бил искрен и правдив човек, който в един момент от живота си бил загубил вярата в другите хора. Срещата му с Иисус преобразила характера му.  

Възкресението на Христос

Притежавайки критичен ум, апостол Тома не повярвал на разказите на останалите апостоли за Христовото Възкресение (той не бил сред другите 10 апостола по време на явлението на възкръсналия Иисус пред учениците):"Докато не видя на Неговите ръце раните от гвоздеите и не сложа палец в раните - няма да повярвам".

Точно след 1 седмица, на осмия ден след Възкресението всички ученици били заедно, и този път с тях бил и Тома. И отново се явил Спасителя и показал Своите рани и предложил на Тома да сложи пръст в раните Му:"Дай си пръста и виж Моите ръце. Подай си ръката и я сложи в Моите ребра, и не бъди невярващ, а вярващ".

Неверието на св.Тома, Караваджо 1601 г.

След като видял с очите си и повярвал, Тома възкликнал :"Господ мой и Бог мой!"
Иисус с укор му отговорил:"Ти повярва, защото ме видя, блаженни тези, които не видяха и повярваха".

Проповядване в Индия

След възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух върху апостолите, според жребия, който изтеглили за това къде да отидат апостолите на Тома се паднал жребия да отиде в Индия
Тома изпаднал в ужас, че трябва да отиде в тези диви места, но му се явил Иисус за да го подкрепи и обещал да бъде с него.
И апостол Тома започнал да проповядва в Палестина, Месопотамия, Етиопия и Индия, основавайки християнски църкви.За пътуването на ап.Тома се разказва в неканонически източници - апокрифа на "Евангелието на св.Тома" и в индийски сборници.
Той основал в Керала християнска църква и покръстил местните жители. Те са т.нар. сирийски християни. 

                                                          Успение на Божията Майка
По времето, когато Божията Майка починала апостол Тома бил в индийските страни. В деня на Успението на Божията Майка по чудотворен начин всички апостоли, които били разпръснати по целия свят се събрали в Йерусалим с изключение на Тома. Три дни след погребението апостола дошъл в Йерусалим и много се опечалил, че не могъл да се прости с Божията Майка. Тогава след решение на всички 70 апостоли, те отворили гробницата на Божията Майка, но тя била празна и там стоели само погребалните одежди. Богородица се явила на апостол Тома и му хвърлила своя честен пояс от небето.

Кончината на ап.Тома

След това апостол Тома отново се завърнал в индийските страни, за да проповядва христовото учение. Там, той обърнал в христовата вяра две жени, едната от които била жена на управителя на гр. Мелипур (сега Мадрас). Двете жени станали толкова вярващи, че се отказали от плъстско съжителство със своите мъже. Това много разгневило управителя на града, и апостола бил хвърлен в тъмница. Ап. Тома загинал мъченически - бил пронизан от 5 копия пред каменния кръст, който направил със собствените си ръце. Той умира, прегърнал кръстта и бил погребан на това място, където в момента се намира католическата базилика св.Тома в гр. Мадрас.

Според преданието след смъртта на св.Тома управителя на Малипур станал християнин заедно с всичките си велможи.
Св. Тома загинал през 68 г.

Мощите на св.Тома

Части от мощите на св.Тома има в Унгария, Индия, Италия и на Атон.Мощите на светеца били в Индия до 4 в.

Индия, Ченай (до 1996г. -Мадрас). Катедрала "Св.Тома"

Но през 385 г. част от мощите на светеца били пренесени в Месопотамия, в гр.Едеса (сега Орфа). Там била построена църква, в която се стичали богомолци от много страни. Впоследствие част от мощите били пренесени в Константинопол, където бил изграден храм, носещ неговото име.

През 1143 г. в резултат на войните с мюсулманите, гр.Едеса попаднал под тяхно владение. За да съхранят мощите, кръстоносците ги пренесли на о-в Хиос в Егейско море. През 1258 г. имало сражение между венецианците и жителите на Генуа за контрола на морските пътища към Изтока. Победили венецианците, които пренесли мощите от Хиос в гр. Ортон /Италия/.

Пренасяне на мощите на св.Тома от остров Хиос

Оттогава до сега мощите се намират в катедралата на гр.Ортон.

Свети преподобен Серафим Саровски - за душевно и физическо здраве, за успех в търговските дела

За своите подвижнически подвизи св.Серафим Саровски бил награден от Бога с дара на прозорливостта и изцелението. Човешките сърца били открити за него, така както и миналото и бъдещето. Съветите, които давал преподобния старец винаги предизвиквали недоумение и се стрували странни на хората, но всеки, който изпълнявал точно наставленията се убеждавал, че съветът бил верен и спасителен. По молитвите на преподобния Серафим Саровски се извършват многочислени знамения и изцеления. Пред неговата икона хората се молят за психическо  и физическо изцеление.

Как защитава иконата
Всеки светец е готов да отговори на всяка молитва, за всяко нещо, за което бива помолен. Серафим Саровски помага особено на тези, които имат търговски бизнес, защото в младежките си години, той помагал на брат си в лавката, която имали, а неговия баща бил строителен предприемач, давал много средства за строежи на църкви.
Към него можем да се обръщаме в състояние на униние и скръб, защото светеца смятал това за голям грях. По този начин душата получавала сили за преодоляване на това състояние.

Как помага иконата
Придобиване на Светия Дух - за това призовавал всеки християнин преподобния старец, а  унинието той назовавал един от най-тежките грехове. Молитвата пред иконата на св.Серафим Саровски ни помага да не изпаднем в униние или отчаяние при сложни ситуации. Тя помага да се фокусираме със сърцето си в проблема и да придобием душевна сила.
Великият руски светец бил надарен от Бог за своите сподвижнически подвизи с дара на прозорливостта и изцелението. За него били открити чевешките сърца, както и миналото и бъещето. Съветите, които давал преподобния старец предизвиквали недоумение и се стрували странни, но всеки който изпълнявал наставленията точно се убеждавал, че това е единствено точния съвет.
Много хора го посещавали, за да чуят утешителни и окуражителни думи, а той със своите свети слова помагал на душата, заплетена в изкушенията да намери верния път. Той веднага разпознавал и разкривал човешките постъпки, извършвани в моменти на слабост. Но речта му била пълна с любов, а не с думи на осъждане. И сега той чува всички, прибягващи към него и по молитвата ни помага да се разрешат всички наши вътрешни противоречия. Такава помощ носи "Молитвеното правило на Серафим Саровски".
Към преподобния често се молят за психическо и душевно здраве. Мирото от неговите мощи помага на болни.
Също така свети преподобен Серафим Саровски помага в търговските дела, ако този, който отправя молитви се стреми не само за увеличение на материалните блага и личното си благополучие, но и участва в благотворителни дела за помощ на бедни и болни, участва в обществено полезни дела.

Moлитва
Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".
Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.
Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".
Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.
Преди обяд да извърши същото правило.
След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".
Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".
Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.
Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.
Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата.
Който има време, нека да чете Евангелието, Апостола и други молитви, акатисти и канони. А ако някой няма време или сили и не може да изпълнява и това правило - бил той подчинен или властник, или немощен, мъдрият старец съветвал да го изпълнява и лежейки, и работейки, помнейки казаното в Писанието: "Всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

Молитва към светеца
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха на твоето лице и на твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.

Молитва 2
О, велики угодниче Божий, преподобни и богоносни отче наш Серафиме! Погледни от небесната слава към нас, нищожните и немощните, обременени с много грехове, просещи твоята помощ и утеха. Погледни към нас с твоето благосърдие и ни помогни да пазим непорочно Божиите заповеди, здраво да държим на православната вяра, да принесем на Бога усърдно покаяние за нашите грехове, да преуспяваме благодатно в християнско благочестие и да бъдем достойни за твоето молитвено ходатайство за нас пред Бога. Да, угодниче Божий, чуй нас, които ти се молим с вяра и любов, и не презирай търсещите твоето застъпничество: сега и в часа на нашата смърт ни помогни и с молитвите си ни избави от злобните дяволски нападения, да не ни превъзмогне тяхната сила, но да се удостоим с твоя помощ да наследим блаженството на райските обители. На тебе възлагаме упованието си, благосърдни отче: бъди ни наистина водител по пътя на спасението и ни приведи към незалязващата светлина на вечния живот с богоприятното твое застъпничество пред Престола на Пресветата Троица, за да славим и възпяваме с всички светии достопокланяемото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.

Кога е денят на светеца
Православната църква почита паметта на св.Серафим  2 пъти в годината - на 2 януари и на 19 юли.

В кои храмове има икони и мощи на светеца

1.Святотроицкия Серафимо-Дивеевския манастир, където се съхраняват мощите на светеца 

http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html

Преподобният св.Серафим Саровски е почитаем не само в Православието - негови икони има и в католически храмове. Святотроицкия Серафимо-Дивеевски женски манастир в Нижеградската епархия пази мощите на светия старец. Там се пазят и неговите лични вещи. Манастирът се намира на 600 км от Москва, в близост до градчето Дивеево

Мощи на св.Серафим Саровски в България

Мощи на светеца има и в България, в храм "Св.Георги" в Пловдив. Историята на мощите е следната:

След Октомврийската революция група монаси от Саровскта обител емигрират във Финландия и основават Валаамския манастир. Жена от Пловдив, която имала зет-министър във Финландия, отишла на поклонение в манастира и изпросила частица от мощите на св.Серафим, за да бъдат закрила и утеха на вярващите в България.През 1999 г. братя монаси донасят светите мощи в София, оттам те са пренесени в Пловдив, в този храм по изрично желание на жената-дарителка.

Житие на светеца 
Великият светец на руската земя Серафим Саровски (светско име Прохор) се родил на 19 юли 1759 г. в гр.Курск в заможно семейство. Семейство Мошнини принадлежали към богатото съсловие на града. Когато бил на 3 г. баща му починал и той бил възпитан от майка си, под чието ръководство той пораснал в дълбока християнска вяра.

Икона на Преподобния Серафим Саровски,
иконописец Юрий Кузнецов

Веднъж майка му взела със себе си 7 годишното момче на строителството на църква, която бил започнал неговия баща. Момчето се спънало и паднало от върха на строителната площадка на земята, но останал невредим. Това било първото знамение - момченцето получило Божията покровителство, което после се проявявало през целия му живот.
Прохор бил добър ученик, с радост посещавал църковните служби, с любов се отнасял към молитвата и четял богослужебни книги. Веднъж, като бил тежко болен, той видял на сън Божията Майка, която му обещала изцеление. Скоро след това, само като се докоснало до иконата на Божията Майка "Знамение", момченцето оздравяло. Това събитие оказало особено голяма роля в живота на Прохор - той решил да посвети живота си на Бог и да отиде в манастир.
Когато бил на 17 г. заедно с други поклонници той отишъл на поклонение в Киево-печорскта лавра, а след това и в Саровската обител. Прохор с голямо усърдие изпълнявал всички манастирски послушания, правила и устави.
През 1780 г. Прохор се разболял тежко, и болестта продължила 3 години, но нито една дума на ропот не излязла от устата му, и той непрекъснато се молил. През този период му се явила Дева Мария, заедно с апостолите Йоан и Петър и казала на Прохор:"Ти си от нашия род!".След това сложила дясната си ръка на главата му,и скоро Прохор оздравял. Според разкази, Божията Майка се е явявала около 12 пъти през живота му. След 8 годишно пребиваване в Саровската пустиня, Прохор се подстригал за монах с името Серафим.
През 1787 г. св.Серафим бил положен в сан йеродякон, а на младия подвижник не рядко му се случвало да вижда по време на богослужение светите ангели и Иисус Христос. През 1793 г. бил ръкоположен в сан йеромонах, и през тази година преподобния Серафим започнал да живее усамотено, в дървена килия на брега на река Саровка. Преподобният Серафим сам се грижил за прехраната си, като отглеждал зеленчуци и направил пчеларник. Той посещавал обителта в близост само в събота за литургия.
Преподобният постигнал и подвига на стълпничеството. 40 дни и нощи, той се молил на камък пред образа на Пресветата Богородица. Неговото уединение все по-често започнали да нарушават не само братята, но и миряни, идващи за съвет и благословия. След известно време Серафим получил знамение, че трябва да направи още един подвиг - на безмълвие. Така той прекарал около 3 години, като съвсем спрял да посещава обителта.
През пролетта на 1810 г., след 15-годишен престой в пустинята, Серафим се завърнал в обителта. Без да прекрти безмълвието, той добавил още един подвиг - затворил се в монашеската килия, като нито излизал, нито приемал някой в килията си. Свети Серафим получил дарбата на прозорливостта и чудотворството. Божията Майка се явила пред него, заедно с Климент Римски и Петър Александрийски и разрешила да прекрати с усамотението.
Преподобният Серафим Саровски започнал да приема идващите при него за благословия, съвет и духовно утешение, като светецът се обръщал с любов към всеки: "Радост моя, съкровище мое!". Старецът виждал сърцето на човек, и като духовен лекар, изцелявал душевните и телесните болести с молитва и благи думи. Хората усещали неговата любов и доброта, и били силно привлечени от него. Имало дни, когато в килията на светецът идвали тълпи от хора. Св.Серафим изцелил много тежкоболни.Той мажел болните с масло от кандилото, което горяло пред иконата на Божията Майка"Умиление", молил се, и болните оздравявали.http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html
Старецът виждал миналото и бъдещето, и с няколко думи описвал предстоящия живот на човек, давал съвети, които изглеждали странно, но впоследствие се оказвали спасителни за тези, за които били предназначени. От 1831 г. преп.Серафим предвещавал глад, и по негов съвет в Саровската обител направили голям запас от хляб, затова в манастира нямало глад.

Дивеевската обител
Свети Серафим бил духовен баща и наставник на сестрите, които живеели в основаната от тях женска духовна обител.По указание на Божията Майка, той отделил девиците от вдовиците и основал за девиците отделна Мелнична община. Там построили мелница, където в близост до нея живеели девиците. Около Мелничната община била изкопана канавка, по препоръка на св.Серафим. Божията Майка помолила да бъде изкопана, за да може да ходи по нея. Преподобният Серафим говорил, че канавката е висока до небето и винаги ще бъде стена и защита от антихриста.


Останало е предание, че преподобният благословил вземането на пръст от канавката за изцеление. По преданието, св.Серафим сам положил началото на канавката.
На 2 януари 1833 г. преподобния Серафим издъхнал, по време на молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Умиление".
След неговата смърт общините се обединили в Серафимо-Дивеевска обител и около 20 години отнело създаването на манастира. Серафимо-Дивеевският манастир се нарича 4-я пристан на Богородица или жребият на Св.Богородивца. Първият е Ивер - тази страна се паднала на Божията Майка, когато с апостолите теглили жребий кой накъде да тръгне, за да проповядва Евангелието. Света Гора Атон е вторият жребий на Св.Богородица, третият е Киевско-Печорската лавра.
Както много други манастири Дивеевския манастир бил закрит в годините на съветската власт, но през 1991 г. той бил възстановен. Хиляди идват на това свято място, за да преминат с молитва по знаменитата Богородична канавка и да се поклонят на светините на Серафимо-Дивеевската обител - мощите на св.Серафим Саровски и чудотворната икона на Божията Майка "Умиление".



Духовните съвети на св.Серафим
Много хора идвали при стареца за помощ. Той винаги "светел" с духовна радост, говорейки :"Няма по-лош грях, и няма нищо по-ужасно и пагубно за духа от унинието. Той изпълвал сърцата на всички присъстващи с радост и гнета на житейската съдба на всички хора, търсещи Бога ставал по-лек.
Преподобният Серафим говорил:"Придобий мир в себе си, и хиляди хора около теб ще бъдат спасени"."За съхранение на душевния мир, човек всячески трябва да избягва да осъжда другите.""Целта на християнския живот се състои в придобиване на Божия Дух, и това трябва да е цел на всеки християнин, живеещ духовно.""Целта на живота на обикновения светски човек е придобиване на имоти, пари, а на дворяните - повече от това - получаване на почести, отличия и други награди за държавни заслуги.Придобиването на Дух Светий е също капитал, но благодатен и вечен."
И сега с велика сила звучат неговите думи:"Господ търси сърца, преизпълнени с любов към Бога и към ближния."Сине, дай ми сърцето си -казва Той - за да положа всичко непреходно в него - защото в сърцето човешко може да се побере Царството Небесно.
"Поста, молитвата, бдение и всякакви други християнски дела са добри сами по себе си, но целта на човешкия живот не е в тяхното спазване, въпреки, че те са средство за достигане на Истинската цел в нашия християнски живоът  - придобиване на Светия Божи Дух."
"Топлотата на Божия Дух не е във въздуха, а в нас самите.Тя е същата тази топлина, за която Светия Дух с думите на молитвата ни заставя да се обърнем към Господа: съгрей ме,Дух Свети с Твоята Топлина.С нея пустинниците не се бояли от зимния мраз, все едно облечени като в топла шуба от благодатната дреха, изтъкана от Светия Дух. Така е и в действителност, защото благодатта Божия трябва да обитава вътре в нас, в нашето сърце, защото Господ е казал:"Във вас е Царството Божие. Под Царството Божие Господ разбирал благодатта на Светия Дух. И Царството Божие се намира вътре във вас, а благодатта на Светия Дух и отвън осиява, и ни сгрява, и преизпълва с благоухание окръжаващия ни въздух, услажда нашите чувства с небесна наслада, напоява нашите сърца с неизпитвана радост. Само трябва да обичаме  нашия Отец истински, по синовному. Господ по-равно слуша и монаха, и мирянина, и обикновения християнин, само ако обичат Бога от цялата си душа, и ако имат вяра в Него."

Какви чудеса са се случили


Минават години, а чудесата, свързани с името на Свети Серафим в Дивеево, и в други места, където хората се покланят пред неговите икони и мощи не престават.
Ето какво пише в писмата на Мария Кол, съвременница на о.Серафим, която го познавала лично. Писмата са писани до затворника Георгий, шест месеца след смъртта на отеца.
'' Аз отново се връщам към о.Серафим, като източник на моята радост. Отидох с моята приятелка Мавра Львовна при отец Серафим. Тя беше болна, чувстваше се зле, и не можеше да се храни. Когато отидохме да потърсим помощ, старецът и каза да пие вода от аязмото. След като тя пи от водата, изведнъж започна да повръща.Веднага след това се почувства добре.
Също Татяна Баринова, която имаше проблем с голям лишей на ръката. Цялата и ръка беше бинтована. О.Серафим и каза да измие ръката си на аязмото. Татяна започна да се притеснява, защото от най-малкото съприкосновение с вода, ръката започваше да я боли. Въпреки това, тя намокри ръката си и веднага започнаха да се отлюспват големи люспи кожа. Ръката и вече е абсолютно здрава."

Явяване на преподобния Серафим над храмовете, осветени в негова чест; гр.Александров, Русия

Свидетелства на изцеление
арх.Серафим
През 1830 г.в Саров дойде болна жена, която страдаше от воднянка.  Цялото и тяло беше подпухнало и пожълтяло, и толкова беше отпаднала, че едва беше дошла до обителта. Тя седна да чака заедно с другите посетители пред килията на о.Серафим, но имаше много хора преди нея. Старецът мина през тълпата, отиде към нея, хвана я за ръката и каза:"Ела, радост моя след мен!". В килията си той я благословил, дал и причастие и светена вода и и казал:"Утре ще се видим".
На другия ден о.Серафим отишъл при хората, които чакали със запалена свещ, започна да ги благославя и да говори на всеки това, което трябваше да чуе душата му. След като всички минали, при него отишла болната жена. Като я погледнал, той и казал: "Ти, моето момиче си много болна?" -  и след това, като я благославял казал:"Отиди, пий вода от извора и се измий и ще бъдеш здрава."Болната отговорила:"Когато дойдох тук отче пих, и се измих." Но той отново и казал: "Вземи момиче, вземи вода със себе си - пий, и се мий. Цялото тяло поливай.Апостолите Христови ще те излекуват, ще бъдеш здрава."
Като се върнала в гостилницата, болната изпълнила съвета на стареца, без да се страхува от това, че водата е протовопоказна за нейната болест. На другия ден тя станала здрава от леглото. Водата изтекла от тялото и, болката стихнала. Болната толкова се преобразила, че хората, които я видяли предните дни сега не могли да я познаят.

Писмо на жителка на г.Жуков, Калужка област до монахините
"Драги сестри от Дивеевската обител!Искам да ви разкажа за изцеление, което се случи с мен. Бях в манастира през октомври, 1991 г. От 25 г. имам възпаление на левия бъбрек. Много се колебаех дали да се изкъпя в извора, но в крайна сметка реших и го направих. От този момент нататък болката не се е появила.

Дни на почитание 

2 януари - Св.Серафим е канонизиран
19 юли - намиране на мощите на светеца

Света Петка Българска Епиватска -покровителка на България, брака и плодовитостта; при телесни болести и недъзи - паралич,при очни болести; покровителка на дома и семейството

Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят, известна с чудесата, които е извършвала и преживе – в светите земи на Палестина, и в родния си Епиват, и след смъртта си – навсякъде, където са били пренасяни нейните мощи. За почитта към нея голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“ – денят на кръстната смърт на Исус Христос.

Как помага светицата

Света преподобна Петка е бърза застъпница и помощница на българския народ. Тя откликва на всеки, който се обърне с молитва и искрена вяра, особено помага при телесни болести и недъзи, паралич и др. Светицата е пазителка от страшни болести.Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й - сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек.

Молитва

О, най-възпявана и славена от целия български народ, преподобна майко света Петко, която чрез пост и молитва достигна ангелска чистота; стана неувяхващо украшение на всички девици; възлюби небесното царство, а презря желанията на греховната плът; 

угаси със сълзливи капки парящите въглени на страстите; още от младини пое пътя на духовното съвършенство; получи от Всеподателя Бога дар на изцеления и предивни чудеса и която предстоиш пред престола на Всевишния, заедно с благоразумните девици и всички Божии угодници, моли Господа и Бога Иисуса Христа да простре Своята мощна десница над православния български народ и Светейшия наш отец (името) Патриарх Български, над Високопреосвещените Митрополити, Преосвещените Епископи, над честното свещенство и дяконство в Христа и над всички нас, събрани днес в Божия храм на молитва към тебе. Избави ни от всяко зло и нещастие; защити ни от стрелите на лукавия; укрепи ни в нелицемерна вяра и съкрушена молитва, създай мир и благополучие в нашето Отечество; предпази нашите семейства от съблазните в живота; благослови нашата челяд; дай благоразумие на нашите мъже; запази нашите жени от съблазън; избави ни от завист, злоба, клевета и ни приучи на християнска любов, която е дълготърпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината, любов, която всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

О, пресветла майко света Петко, непрестанно се моли за нас и никога не пренебрегвай молбата ни, колкото грешни и паднали да сме. Ние знаем своята слабост и своето увлечение в греха. Но, уверени в твоето майчинско застъпничество и любов към нас, твоите единородни чеда, братя и сестри, пак те молим да ходатайстваш пред Господа Бога и Неговата пречиста Майка света Дева Мария, щото Той, поради Своята велика милост, да запази съпружеския ни живот в мир и единомислие, да възпита нашите младенци, а юношите и девиците да настави в пътя на истината, правдата, земното благополучие и щастие в живота, да подкрепи старостта, малодушните да утеши, колебаещите се да утвърди, вдовиците да подкрепи, сираците да защити, затворниците да изведе на свобода, недъгавите да изцери, а всички нас, които тъй усърдно сега ти се молим, да запази от всички действия на дявола и от всяка неочаквана злина, беда и нещастие. Защото знаем, че всемогъщият Бог е помощ на безпомощните, надежда на безнадеждните, спасител на загиващите в бурните вълни на живота, тихо пристанище на ония, които плават, пътуват, страдат или боледуват.

Молим те, о, майко, света Петко, вслушай се в нашата сърдечна молба, та с едни уста и едно сърце заедно с тебе да прославим Отца и Сина и Светаго Духа, сега, и винаги и во веки веков. Амин.

Житие на св.Петка

Родителите на преподобна Петка са българи, живели в равна Тракия (в град Епиват през X-XI в.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син , който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ. (Неговите мощи се прославили с благоуханно изтичане на св. миро - бел.ред.).
Преподобна Петка от дете се отдала на усилено изучаване на Свещеното Писание и всячески помагала на гладни, плачещи, голи, като често им давала дори и дрехата от гърба си.

Скоро след смъртта на своите родители преподобна Петка обходила най-известните пустини и места, където се подвизавали велики Божии угодници - ходила в Египетската пустиня, била около Ираклия, Константинопол, Палестина.

В Палестина (в Йорданската пустиня, където тя се подвизавала в продължение на 25 години пустиннически живот, след този в киновийния женски манастир - бел. ред.) през време на усърдна молитва Божи глас й наредил да се върне в родното си място, което тя и сторила. Там скоро се поминала, без някой да знае нейното минало.

След време в нейния гроб бил погребан един неизвестен моряк. Тялото на преподобната било намерено нетленно. Ангел Господен насън се явил на един благочестив монах стълпник,  като му открил, че това нетленно тяло е на св. Петка. На другия ден св. мощи били най-тържествено пренесени в катедралния храм на Епиват „Св. 12 апостоли".

През Второто българско царство мощите били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".



Манастири в България, посветени на светицата

Клисурски манастир “Света Петка Параскева” - Банкя, София

http://www.bulgariamonasteries.com/klisurski_manastir_bankq.html



Историята на манастира е свързана с пренасянето на мощите на св.Петка от цар Иван Асен II през 1238 г. Когато литийното шествие спряло на това място за почивка,то било осветено и на него била построена църква, а по-късно и манастир.

Бистришки манастир "Света Петка" - с.Бистрица, София
http://www.bulgariamonasteries.com/bistrishki_manastir.html


Мулдавски манастир "Света Петка" - с.Мулдава, Асеновград
http://www.bulgariamonasteries.com/muldavski_manastir.html



Владайски манастир "Св. Петка" - кв.Владая, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vladaiski_manastir.html


Вакарелски манастир "Света Петка" - с.Вакарел, София
http://www.bulgariamonasteries.com/vakarelski_manastir.html


Скален параклис "Света Петка"- гр.Трън
http://www.peika.bg/statia/Skalen_paraklis_Sveta_Petka_v_Tran_tvori_chudesa_l.a_i.80755.html



Копривецки манастир "Св. Петка" - с.Копривец, Русе





Голямобуковски манастир "Св. Петка (Животоприемен източник)" - с.Голямо Буково, Бургас
http://www.bulgariamonasteries.com/goliamobukovski_manastir.html



Чудеса

В църквата "Света Петка"в с.Белчин, Самоковско има частица от мощите на светицата. Тук идват много бездетни семейства с молитва за дете.
Църква "Света Петка" в гр.Пещера има интересна история, разказана от отец Димитър, свещенник в храма:
Църквата е построена през периода 1690-1710 година. Тогава е построен старият храм, който е бил много по-малък от сегашния, вкопан е в земята, според изискванията по онова време. Легендата разказва, че в градината на храма е имало извор и иконата на Света Петка, която и в момента стои в храма е намерена тук до този извор. Той е бил лековит, защото хората са идвали и са преспивали тук. Миели са лицата и очите си, за да оздравеят. Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явява жена в черни дрехи, която и казва да отиде до това християнско оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на съпругата си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора.Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Остават една нощ в християнското оброчище, а детето измива лицето си с целебната вода. Валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала. Тогава той разбрал, че тя е прогледнала. Валията измолил разрешение да бъде построена църква на мястото, където е бил лечебния извор в Пещера. Така се построява църквата „Света Петка”, която е малка, вкопана 13 стъпки в земята. Тя не е имала дори камбанария. Впоследствие жителите на града са изградили и нея. След това през 1902 година църквата изгаря, неизвестно по какви причини. Храмът е построен отново през 1904 година в този му вид, в който е сега. През 1905 година на 22 май той е осветен. Църквата има уникален иконостас с красива дърворезба.

Ден на почитание
14 октомври