неделя, 30 октомври 2016 г.

Чудотворната икона на Богородица от Пазарджик и Църквата Успение Богородично


Българската земя е източник на неизказана благодат и в нашата страна има много различни по вид благодатни места. Едно от тях е най-старата и най-голяма църква в Пазарджик -"Успение Богородично", повече известна като "Света Богородица". На днешното си място църквата е построена за пети път. Църквата е обект 35 от 100 национални туристически обекта на България.



Свидетелство за миналото на църквата в Пазарджик е от 17 век от пътешественика Луиджи Марсили, който през 1680 г. отбелязал в своя дневник, че в Пазарджик има християнски храм "Там има арменци и гърци, които имат черква , посветена на Св.Мария". 
Първото българско свидетелство с точна дата за миналото на църквата е от Стоян Захариев.Той пише: "След като се умножили българите, преправили старата църква на по-голяма и по-висока, в двора на която основали и митрополия, където имало надпис:"Тая митрополия се съгради със спомоществуванията на тукашните христолюбиви граждани и с настояването на Епископът свети Агатонийски Кирил в лето 1712 г.". Известно е, че през втората половина на 18 век е ръкоположен епископ Дионисий. Той ръководил епархията повече от 40 години. Новоизградената през началото на 18 век църква, била разрушена заедно с митрополията от разбунтували се еничари през 1790 г. Християните в града останали повече от 10 г. без храм.
В съвременния си вид църквата е изградена през 1836-1837 г. Легендата гласи, че турския управител на града позволил на българите да построят църква, не по-голяма от волска кожа и не по-висока от джамиите в града. Но майстор Димитър нарязал кожата на тънка лента и оттук дошъл и размера на настоящата църква. Като видял това, турския валия оценил изобретателността на българите и им разрешил да я построят.
Църквата е тикорабна базилика с три портала -централен -на Света Богородица, ляв - на св.Харалампий и десен -на св.Мина и два параклиса - на св.Архангел Михаил и на св.Никола.

Света Богородица върху луна

 Жителите на града наели даровитите майстори от Дебърската школа, които изработили иконостаса. Уникалната ажурна дърворезба на иконостаса е изработена от орехово дърво и иконостаса е един от най-големите и красивите на Балканския полуостров, под егидата на ЮНЕСКО. Авторът на дърворезбата е Макарие Негриев, гробът на който се намира зад олтара на храма.

Резултат с изображение за болгария город пазарджик богородица
Стенописите са направени от майстори на Самоковската школа - Христо Димитров, неговия син Димитър и внукът Станислав Доспевски. Днес стенописите на църквата заемат над 3000 кв.м. Иконите на църквата са 221, като някои от тях са от старата църква. Най-старата икона е иконата на св.Дионисий от 1815 г. През 1819 г. е нарисувана иконата на св.Харалампий. 


Иконата на св.Кирил и Методий е нарисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

"Св. Кирил и Методий", икона от 1860 г. от Станислав Доспевски за храма “Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик, днес в Националния исторически музей.

Чудотворната икона на Богородица с Младенеца е една от най-впечатлителни и силни реликви в църквата. Нейният произход и иконописец са неизвестни. Единственото известно за нея е написано в долния десен ъгъл: Дар от семейство Михаил и Мария Джабарови. Предполага се, че причината за дарението е появата на дългоочаквана рожба в семейството.

Много деца са се появили на бял свят след съкровенна молитва пред святия образ. Когато застанеш пред иконата те обзема  спокойствие и тя има толкова силна притегателна сила, че е трудно да се разделиш с нея. Пред нея чувстваш майчината любов на Божията Майка и всеопрощаващата И доброта и загриженост за теб.


 

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Св.Нектарий Егински - помощник на онкологично болни и страдащи от тежки заболявания; помага при парични проблеми


Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо. Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.
Как помага иконата

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне - по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Молитва към св.Нектарий

О. Свети Нектарий, отче Богомъдри!Приеми, блюстителю на вярата, молитвите на хората, молещи се пред теб. Защото ти, нов сред светите угодници Христови се явяваш на всички, които те призовават и им даруваш изцеление от ракови болести.
О, дивни лекарю, архирею Божий Нектарий! Приеми нашето малко, но топло моление на твоите чада, които вярват в твоята благодат. Дарувай ни изцеление на недъзите и избавление от вечна погибел, за да кажем с радост на нашия Спасител Христа : Алилуя!

Ден на почитание
 9 ноември

Житие

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:"Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам."
На плика написал "До Иисус Христос на небето" и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:"Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име."
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.
Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа - проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: "За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам". И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление. 
Любовта на хората съпътствала св.Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов -Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св.Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като "странстващия епископ".
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата на Пентаполския митрополит от провинцията скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около св.Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове - прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.
Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място.
Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя "заместник". Това бил Пентаполския епископ, директора на училището. Той му казал:" Не се учудвай, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си.Докато си болен, ще работя вместо теб.Само не разказавай на никого за това.
В обкръжението на св.Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник.
Св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир, и със собствени средства закупува земята. Скоро тук пристигат първите заселници.
В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18 г. Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета.
В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св.Нектарий, като го нападнал и физически, той лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.
Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.
https://www.miloserdie.ru/article/nektarij-eginskij-pomoshhnik-stradayushhih-ot-raka/
Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушниците. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Той прекарал последните 12 години от живота си в манастира. За този период манастира бил устроен и било развито манастирското стопанство.
Эгина. Монастырь Святой Троицы
Манастира в Егина http://www.pravoslavie.ru/93601.html


Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал:"Да бъде Твоята воля".
Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекаря попитал монахините:"Той монах ли е?","Не - отговорила монахинята - Той е епископ"."За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно - без пари".- забелязал лекаря.
Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св.Нектарий.
В болницата престоя му бил кратък - диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До светецът лежал парализиран човек, и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св.Нектарий.
Веднага след смъртта му, тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат.Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточили.
Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.



Чудеса

През 1949 г. в атинска онкологична клиника била оперирана жена с диагноза рак на матката. След приключване на лечението лекаря обяснил, че живота и е вън от опасност, но ако когато и да се появи кръвотечение, това ще е сигнал за краят. Минали 8 години. През май 1957 г. жената почуствала болки в корема и вечерта получила кръвотечение. От отчаяние тя плакала и не спала цяла нощ. Сутринта на гости и дошла сестра и, току що върнала се от посещение в Егина. Узнавайки за случката, сестра и дала флаконче с осветено масло за да маже корема си с него. Разказала и за многото случаи на изцеление с помощта на св.Нектарий. Тя и казала твърдо да вярва в Бог и да се надява без съмнение на помощта на св.Нектарий:"Намажи корема си с маслото, и бъди уверена, че ще се оправиш." След помазването болките в корема утихнали, а кръвотечението престанало.  Жената оздравяла напълно.

***
1963 г. Жена от остров Лесбос страдала от прогресиращо ослепяване на дясното око и скоро почти престанала да вижда. Жената много се притеснявала, защото дъщеря и била парализирана и тя се грижела за нея. Приятели я завели в очна клиника в Атина, където лекарите установили кръвоизлив - окото било напълно увредено. Болната била изпратена и в друга клиника, където я прегледали още 6 лекари и професор, които също констатирали диагнозата. Жената се прибрала в дома си напълно отчаяна. В неделя отишла на църква и след литургията видяла църковен вестник статия за чудесата на св.Нектарий Егински. Жената взела вестника в къщи и много внимателно го прочела заедно с дъщеря си. След това тя застанала на колене пред иконата и горещо помолила св.Нектарий за изцеление. "Започнах да се мажа с миро, уверена че светеца чува моята молитва. "- спомняла си жената. Събуждайки се сутринта, тя с огромна радост установила, че вижда с двете си очи. Ставайки от леглото, тя помазала отново три пъти окото си с масло от кандилото пред иконата. От него започнала да изтича течност, приличаща на вода. Тя изтичала дълго, а жената усещала, че все едно окото все едно се "размразява". Оттогава тя възвърнала зрението си.

***
нектарий_3
static.diary.ru

***
1965 г. Мария Р. била семейна, имала деца, но вече от година страдала от страшни болки в главата. Мъчили я много силни болки, които я довеждали до лудост. Болестта обхванала и белите дробове. Лекарите изпратили жената в онкологична клиника. Изследванията показали, че няма шансове за оздравяване - болестта била напреднала. Посъветвали мъжа и да я прибере в къщи и да се готвят за най-лошото. Една вечер мъжа и отишъл до магазина, и тя го помолила да не се бави, защото усещала края заради много силните болки. Жената започнала непрекъснато да се моли на св.Нектарий, като се молила да бъде излекувана или да и бъде отнет живота, защото било нетърпимо. Изведнъж (по разказа на Мария) тя видяла сянка да влиза в стаята. Жената помислила, че мъжът и се е върнал. Тогава тя чула глас:" Ставай и отиди в църквата и удари камбаните. На всички, които те питат защо го правиш кажи:"Св.Нектарий ме излекува". Болките утихнали рязко и Мария усетила прилив на сили. Без усилия Мария станала и заедно с мъжа си отишла в църквата и отслужили благодарствен молебен, след което семейството разказало на епископа за чудото. 
***
През 1934 г. образовано момиче от Солун изведнъж изпаднало в меланхолия и започнало да говори странно :"Мъка, мъка!"
Майката на момичето изпаднала в недоумение от рязката промяна в поведението на дъщеря си. Тя я благославяла с икони, но момичето отказвало да се приближи към тях с думите:"Това е огън! Това е огън!" и не искала даже да се прекръсти. На сила я завели в църква, но и там не намирала покой и крещяла:"Това е огън!Махнете ме от тука!"
Отчаяни, родителите я завели в психиатрична клиника. Но нейното състояние се влошило още повече. Завели момичето в Атина с надеждата да намерят по-добри лекари. По пътя за столицата родителите срещнали различни хора,които им казвали:"Вашата дъщеря не е болна от нерви, както си мислите, а е обладана от злобни духове, нужно и е пречистване и освещаване с елей. В Егина има женски манастир, в който се намират мощите на св.Нектарий, основател на обителта. Той прави чудеса постоянно. Заведете я там. Светецът ще ви помогне."
Родителите завели момичето още същата година, през април. Работата се оказала не толкова проста. Момичето отказало да се поклони на мощите и с голяяма трудност свещенника прочел молитва. През цялата нощ момичето буйствало. На сутринта 6 монахини с голяма трудност я завели в църквата, а там тя продължавала да крещи:"Мъка! Мъка! Огън!"В продължение на месец свещенник ежедневно четял молитва. На 28 май сутринта, момичето станало самостоятелно( деня на св.Троица и празник на манастира) и отишло в църквата за причастие. Тя била съвършенно здрава. По време на сън и се явил светеца и казал:"Ти се излекува"

***

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Свети Игнатий Старозагорски-покровител на Стара Загора

Резултат с изображение за свети игнатий старозагорски

На 8 октомври 2014 г. се навършват 200 г. от мъченическия подвиг на св.Игнатий Старозагорски.

Св. Игнатий Старозагорски живял в 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора и бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив, където Иван се изучил. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. От ранни младини той се увлечал от монашеския уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир. Там той останал 6 години, където се дообразовал в монашеско послушание.

Скоро след това турци убиват жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени  да приемат мохамеданството. Иван успява да избяга в Букурещ. След като престоял известно време там, той решава да отиде в Света гора. По пътя, около Шумен турци-разбойници го заловили и  го заплашили, че ще го убият, ако не смени своята християнска вяра с мохамеданска. Той им дал обещание, че ще го направи и го пуснали на свобода.

Той горчиво се разкаял за това обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в скита св.Анна - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен наставник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг. В нощта преди неговата мъченическа смърт, той се молил със сълзи пред чудотворна икона на Божията Майка да му помогне в мъченическия път. В тази нощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Божията Майка на три пъти се явявал светъл венец и заставал над него. 

На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен, след като се явил пред турски съд с думите: "Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател!"

 Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
На 8 октомври 1814 г. той е обесен.
. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора.

Чудеса

Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.

    Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.

    В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.

    Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.

Храм св.Игнатий Старозагорски





Най-новата църква в Стара Загора носи името на св.Игнатий Старозагорски. При строежа на църквата бликнал извор с вода от дълбочина 33 метра, който сега тече в храма. В храма има частица от мощите на светеца, които се съхраняват в руския манастир св.Пантелеймон.


Страници

Страници