Пресвета Богородица Почаевска

Светлият лик на Божията Майка и Нейният Почаевски образ е звездна надежда на хората, загубили вяра в спасението и изцелението от болести, за които лекарите не могат да помогнат.

Сред изображенията на Божията Майка Почаевска, които не винаги са еднакви, има един отличителен знак, който присъства само в този образ. 

Светият образ, нарисуван от неизвестен визнтийски художник е върху дъска от липа, укрепена с дъбова подложка. 

Отличителният знак на иконата на Божията Майка Почаевска е изобразената стъпка, разположена в долната част. Такъв знак няма на нито един образ. 

Стъпката символизира следата на Небесната Царица, оставена от Нея на планината, от която е започнал строежа на Почаевската лавра. 

За какво помага иконата

При четене на молитви пред чудотворния образ на Божията Майка Почаевска, искрено вярващите в Бог хора получават отговори на своите молби.

Не един път Божията Майка дарувала на хората изцеление от недъзи, освобождаване от бесове и зависимости, укрепване във вярата и наставление на пътя на истината, избавление от плен, защита на дома от зли хора и др. 

Ден на почитание на иконата

23 Юли

Тропар, глас 4

Молещите се пред Твоята Свята икона, Владичице, биват удостоявани с изцеления, получават познание на истинската вяра и отблъскват агарянските нашествия. Затова измоли и за нас, коленичещите пред Теб, опрощаване на греховете, просвети сърцата ни с помисли на благочестие и принеси на Твоя Син молитва за спасение на душите ни.

История на иконата

През 13 в. двама безименни подвижници се укрили край Почаев, след като през 1240 г. Батий опостушил киевските земи. Заедно с местния пастир Иоан Боси били удостоени с голямо чудо - явяване на Пречистата в огнен стълб над почаевската скала. На мястото, където Тя стояла през онази нощ и се молела, върху плътна варовикова скала е останал отпечатък от дясното ходило на Пресветата Богородица. Отпечатъкът винаги е пълен с чиста и целебна вода от бликналия през същата нощ извор.

През 1559 г. преминаващия през почаевските земи гръцки митрополит Неофит, отседнал да нощува при благочестивата помешчица Анна Гойска и в знак на благодарност за радушния прием оставил на домакинята за спомен икона на Пресветата Богородица, нарисувана във византийски стил. 

Три десетилетия стояла иконата в домашен параклис в с. Урля, Почаевска област, а след това започнала да излъчва нощем тайнствена светлина, подобно на огнения стълб, в който 300 г. преди това Сама Пречистата се била явила тук. Гойски изтълкувала това като желание на Небесната Царица да пребивава във възродената Почаевска обител, където предали иконата със скъпи дарове - след като сляпороденият брат на стопанката - Филип Козински, прогледнал след молитва пред иконата.

След смъртта на Анна през 1644 г. всички околни земи останали на племенника и. Той ограбил манастира и прибрал иконата. Но той и жена му били поразени от болест. Съпрузите се изцелили след като върнали иконата обратно в манастира.

Оттогава светата Почаевска икона пребивава в специална рамка с формата на сияеща звезда. Почаевската икона се е прославила с многобройни чудеса.

Пресветата Богородица явила дивната Си помощ и по време на обсадата на обителта от турците през 1675 г. Тогава агаряните обкръжили дървените постройки на манастира и заплашили, че ще ги подпалят. Монасите паднали на колене пред иконата и се помолили за застъпничсество.

И тогава турците видели е небето над съборния храм видение - Пречистата се извисявала над обителта в лъчезарно сияние и простирала над нея Своя омофор, заобиколена от ангелско войнство с пламенеещи мечове. Ослепени от небесното сияние, агаряните започнали да се избиват един друг.

Почаевската обител е удостоена с почетното звание лавра през 1833 г. 

Архангел Уриил

Името Уриил дословно означава "Божия светлина". В Православието Архангела обикновено е представен с меч в едната ръка, а в другата - с пламък. Понеже Архангела символизира светлината и просвещението, то се счита, че неговото призвание е да осветява пътя на хората към Бог, да ги освобождава от греховни страсти и от привързваността към материалния свят.

Освен това, Уриил покровителства науката и придобиването на знания.

Общи сведения за Уриил

Уриил преди всичко напомня на хората, че ние сме преди всичко душа и енергия, и на второ място имаме материални тела. Вероятно по тази причина, християнските молитви към Архангела са за пробуждане на човек към духовен живот, творчество и най-високо ниво на съзнание.

Архангел Уриил в Библията и апокрифите

Най-много информация за Архангел Уриил има в апокрифите, а именно - в третата книга на Ездра. Според текста, Уриил е представен като посланник Божий за Ездра. Тук се говори и, че Уриил е поставен от Господа пред вратите на Рая, след грехопадението и изгонването от Едем на Адам и Ева. Името му се споменава и в апокрифната Книга на Енох, където се описва като "един от светите ангели, ангел на гръмотевиците" и ангел на вятъра"

Образ в художествената литература

Образът на архангел Уриел, освен в духовната литература, присъства и в на страниците на произведения на изкуството от световно известни автори като Джон Милтън и Джост ван ден Вондел.

Холандският драматург - Джост ван ден Вондел е написал три трагедии, в които архангел Уриел се появява като един от героите. Така в „Луцифер” Уриел е представен като доблестен войн, един от главните герои в Божията война срещу Луцифер, разгръщаща се на страниците на трагедията.

Във второто произведение - „Адам в изгнание“ появата на Уриил бележи финала, където той се явява пред читателите като ангел и съдия едновременно, и тук основната му функция е изгонването на Адам и Ева от Рая. В третата трагедия - „Ной“, архангелът се появява в самото начало, още преди да се случи Големият потоп. Тук той предава само „Божиите“ хора в ковчега, като не позволява грешниците да бъдат спасени.

В „Изгубеният рай на Джон Милтън“ Уриил се появява  като управител на Слънцето. Неговия образ в този сюжет е свързан с изобличаването на Сатаната, който разкрива тайната къде се намира новият свят, създаден от Господа, в който са прехвърлени Адам и Ева.

Уриел, разкривайки измамата, се спуска по лъча на слънцето към земята, където успява да предупреди архангел Гавриил за опита на нашествието на Луцифер.

За какво помага Архангела

Към Архангел Уриил обикновено се обръщаме за помощ при следните случаи:

• получаване на духовни дарове;
• освобождаване от омраза и страх;
• край на войната и постигане на мир между различните националности.

Уриил помага за разрешаване както на семейни, така и на социални конфликти, за укрепване на вярата и издръжливостта. В молитвите към Уриил обаче се задават не само духовни въпроси, много вярващи се обръщат към него в случай на крайна материална нужда.

Молитва

О, велики архистраже Божий Урииле! Ти си сияние на Божествения огън и просветител на помрачените от грехове: просвети моя ум, сърце и воля със силата на Светия Дух и ме наставлявай по пътя на покаянието и помоли Господа Бога да ме избави от  преисподнята на ада и от всички мои видими и невидими грехове, сега и во веки веков. Амин.

http://molitva-info.ru/molitvoslov/arhangel-uriil.html

Табинска икона на Божията Майка

Това е една от най-загадъчните икони на Божията Майка. Табинската икона на Божията Майка е точно копие на Казанската икона, но основната разлика е по-тъмния и лик, За нея старите хора казват:''Има икона на Божията Майка, подобна на Казанската, старинна, с тъмен лик, която се явява само на хората, които е избрала Божията Майка."

За какво помага образа на Табинската икона на Божията Майка

Искрената и сърдечна молитва пред иконата на Божията Майка ше дари изцеление от недъзите на телата и душите. Обръшението към светинята приглушава болката, дава увереност на човек в неговите способности, укрепва вярата, Пречистата Богородица помага да се намери истинския път, дава наставление и просветление, очиства душата и защитава от грешни помисли. 

Пред иконата се молим на Небесната Царица:

• да ни защити от беди и трагедии
• да ни избави от пагубни навици и да се покаем за нашите грехове
• да дарува мир и покой в нашето семейство и в нашия живот
• да ни помогне в трудните моменти в нашия живот

Ден на почитание

8 септември

Молитва пред Табинската икона на Божията Майка

О, Пресвета Владичице Богородице, Майка на нашия Иисус Христос, непрестанна за нас Молителница пред Бога. О, Майко наша Преблага, осиновила всички нас при Кръста Христов, Благодарим Ти за безчислените благи молитви, които си измолила за нас пред Бог. Благодарим Ти за многото чудотворни икони, които си дарувала в нашата страна. Благодарим Ти за дивната Табинска икона, изпратена в дните на скръб на Уралския край. Молим те, смекчи нашите вкаменени сърца, Изцели нашите телесни болезни, дарувай ни поток от скръбни сълзи и ни очисти от тинята на нашите грехове. Просвети тъмата на нашите грехове и ни поведи към тихото пристанище на вечната обител, приготвено за любящите Господа. Амин.

История на иконата

Първо чудотворно явяване на иконата

Първото  чудотворно явяване на иконата се е случило през 1570 г. Дякон Амбросий от Възнесенското монашеско поселище, като отишъл до близкия извор, чул глас: "Вземи Моята икона". Той решил. че това му се е сторило и не обърнал внимание. На другия ден, минавайки отново покрай това място, чул отново глас: "Нека православните братя, които обитават това благословено място, да Ме отведат в храма на Моя Господ." Монахът се огледал и видял икона на Божията Майка, поставена на голям камък, под сянката на дъб. Камъкът висял над два извора, които пресичали пътя. Единият извор бил солен, с белезникав цвят, а другия бил бистър и сладък. Монахът се поклонил на иконата и тръгнал към манастира, за да повика братята,

 Те пренесли иконата с чест и пения, и я оставили в храма. Но на сутринта иконата не била в храма, намерили я на манастирската врата. Върнали я в храма, но на следващата сутрин отново я намерли на портите. Тогава те решили да построят параклис над вратата и започнали да и се молят там. За новопоявилата се икона разказали на воеводата на град Уфа, на архиепископа на Казан и на цар Иван Грозни.

Скоро Възнесенското монашеско поселище било изгорено, и иконата била пренесена в храма в Уфа, посветен на Казанската Богородица. Но храма изгорял през 1593 г. в гръмотевична буря и иконата отново се появила на предишното си място.

Второто явяване на иконата е в периода 1593-1597 г. Историята на изчезването и появяването на чудотворната икона дълбоко поразила жителите на околността. През 1660 г, в периода на Башкирското възстание, иконата изчезнала отново.

Второ чудотворно явяване на иконата

Второто явяване на иконата е свързано с империатрица Ана, която издала указ за изграждане на Табинска крепост. Планиран бил и Табински храм, назован в чест на разрушеното Вознесенско манастирско поселище. В новия храм бил изграден и олтар в чест на изгубената Табинска икона, назована тогава Казанска. Храмът бил построен през 1736 г. В този период се явила и иконата. Трима овчари - башкири пасяли стадата си в близост до извора, където иконата се явила за пръв път. Те видяли голяма икона на Божията Майка, която стояла изправена сама.  Понеже те не били християни, не взели иконата. Скоро след това ослепели и започнали да се молят на "руския Бог" да ги изцели. 

Васковска или Елска икона на Божията Майка

Иконата на Божията Майка "Васковска" първоначално се намирала в с. Васковка, Минска губерния, но по късно била пренесена в с. Елск, и затова е известна и като Елска. Васковската икона на Божията Майка служи на хората вече 2 века и половина. Разказите за чудесата на Божията Майка били записвани в специална книга. Чудотворната икона пази много тайни. В последните години светинята била забравена, но днес отново се възражда. 

Ден на почитание

Томина неделя /следвашата неделя след Възкресение/

История на иконата

Явяването на иконата се случило през 1757 г. Селянин на име Иван Дидко изгубил воловете си. Дълго и неуморно ги търсил в околностите, докато  не достигнал до едно възвишение - неголям горист хълм, който наричали остров Васковка. Там, на едно крушово дърво, той видял икона на Божията Майка, която сияела в необикновено сияние, а до дървото пасяли неговите волове. Поразен от видяното, той разказал на съселяните си какво се е случило и скоро към това място започнали да идват тълпи от хора. Селяните решили да построят параклис, за да не стои светинята на открито. По-късно бил построен и дървен храм, осветен в чест на Въздвижение на Честния Господен Кръст. Малко след явяването на иконата от нея започнали да се случват чудеса. Вестта за чудотворната икона се рапространили бързо и тълпи от хора започнали да се стичат там. Привлечени от благодатната сила, която струяла от иконата, много хора решили да се заселят в района и така възникнало село Васковка. Разказите за чудесата започнали да записват през 1773 г. до 1787 г. 

Чудеса пред иконата

Първото свидетелство е от 15 април 1773 г, в деня на жените мироносци. Една жена разказала за изцелението на дъщеря си Мариана. Тя страдала от възпаление на кожата на главата и  2 години носила сплъстена косата си. Жената се обръщала към много лекари, но болките ставали още по-силни, ръцете и краката и се изкривили, загубила и речта си, и вече никой не се надявал тя да оздравее. Тя узнала за чудотворната икона и със сълзи на очи тя започнала да се моли. Речта се върнала, също и краката и ръцете се изправили.

Две други изцеления се случили отново през същата година. Момиче на име Мария боледувала от години - тялото и било покрито от язви, стигащи в някои части от него до кост. Тя започнала да се моли горещо на Божията Майка и скоро след това оздравяла.

В книгата били записани много случаи на изцеление на различни болести и помощ от иконата.

Чудотворната икона на Божията Майка останала в църквата на с. Васковка до 1817 г, след което била пренесена в църквата Света Троица в Елск. Пътят, по който иконата стигнала съществува и до днес. Елск било малко градче, като половината от жителите били евреи. Когато пренесли иконата, селището се оживило и станало известно.

През септември 1866 г. местният свещенник забелязал необичайна светлина вечерта, идваща от църквата. Извикал още двама селяни, но когато влезли в църквата, вътре било тъмно. На 8 януари, на следващата година по иконата забелязали течащи струйки вода, въпреки, че времето било много студено и всичко било сковано от студ и всяка влага в храма трябвало да е замръзнала.

За съжаление Васковската икона на Божията Майка изчезнала по време на Гражданската война след 1917 г. Църквата била закрита през 30-те години на миналия век. По време на Втората световна война, църквата била отново открита. Друга съдба имала Васковската църква - тя била разрушена през 1939 г, а иконите от църквата били изгорени публично от съветската власт. Комунистите били бесни, че хората не спирали да идват на святото място и затова прибегнали до тази мярка. Но те не могли да заличат светостта на селцето - много от мъжете, воювали на фронта, се върнали живи и здрави.

Пак по време на войната, немци нахлули в селото и започнали да палят къшите. Но успели да запалят само 5 къши, и в следващия момент ги извикали спешно на друго място. По това време в селото имало 70-80 къщи. Хората много се изплашили и започнали да нощуват в гората. Божията Майка се явила в съня на човек от селото, и тя му казала, че Тя закриля тяхното село и няма опасност за тях и могат да се върнат в селото.

 Наталия Павловна, жителка на селото сама станала свидетел на появата на Света Богородица. “През 1979 г. се преместих със семейството си в град Калинковичи”, спомня си тя. - Майка ми остана във Васковка. Често посещавах майка си, помагах и с градината. През 1986 г. майкат и умира.

"Веднъж дойдох в селото, за да прибера реколтата. Работила съм цял ден, а вечерта,  уморена, се върнах у дома и се приготвих да си лягам.  В съня си чух глас, който ми каза: "Погледни към небето и ще видиш велика светиня." Изведнъж събудена, жената си помислила, че вече е сутрин, тъй като в стаята било светло  и междувременно забелязала, че навън е напълно тъмно. Решила, че си въобразява, но като погледнала към тавана, с изумление видяла синьо небе. След няколко минути Наталия Павловна видяла завеса, която пада от небето точно пред нея на пода. Тя седнала на леглото,  объркана, без да знае какво да прави. „Тогава до леглото се появи една маса“, спомня си жената, „и на масата в чудно, огнено сияние, Божията майка. Носеше червен воал с ресни, изумрудена роба със златни маншети. Тя не каза нищо, просто се огледа наоколо и, като се наведе, извади златна купа за причастие и я постави на масата. След това, тя сложи на масата шест малки купи. Четири чаши от дясната страна и две отляво. В този момент започнах да викам дъщеря си и изведнъж всичко изчезна. В стаята всичко остана на място."

Наталия Павловна не казва дълго време на никого за случилото се. Тя си спомняла гласът на Божията майка: "Във Васковка трябва да отвориш църква." Накрая Наталия Павловна решила да действа. Тя се обърнала два пъти към секретаря на селския съвет за откриването на църквата, но не получила положителен отговор. След това отишла при директора на държавното стопанство, който и помогнал. Той наредил преместването на църквата в клубна сграда във Васковка, която била построена от трупите на разрушената стара църква. След това Наталия Павловна се обърна към Михайловската църква в гр. Мозир с молба да назначи свещеник, който да служи във Васковка.

През 1996 г. с грижата на отец Василий във Васковка е построена нова малка каменна църква, осветена в чест на иконата на Божията майка „Умиление“ . Вярно е, че тя е построена не на мястото на старата, а малко встрани.

Наталия Павловна пише, че Божията майка не я оставя с Нейната благодат и грижа, а често има „невероятни видения“.

Към днешна дата са запазени няколко копия на Васковската икона на Божията майка. Едно от тях - заснето на снимка - се съхранява в Елския регионален музей. То е намерено не отдавна на тавана на една от къщите на града.

Друго копие на Васковската икона на Божията Майка се съхранява в църквата Света Троица в Елск.

Икона на Божията Майка "Тучна планина"

Иконата "Тучна планина" на Божията Майка е от малко познатите Богородични икони. В лявата ръка Богородица държи Младенеца, а в дясната - петкуполен православен храм, разположен на планина. Погледът на Божията Майка е насочен едновременно към молещия се пред иконата, както и към храма в Нейните длани. Това дава усещането, че Божията Майка едновременно и слуша, и участва в молитвата на търсещия помощ. Дясната ръка на Спасителя е вдигната в благославящ жест. Сама по себе си, фигурата на Богородица тук е образ на Божията планина (или Божията църква), която според думите на Пророк Исая трябва да разкрие на хората светлината на Емануил. Храмът с възвишението в дланта и е голяма скала на Духа, изпълнен с възкръсналия Иисус и живеещ в Христовата църква. Името на иконата идва от 67 пслаом в Библията, където се говори  за плодоносната Божия планина, която била напоена с дъжда на Духа.

За какво се молим пред иконата

Молитвата пред иконата може да помогне на тези, които търсят душевен покой и успокоение на духа, възстановяване на мира и любовта в семейството, за защита от природни бедствия и покровителство при трудни обстоятелства, за изцеление на болни деца. 

Към Божията Майка можем да се обръшаме със специална молитва или с думи, които излизат от душата. 

Молитва

Заставам с умиление пред Теб и пред Твоята икона и Те призовавам: Моля Ти се, Преблага спаси ме. помоли Своя Син да ме избави от внезапна смърт по Неговата милост и по Твоята преблага помощ, обърнете ме от тъмнината в светлината, от самолюбие в боголюбие, от неверие във вяра, от зло към добро, от мерзостта на греха към извършване на добри дела; защото това, което е невъзможно за човеците, за Бога е възможно. И ше прославяме Твоя Син, предавайки се на Неговата воля. Амин.

Дни на почитание

24 март, 16 юли и 7 ноември

История на иконата

Оригиналният образ на иконата е от 17 век и се е съхранявал в един от тверските мъжки манастири.  Тя била предадена като дар на настоятеля Косма Волчанов, в знак на благодарност за извършения ремонт в манастира. На Волчанов предложили сам да избере кой от светите ликове да вземе. Иконата, която избрал седяла на пода в странично помещение, поради  това, че имало голямо наличие на икони в храма.

Косма се отнасял към подаръка като към голяма светиня и я почитал до края на живота си. Иконата била предавана на всяко следващо поколение с голяма вяра и почит, докато тя не попаднала в ръцете на един от внуците на Косма, който не се отличавал с голяма принадлежност към вярата. Той захвърлил образа на чердака и забравил за него.

Съпругата на този човек живеела в големи оскърбления и подигравки от мъжа си и неговите роднини. Жената решила да сложи край на живота си и напуснала дома си. По пътя срещнала странник, който съдейки по дрехите му бил монах. Човекът заговорил жената, питайки я накъде се е запътила и като видял колко е разстроена и заповядал да се върне в дома си и да се помоли пред иконата на Божията майка  "Тучна планина". Монахът и казал, че след това животът и ще стане спокоен и хубав. Изумената жена се върнала вкъщи и разказала на всички за срещата си с монаха, включително и за намерението си за самоубийство. Това се случило в навечерието на Благовещение. Иконата била взета от чердака, почистена и сложена на почетно място в дома. Вечерта дошъл свещенник и отслужил нощно бдение пред иконата, което се отслужвало ежегодно занапред, а животът на семейството се подобрил.

150 години след това събитие, иконата се съхранявала в дома на сем. Волчанови. Дъщерята на последния представител на рода я занесла като сватбен дар в дома на семейството на съпруга си - сем. Коняеви. Във втората половина на 19 век било замислено разширение на Тверската църква, посветена на Смоленската икона на Божията Майка. В този момент иконата принадлежала на Георги Коняев, достигнал 97 годишна възраст. Той знаел завещанието на Косма Волчанов, че когато неговия род прекъсне по мъжка линия, иконата трябва да се предаде в храма. Георги решил да предаде иконата в храма, но помолил за нея да бъде направен отделен предел. Иконата била занесена в храма през 1866 година. По време на революцията Смолениския храм бил разрушен, а иконата изгубена. През 1933 година било направено копие на иконата.

Благодатна сила

Почти три столетия иконата на Божията Майка "Тучна планина" проявявала своята чудотворна сила. Благочестивите граждани носели  иконата в домовете си, за лекуват децата си. Копията на иконата също оказвали благотворно въздействие.